РЕШЕНИЕ
№ 7819
гр. София, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110141679 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 19, ал.8 ППЗСПЗЗ.
Съдът е сезиран с жалба от С.С.а В., който в качеството му на наследник
на Стоян Христов В. обжалва Решение №Б8Г/10.06.2021 г., постановено от
Общинската служба по земеделие –Западна, с което е определено правото на
обезщетение по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ, с посочена стойност на обезщетението
за имот по отношение на които с Решение №6477/26.11.2003г. е отказано
възстановяването му на основание чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като върху него е
проведено мероприятия на държавата.
В самата жалба, жалбоподателят сочи, че решението е без дата на
изготвяне и „извеждане“, подписано от е без посочване на имена и длъжност
на подписалите го, в него неправилно било посочено, че е взето по реда на
чл.10 в ЗСПЗЗ, доколкото наследниците на Стоян В. не са спрямо които тази
разпоредба е приложима. Твърди, че решението е незаконосъобразно и
поради това, че е с алтернативно съдържание, т.е. за обезщетяване със земя
и/или поименни компенсационни бонове, от което не става ясно по какъв
точно начин ще се извърши обезщетението. Сочи, че решението не е
мотивирано, защото в него не е посочено нищо за възможността или липсата
на възможност да правоимащите да бъдат обезщетени със земя, а не с
компенсационни бонове. На последно място жалбоподателят обжалва
решението, защото счита, че определената стойност на обезщетението в
размер на 651 лв. не отговаря на пазарните условия и цени.
В съдебното заседаниe, жалбоподателят не се явява лично, преставлява
се от пълномощника му адв.Джигански, който поддържа жалбата и моли съда
да отмени обжалваното решение и да присъди в полза на доверителя му
1
разноските по делото.
Заинтересованата страна Л.П. не се явява, тя се представлява от
пълномощника й адв.Джигански, който изразява становище за основателност
на жалбата.
Заинтересованата страна В.Й. не се яви в последното съдебно заседание
и не изпрати представител.
Ответникът по жалбата Общинска служба по земеделие-Западна се
представлява от пълномощника й адв.П.а, която оспорва жалбата, моли съда
да я остави без уважение и да присъди в полза на доверителя й разноските по
делото. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното в полза на
процесуалния представител на жалбоподателят адвокатско възнаграждение.
След като взе предвид изложеното в жалбата, релевираните в
съдебно заседание искания и възражения, и прецени доказателствата по
делото, съдът я намира за процесуално допустима, като депозирана в
законно установения срок от надлежна страна по делото, а по същество
за основателна по следните съображения:
Видно от приложена по делото административна преписка №
Б8Г/1991г. на Общинската служба по земеделие -Западна жалбоподателят
С.В. и заинтересованите страни В.Й. и Л.П. са преки наследници на Стоян
Христов В., починал през 1976г.
С Решение №6477/26.11.2003г. административният орган се произнася
по заявлението на С.В., като по т.III от него отказва да възстанови в
съществуващи възстановими стари реални граници собствеността върху нива
с площ от 1,731 дка, шеста категория, находяща се в местността
„Могилчето“, заявена под №1 в заявлението, на основание чл.10б ЗСПЗЗ
поради осъществено върху имота мероприятие на държавата. Решението е
влязло в сила на 02.07.2004г.
С обжалваното Решение №Б8Г/10.06.2021г. на Общинска служба по
земеделие-Западна за имота по отношение на който е постановен отказ за
възстановяване в стари реални граници на основание чл.10б ЗСПЗЗ, на
основание чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ (без това основание да е посочено в самото
решение), е определено правото на обезщетение по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ, с
посочена стойност на обезщетението 651 лв.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-оценителна
експертиза се установи, че размерът на обезщетението по чл.19а, ал.4, т.1
ЗСПЗЗ за процесния имот с площ от 1,731 дка, шеста категория, находяща се
в местността „Могилчето“ и представляващ имот №198, кадастрален лист
№616/639 от кадастралния план, изработен през 1950г., съобразно правилата
на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи е 1090,05 лв.
Съдът намира, че следва да посочи, каква е процедурата за
обезщетяване на собствениците за имоти, чието възстановяване в стари
реални граници е отказано поради осъществено върху тях мероприятие на
държавата. В посочените случаи бившите собственици имат право на
обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от
2
общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Обезщетителното производство за такива имоти преминава през следните
законоустановени фази: 1. Решение на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за
определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в
и 35 ЗСПЗЗ, с посочена стойност на обезщетението (което решение подлежи
на обжалване пред районен съд само относно размера на обезщетението); 2.
Решение на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на
обезщетението – със земя и/или с поименни компенсационни бонове, с
определена стойност на обезщетението (което подлежи на обжалване пред
районен съд само относно начина на обезщетението); 3. План за обезщетяване
на основание чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ (който не подлежи на обжалване) и
решение на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ, в което се посочва конкретна
земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и
обезщетителната процедура (което
подлежи на обжалване пред районен съд като първа съдебна инстанция само
при несъответствие по стойност между признатото и полученото
обезщетение).
Предвид изложеното по-горе се налага извода, че обжалваното решение
слага край само на първата от посочените три фази и с него не се определя
начина на обезщетяване на правоимащите, т.е. дали това да стане с
компенсационни бонове или с равностойна земя. С това решение само се
определя правото на обезщетение с посочена конкретна стойност на
обезщетението, която служи за ориентир при определянето както на
равностойната земя от държавния или общинския поземлен фонд, така и
евентуално за размера на компенсационните бонове. Затова това решение по
чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ може да бъде обжалвано само относно размера на
определената стойност на обезщетението. Предвид изложеното, съдът
намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени от
жалбоподателя, относно съдържанието и реквизитите му, които да водят до
неговата незаконосъобразност. Това решение следва да бъде отменено,
защото стойността на обезщетението е определена неправилно в занижен
размер, който вместо 651 лв. следва да бъде 1090,05 лв. Предвид разпоредбата
на чл.173, ал.1 АПК след отмяната на обжалваното решение, съдът следва да
реши спора по същество, при което да определи правилният размер на
обезщетението.
Поради основателността на оспорването на административния акт в
полза на жалбоподателя на основание чл.143 във вр. с чл.144 АПК във вр. с
чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени направените от него разноски по
делото. Тези разноски за жалбоподателя се състоят единствено в разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно предвид
ниската правна и фактическа сложност на спора, релевираното от
процесуалния представител на ОСЗ-Западна възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя в полза на процесуалния му представител
адв.Джигански, поради което го редуцира до 400 лв., от които 300 лв. –
3
минимум съгласно чл.8, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и 100 лв. за явяването
на адвоката в трето по ред заседание, на основание чл.7, ал.9 от същата
наредба.
На разноски по делото съгласно чл.143 и 144 АПК право в настоящата
хипотеза има само жалбоподателят, но не и заинтересованата страна, поради
което искането за присъждане на разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение от страна на Л.П. следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от С.С.а В., ЕГН ========== Решение
№Б8Г/10.06.2021г. на Общинска служба по земеделие-Западна, постановено
по административна преписка №Б8Г/1991г. на Общинската служба по
земеделие –Западна, с което е определено правото на обезщетение по реда на
чл. 10б ЗСПЗЗ, с посочена стойност на обезщетението за имот -нива с площ
от 1,731 дка, шеста категория, находяща се в местността „Могилчето“,
представляващ имот №198, кадастрален лист №616/639 от кадастралния план,
изработен през 1950г. в размер на 651 лв., като вместо това ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ във вр.с чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ на наследниците
на С. Х. В., починал през 1976г. правото на обезщетение за същия имот на
стойност в размер на 1090,05 лв.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие-Западна с адрес:гр.София,
бул.Цар Борис III, №136, ет.8 да заплати на С.С.а В., ЕГН ....................сумата
от 400 лв., представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на заинтересованата страна Л.С. П., намерило
отражение в представен списък на разноски, за присъждане на разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд –София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4