Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2021 град Варна
Варненският административен съд
Девети
касационен състав
на първи
април година
две хиляди двадесет и първа
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
секретар
Галина Г.
прокурор
Иванов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №491 по описа на
съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл.
63,ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по касационна жалба на Д.Я.Д.,
против Решение № 260084/22.01.2021 г., постановено по НАХД № 4822/2020 г. по
описа на Районен съд гр. Варна, с което е потвърдено НП № 20-0460-000819/2020
год. на Началника на РУ към ОДМВР-Варна, РУ 05 „Златни пясъци“, с което на Д.Я.Д. е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл.638, ал.3 от КЗ.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно поради неправилно установена фактическа обстановка. Касатора
твърди, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован
извод за мястото
където е извършено нарушението. Твърди и допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и НП. По конкретно визира несъответствие във
възприетата фактическа обстановка между АУАН и НП, досежно вида на
управляваното МПС. Твърди и обективна несъставомерност на нарушението, тъй като
Д. работи по трудово правоотношение със собственика на МПС и не би следвало да
носи отговорност за това, че за МПС няма сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Молбата към съда е за
отмяна на въззивното решение и за отмяна на процесното наказателно
постановление. Претендират се и разноските по делото.
В съдебно заседание касатора редовно, не се явява.
Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява.
Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, който оспорва
жалбата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
С оглед на събраните доказателства,
следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата
обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него
по време на въззивното производство. В хода на въззивното производство е
прието, че на 05.10.2020г., около 09:32 часа въззивникът Д. управлявал т.а.
„Форд Транзит“ с рег.№ **, собственост на „М.Б. “ ЕООД, в гр. Варна, по ГП І-9
в посока към кк.“Златни пясъци“.
По същото време екип на с-р ПП в състава на който
влизал св. Маринов контролирал движението по пътя в района на хотел „Сана“.
Полицейските
служители спрели за проверка въззивника Д.. При извършената проверка на
въззивника полицейските служители установили, че превозното средство се
управлява от въззивника без сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „ГО”.
За констатираното управление на превозното средство
без сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО” бил съставен
акт за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била
дадена правна квалификация по чл.638 ал.3
от КЗ.
В графата за възражения било вписано, че въззивникът
няма такива.
Впоследствие също не били депозирани възражения.
На 23.10.2020 г. въз основа на съставения акт е било
издадено и НП , видно от съдържанието на което изцяло е била възприета
установената от полицейските служители фактическа обстановка. Извършеното от Д.
било квалифицирано като нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ и било наложено административно наказание глоба
на осн. чл.638 ал.3 от КЗ.
За
да потвърди атакуваното пред него постановление, въззивния съд е приел, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения и същевременно нарушението е доказано по безспорен начин.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява
неоснователна по следните съображения.
Изводите на въззивния съд изцяло се споделят от
настоящата касационна инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни,
още повече, че в касационната жалба са изложени абсолютно същите възражения,
както и във въззивната.
Не се споделя възражението изведено в касационната
жалба за липса на категорична установеност на мястото, и времето на
нарушението. Същите са посочени, както в АУАН, така и в НП. Вярно е, че в АУАН
не е посочен точен административен адрес, в близост до който е установено
нарушението, но такова изискване не е поставено и в ЗАНН. Посочен е пътя на
който е извършено нарушението, както и че то е извършено на територията на
Община Варна. Тези данни са достатъчни за да се обоснове извод за
съставомерност на деянието – шофиране на МПС, а от друга страна за
компетентност на актосъставителя, тъй като нарушението е извършено на
територията на Община Варна. Точният административен адрес е посочен в НП, но
това не води до противоречие между АУАН и НП, тъй като, както е посочено и във
въззивното решение Главен път І – 9 е именно пътя описателно посочен в АУАН.
Датата и часът на извършване на нарушението са посочени както в АУАН, така и в
НП и по този въпрос няма никаква неяснота.
Не се споделя възражението и относно наличието на
противоречие относно вида на МПС, което е шофирал Д.. Вярно е, че в НП веднъж е
посочено, че автомобила е бил лек, а по-надолу, че е товарен, но съдът намира,
че това нарушение дори и да не се приеме за техническа грешка, не се явява
съществено и не води до нарушаване правото на защита на нарушителя.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че вида на управляваното МПС не е от значение
нито за съставомерността на деянието, нито за размера на санкцията. Ако законодателя
беше предвидил различни санкции за водачите на леки или товарни автомобили, или
шофирането на единия от двата типа МПС без сключена застраховка беше
несъставомерно, можеше подобно неточно посочване в НП да доведе до нарушаване
на правото на защита на нарушителя, но при настоящият законов текст, който
обявява за нарушение управляването на каквото и да е моторно превозно
средство/ без да е посочен неговия вид – лек или товарен/, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то вида на
МПС – то е ирелевантен. Още повече, че санкцията е определена в абсолютен
размер.
По същият начин стои въпроса и с възражението на
касатора досежно липсата на обективна съставомерност, тъй като не той е
собственик на автомобила. Посоченият в НП законов текст – чл.638, ал.3 от КЗ
обявява за наказуемо точно нарушението, което е извършено от лице, което не е
собственик. Няма никакво значение правното основание, на което водача управлява
МПС – по трудово правоотношение, с пълномощно, без правно основание и т.н.
Отговорността се носи именно от водача, още повече, че преди да започне
управлението на МПС именно водача е този, който трябва да се убеди, както в
техническата изправност на автомобила, който ще шофира, така и, че той е
снабден с всички изискуеми документи. Дали за автомобила има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ може да се установи и след бегъл оглед на
автомобила, тъй като за тази застраховка трябва да има залепен стикер на
предното панорамно стъкло.
Предвид горното съдът намира, че не са налице
твърдяните в жалбата касационни основания.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, съдът
намира, че следва да осъди Д. да заплати на ОД на МВР Варна, сумата от 80 лв.,
за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2
от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260084/22.01.2021 г., постановено по НАХД №
4822/2020 г. по описа на Районен съд гр. Варна.
ОСЪЖДА Д.Я.Д., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Варна
сумата от 80/осемдесет лева/лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.