Р Е Ш Е Н И Е № 212/15.10.2019г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осми
октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мариела И.
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело №
29 по описа за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15 против Р.Е.И. с ЕГН ********** ***, с която е предявен
иск за приемане за установено че ответникът дължи на ищеца сумата от 650.45 лева - главница; 690.30
лева - договорна лихва от 30.06.2016г.
до 01.05.2017 г.; 146.21 лева - лихва за забава от 01.07.2016 г. до 11.10.2018
г.; такси в размер на 143.15 лева от
30.06.2016г. до 01.05.2017 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018
година до окончателното изплащане на вземането, представляваща
неизплатено задължение по Договор за паричен заем с № 72126 от 28.04.2016г., сключен между
„Сити Кеш“ ООД ЕИК ********* и ответника. Представя и ангажира доказателства.
В с.з. не се явява
представител на ищцовото дружество, но е депозирано писмено становище.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор и не е взел становище
по иска.
В
с.з. ответникът се явява лично и оспорва иска.
Карнобатският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 28.04.2016г. между Сити Кеш ООД /3аемодател/ и ответникът е сключен Договор за паричен заем с № 72126. C подписването
на договора Заемодателят се задължил да
предостави на Заемателя
парична сума в размер нa 700 лева. Погасителните
вноски били уговорени като 12 на брой ежемесечни вноски.
Уговореният месечен лихвеният процент е фиксиран за срока на договора в размер на 2.92%, при ГПР 40.850%, пpи
кoeтo общата стойност нa плащанията пo
кредита е договорена в размер на 839 лв.
Съгласно
разпоредбите нa договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 01.05.2017 г.
Заемателят поел и задължение да обезпечи
изпълнението на договора с поне две от посочените обезпечения/чл.6 от
договора/: запис на заповед, изададен от заемателя, банкова гаранзия или
поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от ОУ към договора за заем.
Съгласно чл.8 от договора за заем обезпечинието следва да се представи от
заемателя на заемодателя в тридневен срок от сключването на договора.
При неизпълнение на задължението за обезпечение на
договора за заем, съгласно чл.8 от
договора, заемодателят дължи неустойка на заемателя в размер на 622.92 лева. В деня на
подписване на договора -28.04.2016г., заемателят е подписал погасителен план, в който преди да
изтичането на тридневния срок по чл.8 от
договора е начислена неустойка към всяка падежна вноска, в размер на 51.91 лева.
На 13.03.2017г. между Сити Кеш ООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е сключено конкретно споразумение за
цедиране на вземания към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от
06.03.2017г. По силата на договора за цесия, титуляр на вземанията към
ответника е станал ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
Падежът
на задължението е 01.05.2017г., като ответникът не го е
погасил. Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, се снабдил със заповед № 730
/ 31.10.2018г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 1178/2018 г. по описа на КРС, с която съдът е
разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумата от 650.45 лева - главница; 690.30
лева - договорна лихва от 30.06.2016г.
до 01.05.2017 г.; 146.21 лева - законна лихва за забава от 01.07.2016 г. до
11.10.2018 г.; такси в размер на 143.15
лева от 30.06.2016г. до 01.05.2017 г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.10.2018 година до окончателното изплащане на
вземането.
Срещу така издадената заповед за изпълнение
длъжникът е подал възражение.
По делото е назначена и изслушана ССЕ, видно от
заключението на която ответникът е заплатил две вноски-на 08.06.2016г. и на
11.11.2016г. Със втората вноска с размер 125лв. е погасено частично вземане от
268лв., представляващо начислена неустойка по чл. 7,ал.4 от Договора в размер
на 20% от непогасените задължения от главница, неустойка по чл. 8 от Договора и
договорена лихва.
При
така установената фактическа обстановка Карнобатският районен съд прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми
длъжника и да предаде на новия кредитор документите, които установяват
вземането. Изрично в ал. 3 на чл. 99 ЗЗД е посочено,
че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато съобщението бъде получено от длъжника. Тъй като длъжникът не знае за
цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера, а
задължението му спрямо него ще възникне едва след получаване на съобщението от
предишния кредитор. Смисълът на съобщението е да се предотврати възможността
длъжникът да изпълни в полза на лице, което не е кредитор, като се доведе до
знанието на задълженото лице станалата цесия. Без значение е формата и начина
на извършеното съобщение, тъй като те не са условие за валидност. В настоящия
случай, към момента на подаване на исковата молба, длъжникът не е бил редовно
уведомен и по отношение на него цесията не е породила правното си действие.
Едва с получаване на книжата приложени към исковата молба, сред които е и
уведомлението адресирано от цесионера (упълномощен от цедента с пълномощно от 14.03.2017
г.) до ответника, последният е получил съобщението за извършеното прехвърляне.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.
д. № 12/2009 г. на II т. о.на ВКС, решение № 78 от 09.07.2014г. по
т.д.№2352/2013г на на II т. о.на ВКС/, това обстоятелство следва да бъде взето
предвид, на основание чл. 235 ГПК и да се цени
като редовно извършено уведомяване в хода на процеса.
След
като същото е достигнало редовно до адресата, то цесионерът се легитимира
валидно като кредитор на вземането по отношение на длъжника. По изложените
съображения съдът приема, че ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД по силата на
договор за цесия се явява кредитор на ответника И..
Сключеният
между страните договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и
нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази
връзка, съдът следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност
на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен
интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е
налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г. на II т. о. на ВКС/; 4.) е налице неравноправна клауза в
потребителски договор /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г.
на ВКС, I т. о./.
Нищожни
според настоящия състав са клаузите за неустойка, договорени в чл. 7, ал. 4 и
чл. 8 от договора, поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Видно е, че са договорени, съответно начислени в
размери, надхвърлящи размера на заемната сума. При заемна сума от 700 лева са
начислени общо неустойки в размер на 891.07 лева – 622,92 лева по чл. 8
от договора и 268.15 лева по чл. 7, ал. 4 от договора.
Неустойката по чл. 7, ал. 4 от договора е договорена да се начислява върху
неустойката по чл. 8 от договора, като по този начин влиза в противоречие с
добрите търговски практики, особено предвид естеството на договора и води до
неоснователно обогатяване на търговеца - заемодател. Неустойката по чл. 8 от
договора е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, като по този
начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и също води
до скрито оскъпяване на кредита.
Посоченият
размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 40.850% нараства
допълнително с размера на неустойките по договора в чл. 7, ал. 4 и чл. 8 от
договора. При това, включена по този начин в погасителните вноски, неустойката
по чл. 8 от договора по същество е добавък към възнаградителната лихва на
търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би
се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би
представлявала и печалбата на заемодателя.
С допълнителното начисляване на тези неустойки
като цяло се заобикаля правилото на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от
23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а
клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Ето защо
според настоящия състав претендираните от ищцовото дружество суми по неустойки
не се дължат.
За прецизност следва да се отбележи, че сумата от 143.15 лева е заявена
в заповедното и исковото производство като дължима такса, каквато в договора за
заем не е уговаряна и не е предмет на договора за цесия.
Същевременно сумата от 690.30лв. е заявена като
договорна лихва.
В случай, че сумата представлява договорна лихва, то следва да се
посочи, че в този
случай в договора липсва уточнение на базата, въз основа на която се начислява
лихвеният процент–дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната
главница- чл. 11, ал. 1,
т. 9 от ЗПК. По този начин не
е ясно как е разпределен лихвеният процент във времето-върху цялата дължима
главница или е съобразно поетапното й намаляване, а оттук не става ясно как е
формирана договорната лихва и защо
възлиза на претендирания размер. В договора липсва отбелязване какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
й с главницата по кредита, за да може да се установи при какви начини е
приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя
фиксиран размер В този смисъл е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК и сумата
не се дължи на това основание.
Предвид изложеното претенцията се явява основателно единствено за сумата от
650.45 лева - непогасена главница и
121.34 лева - законна лихва за забава от 01.07.2016 г. до 11.10.2018г. За
разликата нас сумата от 121.34лв. искът следва да се отхвърли, както и за
останалите вземания в размер на 690.30лв и 143.15лв.
При този изход от спора ответникът дължи на ищцовата страна сторените
съдебно длеоводни разноски в заповедното производство в размер на 39.10лв. и в
исковото производство в размер на248.54лв.
Мотивиран от
гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника Р.Е.И.
с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ в полза на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к. 1407, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15 в размер на 650.45 лева - главница по Договор за паричен заем с № 72126 от 28.04.2016г., сключен между
„Сити Кеш“ ООД ЕИК ********* и Р.Е.И., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2018 година до
окончателното изплащане на вземането, както и в размер на 121.34 лева - законна лихва за забава от
01.07.2016 г. до 11.10.2018г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдения размер от 121.34лв. до пълния заявен
размер от 146.21, както и за сумата от 690.30 лева - договорна лихва от 30.06.2016г. до
01.05.2017 г. и за сумата от 143.15
лева-такси от 30.06.2016г. до 01.05.2017 г.
ОСЪЖДА Р.Е.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15 сумата от 39.10 лева, съдебно деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Р.Е.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15 сумата от 248.54лева, съдебно деловодни разноски в исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Районен съдия: