№ 892
гр. Варна, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Въззивно гражданско дело №
20233100501119 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Изпълнителните
директори Ж.С.К. и Б.Г. И., действащи чрез адв.И. Ц., против Решение №1236/03.05.2022г.
постановено по гр.д.№9756/2022г. на PC Варна, в частта, с която е уважен предявеният от Б.
В. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит
Бозвели“ №5, ет.2, офис 1, чрез адв.Й. А., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемия разликата над 6348.66лв.
до присъдените 11402.46лв., представляващи частичен иск от общо дължимите 12983.26лв.,
съставляващи застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек
автомобил “Мицубиши Аутлендър“, с рег.№******, в резултат от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 10.06.2022г. в гр.Варна, на кръстовището образувано от
ул.“Стилиян Чилингиров“ и ул.“Ниш“, по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген
Голф“, с рег.№******, чиято отговорност към датата на инцидента, е била застрахована при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, в атакуваната му част, е неправилно
1
и необосновано, като се оспорват изводите на съдът относно начина на формиране на
размера на дължимото застрахователно обезщетение за материални щети по л.а.“Мицубиши
Аутлендър“, с рег.№******. Сочи се, че според приетото по делото заключение на САТЕ са
възможни три варианта за ремонт на процесният автомобил. Поддържа се, че предвид факта,
че към датата на ПТП увреденото МПС е над 14 години, то действителната стойност за
възстановяване му следва да се калкулира по реда на Методиката към Наредба
№24/08.03.2006г. на КФН. Твърди се, че въпросната методика е приложима защото
пострадалият не е представил доказателства за реално осъществен ремонт или оферти от
сервизи, които са поели отговорност за ремонтиране на автомобила, и тъй като липсват
обективни данни за подмяна на увредените части с оригинални. Сочи се, че е възможно
автомобилът вече да е бил отремонтиран на цени значително по-ниски от определените от
експерта, или да се управлява активно и с наличните щети по него, без да е отремонтиран.
Поддържа се, че индиция за последното, е липсата на доказателства за извършена
дерегистрация на процесното МПС от информационните масиви на ПП-КАТ. Твърди се, че с
присъждане на обезщетение по критерият средни пазарни цени, индиректно се нарушава
един от основните принципи в гражданското право за недопускане на неоснователно
обогатяване. Поддържа се, че ищецът ще ползва процесния автомобил и ще извърши
ремонт, без налични доказателства за това и на доста по-ниски цени, като същевременно ще
получи обезщетение, което реално не му се следва, при това в хипотеза на т.нар. “тотална“
щета. С оглед горното се поддържа, че оценката на ремонтът следва да се извърши по
Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КФН и да бъде определена крайна стойност за
възстановяване на процесното МПС в размер на 6348.66лв. Поддържа се още, че
понастоящем ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 6771.90лв., от която
6348.66лв.-главница и 423.24лв.-законна лихва за периода от 26.07.2022г. М оли ли се за
отмяна на атакуваната част от решението, т.е. за сумата от 5053.80лв. и отхвърляне на
предявеният иск, ведно с присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени
подробни съображения за доказаност на всички елементи от фактическия състав на деликта
и за ангажиране на отговорността на ответният застраховател. Оспорват се доводите на
жалбоподателят, че дължимата стойност за ремонт на процесните уврежданията следва да се
определи по реда на Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КФН, като се поддържа,
че в процесния случай са приложими чл.390, ал.2 от КЗ вр. с чл.386, ал.2 от КЗ и чл.400, ал.1
от КЗ, съответно че обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди,
т.е. на стойността, която е необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Поддържа
се още, че когато разходите за възстановяване доближават или надвишават себестойността
на самото имущество, извършването им е икономически неизгодно, което налага
ограничаване на отговорността на застрахователя до пазарната оценка на повреденото
имущество. Сочи се относима съдебна практика и са изложени доводи за адекватност на
застрахователното обезщетение, което е определено на база средната пазарна стойност на
2
автомобила и чрез приспадне на извънсъдебно заплатеното застрахователно обезщетение и
на сумата, която ищецът би могъл да получи от запазените части. Ето защо се моли за
потвърждаване на атакуваната част от решението и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание въззивника, чрез пълномощник поддържа жалбата си и моли за
нейното уважаване, ведно с присъждане на разноски.
Въззиваемият, чрез постъпила писмена молба от процесуалният му представител
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното решение, както и за присъждане
на деловодни разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД като
след допуснато изменение е иска, чрез увеличение на неговият размер, се претендира
осъждане на ЗАД ”Даллбогг: жИ.т и здраве” АД да заплати на С.Г.С. сумата от 11402.46лв.,
представляващи частичен иск от общо дължимите 12983.26лв., съставляващи
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил
“Мицубиши Аутлендър“, с рег.№******, в резултат от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 10.06.2022г. в гр.Варна, на кръстовището образувано от ул.“Стилиян
Чилингиров“ и ул.“Ниш“, по вина на водача на лек автомобил “Фолксваген Голф“, с рег.
№******, чиято отговорност към датата на инцидента, е била застрахована при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от депозиране на исковата молба в съда-26.07.2022г. до
окончателното й изплащане
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на л.а.“Мицубиши Аутлендър“,
с рег.№******, който е увреден при ПТП настъпило на 10.06.2022г., в гр.Варна, на
кръстовището между ул.“Стилиян Чилингиров“ и ул.“Ниш“, след сблъсък с л.а.“Фолксваген
Голф“, с рег.№******. Сочи се, че контролните органи били уведомени за
пътнотранспортното произшествие, които след посещение на място и изясняване механизма
на настъпването му, са съставили Констативен протокол за ПТП с №1800714, според който
вината за инцидента е на водача на л.а.“Фолксваген Голф“. Сочи се още, че отговорността
на водача, виновен за настъпване на произшествието е покрита от сключена с ответника
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, която е била действаща и валидна към
този момент. Твърди се, че ответното дружество е уведомено за въпросното произшествие,
като служители на застрахователя са извършили оглед на автомобила и са установили
щетите настъпили в резултат от инцидента, за което е съставен съответният протокол. Сочи
се, че на 27.06.2022г. застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 2216.74лв., за
което се поддържа, че е недостатъчно да покрие разходите, необходими за възстановяване на
автомобила, възлизащи според ищеца на сумата от 15200лв. Твърди се, че на 08.07.2022г.
ищецът е подал молба до ответника за извършване на корекция на Описа на увредените
детайли, тъй като в него не са посочени всички увредени детайли и степента увреда на част
3
от посочените детайли не отговаря на действителните увреждания. Ето защо пострадалият е
поискал допълнително в описа да бъдат включени като увредени облицовка таван и предна
дясна облегалка, а определеният ремонт на предна дясна врата да се измени на втора 2
степен и десният праг да се посочи за подмяна. Твърди се още, че с Уведомление с изх.
№3563 от 19.07.2022г. ответникът отказал извършването на исканата от ищеца корекция.
Поддържа се, че отказът да бъде извършена корекция на Описа на увредените детайли, е
неоснователен и необоснован, тъй като при извършване на ремонта, следва да се подменят
увредените вследствие на ПТП облицовката на тавана и предната дясна облегалка на
предната седалка, защото монтираният в нея десен еърбег, не се предлага отделно. Твърди
се, че след извършено проучване в автосервизи се установило, че увреждането на предна
дясна врата отговаря на 2 степен и че праг десен, следва да се подмени. Сочи се, че общо
претендираното обезщетение от 12983.26лв. е формирано, след приспадне от необходимата
сума за ремонт в размер на 15200лв. заплатеното до момента ответникът обезщетение в
размер на 2216.74лв.
С постъпилият от ответника отговора на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска. Не се оспорва наличието на валидна застраховка “Гражданска
отговорност“, действаща към момента на инцидента по отношение на л.а.“Фолксваген
Голф“, с рег.№******. Не се оспорва и че по заведена пред дружеството щета за процесното
събитие, на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 2216.74лв.
Поддържа се, че изплатено обезщетение е достатъчно, за да се възстановят щетите от
пътнотранспортното произшествие претърпени от л.а.“Мицубиши Аутлендър“, с рег.
№******. В условията на евентуалност се поддържа, че ако се установят причини за
доплащане на обезщетение, то предвид липса на представени платежни документи за ремонт
на автомобила, обезщетението следва да се определи по реда на Методиката към Наредба
№24/2006г. за задължителното застраховане. Оспорва се размера на претенцията, като се
поддържа, че същата е прекомерна и не е съобразена с факта на експлоатацията на
автомобила от над 14 години, съответно че той не подлежи на гаранционно обслужване и на
ремонтно-възстановителни дейности в официален сервиз на марката. Твърди се още, че
ремонтът на автомобила може да бъде осъществен, чрез влагане на резервни части от
алтернативни доставчици на вторичния пазар на резервни части и при много по-разумни
финансови условия, което няма да се отрази на качеството на ремонта, сигурността,
външния вид, возенето и други характеристики на автомобила. С оглед изложеното се моли
за отхвърляне на иска.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
4
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от
съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на въззивникът съставляват оспорване на
изводите на първоинстанционния съд, относно реда за определяне и размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Така направеното оспорване не съставлява новонаведено
възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по
същество.
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск,
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за
застраховка “Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и протИ.правно деяние, от
страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
Както вече се посочи по делото няма спор и от събраните доказателства е видно, че
на 10.06.2022г., в гр.Варна, на кръстовището между ул.“Стилиян Чилингиров“ и ул.“Ниш“,
по вина на водача на л.а.“Фолксваген Голф“, с рег.№******, е настъпило ПТП в резултат, от
което е увреден собственият на ищеца л.а.“Мицубиши Аутлендър“, с рег.№******. Липсва
спор и по отношение на факта, че гражданска отговорност на водача на л.а.“Фолксваген
Голф“, е застрахована при ответника, като договорът за това е действал към датата на
процесното ПТП. Безспорно е, че застрахователят е оценил вида и обема на уврежданията
на процесният автомобил, съответно че е определил изплатил на пострадалия
застрахователно обезщетение в размер на 2216.74лв.
С оглед горното са установени всички елементи от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на ответният застраховател по реда на чл.432 от КЗ, като спора всъщност
се свежда до размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Според заключението на назначената САТЕ, описаният в ИМ механизъм на ПТП, е
реалният и възможен такъв за настъпване на процесното застрахователното събитие, а
имено пряк контакт между две превозни средства, движещи се перпендикулярно едно на
друго, като при преминаване през кръстовище настъпва удар между тях в пресечната точка
5
на траекториите им на движение. Уврежданията по предна дясна врата на л.а.“Мицубиши
Аутлендър“, се изразяват в наранено лаково покритие и деформация в долна задна част на
външния панел на детайла. Налице е и второ увреждане от първа степен /за ремонт/ по
рамката на вратата, непосредствено под увреждането на външния панел на детайла.
Уврежданията /деформации/ по десен праг на автомобила налагат ремонт, чрез подмяна на
детайла с нов. Увреждането по облицовка на тавана на купето на автомобила, е следствие от
сработилата въздушна възглавница-завеса дясна, при което за да бъде възстановена
облицовка до състоянието си преди инцидента, то тя трябва да бъде подменена. Съгласно
официалния електронен каталог за резервни части на марката “Мицубиши“, странична
въздушна възглавница разположена в дясна предна седалка не се предлага като отделна
резервна част, а само в комплект с облегалката. Общата стойност на приетите от експерта
щети като настъпили в резултат от процесното ПТП, по средни пазарни цени за части и труд
към датата на инцидента е в размер на 14179.12лв., от която: 11074.84лв.-за резервни части;
1087.02лв.-за операции за Д/М и Р/О; 552.66лв.-за операции за ремонт; 893.04лв.-за операции
по боядисване и 571.56лв.-за основни и допълнителни материали. Вещото лице е дало
оценка на ремонта на л.а.“Мицубиши Аутлендър“, с рег.№****** на базата на Методиката
към Наредба №24/08.03.2006г. на КФН в размер на 6348.66лв. Също така е оценило общата
стойност на ремонта на автомобила въз основа на средни пазарни цени, след проучване в
три сервиза, различни от официалния и при използвани труд, материали и резени части от
алтернативни доставчици на вторичния пазар, като е изчислило обща стойност в размер на
15363.12лв., Според заключението средна пазарна стойност на л.а.“Мицубиши Аутлендър“,
към датата на застрахователното събитие е в размер на 15200лв., поради което е налице
“тотална щета“ по смисъла на Кодекса на застраховането, защото стойността на разходите
за необходимия ремонт, възлизаща на 14179.12лв., надвишава 70 на сто от действителната
му стойност, която е 15200лв. /т.е. 93.28 % от нея/. Стойността на запазените части по
автомобила е в размер на 1580.80лв., като след приспадането й от действителната стойност
от 15200лв., се получава разлика от 13619.20лв.
На първо място относно размера на дължимата в случая обезвреда, настоящия
съдебен състав, намира че при определяне на обезщетението не е задължително да се
прилага установена в Наредба №24/08.03.2006г. на КФН методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди при застраховка “ГО“. Вярно е, че съобразно
чл.499, ал.2 от КЗ обезщетението за имуществени вреди на МПС по застраховка
“Гражданска отговорност“ се определя в съответствие с методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл.504 от КЗ, като не може да
надвишава действителната стойност на причинената вреда, но съвкупното тълкуване на
всички алинеи на посочената правна норма, сочи, че въпросните наредба и методика,
фиксират минималните възможни размери на обезщетенията и са приложими само в
случаите, в които липсват други данни въз основа, на които да се определи обезщетението,
какъвто настоящият случай не е. Това е така защото ал.1 на чл.499 от КЗ изрично посочва, че
комисия може с наредбата по чл.504 от КЗ да приеме минимални изисквания към
6
определянето от застраховател на обезщетения при смърт или телесни увреждания на
физически лица, а изр.1 на ал.2 поставя изрично само максимален лимит на обезщетението.
Наред с това разпоредбите на Наредба №24/08.03.2016г. на КФН не дерогират
приложението на Кодекса на застраховането, а съгласно чл.429, ал.1 от КЗ във вр. с
чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество към датата на увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която
вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по
пазарната стойност на увреденото имущество. В този смисъл неоснователни са доводите на
жалбоподателя, че при определяне на обезщетението, меродавни са единствено правилата на
методиката към Наредба №24.
Според горекоментираното заключение на САТЕ, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно дадено, пазарната стойност за поправяне на щетите по
процесният автомобил възлиза на 14179.12лв. Тази стойност е и релевантната база за
определяне на размера на застрахователното обезщетение при частично унищожаване на
имущество, тъй като обезщетението следва да се равнява на средната пазарна стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за овехтяване.
В контекста на гореизложеното и като влизащи в колизия със закона,
неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя, че е възможно автомобилът да
бъде отремонтиран на цени значително по-ниски от определените от експерта, или да се
управлява с наличните щети по него, без да е отремонтиран, както и че с присъждане на
обезщетение по критерият средни пазарни цени, индиректно се нарушава един от основните
принципи в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване. Наред с това
въпросните оплаквания не са подкрепени с доказателства, а имат хипотетичен характер,
което е допълнителен довод за тяхната неоснователност.
В заключение настоящият състав на съдът приема, че стойностният еквивалент на
претърпяната от ищецът вреда в резултат от процесното събитие, възлиза на сумата от
14179.12лв., която не надхвърля действителната пазарна стойност на веща от 15200лв.,
съответно че първата сума е размера на дължимото обезщетение, измеримо със средната
пазарна стойност за ремонт на увреденото имущество. От така определената стойност с цел
избягване на неоснователното обогатяване на ищеца, следва да се приспадне вече
заплатеното от застрахователя преди завеждане на иска в размер на 2216.74лв. и сумата,
която застрахованият би могъл да получи при отчуждаване на запазените части по
автомобила, чиито размер е 1580.80лв. В резултат, от което подлежащото на доплащане
застрахователно обезщетение, възлиза на сумата 11402.46лв., до който размер иска се явява
основателен.
Ето защо като е уважил иска в предявеният частичен размер,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
7
С оглед изхода на спора и предвид направеното от въззиваемият искане, в негова
полза, следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 970лв. за заплатен от
адвокатски хонорар. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като определеното по реда на
чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ с добавен ДДС, минималният размера на възнаграждението
възлиза на 966лв., което е незначително по-малко от претендираното.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1236 от 03.05.2022г. постановено по гр.д.
№9756/2022г. по описа на Районен съд Варна, в обжалваната му част .
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“,
бул.“Д-р Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Изпълнителните директори Живко Стойков
Колев и Бисер Георгиев И., да заплати на Б. В. Атана сов, с ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, ******, сумата от 970лв., представляваща деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8