№ 795
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ненова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело №
20211100901871 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 120 от ЗОП, евентуално чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 61 от ЗЗД, евентуално
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, чл. 96, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В първоначалната си искова молба ищецът „А.“ ЕООД е изложил твърдения, че
между страните е бил сключен Договор № BG16RFOP001-1.001-0001-C01, с регистрационен
индекс и дата СОА18-ДГ55-342/21.06.2018г. на С.о.. С договора ищецът, като изпълнител, се
задължил да изпълни строителство (основен ремонт) реконструкция и внедряване на мерки
за повишаване на енергийната ефективност на обект ЦДГ № 125“Връбница“ (филиал на
нова ДГ № 115“Осми март“), ул.“****, район „Надежда“.
Ищецът изпълнил уговорените дейности и за обекта бил съставен констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа (образец 15) от 13.03.2019г., както и било
издадено Удостоверение № 802/05.09.2019г. за въвеждане в експлоатация. Съгласно чл. 16
от сключения договор издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация съгласно
ЗУТ се е считало за окончателно приемане на обекта.
В хода на изпълнението на обекта били установени пропуски в предварително
определения от ответника предмет на поръчката, като за завършването на планираните
ремонт и реконструкция е било необходимо извършването на допълнителни видове и
количества СМР. Необходимостта от допълнителни СМР е била установена от С.о. с
констативни протоколи от 08.01.2018г., 10.10.2018г., 14.12.2018г. и 28.12.2018г. СМР били
1
изпълнени от ищеца и приети от ответника с Протокол за допълнително възникнали видове
и количества СМР, които са били извън КСС по проекта, но присъщо необходими да
цялостното завършване на обекта. Протоколът е бил подписан от страните, от
строителния надзор и инвеститорски контрол „С.“ ЕООД. С подписването на този протокол
ответникът е приел описаните в него СМР и дължимата за тях цена е в размер на 44 776. 49
лева с ДДС.
Възлагането на описаните допълнителни СМР и определянето на подлежащата за
плащане цена е било извършено в съответствие с договора. В хода на изпълнението на
проекта от ищеца е била установена серия от пропуски в инвестиционния проект и
количествено-стойностната сметка, водещи до невъзможност за завършване на обекта без
изпълнение на допълнителни СМР. В съответствие с чл. 6, ал. 2 от договора ищецът е
съгласувал с възложителя, проектанта, строителния надзор и инвеститорския контрол
необходимостта от извършването на допълнителни дейности. На провежданите срещи е
била установена необходимостта от изпълнение на допълнителни СМР, като от
представители на ответника ищецът е бил уверяван, че цената на допълнителните СМР ще
бъде заплатена, включително писмено с писмо изх. № СОА 18-ТД26-12023 от 13.09.2018г.
Работите са били описани и в заповедната книга на строежа.
На основание чл. 8, т. 3 и 4 от договора и чл. 5, ал. 7 от договора ответникът е
длъжен да приеме изработеното от ищеца и да му заплати договореното възнаграждение.
При изложеното ищецът иска да бъде присъдена сумата от 44 776. 49 лева като
дължимо плащане по договора.
Въпросът за плащането е бил поставян в писма до ответника, а на 20.12.2019г. е
било изпратено писмо с вх. № СОА19-ТД26-17320, представляващо покана за плащане. С
писмо в отговор ответникът е направил опит да се освободи от отговорност. До това писмо
ответникът не е правил възражения за липса на представителна власт на лицето, подписало
протоколите, отнасящи се до допълнителните СМР (инж. Ю.Д.), като по подписани от нея
други протоколи е имало и плащания. Страната се позовава на разпоредбата на чл. 301 от
ТЗ, приложима по аналогия.
Претендират се лихви за забава от датата на исковата молба (17.09.2021г.) до
окончателното плащане, както и 7 786. 13 лева изтекла лихва от 01.01.2020г., съгласно
дадения с писмото от 20.12.2019г. срок за изпълнение, до датата на исковата молба.
При условията на евентуалност сумата по главницата, с лихвите, се претендира по
правилата на неоснователното обогатяване – С.о. е получила СМР без основание. Ако се
приеме липса на основание за изменение на договора по чл. 43 от ЗОП, извършеното
възлагане от ответника е нищожно и работите са били изпълнени при начална липса на
основание. Работите не могат да бъдат върнати в натура и се дължи тяхната равностойност.
Ищецът се позовава на т. 4 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС.
При условията на евентуалност сумите на главницата и лихвите се претендират по
правилата на гестията. Ответникът е бил запознат с извършването на работите и не само не
2
се е противопоставил, но работите са били приети с протокол, установяващ извършването и
стойността им. Работата е била приета уместно и добре управлявана. Били са направени
необходими и полезни разноски и са поети задължения към трети лица. Ако се приеме, че
дружеството е действало и в свой интерес, то сумата от 44 776. 49 лева се дължи като сума, с
която ответникът се е обогатил. Спестени са разходите, които общината би направила за
изпълнението на СМР, ако бяха възложени на трето лице.
Ако съображенията се приемат неоснователни, сумата по главницата и лихвите се
претендират по общото правило за недопускане на неоснователното обогатяване. В
резултат на допълнителните СМР С.о. неоснователно се е обогатила, а ищецът се е обеднил.
Ако останалите искове бъдат приети неоснователни, ищецът не би имал друг иск, с който да
се защити.
Ищецът претендира и сумата от 3 329. 03 лева направени от него разноски поради
забава на ответника като кредитор, със законната лихва за забава от датата на исковата
молба до окончателното й плащане.
Изложените твърдения по този иск са, че на основание чл. 5, ал. 2 от договора
между страните на С.о. е била представена гаранция за авансово плащане в размер на
176 037. 25 лева, а съгласно чл. 17, ал. 1 от договора – гаранция за изпълнение в размер на
36 674. 43 лева. Гаранциите са били представени под формата на застраховка. Срокът на
гаранциите е бил обвързан с издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на
обекта. Срокът за това е изтекъл на 12.06.2019г. В отношенията между страните забавата е
забава на кредитора. Според чл. 16 от договора издаването на удостоверение за въвеждане в
експлоатация се счита за окончателно приемане на обекта. Издаването зависи от С.о..
Неиздаването на удостоверението в срок представлява неоправдано неприемане на
изпълнените от ищеца работи и неоказване на необходимото съдействие, за да се приеме, че
ищецът окончателно е изпълнил възложените действия. С писма от 13.06.2019г.,
09.08.2019г. и 16.08.2019г. ищецът е обяснил неблагоприятните последици от забавата на
общината, включително допълнителните разходи за застраховка. Въпреки това забавата на
ответника е продължила почти три месеца – от 13.06.2019г. до издаването на
удостоверението за въвеждане в експлоатация на 05.09.2019г. Разходите за поддържането
на гаранциите за периода от 01.06.2019г. до 30.09.2019г. са били съответно по 1 238. 25 лева
за месеците юни и юли 2019г. и 1 347. 83 лева за месеците август и септември, или
пропорционално - 3 329. 03 лева за периода на забавата. Сумата подлежи на плащане, тъй
като в тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава.
На ищеца не е била известна датата, на която ще бъде издадено удостоверението, а
практиката е за сключване на застрахователни полици най-малко за срок от един месец.
Поради това е било невъзможност ищецът да осигури необходимите застраховки само до
датата на издаване на удостоверението.
3
Още с първоначалния си отговор ответникът С.о. оспорва исковете.
Договорът между страните е сключен след проведена открита процедура по ЗОП и
по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗОП, а извън специалните разпоредби
за неуредените въпроси са приложими нормите на ЗЗД и ТЗ.
Неразделна част от договора са били техническо предложение на изпълнителя,
ценово предложение, техническа спецификация и гаранция за изпълнение. В ценовото
предложение са се съдържали СМР по вид, количество, цени и процента и стойността на
непредвидените СМР.
В чл. 4, ал. 6 от договора е било уговорено, че надвишените количества СМР се
разплащат от непредвидените СМР, отразени в предложението и включени в цената на
договора. Това е и съгласно чл. 4, ал. 7. В ценовото предложение на изпълнителя е
уговорена сума в размер на 34 928. 03 лева непредвидени разходи, която е 5% от цената на
договора. Очевидно и пределно ясно е, че волята на страните по договора е във всички
случаи на извършени надвишени количества СМР и на извършени непредвидени
допълнително възникнали нови видове и количества СМР, стойността им да е в рамките на
процента непредвидени СМР, съгласно ценовото предложение, неразделна част от договора,
и да бъдат предявени по надлежния ред. И само тази стойност ще подлежи на плащане от
възложителя. Ответникът се позовава на чл. 20 от ЗЗД, Методическите указания за
изпълнение на договори да предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативен
програма „Региони в растеж“ 2014-2020 и чл. 23, ал. 1 от сключения от С.о.
административен договор. Съставените протоколи нямат качеството официален документ
(Решение № 43 от 02.08.2017г. по т.д. № 61341/2016г. на ВКС, ГК, І г.о.).
Трябва да се има предвид обстоятелството, че ищецът не е изпълнил клаузите на
договора и това обстоятелство не може да бъде вменено във вина на ответника. Липсват
протоколи за установени извършени СМР. Общата изплатена от ответника сума е била
880 028. 33 лева с ДДС. Договорът не е бил изменен по предвидения в ЗОП (отм.) ред. При
липсата на подписано споразумение да изменение е без значение дали е имало основание за
изменение по чл. 43 от ЗОП (отм.) или чл. 116, вр. § 23 от ЗОП от 2016г. Не е приложима
разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД. Договорът, сключен по реда на ЗОП, не може да се
изменя при нарушение на параметрите на обществената поръчка – условията, при които е
открита, проверена и обявена да приключила с одобряването на кандидата за изпълнението
й (Решение № 82 от 19.07.2011г. по т.д. № 658/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.). Страната изрично
формулира условията, при които могат да бъдат платени допълнителни разходи.
С подадения отговор се оспорват и предявените в условията на евентуалност
искове. Не се установяват извършените допълнителни СМР и тяхната стойност. Не се
установява, че имуществото на ответника се е увеличило. Не се установява чия е
собствеността върху сградите, чиято реконструкция е предмет на договора за обществена
поръчка и по отношение на които са извършени СМР извън договорите. Прилагането на чл.
61, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД би довело до заобикаляне на ЗОП.
4
По отношение на претендираната сума за застраховки се възразява, че в договора
между страните не е заложена конкретна дата, на която да бъде издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация.
Оспорва се да е налице и забава на ответника, който е заплатил всички свои
задължения, които са били доказани и в рамките на уговореното.
Ответникът претендира направените по делото разноски и иска намаляване на
адвокатско възнаграждение, платено от ищеца до минимума.
С допълнителната си искова молба ищецът поддържа твърденията си.
Предвидените в договора 5% непредвидени разходи са били почти изцяло изплатени
за изпълнени допълнителни СМР и те са само част от възникналите непредвидени разходи.
Задължение на възложителя е било да направи достатъчно точно описание на необходимите
дейности за изпълнението на предмета на поръчката и коректна прогноза за непредвидените
разходи, които биха могли да възникнат. След като ответникът е допуснал пропуски при
изготвянето на документацията за обекта и тези пропуски са наложили изпълнението на
допълнителни СМР, надвишаващи предвидените и щом работите са били потвърдени, както
и тяхното изпълнение и стойност, то С.о. е длъжна да заплати дължимото възнаграждение.
Неотносими са Методическите указания и административният договор за безвъзмездна
финансова помощ. Оспорването на съдържанието на констативните протоколи е
безпредметно при наличие на последващо приемане на изпълнените въз основа на
констативните протоколи СМР. Протоколите носят подпис на ответника, но са и частни
свидетелстващи документи и по отношение на тях производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК не
следва да бъде откривано (напр. Решение № 243 от 14.01.2019г. по гр.д. № 269/2018г. на
ВКС, ТК, ІV г.о. и др.). Ответникът не оспорва Протокол за приемане на извършени
надвишени и нови видове СМР (непредвидени СМР) № 5 от 05.09.2019г. и Протокол за
допълнително възникнали видове и количества СМР, които са извън КСС на проекта и
доказателствената сила на документите следва да бъде зачетена. Ако въпреки това бъде
открито производство по чл. 193, ал. 3 от ГПК, доказателствената тежест би била за
ответника, който не сочи доказателства. Ищецът обяснява обстоятелствата, поради които за
претендираната по делото сума не е била издадена фактура. По отношение на издаването на
фактура следва да бъде съобразена трайната съдебна практика, че липсата на издадена
фактура не освобождава възложителя от задължението му за плащане на цената на
изпълнените СМР, за което също се сочат конкретни съдебни решения.
Ищецът излага съображения и относно предявените при условията на евентуалност
искове, както и искът за обезщетение от забава на ответника като кредитор.
С допълнителния си отговор ответникът изцяло е потвърдил оспорванията,
възраженията и правните си доводи. По-конкретно разяснява смисъла на чл. 43, ал. 1 от
ЗОП; относимостта на методическите указания; уточнява, че договорът между страните е
5
бил сключен в условията на пълен инженеринг, включващ в себе си проектиране и
строителство, при което ищецът следва да бъде запознат с това какви дейности трябва да
бъдат реализирани; отново се позовава на чл. 4.3 от договора, предвиждащ, че
разплащанията се извършват по фактура; за размера на максималното възможно
възнаграждение по договора; споделят се съображенията на ищеца по приложението на чл.
193 от ГПК.
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:
Ищецът е дружество с предмет на дейност строителна предприемаческа дейност,
инвеститорски контрол, техническа поддръжка на сгради и др., съответно основна дейност
по НКИД – строителство на жилищни и нежилищни сгради.
В изпълнение на Решение за класиране № СОА18-РД92-93/11.04.2018г. на кмета на
С.о. за процедура, открита с Решение № СОА17-РД93-40 от 06.03.2017г., изменена с
решение за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация №
СОА17-РД93-57 от 23.07.2017г., на основание чл. 112, ал. 6 и при условията на чл. 18, ал. 1,
т. 1 от ЗОП, между С.о., като възложител на открита обществена поръчка, и „А.“ ЕООД,
като изпълнител, е бил сключен Договор № BG16RFOP001-1.001-0001-C01, с
регистрационен индекс и дата СОА18-ДГ55-342/21.06.2018г. на С.о..
Съгласно договора (чл. 1, ал. 1) възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да
изпълни срещу заплащане на възнаграждение строителство/основен ремонт/ реконструкция
и внедряване на мерки за повишаване на енергийната ефективност на обект ЦДГ №
125“Връбница“ (филиал на нова ДГ № 115“Осми март“), ул.“****, район „Надежда“.
Дейностите по обществената поръчка са се осъществявали с подкрепата и финансирането на
Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ (проект „Изграждане, основен
ремонт/реконструкция на 26 училища и детски градини на територията на С.о.“).
Ответникът е собственик на обекта – земя и сгради, съгласно Акт № 1964 за публична
общинска собственост от 25.09.2012г., представен по делото.
Също съгласно договора, изпълнителят - ищец се е задължил да извърши
строителните и монтажни работи, предвидени в одобрените инвестиционни проекти, в
съответствие с изискванията на ЗУТ, касаещи определената категория строителство, и
изискванията на всички други нормативни актове. Също съгласно договора изпълнителят е
декларирал, че е запознат с обекта, с инвестиционните проекти и цялостната техническа
документация и се задължава да изпълни произтичащите от договора задължения след
писмено уведомяване от страна на възложителя, че е осигурено финансиране за изпълнение
на СМР за обекта, предмет на договора (чл. 2, чл. 3, ал. 2). Дейностите са се извършвали
съгласно одобрените инвестиционни проекти, екзекутивна техническа документация, при
спазване на изискванията на чл. 169 от ЗУТ, в съответствие с техническата спецификация,
6
техническото предложение и приложенията към тях (чл. 6, т. 4 от договора).
Срокът за изпълнение на строително-монтажните работи е бил 155 календарни дни,
като е започвал да тече от датата на съставяне на Протокол обр. 2 за откриване на
строителна площадка и определяне на строителната линия и ниво, съгласно Наредба № 3 от
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (чл. 3, ал. 4).
Това е било след осигурено финансиране (чл. 13, ал. 1).
Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора, общата му стойност е била 733 488. 56
лева без ДДС или 880 186. 27 лева с ДДС, съгласно ценовото предложение на изпълнителя,
неразделна част от договора, и не е подлежала на промяна за срока на изпълнение.
Стойността е била формирана на база количествата СМР, дейностите за изпълнение на
договора, единичните цени на работата, съгласно ценовото предложение на изпълнителя и
предложенията към него. В „Ценово предложение на изпълнителя“, приложение към
договора, общата цена за изпълнение на СМР е била 733 488. 56 лева без ДДС, включително
34 928. 03 лева без ДДС, представляващи непредвидени разходи, или общо 880 186. 27 лева
с ДДС, както е бил сключен и договорът.
Разплащанията са били авансово, междинни и окончателно плащане – в 30 дневен
срок след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Разплащанията са се
извършвали по цени, съгласно предложението, въз основа на протокол за установяване на
действително извършени СМР, съставен от изпълнителя и проверен и съгласуван с
инвеститорски контрол и консултанта, упражнява строителен надзор и фактура, в 30 дневен
срок (чл. 5 от договора). В клаузата на чл. 15 подробно са били посочени условията за
приемане на СМР – с подписване на протоколи за приемане на СМР. За отделните видове
работи са се съставяли протоколи по Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството. За окончателно приемане на обекта от възложителя
се е считало издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация съгласно ЗУТ (чл. 16
от договора).
Съгласно чл. 5, ал.6 от договора посочените количества и видове СМР са можели
да претърпят промяна по време на строителството; за действително извършени и
подлежащи на разплащане са се считали само тези видове работи, които са били отразени в
акт за извършени СМР. Надвишените количества са се разплащали от непредвидените СМР,
отразени в предложението и включени в цената на договора. Непредвидените и/или
допълнително възникнали видове и количества СМР са се определяли с констативен
протокол между възложител, инвеститорски контрол, строителен надзор и изпълнител, и е
трябвало да се разплащат от процента на непредвидени СМР, включени в цената на
договора. Анализните цени са били въз основа на елементи на ценообразуването (среда
часова ставка, допълнителни разходи върху труд и механизация, доставно-складови разходи
и печалба от 12%) – чл. 5, ал. 7 от договора.
Изпълнителят е имал право да получи договореното в чл. 4 възнаграждение за
изпълнение на договора, при условията и по реда, установени с него (чл. 7, т. 3), а
възложителят е бил длъжен да заплати на изпълнителя договореното възнаграждение да
7
извършените работи в размер и съобразно уговорените срокове и начини (чл. 8, т. 4).
Възложителят е бил длъжен още да окаже необходимото съдействие на изпълнителя за
изпълнение на възложените работи (чл. 8, т. 2) и да приеме изработеното от изпълнителя,
ако то е било извършено при условията на договора (чл. 8, т. 3).
Гаранцията за изпълнение на договора е била в размер на 36 647. 43 лева,
представляваща 5% от стойността на договора без ДДС, представена под формата на
застраховка, който обезпечава изпълнението чрез покритие на отговорността на
изпълнителя. Изпълнителят е бил длъжен да поддържа валидна гаранцията за изпълнението
за срокове съответно до 30 дни след приемане на извършените СМР на обекта и подписване
на удостоверение за въвеждане в експлоатация, съгласно ЗУТ (за 18 337. 21 лева,
съставляваща ½ от размера на гаранцията, и толкова за гаранционна поддържа, до 60 месеца
след подписване на удостоверението за въвеждане в експлоатация, съгласно ЗУТ. След
изтичане на тези срокове се е освобождавала гаранцията за изпълнение (чл. 17, ал. 7).
При забавяне на плащанията от страна на възложителя той е дължал на изпълнителя
законната лихва (чл. 24).
Страните са можели да изменят договора само в предвидените в чл. 116, ал. 1 от
ЗОП случаи (чл. 34), като промените са се правили в писмена форма посредством сключване
на допълнително споразумение (чл. 35 от договора).
Всички клаузи от договора е следвало да се тълкуват непротиворечиво и съгласно
документацията по обществената поръчка и действащото законодателство (чл. 40), а за
неуредените случаи са се прилагали разпоредбите на действащото законодателство на
Република България (чл. 42).
Договорът за обществена поръчка е представен по делото и сключването и
съдържанието му не е спорно.
На 09.07.2018г. е бил съставен протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на стоежа (образец № 2).
Със споразумение от 11.12.2018г. срокът на договора е бил удължен със 73
календарни дни. Споразумението също е представено по делото.
Строителният надзор във връзка с договора между страните е бил осъществяван от
„Софинвест“ ЕООД.
На 13.03.2019г. е бил съставен Констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа (Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството). Документът е
представен по делото. При подписване на констативния акт С.о. като възложител е била
представлявана от Ю.Ф.Д., експерт в екипа за управление и изпълнение на проекта
„Изграждане, основен ремонт/реконструкция на 26 училища и детски градини на
територията на С.о.“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ – 2014-
2020г. Нейната представителна власт не е спорно обстоятелство.
8
Актът е бил основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо
строителен надзор. С него се е извършвало предаване на строежа от строителя на
възложителя.
Съгласно договора между С.о. и „Софинвест“ ЕООД от 22.06.2018г. срокът за
изготвяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация е бил 60 работни дни от издаване
на Приложение № 15.
Строежът е бил заснет и нанесен в кадастралната карта на гр. София съгласно
удостоверение № 25-146299-20.06.2019г. на Службата по геодезия, картография и кадастър
– София.
Заявление за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация е било
подадено в НАГ на 26.07.2019г. С писмо от 09.08.2019г. на главния архитект на СО е било
отказано издаването на удостоверение за обекта поради установени пропуски в
представената в НАГ преписка, съгласно изискванията на чл. 177 от ЗУТ.
На 05.09.20219г., на основание чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, по искане на С.о. като
възложител с вх. № САГ19-УВОО-619/27.08.2019г., придружено от окончателен доклад от
21.06.2019г., изготвен от „Софинвест“ ЕООД, е било издадено Удостоверение № 802 за
въвеждане в експлоатация на строеж „Основен ремонт и реконструкция на ЦДГ№
152“Връбница“.
Във връзка с приемане извършените от ищеца строително-монтажни работи по
договора между страните са били изготвени Протокол за приемане на извършени СМР № 1
от 21.09.2018г., Протокол за приемане на извършени СМР № 2 от 14.11.2018г., Протокол за
приемане на извършени СМР № 3 от 18.12.2018г. и Протокол за приемане на извършени
СМР № 4 от 05.09.2019г., подписани от представители на възложителя, строителния надзор
и изпълнителя, установяващи, след проверка на място съответно към 12.09.2018г.,
31.10.2018г., към 18.12.2018г. и към 02.2019г., че са били извършени и подлежащи на
заплащане СМР, общо 838 117. 50 лева с ДДС (698 431. 25 лева без ДДС). На 05.09.2019г. е
бил съставен и Протокол за приемане на извършени непредвидени и нови видове СМР
(непредвидени СМР) № 5 на стойност 41 910. 83 лева с ДДС (34 925. 69 лева без ДДС). Или
като извършени и подлежащи на заплащане СМР по протоколите са били определени
работи за общо 880 028. 33 лева с ДДС (733 356. 94 лева без ДДС). Протоколите са
представени по делото като писмени доказателства.
За сумата от общо 880 028. 33 лева с ДДС от ищеца са били издадени данъчни
фактури № 176/01.08.2018г., № 185/04.10.2018г., № 192/04.12.2018г., № 199/02.01.2019г. и
№ 236/01.10.2019г. с начислен ДДС на отделен ред. Фактурите също са представени по
делото, както и за обстоятелствата е изслушана съдебно-счетоводна експертиза на вещото
лице В.Г..
От ответника са били извършени плащания на стойността на издадените фактури
(общо 880 028. 33 лева), от които 176 037. 25 лева с ДДС авансово плащане, 188 464. 78 лева
с ДДС първо междинно плащане, 176 249. 64 лева с ДДС второ междинно плащане, 176 983.
9
58 лева с ДДС трето междинно плащане и 162 293. 08 лева с ДДС окончателно плащане.
Обстоятелствата не се оспорват от ищеца, както и се потвърждават от изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза.
С констативен протокол от 08.01.2019г., подписан включително от страните по
делото (за С.о. – от Ю.Д.), е била установена допълнително необходимост от изпълнение
на строително-монтажни работи по част „Електро“ (нови видове СМР). Преди това с
констативен протокол от 10.10.2018г. е била установена необходимост от изпълнение на
строително-монтажни работи по част „ВиК“ (нов вид СМР), както и това е било с
констативен протокол от 14.12.2018г. – необходимост от изпълнение на строително-
монтажни работи и констативен протокол от 28.12.2018г. (нови видове СМР).
Разпределени по части „Архитектурно-строителна“, „Водопровод и канализация“ и
„Електро“, работите са били остойностени в документ, озаглавен „Допълнително
възникнали видове и количества СМР, които са извън КСС на проекта, но са присъщо
необходими за цялостното завършване на обекта“ – 44 776. 49 лева с ДДС.
Не е спорно, че анализните цени са били въз основа на елементите на
ценообразуването, посочени в чл. 5, ал. 7 от договора за обществена поръчка - среда часова
ставка, допълнителни разходи върху труд и механизация, доставно-складови разходи и
печалба от 12%, проверени и от „Софинвест“ ЕООД.
Всички тези работи също са били изпълнени към месец февруари 2019г. качествено.
Обстоятелствата се установяват от изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза на вещото лице инж. Б.Т.. Той е направил оглед на място и е прегледал
допълнително проектната документация, достъпна на сайта на С.о..
Също съгласно експертизата работите по последния документ не са били включени
в количествено-стойностната сметка на обекта и проектната документация, като
възникналите по време на строителството са били вписани в заповедната книга на обекта за
изпълнение. Въвеждането на обекта не е било възможно без изпълнение на допълнителните
СМР. Те са били технологично необходими, за да се изпълнят в цялост съответните
инсталации и други монтажни работи за правилното функциониране на сградата. Работите
са били изпълнени уместно и стойността по протокола (44 776. 49 лева) е такава по пазарни
цени на СМР за 2019г. Увеличената стойност, определена като разлика между двете пазарни
стойности на обекта, е 56 939. 11 лева.
За сумата от 44 776. 49 лева от ищеца не е била издавана данъчна фактура.
При липса на плащане на сумата от 44 776. 49 лева от ищеца е била отправена покана
до С.о. за плащане на сумата до 31.12.2019г. Поканата е била получена на 20.12.2019г. (вх.
№ СОА19-ТД26-17320/20.12.2019г.).
В същата покана е било поискано още плащане на сума за разходи, направени от
ищеца поради забавата на С.о. за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация –
платени застрахователни премии.
10
По застраховки „Гаранции“ (полици № ********** и № **********) ищецът е
платил застрахователни премии от общо 1 238. 25 лева за месец юни 2019г., по полици №
********** и № ********** - 1 238. 25 лева за месец юли 2019г., и по полици №
********** и № ********** - 313. 58 лева за месеците август и септември 2019г. и 1 034. 25
лева за месец август 2019г., съответно средно за периода от 13.06.2020г. до 26.08.2020г.,
включително, на база дни – 2 982. 30 лева. За обстоятелствата се представят застраховките с
фактури и извлечения от сметка, както и обстоятелствата са потвърдени от изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза.
За времето от 01.01.2020г. до 16.09.2021г., включително, върху сумата от 131. 62 лева
са изтекли лихви за забава в размер на 22. 85 лева, съответно на промените в основния
лихвен процент за периода, а за същия период върху сумата от 32 720. 27 лева са изтекли
лихви за забава в размер на 5 680. 60 лева.
Размерът на изтеклата законна лихва се установява от данните относно размера на
основната лихва по сайта calculator.bg, както и въз основа на заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза (чл. 162 от ГПК).
При така възприетото от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120
от ЗОП, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Искът относно твърдяната от ищеца като дължима главница по Договор №
BG16RFOP001-1.001-0001-C01, с регистрационен индекс и дата СОА18-ДГ55-
342/21.06.2018г., е основателен до размера от 131. 62 лева без ДДС, със законната лихва от
датата на исковата молба, а относно изтеклата лихва за забава – до размера от 22. 85 лева.
Съображенията са следните:
Страните по делото са обвързани от договор за обществена поръчка, сключен след
определянето по административен ред в открита процедура за възлагане на ищеца за
изпълнител на поръчката с възложител ответникът С.о.. Договорът има правна уредба в
действалия към датата на откриване на процедурата ЗОП и е бил сключен по реда на този
закон – като възмезден писмен договор между възложителя и изпълнителя с обект
строителство (§ 2, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗОП, вр. чл.18, ал. 1, т. 1, чл. 3, ал.
1, т. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 9 от ЗОП) и при приложимост на разпоредбите на ТЗ и ЗЗД за всички
неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договора
11
(чл. 120 от ЗОП).
С оглед законоустановената цел на обществените поръчки да осигуряват
ефективност при разходването на публични средства и средства, предоставени от
европейски фондове и програми (възлагане въз основа на икономически най-изгодната
оферта), съгласно чл. 1, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 1 от ЗОП, в ЗОП е установена относителна
неизменност на договорите за обществена поръчка, освен другото, относно уговорената
цена, която, като част от същественото съдържание на договора, може да бъде изменяна
само на конкретно посочени основания (чл. 116 от ЗОП). Основанията за изменение на
договора са сходни с тези по чл. 72 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 26.02.2014г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО,
при транспонирането на която е бил приет действащият ЗОП и в която директива
(съображенията) обществените поръчки са определени като пазарен инструмент за
гарантиране най-ефективното използване на публични средства.
В случая в договора между страните относно възможността за изменението му е
било отпратено към разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗОП, с изрична уговорка промените
да се правят в писмена форма посредством сключване на допълнително споразумение.
Безспорно такова допълнително споразумение относно цената не е било сключвано. Така
цената по договора е останала в размера, в който е била първоначално уговорена - 733 488.
56 лева без ДДС, включително 34 928. 03 лева без ДДС, представляващи непредвидени
разходи, или общо 880 186. 27 лева с ДДС. Максимално такава сума по процесния договор
за обществена поръчка е можело да бъде платена от ответника като възнаграждение.
По делото, съгласно установеното от фактическа страна, безспорно се установява, че
ищецът изцяло и в уговорения срок е осъществил възложеното строителство; работата е
била одобрена от ответника, както и, съгласно изрично уговореното по договора с предмет
строителни дейности, за всички видове работи са били съставени протоколи по реда на
Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството
и строежът е бил въведен в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в
експлоатация от органа, издал разрешение за строеж (чл. 177, ал. 3 от ЗУТ) - съставеното на
05.09.20219г. удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Основен ремонт и
реконструкция на ЦДГ№ 152“Връбница“. Установява се също, че във връзка с приемане
извършените от ищеца строително-монтажни работи по договора са били одобрени работи
за общо 770 670. 68 лева без ДДС, от които 698 431. 25 лева без ДДС по първите четири
протокола (№ 1 -№ 4), съответно извършени непредвидени и нови видове СМР
(непредвидени СМР) по петия протокол (№ 5) – 34 925. 69 лева без ДДС, и допълнително
възникнали видове и количества СМР, които са извън КСС на проекта, но са присъщо
необходими за цялостното завършване на обекта - 37 313. 74 лева без ДДС, но, както се
посочи, само сума до размер от 733 488. 56 лева без ДДС е може да бъде платена като
възнаграждение за извършеното, така както е било уговорено по договора, включително
като непредвидени разходи. Също съгласно възприетото от фактическа страна ответникът е
платил на ищеца възнаграждение за работата му от 733 356. 94 лева без ДДС (880 028. 33
12
лева с ДДС) по договора, при което е останал задължен за разликата от 131. 62 лева без
ДДС, съответно до уговорения размер от 733 488. 56 лева без ДДС.
За сумата от 131. 62 лева предявеният от ищеца иск на договорно основание по чл.
79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП следва да бъде уважен.
Когато договорът за възлагане на обществена поръчка съдържа уговорка за
заплащане на непредвидени разходи за СМР, те се дължат от възложителя на договорно
основание извън общата цена на договора до размера на максимално определения праг на
непредвидените разходи (така Решение № 43 от 21.03.2017г. по т.д. № 61341/2016г. на ВКС,
ГК, І г.о.). Липсва жалба от страна на ищеца по чл. 197, ал. 1 от ЗОП относно решението за
откриването на процедурата за обществена поръчка. От изпълнителя не са били обжалвани
нито критериите за възлагане, нито условията за изпълнение на обществената поръчка,
последните потвърдени и в сключения процесен договор. Условията на поръчката са били
посочени в обявлението за обществената поръчка и в документацията. Не се установява
невъзможност за ищеца като търговец, извършващ строителна предприемаческа дейност,
при полагане на дължимата грижа при подаване на офертата си да прецени стойността на
строителните работи съответно на инвестиционния проект. Заплащането на стойност на
работи над уговорената по договора за обществена поръчка цена би компрометирало
смисъла на цялата процедура по възлагането по ЗОП, целяща ефективност при
разходването на публични средства.
Възраженията на ответника в този смисъл са основателни.
Във връзка с оспорване от ответника на упълномощаването на Ю.Д. като лице,
подписало за него документа, озаглавен „Допълнително възникнали видове и количества
СМР, които са извън КСС на проекта, но са присъщо необходими за цялостното завършване
на обекта“ с потвърдена стойност на работите 37 313. 74 лева без ДДС (44 776. 49 лева с
ДДС), не е относима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, както твърди ищецът. Общината не
притежава качеството търговец по смисъла на чл. 301, вр. чл. 1 от ТЗ, обосноваващо
прилагането на разпоредбата (в този смисъл Решение № 790 от 03.11.2006г. по т.д. №
314/2006г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 37 от 01.04.2009г. по т.д. № 106/2008г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., Решение № 157 от 11.01.2013г. по т.д. № 611/2012г. на ВКС, ТК, І т.о.).
Налице е обаче потвърждаване от ответника на действията на Ю.Д. по одобрение на
изпълнените работи по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Работите са част от цялото изпълнено строителство по съставения в последствие
Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Приложение № 15 към
чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството, вр. чл. 176, ал. 1 от ЗУТ), подписан за възложителя С.о. от Ю.Д. като
упълномощено лице, а нейната представителна власт в този случай не е спорна. Съгласно
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт,
може да го потвърди. Безспорно разпоредбата е приложима към извършвани правни
действия без представителна власт и при инкорпориране на строителните дейности и в акта
13
по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, тези дейности са били одобрени от ответника като извършени.
Няма основание за включване на ДДС върху сумата на възнаграждението от 131. 62
лева (данък от 26. 32 лева). Не се установява издаване от ищеца, който е регистрирано по
ЗДДС лице, на данъчен документ (фактура) за сумата с посочване на данъка на отделен ред,
след което данъкът да се включи в справка-декларация и фактурата – в дневника за
продажбите за съответния данъчен период (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 112, ал. 1 от ЗДДС). ДДС е
косвен данък, дължим от получателя при облагаема доставка на стоки и услуги, но за да
бъде дължима сумата от получателя на стоката или услугата данъкът следва да е бил
начислен от доставчика. В този смисъл е и изричното изискване в договора между страните
за плащане на възнаграждение по договора – да бъде издадена фактура. Клаузата е свързана
с разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗДДС, предвиждаща издаване на фактура на получателя
на стоката или услугата, но и с общото изискване за надлежна данъчна и счетоводна
отчетност при изпълнителя по обществени поръчки. Съгласно Директива 2014/24/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014г. не следва да се допуска участие в
обществени поръчки при неплатени данъци и осигурителни вноски от изпълнителя.
С изтичане на 30 дни от датата на въвеждане на обекта в експлоатация (поне
06.10.2019г.) е било изискуемо последното плащане по договора между страните и за
забавата ответникът дължи лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр.
Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г., вр. чл. 5 от Директива 2011/7/ЕС на
Европейския парламенти и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне на
плащането по търговски сделки, приложима и при сделки между предприятия и държавни
органи.
Ищецът претендира лихва от 01.01.2020г. и така лихва върху приетата като дължима
главница (131. 62 лева) следва да бъде присъдена – 22. 85 лева до 17.09.2021г., съгласно
възприетото от фактическа страна относно размера на лихвата, и след това до окончателното
плащане.
В останалите части исковете по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от
ЗОП, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.
По евентуалните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД
При условията на евентуалност (отхвърляне на исковете по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) сумата по главницата от 44 776. 49
лева, с лихвите, се претендират от ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
За сумата от 157. 94 лева, със законната лихва за забава от 17.09.2021г. до
окончателното плащане и изтекли лихви от 01.01.2020г. до 17.09.2021г. тези искове следва
14
да бъдат оставени без разглеждане, тъй като съдът приема като основание за плащане на
такива суми договорът за обществена поръчка.
В останалата част такова основание за дължимост (договор) не се потвърждава, при
което следва да се разгледат и исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тази
част.
Исковете са неоснователни.
Липсва даване при начална липса на основание, като хипотезата по т. 4 от
Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, на което се позовава ищецът е
принципно неприложимо. В случая на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се дължи всичко, получено без
основание, като само когато е невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото
имущество, се дължи заплащане на стойността му, но в случая не се касае за даване и
получаване на нещо при начална липса на основание.
По евентуалните искове по чл. 61 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
При отхвърляне на исковете по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в разглежданата
част, следва да бъдат разгледани исковете за същите суми, основани на правилата на
гестията.
Исковете до размер от 32 720. 27 лева относно главницата и 5 680. 60 лева относно
лихвата, със законна лихва за забава от датата на исковата молба (17.09.2021г.) са
основателни.
С договора за обществена поръчка страните са уговорили заплащане на
непредвидени и/или допълнително възникнали видове и количества СМР до размер от
34 928. 03 лева без ДДС (непредвидени разходи). При това положение ако от изпълнителя са
били изпълнени видове и количества СМР над този размер, би се касаело за предприемане
на работа, за която се знае, че е чужда, без натоварване (чл. 60 от ЗЗД), при което
отношенията между страните се уреждат по правилата на чл. 61 от ЗЗД в описаните в
разпоредбата хипотези. Щом липсва уговорка в договора за обществена поръчка, че
изпълнителят се отказва от такива вземания, са приложими правилата на гестията.
Това е и в случая.
Съгласно възприетото от фактическа страна, е имало допълнително възникнали
видове и количества СМР, извън КСС на проекта, но които са били присъщо необходими за
цялостното завършване на обекта - въвеждането на обекта не е било възможно без
изпълнение на допълнителните СМР и те са били технологично необходими за правилното
функциониране на сградата.
15
Също съгласно възприетото от фактическа страна работите са били предприети
уместно, изпълнени са били в срок и качествено, удостоверено с въвеждането на обекта в
експлоатация и увеличили стойността му (добре управлявани), при което ответникът като
заинтересуван собственик на мястото и сградата, дължи връщане на необходимите и
полезни разноски в хипотезата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
В случая тези разноски следва да се приемат в размер на анализните цени,
потвърдени от самите страни в хода на строителството, за което съдебно-техническата
експертиза е посочила, че са и пазарните към 2019г. – 44 776. 49 лева, но без 157. 94 лева
(131. 62 лева и 26. 32 лева ДДС, дължими на договорно основание), при приспадане на 12%
печалба и 20% ДДС, начисляван единствено при доставка на стоки или услуги, или 32 720.
27 лева.
За този размер искът по чл. 61 от ЗЗД следва да бъде уважен, ведно с лихвите от
деня на разходването на сумите (чл. 61, ал. 1 от ЗЗД), или при претенцията на ищеца от
01.01.2020г. – от този момент, съответно до датата на исковата молба – 5 680. 60 лева,
съгласно възприетото от фактическа страна за размера на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Не се установява работата да е била предприета и в интерес на ищеца (чл. 61, ал. 2 от
ЗЗД), нито извършване на работата въпреки волята на ответника като заинтересован –
напротив, той е поискал въвеждането на обекта, с всички изпълнени работи, в експлоатация
и го ползва.
Хипотезата е идентична с възприетото по Решение № 219/04.02.2014г. па т.д. №
871/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 12 от 28.02.2014г. по т.д. № 1037/2012г. на ВКС,
ТК, І т.о., Определение № 523 от 22.08.2017г. по т.д. № 488/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. –
когато резултатът от изпълнението на нищожна част от договора има веществен елемент и
той се е проявил в правната сфера на собственика на имота, то имуществените последици
следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, съгласно
разпоредбите на чл. 60-62 от ЗЗД, доколкото към момента на предприемане на работата не е
налице натоварване и задължаване, а намесата в чуждата правна сфера е правомерна.
Не се касае за заобикаляне на правилата относно договора за обществена поръчка,
както възразява ответникът.
По евентуалните искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Тъй като исковете по чл. 61 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в разглежданата част са
приети за основателни (потвърдено е приложимост в отношенията между страните на
правилата на гестията) исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се оставят без
разглеждане изцяло.
16
По исковете с правно основание чл. 96, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗЗД в тежест на кредитора са необходимите
разноски, направени поради неговата забава.
В случая ищецът твърди, че неиздаването на удостоверение за въвеждане на обекта
строеж „Основен ремонт и реконструкция на ЦДГ№ 152“Връбница“ в експлоатация в срок
е представлявало неоправдано неприемане на изпълнените от ищеца работи и неоказване на
необходимото съдействие, за да се приеме, че ищецът окончателно е изпълнил възложените
действия, тъй като според чл. 16 от договора между страните издаването на удостоверение за
въвеждане в експлоатация се е считало за окончателно приемане на обекта. Забавата на
ищеца като кредитор е наложило допълнителни разходи за застраховка (уговорена гаранция
по договора за обществена поръчка) и ответникът дължи заплащане на разходите.
Твърдението за забава на ответника като кредитор е основателно.
Сключеният между страните договор за обществена поръчка с обект строителство
съдържа елементи от договора за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД, включително
задължението за ищеца, като изпълнител, да изработи нещо, като изпълни работата така, че
тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение (чл. 258 и
чл. 261, ал. 1 от ЗЗД). Дейността по строителството е законодателно регламентирана като
осъществявана под надзора на държавни и общински органи, при последователно актуване в
хода на строителния процес (съставяне на актове и протоколи по реда на Наредба № 3 от
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството) за
удостоверяване спазването на изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ.
Само започнат, изпълнен и въведен в експлоатация (приет) строеж е годна по смисъла на чл.
261, ал. 1 от ЗЗД работа, при което недаване на съдействие от възложителя за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството може да се определи като забава на
кредитор по чл. 95 от ЗЗД да даде съдействие на изпълнителя при изпълнението.
Това е и при съставянето на удостоверението за въвеждане в експлоатация по чл. 177,
ал. 3 от ЗУТ в случая. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ след завършване на строежа
възложителят подава заявление пред органа по чл. 177, ал. 3 за въвеждане на обекта в
експлоатация (при съставен акт по чл. 7, ал. 1, т. 15 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. -
констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, основание за съставяне
на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор и основание за
предаване на строежа и строителната документация от строителя на възложителя).
В случая, съгласно възприетото от фактическа страна, констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа е бил съставен на 13.03.2019г., а искането на
С.о. като възложител за удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация е било от
27.08.2019г., т.е. при забава от 14.03.2020г. до 26.08.2019г., включително. Периодът от
27.08.2019г. до 05.09.2019г. е без значение, тъй като издаването на удостоверение за
въвеждане в експлоатация вече е зависило от издаващият тези актове орган, макар че в
17
случая препоръчителният срок по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ е бил спазен.
Не се възразява (нито твърди) забавата от 14.03.2020г. до 26.08.2019г., включително,
да е била по причина на ищеца или поради обстоятелства, изключващи отговорността на
ответника (отношенията на ответника с дружеството, осъществявало строителния надзор не
са такива обстоятелства), при което в тежест на ответника са били направените от ищеца в
периода необходими разноски.
За периода от 14.03.2019г. до 26.08.2019г., включително, съгласно договора между
страните, ищецът е дължал застраховане на отговорността си като гаранция за изпълнение
по чл. 111, ал. 1 от ЗОП и във връзка с това са били заплащани застрахователни премии.
Сумите по премиите имат характер на необходими разноски и при забавата на ответника
са дължими от него.
Като начален период на претенцията си ищецът сочи 13.06.2019г., съобразявайки
уговорките на С.о. с дружеството, упражняващо строителен надзор, при което следва да
бъдат съобразени платените от 13.06.2019г. до 26.08.2019г. лева по премиите – 2 982. 30
лева, съгласно възприетото от фактическа страна.
За тази сума искът по чл. 96, ал. 2 от ЗЗД е основателен.
Като акцесорна основателна е и претенцията за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
от датата на исковата молба (17.09.2021г.) до окончателното плащане.
Без значение е, че в договора между страните не е била уговорена конкретна дата, на
която да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Разпоредбата на чл. 95
от ЗЗД не изисква срок или покана при даването на съдействие от кредитора. Приложим е
общият принцип за добросъвестност по чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, допълнително, че съгласно
правила на ЗУТ относно актуването, няма срок между издаването на акта по чл. 176, ал. 1 от
ЗУТ (в случая от 13.03.2019г.) и тези по чл. 177, ал. 1 от ЗУТ, включително удостоверението
за въвеждане в експлоатация на съответната категория строежи.
Неоснователно е и възражението на ответника, че сам ищецът е направил избор на
гаранцията. Гаранцията в случая е по чл. 111, ал. 5, т. 3 от ЗОП и е по общо съгласие на
страните – застраховка, която обезпечава изпълнението чрез покритие на отговорността на
изпълнителя, както по общо съгласие са били уговорени и условията и сроковете за
задържане/освобождаване на гаранцията за изпълнение (чл. 111, ал. 9 от ЗОП).
По разноските
Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Установява
разноски за платена държавна такса по исковата молба от общо 2 235. 67 лева, 2 500 лева
разноски за вещи лица и 3 945. 24 лева разноски за адвокат по Договор за възлагане на
правна защита от 08.04.2021г. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
са дължими разноски от 6 451. 49 лева.
18
Ответникът също е поискал присъждане на направените разноски – за експертизи,
общо 1 100 лева, и 540 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8, вр.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 за заплащане на правната
помощ, от които, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, са му дължими 421. 18 лева като
разноски.
От ответника е възразено, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
прекомерно по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Възражението е неоснователно.
Минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 7, ал. 7 от Наредба
№ 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения с оглед материалния интерес в
исковото производство (2 406. 75 лева) е около един път и половина по-малко платеното от
ищеца за адвокат. Платеното не е прекомерно като се съобрази броя на предявените искове
(пет) и характера на посочените и събрани доказателства (множество).
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.о., с БУЛСТАТ **** и с адрес гр. София, ул.“****, да заплати на „А.“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“,
ул.“**** и със съдебен адресат адв. М.Г.-Горничева, гр. София, район „Средец“, ул.Д****,
сумата от 131. 62 лева (сто тридесет и един лева и шестдесет и две стотинки) останало
неплатено възнаграждение по Договор № BG16RFOP001-1.001-0001-C01, с регистрационен
индекс и дата СОА18-ДГ55-342/21.06.2018г., на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП, със законната лихва за забава от 17.09.2021г. до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 22. 85 лева (двадесет и два
лева и осемдесет и пет стотинки) изтекли лихви от 01.01.2020г. до 17.09.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП в останалата
част до пълния предявен размер от 44 776. 49 лева, както и иска за изтекли лихви по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от 7 786. 13 лева и ОСТАВЯ без
разглеждане предявените при условия на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл.
19
86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 61 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за суми до размера от 157. 94 лева, със
законните лихви от 01.01.20202г., а предявените при условията на евентуалност искове по
чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – изцяло.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул.“**** и със съдебен адресат адв. М.Г.-
Горничева, гр. София, район „Средец“, ул.Д****, срещу С.о., с БУЛСТАТ **** и с адрес гр.
София, ул.“****, искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в
разглежданите размери – за суми над 157. 94 лева, със законните лихви от 01.01.20202г.
ОСЪЖДА С.о., с БУЛСТАТ **** и с адрес гр. София, ул.“****, да заплати на „А.“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“,
ул.“**** и със съдебен адресат адв. М.Г.-Горничева, гр. София, район „Средец“, ул.Д****,
сумата от 32 720. 27 лева (тридесет и два хиляди седемстотин и двадесет лева и двадесет и
седем стотинки), на основание чл. 61 от ЗЗД, със законната лихва за забава от
17.09.2021г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и
5 680. 60 лева (пет хиляди шестстотин и осемдесет лева и шестдесет стотинки) изтекли
лихви от 01.01.2020г. до 17.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 61 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД в останалата разглеждана част.
ОСЪЖДА С.о., с БУЛСТАТ **** и с адрес гр. София, ул.“****, да заплати на „А.“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“,
ул.“**** и със съдебен адресат адв. М.Г.-Горничева, гр. София, район „Средец“, ул.Д****,
сумата от 2 982. 30 лева (две хиляди деветстотин осемдесет и два лева и тридесет
стотинки), на основание чл. 96, ал. 2 от ЗЗД, със законната лихва за забава от 17.09.2021г.
до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 96, ал. 2 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от 3 329. 03 лева.
ОСЪЖДА С.о., с БУЛСТАТ **** и с адрес гр. София, ул.“****, да заплати на „А.“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“,
ул.“**** и със съдебен адресат адв. М.Г.-Горничева, гр. София, район „Средец“, ул.Д****,
сумата от 6 451. 49 лева (шест хиляди четиристотин петдесет и един лева и четиридесет и
девет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а „А.“ ЕООД да
заплати на С.о. сумата от 421. 18 лева (четиристотин двадесет и един лева и осемнадесет
стотинки) разноски поделото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
20
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
21