Р E Ш Е Н И Е
№ 394
гр. Плевен, 26.09.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело №
520 описа на Административен съд – Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 284/13.05.2022
год., постановено по анд № 20224430200317/2022 год., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с № **********, издаден
от Агенция „Пътна инфраструктура, с който на Денислав Е.Ц., с ЕГН ********** ***
на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева за извършено
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП за това, че на 11.06.2021 г. в 19:15 часа, е установено нарушение № С48D8ЕD2DЕ231Е6FЕ053041F160А14Е9, с ППС лек автомобил „“Фолксваген
Пасат““, регистрационен номер *******, с технически допустима максимална маса
1790, в община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС
не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата. Нарушението е установено с устройство № 40222, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I -3 км 100+471.
Срещу постановеното решение е
подадена касационна жалба от Денислав Ц.,
който счита същото за незаконосъобразно. Счита, че има допуснати от наказващия
орган в хода на административно-наказателното производство съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита. Претендира
направените по делото разноски. Сочи в жалбата, че съобразно актуалната към дата на твърдяното нарушение
нормативна уредба в Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата, е
предвидено, че се заплащат такси за преминаване по платената пътна мрежа, с
която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато
разстояние. Въведени са съответно и различни санкционни последици за всяко от
посочените нарушения, свързани с неплащане на дължимите такси. Разпоредбата на чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата предвижда,
че за движение на ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна
на 3, 5 тона, се дължи заплащане на винетна такса. В ал. 7 на същия текст от ЗП
е предвидено, че това са МПС, които имат най - малко четири колела и са
предназначени за превоз на пътници; МПС; които имат най - малко четири колела и
са предназначени за превоз на товари и МПС с повишена проходимост. С
разпоредбата на чл. 10 а, ал. 9 от Закона за пътищата се предвижда, че когато ППС-то, за което се дължи
винетна такса, се движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е
длъжен да заплати допълнителна винетна такса за същата категория ППС,
независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената
пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата
допустима техническа маса на състава надвишава 3, 5 тона. Съобразно
разпоредбата на чл. 139. ал. 5 от ЗДвП
движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал.
1 от ЗП, а в ал. 6 на същия текст от ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на
пътно превозно средство, преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10. Ал.1, т. 1 от Закона за
пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на ППС-то. От друга страна, санкционната разпоредба
на чл. 179,
ал. 3 от ЗДвП предвижда административно
наказание глоба за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата.
Касаторът
прави извод, че за да е осъществен състав на административно нарушение,
съгласно общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от
субективна страна е необходимо да е извършено виновно, поради което, за да се приеме, че е извършено
административното нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП,
е необходимо да бъде установено, че съответното лице /водач, собственик,
ползвател и пр. / съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки
това, съзнавайки това обстоятелство,
автомобилът се е движел по път в обхвата на платената пътна мрежа. В
конкретния случай според касатора от обективна страна категорично е установено,
че към дата 11.06.2021
г., е била заплатена годишна винетна
такса за ППС с рег. № ЕН 9767 ВР. При закупуването на винетен стикер лицето
декларира регистрационния номер и категорията на превозното средство. Счита, че
техническата грешка при посочването на категорията на превозното средство или
неправилното отразяване, в случая от служител при оператора "ИЗИПЕЙ"
АД, не може да бъде вменено във вина на собственика и/или лицето, което
управлява ППС-то и в този смисъл не е тъждествено, не се припокрива с виновно
неизпълнение на задължение за заплащане на дължима винетна такса при движение
по републиканската пътна мрежа. В този смисъл счита, че липсва умисъл за
осъществяване на нарушението, тъй като лицето субективно е уверено, че след
като заплаща сумата от 97 лева - винетна такса за категория автомобил КЗ, е
изпълнило добросъвестно задължението, което законът му вменява.
Счита, че
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние също не би могла да обоснове
административнонаказателна отговорност по чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП, още повече,
че от доказателствата по делото категорично се установява, че жалбоподателят е собственик единствено на МПС, л. а. -
"Фолксваген Пасат“ с рег. № ЕН 9767 ВР, и поражда задължението за
съответното лице, когато се констатира погрешното деклариране, да заплати
наново винетна такса, декларирайки коректно данните за превозното средство. Ако
се приеме противното, според касатора лицето би понесло
административнонаказателна отговорност за грешката в декларирането на данните,
а не за самото административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, тъй като то предвижда задължение за водача за
заплащане на винетна такса, което той добросъвестно е изпълнил. На това
основание счита, че не е налице виновно поведение от страна на наказаното лице.
На следващо
място сочи, че видно от представеното по делото платежно нареждане от 26.03.2021 г., Д.Ц. в качеството си на собственик на
управлявания от него лек автомобил, е заплатил сумата от 97 лв., представляваща
плащане за електронна винетка за МПС ЕН 9767 ВР. Следователно при заплащането
на винетната такса собственикът е изпълнил задължението си по чл.10а, ал. 3 от ЗП,
като коректно е декларирал изискуемите от закона обстоятелства, в т.ч. и
правилния регистрационен номер на лекия автомобил. Непълното отразяване на
подадените от задълженото лице данни в информационните масиви на АПИ и
съответно генерирането на електронен документ /електронна винетка/,
удостоверяващ заплатена винетна такса за автомобил, за който не е било заявено
плащане, няма как да бъде вменено във вина на лицето, извършило плащането.
Обстоятелството, че по независещи от лицето причини не е била издадена
електронна винетка с коректно съдържание според касатора сочи на извод за липса
на съставомерно деяние, което да бъде квалифицирано като административно
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, обуславящо санкционирането на Ц. на
основание чл. 179, ал. 3 от същия закон. На последно място счита, че дори да се
приеме строго формалистичен подход и се счете, че е налице реализиран състав на
административно нарушение, ЕФ отново е незаконосъобразен в частта, с която на
жалбоподателя е наложено административно наказание, тъй като и в този случай
нарушението, извършено от него, следва да се квалифицира като маловажен случа
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В
заключение моли за отмяна на оспореното решение и на потвърдения ЕФ .
Претендира разноски за въззивното и за
касационното производства, съобразно приложените договори за правна помощ.
Касаторът,
чрез адв.Вълов, представя подробни писмени бележки с Молба вх.№5055/13.09.2022
год.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответникът Агенция Пътна инфраструктура – София , в
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Михайлов, който оспорва
жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба,
претендира от съда да я уважи.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** е ангажирана
административно-наказателна отговорност на жалбоподателя за това, че на
11.06.2021 г. в 19:15 часа, е установено нарушение №
С4808Е020Е231Е6РЕ053041Р160А14Е9, с ППС лек автомобил „“Фолксваген Пасат“,
регистрационен номер ******, с технически допустима максимална маса 1790, в
община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км 100+471, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС
не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата. Нарушението е установено с устройство № 40222, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата, намиращо се на път 1-3 км 100+471. Деянието е квалифицирано като нарушение
на чл. 139, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Съдът се позовал на разпоредбата на чл.10а от ЗП,
според който отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода
на валидност на винетната такса е на собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се счита, че за пътното
превозно средство не е заплатена винетна такса. Съдът се позовал и на
разпоредбата на чл. 139, ал.6 от ЗДП,
според която водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10. ал. 1. т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съдът приел, че при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 36 в отсъствие на нарушителя се
счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в
случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство
е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице, по аргумент от чл.187а от ЗДП.
Съдът изложил мотиви, че административно наказателното обвинение е
конкретизирано. В електронния фиш е посочен пътят, по който се е движило
процесното МПС. В електронния фиш е конкретизирано мястото на нарушението - в
община Долни Дъбник, по път 1-3 км 100+471, с посока намаляващ километър,
включен в обхват на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е
заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. Съдът приел въз основа на събраните по делото
доказателства, че санкционираното лице се е движило без заплатена пътна такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство. Обжалваният
електронен фиш е издаден от компетентен орган, като същият съдържа всички
задължителни реквизити, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и отговаря на императивните
изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В него са посочени времето, мястото и
начина на извършване на нарушението, доказателства, които го потвърждават,
което е напълно достатъчно да бъде индивидуализирано нарушението. Съдът приел
за неприложима в конкретния случай на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
На тези основания потвърдил оспорения ЕФ и осъдил
касатора да заплати в полза на АПИ
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Според касационната инстанция обжалваното решение е неправилно.
При постановяване на решението районният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, извършил е цялостна
проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, приложим по
препращане от чл. 84 ЗАНН. Районният съд не е
нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и събраните по
делото доказателства.
По приложението на материалния закон, съдът намира за
установено следното:
Отговорността на Ц. е ангажирана за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, съгласно които
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 ЗП. В ал. 6 на
същия член е посочено, че водачът на ППС, преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, следва да заплати такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в
случаите, когато такава е дължима според категорията на превозното средство.
Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП
предвижда такса за ползване на пътната инфраструктура, която се заплаща за
преминаването по републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна
мрежа, както и за такива извън нея или по техни участъци. Тази такса дава право
на ППС да ползва за определен срок изброената категория пътища, като размерът й
се определя от МС.
С разпоредбата
на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП се предвижда наказание "глоба" в размер на
300 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.
Според касационната инстанция извършеното нарушение е установено по
безспорен начин, до какъвто правилен извод е достигнал и въззивния съд. При
преценка на събраните по делото доказателства се налага извод, че Ц. е заплатил винетна такса в размер на 97 лв.
за МПС с рег. № *******, но при
въвеждане на данните за регистрационния номер на МПС, е пропусната една цифра в
регистрационния номер. Неправилното въвеждане на данни относно регистрационния
номер на ППС се приравнява на липса на винетка за лекия автомобил. Ето защо,
правилно РС- Плевен е преценил, че Ц. е
осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение на
нормата на чл.139, ал.6 от ЗДП.
Неправилно обаче, РС- Плевен
е преценил, че извършеното нарушение не е маловажно. Извършеното
нарушение е формално по своя характер. Липсата на вредоносен резултат не
съставлява пречка да се извърши преценка за маловажност на нарушението.
Безспорно по делото е установено, че са налице данни за заплатена винетна такса
за МПС със същия регистрационен номер, но при неправилно въведен регистрационен
номер на МПС.
Предвид безспорното обстоятелство, че сумата от 97
лева за годишна винетна такса е била надлежно заплатена от Ц. и е постъпила в
бюджета на АПИ, степента на обществената опасност на деянието е много по-ниска
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид - при управление на
МПС без въобще собственикът или ползвателят да са заплатили дължимата сума за
винетна такса. Следва да се отчете, че не е налице ощетяване на държавния
бюджет, в частност на бюджета на АПИ.
Винетната такса по своята същност е такса за услуга –
ползването на републиканската пътна инфраструктура, което предполага държавата
да е осигурила вече поддържана пътна мрежа, за ползването на която водачите и
собствениците заплащат такса. В случая, както се посочи, все пак в бюджета на
АПИ е постъпил дължимият размер на винетната такса от Ц., макар и за автомобил,
с пропусната една цифра в регистрационния номер.
Изложеното обосновава извод за неправилност на извода
на решаващия съд , че конкретното деяние не е маловажно. Напротив, поради
по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, в сравнение с обичайните
случаи от този вид, последното се явява маловажно.
За пълнота следва да се отбележи, че новата разпоредба
на чл. 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 год. предвижда, че прилагането на чл. 28 от ЗАНН по отношение на
нарушения по ЗДвП е недопустимо. Без съмнение, към датата на извършване на
санкционираното нарушение /11.06.2021 г. /, не е съществувало нормативно
предвидено ограничение за прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по Закона за
движението по пътищата. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му, като в ал. 2 на чл. 3 е предвидено, че ако до влизане
в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. С оглед на
посочените разпоредби на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, настъпилата
законодателна промяна след издаването на наказателното постановление,
изключваща прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по
ЗДвП /съгласно новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 г. /, не е приложима в настоящия случай. Тъкмо обратното - в
съответствие с принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложим
е именно по-благоприятният за нарушителя закон, а именно ЗАНН преди
изменението, съобразно който преценката за законосъобразност на НП включва и
преценка относно правилното приложение на чл.28 от ЗАНН.
Ето защо , като не е отчел, че деянието съставлява
маловажен случай на административно нарушение, въззивният съд е постановил
неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което ЕФ да се отмени.
При този изход на делото, основателно е искането на
пълномощника на касатора за присъждане на направените за двете съдебни
инстанции разноски. На касатора следва да се присъди сума за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева, по аргумент от
разпоредбата на чл. 18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
размерът на наложеното наказание с НП е 300 лева и адв.Вълов е осъществил
процесуално представителство пред въззивната инстанция. За касационната
инстанция следва да бъде присъдена на касатора сума за адвокатско
възнаграждение също в размер на 300 лева, по аргумент от разпоредбата на чл.18,
ал.1във връзка с §1 от ДР на Наредбата. Възнагражденията за адвокат и за двете
съдебни инстанции са минималните, предвидени в Наредбата.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 284/13.05.2022 год., постановено по анд № 20224430200317/2022 год., по описа
на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура, с който на Денислав Е.Ц., с ЕГН ********** *** на основание чл.
179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
– глоба в размер на 300 /триста/ лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 6
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура да заплати в полза на Денислав
Е.Ц., с ЕГН ********** *** разноски за възнаграждение за един адвокат,
представлявал Ц. *** в производството по анд №317/2022 год., в размер на 300
/триста/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура да заплати в полза на Денислав
Е.Ц., с ЕГН ********** *** разноски за възнаграждение за един адвокат,
представлявал Ц. *** в производството по канд №520/2022 год., в размер на 300
/триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/