Решение по дело №185/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 174
Дата: 20 юли 2022 г.
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20223600500185
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Шумен, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500185 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №171/16.03.2022г. по гр.д.№2055/2021г. по описа на ШРС ,поправено с
решение №275/7.04.2022г. по гр.д.№2055/2021г. по описа на ШРС , съдът е осъдил „ТВМ“
ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. „Любен
Каравелов“ № 1, да заплати на А. Н. П., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр.
Ш.пл. №, ет., на основание чл. 121а, ал. 4 от КТ, сумата от 51842,82 лева, представляващи
разлика между получено и дължимо трудово възнаграждение, при командироване, в
рамките на предоставянето на услуги, за периода 19.02.2020г. – 25.11.2020г., в едно със
законната лихва върху сумата от 51842,82 лева, считано от 16.03.2021г., до окончателното
плащане, отхвърлил е предявения от А. Н. П., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
гр. Ш., пл. №, ет., срещу „ТВМ“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Шумен, ул. „Любен Каравелов“ № 1, иск с правно основание чл. 121а, ал. 4
от КТ, в частта му, за сумата от 270,70 лева, като неоснователен, осъдил е „ТВМ“ ООД, ЕИК
: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. „Любен Каравелов“ № 1,
да заплати по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 2073.71лв. , представляваща
държавна такса по уважения иск, не е присъдил разноски на страните.
Решението е обжалвано от „ТВМ“ ООД гр.Шумен, действащо, чрез адв.И.М. от
САК в осъдителната му част с която жалбоподателят е осъден да заплати на А. Н. П. на
основание чл. 121а, ал. 4 от КТ, сумата от 51842,82 лева, представляващи разлика между
1
получено и дължимо трудово възнаграждение, при командироване, в рамките на
предоставянето на услуги, за периода 19.02.2020г. – 25.11.2020г., в едно със законната лихва
върху сумата от 51842,82 лева, считано от 16.03.2021г., до окончателното плащане, като
неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят
моли съдът да отмени решението ,като счита исковете за неоснователни и моли да му се
присъдят разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият А. Н. П.,действащ ,чрез пълномощника си адв.Н.Т. е депозирал
отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да
потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна при
наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл. 121а, ал. 1, т. 1 вр. с
чл.121а ал.4 от КТ за сумата от 52113,52 лева. представляващи разлика между получено и
дължимо трудово възнаграждение, при командироване, в рамките на предоставянето на
услуги, за периода 19.02.2020г. – 25.11.2020г., като ШРС е уважил иска до размера на сумата
от 51842,82 лева.
Не е спорно между страните , а се установява и от събраните по делото писмени
доказателства , че между тях, е съществувало трудово правоотношение, за периода
19.02.2020г. – 25.11.2020г., прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Ищецът е
изпълнявал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, като
превозвал товари, от и до страни от ЕС вкл. и Кралство Белгия, за което бил командирован
от работодателя. Ответникът не оспорва, че е в договорни отношения със спедиторът
„Райден“ със седалище в К.Белгия, който е посредничил между товародателите и ответното
дружество ,като е осигурявал на ответното дружество товари за превоз извършван и от
ищеца. От представените пред ШРС международна товарителница –ЧМР от 4.05.2020г. на
стр.126 от делото на ШРС и транспортен лист на шофьора от 4.05.2020г. на стр. 127 от
делото на ШРС се установява ,че превозвач е фирма „Райден“ със седалище в К.Белгия,
2
шофьор на камиона тип влекач с рег.№ СВ * НН е именно ищецът А. Н. П., като
транспортът който ще се осъществи е на 4.05.2020г. ,което е в исковия период.
От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна Б.Н. П. и
Ж.С.С. се установява ,че ищецът е работил при ответната фирма на длъжност „шофьор „ ,
извършвал е международни превози , като е управлявал влекач с полуремарке. Ответната
фирма работела и превозвала товари само за фирма „Райден“ със седалище в К.Белгия , и тя
осигурявала товарите за ответната фирма, превозвани от ищеца. Ищецът ежедневно и
постоянно бил в камиона от деня на качването до дена на слизането за периоди от по 2 ,3
месеца като там шофирал ,готвел ,хранел се и нощувал. Качването на камиона ставало
предимно в Б. в базата ,от която били и приложените по делото снимки. Ответникът имал
база в К.Белгия място, където тировете престоявали и домували,когато не пътували и където
се обслужвали технически и от където предимно започвали и приключвали курсовете на
ищеца и другите шофьори. През времето когато ищецът работел при ответника той шофирал
в цяла Европа. От показанията на свидетеля Ж.Ж. работещ на длъжност „специалист
логистика“ при ответника се установява ,че ответната фирма имала курсове в цяла Европа
,като фирмата която осигурявала товарите на дружеството включително и превозваните от
ищеца била „Райден“ .
От заключението на вещото лице по СТЕ и ДСТЕ приети от ШРС се установява , че
общият брой престирани часове на ищеца през периода от 19.02.2020г. до 25.11.2022г. в
режим „управление“ , „друга работа“ и на „разположение“ е 1492.41 часа ,в приложените
към делото разпечатки от паметта на тахографа и картата на водача във файла не са открити
данни за държавите в които е престиран трудът на ищеца, информацията от представените
електронни носители не е била манипулирана по никакъв начин.
От заключението на вещото лице по ССЕ и ДССЕ назначени и приети от ШРС и
уточнението направено от вещото лице в съдебно заседание на 8.12.2021г. се установява ,че
въз основа на така установената продължителност на труд и декларираните пред НАП
отработени и извънредни часове, от работодателя /надхвърлящи, с 68ч. установените по
СТЕ/, имайки предвид информацията по чл. 5 от Директива 2014/67/ЕС, във вр. с чл. 3 от
Директива 96/71/ЕС, представена от ищеца, за условията на труд и възнагражденията в
Белгия, вещото лице, заключава, че на ищеца се следват 74259,77 лева възнаграждения за
труд, периоди на разположение, компенсации и извънреден труд, като ищецът реално е
получил 22 416.95лв. , а е следвало да получи 21 881.62лв.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи : За уважаването на иска следва да бъде установено , наличието на трудово
правоотношение, по което през процесния период ищецът е престирал труд, че е бил
командирован и е изпълнявал задълженията си по трудов договор в друга държава -
членка на ЕС, държава по Споразумението за европейско икономическо пространство или
в Конфедерация Швейцария, като това да води до промяна на мястото на изпълнение на
работата му, за сметка на работодателя си и под негово ръководство, въз основа на договор
сключен между работодателя и ползвателя на услугите , както и че не му е било заплатено
3
трудовото възнаграждение предвидено за същата или сходна работа, установено в
приемащата държава.
Съгласно чл.121а ал.4 от КТ за срока на командироване или на изпращане на работа
на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа
,каквито са установените за работниците и служителите изпълняващи същата или сходна
работа в приемащата държава. Според § 13 от ДР на ЗИДКТ /ДВ,бр.105/2016г./, с закона се
въвеждат изискванията на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на
услуги (ОВ, L 18/1 от 21 януари 1997 г.) и на Директива 2014/67/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива
96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.
Съгласно множество решения на Съда на Европейския съюз по преюдициални
запитвания/С-815/18; С[1]428/19 и др./, разпоредбите на директивата се прилагат и при
транснационалното предоставяне на услуги в автомобилния транспорт. Ответното
дружество осъществява транспортни услуги – превоз на товари на територията, на държави
– членки на Европейския съюз, държави – страни по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, като е командировало ищеца,
в тези страни, като работник, под негово ръководство и за негова сметка въз основа на
договори между него и товародателите, в случая спедитора „Райден“ със седалище в
К.Белгия. Това изключва основателност на ответното твърдение за неприложение на
разпоредбата на чл. 121а от КТ, при командироването на ищеца, поради това, че нямало
приемаща държава, той не извършвал каботаж и понякога командироването било за срок,
по-кратък от 30 дни. Срок на командироване, като предпоставка за прилагане, не съдържа
нито разпоредбата на чл. 121а от КТ, нито посочената директива.
В случая в трудовия договор на ищеца е посочено място на работа ответното
дружество - „ ТВМ“ ООД. Но от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява , че ищецът е бил командирован и е престирал труда си извън Република
България за исковият период в страни от ЕС посочени в заповедите за командироване като
шофьор на международни превози вкл. и в К.Белгия, като ищецът е започвал курсовете с
товарният автомобил, като е тръгвал от базата на ответника в К.Белгия и е завършвал там ,
и е извършвал превози възложени на ответната фирма от спедитора „Райден“ който е със
седалище К.Белгия и за който ищецът е извършвал транспорт с управляваният от него
товарен автомобил и му се следва за исковият период трудово възнаграждение в
минималният размер за неговата длъжност на основание КТД за К.Белгия .
Предвид гореизложеното съдът счита ,че по делото се установиха всички предпоставки
по чл. 121а, ал. 1, т. 1 вр. с чл.121а ал.4 от КТ и предявеният иск на това основание е
основателен и следва да се уважи до размера на сумата от 51842,82 лева, предвид
заключението по ССЕ и ДССЕ и уточненията на вещото лице дадени в съдебно заседание .
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
4
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Решението в останалата му отхвърлителна част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора пред ШОС на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноски по делото в размер на 2300лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №171/16.03.2022г. по гр.д.№2055/2021г. по описа на
ШРС, поправено с решение №275/7.04.2022г. по гр.д.№2055/2021г. по описа на ШР в
обжалваната му част.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ТВМ“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Шумен, ул. „Любен Каравелов“ № 1 да заплати на А. Н. П., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – гр. Ш.пл. №, ет. разноски по делото в размер на 2300лв. за адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5