Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260410
гр. Русе, 13.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански
състав
в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на
прокурора …..........................................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 1045 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцовата
страна “...“ ЕООД-Свищов твърдят, че през 2017 г. дружеството било собственик
на т.а. „Волво ФХ ... Т“ с ДК№ ВТ ...ВТ и на полуремарке „...“ с ДК№ ВТ ...ЕВ.
Сочат, че на 22.06.2017
г., по път ІІ-21 гр.Русе-гр.Силистра, в участъка между гр.Русе и гр.Сливо поле,
в срещуположни посоки се движили л.а. „Волво В40“ с
ДК№ Р ...ВМ, управляван от З.Ю.З., и гореописаната товарна автокомпозиция, с
водач И.Й.Р..Полуремаркето на товарния автомобил било
натоварено с 43 куб.м дървен материал.Около 20 ч. товарният автомобил преминал
през гр.Сливо поле и продължил по посока към гр.Русе.В този момент зад него по
пътя се движил специализиран автомобил,
без включена светлина и звукова сигнализация-линейка на филиала на
ЦСМП-гр.Сливо поле, управлявана от О.К.М..
Пътният
участък бил прав, без надлъжни и напречни колони и без препятствия, които да
ограничават видимостта.Времето било ясно и слънчево, а пътната
настилка-суха.Пътното платно било двупосочно, с по една лента за движение във
всяка посока, разделени от осева линия с ширина 12 см.Платното за движение било
с ширина 7,5 м, а на всяка една от лентите за движение–3,75 м.Управляваната от И.Р.
товарна автокомпозиция се движела със скорост 84 км/ч, като била нормално
разположена в платното по средата на собствената лента за движение.Водачът
поддържал прав курс на движение, без криволичене, с отстояние
от осевата линия около 0,5 м.
Лицето З.З.пътувало само в л.а. „Волво“,
като го управлявало със скорост 119,91 км/ч.Когато достигнал до района на 13
км, водачът започнал да се движи в близост до осевата линия, разделяща двете
пътни платна.Това негово поведение било наблюдавано от лицето О.М., който отнел
от газта и намалил скоростта на движение на специализирания автомобил–линейка,
за да увеличи дистанцията с движещата се пред него товарна автокомпозиция.В
момент, когато разстоянието между срещуположно поставените лек и товарен
автомобил било около 40 метра, първото МПС навлязло рязко в насрещната лента за
движение на разстояние от 1,16 м и без да намали скоростта се ударило в
товарната автокомпозиция. Поради изключително малкото разстояние между двата
автомобила, никой от техните водачи на успял на задейства спирачната система.В
резултат на удара л.а.„Волво" се изместил от пътя и се спрял в лявата
канавка, а водачът му З.З.получил телесни увреждания,
несъвместими с живота и починал на място.По товарния автомобил били причинени
материални щети.
На мястото на
инцидента пристигнали екипи на спешна помощ и пътна полиция.Съставен бил
Констативен протокол за ПТП с пострадали рег. № 453р-3282/2017г. от 23.06.2017
г.В него било отразено, че към момента на инцидента за лекия автомобил е имало
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
със ЗД „БУЛ ИНС“ АД, обективирана в полица № ВС/02/117000154652, валидна от
04.01.2017 г. до 03.01.2018 г.Ищецът сочи, че след справка в електронната система на
Гаранционен фонд се установило, че застрахователният договор бил прекратен на
19.07.2017 г.По случая било образувано ДП № 3283/2017г. по описа на ОП-гр.Русе
/ДП № 1383/2017г. по описа на ОДМВР-Русе/ срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1,
пр.3 НК.
От назначените
в него производство авто-технически експертизи се
установили скоростите на движение на двете МПС,
като било прието, че опасната зона за спиране на л.а.„Волво“ е била 89,40
м, а на товарната автокомпозиция-44,71 м.Експертите определили, че от момента,
в който лекият автомобил е пресякъл осевата линия на пътя и е навлязъл в
насрещната лента за движение, произшествието е било непредотвратимо.В
заключенията било отразено, че водачът на л.а. „Волво“
е виновен за инцидента.Установено било, че поведението на другия участник в
произшествието не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП.
Въз основа на
установените факти, с Постановление от 15.10.2018 г. по ДП № 3283/2017 г. по
описа на ОП-гр.Русе /ДП № 1383/2017 г., по описа на ОДМВР-Русе/, потвърдено с
Определение № 476/26.11.2018 г. по ЧНД № 648/2018 г. по описа на РОС, в сила от
19.12.2018 г., производството по делото било прекратено на основание чл.199
ал.1 и чл.243, ал.1 т. 1 пр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Твърди се, че
вследствие на инцидента от 22.06.2017 г., на товарния автомобил са били
нанесени материални щети в общ размер на 24 000 лв., по пера, както са описани
в молбата от 05.06.2020 г.
Сочи се, че във връзка с процесното ПТП дружеството
е претърпяло и допълнителни
имуществени вреди през периода
04.07.2017 г.-02.10.2018 г. в общ размер на 888 лв., съставляващи направени
разходи по опазване на собствената движима вещ.Твърди се, че за нуждите на
наказателното производство МПС било съхранявано на паркинг в гр.Русе, за което
търговецът заплащал наемна цена.
На 17.07.2017
г. ищецът депозирал до застрахователя искане за оценка по застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС, с оглед на което била образувана преписка по
щета № **********.На 15.05.2018 г. ЗД „БУЛ ИНС“ АД извършили оглед.С писмо изх.
№ ОК-339601/29.05.2018 г. ответникът ги уведомил, че представените документи не
са достатъчни за вземане на окончателно решение и изискал от ищеца да предостави в оригинал КП за ПТП.С този мотив насрещната
страна отказала изплащане на застрахователно обезщетение.
Ищецът счита,
че съгласно КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство, включително неимуществените вреди, резултат от претърпяното
ПТП, както и разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото
лице.Въпреки многократните устни и писмени покани и образуваната щета при
застрахователя, до този момент ЗД „БУЛ
ИНС“ АД не са престирали обезщетение за претърпените
от ищеца имуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП от 22.06.2017 г.Искат
от съда да осъди ответника да им заплати сумите от 24 000 лв. и от 888
лв., представляващи обезщетения за
претърпени имуществени вреди, причинени на т.а.„Волво
ФХ ... Т“, с ДК№ ВТ ...ВТ, собственост на „...“ ЕООД
в резултат на ПТП от 22.06.2017 г. от З.Ю.З., като водач на л.а. „Волво В40“, с ДК№ Р ...ВМ, валидно застраховано към него
момент по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със законната лихва върху
главниците от 18.10.2017 г.Търсят се
разноски за производството.
Ответното
дружество оспорва исковете.Наведени са доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на товарния автомобил, като се сочи, че същият е управлявал
МПС с над допустимата по закон скорост на движение.Претендират отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски по делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото не
се спори, че 22.06.2017 г., по път ІІ-21 гр.Русе-гр.Силистра, около 20,00 часа,
в участъка между гр.Русе и гр.Сливо поле, в срещуположни посоки са се движили
л.а. „Волво В40“ с ДК№ Р ...ВМ, валидно застрахован
при ответника по застраховка “Гражданска отговорност“ по полица №
ВС/02/117000154652, управляван от З.Ю.З., и т.а. „Волво
ФХ ... Т“ с ДК№ ВТ ...ВТ с полуремарке „...“ с ДК№ ВТ ...ЕВ, натоварено
с 43 куб.м дървесина /л.32/, собственост на ищцовото дружество /л.8/, с водач И.Й.Р..Приложени
са доказателства относно техническата изправност на товарното МПС към
посочената дата.Страните не спорят за настъпилото ПТП на 22.06.2017 г. между
двата автомобила, при което водачът З.З.починал на
място.
От
ангажираните по делото доказателства става ясно, че на мястото на инцидента са
пристигнали екипи на спешна помощ и пътна полиция.Съставен бил Констативен
протокол за ПТП с пострадали рег. № 453р-3282/2017 г. от 23.06.2017 г. /л.13/.По
случая било образувано ДП № 3283/2017г. по описа на ОП-гр.Русе /ДП №
1383/2017г. по описа на ОДМВР-Русе/ срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК /л.15-л.64/.
В хода на
проверката от ОП-Русе било възприето, че
пътният участък, на който е станал инцидента, е бил прав, без надлъжни и
напречни колони и без препятствия, които да ограничават видимостта.Времето било
ясно и слънчево, а пътната настилка-суха.Пътното платно било двупосочно, с по
една лента за движение във всяка посока, разделени от осева линия с ширина 12
см.Платното за движение било с ширина 7,5 м, а на всяка една от лентите за
движение–3,75 м.Управляваната от И.Р. товарна автокомпозиция, натоварена с 43 240
кг дървен материал, при допустим тегло на товара-40 000 кг, се движела със
скорост 84 км/ч, при разрешена за категория D+E-70 км/ч, като била нормално
разположена в платното по средата на собствената лента за движение.Водачът
поддържал прав курс на движение, без криволичене, с отстояние
от осевата линия около 0,5 м.Лицето З.З.пътувало само в л.а. „Волво“,
като го управлявало със скорост 119,91 км/ч.Когато достигнал до района на 13
км, водачът започнал да се движи в близост до осевата линия, разделяща двете
пътни платна.Зад товарната композиция пътувал специализиран автомобил–линейка, без включени звукови и
светлинни сигнали.В момент, когато разстоянието между насрещно движещите се лек
и товарен автомобили било около 40 метра, водачът З.З.навлязъл
рязко в насрещната лента за движение на разстояние от 1,16 м и без намаляване
на скоростта, се ударил в товарната автокомпозиция.Поради изключително малкото
разстояние между двата автомобила, никой от техните водачи на успял на
задейства спирачната система.В резултат на
удара л.а.„Волво" се изместил от пътя и
се спрял в лявата канавка, а водачът му З.З.получил
телесни увреждания, несъвместими с живота и починал на място.
В него
производство било прието, че разстоянието между товарния автомобил и мястото на
удара е било 21 м, поради което дори водачът Русев да е управлявал МПС със 70
км/ч и без претоварване от 3 тона, произшествието е било непредотвратимо чрез
спиране от негова страна.
Този извод се
подкрепя и от приетата в настоящото производство авто-техническа
експертиза, по която страните са нямали възражения.
С Постановление
от 15.10.2018 г. по ДП № 3283/2017 г. по описа на ОП-гр.Русе /ДП № 1383/2017
г., по описа на ОДМВР-Русе/, потвърдено с Определение № 476/ 26.11.2018 г. по
ЧНД № 648/2018 г. по описа на РОС, в сила от 19.12.2018 г., производството по него
дело било прекратено на основание чл.199 ал.1 и чл.243, ал.1 т. 1 пр. чл.24,
ал.1, т.1 от НПК.
Страните не
спорят, че във връзка с проведеното разследване, товарният автомобил бил
оставен на отговорно пазене на ищеца, ЮЛ със седалище в гр.Свищов.От разпита на
св.М.К., служител при дружеството, се установява, че с оглед горепосочените
обстоятелства се наложило докато трае наказателното производство собственикът да
остави МПС на паркинг в гр.Русе.За това се плащала наемна цена.През периода
м.юли-м.декември 2017 г. сумата била по 60 лв. месечно /л.65-л.76/, а за
времето м.януари-м.октомври 2018 г.-по 66 лв./л.77-л.92/.
По делото няма
спор, че вследствие на ПТП по товарния автомобил са били причинени материални
щети.На 17.07.2017 г. ищецът поискал от ответника да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение.В тази връзка била заведена щета и извършен оглед
на вещта.Впоследствие застрахователят отказал плащане по съображение, че
представените документи не се явяват достатъчни за вземане на решение в полза
на молителя /л.96/.
По делото са
представени доказателства ,че на 07.11.2018 г. регистрацията на товарния автомобил била
прекратена /л.161-л.163/.Св.М.К. установява, че МПС продължава да се съхранява
при ищеца, като наличните годните части могат да се ползват за други МПС на
дружеството.
Назначената по
делото авто-техническа експертиза се е произнесла, че
щетите по процесния автомобил към датата на деликта с
нови части възлизат на 21 534,60 лв., а при ремонт с нови и употребявани части-на
14 520,60 лв.Действителната стойност на вещта е определена на 19 000
лв., тази на запазените части-на 8 800 лв., а при предаване на МПС за
скрап в автоморга-на 6 500 лв.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, при спазване изискването на чл.380 от КЗ да отправило преди това писмена застрахователна претенция до насрещната
страна.Според чл.429 ал.1 т.1 от КЗ, с договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие,
в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от
него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие (чл.429, ал.1, т.1 ЗК).За
да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", сключен между прекия причинител
на вредата и застрахователя, както и наличието на кумулативните
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността
на прекия причинител спрямо увредения. Отговорността на застрахователя
е обусловена от отговорността на застрахования деликвент - застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането
им.
В процесния случай няма спор, че ищецът е собственик на
увредената вещ и че другият участник в ПТП на 22.06.2017 г. е бил валидно
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“.Няма разногласие по въпроса как са се развили събитията на процесната
дата, както и че настъпилите щети по товарния автомобил, подробно описани по
исковата молба, са в пряка причинна връзка с инцидента.Ответникът навежда
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, управлявал
тежкотоварната автокомпозиция.Действително по делото се установява, че лицето И.Р.
се е движило с 14 км/ч над разрешената по закон скорост за тази категория МПС,
както и че последното е било претоварено с 3 тона над допустимия му обем вместимост.Според заключението на вещото лице
обаче, от момента, в който лекият автомобил е пресякъл осевата линия на пътя и
е навлязъл в насрещната лента за движение, произшествието е било
непредотвратимо.Експертът е пояснил, че дори ако водачът на автокомпозицията
беше управлявал същата със 70 км/ч и с 3 тона товар по-малко, то доколкото
ударът е бил в предната част на МПС, то пак би се стигнало до същия вредоносен
резултат, включително досежно вида и степента на настъпилите увреждания по
спорната вещ.Съгласно трайната практика на ВКС, нарушението на установени в
закон правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, водещо до намаляване на търсеното от него обезщетение, ако
липсва пряка причинна връзка между противоправното действие или бездействие и
настъпилите щети.В този смисъл съдът намира, че не са налице предпоставки да
приложи чл.51 от ЗЗД.
По делото се
установява, че с писмо от 29.05.2018 г. ищецът получил отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение по съображение, че претенцията не била
окомплектована.На 04.06.2018 г. той предприел действия по снабдяване с нужни
документи, като липсват данни за следващите взаимоотношения между страните в
тази насока.Не е спорно, че до момента на завеждане на настоящото дело
застрахователят не е престирал никаква сума на ищцовото дружество.От събраните
в това производство доказателства става ясно, че вредите по тежкотоварния
автомобил могат да се определят като “тотална щета“-стойността на
възстановяването му в състоянието преди удара надхвърля 70 % от пазарната
стойност на МПС (чл.390 ал.2 от КЗ), дори ако при ремонтът е комбиниран с нови
части и такива втора употреба.По делото са представени доказателства, че на
07.11.2018 г. вещта е била бракувана от собственика по надлежния ред.
Съдът намира,
че по смисъла на чл.400 ал.1 от КТ, действителната вреда за ищеца към датата на
деликта възлиза на 19 000 лв., тъй като
това е доказаната цена срещу която
вместо увреденото имущество може
да се закупи
друго от същия вид и със
същото качество.Този размер покрива
дължимото застрахователното
обезщетение за понесени вреди, изразяващи се в тотална загуба на непоправимо увредена вещ (чл.386 ал.2 КЗ).Именно
поради пълната негодност на увредената
вещ се налага
бракуването на МПС, а след като дерегистрира
автомобила си, собственикът ще бъде лишен изцяло
от него и затова обема на
загубата му покрива цялата действителна стойност.От тази сума
обаче съдът намира, че следва да се приспаднат годните части на автомобила,
оценени от експерта на 8 800 лв.По делото се установява, че МПС продължава
да се съхранява от собственика.Според св.М.К. има възможност запазените части
да се ползват за други автомобили на търговеца.Неоснователни са доводите на ищеца,
че няма данни кои са годните за употреба детайли.Вещото лице е пояснило, че е
работило с материалите по преписката за щета, където безспорно са били
установени увредените части, по които страните нямат разногласие.След
изключване на тези детайли, останалите части са оценени от експерта на
8 800 лв.Сумата следва да се приспадне от възприетата по-горе стойност и в
полза на ищцовото дружество да се присъди обезщетение от 10 200 лв., ведно
със законната лихва от завеждане на делото.Над този размер искът трябва да се
отхвърли.
Тъй като процесната щета е тотална по
смисъла на чл.390 ал.2 от КЗ, на основание ал.1 от същата разпоредба, ищецът е
следвало да представи доказателства за дерегистрация
на автомобила, за бъде поставен ответникът в забава.Според посочената норма,
преди изплащане на обезщетение, определено като тотална
щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение
от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета.Представянето
на удостоверение за дерегистрация на увредения
автомобил, при който е налице тотална щета,
е условие за поставяне в забава на ответника, но не и за дължимостта
на обезщетението по чл.405 ал.1 от КЗ.В процесния случай е безспорно, че до
иницииране на този спор ищецът не е представил на застрахователя доказателства,
че увреденото МПС е дерегистрирано.Претенцията за
присъждане на законна лихва за времето 18.10.2017 г.-23.02.2020 г. трябва да се
отхвърли.
Съдът намира,
че следва да отхвърли и иска за заплащане на разходите на ищеца, предприети във
връзка със съхранението на вещта за нуждите на наказателното
производство.Безспорно те са свързани с процесния инцидент.Тези вреда обаче не
са в пряка причинна връзка с противоправното поведение на причинителя на
щетата, поради което няма основание загубата на ищцовото дружество по това перо
да се възложи в тежест на застрахователя.
Съгласн очл.78 от ГПК на всяка от
страните се следват разноски за производството съразмерно с уважената, респективн ос отхвърлената част от претенциите.Ответникът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение на адвоката,
ангажиран от ответника.Последният е заявил в съдебно заседание, че в сумата от
2 000 лв. са включени и транспортните му разходи.Това не е отразено в
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.05.2020 г.,
поради което доводът не може да бъде съобразен. Съдът намира, че следва да
намали възнаграждението до 1 300 лв.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД ”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”Джеймс
Баучер“ № 87, ет.2, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., със съдебен адрес:***, чрез адв.И.Г.Т. ***, да заплати на “...“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Свищов, ул.“Петър Парчевич“ № 25,
представлявано от А.П...., със съдебен адрес:***, офис № 4, чрез адв.М.М. ***, сумата от 10 200 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на т.а.„Волво ФХ ... Т“, с ДК№ ВТ ...ВТ, собственост на „...“ ЕООД в резултат на ПТП от
22.06.2017 г. от З.Ю.З., като водач на л.а. „Волво
В40“, с ДК№ Р ...ВМ, валидно застраховано към него момент по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ведно със законната лихва
върху нея от 24.02.2020 г., както и 1 072,07 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на “...“ ЕООД-гр.Свищов срещу ЗД “БУЛ
ИНС“ АД-София над 10 200 лв. до 24 000 лв. и за 888 лв.-разход за
наем на МПС от м.юли 2017 г. до м.октомври 2018 г., представляващи обезщетения
за претърпени имуществени вреди, причинени на т.а.„Волво
ФХ ... Т“, с ДК№ ВТ ...ВТ, собственост на „...“ ЕООД
в резултат на ПТП от 22.06.2017 г. от З.Ю.З., като водач на л.а. „Волво В40“, с ДК№ Р ...ВМ, със законната лихва върху тях за
периода 18.10.2017 г.-22.02.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “...“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Свищов,
ул.“Петър Парчевич“ № 25, представлявано от А.П...., със съдебен адрес:***,
офис № 4, чрез адв.М.М. ***,
да заплати на ЗД
”БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”Джеймс
Баучер“ № 87, ет.2, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., със съдебен адрес:***, чрез адв.И.Г.Т. ***, сумата от 767,04 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/