Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Момчилград,
23.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд в публично заседание, проведено на 15.03.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 34/2021г. по описа на
съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от
Кодекса на труда.
Ищцата
З.И.А., в своята искова молба твърди, че със Заповед № ЛП-34/ 31.12.2020г. на Кмета на Община Момчилград, на основание
чл.325 ал.1 т.4 от КТ е бил прекратен трудовия й договор, сключен със Общината
/ тр.дог. № ЛП- 75/ 30.01.2020г. за длъжността “личен асистент“- „механизъм за
лична помощ по ЗЛП“, и посочена причина за прекратяването на тр.договор- поради
навършване на определена работа.
Ищцата
е считала тази заповед за незаконосъобразна, и в издадена в противоречие с материалният закон. Посочва се, че не бил спазен срокът за
предизвестието, който е бил определен в тр.договор и който е бил тримесечен, но
за не повече от остатъка от срока на договора, и който е бил еднакъв за двете
страни. Освен това посочената причина не кореспондирала със материално-правните
разпоредби, защото нормата на чл.325 ал.1 т.4 от КТ предвиждала прекратяването
на договора да става при завършване на определена работа и без предизвестие. Развива
съображения, че самата заповед не съдържала съответните реквизити, като
сигнатура и номер на прекратеният договор, както и че самият договор е бил
срочен- до 19.07.2024г. и на осн.чл.68 ал.1 т.1 от КТ, а не за извършване на определена работа по
смисъла на чл.68 ал.1 т.2 от КТ. Заявява, че такъв договор /за извършване на
определена работа/ между тях не бил сключен.
Предвид
горното моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението й за
незаконосъобразно и отмени заповедта, както и да бъде възстановена на
предишната работа- “личен асистент“, и да й се изплати обезщетение за времето,
през което е останала без работа, считано от 01.01.2021г. Претендира сторени по
делото разноски.
В
съдебно заседание, не се явява лично, и се представлява от адв.Р.Х., който поддържа иска, по изложените
съображения.
Ответникът-
Кмета на Община Момчилград, представляван от адв.Д.Х., в отговора по чл.131 от ГПК намира исковата претенция за неоснователна и предлага същата да бъде
отхвърлена. В съдебно заседание за ответника се явява адв.Х., който намира иска
за неоснователен и недоказан, и моли съда да отхвърли исковата претеция, като
счита, че заповедта, с която са прекратени трудовоправните отношения на
страните, е законосъобразна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Със тристранно споразумение № 75/ 28.01.2020г., сключено
на осн.чл.14 ал.3 от Закона за личната помощ, между Кмета на Община Момчилград,
ищцата З. А. и лицето Т.С., се установява, че Общината, като доставчик, възлага
на ищцата, като асистент, да предоставя лична помощ за различни дейности на
ползвателя на услугата- лицето Т.С.. Предвидено е по това тристранно
споразумение и сключването на трудов договор между доставчика на услугата
/Общината/ и личният асистент, както и възможност за прекратяването на
трудовият договор, посочени конкретно.
Въз основа на това споразумение е бил сключен трудов
договор № ЛП-75/ 30.01.2020г. между Община Момчилград и ищцата З. А., по силата
на който на последната се възлага да изпълнява длъжността „личен асистент“
срещу съответно работно време и възнаграждение. Този договор е бил сключен на
основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ, а именно бил е срочен- до 19.07.2024г. В бланката на договора са посочени и други
основания за сключването на договора /чл.68 ал.1 т.2 КТ – за извършване на
определена работа, но не е посочена каква е тя- сиреч няма конкретизация;
чл.114 КТ- за работа в определени дни от месеца- липсва конкретизация за това
основание за възникване на трудовоправните отношения; чл.68 ал.1 т.3 от КТ- за
заместване на отсъстващ работник или служител- не е посочено името на такъв
работник/.
Предвид
така възприетата формулировка съдът приема,
че процесният договор е бил
сключен на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ, а именно бил е срочен, с конкретно
посочена дата на действие на същият- до
19.07.2024г. В договора е посочен и срокът на предизвестие за
прекратяването му и той е 3- месечен,
като е еднакъв и двете страни. В тази
насока е и уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, което е изпратено от работодателя
на НАП, където е посочен срокът на договора /19.07.2024г./.
По делото се установи, че в Общинска администрация-
Момчилград е било депозирано заявление на 15.12.2020г. от ползвателя на
услугата за лична помощ- лицето Т.С., която е
посочила, че като потребител на услугата „личен асистент“, предоставена
от Община Момчилград по Закона за лична помощ, искал неин личен асистент да
бъде конкретно посочено лице- различно от ищцата, а причината били промяна в
обстоятелствата.
Въз основа на това заявление, Кметът на Община Момчилград
е издал Заповед № 24/ 31.12.2020г. /изд.на осн.чл.9 ал.5 от Тристранното
споразумение, и Приложение № 2 към чл.3 ал.5 от Наредба № РД 07-7/ 28.06.2019г.
за включване в механизма за лична помощ/, е прекратил Тристранно споразумение с
потребителя на услугата- лицето Т.С., считано от 04.01.2021г.- което е
представено в съда след изтичане на преклузивните срокове.
Установи се, че Кметът на Община Момчилград е издал и
процесната Заповед № ЛП -34/ 31.12.2020г. е прекратил трудовият договор на
ищцата за длъжността „личен асистент“, считано от 01.01.2021г. Причината за
прекратяване на трудовият договор е била завършване на определена работа на
осн.чл.324 ал.1 т.4 от КТ. Предвидено е изплащане на съответно обезщетение за
неползван отпуск-ако има такъв. Не се установява датата на връчване на
заповедта на работника- ищца по настоящото производство.
Със гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства.
Предвид
гореизложеното и представените по делото доказателства съдът намира, че
обективно предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ против Заповед
№ ЛП -34/ 31.12.2020г. на кмета на ответната община са основателни и доказани,
и като такива следва да бъдат уважени.
По
делото се установи, че липсват писмени или гласни доказателства за наличие
завършена конкретно определена работа, която да предполага прекратяването на
трудовият договор, сключен между ищцата и ответната община. По делото безспорно
се установява, че конкретният трудовият договор, процесният, като всеки трудов
договор, предполага престиране на труд срещу работна заплата, и той може да
бъде сключен при различни условия. Процесният трудов договор е бил сключен като
срочен, със конкретно посочена дата на краят на договора- и тази дата е
фиксирана- 19.07.2024г.
Процесният трудов договор не е бил сключен при условията
на чл.68 ал.1 т.2 от КТ- за завършване на определена работа, такава не е
посочена в договора. Разбира се, както и по-горе се посочи, всеки трудов
договор има предмет, но когато срокът на действие на същият се обвърже със
завършването на определена работа, то тя, последната, следва да е конкретно
упомената в договора- а подобно нещо няма.
От
събраните по делото доказателства не се установи да е имало завършване на
конкретно определена работа, която да води след себе си като резултат, прекратяването
на трудовият договор. Да, трудовият договор, като всеки договор, може да бъде
прекратен при определени условия- дадени в закона и/или уговорени между
страните.
Съгласно
чл.119 от КТ, трудовият договор се сключва във писменна форма, и всички измения
по него следва да бъдат уговорени във писмен вид. Това основно положение в
трудовото право- писменно начало, важи и за прекратяването на трудовите
правоотношения.
Основанието
за уволнение, посочено в атакуваната от ищцата- цитирана по-горе, чл.325 ал.1 т.5
от КТ урежда случаи, при които прекратяването на трудовото правоотношение е
предопределено от настъпил резултат, за който е бил сключен договорът- да е
завършена определената конкретна работа, което може да бъде установено
единствено със представяне на съответни писмени доказателства. Писменни
доказателства за наличност на завършена определена работа не са представени, и
не могат да бъдат представени, поради простата причина, че срокът на действие
на договора не е зависим от приключването на конкретно определена работа.
Срокът на действие на договора е фиксиран на конкретно определена дата.
Това
не води до извода, че договорът, като е срочен по смисъла на чл.68 ал.1 т.1 от КТ, не може да бъде прекратен на друго основание. И това е така защото
основанието за възникването на трудово правните отношения са правоотношения,
възникващи в приложното поле на механизма за лична помощ, уредени в Закона за
личната помощ. Както и по-горе се посочи, че именно въз основа на Закона за
личната помощ е сключено Тристранно споразумение между Общината, ищцата- като
личен асистент, и потребителят на услугата, и това споразумение е правното
основание за съществуването на правоотношенията между страните, и там са
предвидени съответни възможности за предсрочно прекратяване на трудовите
правоотношения, но това става винаги и при спазване на изискванията на това
споразумение.
Сиреч,
работодателят, преди да уволни работника на посоченото основание, е следвало да
установи наличието на съответните предпоставки за това и едва след това правоотношенията
между тях да бъдат прекъснати за бъдеще. Това обстоятелство- да е имало
уговорка за прекратяване на тр.договор при завършване на определена работа,
следва да бъде установено от работодателя чрез представяне на съответни
писменни доказателства че е спазен редът във тази насока, даден във КТ, което
не е сторено.
Това
общо отразяване на причините за прекратяването на трудовия договор със ищеца
прави заповедта необоснована и произволна, което води до незаконосъобразност на
същата.
За да бъде
законно уволнението на основание чл.325 ал.1 т.4 от Кодекса на труда – със
завършване на определената работа, следва да се установи, че определената в
трудовия договор работа е завършена.
Посоченото
основание се прилага само за прекратяване на трудови договори,
сключени по реда на чл.68
ал.1 т.2 от КТ– сключени до завършване на
определена работа. В този случай трудовият договор се прекратява със завършване
на определената работа. Поради това особено важно е точното и ясно определяне
на работата в трудовият договор, както и установяването на конкретните
обстоятелства, с настъпването на които се приема, че работата е завършена.
Когато в трудовия договор е вписан текстът «до завършване на определената
работа» без да е посочено в какво се състои тя, приема се, че договорът е за
неопределено време.
В настоящият
случай не само, че няма точно и ясно определяне на работата, доколкото не съдържа
конкретизация на вида, обема и количеството работа, но е посочен крайният
момент на прекратяване действието на договора, и това е посочената в договора
дата- 19.07.2024г., която дата очевидно към момента на прекратяването на
договора не е настъпила.
С оглед на
изложеното извършеното на това основание уволнение следва да се отмени като
незаконосъобразно. По дотук изложените съображения уволнението се явява
незаконно и като такова следва да се отмени.
По иска с
правно основание чл.344
ал.1 т.2 и т.3 от КТ вр. с чл.225
от КТ съдът намира следното: За да
се уважат тези два иска е необходимо да бъде уважен искът по чл.344
ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Съобразно и това ищцата следва да бъде възстановена на длъжността „личен
асистент“- длъжността, която е заемала преди уволнението. Съдът намира, след
уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 като основателен и доказан, следва да бъде
уважен и искът на ищцата с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ- за
възстановяване на предишната работа- т.е., на длъжността и мястото на работа,
която същата е заемала преди уволнението, а именно, на длъжността ”личен
асистент” към община Момчилград, тъй като са налице предпоставките за това, а
те са, че заповедта, с която са били прекъснати правоотношенията между страните, е отменена като незаконосъобразна,
и уволнението е отменено като незаконно, и по този начин правната връзка между
страните е възстановена, при същите условия до прекъсването й.
По отношение на
претенцията за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа следва да се каже, че по делото не са ангажирани никакви
доказателства в тази насока- сиреч, ищцата, въпреки дадените указания, не е
ангажирал доказателства, че в периода от 01.01.2021г. до датата на съдебното
заседание същата е била без работа. Съобразно и това искът по чл.344 ал.1 т.3
от КТ- за заплащане на обезщетение за времето, през което същата е била без
работа, следва да се отхвърли.
Ищцата е
претендирала присъждане на направените по делото разноски, като направените
такива са в размер на 350 лева – платено адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода на спора същата има право на присъждане на направените разноски в размер
на 350 лева. Същите следва да се поемат от ответника, искът срещу който е
уважен.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК, вр. с чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на МРС държавна такса върху
уважените искове в размер на 160 лева, от които по иска по чл.344
ал.1 т.1 от КТ- 80 лева, и по иска по чл.
344 ал. 1 т. 3 от КТ- 80 лева /като неоценяеми искове/.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
Заповед № ЛП -34/ 31.12.2020г. на Кмета на Община Момчилград, с която на
основание чл.325 ал.1 т.4 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с З.И.А.
с ЕГН- **********, и ПРИЗНАВА уволнението на последната за незаконно.
ВЪЗСТАНОВЯВА
З.И.А. с ЕГН- **********, на предишната
й длъжност “личен асистент” в Община Момчилград.
ОТХВЪРЛЯ иска на З.И.А. с ЕГН- **********,
по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за ЗАПЛАЩАНЕ на обезщетение за времето, през което е
останала без работа, като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Момчилград, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС-Момчилград държавни такси в общ размер на 160 лева.
ОСЪЖДА
Община Момчилград, ДА ЗАПЛАТИ на З.И.А. с ЕГН- **********, сторените от
последната деловодни разноски в размер на 350 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: