МОТИВИ
към присъда от 25.02.2020 г.,
постановена по НОХД № 646/2019 г.
по описа на Окръжен съд
Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура Сливен обвинителен акт по досъдебно производство № 901/17 г.
на РУ на МВР – Нова Загора, вх.№5022/17г., пор. № 306/17г. на Окръжна
прокуратура – Сливен против Я.Ю. за престъпление по чл.343, ал.4
вр. ал.3, б. „б“, предл.1 вр. чл.343 ал.1 б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
С обвинителния акт подс. Я.Ю. /собствено име Ю. и фамилно
име Я./ е обвинен в това, че на 24.12.2017 г., на път III-662,
километър 12+900 в землището на с. Баня, общ. Нова Загора, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „………..“ с рег.№……………, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.16 ал.1 т.1
от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение
на водача на пътното превозно средство е забранено: т.1 - когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне"; чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл.21 ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в км/ч за категория „В“ извън населено място 90 км/ч, а именно 114 км/ч, и
по непредпазливост причинил смъртта на Ж.С.С. *** и средни телесни повреди на
повече от едно лице, а именно на А.Т.И., изразяваща се в трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник; на А.Д.И., изразяваща се в трайно
затрудняване движенията на долните крайници и на А.В.С., изразяваща се в трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник – престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б."б" предл.1 вр.ал.1
б."в" вр. чл.342 ал.1 от НК.
Пред СлОС по искания на пострадали лица за
конституиране в качеството на частни обвинители по делото, на основание чл.76 и
сл. от НПК, съдът конституира като частни обвинители в производството по
настоящото дело: Е.М.С. и С.Ж.С. – родители на постр. Ж.С.С.; А.Т.И. и А.Д.И..
В производството пред СлОС подсъдимият призна всички
факти и обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При наличие предпоставките на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия,
без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и даде ход на съдебното следствие по реда на глава двадесет
и седма от НПК.
В ход по същество представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен поддържа изложената фактическа обстановка и предявеното
обвинение. С позоваване на доказателствата по делото счита за извършени от
подс. Я.Ю. и трите вменени с обвинението нарушения на правилата за движение по
пътищата – по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Излага аргументи за връзката на допуснатите нарушения с настъпилото ПТП и
вредоносния резултат. Намира подсъдимия за виновен в осъществяването на
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност и претендира
за осъдителна присъда. При определяне вида и размера на наказанието отчита като
отегчаващи отговорността обстоятелства предишни нарушения, за които подсъдимият
е санкциониран по административен ред и осъждането му за престъпление по
чл.343б ал.1 от НК. Пледира за наказание определено при отчитане на посочените отегчаващи
отговорността обстоятелства, в размер на 4 години “лишаване от свобода”,
равняващо се на 48 месеца „лишаване от свобода“, което по силата на
разпоредбата на чл.58а от НК да бъде редуцирано с 1/3 и да бъде наложено
наказание 32 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим на
изтърпяване. Моли да бъде наложено и наказание “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 3 години.
Повереникът на частните обвинители Е.С. и С.С. – адв. Г.М.
***, поддържа тезата за доказана вина на подсъдимия за настъпилото произшествие.
Акцентира върху тежките последици – настъпилата смърт на постр. ЖС.С. в
резултат на несъвместимите с живота наранявания, причинени от произшествието. По
отношение на наказанието, което следва да бъде определено, се присъединява към
становището на държавното обвинение. Намира това наказание за справедливо и
отговарящо на целите на закона за превъзпитание на подс. Я.Ю.. Предоставя на
съда преценка за разноските в двете фази на процеса.
Частният обвинител С.С. се присъединява към
становището на повереника си.
Повереникът на частните обвинители А.И.
и А.И. – адв. К.К. *** също поддържа тезата за доказаност на обвинението. Счита
фактическата обстановка за детайлно изяснена. Фокусира се върху наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия. Изразява мнение за грубо нарушени
правила за движение по пътищата от страна на подсъдимия при шофиране с
превишена скорост, в тъмната част на денонощието. Присъединява се към
становището на Окръжна прокуратура – Сливен, което наказание счита за
отговарящо на целите, предвидени в чл.36 от НК. Претендира направените от
доверителите му разноски в двете фази на процеса.
Частните
обвинители А.И. и А.И. се придържат към становището на адв. К..
Защитникът на подсъдимия –
адв. Ц.В. *** подчертава процедурата, по която се движи първоинстанционното
съдебно следствие – по реда
на чл.371 т.2 НПК с признание изцяло на фактите, изложени в обвинителния акт. Намира
за безспорно установени трите нарушения на ЗДвП, включени в обвинението. Според
защитника поведението на подсъдимия, изразяващо се в съдействие в досъдебната
фаза и признание на фактите в съдебната фаза е улеснило в голяма степен провеждането
на производството по делото и реализирането на претенциите на пострадалите лица
за обезщетения от застрахователя. Подчертава човешкото отношение и разбиране от
страна на подсъдимия към нуждите на увредените от ПТП лица. Относно
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, защитникът моли за
присъда с условно изтърпяване на наказанието, която намира по-благоприятна за
дееца. Относно осъждането на подсъдимия за друго престъпление по транспорта подчертава
извършването на другото деяние, респ. постановяването на присъдата за него, в
период следващ датата на деянието, за което се води настоящото дело. Настоява,
че към датата на настоящото деяние – 24.12.2017 г. подсъдимият е бил неосъждан
и това е релевантното обстоятелство, което следва съдът да вземе предвид. Преценява
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и моли за намаляване на
наказанието „лишаване от свобода“ под 3 години и отлагане изпълнението му с
приложение на чл.66 ал.1 от НК. Не възразява да бъдат уважени исканията за
разноски по делото.
Подсъдимият Я.Ю. в личната си защита се извинява и изразява
съжаление за случилото се. Заявява обичта
си към България и нежелание да изтърпи наказанието си в затвор. В последната си
дума моли за условно наказание.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, като
съобрази самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства за
тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за установени
фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс. Я.Ю. /фамилно име Я.,
собствено име Ю./ е турски гражданин, роден през 1980 г. в гр. А. Т.. На
10.04.2009г. той получил първото си разрешение за продължително пребиваване в
Република България, като към настоящия момент притежава статут на постоянно
пребиваващ в страната чужденец, съгласно издадено разрешение за пребиваване на
чужденец, с личен номер на чужденец и единен граждански номер. Женен е за
българската гражданка Л.С.Н., с която живее в гр. Г., обл. Стара Загора.
Към момента на извършване на деянието
по настоящото производство – 24.12.2017г. подсъдимият е бил правоспособен водач
на МПС. Той притежавал турско свидетелство за управление на МПС № 157951, което
на 01.01.2018 г., на основание чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП, било отнето по силата на
наложена от МВР – Стара Загора принудителна административна мярка във връзка с
констатирано нарушение и започнало досъдебно производство за престъпление по
чл.343б ал.1 от НК. С протоколно определение, с което е било одобрено
споразумение № 43/23.01.2018 г. по НОХД № 130/2018 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора за извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, на подс. Я.Ю.
е било наложено наказание 8 месеца „лишаване от свобода“ с три години
изпитателен срок и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца. На
12.08.2019 г. подсъдимият подал до ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна
полиция“ заявление за издаване на документи за самоличност и пребиваване на
чужденци в Република България рег.№ 76/19 г. за издаване на българско свидетелство
за управление на моторно превозно средство. На 16.08.2019 г. от МВР Стара
Загора на подсъдимия било издадено свидетелство за управление на МПС №
*********, поради което същият към настоящия момент е правоспособен водач на
МПС категории „АМ“, „В1“, „В“, „C1“, „С“,
„D1“, „D“, „ТКТ“.
Междувременно поради изтърпяване на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ в периода от 01.01.2018 г. до 01.09.2018 г., на 18.09.2018 г., на подсъдимия
било върнато СУМПС № 1157951, издадено от Турция и към настоящия момент лицето
притежава българско и турско свидетелство за управление на МПС /справка на
л.74, т.1 от досъдебното производство/.
На 16.08.2017 г. съпругата на
подс. Я.Ю. – Л.Н. закупила от А.В.Д лек автомобил марка „……“, модел „……….“,
който на 28.08.2017 г. регистрирала в ОД на МВР – Стара Загора с peг. №
…………Посоченият автомобил се управлявал предимно от подс. Я..
Постр. А.Т.И. *** бил
правоспособен водач на МПС, категория „В“ и „АМ“, притежаващ СУМПС № ……………
издадено на 13.07.2011 г. от ОД МВР – Сливен, валидно до 13.07.2021 г. На
15.11.2017 г. постр. И. закупил от „……………“ ЕООД, гр. Дупница лек автомобил
марка „……….“, модел „A3“, който на 22.11.2017 г. регистрирал по съответния ред
пред ОД на МВР – Сливен с peг. № ……………и започнал да го
управлява.
На 23.12.2017 г. подс. Я. се
намирал в дома си в гр. Г.обл. Стара Загора. Около полунощ той получил
телефонно обаждане от своя приятелка – постр. А.С. ***, която го помолила да я
откара от гр. Ш……до гр. Стара Загора. Той се съгласил и потеглил от гр. Г..
Около 2,00 часа през нощта на 24.12.2017 г. подс. Я. пристигнал в гр. Ш…..,
управлявайки автомобила на съпругата си – лек автомобил марка „……“, модел „……..“
с peг. № ….., постр. А.С. се качила в автомобила отпред
вдясно до подсъдимия и потеглили в посока гр. Стара Загора, движейки се по
третокласен път от гр. Ш….. към гр. Нова Загора. Времето било ясно и студено, с
добра видимост за нощни условия, пътната настилка била суха, тъй като не е
валяло дъжд или сняг. Пътното платно било двупосочно, с по една лента за
движение във всяка посока, разделени помежду с непрекъсната линия, като западната
лента била с широчина 3,30 м, а източната 3,40 м. От двете страни платното за
движение било ограничено от затревени банкети.
Около 02.30 часа на 24.12.2017
г. подс. Я.Ю. управлявайки горепосочения автомобил по третокласен път III-662
стигнал до км. 12+900 в района на с. Б., общ. Нова Загора. Той се движел в
посока към гр. Нова Загора, на спускане, от север на юг, в дясната лента за
движение, с включени светлини, със скорост от около 114 км/ч.
По същото време, по същия
третокласен път III-662, в района на с. Баня,
общ. Нова Загора, в противоположна на подсъдимия посока от гр. Нова Загора към
с. С….., общ. Твърдица пътувал постр. А.И., управлявайки собствения си
автомобил м."…………." с peг…………... Той бил придружаван от
свой приятел – постр. Ж.С., който седял отпред вдясно, а отзад пътувала
неговата приятелка – постр. А.И.. След като подминал разклона за с. Б…..,
постр. И. се движел в своята лента за движение, изкачвайки се от юг на север, с
включени светлини със скорост от около 67 км/ч.
При движение на посочения
участък, в дясната лента със скорост от 114 км/ч, която надвишава максимално
допустимата от 90 км/ч, подс. Я. променил направлението на движение на
автомобила и започнал да навлиза от дясната лента към срещуположната лента за
движение. Промяната на направлението на движение е в резултат от една страна на
превишаването на максимално допустимата скорост, а от друга страна се дължи и
на превишаването на граничната скорост от 92 км/ч, която би му позволила да
премине през завоя без да се появи неустойчивост на автомобила му. При това
движение на подс. Я. в насрещната лента за движение, постр. И., движейки се в
собствената си лента го забелязал и за да избегне челен удар, задействал
спирачната система на автомобила, както и кормилното управление наляво. Въпреки
това между двата автомобила настъпил челен удар, изцяло в платното за движение
на постр. И.. След първоначалния удар, реализиран между предните десни части,
л.а. „……….“ се завъртял надясно и продължил движението си към срещуположния за
него десен банкет, където спрял. Лекият автомобил „………“ също се завъртял и
продължил движението си към противоположния ляв банкет, където също спрял и
останал в крайно положение на покой.
В резултат на
пътнотранспортното произшествие, водачите и пътниците на двата автомобила
получили различни степени травматични увреждания, като тези на пътуващия на
предна дясна седалка в л.а. „…..“ – постр. Ж.С. се оказали несъвместими с
живота, а на превозните средства са били нанесени материални щети.
Непосредствено след
произшествието двамата водачи излезли от автомобилите. Постр. И. погледнал към
постр. Ж.С. и видял, че същият не помръдва и не му отговаря на повикването. Той
разбрал, че постр. С. е починал на място. Тогава се обърнал към постр. А.И. и
чул виковете й за помощ. Тъй като автомобила му бил с две врати, той се опитал
да премести шофьорската седалка, за да я извади, но не успял. Тогава при тях
пристигнал подс. Я., който помогнал и постр. А.И. била извадена от автомобила.
Междувременно постр. И. се обадил на тел. 112 и съобщил за катастрофата. На
място пристигнал екип на ЦСМП – Нова Загора, който отвел първоначално най-тежко
пострадалите И. и И. в спешния център в Нова Загора, откъдето били
транспортирани до МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ – Сливен. Впоследствие пристигнал
втори медицински екип, който също откарал подс. Я. и постр. С. в МБАЛ „Д-р Ив.
Селимински“ – Сливен за оказване на медицинска помощ.
На място пристигнал и екип на
РСПБЗН – Нова Загора, както и полицейски екип, който запазил
местопроизшествието и съобщил на дежурния полицай от РУ на МВР – Нова Загора за
ПТП.
На място бил изпратен и
разследващ полицай, който извършил първоначалните действия по разследването,
вкл. оглед на местопроизшествието, на пътните превозни средства и иззел като
веществени доказателства по делото двата автомобила, както и множество предмети
и следи, имащи значение за разследването. Трупът на постр. С. бил откаран в
отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ – Сливен за
извършване на външен оглед и аутопсия.
В хода на разследването е
назначена химическа експертиза, от заключението на която се установява, че в
изследваната проба кръв, взета от подсъдимия Я.Ю. не се доказва наличие на
етилов алкохол. Непосредствено след произшествието са били взети кръвни проби и
от останалите лица, при изследването на които не се доказало наличие на алкохол
в кръвта им, с изключение на постр. А.С., в кръвта на която е установено
наличие на 1,18 промила алкохол.
В хода на разследването е
назначена първоначална автотехническа експертиза, заключението по която е
прието от ОП – Сливен за недостатъчно обосновано, поради констатирани грешки в
обстоятелствената част при описанието на движението на моторните превозни
средства, участвали в пътнотранспортното произшествие. Установени са неточности
и непълноти относно механизма на ПТП, които са довели до съмнение относно
правилността на заключението. В тази връзка и на основание чл. 153 от НПК по
досъдебното производство е назначена нова повторна автотехническа експертиза,
от заключението на която е видно следното:
1. При извършения първоначален
и допълнителен оглед на пътния участък, в който е настъпило ПТП на 24.12.2017
г. вещото лице е измерило и констатирало, че радиусът на десния завой по посоката
на движение на л.а. „………..“ е възлизал на 157 м, напречният наклон в завоя –
1,43 градуса и надлъжният наклон на пътя – 1,43 градуса.
2. Изработена е мащабна скица,
която е приложена към автотехническата експертиза.
3. Мястото на удара в надлъжно
разположение се е намирал на около 16 метра южно от линията на ориентира, а
напречното разположение от 0,3 до 0,9 метра източно от осевата линия (в лентата
на движение на л.а. „Ауди“).
4. Скоростта на движение на л.а.
„Рено“ към момента на удара 114 км/час (31,7 м/сек) е съответствала на
скоростта на движение непосредствено преди удара. Скоростта на движение на л.а.
„Ауди“ към момента на удара 67 км/час (18,6 м/сек) е съответствала на скоростта
на движение непосредствено преди удара.
5. Дължината на опасната зона на
спиране при конкретните пътни условия за л.а. „…..“ е възлизала на 51 м, а на
л.а „……“ – на 113,5 м.
6. Процесният л.а. „………“ след
настъпилия удар е ротирал надясно около вертикалната ос на масовия си център.
7. Граничната стойност на
критичната скорост за поява на напречна неустойчивост при конкретните пътни
условия е възлизала на 92,5 км/час. При всяка скорост на движение над така
определената гранична стойност на критичната скорост – 92,5 км/час, при
конкретните пътно-климатични условия би настъпила напречна неустойчивост на
автомобила в кривата, при която автомобилът не би бил в състояние да запази
предварително зададената траектория на движение от водача, както в кривата,
така и непосредствено след излизането от нея, при което е възможно да навлезе
частично или напълно в срещуположната лента, а при по-висока скорост на
движение и да напусне пътното платно – в конкретния случай в посока югоизток.
8. Водачът на л.а. „……….“ е имал
техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка, да подбира
скоростта си на движение и да предотврати настъпването на ПТП, като за целта е
следвало да се движи в кривата със скорост по-ниска от граничната стойност на
критичната скорост за поява на напречна неустойчивост при конкретните пътни
условия и възлизаща на 92,5 км/час. Водачът на процесния лек автомобил „………..“
не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
настъпването на произшествието, тъй като дължината на опасната зона на спиране
на процесния лек автомобил „……….“ е възлизала на 51 м, а отстоянието на
предната част на автомобила се е намирала на 35 м преди мястото на удара в
момента на възникването на опасността.
9. Определената скорост на движение
на лек автомобил „………..“ – 114 км/час е надвишавала максимално разрешената
скорост – 90 км/час. Тъй като граничната стойност на критичната скорост за
поява на напречна неустойчивост при конкретните пътни условия в кривата – 92,5
км/час е по-висока от максимално разрешената – 90 км/час, то следва, че при
движение на л.а. „………. с максимално разрешената скорост не би се получила
напречна неустойчивост на автомобила в кривата, същият би запазил
предварителната траектория на движение в своята лента и не би настъпило
конкретното ПТП.
10. Основната техническа причина
за възникването на конкретното ПТП е навлизането на л.а. „…..“ в
противоположната лента на движение вследствие получена напречна неустойчивост,
което е в причинно-следствена връзка с движението на процесния лек автомобил в
кривата със скорост 114 км/час, надвишаваща граничната стойност на критичната
скорост за поява на напречна неустойчивост – 92,5 км/час, както и максимално
разрешената – 90 км/час.
11. При посочените
пътно-климатични условия на 24.12.2017 г., около 02,30 часа по третокласен път
№ III-662, км. 12+900, в посока към гр. Нова Загора, със
скорост 114 км/час се е движил л.а. марка ……..“, модел „….“ с рег.№…………….,
управляван от турския гражданин подс. Я.Ю.. По същото време в противоположна
посока, със скорост 67 км/час, се е движил л.а. марка „…………..с рег.№……………,
управляван от постр. А.И.. В зоната на десен завой с радиус 157 м, вследствие
движението на л.а. „……….“ със скорост, надвишаваща граничната стойност на
критичната скорост за поява на напречна неустойчивост, която при конкретните
пътни условия е възлизала на 92,5 км/час, процесният лек автомобил „………..“ на
повече от 66 метра преди мястото на удара, е започнал да навлиза в
срещуположната лента на движение. По същото време водачът на л.а. „……….“ на
около 35 метра преди мястото на удара е възприел опасността, в случая
движението на л.а. „……….“ в насрещната лента (лентата на движение на л.а. „………“),
при което е задействал кормилното управление наляво. Северно от разклона за с.
Б., общ. Нова Загора, в зоната на км. 12+900, на около 16 метра южно от линията
на ориентира и на от 0,3 до 0,9 метра източно от осевата линия (в лентата на
движение на л.а. „………..") между тях настъпва удар, в резултат на който
водачите и пътниците на двата автомобила получават различни степени травматични
увреждания, като тези на пътуващия на предна дясна седалка в л.а. „………“ –
постр. Ж. С. се оказват несъвместими с живота, а на превозните средства са
нанесени материални щети. Първоначалният удар е реализиран с техните предни
десни части, което го определя по характер на челен-кос. Съшият е реализиран с
контактна повърхност от около 0,5-0,6 м. Към момента на удара надлъжната ос
л.а. „………“ е била разположена косо в ляво на около 7-8 градуса в ляво спрямо
надлъжната ос на платното за движение с предна част, насочена в посока
северозапад, като единствено предна лява гума се е намирала в насрещната лента
на движение на около 0,6-0,8 метра западно от осевата линия. По същото време
л.а. „……….“ е бил изцяло разположен в насрещната лента на движение (източната),
като надлъжната му ос е била ориентирана почти успоредно на надлъжната ос на
платното за движение с предна част, насочена в посока юг, като десните състави
на автомобила са отстояли на около 0,4-0,5 м източно от разделителната линия.
След така описания първоначален контакт, тъй като ударът и за двата автомобила
е настъпил с техните десни части, в случая в дясно спрямо вертикалната ос на
масовия център, л.а. „………“ е ротирал надясно около нея и след като е изминал
около 10,9 метра транслационно-ротационно в посока югозапад, се е установил на
местоположението, в което е фиксиран в огледния протокол. По същото време л.а.
„……….“ също е ротирал надясно около вертикалната ос на масовия си център и след
като същият е изминал около 11,2 м в посока югоизток се е установил на
местоположението, в което е фиксиран в огледния протокол. Липсват технически
данни и свидетелски показания за задействане на спирачните системи на автомобилите
преди настъпването на произшествието. Водачът на процесния л.а. „……..“ не е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй
като в случая дължината на опасната зона на спиране е възлизала на 51 м, а
отстоянието на предната част на автомобила се е намирала на 35 метра преди
мястото на удара в момента на възникването на опасността. В заключение
експертът е посочил, че при всяка скорост на движение на л.а. „……..“ в кривата
под 92,5 км/час, не би се получила напречна устойчивост, автомобилът би запазил
предварително зададената траектория на движение от водача в своята лента, при
което не би настъпило конкретното ПТП.
В хода на разследването са
назначени съдебномедицински експертизи за установяване на причината за смъртта
на постр.Ж.С. С. на 28 г. и получените травматични
увреждания на постр. А.Т.И. на 24 г.,
постр. А.Д.И. на 19 г. и на постр. А.В.С. на 37 г., към момента на настъпване на
произшествието.
Според заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на труп (т.I, л.214-216 вкл. от ДП), причината за настъпването на
смъртта на постр. Ж.С. С. е съчетаната травма с обхващане на главата, гръдния
кош, корема, гръбначния стълб и гръбначния мозък и крайниците. Според експерта,
непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия
в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок поради множествените травми
в областта на главата, гърдите, гръбначния стълб, корема и крайниците. Настъпването
на смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът му е бил
неспасяем. Експертът е посочил получаването на описаните увреждания вследствие
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и по механизма на удряне на
главата, гърдите, корема и останалите травмирани области на тялото по такива
предмети, притискане на тези области на тялото между такива предмети и
разтягане и усукване на гръбначния стълб и крайниците от такива предмети.
Смъртта се дължала на получените тежки травматични увреждания при възникналото
пътно-транспортно произшествие и настъпилите усложнения. Описаните травми и
настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото пътнотранспортно
произшествие. Според заключението локализацията на уврежданията сочи, че
най-силни са били ударите в областта на дясната половина на гръдния кош и
крайниците. Установените увреждания са получени вследствие удряне на
травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и
притискането на гръдния кош и корема от деформиралите се части на лекия
автомобил вследствие хлътването и деформациите в дясна част на автомобила
отпред и отстрани.
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза № 253/18 г. за
установяване телесните увреждания, получени от постр. А.Д.И., в резултат на
възникналото пътнотранспортно произшествие на 24.12.2017 г. (т.II, л.2-13 от ДП), от заключението на която е видно:
В резултат на настъпилото
пътнотранспортно произшествие в землището на с. Б., общ. Нова Загора постр. А.Д.И.
е получила автомобилна травма (травма в салона на лек автомобил, като пътник на
задна дясна седалка, в резултат на челен удар с друг, насрещно движещ се лек
автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания:
-
съчетана травма със засягане на главата, гърдите,
корема и таза, протекла в началото с картината на травматичен шок, което
наложило приемането на пострадалата за наблюдение и лечение в ОАИЛ при МБАЛ
"Д-р Ив. Селимински" – Сливен;
-
контузия на главата с наличие на охлузвания на кожата
в дясната скулна област и данни по досъдебното производство за сътресение на
мозъка;
-
контузия на гръдния кош с палпаторна (при натиск с
ръка) и функционална (при движение и дълбоки дихателни движения) болезненост,
без клинични и рентгенологични данни за фрактури на костни структури, хемо-
и/или пневмоторакс (свободни кръв и/или въздух в гръдната кухина);
-
контузия на коремната област с леко изразена
палпаторна (при натиск с ръка) болезненост в областта на долната половина на
предната коремна стена, без данни за перитонеално дразнене;
- контузия в
областта на тазовия пръстен с клинични и рентгенологични данни за счупване на
хоризонталното рамо на дясната лонна (пубисна, срамна) кост в областта на
симфизата (мястото, където се съединяват лявата и дясната лонни кости) с
дислокация, наложила извършването на оперативно лечение с използване на метална
остеосинтезираща техника и счупване на кръстната кост.
Според експерта, описаните в
медицинските документи увреждания имат травматична генеза, дължат се на
действието (удар, притискане, сътресение) на твърди тъпи и/или тъпоръбести
предмети и добре отговарят да са получени по време на описаното в материалите
по делото пътнотранспортно произшествие. При този вид автомобилни травми през
различните фази на произшествието върху телата на пътниците действали различни
по своята посока и величина травмиращи сили. Под тяхното действие телата или
отделни части от тях се придвижвали в пространството, влизали в контакт с
различни елементи от вътрешното оборудване на автомобилния салон, удряли се,
притискали се и се травмирали. Експертът е посочил, че съдейки по локализацията
на уврежданията, техните характеристики и данните от делото можело да се
направи заключението, че посоката на основната травмираща сила, която ги е
причинила, е била предимно отстрани отдясно на постр. А.И.. Локализацията на
уврежданията добре отговаряла на положението на пострадалата на задната седалка
в момента на удара.
В резултат на получената по
време на ПТП постр. А.Д.И. е получила съчетана травма, протекла в началото с
картината на травматичен шок, което е наложило нейното приемане за наблюдение и
лечение в ОАИЛ при МБАЛ "Д-р Ив. Селимински" – Сливен. От приложените
по делото медицински документи е видно, че травматичният шок, получен от постр.
И., е бил сравнително леко клинично изразен от I-II фаза.
По този начин е довел до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота й“ (разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК).
Вследствие на удар в областта
на главата постр. А.И. е получила сътресение на мозъка, което е било
лекостепенно и е протекло без пълна загуба на съзнанието до степен на
комоционна кома. За пълната загуба на съзнанието до степен на комоционна кома,
което представлява временна опасност за живота на пострадалата, е характерно
внезапното начало в момента на травмата. Пострадалата е била напълно откъсната
от окръжаващата среда, без каквато и да е възможност за движение и говор, както
и за възприемане на такива. Това състояние е сравнително продължително, а не
секунди или минута-две и се последва от сравнително бавно възвръщане на
съзнанието, с преминаване през различни негови степенни промени и различно
дълъг във времето амнестичен период. В конкретния случай не са били наблюдавани
признаците, проявите и симптомите на пълната загуба на съзнание до степен на
кома от страна на постр. И.. Полученото от нея сътресение на мозъка е било
лекостепенно, протекло е с леко изразени общомозъчна и вегетативна неврологична
симптоматика и по този начин в съвкупност с контузиите на гръдния кош и корема
е причинило на постр. И. „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота й“ (разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК). Последиците от лекостепенно
сътресение на мозъка обикновено отзвучават в рамките на 1-2 седмици, особено
при млади хора, при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване
на предписания хигиенно-диетичен режим.
В заключение експертът е
посочил, че счупването на дясната лонна (пубисна, срамна) кост и на кръстцовата
кост на таза, поради тясната си анатомична и функционална връзка с долните
крайници, са довели до затруднения в движенията им за срок не по-малък от 3
месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По този начин уврежданията
на костите на тазовия пръстен са осъществили смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак „Трайно
затрудняване движенията на долните крайници“. С цел по-точно алиниране и
фиксиране на костните фрагменти на пубисната кост на постр. А.Д.И. е приложено
оперативно лечение с използване на метална остеосинтезираща техника (заключваща
реконструктивна плака). Това означава, че след приключване на репаративните
процеси и по преценка на наблюдаващия и лекуващ ортопед-травматолог, на
пострадалата е възможно да й бъде извършена повторна оперативна интервенция за
изваждане на металния остеосинтезиращ материал.
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза № 254/18 г. за
установяване телесните увреждания, получени от постр. А.Т.И., в резултат на
възникналото пътнотранспортно произшествие на 24.12.2017 г. (т.II, л.17-24 от ДП), от заключението на която е видно:
В резултат на настъпилото на
24.12.2017 г. пътнотранспортно произшествие на път Ш-662, км. 12+900 в
землището на с. Б., общ. Нова Загора, постр. А.Т.И. е получил автомобилна
травма (травма в салона на лек автомобил, на мястото на водача в резултат на
челен удар с дясната половина на предните състави на лекия автомобил с друг,
насрещно движещ се лек автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания:
- контузия на лявата ръка,
областта на долния край на предмишницата й и гривнената става с клинични и
рентгенологични данни за луксация (изкълчване) на ставата и счупване в долния край
на лъчевата кост, наложили извършването на мануална репозиция под рентгенов
контрол и гипсова имобилизация;
- контузия и натъртвания в
областта на корема, долните крайници и дясната ръка.
Относно механизма на
получаване на констатираните увреждания експертът е констатирал травматична
генеза на описаните в медицинските документи увреждания, дължащи се на
действието (удар, притискане) на твърди тъпи и/или тьпоръбести предмети и добре
отговарящи да са получени по време на описаното в материалите по делото пътнотранспортно
произшествие. При този вид автомобилни травми през различните фази на
произшествието върху телата на пътниците действат различни по своята посока и
величина травмиращи сили. Под тяхното действие телата или отделни части от тях
се придвижват в пространството, влизат в контакт с различни елементи от
вътрешното оборудване на автомобилния салон, удрят се, притискат се и се
травмират. Съдейки по локализацията на уврежданията, техните характеристики и
данните от делото експертът е достигнал до заключение, че посоката на основната
травмираща сила, която ги е причинила, е била предимно отпред назад спрямо
посоката на движение на автомобила и позицията на постр. А.Т.И. в автомобилния
салон.
Относно медико-биологичните
характеризиращи признаци на установените увреждания експертът е отговорил, че
травматичната луксация (изкълчване) на радио-карпалната става (ставата
образувана между ставната повърхност в долния край на лъчевата кост и горния
ред кости на гривнената става) със счупване на долния край на лъчевата кост в
областта на костния израстък са довели до затруднения в движенията и
осъществяването на основната функция на лявата ръка на постр. А.И. в срок не
по-малък от 2,5-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси. По този
начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ
признак „Трайно затрудняване движенията на левия горен крайник“. Останалите увреждания са причинили на постр. И. болка
и страдание. Уврежданията от такъв характер отзвучават за срок от около 7-10
дни при нормален ход на оздравителните процеси.
По делото е
изготвена съдебномедицинска експертиза № 252/18 г. за установяване телесните увреждания,
получени от постр. А.В.С. в резултат на възникналото пътнотранспортно
произшествие на 24.12.2017 г. (т.II, л.28-34 от ДП), от заключението на която
е видно:
В резултат на настъпилото
пътно-транспортно произшествие на 24.12.2017 г. в землището на с. Б. общ. Нова
Загора постр. А.В.С. е получила автомобилна травма (травма в салона на лек
автомобил, като пътник на предна дясна седалка в резултат на челен удар с друг,
насрещно движещ се лек автомобил), изразяваща се в следните телесни увреждания:
- контузия на
гръдния кош с палпаторна (при натиск с ръка) и функционална (при движение)
болезненост в дясната му половина, по хода на осмо ребро без клинични и
рентгенологични данни за фрактура;
-
контузия на коремната област с палпаторна (при
опипване и натиск с ръка) болезненост в горната му половина, без клинични и
ехографски данни за увреждания на коремни органи и наличие на свободна течност
в коремната кухина;
-
контузия на левия крак с наличие на кръвонасядане в
областта на подбедрицата му с болезнен травматичен оток на меките тъкани в
областта;
-
контузия на десния крак с наличие на разкъсно-контузна
рана по предната повърхност на колянната става;
-
контузия на лявата ръка с клинични и рентгенологични
данни за непълно счупване на лъчевата кост над ставната цепка на гривнената
става, с изразен оток на меките тъкани в областта, наложило имобилизирането на
ръката.
На въпроса какъв е механизмът
на получаване на констатираните увреждания експертът е констатирал травматична
генеза на описаните в медицинските документи увреждания, дължащи се на
действието (удар, притискане) на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре
отговарящи да са получени по време на описаното в материалите на делото ПТП.
При този вид автомобилни травми през различните фази на произшествието върху
телата на пътниците действат различни по своята посока и величина травмиращи
сили. Под тяхното действие телата или отделни части от тях се придвижват в
пространството, влизат в контакт с различни елементи от вътрешното оборудване
на автомобилния салон, удрят се, притискат се и се травмират. Съдейки по локализацията
на уврежданията, според експерта, техните характеристики и данните от делото,
може да се направи заключението, че посоката на основната травмираща сила е
била отпред назад, леко отстрани отдясно на постр. С..
Относно медико-биологичните
характеризиращи признаци на установените увреждания на постр. С. експертът е
отговорил, че непълното счупване на лъчевата кост на лявата ръка в долната й
трета, непосредствено над гривнената става е довело до затруднения в движенията
на ръката за срок от около 1,5-2 месеца при нормален ход на оздравителните
процеси и стриктно спазване на предписания имобилизационен режим. По този начин
увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията на левия горен крайник“.
Според експерта
разкъсно-контузната рана по предната повърхност на колянната става на десния
крак по своя характер представлявала нарушаване на анатомичната цялост на
меките тъкани в областта и в съвкупност с останалите, описани в медицинските
документи по делото увреждания, получени от постр. А.С., е осъществила смисъла
на медико-биологичния характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота й“ (разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК). Увреждания от такъв характер
отзвучавали за срок от около 10-15 дни при нормален ход на оздравителните
процеси.
От приложените по делото справки за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
справка от НБД „Население“ е видно, че подс. Я. е със средно специално
образование, женен е, има две деца в
Турция; притежава имущество – недвижим имот и два автомобила; не работи на
трудов договор, но получава годишен доход от 12 000 лв.; към датата на
деянието не е бил осъждан.
Изложените фактически обстоятелства се доказват по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на производството
доказателства, а именно: показанията на свидетелите по делото, заключенията на назначените
експертизи /съдебно-медицински, повторна автотехническа и химически
експертизи/, приложените писмени
документи, веществените доказателства.
Свидетелските показания в основната им част съдът намери за
последователни, логични, взаимнодопълващи се, кореспондиращи едни с други и
относими към предмета на доказване. Преобладаващата част от разпитаните по
делото свидетели са пътували в двата автомобила и са възприели лично
настъпилото пътно-транспортно произшествие. Поради това свидетелските показания
са пряко относими към предмета на делото – носят информация за обстоятелствата,
при които е настъпил инцидента, а именно натовареност на движението,
метеорологични особености, време и място на събитието, пътна обстановка,
разположение на пътниците в двата автомобила, поведение на водачите преди, по
време и след произшествието. В посочения смисъл и за посочените обстоятелства
съдът съобрази показанията на свидетелите А.Д.И., А.Т.И., А.В.С. – за
последната свидетелка в основната им част. Свид. А.Д.И. е била пътник на
задната седалка в автомобила „Ауди“, управляван от свид. А.Т.И., в който
автомобил е пътувал на предната дясна седалка загиналият при произшествието
постр. Ж.С.С.. Свид. И. и свид. И. разказват подробно за пътуването си до от с.
Сборище до гр. София, от където взели постр. С. и тримата отпътували по
обратния маршрут от гр. София за с. С.. Показанията съдържат подробна
информация за обстоятелствата преди инцидента, скоростта на движение на автомобила
„………..“ преди и към момента на произшествието, местоположението на автомобилите
и на всяко от лицата вътре в тях, състоянието и поведението им след
катастрофата. Съдът кредитира изцяло показанията на тези двама свидетели, тъй
като са в отношение на покриване и допълване помежду си и съответстват с
останалите кредитирани доказателствени източници, както с обективните находки и
със заключението на повторната съдебна автотехническа експертиза.
На показанията на свид. А.С.
– пътник в лекия автомобил „…………“, управляван от подсъдимия, съдът се довери в
основната им част. Не ги кредитира относно твърдението на свидетелката за
навлязъл изцяло в лентата за движение на подсъдимия друг автомобил /този на
постр. И./, поради което, за да избегне челен удар, подсъдимият навлязъл в
лентата за насрещно движение. Свидетелката разсъждава за вероятността и другият
водач да се е върнал в собствената му лента за движение, когато колите се
ударили. В тази им част показанията на свидетелката противоречат с тези на
свид. И. и свид. И., както и със заключението на кредитираната повторна съдебна
автотехническа експертиза за установения механизъм на движение на двата
автомобила и относно навлизането в лентата за насрещно движение само от
автомобила, в който се е возила свид. С. – този, управляван от подсъдимия. Последните
доказателствени източници са еднопосочни, логични и единни, поради което съдът
изключи в посочената част показанията на свид. С. като неубедителни и базиращи
се на предположения, а не на обективни възприятия. В останалата им част като
съответни на кредитираните доказателствени материали съдът цени показанията на
свид. С., включително в частта им, в която съобщава за оказаната й от
подсъдимия помощ да излезе от автомобила, независимо от това, че той самият е
бил пострадал от произшествието – със счупена ръка. Кредитира ги и относно
съобщеното обстоятелство за оказаната от подсъдимия помощ на хората в другия
автомобил.
Съдът се довери и на
показанията на свид. С. Д.Й. – полицейски служител в РУ на МВР – Нова Загора,
посетил произшествието в процесната нощ. От показанията на свидетеля е видно
положението, в което са били установени пострадалите лица и автомобилите,
предприетите от органите на реда действия и установените от тях на
местопроизшествието обстоятелства. Показанията са обективни и безпристрастни,
дадени от незаинтересован свидетел, поради което съдът ги цени изцяло като
съответни на останалия кредитиран доказателствен материал.
По делото в качеството на
свидетели са разпитани Евтима М.С. и С.Ж.С. – родители на починалия постр.Ж.С.С..
Показанията са подробни и съдържат информация за личния живот на свидетелите,
взаимоотношенията между родителите и техния син, както и опосредена информация
за начина на възникване на произшествието. Съдът ги кредитира освен в частта, в
която препредават информация, съобщена им от трети лица за произшествието. В
тази им част показанията не съдържат лични възприятия на свидетелите, поради
което съдът цени в посочения аспект с приоритет данните от
свидетелите-очевидци, пред информацията, съобщена от родителите на постр. С. придобита
чрез разкази от други лица. Съдът ги съобрази само в кореспондиращите им части
с останалите кредитирани писмени и гласни доказателства.
Заключенията на изготвените
по делото експертизи – съдебномедицински, повторна автотехническа и химически –
съдът кредитира, като оценява същественото им значение за изясняване на
обстоятелствата по делото. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица,
в чиито знания и обективност съдът няма основание да се съмнява. Пред настоящия
състав страните не оспорват заключенията, а последните са приобщени към
материалите по делото по надлежния процесуален ред. Съдът не цени
първоначалната автотехническа експертиза, доколкото в същата са налице
противоречия, грешки и неточности при описанието на движението на моторните превозни
средства, участвали в пътнотранспортното произшествие. Допуснатите неточности и непълноти относно механизма на
ПТП не дават възможност да бъде съобразено това заключение и което е наложило
въз основа съмнение относно правилността му, назначаването на основание чл. 153
от НПК на повторна автотехническа експертиза. Заключението по повторната автотехническа
експертиза е обосновано, логически издържано и убедително относно формираните
изводи. Последните са описани ясно словесно и онагледени с достатъчен снимков
материал. Заключението е подробно и дава възможност за проследяване посоката на
разсъждения и технически изчисления и не се поражда съмнение относно неговата
правилност. Именно това заключение е ценено и послужило за база на изградената
фактическа обстановка в обвинителния акт относно механизма на произшествието,
която беше призната изцяло от подсъдимия и неоспорвана от страните в съдебно
заседание.
Съдът кредитира и
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, констативен протокол за ПТП, приемателно-предавателни протоколи №
172/29.12.2017 г. и № 171/29.12.2017 г., справки за нарушител/водач, справки за
собственост на МПС, справки за статута на подсъдимия, акт за смърт,
удостоверение за наследници, приемо-предавателни протоколи, справки за съдимост,
декларация за семейно материално положение и имуществено
състояние, медицински документи и др. Писмените доказателствени източници са
приложени и приети като доказателства, намират се в отношение на допълване с
останалите доказателствени материали, не се оспорват от страните и са приобщени
по съответния процесуален ред – чрез прочитането им.
Като веществени доказателства по делото са иззети
двата леки автомобили – „……“ и „………….“, които с оглед обективните находки,
съдът счете, че са допринесли в значителна степен за разкриване на истината по
делото.
Съдът констатира, че в досъдебното производство
подсъдимият – тогава в качеството на обвиняем, е дал обяснения по обвинението,
в който се съдържа информация за обстоятелствата преди, по време и след
произшествието. В основната им част обясненията кореспондират с останалите
доказателства и съдът ги цени. Неубедителни ги намира само в частта, в която
подсъдимият е отрекъл управлението на МПС със скорост от 114 км/ч, тъй като
автомобилът бил стар и не можел да развие такава скорост, както и в частта
относно движението му в собствената лента и навлизането на другия автомобил
срещу него. В тази им част като изцяло противоречащи на повторната
автотехническа експертиза, както и на показанията на свид. И. и свид. И., съдът
изключи обясненията като недостоверни. Съдът преценява същите като защитна
позиция на подсъдимия в досъдебната фаза. Обясненията в посочената част не
кореспондират с обстоятелствената част на обвинителния акт, фактите в която
подсъдимият призна изцяло пред настоящия съдебен състав.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът
констатира, че събраните в досъдебната фаза, приобщени към материалите по
делото в съдебната фаза на процеса доказателствени източници в основната си
част кореспондират с направеното от подсъдимия пред съда самопризнание. От тях
се извличат по безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подс. Я.Ю. от обективна и субективна
страна е осъществил престъпния състав по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“,
предл.1 вр. ал.1 б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 24.12.2017 г., на път III-662, километър 12+900 в
землището на с. Б. общ. Нова Загора, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „……“ с рег.№ …… нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.16 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ -
„На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното
превозно средство е забранено: т.1 - когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне“; чл.20 ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението"; чл.21 ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч за категория „В“ извън населено място 90 км/ч, а
именно 114
км/ч, и по
непредпазливост причинил смъртта на Желко Станчев С. *** и средни телесни
повреди на повече от едно лице, а именно на А.Т.И., изразяваща се в трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник; на А.Д.И., изразяваща се в трайно
затрудняване движенията на долните крайници и на А.В.С., изразяваща се в трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник.
От обективна страна категорично от събраните
доказателства се установява, че на инкриминираната дата и място подс. Я. е
управлявал процесният лек автомобил „………..” в нарушение на правилата за
движение по пътищата. Подс.Я. е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, с поведение, при което същият не е
контролирал непрекъснато управлявания от него лек автомобил и е управлявал
автомобила със скорост от около 114 км/час - по-висока от максимално
разрешената - 90 км/ч и несъобразена с релефа на местността и състоянието на
пътя – наличният завой, преминавайки през който със скорост над 92 км/ч е
настъпила напречна неустойчивост на автомобила му, довела до напълно навлизане
от подс. Я. в срещуположната лента за движение. Избраната скорост на движение
от подсъдимия, освен че е превишена, не е била съобразена с конкретните
обстоятелства и обстановка, което е в пряка причинна връзка с невъзможността на
продължи движението си в собствената лента и навлизането в насрещната лента.
Това навлизане в лентата за движение на насрещно движещия се автомобил „………..“ при
пътно платно с двупосочно движение е забранено, съгласно разпоредбата на чл.16
ал.1 т.1 от ЗДвП, освен при изпреварване или заобикаляне. В конкретния случай
предвид маркировката на пътя в този участък – непрекъсната линия, е забранено и
изпреварване на друг автомобил. И трите нарушения са безспорно установени, имат
пряка връзка към настъпилото произшествие и не се оспорват от защитата. По
тези съображения съдът приема настъпилото ПТП като пряка последица
от виновно нарушените три разпоредби на правилата за движение от подс.Я..
Несъмнено по делото са
установени настъпилите в резултат на ПТП общественоопасни последици. Постр. Ж.С.С.
е получил тежки, несъвместими с живота травми и е починал. Според заключението
на съдебномедицинската експертиза на труп, смъртта му е настъпила като пряка и
непосредствена последица на получените в резултат на възникналото
пътнотранспортно произшествие тежки травматични увреждания. В резултат на
възникналото пътнотранспортно произшествие са били причинени травматични
увреждания и на три други лица – свид. А.И. – водач на лекия автомобил „………..“,
А.И. – пътник в лекия автомобил „…..“ и А.С. – пътник в лекия автомобил „…………“,
управляван от подсъдимия. Получените от тримата свидетели увреждания, подробно
описани по-горе, представляват средни телесни повреди по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК.
Установените по безспорен начин факти, описани
по-горе, подкрепени от доказателствената наличност и признати от подсъдимия Я.
като част от обстоятелствата изложени в обвинителния акт обосновават безусловно
извод, че действията на подсъдимия при управлението на процесния лек автомобил
„…………” и нарушенията на правилата за движение по пътищата, са довели до
съставомерния резултат – причиняване смъртта на постр. Ж.С.С. и средни телесни
повреди на три лица – А.И., А.И. и А.С.. Правилна с оглед на тези констатации е
квалификацията на деянието по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б. „б” предл. първо, вр. с
ал. 1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подс. Я. по непредпазливост.
Отношението на подсъдимия към настъпването на общественоопасните последици е непредпазливо, като се касае за престъпна
небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици в резултат на извършените от него нарушения на
правилата за движение по пътищата, описани по-горе, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Необосновано е
становището на частното обвинение за престъпна самонадеяност при действията на
подсъдимия. При тази форма на непредпазливостта деецът предвижда
възможното настъпване на съставомерните общественоопасни последици, като има
неправилна увереност, че ще ги избегне. В конкретния случай няма доказателства
деецът да е предвиждал настъпването на съставомерните последици, но да е имал
погрешна преценка за обстоятелствата или да е надценил своите възможности. При
установената конкретика – навлизане в завой, който е препятствал видимост на
далечно разстояние и възприемане на насрещно движещ се автомобил, няма доказателства
подсъдимият да е изградил представа и да е предвиждал настъпването на
съставомерния резултат – смърт на едно лице и средни телесни повреди на други
три лица, респ. да е установена по делото неговата погрешна субективна
преценка, че може да предотврати последиците от нарушенията на правилата за
движение по пътищата. Съдът намира за доказана субективна страна под формата на
престъпна небрежност, тъй като няма данни деецът да е предвиждал настъпването на общественоопасните последици в
резултат на извършените от него нарушения на правилата за движение по пътищата,
но е
бил длъжен и е следвало да ги предвиди. Той е познавал добре пътя, по
който е пътувал, съгласно обясненията му в досъдебното производство, знаел е за
наличието на процесния завой, в конкретния случай е управлявал МПС в тъмната
част на денонощието, след полунощ. При тази конкретика е бил длъжен и е
следвало да шофира при стриктно спазване
правилата за движение и с повишено внимание. Квалификацията му като
водач на почти всички видове МПС предполага детайлно знание на правилата за
движение, както в Република Турция, така и в Република България, предвид
придобитата правоспособност за управление на различни видове МПС по
законодателствата и на двете държави. С оглед субективната страна на деянието,
правилно квалификацията на престъплението е дадена във връзка с ал.1 б. „в“ на
чл.343 от НК и респ. чл. 342 ал.1 от НК.
При така установената конкретика съдът
намери подс. Я.Ю. за виновен по повдигнатото му обвинение, като съобрази
събраните по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия, което
кореспондира с доказателствената съвкупност.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие
подценяването на пътната обстановка, особеностите на релефа и пътя,
несъобразяването на подсъдимия с факта, че шофира през тъмната част на
денонощието.
При индивидуализацията
на наложеното на подс. Я. наказание, съдът съобрази принципите за неговата
законоустановеност и индивидуализация и
обуславящите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние, предвид засегнатите важни
обществени отношения, свързани с опазване на човешкия живот при управление на
МПС, респ. спазване на установените правила за управление на МПС. Тази опасност
принципно е взета предвид от законодателя при определяне санкционната част в
специалната разпоредба на материалния закон. Разпоредбата на чл. 343, ал.4 вр.
ал.3, б. „б” предл. първо от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 до 15 години.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете съдействието, оказано от подсъдимия на разследващите
органи във фазата на досъдебното производство, критичното му отношение и
съжалението за извършеното, чистото му съдебно минало към датата деянието.
Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за
разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание
подсъдимия получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не
може да го отчита отново при индивидуализация размера на наказанието. Съдът
отчете действията на подсъдимия да помогне за изваждането от автомобила „……….“
блокираната на задната седалка постр. А.И., а преди това извеждането от
собствения му автомобил на постр. А.С.. Независимо, че неговото собствено
състояние след инцидента не е било добро, подсъдимият е подпомогнал на тези от
пострадалите, които са имали нужда. Последните обстоятелства биха могли да
дадат основание за преквалифициране на деянието по по-лекия текст на чл.343а б.
г от НК, но описанието на оказаната помощ като част от обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, според настоящия състав не е достатъчно за преквалифициране
на деянието. В настоящата процедура съдът е обвързан от фактическата
обстановка, предложена от прокурора и призната от подсъдимия, в която е
заявено, че подс. Я.Ю. е помогнал да се извади пострадалата А.И. от автомобила
„………..“. В този смисъл съдът счита, че следва да цени установените факти
относно оказаната помощ на пострадалите лица само като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като желанието на подсъдимия да помогне и направените усилия
в тази посока разкриват отношението на подсъдимия към случилото се
непосредствено след инцидента. Не на последно място, следва да се посочи, че по
делото са събрани преобладаващо добри характерични данни за подсъдимия – семеен,
трайно установен на територията на Република България, макар и не по трудов
договор, работи с годишен доход от около 12 000 лв.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства държавното и частното обвинение претендират да вземат предвид
допуснатите от подсъдимия като водач на МПС предходни нарушения на правилата за
движение по пътищата и осъждането му за друго престъпление по транспорта. Видно
от приложената по делото справка /л.69-70, т.1 от ДП – актуална към
28.05.2019г./ подс. Я. е наказван за едно нарушение по ЗДвП преди
произшествието, за което му е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. с фиш
за неправилно използване на дълги светлини при управление на МПС. В същото
време се установява, че е правоспособен водач от 2006 г., а в България
пребивава от 2009 г. Така установеното едно административно нарушение се явява
изолирано на общия размер на шофьорския стаж на подсъдимия в България и с оглед
неговия характер не би следвало да има решаващо значение относно личностната характеристика
на подсъдимия. Неоснователно се претендира като отегчаващо отговорността
обстоятелство обременена съдимост на подсъдимия. Действително от справката за
съдимост се установява осъждане за престъпление по транспорта – по чл.343б ал.1
от НК, но деянието е извършено на 01.01.2018 г., а осъждането е с последваща
дата. Към датата на деянието по настоящото дело – 24.12.2017 г. подсъдимият е
бил неосъждан. Съдът е длъжен да съобрази решението си, съобразявайки момента
на извършване на престъплението, а в конкретния случай към този момент няма
данни за други осъждания на подс. Я.. Съдът обаче отчита като отегчаващи
отговорността броя на допуснатите нарушения на правилата за движение, в
резултат на които е настъпило произшествието, както и броят на пострадалите,
надхвърлящ необходимия за квалифициране на деянието по чл.343 ал.4 от НК.
Така посочените обстоятелства обосновават извода на
съда, че наказанието за извършеното престъпление следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК, отчитайки превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като се индивидуализира в минималния размер от 3 години
„лишаване от свобода”. Липсата на данни за допуснати сериозни нарушения на
правилата за движение към датата на деянието, оказаната помощ на постр. А.И.,
оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, изразеното съжаление
за извършеното и останалите преценени като смекчаващи отговорността
обстоятелства обуславят извод, че по-тежко наказание не би било съответно на
личността на подсъдимия и конкретното му поведение след деянието. На основание
чл.58а, ал.1 от НК съдът редуцира така определеното наказание с една трета и
наложи на подсъдимия Я.Ю. наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода”.
Съдът счита, че така отмереното наказание „лишаване от свобода“ е съответно на
деянието и дееца, предвид наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и отговаря на критерия за справедливост.
Съдът обсъди и възможността за
определяне на наказанието на подсъдимия при условията
на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице предпоставките за това. Действително
са налице голям брой смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но
предвид наличието на отегчаващи такива, както и настъпилия тежък резултат,
съдът прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са от съответния
характер, за да формират извод за несъразмерна тежест на предвиденото
наказание. Приложението на този институт би било проява на прекомерна и
неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност и би било в явно
противоречие с преследваните цели на наказанието.
Съдът намери, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК, подсъдимият следва да
изтърпи наказанието ефективно. За да приеме, че не са налице предпоставките на
чл.66 ал.1 от НК, за който защитата претендира, съдът отчете на първо място тежките
последици от произшествието. Загинал е млад човек – професионален шофьор, който
се е връщал в България след поредица от служебни ангажименти в различни
европейски държави. Пострадали със средни телесни повреди са други трима души –
А.И. на 24 г., А.И. на 19 г. и А.С. на 37
г. към датата на произшествието. При
тримата пострадали оздравителните процеси са отнели значително време, при някои
от тях с необходимост от повторна оперативна интервенция. Загиналият пострадал
е непрежалима загуба за родителите си. На второ място, за да откаже
приложението на чл.66 ал.1 от НК съдът отчете наличието на три нарушения на
правилата за движение при настоящото деяние. Същите представляват грубо
нарушение на ЗДвП и са сред най-типичните често срещани причини за
пътнотранспортни произшествия в актуален план, при които се причиняват смърт и
телесни повреди. В този смисъл освен за постигане целите на индивидуалната
превенция, с ефективно изтърпяване на наказанието биха се постигнали и целите
на генералната превенция. Не на последно място, в конкретния случай не са
налице обстоятелства, от които съдът обичайно се ръководи, когато отлага
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок – трайна ангажираност
по трудово правоотношение, грижи за деца или възрастни родители, изцяло
положителен социален облик. Същевременно макар към датата на деянието
подсъдимият да е бил с чисто
съдебно минало, факт е, че твърде кратко след настоящото деяние, е извършил
друго престъпление по транспорта. С оглед на тези обстоятелства съдът прецени,
че в условията на свобода подсъдимият не би могъл да се поправи и превъзпита и
е необходимо изолирането му от обществото. По тези съображения постанови
наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години да се изтърпи
при първоначален общ режим, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
В
съответствие с разпоредбата на чл.343
г от НК съдът лиши подсъдимия Я.Ю. от правото да управлява МПС за срок,
надвишаващ срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а именно за срок
от 3 години. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК, съгласно която,
когато лишаването от права се налага едновременно с наказание „лишаване от
свобода”, неговият срок може да надминава срока на лишаването от свобода
най-много с 3 години. В конкретния случай съдът наложи наказание лишаване от
права за срок малко над наложения размер на наказанието „лишаване от свобода“,
ръководен от факта, че подсъдимият е все пак наказван за нарушения на правилата
за движение, че при настоящото деяние е извършил повече от едно нарушение на
правилата за движение. Съдът се ръководи и от съображения, че при съвпадане на
сроковете на наказанието „лишаване от свобода“, което ще се търпи ефективно, и
на наказанието лишаване от права, подсъдимият не би могъл реално да усети
ефекта на второто наказание. Поради това наложи същото за срок по-дълъг от
наказанието „лишаване от свобода“ с една година.
Определените
размери на наложените наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на
тежестта и обществената опасност на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно на подсъдимия към спазване на законите,
установените правила и добрите нрави. Съдът счита, че така определените
наказания ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други подобни деяния, а освен това ще се въздейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
Съдът се разпореди иззетите като веществени
доказателства автомобили, след влизане в сила на присъдата, да бъдат върнати,
както следва: лекият автомобил „Ауди А3“ с рег. №………………., да се върне на собственика А.Т.И.
или упълномощен негов представител, а
лек автомобил „………….“ с рег. №………….., да се върне на собственика Лалка
Симеонова Николова или упълномощен неин представител.
По правилата на процеса и предвид съобразителната част
на ТР № 4/11.02.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСНК на ВКС, съдът осъди
подсъдимия да
заплати в полза на държавата по бюджета
на ОД на МВР – Сливен сумата от 2212,22 лева за направени по делото разноски в досъдебната фаза за
експертизи и за репатриране на двата автомобила. Съдът изключи от общия размер на разноските,
направени в досъдебната фаза, сумата от 96 лв. за писмен превод и 162,50лв. за
устен превод, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от НПК същите
остават за сметка на съответния орган.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на всеки от частните
обвинители А.Т.И.
и А.Д.И. по 900 лв., представляващи разноски за повереник, както следва: в досъдебното
производство – по 300 лв. за всеки от пострадалите и в първата съдебна
инстанция – по 600 лв. за всеки от пострадалите.
Съдът не констатира в
договорите за правна защита и съдействие и изготвените пълномощни от частните
обвинители Е.С. и С.С. вписани суми за разноски. Доколкото на този етап няма
доказателства какви суми са заплатили тези двама частни обвинители на адв. Г.М.
*** за процесуалните действия като техен повереник, съдът не присъди разноски в
полза на тези пострадали лица.
В съдебната фаза пред
първата инстанция са направени разноски за писмен и устен превод от български
на турски език и обратно, които съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК
остават за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени и предадени на 02.03.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: