Р Е Ш Е Н И Е
№643
2*.08.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и втори август две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Дорета Атанасова
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №892 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Р.Б., гражданин на А., с посочен по делото адрес: гр.Х., ж.к.„Д.“ №2*, РПЦ Х., против Решение №УПХ-2*8/08.07.2019 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център (РПЦ) – Х. към Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените в акта съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Оспорващият посочва, че изложил подробно своята история пред административния орган, но последният неправилно приел, че не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за него не следвало да бъде пренебрегвана, тъй като поради несигурната обстановка в А. и засиленото присъствие на талибаните в района, в който живеел, се страхувал за живота си. Нямал друг избор, освен да избяга от страната си на произход, защото щял да пострада. Не отговаряли на истината твърденията на органа, описани в административния акт, че търсещият закрила не заявил заплаха за живота си. Обстоятелството за съществуваща заплаха, която налагала търсене на убежище в България, не било взето предвид при издаването на оспорения акт. В тази връзка изводът за липса на основания за предоставяне на закрила бил необоснован и изцяло в противоречие със закона. Не били разгледани поотделно и в тяхната съвкупност изложените факти и обстоятелства, обосноваващи основателността на искането за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното завръщане на жалбоподателя в А. щяло да доведе до реална заплаха за сигурността и живота му. Вътрешното разселване в случая не било приложимо, тъй като не било препоръчвано от ВКБООН, защото защитата от страна на племето и семейството била ограничена до областите, в които съществували фамилни и племенни връзки. Организацията съветвала да се избягва връщане в райони, в който липсвали такива връзки, включително в урбанизираните части на страната. Твърди се още, че за търсещия закрила бил налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и същият не можел да се завърне в А. поради изложените обстоятелства. За незаконосъобразен се възприема извода на органа относно неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Отбелязва се, че решението било издадено въз основа на официалната справка на ДАБ за актуалното положение в А., в мотивите на решението обаче не били обсъдени никакви източници на информация, с изключение на тези от официалната справка. Липсвал коментар за тежкия бомбен атентат в Кабул на 31.05.2017 г., при който имало значителен брой загинали цивилни лица. В жалбата се обективират и цитати от статии в различни медии за ситуацията в А., като се прави обобщен извод, че макар в страната да не е налице въоръжен конфликт в тълкувания от органа смисъл, бил налице конфликт, който в значителна степен засягал цивилните лица, като той не бил ситуиран само в една област на А. и не било възможно контролирането му от официалните власти. Предвид последното се счита, че ситуацията можела да бъде определена като безогледна по своите последици, доколкото информацията за обстановката в А. в месеците преди и след решението на органа, сочела наличие на непрекъснати самоубийствени атентати, при които загивали цивилни лица. Във връзка с горното се навежда довод, че направената от ответника преценка за неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена едностранно и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната информация. Ситуацията в страната достигала степен на безогледно насилие и била на такова ниво, което предполагало предоставянето на хуманитарен статут. Сочи се, че органът допуснал съществено нарушение, като не изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водело до неправилно приложение на материалния закон. От протокола от проведеното с чужденеца интервю не се установявало същият да е посочил икономически съображения за напускане на А.. Заявената от него причина за напускане била обвързана с липсата на сигурност и перспектива на млад човек като него. Навеждат се доводи за липса на подробни аргументи в оспорения акт относно сигурността на държавата по произход на жалбоподателя, като се прави извод, че пропускът да бъдат изследвани факти, свързани с личното положение на молителя, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган с произтичащите от това законни последици.
Ответникът, Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център – Х. към ДАБ, в писмени бележки чрез процесуалния си представител излага подробни доводи в подкрепа законосъобразността на оспореното решение и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за неоснователност на жалбата и пледира за отхвърлянето ѝ.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – София под вх.№105400-729/19.06.2019 г. (под името Разекула Гулап) и подадена чрез РПЦ – Х. под вх.№596/25.06.2019 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-14990/25.06.2019 г., Р.Б. от А. е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-14990/25.06.2019 г., като Р.Б., гражданство А., етническа принадлежност п., роден на *** г., в А., пр.Л., общ.К.с.С., със същия постоянен адрес, професия о. р., средно образование, религия м. с., н., без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите и братята и сестрите на чужденеца, всички намиращи се в А..
Под рег.№УП-14990/26.06.2019 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Р.Б. с ЛНЧ **********.
С Решение №УПХ-2*8/08.07.2019 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Р.Б..
На 17.07.2019 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 19.07.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-210/2*.03.2016 г. на Председателя на ДАБ, с която В. З. Д., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр.Х., е определен за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията на Р.Б. е извършена на 25.06.2019 г. и към датата на издаване на процесното решение – 08.07.2019 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – гр.Х. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.)
гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля
като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9,
съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания
извън предмета на този закон и т.2 – не посочва никакви причини за основателни
опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения, както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и
изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения
относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8
от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка
на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи
какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е
сторено в обжалваното решение. Излагането на подробни съображения относно
хипотезите за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца,
не прави решението немотивирано, нито мотивите му – противоречиви. Изложените в
акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по
мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на
подадената от чужденеца молба за закрила. Съдът не установи наличие на
твърдяното в жалбата съществено нарушение, поради неизясняване на всички факти
и обстоятелства от значение за случая, поради което приема същото за
неоснователно.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността
на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил
като причина за напускане на страната си по произход – А., някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Интервюираният разказва, че напуснал А. нелегално,
без документи за самоличност, в средата на месец април 2019 г., в група от 60 човека.
Отишли в Пакистан, а оттам в Турция. Целта му била да отиде в страна, където
животът му ще бъде по-добър и там да остане. В България влязъл около 9-10 юни
2019 г. в група от 19 човека, нелегално. С автомобил на трафиканти се
придвижили до София, където престояли две нощи и били задържани от полицията.
Преди да напусне А. живеел в с.Сафухел, в пров.Лагман, общ.Каргаи, със
семейството си. Близо до селото минавал главен път и постоянно минавали военни
камиони и цистерни с петрол. Талибаните нападали конвоите, които съпровождали
тези коли по главното шосе, а по време на сраженията в селото им падали снаряди
и патрони. От скоро на около километър-два от селото вече имало пост на
местната полиция. Твърди, че една седмица преди на напусне, талибаните го
заплашвали да не ходи на училище и да не работи в държавата, а едновременно с
това и че преди година - година и половина бил завършил 12 клас. Работил като
общ работник по строежите. Заявява, че животът му в А. бил в опасност, като
изрично сочи, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или
друга държава и спрямо него не е било оказвано насилие. Декларира, че не е имал
проблеми заради изповядваната религия – мюсюлманин сунит, както и заради
етническата си принадлежност – пащун, не е членувал в политическа партия или
организация, не е бил член на въоръжена групировка. Семейството му се намирало
в А., в Сафухел, имал сестра, омъжена в Кабул, но не се преместили да живеят
там, защото там нямали къща, а освен това в Кабул също имало атентати.
При анализа на заявените от интервюирания обстоятелства административният орган правилно е преценил изявленията относно отправени спрямо него заплахи от талибаните за неясни и нелогични. Твърденията за отправени заплахи да не посещава училище не могат да се възприемат за достоверни. От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 и ал.9 от ЗУБ.
Правилна е и
преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в
държавата си по произход той да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
Жалбоподателят оспорва изводите на ответния административен орган за липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива.
Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си въз основа на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх.№МД-365/13.06.2019 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно актуалното положение в А., и е цитирал една част от изложените в справката данни в акта си. Въз основа на данните в справката е посочил, че гражданските власти като цяло поддържат контрола над силите за сигурност, въпреки, че те от време на време действат независимо. Направен е извод, че в А. има вътрешно напрежение, ситуация на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от наличието на спорадични въоръжени конфликти, те не са разгърнати до такава степен, че да доведат до безогледно насилие. Описаните от кандидата за статут бойни действия, водени в близост до мястото, където е живеел, не са определени като безогледно насилие, като е посочено, че държавата не е абдикирала от задълженията си да защитава населението.
Въз основа на това не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. От обективираната в справката на ДАБ информация не може да се направи обоснован извод, че лицата, граждани на А., са обект на визираните в закона посегателства, даващи основание за предоставяне на международна закрила.
Наведените в жалбата доводи за липса на използвана от други източници информация за страната по произход на оспорващия, не може да се счита за пропуск от страна на административния орган, тъй като последният е изследвал достатъчно подробно и детайлно обстановката в А.. Макар да има информация за наличие на известни проблеми в тази страна, същите не биха могли да се определят като такива, даващи основание да се предостави международна закрила в конкретния случай. По делото липсват данни ситуацията в А. да има характера на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност, и за повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на тази държава, както и да застрашава живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. Предвид оценяването, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в А. следва да е изключително, каквото не се установява да е, видно от цитираната официална справка на ДАБ за обстановката там. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото Справка вх.№МД-365/13.06.2019 г., както и в допълнително представената актуална Справка относно общото положение в страната и възможности за вътрешно разселване за Ислямска Република А. с вх.№МД-438/24.07.2019 г., следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход.
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването му, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Б., гражданин на А., против Решение №УПХ-2*8/08.07.2019 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център – Х. към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: