Р Е Ш Е Н И Е
№2090
гр. Перник, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 03119 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на Й.Д.Т. *** АД, с която се иска да се признае
за установено, че ищцовата страна не
дължи на ответното дружество сумата от 1813,32 лева - главница за стойността на
топлинна енергия, доставена за периода от 19.10.2009 г. до 30.04.2011 г. и
361,51 лева – лихва за забава, считано от 19.10.2009 г. до 27.09.2012 г., за които
е постановено решение по гр. д. № 9147 по описа за 2012 г. на Пернишки районен
съд. Претендират се разноски.
В
исковата молба се посочва, че за процесните вземания е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7219 по описа за 2012 г. на
Пернишки районен съд, във връзка с решение по гр. д. № 9147 по описа за 2012 г.
на Пернишки районен съд. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 1913/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Изложени са подробни
доводи, че вземанията са погасени по давност.
Ответното
дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва исковите
претенции.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Фактическа обстановка по първия
иск:
По
делото са приложени материалите по ч. гр. д. № 7219 по описа за 2012 г. на
Пернишки районен съд, от което става ясно, че в полза на „Топлофикация - Перник” АД е издадена заповед
за изпълнение срещу Й.Д.Т.,
отнасяща се за следните вземания: 2013,38 лева главница за стойността на
топлинна енергия и 424,87 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.10.2012 г. до окончателното изплащане, както и
248,76 лева – разноски.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, което е наложил предявяване на искове по реда на чл. 422 ГПК. В тази
връзка е постановено влязло в сила на 25.05.2013 г. решение по гр. д. № 9147 по
описа за 2012 г. на Пернишки районен съд, с което е признато за установено, че Й.Д.Т.
*** АД 1813,32 лева - главница за стойността на топлинна енергия, доставена за
периода от 19.10.2009 г. до 30.04.2011 г. и 361,51 лева – лихва за забава,
считано от 19.10.2009 г. до 27.09.2012 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 7219 по описа за 2012 г. на Пернишки районен съд. В
последствие на 16.10.2013 г. е издаден изпълнителен лист, отнасящ се тези
вземания.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № 013030 от
10.12.2013 г. на „Топлофикация
- Перник” АД е
образувано изпълнително дело №
1913/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи
запор върху трудовото възнаграждение.
От
материалите по изпълнителното дело се установява, че съдебният изпълнител е
наложил запор изх. № 18237 от 13.12.2013 г.
върху пенсията на длъжника.
Впоследствие с молба вх. №5572/28.03.2013 г. на
взискателя е поискано налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника или получаваната от него пенсия.
На 07.02.2017 г. отново е подадена молба от
ответното дружество до съдебния изпълнител за налагане на запор върху банковите
сметки на ищеца. Това е наложило изпращането на запорни съобщения на 15.05.2018
г. до „Банка ДСК“ ЕАД, „ОББ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.
По
сметката на съдебния изпълнител са постъпвали суми във връзка с наложените
запор, като видно от гърба на изпълнителния лист същите са на следните дати:
22.06.2018 г., 25.01.2019 г. и 02.04.2019 г.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание 439, ал. 1 ГПК, като се
твърди, че вземанията, предмет на изпълнителното дело са погасени с изтичането
на петгодишен давностен срок.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В настоящия случай се касае за
вземания, за които е постановено решение, поради което давността е 5 години.
Съдебният акт е влезнал в сила на 25.05.2013 г., от която дата тече обсъжданият
давностен срок.
Давността
е прекъсната на 10.12.2013 г. с подаването
на молбата за образуване на изпълнително производство, като от тази датата е
започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй като в нея е
направено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника и налагането
на възбрана върху недвижим имот. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл
мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Давността отново е прекъсната на 13.12.2013 г.,
когато е изпратено запорното съобщение за налагане на запор върху пенсията на
длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Горното налага извод, че след прекъсването на давността на 13.12.2013 г.,
е започнала да тече нова петгодишна давност.
Съдът намира, че в рамките на две години, считано от
13.12.2013 г. (датата на запора) не са извършени изпълнителни действия и не е
поискано извършването на такива. При бездействие на кредитора в период от две
години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се
осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически
факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Това води до извод, че на 13.12.2015 г. изпълнителното
производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Този
извод не се променя от обстоятелството, че липсва постановление на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като същото се
прекратява по силата на закона и не е необходимо издаването на акт на съдебния
изпълнител.
Горният извод не се променя и от обстоятелството, че
през обсъждания двегодишен период е постъпвало удостоверение от НАП за
наличие/липса на задължения, както и че е изпраща покана за доброволно
изпълнение. Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не
са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и други.
Последващите действия по изпращане на запори до
банките и съответните искания за тяхното налагане (извършени на 28.03.2016 г.,
07.02.2017 г. и 15.05.2018 г.), са извършени след като изпълнителното делото е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което не могат да
породят правно действие и не следва да се зачитат за действия, водещи до
прекъсване на давността.
Важно е да се отбележи отново, че изпълнителното
дело е пермирано на 13.12.2015 г., което е след постановяване на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С
посоченото тълкувателно решение е преустановено действието на Постановление № 3
от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, според което давността спира да тече докато
трае изпълнителното производство.
В практиката на ВКС и по конкретно решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, се посочва, че
последващите тълкувателни решения се състоят от две части. С първата от тях се
дава новото тълкуване на правната норма, а с втората част се обявява за загубил
сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент
предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с
новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които
са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях
след приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които са били
заварени към този момент. Изхождайки от тези съображения относно прекъсването и
спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист, предмет на
настоящото исковото производство, моментът на преустановяване на спирането на
погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото с
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване). Новата погасителна давност в
случая е започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност, респ. от момента на отмяната на даденото с Постановление
№ 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС тълкуване - 26.06.2015 г. В този смисъл е
решение № 363 от 12.11.2018 г. по в. гр. д. № 489 по описа за 2018 г. на
Окръжен съд – Перник.
Исковата молба е подадена на 13.05.2019 г., което е
преди да изтече предвидения в закона петгодишен давностен срок. Това води до
неоснователност на исковата претенция и като такава следва да се отхвърли.
По
разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски, които са в
размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 50 лева – депозит за вещо лице.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения отрицателен
установителен иск от Й.Д.Т., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република” за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество
поради погасяване по давност на следните вземания: 1813,32 лева - главница за
стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 19.10.2009 г. до
30.04.2011 г. и 361,51 лева – лихва за забава, считано от 19.10.2009 г. до
27.09.2012 г., за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по ч. гр. д. № 7219 по описа за 2012 г. на Пернишки районен съд, както и е
постановено Решение по гр. д. № 9147 по описа за 2012 г. на Пернишки районен
съд.
ОСЪЖДА Й.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република” сумата от 150 лева – направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканите ч. гр. д. № 7219 по описа за 2012 г. на Пернишки районен
съд и гр. д. № 09147 по описа за 2012 г. на Пернишки районен съд, да бъдат
върнати в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.