Решение по дело №4196/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                     24.04.2019г.                    гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                          ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

на  първи март                                                                           2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: АЛЕКСАНДЪР Г.

 

Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ Г.

гражданско дело номер 4196 по описа за 2018 година,

 

Производството е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК.

 

Делото е образувано по претенция за установяване на задължение на ответника К.Г.К. от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД – София за сумата от 800лева главница, 67,76лева договорна лихва за периода от 24.05.2016г. до 23.08.2016г., гаранция по кредитната сделка от 316,24лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в размер на 100лева, лихва за забава в размер на 21,40лева за периода от 24.08.2016г. до 22.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.08.2018г.

 

Делото е образувано по искова молба от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,  в която твърдят, са подали Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на К.Г.К. при условията на чл.47, ал 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415, ал. 1, т.2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него. Обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, бил подписан Договор за кредит № 373503 от 24 април 2016 г. между „Фератум България" ЕООД като Кредитор и К.Г.К. като Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия. Със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „Фератум България” ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия. По силата на сключения Договор за кредит №373503 от 24април 2016г. на Кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 800лева, които е следвало да бъдат върнати ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в 67,76лева, за срок от 90 дни. Поради наложената законова необходимост в чл.16 от 3ПК, Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк" ЕООД, което дружество било одоборено от Кредитора и същото фигурира под №237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 24 април 2016 г. между К.Г.К. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/, бил сключен Договор за гаранция с № 373503, по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор имал право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 373503, сключен между К.Г.К. и „Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят се задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 316,24 лв. К.Г.К. не изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя. Следва да се има предвид, че датата на последна вноска по кредита била на 23 август 2016г., респективно вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата.В изпълнение разпоредбата на чл.10 (т.1-т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент била в размер на 100 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.Така задължението на ответника К.Г.К. към Дружеството-Гарант „Фератум Банк" ЕООД, произтича от заплатеното от страна на последния спрямо „Фератум България" ЕООД изискуемо задължение по Договор за кредит с № 373503, формирано от усвоената, но непогасена част от кредита - главница, договорна лихва, административна такса, ведно с дължимата такса за гаранция по Договор за гаранция с № 373503, за която длъжникът се задължил, но не престирал.На 01.12.2017г. бил сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* (цесионер), и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14 декември 2017г. от „Фератум Банк" ЕООД, посредством писмо с обратна разписка.По договора за кредит, ответникът не извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1305,04 лв., от които главница: 800,00 лв., договорна лихва: 67,76лв. за периода от датата на първа вноска - 25 май 2016г. до 23 август 2016г. - датата на последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 100лева, такса за гаранция: 316,24лева, мораторна лихва върху непогасената главница 21,04лева, за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 24 август 2016г. до 22 март 2018г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.  Молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД има следните вземания срещу К.Г.К. по Договор за кредит № 373503 от 24 април 2016г. във връзка с Договор за гаранция от 24 април 2016г.:800лева главница; 67,76лева. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 25 май 2016г. до 23 август 2016г. - датата на последната вноска; 100лева. административна такса за събиране на вземането; 316,24лева. такса за гаранция; 21,4лева. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 24 август 2016г. до 22 март 2018г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Молят да бъде осъден ответника К.Г.К. да заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които – 50лева по чл.3 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300лева по чл.25 от НЗПП. В случай, че присъдите горепосочените суми в полза на ищеца, моля да укажете на ответната страна да ги изплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД по следната банкова сметка: ***: ***: BPBI BG SF Банка: "Юробанк България" АД (б."Пощенска банка"АД).

 

          В постъпила преди съдебно заседание писмена молба, процесуалният представител на ищцовото дружество юриск.Александрова поддържа изцяло исковата претенция и моли за присъждане на направените по делото разноски.

 

          За ответника в съдебно заседание се явява назначената й за особен представител адв.И., която поддържа представения писмен отговор - моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.      

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:  

 

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 1450/2018г. по описа на Старозагорския районен съд се установява, че на 28.03.2018г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - ответник в настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение № 856 от 30.03.2018г. с която е разпоредил на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, а именно: сумата от 800лева главница, 67,76лева договорна лихва за периода от 24.05.2016г. до 23.08.2016г., гаранция по кредитната сделка от 316,24лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в размер на 100лева, лихва за забава в размер на 21,40лева за периода от 24.08.2016г. до 22.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.08.2016г., както и 75лева разноски по делото. Длъжникът не е открит на постоянния адрес, като в месечния срок е заведен установителен иск.

 

Съдът намира, че исковете на ищцовото дружество да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца търсените суми, са изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

 

От договор за гаранция на кредит от 24.04.2016г. между длъжника К.Г.К. и Фератум Банк ЕООД е сключен Договор за гаранция във връзка с Договор за кредит № 373503/24.04.2016г. на ответника с Ферутам България, като на ответника е предоставен като кредитополучател, кредит в размер на 800 лв., като гарантът Ферутам Банк ЕООД изплатил към Фератум България ЕООД всички дължими от ответника суми, като по този начин встъпил в правата на кредитора, а на 01.12.2017г. с договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски продукти /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017г. „Фератум Банк”АД като цедент прехвърлила на ищеца в настоящото производство „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД – вземането, като длъжникът не е бил уведомен по реда на чл.99 ЗЗД за извършената продажба на вземането посредством писмо с обратна разписка.

 

Видно от представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016г., "Аксес Файнанс" ООД, в качеството на продавач, – цедент е прехвърлило на "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, в качеството на купувач – цесионер, вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и от договори за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, като е посочено, че вземанията, ще се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора. Видно от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, кредитодателят е цедирал на ищеца процесното си вземането към ответника.

Видно от представеното Потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99,ал.3 ЗЗД, "Фератум банк"АД е потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от "Фератум банк"АД на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, като потвърждението е част от Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.

С оглед изпълнение на задължението на упълномощителя по чл.99,ал.3 ЗЗД във връзка със сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2017г. "Фератум банк" АД е упълномощило ищеца да уведоми всички длъжници по всички вземания на "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД по рамковия договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че между ответника и "Фератум банк"АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор за гаранция. Въз основа на така възникналото договорно правоотношение "Фератум банк"АД са погасили задължението на ответника към „Фератум България”ЕООД за предоставен кредит от 800лева, като срещу това задължение ответникът се е задължил да връща усвоените суми. Впоследствие вземанията по процесния договор за кредит са валидно прехвърлени на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД по силата на договор за цесия от 01.12.2017г. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99,ал.4 ЗЗД. От представените по делото доказателства се установява, че цедентът е упълномощил цесионера да уведомява всички длъжници по всички вземания на "Фератум банк"АД по договора, сключен на 01.12.2017г.

По делото не са ангажирани доказателства, че съобщение за извършената цесия е достигнало до длъжника.

Действително в Договора е уговорено, че всички извлечения, уведомления, покани и други документи, свързани с изпълнението на договора изпратени от кредитора на последно декларирания от потребителя адрес се считат за валидно получени от него. В ал.2 е посочено, че кредитополучателя се задължава да уведоми кредитодателя при промяна на данните в срок от 3 дни.

За да е в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора обаче, тази клауза следва да съдържа определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа. Единствената конкретна предпоставка, съдържаща се в посочената договорна клауза, при която би могло да се приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато адресът на потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора за новия си адрес. В настоящия случай обаче тази хипотеза не е налице, тъй като липсват доказателства ответникът изобщо да е променял адреса си.

По тези съображения съдът намира, че волеизявлението на цедента чрез цесионера по чл.99,ал.3 ЗЗД, направено в периода преди образуване на ч.гр.д. № 1450/2018г. по описа на РС-Стара Загора не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи действие спрямо последния.

Съдът намира за неоснователни оплакванията на ищеца относно изводите на РС досежно уведомяването на длъжника за извършената цесия на вземанията, произтичащи от договора за кредит чрез връчване на препис от исковата молба с приложенията на назначения особен представител на ответника.

В настоящото производство въззиваемият е бил представляван от назначен от съда представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на който са били връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47,ал.6 ГПК, представител.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор–ищеца, поради което правата на същия да търси вземанията си от ответника са непротивопоставими на длъжника. Окръжен съд счита, с оглед изложените съображения, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение като такива.

С оглед ангажирането на особен представител на разноски на ищеца, разноски в производството не следва да бъдат присъждани.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

         

ОСТАВЯ БЕЗ уважение като неоснователни претенциите на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, ЕИК *********, гр.София, бул.”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Г. Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез процесуалния представител юрисконсулт Десислава Александрова, съдебен адрес ***, против К.Г.К. ЕГН ********** ***, съдебен адрес чрез адв.М.И. ***, за признаване за установено дължимостта на присъдените със заповед № 856/30.03.2018г. по ч.гр.д.№ 1450/2018г. по описа на Старозагорския районен съд суми в размер на от 800лева главница, 67,76лева договорна лихва за периода от 24.05.2016г. до 23.08.2016г., гаранция по кредитната сделка от 316,24лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в размер на 100лева, лихва за забава в размер на 21,40лева за периода от 24.08.2016г. до 22.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.08.2016г., както и направените по него разноски от 75лева, произтичащи от Договор за гаранция между „Фератум Банк”ЕООД, във връзка с Договор за кредит № 373503/24.04.2016г. – кредит, сключен между "Фератум България" ООД и К.Г.К., ЕГН **********.

 

          Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: