Р Е
Ш Е Н
И E
№ 1389
14.11.2019 г. гр.Бургас
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Бургаският районен съд, V наказателен състав
На осемнадесети октомври през 2019
година
В открито съдебно заседание в състав :
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
при секретаря Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД
№ 3999 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалбата на „Д. Б.1„ ООД с ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и
адрес на управление ул.“Ф.“ № ..., чрез управителите К. С. П. и И. К. Г., против Наказателно постановление № 02-0002506 от 10.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда”–Бургас, с което за нарушение
на чл.38 ал.1 вр.чл.40 ал.1 от Наредба №2 от 23.09.1999
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (обн.ДВ бр.37/2004г) и на основание
чл. 413, ал.2 и чл.415в ал.1 от Кодекса на труда КТ), на
дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 300,00 (триста)
лева.
С жалбата се
моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че
неправилно административнанаказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на дружеството по чл.38
ал.1 вр.чл.40 ал.1 от Наредба №2 /2004г. Възразява се, че
административнонаказващият орган при издаването на НП не е взел под внимание
направите писмени възражения по акта. Възразява се, че в акта часът на констатиране
на нарушението се сочи около 10,30 часа, а в НП се сочи в 10,30 часа. Алтернативно
молят съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като обяви за маловажен
случай нарушението описано в НП.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не явява и не се представлява. В депозирани писмени бележки
поддържа изложените по-горе доводи, като отстоява молбата си за отмяната.
Административнонаказващият
орган – Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас, надлежно призован, се
представлява от ЮК, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е
санкционирано дружеството е безспорно доказано, като именно „Д. Б.1” ООД е
следвало да понесе административнонаказателната отговорност за вмененото нарушение
на дружеството. Моли за решение, с което съдът да
потвърди атакуваното НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН пред материално и
териториално компетентен съд и съдържа изискуемите от закона реквизити. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
Проверката
на дружество била извършена във връзка с национална кампания провеждана на
територията на цялата страна във връзка с безопасни условия на работа на
височини. Били селектирани високи сгради построени до определен етап. Свидетелките
М. и Г. и двете инспектори в Д „ИТ“ – Бургас посетили обект:„Жилищна сграда,
няходяща се в гр.Б. ул.“С.„ № ... в УПИ Х-2337, кв.19 по плана на ЦГЧ –Б.“ на
17.04.2019 г. в 10,30 часа. При изкачването в стълбищната площадка свидетелите
установили, че дружеството–жалбоподател в качеството на възложител на обекта и
работодател по смисъла на §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ не е
изпълнило задължението си да обезопаси стълбището от втори към трети жилищен
етаж на сградата, което създавало опасност от падане от височини, чрез парапети
или друго здраво покритие, което може да понесе съответното натоварване.
На
табелата на обекта пишело, че строител е „Б. р.“ ООД. Бил извикан представител на
това дружество. Техническият ръководител, на това дружество уверил
проверяващите, а и представил протокол, че е издал грубия строеж и за тях е отпаднало
задължението да обезопасяват. Задължено лице било „Д. Б. 1“ ООД, което било и
възложител на обекта. При срещи с управителите на дружеството–жалбоподател
инспекторите ги предупредили да обезопасят обекта, като имало обещание, но не
се спазило. За констатираното нарушение свидетелката М. съставила акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) в Дирекция „ИТ” - Бургас на 04.06.2019г. (лист
10-12 от делото), като преценила, че с неизпълнението
за обезопасяване на стълбищните рамена в стълбищната клетка дружеството е осъществило
административно нарушение по чл.38 ал.1 вр.чл.40 ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР. АУАН №02-0002506/04.06.2019г. бил предявен на
пълномощник на единия и на другия управител, които го подписали и получили
препис от него, без да направят възражения. В законоустановения срок също били
депозирани писмени възражения (лист 14,15 и 16 от делото).
Въз
основа на акта и като взел предвид писмените възражения на 10.07.2019 г. административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление №02-0002560, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като било посочено, че
жалбоподателят в качеството му на работодател по смисъла на §1 т.1
от ДР на КТ и възложител на обект „Жилищна сграда, няходяща се в гр.Б. ул.“С.„
№ ... в УПИ Х-2337, кв.19 по плана на ЦГЧ – Б.“ на 17.04.2019 г., в 10,30 часа,
не е изпълнил задължението си да обезопаси стълбището от втори към трети
жилищен етаж на сградата, което създавало опасност от падане от височини, чрез
парапети или друго здраво покритие, което може да понесе съответното
натоварване-нарушение на чл.38 ал.1 вр. чл.40 ал.1 от Наредба №2/2004 г. На
основание чл.416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 и чл.415в ал.1 от КТ наказващият орган
наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали в административнонаказателната
преписка както и от гласните и писмени доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло, като
непротиворечащи и допълващи се.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
При
съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП, видно от съдържанието им, от
формална са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В случая не са налице предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административно-наказателното производство против него или до нищожност на
съставения АУАН или издаденото наказателно постановление. И двата акта са
издадени при спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Правилно са
определени нарушените материални норми. Съгласно нормата на чл.38 ал.1 от
Наредба №2/2004 г за обезопасяване на работното оборудване на строителната
площадка се използват постоянни или временни ограждения (парапети, капаци,
мрежи, екрани и др.) прилагани при шахти, стълби, балкони, площадки, мостове и
естакади пешеходни пътеки стърчащи части и остри ръбове и краища, движещи се
машини и съоръжения, заготовки на
материали, пръскащи или разливащи се течности, метални стружки, стърготини и
др.).
Безспорно по делото се доказа, че процесните
стълбищни рамена на стълбището от втори към трети етаж на сградата не е било
обезопасено, като в същото време това не е довело до вреди последици и в по-късен
момент е било обезопасено.
Съгласно
чл.413 ал.2 от КТ работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Съгласно §1, т.1 от ДР на
КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или
негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение. Понятието "работодател"
по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ (
с идентично съдържание е и §1, т.10 от ДР на Наредба №2 от 22.03.2004 г.) включва освен понятието по § 1, т.1 от ДР на КТ и допълнително
уточнение -"работодател" е и всеки, който възлага работа и носи
цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. От
приложените към административнонаказателната преписка договор за строителство (лист
20-22 от делото) се установява, че „Д. Би. 1 ООД е именно дружеството, което следва да носи отговорност в случая
и се явява адресат на нормата на чл.413, ал.2 от КТ. То фактически е възложило на работниците на обекта
работата по строително-монтажните работи (СМР), носи цялата отговорност за предприятието,
кооперацията или организацията. То възлага работата и носи цялата отговорност
за предприятието т.е. именно то се явява субект на административното
нарушение. Правилно е избрана и наказващата норма на чл.415в ал.1 от КТ,
съгласно която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му
и от което не са произтекли вредни последици за работници или служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че при издаването на НП не е допуснато нарушение
на материалния закон, тъй като е ангажирана
административнонаказателната отговорност на правилния субект на нарушението,
самата санкция е правилно индивидуализирана, като се касае за първо такова
нарушение на Дружеството
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение първо от ЗАНН,
Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление постановление № 02-0002506 от 10.07.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда”–Бургас, с което на „Д. Б. 1„
ООД, с ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.“Ф.“ № ..., чрез
управителите К. С. П. и И. К. Г., за
нарушение на чл.38 ал.1 вр.чл.40 ал.1 от Наредба №2 от 23.09.1999
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (обн.ДВ бр.37/2004г) и на основание
чл. 413, ал.2 и чл.415в ал.1 от Кодекса на труда КТ), на
дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 300,00 (триста)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.