Р
Е Ш Е Н И Е
№………/ .06.2020 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 232 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 8389/30.01.2020г. на "ВЪЗРАЖДАНЕ 2004" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, представлявано от С.Ч., действащо чрез
пълномощници адв. Ф.Д. и Х.С., срещу
решение № 19/03.01.2020 год., постановено по гр.дело №5906/2018 год. на РС –
Варна, с което е развален договор за продажба на недвижим имот срещу задължение
за извършване на ново строителство, сключен на 27.09.2006г. между С.А.Т., К.Н.Т.,
П.Т.П. и М.М.Д. от една страна и "ВЪЗРАЖДАНЕ 2004" ЕООД от друга
страна, обективиран в нотариален акт № 126, том III, рег. № 5440, дело №
4660/2006г. на нотариус С.С., с рег. № 193 в регистъра на НК, на основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД.
В жалбата се
излага, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, евентуално
неправилно: необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при
съществени процесуални нарушения. Постановеното решение за разваляне на
процесния договор поради виновното му неизпълнение от ответника е изцяло
недопустимо поради формираната сила на присъдено нещо на решението по гр.д.
№7349/07 г.на ВРС, 24-ти състав, и липсата на твърдения в исковата молба за
виновно неизпълнение на конкретни договорни задължения на ответника след
влизане в сила на посоченото решение. Предявените главен и първи евентуален иск
не се основават на твърдения за виновно неизпълнение на договорните задължения
на ответника. Главният иск е за разваляне на договора без предоставяне на срок
за изпълнение, като посочените основания попадат в хипотезата на чл.87, ал.2,
предл.първо ЗЗД и съставляват твърдения, че изпълнението е станало изцяло
невъзможно поради заведено от ответника дело за делба, упражнено от ответното
дружество право на разваляне и дезинтересиране на страните от изпълнението на
договора поради изтеклия продължителен период от време. Първият евентуален иск
е с правно основание чл.262, ал.2, предл.2 от ЗЗД. Едва вторият евентуален,
нередовно предявен иск, който дори не е докладван от съда като самостоятелен, а
е преразказан в доклада, има петитум за разваляне поради виновно неизпълнение
от страна на ответника, но в хода на процеса. Този иск обаче не съдържа
конкретни основания извън искането ответникът да предостави одобрен от органа
по чл.145 ЗУТ инвестиционен проект. Ищците не сочат друго изпълнение, което
следва да предостави ответникът в определения му с исковата молба 4-месечен
срок. В мотивите си обаче ВРС изобщо не е обсъдил искането за представяне на
одобрен инвестиционен проект в хода на процеса, а е достигал до изводи за
виновно неизпълнение от страна на ответника по причини, които не са наведени от
ищците като основания на претенциите им по надлежния ред. В евентуалност се
поддържа, че решението е недопустимо в частите, с които договорът е развален и
по отношение на неучастващите в производството продавачи П.Т.П. и М.М.Д. за
прехвърлените от тях ид. части. Излагат се подробни доводи защо според
въззивника не е налице активна солидарност.
В случай, че е
допустимо, обжалваното решение е неправилно поради необоснованост на изводите
на съда и допуснати съществени нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди се, че ищците не са провели пълно и главно
доказване на предявените основания за разваляне: настъпила невъзможност за
изпълнение, дезинтересиране на страните от изпълнението на договора и за
упражнено право на разваляне от страна на ответното дружество. Неоснователни са
и предявените евентуални искове: за разваляне на основание чл.262, ал.2,
предл.2-ро ЗЗД или за разваляне поради неизпълнение на задълженията на
ответника в предоставения с исковата молба четиримесечен срок. Не е установено
изпълнение на задълженията на ищците и останалите възложители по договора, въпреки
че именно тяхното изпълнение е предпоставка за изпълнението на последващи
задължения на ответника. При постановяване на обжалваното решение съдът е
допуснал съществени процесуални нарушения, включително съществени нарушения във
връзка с изясняване на фактическата страна на спора и във връзка с доклада по
делото. Дадените общи указания в о.с.з. на 19.11.2019 г. не отговарят на изискванията на чл.146 ГПК. В
мотивите си ВРС не е обсъдил доводи и възражения, които са от съществено
значение за изхода на спора, включително доводите, че ответникът няма
задължение да изготви и одобри инвестиционен проект в хода на процеса, преди да
има направен избор на обекти от страна на П.Т.и М.Д.. В мотивите си ВРС
необосновано приема, че няма данни ответникът да е правил опити да се свърже с
неучастващите в процеса възложители, за да ги покани да направят избор. В
мотивите си ВРС не е обсъдил доводи и възражения, които са от съществено
значение за изхода на спора, включително доводите, че ответникът няма
задължение да изготви и одобри инвестиционен проект в хода на процеса, преди да
има направен избор на обекти от страна на П.Т.и М.Д.. Своевременно с отговора
на исковата молба ответникът е направил възражение, че правото на ищците да
развалят договора се е погасило по давност съгласно чл.87, ал.5 от ЗЗД, което
не е обсъдено от ВРС.
Въззивникът моли
решението на ВРС да бъде обезсилено изцяло или частично, евентуално отменено.
Претендира присъждане на сторените разноски в производството в двете съдебни
инстанции. Моли съдът служебно да назначи експертиза, ако установи, че такава е
необходима.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, въззиваемите С.А.Т. и К.Н.Т., чрез пълномощник адв. Д.П., изразяват
становище за неоснователност на жалбата. Считат, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните
в хода на производството доказателства и при правилно приложение на
материалните и процесуални правни норми. Считат решението на ВРС за правилно и
законосъобразно, поради което отправят искане за потвърждаването му и
присъждане на направените разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът "ВЪЗРАЖДАНЕ
2004" ЕООД се представлява от адв. Ф.Д., която поддържа жалбата и моли да
бъде уважена, ведно с присъждане на направените по делото разноски. В
представената писмена защита вх. № 15482/16.06.2020г. по същество се излагат
доводи за основателност на жалбата.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна С.Т. не се
явява лично, К.Т. се явява лично, двамата се представляват от адв. Д.П., която моли
жалбата да бъде отхвърлена и на въззиваемите да бъдат присъдени направените по
делото разноски. В представената
писмена защита вх. № 15548/16.06.2020г. по същество се излагат доводи за
основателност на жалбата.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба, уточнена с молба от
18.09.2018г., подадена от С.А.Т. и К.Н.Т.,
действащи чрез пълномощник адв. Д.П., против "ВЪЗРАЖДАНЕ 2004" ЕООД.
В исковата молба
са изложени твърдения, че ищците са собственици на 167,4/361,8 кв.м. ид.ч. от
дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. „Три уши“ № 6, с площ от 361,8
кв.м., съставляващо УПИ V-13, 14 в кв.154 по плана на 11-ти м.р. на гр. Варна,
както и на ½ ид.ч. от построената в имота жилищна сграда. На
06.09.2006г. ищците сключили с ответното дружество предварителен договор за
продажба на идеални части от УПИ, учредяване на право на строеж и строителство
на жилищна сграда. Двамата ищци, заедно с останалите съсобственици на дворното
място, прехвърлили на ответното дружество общо 12 кв.м. ид.ч. от дворното място
срещу задължението на ответника да извърши ново строителство на сграда в
мястото, като сделката била обективирана в нот. акт № 126, том 3, рег. № 5440,
дело № 4660/2006г. на нотариус Св. С., рег. № 193 в НК. На 27.03.2018г. ищците
получили препис от искова молба за делба, по която било образувано гр.д. №
1986/2018г. по описа на ВРС. Твърди се още,
че на 23.04.2007г. ответното дружество се е разпоредило с част от притежаваните
от него идеални части от имота, от което ставало ясно, че няма да може да
изпълни работата по уговорения начин. В случай, че съдът прецени, че договорът
не е развален, ищците заявяват избора си на обекти, като прилагат подписан идеен
проект и дават на ответника четиримесечен срок за представяне на одобрен
инвестиционен проект. Ищците твърдят още, че изпълнението на договора към
момента е невъзможно, тъй като идейният проект не отговаря на действащите
нормативни актове.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват като недопустими, евентуално неоснователни.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав в рамките на дължимата от него въззивна проверка по чл.269 от ГПК
намира постановения съдебен акт за недопустим по следните съображения:
Производството
пред РС – Варна е образувано по предявен от С.А.Т. и К.Н.Т. главен иск за разваляне на договор
за продажба на недвижим имот срещу задължение за извършване на ново
строителство, сключен на 27.09.2006г. между С.А.Т., К.Н.Т., П.Т.П. и М.М.Д.
от една страна и „Възраждане 2004“ ЕООД от друга страна, обективиран в нот. акт
№ 126, том III, рег. № 5440, дело № 4660/2006г. на нотариус С.С., с рег. № 193
в регистъра на НК, на основание чл.87, ал.2, предл.1 от ЗЗД, т.к. изпълнението
е станало невъзможно предвид започнало делбено производство. В условията на
евентуалност е предявен иск за разваляне на договора на основание чл.262, ал.2
от ЗЗД. В условията на евентуалност спрямо първите два иска е предявен иск за
разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията на ответника.
С обжалваното
решение РС-Варна се е произнесъл по третия иск (втория евентуален иск), без да
разгледа първите два иска. Доколкото исковете са предявени в условията на
евентуалност, то съдът следва първо да разгледа главния иск, след това
евентуалния иск по чл.262, ал.2 от ЗЗД, и ако ги намери за неоснователни и ги
отхвърли – тогава да разгледа третия иск. В случая РС-Варна не е разгледал
първите два иска и не се произнесъл по тях, т.е. не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие да
разгледа третия иск. Доколкото е налице произнасяне по иск, без да са налице
процесуалните предпоставки за това, то решението на ВРС следва да бъде
обезсилено изцяло и делото върнато за разглеждане на исковете, така както са
предявени. Предвид обезсилването изцяло на първоинстанционното решение,
въззивният съд не следва да се произнася по оплакванията за частична
недопустимост на решението в частите, с които договорът е развален и по
отношение на неучастващите в производството продавачи. Този въпрос следва да
бъде разрешен от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.
Доколкото липсва
произнасяне по съществото на правния спор, при новото разглеждане на делото
първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно сторените до този
момент съдебно-деловодни разноски в производството.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 19/03.01.2020 год., постановено по гр.дело №5906/2018
год. на РС – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС съобразно дадените в
мотивите на решението указания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: