Решение по дело №99/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№429                                                           06.11.2019г.                                      гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                 Първо гражданско отделение

На  четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар :  Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията Костова т.д. № 99 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Водно Строителство и Ремонти“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл. 55, вх. „П“, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Тодор Христов Делев против „Трахит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 40, ет. 3, представлявано от управителите Валери Бориславов Стоянов и Янчо Асенов Кузманов, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от  34 725,63 лева (тридесет и четири хиляди седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и три стотинки), от които 23 056,10 (двадесет и три хиляди петдесет и шест лева и десет стотинки) лева  представляваща неизплатена главница по фактура № **********/27.02.2014 г., както и 11 669,53 лева (единадесет хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и петдесет и три стотинки), представляващи законна лихва върху главницата за периода от 27.02.2014 г. до 25.02.2019 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска до окончателно плащане на главницата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 03.01.2014 г. между страните е сключен договор за предепониране на инертни материали в кариера „Порой“, община Поморие. Ищецът в качеството на изпълнител поел задължението, в срок от 60 дни от сключване на договора, да извърши уговореното предепониране  при следните цени: за натоварване с багер – 2 лв. на куб. м. и за извозване до 500 м. – 1,50 лв. на куб.м. Като насрещно задължение, ответникът следвало да заплати извършеното след представяне на фактура. След приключване на работата в уговорения срок, ищецът съставил и връчил на ответника процесната фактура № **********/27.02.2014 г. на обща стойност 48 300 лева с ДДС.

Посочва се, че за погасяване на посоченото задължение по фактурата, ответникът извършил четири частични плащания на ищеца както следва: на 18.03.2014 г. – 8 300 лева, на 14.04.2014 г. – 4 500 лева, на 17.06.2014 г. – 5 500 лева и на 05.11.2014 г.  – 5 000 лева. Съгласно споразумение между двете страни от 11.01.2016 г. с посоченото задължение на ответника било извършено и прехващане с насрещно задължение на ищеца в размер на 1 943,90 лева, произхождащо от продажба на материали. Вследствие на извършените плащания, остатъкът от задължението на ответника възлизало на 23 056,10 лева. Излагат се твърдения, че между страните са провеждани множество разговори във връзка с процесното задължение, но въпреки даваните обещания, до предявяване на иска то не било погасено. Ищецът твърди още, че вземането му било признато от ответника с писмо за потвърждение на разчети от 18.05.2016 г. Излагат се съображение и за дължимостта на претендираната мораторна лихва за периода 27.02.2014 г. – 25.02.2019 г. Прилага доказателства. Претендира разноски.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

Ответникът, редовно уведомен с препис от исковата молба, не подава писмен отговор в определения от закона срок, не се явява в открито съдебно заседание, не изразява становище по иска и представените писмени доказателства , не прави искания по доказателствата, не представя доказателства.  

На насроченото от съда открито съдебно заседание, проведено на 14.10.2019г. не се е явил представител на ответника.

Бургаският окръжен съд след като прецени че са налице предпоставките за допустимост на исковата претенция и не са налице пречки за разглеждане на иска, приема предявените искове за допустими.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, чл.86  от ЗЗД от „Водно Строителство и Ремонти“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл. 55, вх. „П“, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Тодор Христов Делев против „Трахит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 40, ет. 3, представлявано от управителите Валери Бориславов Стоянов и Янчо Асенов Кузманов, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от  34 725,63 лева (тридесет и четири хиляди седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и три стотинки), от които 23 056,10 (двадесет и три хиляди петдесет и шест лева и десет стотинки) лева  представляваща неизплатена главница по фактура № **********/27.02.2014 г., както и 11 669,53 лева (единадесет хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и петдесет и три стотинки), представляващи законна лихва върху главницата за периода от 27.02.2014 г. до 25.02.2019 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска до окончателно плащане на главницата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди,  че на 03.01.2014 г. между страните е сключен договор за предепониране на инертни материали в кариера „Порой“, община Поморие. Ищецът в качеството на изпълнител поел задължението, в срок от 60 дни от сключване на договора, да извърши уговореното предепониране  при следните цени: за натоварване с багер – 2 лв. на куб. м. и за извозване до 500 м. – 1,50 лв. на куб.м. Като насрещно задължение, ответникът следвало да заплати извършеното след представяне на фактура. След приключване на работата в уговорения срок, ищецът съставил и връчил на ответника процесната фактура № **********/27.02.2014 г. на обща стойност 48 300 лева с ДДС.

Посочва се, че за погасяване на посоченото задължение по фактурата, ответникът извършил четири частични плащания на ищеца както следва: на 18.03.2014 г. – 8 300 лева, на 14.04.2014 г. – 4 500 лева, на 17.06.2014 г. – 5 500 лева и на 05.11.2014 г.  – 5 000 лева. Съгласно споразумение между двете страни от 11.01.2016 г. с посоченото задължение на ответника било извършено и прехващане с насрещно задължение на ищеца в размер на 1 943,90 лева, произхождащо от продажба на материали. Вследствие на извършените плащания, остатъкът от задължението на ответника възлизало на 23 056,10 лева. Излагат се твърдения, че между страните са провеждани множество разговори във връзка с процесното задължение, но въпреки даваните обещания, до предявяване на иска то не било погасено.

Видно от представените и неоспорени писмени доказателства, както и от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, процесната фактура е отразена в счетоводствата на двете страни по делото, като по същата са направени частични плащания и прихващане за общо 25 243,90 лв., като се констатира неплатен остатък в размер на 23056,10лв. – претендираната главница.

Съдът приема за доказано и твърдението на ищеца, че вземането му било признато от ответника с писмо за потвърждение на разчети от 18.05.2016 г. , в подкрепа на което е представено писмено доказателство, с подписите на двете страни по договора за изработка, което не е оспорено.

До настоящия момент горепосочените задължения не са били заплатени, оборването на което твърдение е в тежест на ответника е не е сторено в производството.

По делото са представени и не са оспорени писмени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, а именно наличие на  неизпълнение от страна на ответника.

Въпреки указаната доказателствена тежест, ответникът не е провел насрещно доказване, нито е направил възражения по твърденията и доводите на ищеца.  Ответното дружество не е подал писмен отговор, както и допълнителен отговор, не е взело становище по твърденията и исканията на ищеца, не е направило и свои доказателствени искания. 

Сключеният между страните договор и изпълнението по същия от страна на ищеца, е породил  право на вземане на ищеца за процесните суми, което право не е удовлетворено своевременно и доброволно от ответника, затова и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД , претенциите следва да бъдат уважени.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца неоспорени писмени доказателства, описани по-горе, съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.

По отношение на претенцията за мораторна лихва, съдът намира същата за основателна, предвид констатираната забава на ответника и доказана по размер , с оглед заключението на вещото лице Е.В., което определя по-висок размер от претендирания.

По отношение на разноските, с оглед основателността на претенциите, съдът намира, че дължими в настоящото производство  са разноски съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, в общ размер на 3740 лева.

Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд ,  

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Трахит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 40, ет. 3, представлявано от управителите Валери Бориславов Стоянов и Янчо Асенов Кузманов да заплати на „Водно Строителство и Ремонти“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл. 55, вх. „П“, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Тодор Христов Делев  сумата от  34 725,63 лева (тридесет и четири хиляди седемстотин двадесет и пет лева и шестдесет и три стотинки), от които 23 056,10 (двадесет и три хиляди петдесет и шест лева и десет стотинки) лева  представляваща неизплатена главница по фактура № **********/27.02.2014 г., както и 11 669,53 лева (единадесет хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и петдесет и три стотинки), представляващи законна лихва върху главницата за периода от 27.02.2014 г. до 25.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска- 26.02.2019 год.  до окончателно плащане на главницата, както и направените по делото разноски  в размер на 3740 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

СЪДИЯ: