О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 15- ти въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ :ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря
……………, като разгледа докладваното от съдията Маринкова ВНЧД № 4936 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на П.И.П., чрез неговия процесуален представител- адв.Н.Д., в качеството му на пострадало лице от
инкриминираното деяние, за което се води разследването по ДП срещу определение
от 08.10.2019 г. по НЧД №14653/19 г. на СРС, НО, 7 състав, с което е потвърдено
Постановление на СРП от 04.07.2019 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ 844/2019 г. по
описа на 06 РУ- СДВР, пр.пр.№12662/2019 г. по описа
на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, както и за неправилност на прокурорското постановление.
Поддържа се, че на ДП не е проведено обективно, всестранно и пълно разследване
по случая. Подчертава, че от постановлението на СРП не става ясно на база кои
доказателства, прокурорът е направил своите фактически и правни изводи,
доколкото само е изброил събраните доказателства, без да ги анализира. Изразява
несъгласие със становището на прокурора възприето и от СРС, че по делото
безспорно се установява, че П.П. е предоставил ключа
от автомобила, който е ползвал на св.М., като бил изразил пред него съгласие
автомобилът да бъде преместен. Счита, че доказателствата по този въпрос са
противоречиви, противоречията не са преодолени, чрез методите, предвидени в
НПК, както и че не става ясно защо прокурорът и СРС са дали вяра на показанията
сочещи на този извод, а не на другите, които го опровергават. Подчертава, че и
съдът е дал вяра на показанията на свидетели, разпитани по реда на чл.223 от НПК, които според съда били житейски логични, но не е съобразил, че тези
свидетели имат интерес да дават такива показания, тъй като в противен случай
биха се уличили в извършване на различни по вид престъпления. Посочва, че в
мотивите към определението СРС се е опитал да преодолее липсващия анализ на
доказателствата от страна на прокурора, но не е успял. Твърди, че въпреки този
анализ, все още по делото липсват отговор на редица въпроси, сред които и какво
се установява от проведения следствен експеримент, от събраните одорологични следи, иззети от автомобила при намирането му,
както и от справката от мобилните оператори, изискана на ДП. Възразява срещу
приетото от СРС, че показанията на свидетелите, разпитани по реда на чл.223 от НПК следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепяли и от изтичащата
застраховка, като посочва, че нито СРС, нито СРП е взела предвид, че тя не е в
полза на П.П., който е ползвал автомобила, поради
което и едно недобросъвестно поведение от негова страна, за каквото говорят в
показанията си тези свидетели, не би го ползвало по никакъв начин. Сочи, че СРС
не е отговорил и на възражението, според което СРП не е взела становище по
въпроса за ролята на собственика на лекия автомобил и по- точно управителя на
дружество Ню айдиас ЕАД.
Иска от въззивния съд да отмени определението на
СРС и постановлението на СРП, като върне делото на ДП, давайки задължителни
указания по прилагането на закона.
В жалбата не се правят доказателствени искания.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по досъдебното
производство доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално допустим- подадена е в срок, от правоимащо
лице, пред местно компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в
производство по въззивен съдебен контрол по реда на
глава 22 от НПК. Същата се явява и основателна по следните съображения:
В постановлението на СРП и в определението на СРС е приета за установена
фактическа обстановка, която като цяло се споделя и от въззивната
инстанция, с уточнението, че тази фактическа установка е твърде обща. Тя на
практика завършва и в двата акта- този на СРП и на СРС с твърдението, че след
като св.П.П. установил, че автомобилът не се намира
на мястото, на което той го бил паркирал, уведомил застрахователя и предал
на негов представител двата ключа от
автомобила с твърдението, че не е предоставял преди това същите на никого.
Оттам насетне следват коментари и анализи от страна на държавното обвинение и
на първостепенния съд, без обаче да сочат какво точно приемат за установено
откъм фактическа страна, след като не са дали вяра на тези твърдения на св.П.П., направени от него и в показанията му на ДП. Коментирали
са само, че всички събрани доказателства оборват твърдението на П.П., че автомобилът е бил преместен, респ. „отнет“ без
негово съгласие, като първостепенният съд, за разлика от прокурора е направил
малко по- обстоен анализ на доказателствата, на база на които е счел, че тези
твърдения на П.П. не са верни. Приел е още, че
показанията на св.М., Л.и П. Х., освен, че са детайлни, вътрешнонепротиворечиви
и кореспондиращи помежду си, се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства, а от друга страна липсват доказателства, които да ги оборват.
Счел е още, че те са и житейски логични, с оглед обстоятелството, че
застраховката на автомобила „каско“ е изтичала на
12.04.2019 г., поради което и версията на пострадалия П. се оказва изолирана и
опровергана.
Въззивната инстанция както посочи,
възприема фактическата обстановка описана в постановлението на СРП и в
определението на СРС, но намира, че оттам насетне фактите по- делото не са
установени по несъмнен начин и не може все още да се направи категоричен и
несъмнен извод, че заявеното от св.П.П. е
недостоверно по въпроса за отнемането на автомобила, който той е ползвал е
недостоверно. Това е така, доколкото въззивната
инстанция за разлика от СРП и от първостепенния съд, счита че делото не е било
изяснено всестранно, пълно и обективно и макар и на пръв поглед показанията на
тримата свидетеля П. Х., Б.Л.и Л.М. да кореспондират помежду си в противовес на
показанията на св.П.П. по въпроса защо и по чие
искане, процесният автомобил е бил „скрит“, респ.
преместен от мястото, където го е бил оставил П.П.,
те на този етап все още не могат да бъдат изцяло кредитирани по няколко
съображения. На първо място, логично е както сочи в жалбата си адв.Д., те да имат интерес да дадат тези показания, за да
освободят себе си от наказателна отговорност, респ. за да създадат убеждението,
че са действали не без съгласието, а точно обратното- със съгласието и по
настояване на „собственика“ (според тях) на автомобила- св.П.П., който е ползвател на същия, а не собственик. На
следващо място основателни са възраженията на защитата, че нито СРП, нито СРС
са обърнали внимание, че формален собственик на автомобила е дружество „Ню айдиас“ ЕАД, а не св.П.П., който
единствено е управлявал автомобила по силата на издадено в негова полза
пълномощно от управителя на дружеството- Т.Т.. Именно
и от името на това дружество- собственик на автомобила е била сключена и
застрахователната полица по застраховка „Каско“ за
автомобила със застрахователя Дженерали Застраховане
АД (л.97 от ДП). Св.П.П. е имал пълномощно от Т.Т. да управлява автомобила в страната и чужбина, както и да
представлява дружеството включително и пред застрахователя, както и да получи
застрахователното обезщетение (видно от пълномощно на л.101 от ДП), но са
пропуснали малката подробност, че всички тези действия всеки един пълномощник
може да направи единствено от името на собственика- т.е. от името на дружество
Ню айдиас ЕАД, като разбира се как след това ще
разпорежда с така полученото астрахователно
обезщетение е въпрос на вътрешни отношения между собственика и упълномощеното
лице, които обаче отношения не са били изяснени на ДП. Т.Т.
не е разпитана като свидетел по делото, такива въпроси не са били задавани и на
св.П.. Много е логично като се има предвид и проследявайки отношенията във
връзка с този автомобил (договора за продажба на МПС, тристранното споразумение
и двете пълномощни в полза на П.П. на л.98 до л.102
от ДП), да се установи, че именно св.П.П. е бил
лицето, което фактически би се облагодетелствал от получаването на
застрахователно обезщетение от застраховка „каско“
при евентуално противозаконно отнемане на автомобила, независимо, че не е бил
собственик на автомобила. Това обаче са само предположения, които биха могли да
бъдат изрично установени или опровергани, само ако се разпитат по тези въпроси
и П.П. и Т.Т., което не е
сторено на ДП. На този етап и с оглед събраните писмени доказателства няма
основание да се приеме, че застрахователното обезщетение при подобен случай, би
било получено лично от П.П., а не от него като
пълномощник на дружество Ню айдиас“ ЕАД в полза на
дружеството, доколкото застрахователният договор е сключен от собственика-
въпросното дружество и именно то се явява и правоимащо
да получи юридически застрахователното обезщетение, тъй като в неговия патримониум възниква това право, доколкото имотът „погива“
за собственика, а не за ползвателя.
Предвид това и съжденията на първостепенния съд, че П.П.
имал интерес от изчезването на автомобила, тъй като застраховката каско на същия изтичала на 12.04.2019 г., са правни
неаргументирани и не са съобразени със събраните по делото доказателства и
безспорно установените факти досежно собственика на
автомобила.
На следващо място въззивният съд намира, че няма
как да прецени дали следва да се даде изцяло вяра на показанията на св.Л., М. и
П.Х. и доколкото показанията на един от тези свидетели- Б.Л., дадени пред съдия
от 16.04.2019 г. са приложени сред материалите, представени на съда само
отчасти- видно е, че от този протокол са приложени само първа, трета и пета
страница, а страница втора и четвърта липсват, което се установява и от самия
разказ на свидетеля в този протокол, който не може да се проследи изцяло и от
записаното в края на първа страница не може да се установи как и в каква връзка
с него е записаното на страница трета в началото, респ. същото важи за
записаното в края на трета страница и началото на пета такава. Установява се по
делото, че материалите които са били събрани са били отделени в оригинал,
включително и този протокол за разследване във връзка с друго престъпление,
което е налице според прокурора, а именно по чл.209 от НК. Очевидно при това
отделяне на материалите по настоящето ДП е сниман и оставен в копие само част
от протокола- каква е причината за това- дали се дължи на технически пропуск
или на нещо друго, въззивният съд няма как да знае.
Но няма как от друга страна при липса на протокола в неговата цялост, да се
правят изводи за достоверност или не на показанията на този свидетел, закрепени
в този протокол, които са били коментирани и приети като детайлни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондиращи с показанията на
св.Х. и М. от първостепенния съд.
На следващо място отново и във връзка с извършеното отделяне на материали,
по делото са оставени само копия (снимка) на дисковете, изпратени от мобилните
оператори, без съдържащата се в тях информация да е била разпечатана на хартиен
носител и без да е била оставена дори и в копие по настоящето дело. При това
положение липсват събрани по делото доказателства, които според въззивния съд са от значение за преценка достоверността на
показанията на св.Л., Х. и М. относно заявеното от тях в техните показания кой,
кога, но кого е звънял и от какъв телефонен номер, поради което и за въззивния съд е непонятно на база на какво и СРП и СРС са
приели, че показанията на тримата са непротиворечиви и кореспондират не само помежду
си, но и с всички други събрани по делото, включително писмени доказателства.
По делото са оставени единствени 2 бр. докладни записки, които нямат характер
на писмени доказателства по смисъла на закона, в които е направен анализ на
информацията предоставена от мобилните оператори. Както бе отбелязано тези
докладни записки няма как да бъдат коментирани като писмени доказателства или доказателствени средства. Няма как обаче при липсата на
самите доказателства, коментирани в тези две докладни записки, въззивният съд да не обърне внимание, че същите дават
основание да се приеме, че тези писмени доказателства- справките от мобилните
оператори се явяват от изключително значение за преценка достоверността на
показанията на св.Л., Х. и М., респ. за необходимостта от извършване на
допълнително разследване относно техните твърдения. Във въпросните докладни се
сочи, че съобразно анализа на справките от мобилните оператори за периода
03.04.2019 г. до 11.04.2019 г. не се установява да е налице каквато и да е било
кореспонденция между телефонни номера, които твърдят да са ползвали въпросните
трима свидетеля в своите показания и от които твърдят да са позвънявали, респ.
на които твърдят да са получавали повиквания помежду си за инкриминирания
период и особено на дата 09-11.04.2019 г. Ако това се окаже вярно, то се
поставя под съмнение заявеното от тях за това да са комуникирали помежду си в
този период, респ. най- малкото да са правили това, чрез въпросните сочени от
тях мобилни телефонни номера. Което от своя страна „хвърля“ сянка на съмнение
дали изобщо са комуникирали помежду си, как, кога и по какъв начин, а така също
и по какъв повод. В докладните е посочено, че на база справките от мобилните
оператори се установява в този период да е имало комуникация само между двата
мобилни телефона, ползвани съответно от П.П. и Л.М.-
общо 7 на брой. В тази връзка изобщо не е разпитван св.П.П.
водил ли е такива разговори със св.Л.М., респ. на каква тема и по какъв повод,
след като отрича да го е молил да му върши услуга и да „премести“ автомобила
който е ползвал за известно време, за да „получи застраховката“, както твърди
св.М.. Освен това изобщо не е
проверявана версията на последния ходил ли е на гости на св.П.П. и на съпругата му Йоана на 03.04.2019 г., където твърди
да е проведен разговора помежду им за автомобила, чрез разпит най- малкото на
съпругата на св.П.П. и тази на св.М., респ. на други
лица, ако се установи, че същите са запознати с тези събития, които сочи в
показанията си св.М.. Не е проверено също така дали е достоверно заявеното от
св.М., че се е обадил на св.П.П. вечерта на
09.04.2019 г. към 22:00 ч. след обаждане от страна на св.Б.Л., за да го уведоми
за това какво е направил и да му кажел да дойде за да му върнел ключа за
автомобила. Според отразеното в докладната, в справките от мобилните оператори
няма изобщо общуване между двата номера, ползвани от М. и Л.в периода
03-11.04.2019 г., а между мобилните телефонни номера, ползвани от М. и П. има
такова, но не и за дата 09.04.2019 г.- нещо, което няма как да бъде проверено
от въззивния съд, доколкото въпросните справки
липсват по делото, но пък това дава основание на съда да приеме, че по делото
не са събрани и проверени всички възможни доказателства, или най- малкото дори
и да са, не са били обсъдени от прокурора и от СРС, като не може да се прецени
поради това, какво са приели по всички тези въпроси СРСП и първостепенния съд.
Едва след прилагането на тези справки би могло да се коментира и
достоверността на показанията на свидетелите. Ако се установи, че има
противоречия между техните твърдения относно това кой на кого, кога и чрез кой
мобилен номер е търси, то следва да се проведат допълнителни разпити на същите
за уточняване как е водена комуникацията, ползвали ли са и други мобилни
номера, ако- да, кои, как са се свързвали помежду си, за да може да се прецени
и до каква степен заявеното от тях е достоверно или градят своя защитна версия
по случая. Още повече, че и според въззивния съд
твърде нелогични и житейски странни са твърденията на Х., Л.и М., че
автомобилът след като е бил взет по молба на св.П. на 09.04.2019 г. първо е бил
откаран на едно място, ключът е бил върнат на П. още на същия ден- 09.04.2019
г., а на следващия ден- 10.04.2019 г., отново са поискали ключа, за да
преместят автомобила на друго място, при положение, че към този момент св.П.
вече е бил подал сигнал в полицията и е заявил щета при застрахователя във връзка
с изчезването на автомобила. Всичко това според въззивния
съд е странно е, доколкото много по- логично е, автомобилът да бъде скрит
изначално на място, от което да не се премества след това, тъй като и от
момента на подаването на сигнал в полицията за изчезването му, той се обявява
за издирване и поради това и едно подобно придвижване на автомобила от едно
място на друго, много би улеснило органите, натоварени с издирването му, тъй
като автомобилът може да бъде забелязан, респ. движението му регистрирано на
камери, както между впрочем това е станало и в конкретния случай, видно от
показанията на св.П. Цанов. С други думи, лицата, извършващи тази „услуга“ са
били много по- уязвими при подобно неколкократно
преместване на автомобила, респ. дирене на ключовете на същия, още повече, че
не става ясно от къде те са имали „гаранция“, че ключовете от автомобила все
още са били у св.П.П. вечерта на 10.04.2019 г., при
положение, че той същия ден още преди обяд е заявил и щетата в
застрахователното дружество, където е следвало да предаде и ключовете от
автомобила. В тази връзка и СРП и СРС са приели, че в подкрепа казаното от св.Л.,
Х. и М. е и протокола за предаване на ключовете от автомобила от св.П. на
застрахователя чак на 11.04.2019 г., което може и да така, но пък по делото не
е изяснено кога е станало това предаване- към колко часа, което е могло да бъде
направено, чрез допълнителен разпит на представителя на застрахователното
дружество, работещ по случая- св.Георги Ивчев, респ.
чрез изискване евентуално на справки- кога св.П.П. е
посетил офиса на дружеството на 11.04.2019 г., за да върне ключовете от
автомобила, както и чрез допълнителен разпит на него самия кога е сторил това и
защо го е направил едва на 11.04.2019 г., а не още при завеждането на щетата. И
едва след събирането на тези доказателства да се правят изводи в тази насока и
да се преценяват показанията на разпитаните свидетели, които твърдят да са
общували и трите дена помежду си, чрез мобилните телефонни номера ползвани от
тях, а по този въпрос прокурорът и СРС „мълчат“, като липсват и изисканите от
органите на ДП писмени доказателства, на база на които въззивният
съд да направи своите изводи.
Не е проверена също така и версията на св.М., че е пратил ключа от
автомобила на св.Л.чрез негов служител- лицето А.М., чрез разпит на същия.
Всички тези непълноти откъм доказателствена
обезпеченост, водят до неяснота досежно релевантни за
воденото разследване факти и обстоятелства и не позволяват да бъде преценена
достоверността на гласните доказателства, а оттук и да бъдат направени верни
фактически констатации, както и правилни правни изводи във връзка с тях. В този
смисъл въззивният съд счита, че наказателното
производство водено за престъпление по чл.346, ал.1 от НК е било преждевременно
прекратено преди да е налице яснота по редица ключови въпроси, поради което и
жалбата срещу постановлението на СРП и определението на СРС, с което то е било
потвърдено, се явява основателна.
Що се отнася до доводите на жалбоподателя, че не са коментирани резултатите
от следствения експеримент и от иззетите одорологични
следи от автомобила, следва да се посочи, че по делото няма спор, че именно Б.Л.е
преместил процесния автомобил, като е бил придружаван
от св.П. Х. с управлявания от него лек автомобил БМВ, поради което и е
безпредметно да се назначава одорологична експертиза,
за установяване кой освен св.П.П. е урпавлявал или е бил в автомобила, респ. да се коментира
следствения експеримент, по време на който св.П. Х. сочи маршрута на
предвижване на автомобила. Това с нищо не би допринесло за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото спорният въпрос е не кой, кога и по
какъв маршрут е придвижил автомобила, а дали това е станало със знанието и
съгласието на св.П.П. или без неговото знание и
съгласие. За изясняването именно на това обстоятелство, въззивният
съд счита, че следва да бъдат извършени визираните по- горе процесуално
следствени действия и да се установят посочените спорни според съда факти и
обстоятелства и едва след това да се правят изводи относно съставомерността
на деянието по реда на чл.346, ал.1 от НК или за наличието на данни за
извършено друго престъпление от общ характер.
По изложените съображения, определението на СРС, с което е потвърдено
постановлението на СРП от 04.07.2019 г. в частта, с която е било прекратено
наказателното производство по воденото ДП за престъпление по чл.346, ал.1 от НК
се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като вместо
това следва да бъде отменено и самото постановление на СРП в тази му част, а
делото върнато на ДП за продължаване на разследването съобразно дадените в
настоящето определение указания.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.8 вр. ал.7
вр. ал.6, т.3 от НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ изцяло определение от 08.10.2019 г. по НЧД №14653/19 г. на СРС,
НО, 7 състав, с което е потвърдено Постановление на СРП от 04.07.2019 г. в
частта за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 844/2019 г. по описа на 06 РУ- СДВР, пр.пр.№12662/2019
г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.346, ал.1 от НК и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Постановление на СРП от 04.07.2019 г. в частта за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 844/2019 г. по описа на 06 РУ- СДВР, пр.пр.№12662/2019
г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на СРП за продължаване на производствените
действия по него съобразно с мотивната част на
настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.