№ 10590
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110151171 по описа за 2022 година
Предявен е иск за делба, производството е във фазата по допускане на делбата
и се движи по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
Ищецът Е. К. А. чрез адв. Добрева твърди, че с ответника Р. К. К. са
съсобственици на по силата на наследствено правоприемство от техния баща КФ Г,
починал на 11.10.2014 г. на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 84,
съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
68134.1108.49.8.84, находящ се в гр. София, в жилищна сграда 68134.1108.49.8, със
застроена площ от 83,95 кв.м., съгласно схема № 15- 302054-22.03.2022 г. и нотариален
акт № 200, том I, дело № 200/_76 г., издаден от I - ви нотариус при Софийски районен
съд, с административен адрес: апартамент № 84, находящ се в град София, ж.к Красна
поляна II част, бл.40, вх.Г, ет.6, както и на НЕДВИЖИМ ИМОТ - УПИ II-1604, квартал
204а с площ 832 кв.м. по плана на с.Горна Диканя, общ. Радомир, обл. Перник, заедно
с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 46 кв.м.
Двуетажната жилищна сграда в УПИ П-1604, квартал 204а била построена съгласно
договор № 103 от 09.05.1984 г., протокол № 42 за определяне на строителна линия и
ниво и строително разрешение № 71, без да е въведена в експлоатация. По възлагане на
Е. К. А. било направено геодезическо заснемане и била изготвена скица-проект за
нанасяне на сградата в УПИ П-1604, квартал 204а. Проектът бил внесен в община
Радомир със заявление вх.№ АБ94-002946 от 13.09.2022 г. Моли делбата да бъде
допусната при следните квоти 5/6 идеални части от правото на собственост за Е. К. А.
и 1/6 идеална част от правото на собственост за Р. К. К. по отношение на следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 84, съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 68134.1108.49.8.84, а по отношение на втория делбен имот,
находящ се в с.Горна Диканя, общ. Радомир, обл. Перник при квоти по ½ идеална част
от правото на собственост. Поради невъзможността страните да постигнат доброволна
делба, молят да бъде извършена съдебна делба на имотите при посочените квоти от
1
правото на собственост.
В срока по чл.131 ГПК ответника Р. К. К. чрез адв. Б. е подала отговор на
исковата молба. Не оспорва, че страните са наследници по закон на КФ Г - бивш жител
на гр. София, починал на 11.10.2014 г. Твърди, че процесиите недвижими имоти са
придобити в режим на съпружеска имуществена общност от наследодателя КФ Г и
съпругата му М П Г, починала на 24.06.1988 г. След смъртта на Мита Га, СИО била
прекратена и преживелият съпруг КФ Г станал собственик на 4/6 идеални части от
имотите /1/2 идеална част от прекратената СИО и 1/6 по наследяване то съпругата си/.
След смъртта на М П Г квотите от правото на собственост били следните: за КФ Г - 4/6
ид.ч., за Е. К. А. - 1/6 ид.ч. и за Р. К. К. -1/6 ид.ч. Възразява по размер на
претендираните от ищеца квоти от правото на собственост по отношение на следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 84, съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 68134.1108.49.8.84. Видно от приложеното към исковата
молба саморъчното завещание с датата 05.12.2002г., наследодателят КФ Г завещал на
дъщеря си - ищцата „собственото си жилище апартамент с /запазена част от 4/6/“ от
недвижим имот Апартамент № 84, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1108.49.8.84, находящ се в гр. София, ж.к. Красна поляна II, блок
40, вх. „Г“, ет.6, със застроена площ 83.95 кв.м. Ответникът възразява, че завещанието
е нищожно по смисъла на чл.42,б.”б”, вр.чл.25 от ЗН, тъй като не е съставено,
написано и подписано изцяло и самостоятелно от завещателя КФ Г. Изписването на
цифрите в началото и в края на завещанието било различно, поради което твърди, че не
е завършено от завещателя. Навежда възражение за нищожност на завещанието поради
неясна действителна воля на завещателя. На 9-ти ред от горе надолу в документа било
записано „апартамент с /запазена част от 4/6/“, от което не ставало ясно каква е точната
воля на завещателя за обема на разпореждането. Всички свои притежавани ид.ч.от
имота към момента на смъртта ли завещава, или само разполагаемата си част от
притежаваните 4/6. Не ставало ясно, дали имотът е завещан в цялост /всички 4/6/ или в
идеална част /разполагаемата част от притежаваното от него/, както каква конкретно
идеална част завещава. Прави възражение за унищожаемост на завещанието на
основание чл.43, ал.1, б. „б“ от ЗН поради грешка. С оглед използвания от завещателя
термин запазена част в размер на 4/6 = 2/3, ответникът твърди, че наследодателят
погрешно имал убеждението, че притежава в собственост целия имот. При условията
на евентуалност, в случай, че нито едно от горните възражения не бъде прието за
основателно, прави възражение по чл.30 ЗН, като твърди, че извършеното завещателно
разпореждане накърнява размера на запазената част на Р. К. и моли същото да бъде
намалено до размера, необходим за допълване на запазената част от наследство на
ответника в размер на 4/18 идеални части заедно с притежаваните 1/6 по наследство от
майка и, да бъде прието, че притежава 7/18 идеални части от апартамента, а ищцата
11/18 ид.ч. от апартамент № 84. Отправя покана да и бъде предоставено за ползването
на апартамента до ищцата. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото
удостоверение за наследници с изх. № 559/04.02.2015 г. и препис – извлечение от акт за
смърт от 11.10.2014 г. на Столична община, район Красна поляна, че КФ Г е починал
на 11.10.2014 г., като е оставил за свои законни наследници дъщерите си - Р. К. К..
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №
850/21.02.2023 г. на М П Г се установява, че същата е починала на 24.06.1988 г. и е
оставила за свои законни наследници съпруга си КФ Г и двете си дъщери – Р. К. К. и Е.
2
К. А..
От представения по делото нотариален акт от 16.02.1976 г. за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 200, том I, дело № 200/1976 г., се установява, че КФ Г и М П Г са признати за
собственици на следния недвижим имот: апартамент № 84, находящ се в гр. София,
комплекс „Красна поляна“, ..., със застроена площ от 83,95 кв.м., заедно с избено
помещение № 11, заедно с 0,941 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседи:
стълбище, ул. „Комунистически манифест“, двор, К И М, който имот съгласно
представената по делото схема № 15-302054-22.03.2022 г., издадена от Агенция по
геодезия, картография и кадастър, Служба по геодезия картография и кадастър - гр.
София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1108.49.8.84
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
50/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и на кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от
22.03.2022 г., с адрес на самостоятелния обект: гр. София, ул. „Никола Мушанов“, ...,
намиращ се в сграда с идентификатор 68134.1108.49.8, предназначение: жилищна
сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1108.49, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 83,95 кв.м., прилежащи части: избено
помещение № 11 и 0,941 % ид.д. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 68134.1108.49.8.85 и
68134.1108.49.8.63, под обекта – 68134.1108.49.8.81, над обекта – 68134.1108.49.8.87.
От представения по делото договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 27.12.1983 г., обективиран в нотариален акт №
165, том III, дело № 1522/1983 г., се установява, че Ф Г.ев Г е прехвърлил на сина си
КФ Г следния свой собствен недвижим имот: празно дворно място, съставляващо
парцел II-ри за имот с пл. № 1604, кв. „204а“ по плана на с. Горна Диканя, с площ от
814 кв.м., при граници: улица, Ф Г.ев Г, наследници на Костадин Г.ев Г и В Р, заедно с
жилищна сграда и стопански постройки, находящи се в парцел III-ти за имот с пл. №
1604, кв. „204а“ по плана на с. Горна Диканя, който парцел III-ти е собственост на
прехвърлителя, заедно с право на ползване на бунара в него, докато си построи
жилищна сграда в парцел II-ри, който имот съгласно представената скица №
860/24.06.2022 г., издадена от община Радомир, област Перник, представлява УПИ II от
кв. „204а“, образуван от имот с пл. № 1604 по плана на с. Горна Диканя, ЕКАТТЕ:
16208, общ. Радомир, одобрен със Заповед III-144/27.03.1981 г., с площ от 832 кв.м.,
отреден за жилищно застрояване.
По делото е представено строително разрешение № 71, с което на КФ Г е
разрешено да построи вилна сграда 1/80 г. в собствения си парцел II-ри, кв. „204а“.
Представен е и договор № 103/09.05.1984 г., сключен между СД „Изграждане на
селищни системи“ – гр. Перник и КФ Г, с който изпълнението на техническия контрол
и ръководството на вилната сграда от 43 кв.м. е възложено на СД „Изграждане на
селищни системи“ – гр. Перник.
Представени са и скица-проект за нанасяне на сграда в УПИ II-1604, кв. „204а“,
с. Горна Диканя, община Радомир, област Перник, както и обяснителна записка по
скицата – проект.
Представено е и удостоверение за търпимост № 349/30.11.2022 г., издадено от
община Радомир, област Перник, в което е установено, че в УПИ II-1604, кв. „204а“, с.
Горна Диканя, община Радомир, е изградена масивна жилищна сграда на два етажа със
застроена площ от 43 кв.м., с предназначение: за жилищни нужди, изградена през 1987
г. Констатирано е, че предназначението, местонахождението и устройствените
3
параметри са допустими по нормите, действали по време на изграждане на сградата,
поради което са налице условията за приложимост на пар. 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
От представеното по делото саморъчно завещание от 05.12.2002 г. се установява,
че КФ Г е завещал на дъщеря си Е. К. А. собственото си жилище – апартамент № 84,
със (запазена част от 4/6) 86 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „Горнобанска“ 9 (сега Д.
П), бл. 40, вх. Г. По делото е представен и протокол от 17.03.2022 г. на нотариус Д Д,
рег. № 117, за обявяване на саморъчното завещание на КФ Г.
Представена е нотариална покана от 04.03.2022 г. на нотариус Валери Манчев,
рег. № 053, връчена на Е. А. на 08.03.2022 г., с която последната е поканена да се яви
на 01.04.2022 г. в кантората на нотариус Валери Манчев и да предаде комплект
ключове на Р. К. от апартамент № 84, находящ се в гр. София, комплекс „Красна
поляна“, ... или да заплаща месечен наем в размер на 300 лв., доколкото Р. К. е лишена
от правото на ползване на апартамента.
От приетото по делото заключение по съдебно-почерковата експертиза, което
съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, като компетентно, пълно и безпристрастно
изготвено, се установява, че ръкописният текст в саморъчното завещание на КФ Г
е написан от същия, като се установява още и че подписът за „завещател“ е положен от
КФ Г. Вещото лице дава заключение, че ръкописните текстове в процесното саморъчно
завещание, включително буквените и цифрови текстове „5 /пети/декември 2002 год.„
на втория ред и текста „05.12.2002г.“ на предпоследния ред, са изпълнени от едно и
също лице. Вещото лице не е установило забавен темп при изписване на ръкописния
текст, както и тъпи начала и краища, усилен и равномерен натиск, снаждания на щрихи
в елементите на изписаните буквени и цифрови знаци, както и други признаци за
имитация на подписа и ръкописния текст. Посочено е, че същите са изпълнени със
свободни движения, с бърз темп и променлив натиск. Установено е също, че подписът
за „завещател“ в изследваното завещание и подписите в документите, представени по
делото от ищеца и от ответника като сравнителен материал, са изпълнени от едно и
също лице. Посочено е още, че не е възможно да се установи дали процесното
завещание е написано под диктовка.
От приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото
лице А. Ц., се установява, че състоянието на ап. 84 към момента на извършване на
огледа от вещото лице – 02.02.2024 г., е следното: входна апартаментна/ врата -
външна метална и вътрешна фурнирована; входно антре /коридор/ - на ламинат и
латекс; хол /дневна/: под - масивен лакиран паркет и частично теракот; стени и таван -
латекс; декоративен окачен таван в хола; в част от помещението е обособен кухненски
кът; балконът е усвоен и остъклен с ПВЦ дограма; от хола има излаз на остъклен
балкон /лоджия/, обща със съседната стая 1; стая 1 /спалня/ - на ламинат и латекс; ПВЦ
дограма, с излаз на остъклен с ПВЦ дограма балкон, общ с хола; стая 2 - на ламинат и
латекс, ПВЦ дограма; кухня - към момента преустроена в стая за живеене; с усвоен
балкон, остъклен с ПВЦ дограма; на теракот и латекс; баня - на теракот и фаянс,
видимо ремонтирана; отделна тоалетна - на теракот и фаянс; малко килерче до
входната врата. Вещото лице е дало заключение, че към момента на огледа процесното
жилището е в много добро състояние - видимо след основен ремонт, посочено е, че по
данни на живущите последните ремонти са били извършени преди 3-4 години,
извършени са следните подобрения през около 2015 г.: саниране на фасадните стени,
смяна на фасадната дограма с ПВЦ. Установява се, че към момента на завещанието –
05.12.2002 г., по показания на живущите, имотът е представлявал средностатистически
тристаен панелен апартамент, в състояние - по БДС: настилки - мозайка, балатум и
мокет; стени и тавани - тапети и латекс, дограмите са били дървени слепени - по БДС.
По отношение на втория имот: УПИ II-1604, заедно с построената в него двуетажна
4
масивна жилищна сграда със застроена площ 46 кв.м., вещото лице е констатирало, че
мястото е оградено с оградна мрежа, като в имота имало кладенец с помпа и външни
чешми, от кладенеца се осигурявало захранването на сградата с вода. По отношение на
инфраструктурата е посочено, че до центъра на селото има асфалтов път, но улицата
пред имота е без трайна настилка. Установява се още, че сградата е електрифицирана,
но не е свързана с централен селищен водопровод, канализация няма, като в двора е
налична септична яма, а около къщата са изпълнени бетонирани пътеки. Сградата в
имота представлява масивна двуетажна къща, на два етажа, без мазе и с необитаем
таван, изпълнена с носещи тухлени стени и ст.бетонни междуетажни плочи, покривът
е дървен двускатен, покрит с керемиди. Отвън сградата е изпълнена с вароциментова
мазилка и цокъл - мита бучарда, дограмите са стари дървени, със значително
овехтяване. Посочено е, че сградата е построена през 1985-86 г. По отношение на етаж
1 е посочено, че достъпът до етажа е от вътрешно стълбище, както и откъм двора по
външна стълба /4 стъпала над терена/. Изложено е, че от външната площадка се
влизало директно в кухнята, като на това ниво били разположени следните помещения:
кухня: на стар балатум върху цим.замазка, тапети, боя, със следи от течове; стая 1:
балатум върху замазка, тапети, боя; стая 2: ламинат /със значително износване/, тапети
и боя; стълбище към етаж 2: на бетон, без довършителни работи. На етаж 2 били
обособени три стаи, заедно с балкони към стаите. Били налице следните довършителни
работи: балатум върху циментова замазка, тапети, боя. В едната стая имало изведено
ВиК и мивка. Таванът представлявал необитаемо общо подпокривно пространство без
довършителни работи. Вещото лице дава заключение, че всички довършителни работи
в сградата са с много висока степен на износване, дограмите са стари, дървени, блажно
боядисани, с лющеща се боя. В помещенията са констатирани следи от течове и
повреди по стени и тавани. В сградата нямало изграден санитарен възел - баня и/или
тоалетна. В двора допълнително били изградени външна баня /на замазка и мазилка/ и
дворна тоалетна.
От заключението на вещото лице се установява още, че пазарната стойност на
апартамент № 84 към датата на откриване на наследството на наследодателя КФ Г –
11.10.2014 г., е в размер на 87 337 лв. за целия имот, при състоянието му към същата
дата и в размер на 78 603лв., при състоянието му към датата на завещанието, а
стойността на имота към датата на оценката възлиза на 213 435 лв. за целия имот,
според състоянието, констатирано към датата на извършения оглед и в размер на 180
353 лв., според състоянието, към датата на завещанието /по БДС/. Посочено е, че
стойността на завещаните идеални части към 11.10.2014 г., според състоянието към
датата на завещанието, е в размер на 52 402 лв., а към момента на намалението, според
състоянието към датата на завещанието – в размер на 120 235 лв., а според състоянието
към датата на огледа – в размер на 142 290 лв.
Установява се още, че пазарната стойност на УПИ II-1604, заедно с построената
в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 46 кв.м. към датата на
откриване на наследството на наследодателя КФ Г – 11.10.2014 г., е в размер на 72 637
лв. за целия имот, а стойността на имота към датата на оценката възлиза на 115 479 лв.
за целия имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Преюдициални за производството по съдебна делба са възраженията за
нищожност и унищожаемост на представеното по делото саморъчно завещание на
наследодателя КФ Г.
В случай на неоснователност на горните възраженията, следва да се разгледа
следващото евентуално и преюдициално спрямо иска за делба, възражение по чл.30
5
ЗН.
По възражението за нищожност на завещанието на основание чл.42,б.”б”, вр.чл.
25 от ЗН, с твърдения, че не е съставено, написано и подписано изцяло и самостоятелно
от завещателя КФ Г, съдът намира същото за неоснователно, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, саморъчното завещание трябва да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от посочените реквизити води
до нищожност на завещателното разпореждане.
В тежест на Е. К. А. е да докаже, че завещанието е написано и подписано от КФ
Г, бивш жител на гр. София, починал на 11.10.2014 г.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-почерковата експертиза, се
установява, че текстът на процесното саморъчно завещание е изпълнен от КФ Г,
посочен като завещател, както и че същото е подписано от него. В началото на текста и
в неговия край е поставена една и съща дата - 05.12.2002 г., като подписът е поставен
след текста, съдържащ завещателните разпореждания. Ето защо съдът намира за
безспорно установено по делото, че завещанието на КФ Г е написано саморъчно от
завещателя в неговата цялост, включително и дата и място на съставянето му.
Завещанието съдържа посочените в чл. 25, ал. 1 ЗН реквизити и е подписано от
завещателя. Поради това съдът приема, че е спазена формата на саморъчното
завещание и същото не е нищожно, поради което възражението за нищожност на
същото се явява неоснователно.
Неоснователно е и следващото възражението на ответника за нищожност на
завещанието, поради неясна действителна воля на завещателя. Единствените изрични
изисквания, които законодателят е предвидил при съставяне на завещанието е същото
да бъде написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е
съставено и да е подписано, като подписът бъде поставен след датата. Както беше
посочено по-горе, тези изисквания са изпълнени. Извън това, не са задължителна част
от съдържанието на завещанието каквито и да са конкретни изрази или формулировки,
с които завещателят да изразява волята си.
Достатъчно е да е възможно волята на наследодателя да се изведе от писмения
текст. При наличието на неяснота е допустимо тълкуването му по реда на чл. 20 от ЗЗД
(Решение № 197 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 1085/2016 Г., Г. К., І Г. О. на ВКС). В
конкретния случай от съдържанието на завещанието съдът обосновава извод за ясно
изразена воля на завещателя да остави 4/6 ид.ч. от апартамент 84, находящ се в гр.
София, бл. 40, вх. Г, ул. „Горнобанска“ (сега Д. П). Предвид характера на
завещателното разпореждане, а именно частно такова, съдът намира че достатъчно
ясно е индивидуализиран предмета на завета. Ето защо възражението за неяснота по
отношение волята на завещателя е неоснователно.
Неоснователно се явява и възражението на ответника за унищожаемост на
завещателното разпореждане поради грешка на основание чл.43, ал.1, б. „б“ от ЗН. В
тази връзка в тежест на ответника е да докаже положителните си твърдения, от които
черпи изгодни за себе си правни последици, а именно наличието на грешка, относно
притежаванато от ищеца право на собственост върху процесния апартамент. Грешката
е основание за унищожаемост тогава, когато е налице несъответствие между
действителната воля на завещателя и материализираната в завещанието. Следователно
грешката трябва да засяга обективираното волеизявление, т.е. на самото завещателно
разпореждане. Посредством тълкуването волята на завещателя съдът достигна до
извода, че същият е завещал 4/6 ид.ч. от процесния апартамент със ясното съзнание, че
притежава именно този обем от права върху имота. Изразът „собственото си жилище“
6
не разколебава този извод, доколкото в скоби е уточнено притежаваната от завещателя
идеална част от него, съответно и частта, предмет на завета. Не се ангажирани от
страна на ответника, чиято бе доказателствената тежест да установи наличието на
грешка, доказателства в тази насока, поради което и съдът намира възражението за
недоказано и неоснователно.
По възражението по чл.30 ЗН:
В тежест на ответника по възражението по чл. 30 ЗН е да докаже качеството си
на наследник по закон на КФ Г, от кръга на лицата, имащи право на запазена част,
извършено от наследодателя и в полза на ищеца завещание, какво е било състоянието
на завещаното имущество към момента на завещанието, каква е стойността на
наследените имоти и на завещания имот /идеална част от имот/ към момента на
откриване на наследството, и каква е стойността на подарената идеална част от имота
към момента на намалението, както и размера на задълженията на наследодателя към
момента на откриване на наследството.
От представения по делото нотариален акт от 16.02.1976 г. за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 200, том I, дело № 200/1976 г., се установява, че КФ Г и М П Г са придобили
следния недвижим имот: апартамент № 84, находящ се в гр. София, комплекс „Красна
поляна“, ..., със застроена площ от 83,95 кв.м., заедно с избено помещение № 11, заедно
с 0,941 % ид.ч. от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1108.49.8.84. Не се спори между страните, че имотът е придобит
по време на брака КФ Г и М П Г. Предвид липсата на противоположни твърдения и на
основание чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г. съдът приема, че върху собствеността на
апартамента е възникнала съпружеска имуществена общност. От представеното по
делото удостоверение за наследници с изх. № 850/21.02.2023 г. на М П Г се установява,
че същата е починала на 24.06.1988 г. и е оставила за свои законни наследници съпруг -
КФ Г и две дъщери – Р. К. К. и Е. К. А.. След смъртта на М П Г, се е прекратила и
съпружеската имуществена общност между страните, поради което и на основание чл.
14, ал. 3 СК от 1968 г. дяловете на съпрузите се считат равни. Така КФ Г е придобил
4/6 ид.ч. от имота, а всяка от двете дъщери – Р. К. К. и Е. К. А., по 1/6 ид.ч. от имота.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители
или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да
накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30,
ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер
на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в
негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
С възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН е установена правната възможност за
реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на
наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази
претенция са наследникът с право на запазена част и лицето, което е
облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от
наследодателя. Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно лице да се
разпореди в полза на трето лице с конкретно свое имущество или изцяло с онова, което
притежава, но в случаите на безвъзмездни разпореждания – дарения или завещания –
брани правата на наследниците със запазена част по чл. 28, ал. 1 ЗН, като именно чрез
възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН им гарантира възможността да получат онази част от
имуществото на наследодателя или нейната равностойност, която е определена като
тяхна запазена част. Самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват
дял в натура от наследството, макар Законът за наследството при регламентацията им
7
(чл. 28 и чл. 29) да употребява изразите „част от наследството“ и „част от имуществото
на наследодателя“. Начинът на определяне на размера на запазената част съгласно чл.
31 ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност,
която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Извън
случаите на универсално завещание, размерът на запазената част се установява по
правилата на чл. 31 ЗН, като наследството се възстановява такова, каквото би било като
имущество и стойност в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше
направил безвъзмездни разпореждания. За образуване на наследствената маса на първо
място се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към
момента на откриване на наследството – събират се всички принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му движими (вкл. покъщнина) и недвижими
имущества, парични средства и вземания. След това се изваждат задълженията му, за
да се определи чистият актив, и мислено (т.е. само като аритметична операция) се
прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и дарения.
От така получената цифрова стойност (наследствена маса) се определя стойността на
разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и чл. 29 ЗН и съобразно броя
на наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част
може да получи от останалия в наследството чист актив (без заветите и даренията)
имущество на стойност, съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това
имущество е на по-малка стойност, то е налице накърняване на запазената част, която
подлежи на възстановяване.
По делото не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници се
установява, че Р. К. К. е наследник по закон на КФ Г /дъщеря/, поради което и същата
има право на запазена част от наследството. Качеството на дете е само причината,
която кара законодателя да установи в негова полза законна част. А качеството
наследник е условието, под което това право може да бъде упражнено.
Правото да се иска възстановяване на запазена част се упражнява по отношение
на ищцата, която като дъщеря на КФ Г е също наследник по закон, поради което и не е
необходимо да се доказва приемане на наследството по опис. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН
запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не
е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца
или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Съгласно ал. 2
запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. Съгласно ал. 3
запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е
оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената
част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата
част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е
равна на 1/6 от наследството. Предвид посоченото и данните по делото, че
наследодателят има две деца съдът намира, че запазената част на ответника е 1/3.
За да се установи дали завещателното разпореждане накърнява запазената част
на ответника, е необходимо да се образува и съответно остойности наследствена маса
съобразно условията на чл. 31 ЗН. Тази маса следва да се образува от всички
имущества, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се
извадят задълженията на наследството, включително и увеличението на наследството
по чл. 12, ал. 2 ЗН. Към тази маса мислено се прибавят и даренията, с изключение на
обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според
стойността им по време на откриването на наследството – за недвижимите имоти и по
време на подаряването – за движимите вещи. При образуване на масата по чл. 31 ЗН се
прибавя и обикновената покъщнина по чл. 12, ал. 1 ЗН, без значение дали същата
следва да се постави в дял на наследника, който е живял с наследодателя и се е грижил
за него.
8
От събраните по делото доказателства се установи, че към момента на смъртта
на наследодателя КФ Г – 11.10.2014 г., същият е притежавал следния недвижим имот:
УПИ II от кв. „204а“, образуван от имот с пл. № 1604 по плана на с. Горна Диканя,
ЕКАТТЕ: 16208, общ. Радомир, одобрен със Заповед III-144/27.03.1981 г., с площ от
832 кв.м., отреден за жилищно застрояване, заедно с изградената в него масивна
жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 43 кв.м. От заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира на
основание чл. 202 ГПК, като компетентно, обективно и безпристрастно изгответно, се
установява, че стойността на УПИ II от кв. „204а“, заедно с изградената в него масивна
жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 43 кв.м. към момента на откриване
на наследството е в размер на 72 637 лв. По делото не се установи наследодателят на
страните да е имал задължения, следователно чистият актив от наследството възлиза на
сумата в размер от 72 637 лв.
На основание чл. 31, изр. 2 ЗН към наследствената маса следва да се прибави и
процесният завет, като стойността на завещаните 4/6 ид.ч. към датата на смъртта на
завещателя, съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценителна
експертиза възлиза на 52 402 лв.
Така, общата стойност на наследствената маса, определена при условията на чл.
31 ЗН, възлиза на 125 039 лв.
Както се посочи по-горе, запазената част на ответника е в размер на 1/3, колкото
е и разполагаемата част, доколкото наследници със запазена част на КФ Г се явяват
двете му деца. Т.е. стойността на запазената част на ответника, съответно – на
разполагаемата част на наследодателя КФ Г, е 41 679, 67 лв.
От останалото в наследството имущество на стойност 72 637 лв., чистият актив,
без стойността на завета, наследственият дял на ответника е 1/2 – чл. 5, ал. 1 ЗН, т. е.
на същия се полага имущество на стойност 36 318,50 лв.
Тъй като стойността на имуществото, което ще получи ответника от чистия
актив е по-ниска от размера на запазената част, то следва да се приеме, че е налице
превишаване – запазената част е накърнена и заветът подлежи на намаление, а
запазената част следва да бъде възстановена. За допълване на запазената част на
ответника е необходимо имущество на стойност 5 361,17 лв.
Ето защо следва да се приеме, че претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН е основателна и
следва да бъде извършено възстановяване на запазената част на ищцата с имущество
на стойност съответно 5 361,17 лв.
След като беше установено, че запазената част на ответника е накърнена с
извършеното от наследодателя частно завещателно разпореждане, следва да се реши
въпросът как да бъде възстановена същата. Начинът, по който следва да бъде
извършено възстановяването, се обуславя от обстоятелството какво имущество се
включва в наследството, колко дарствени или завещателни разпореждания е извършил
наследодателят и дали същите са последователни или са извършени едновременно,
колко лица имат право на запазена част и дали всички са предявили искане за нейното
възстановяване, възможно ли е част от подарения или завещан имот да бъде отделена,
за да се допълни запазената част. При предявяване на искането наследникът, който
твърди, че запазената му част е накърнена с извършените от наследодателя
завещателни и дарствени разпореждания, не е длъжен да посочи начина, по който
следва да бъде извършено възстановяването, а дори и да го посочи, съдът е длъжен да
формира крайния си извод с оглед всички установени по делото и имащи значение за
начина на възстановяване факти. Разпоредбата на чл. 36 ЗН е императивна, поради
което и без да е направено изрично искане, съдът служебно следва да произнесе
относно присъждането на паричната равностойност на запазената част, което е законна
9
последица от основателността на искането по чл. 30 ЗН (вж. Решение № 25 от
07.03.2014 г. по гр. д. № 4215/2013 г., І Г.О., ВКС, Решение № 34 от 12.05.2014 г. по гр.
д. № 3542/2013 г., І Г.О., ВКС).
Общият принцип, на който са основани разпоредбите на чл. 32 – чл. 36 ЗН, е
получаване в натура на запазената част от наследството, респ. задържане в натура на
разполагаемата част. Когато в резултат на уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се
наложи частично отменяване на завещание или дарение по отношение на една
неделима вещ (както е в настоящия случай), възможностите са две – или намалението
да се извърши в дробна част (обикновена дроб) само по правилата на чл. 32 – чл. 34 ЗН,
при което ще възникне съсобственост между ищеца и ответника, или чрез парично
допълване на запазената част при прилагане правилата на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН, които
целят избягване на съсобственост. Действително, целта на разпоредбата на чл. 36, ал. 2
ЗН за запазване на имота от надарения или заветника е да се предотврати възникването
на съсобственост между наследника със запазена част от наследството и надарения,
респ. заветника и съответно да не се налага извършване на делба на този имот и
евентуално същият да бъде изнесен на публична продан.
Когато наследникът със запазена част от наследството вече притежава на
собствено основание идеална част от дарения, респ. завещания имот, тази цел не може
да бъде постигната, поради което е и недопустимо да се прилага тази разпоредба.
Затова в съдебната практика е прието, че разпоредбата на чл. 36 ЗН намира
приложение само ако всички наследници с право на запазена част са поискали нейното
възстановяване и не притежават дял от имота на друго самостоятелно основание (вж.
Решение № 37 от 04.04.2018 г. по гр. д. № 1836/2017 г., І Г.О., ВКС, Решение № 209 от
29.04.2010 г. по гр. д. № 1048/2009 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 104 от 24.06.2015 г. по
гр. д. № 5871/2014 г., І Г.О., ВКС).
При съобразяване на цитираната по-горе съдебна практика, съдът намира, че в
настоящия случай разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН са неприложими. Oт
събраните писмени доказателства се установява, че наследодателят КФ Г е завещал на
ищцата само 4/6 идеални части от процесния апартамент, а 1/6 ид.ч. от същия ищцата
притежава въз основа на наследствено правоприемство от своята майка М П Г. Другата
1/6 идеална част е собственост на ответницата на самостоятелно основание –
наследствено правоприемство от нейната майка М П Г. Т.е. и преди уважаване на
възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН съществува съсобственост между наследник със
запазена част и заветника, поради което целта на чл. 36 ЗН не може да бъде постигната.
При тези данни единствената възможност за възстановяване на запазената част
на ответницата е намалението да се извърши в обикновена дроб, отразяваща
съотношението между накърнената запазена част и завещаното имущество. С оглед на
изложеното възстановяването на запазената част на ответницата следва да се извърши
чрез отделяне на идеална част от имота, а именно на 5 361,17/52 402 ид.части.
Следователно следва да бъде извършено намаляване на завещанието на 4/6 ид.ч. от
недвижимия имот с 5 361,17 лв. и възстановяване на запазената част с 5 361,17/52 402
ид. части от завещания имот. 4/6 ид.ч. от недвижимия имот се равняват на 52 402 лв.,
от които изкарваме накърнената част от 5 361,17 лв., при което се получава, че ищцата
е получила по завещание 47 040,83 лв. от имота. Като се прибави и придобитата от
наследството на майка й М П Г 1/6 ид.ч. от имота, равняваща се на 13 100,50 лв.,
следва, че Е. К. А. притежава 60 141,33/78 603 ид.ч. от процесния апартамент.
По иска за делба:
След извършване на възстановяването Р. К. К. се явява притежател на
18 461,67/78 603 ид.ч. от имота, тъй като получава 1/6 ид.ч. по наследство от майка си
М П Г равняваща се на 13 100,50 лв. и 5 361,17 лв. е възстановената й част, а Е. К. А.
10
притежава 60 141,33/78 603 ид.ч. от процесния апартамент по изложените по-горе
съображения. При тези квоти следва да се допусне делба до делба процесният имот с
идентификатор 68134.1108.49.8.84.
По отношение на втория делбен имот страните нямат спор, а и се установи от
събрания по делото доказателствен материал, че КФ Г е притежавал следния недвижим
имот: УПИ II от кв. „204а“, образуван от имот с пл. № 1604 по плана на с. Горна
Диканя, ЕКАТТЕ: 16208, общ. Радомир, одобрен със Заповед III-144/27.03.1981 г., с
площ от 832 кв.м., отреден за жилищно застрояване, заедно с изградената в него
масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 43 кв.м. Като след
смъртта на КФ Г, всяка от страните придобива по ½ ид.ч. от посочения имот на
основание чл. 5, ал. 1 ЗН. Следователно процесният имот следва да бъде допуснат до
делба при квоти от по ½ ид.ч. за всяка от страните.
При тези квоти следва да бъде допусната делба между посочените лица.
Разноски на този етап от производството не се дължат на страните.
Мотивиран от горното, СРС
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание на чл. 30, ал. 1 от ЗН извършеното от наследодателя
КФ Г, починал на 11.10.2014 г., саморъчно завещание от 05.12.2002г., направено в
полза на Е. К. А. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна II част“, ...,
с което наследодателят й е завещал 4/6 ид.ч. от недвижим имот: апартамент № 84,
находящ се в гр. София, ул. „Никола Мушанов“, бл. 40, вх. Г, ет. 6, в размер на 5 361,17
лв., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Р. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Д...“ № 25, ап. 2, от наследството на КФ Г, починал на 11.10.2014 г., в
размер на 5 361,17/52 402.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Е. К. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна II част“, ... и Р. К. К. , ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „Д...“ № 25, ап. 2, на следните имоти:
1. апартамент № 84, находящ се в гр. София, комплекс „Красна поляна“, ..., със
застроена площ от 83,95 кв.м., заедно с избено помещение № 11, заедно с 0,941 %
ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: стълбище, ул. „Комунистически
манифест“, двор, К И М, който имот съгласно представената по делото схема №
15-302054-22.03.2022 г., издадена от Агенция по геодезия, картография и
кадастър, Служба по геодезия картография и кадастър - гр. София, представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1108.49.8.84 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
50/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и на кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект
е от 22.03.2022 г., с адрес на самостоятелния обект: гр. София, ул. „Никола
Мушанов“, ..., намиращ се в сграда с идентификатор 68134.1108.49.8,
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1108.49, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 83,95 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 11 и 0,941
% ид.д. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – 68134.1108.49.8.85 и 68134.1108.49.8.63, под обекта –
68134.1108.49.8.81, над обекта – 68134.1108.49.8.87, при квоти от 60 141,33/78
603 ид.ч. за Е. К. А. и 18 461,67/78 603 ид.ч. за Р. К. К.; както и на
11
2. 2. УПИ II от кв. „204а“, образуван от имот с пл. № 1604 по плана на с. Горна
Диканя, ЕКАТТЕ: 16208, общ. Радомир, одобрен със Заповед III-144/27.03.1981
г., с площ от 832 кв.м., отреден за жилищно застрояване, заедно с изградената в
него масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 43 кв.м., с
предназначение: за жилищни нужди, изградена през 1987 г., при квоти от по ½
ид.ч. за всяка от страните.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12