№ 1656
гр. София, 20.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604936 по описа за 2021 година
Образувано е по частна жалба на адв. Т., депозирана в качеството му на служебен
защитник на Р.А. М., подсъдим по НОХД № 15275/2021г. по описа на СРС, НО, 95 с-в,
срещу определение от 07.12.2021г., постановено в разпоредително заседание по процесното
дело, с което е потвърдена взетата по отношение на подсъдимия по делото мярка за
неотклонение „парична гаранция“.
В частната жалба адв. Т. посочва, че единствено се атакува законосъобразността на
пъроинстанционния акт в частта му относно мярката за неотклонение, като се сочи, че от
20.09.2021г. подс. М. е с мярка за неотклонение „парична гаранция“, която е в размер на
1500 лева. Твърди се също, че подсъдимият не разполагал с парични средства, с които да
покрие така определения размер на гаранцията, поради което все още се задържал,
независимо че мярката за неотклонение „задържане под стража“ е била изменена в по-лека.
Моли се в частната жалба мярката за неотклонение „парична гаранция“ да бъде в
минимален размер или тази мярка за неотклонение да бъде заменена в по-лека, а именно в
„подписка“.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба и провери
изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да
бъде изменено по следните съображения:
Частната жалба е депозирана от правоимащо лице в предвидения от закона срок,
поради което се явява процесуално допустима.
На първо място настоящият въззивен съдебен състав намира за необходимо да
посочи, че първоинстанционният съд изцяло се е съобразил със задължителното тълкуване
на процесуалния закон, включително и с ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС и съображенията в
новото ТР №6/19.02.2018г. по т.д. №6/2017г. на ОСНК на ВКС относно допустимата
преценка по отношение на това кои процесуални нарушения, допуснати на досъдебното
производство, са съществени и какви са изискванията към съдържанието на обвинителния
акт, като законосъобразно е приел, че делото е подсъдно на СРС, както и че в хода на
досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалния закон, които да обосноват прекратяване на съдебното производство.
Що се отнася до определението на СРС, с което е потвърдена взетата по отношение
на Р.А. М. мярка за неотклонение „парична гаранция“, която е в размер на 1500 лева,
въззивният съд го намира за частично неправилно.
1
Настоящият въззивен състав констатира, че с определение от 16.09.2021г.,
постановено по ВНЧД №3594/2021г. по описа на СГС, е била изменена по отношение на
подс. Р.А. М. в хода на досъдебното производство мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в „парична гаранция“, като й е определен размер от 1500 лева. Постановено е
подсъдимият да бъде освободен след внасяне на гаранцията.
Въпреки това до настоящият момент подс. М. все още се намира в ареста-
обстоятелство, което се установява от приложението към обвинителния акт, в което се
твърди, че М. все още е в следствените помещения, тъй като не е внесена паричната
гаранция.
Следователно, независимо от постановения съдебен акт с който се променя
процесуалното положение на подсъдимия, то фактически по отношение на него, вече
приблизително три месеца, продължава да се прилага все още най-тежката мярка за
неотклонение.
За да не се достига до такъв резултат, законодателят в нормата на чл.61,ал.2 от НПК е
предвидил при определяне на гаранцията да се взема предвид и имущественото положение
на обвиняемия/подсъдимия.
По делото липсват конкретни документи за имущественото положение на подс. М.,
въпреки това от събраната доказателствена маса може да се направи извод, че същото не е
добро. Данните по делото във връзка с имущественото положение на подс. М. сочат, че
същият не е български гражданин, като преди задържането му е живеел в жилището на
Д.Х.П..
Именно поради тези обстоятелства въззивният съд намира, че размерът на паричната
гаранция следва да бъде намален на 500 лева.
Въпреки това въззивният съд счита, че именно мярката за неотклонение „парична
гаранция“ се явява най- адекватна към настоящия момент, с оглед постигане целите на чл.57
от НПК.
На първо място въззивният съд приема, че подозрението за съпричастността на подс.
М. към инкриминираната деятелност, за която е предаден с обвинителен акт на съд, все още
е с висок интензитет на обоснованост, като към момента контролната инстанция не
констатира доказателства, които да внесат основателно съмнение в поддържаната от
държавното обвинение обвинителна теза.
На следващо място високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена
от фактическата и правна усложненост на същото, това че се твърди в обвинителния акт, че
насилието е упражнено спрямо бащата на Д.Х.П., в жилището на която подсъдимият
пребивава, включително и данните, съдържащи се в документи приложени по досъдебното
производство за упражнявано от подсъдимия насилие по отношение на Д.Х.П. и спрямо
трети лица, то въззивният съд приема, че по-лека мярка за неотклонение от „парична
гаранция“ в размер на 500 лева не би обезпечила целите, преследвани от процесуалния
закон.
Водим от всичко изложено, на основание чл.345,ал.1 вр. с чл.249, ал.3 от НПК ‚
Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
Изменя определение от 07.12.2021г. на СРС, НО, 95 състав, постановено в
разпоредително заседание, проведено по НОХД № 15275/2021г. по описа на същия съдебен
състав, с което е била потвърдена взетата по отношение на подс. Р.А. М. по делото мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1500 лева, като намалява нейния размер на
500 лева.
Потвърждава определението в останалата му част.
2
Подсъдимият да бъде освободен след внасяне на паричната гаранция, освен ако не се
задържа на друго основание.
Връща делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Да се предостави на подс. Р.А. М. писмен превод на английски език на настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3