М О Т И В И
към присъда № 18 от 26.01.2017 година
по н.о.х.дело № 3569 на Старозагорския районен съд
по описа за
2016 година:
Обвиненията против подсъдимия Д.А.А.,
ЕГН **********, са за това, че:
на 09.05.2016 год. в гр.Стара Загора съзнателно се ползвал от
неистински официален документ, като представил пред полицейски
служители – К.М., К.Л. и М.Д., свидетелство за
управление на моторно превозно средство, тип „карта”, № *********, на което е
придаден вид, че е изготвено в Република Гърция, като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316
във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК;
на
09.05.2016 год. в гр.Стара Загора в лек автомобил „Опел Астра”,
рег.№ ...., държал огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно
разрешително, а именно – 1 брой сигнално-газов пистолет „EKOL”, модел „Volga”, калибър 9
мм, № EVL-1421208,
който е модифициран в огнестрелно оръжие – престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Стара
Загора поддържа обвиненията и пледира подсъдимия
да бъде
признат за виновен по тях, като за всяко едно от престъпленията му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” над средния размер,
предвиден в закона, и на основание чл.23 от НК му бъде определено и наложено
едно общо наказание „лишаване от свобода” в размер на най-тежкото от двете, като
бъде постановено ефективното му изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип при
първоначален „строг” режим. Счита, че са налице и предпоставките за
приложението на чл.25 от НК, но не прави конкретно искане в тази насока. Моли
предметът на престъплението по чл.339 от НК да бъде отнет в полза на държавата
и унищожен, а предметът на престъплението по чл.316 от НК да остане приложен
към делото.
Адв.С.П. в качеството му на упълномощен
защитник на подсъдимия оспорва обвиненията и пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият Д.А.А.
дава обяснения по повдигнатите му обвинения, като твърди, че не е знаел, че
иззетото му СУМПС (свидетелство за управление на
моторно превозно средство) е било неистинско, а иззетият му газов пистолет –
преработен в огнестрелно оръжие, поддържа пледоариите на защитника си и моли да бъде
оправдан.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
Д.А.А. е многократно осъждан, включително и на лишаване от свобода с ефективно
изтърпяване, както и за престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във
връзка с ал.1 от НК (н.о.х.дело № 24/2014 год. на РС-Девин), предмет на което отново
е било неистинско, но украинско СУМПС.
На 09.05.2016 год. в гр.Стара Загора подсъдимият управлявал лек автомобил „Опел Астра” с рег....., собственост на Златка Петкова И.,*** бил спрян за
проверка от автопатрул на Второ РУ на МВР гр.Стара Загора, в състава на който били свидетелите М.С.Д. и К.Х.Л.. В хода на проверката
подсъдимият представил СУМПС, изглеждащо като издадено на негово име в Република Гърция. Видът на документа предизвикал
съмнение за истинността му у свидетелите Д. и Л. и те потърсили съдействие
от колеги в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Стара
Загора.
На място пристигнал св.К.А.М. -
младши автоконтрольор, който след преглед
на представеното му от
подсъдимия му СУМПС, също
се усъмнил, че е издадено по предвидения за това ред
и форма. При извършената справка с ОДЧ на ОД
МВР гр.Стара Загора се установило, че подсъдимият
е неправоспособен водач на МПС
- със
статус „унищожен” на издаденото
му преди време в България СУМПС. С оглед на установените обстоятелства подсъдимият бил поканен в сградата
на Второ РУ на МВР гр.Стара Загора, където в присъствието на поемни лица му бил извършен обиск
и иззето СУМПС, изписано
на гръцки език. След обиска било
извършено и претърсване на управлявания от обвиняемия лек
автомобил, при което бил намерен
и иззет 1 брой
газов пистолет с 1 брой пълнител, съдържащ 4 броя патрони от бял
метал. Протоколите за извършените
обиск и изземване и претърсване и изземване били одобрени по надлежния ред от
Старозагорския районен съд.
Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета в
хода на съдебното следствие по реда на чл.282, ал.3 от НПК техническа експертиза № 265 от 27.05.2016 год., използваното от
подсъдимия, иззето от него и представено за изследване СУМПС № *********, издадено на DEMIR
ANDONOV ANDONOV, е с графичен дизайн, който съответства на гръцки образец, тип „карта”, но е
неистинско (по смисъла на чл.97, т.6 от НК, според която разпоредба „неистински документ” е този, на който е придаден
вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това
което действително го е съставило), тъй като не е изработено
съобразно установените правила и не притежава
необходимите защитни елементи (т. е. не е било издадено от гръцките
власти, посочени като негов издател).
Видно от заключението
на изготвената в хода на досъдебното производство, изслушана и приета в хода
на съдебното следствие комплексна балистична и химична експертиза № 291 от 30.05.2016 год., иззетият от управлявания от подсъдимия
автомобил и представен за изследване пистолет е модифициран (с отстранен компенсатор) сигнално-газов, марка „EKOL”, модел „Volga”, кал.9 мм, със сериен номер
EVL 1421208, като същият е годен да произведе
изстрел и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на съгласно чл.4, ал.2 от
ЗОБВВПИ (Закон
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия).
В случая
процесният газов пистолетът е бил закупен от
подсъдимия и регистриран като неогнестрелно оръжие, а на подсъдимия не са били издавани разрешения за дейности
с огнестрелни оръжия, в
частност – за придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие, каквото се
изисква съгласно чл.56, ал.1 във връзка с чл.50, ал.3 от .
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както следва:
обясненията на подсъдимия Д.А.А., дадени в хода на
съдебното следствие;
показанията на свидетелите М.С.Д., К. Х. Л. и К.А.М., дадени
в хода на съдебното следствие;
показанията на св.Р.И.И., дадени пред органа на
досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание
чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК;
заключенията на приетите в хода на съдебното следствие техническа експертиза № 265 от 27.05.2016 год. и комплексна балистична и химична експертиза № 291
от 30.05.2016 год.;
справките и бюлетините за съдимост на подсъдимия и
справките за търпените от него наказания, удостоверения за закупуването и за
регистрацията на пистолета, иззет от управлявания от подсъдимия лек автомобил, приети
като писмени доказателства в хода на съдебното следствие;
протоколите и другите
документи, приложени към досъдебното производство и имащи значение за изясняване
на обстоятелствата по делото (протокол от 09.05.2016 год. за извършване на
проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества, протокол от 09.05.2016 год. за обиск и изземване,
определение № 759 от
10.05.2016 год. по ч.н.дело № 1179/2016 год. на РС-Стара
Загора, протокол от 09.05.2016 год. за изземване в неотложен случаи, определение № 758 от 10.05.2016 год. по ч.н.дело
№ 1178/2016 год. на на
РС-Стара Загора, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на подсъдимия от 10.05.2016 год., акт за
установяване на административно нарушение – серия Г и бланков № 180744, талон за медицинско
изследване № 0046082, писмо
изх.№ 1446 от 02.03.2010 год. на Изпълнителна
агенция по лекарствата гр.София, справка за нарушител/водач от 11.05.2016 год., протокол от 09.05.2016 год. за медицинско изследване
за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество, приемо-предавателен протокол от 06.06.2016 год., 2
броя разписки от 17.06.2016 год., докладна записка рег.№ 8245р-13565 от 24.10.2016 год. и справка за собствеността на лек автомобил
с рег.№ ....), прочетени в хода на
съдебното следствие на основание на чл.283 от НПК.
В случая подсъдимият не оспорва, а и събраните по делото
доказателства са еднопосочни по отношение на обстоятелствата, че инкриминираното
СУМПС е било ползвано от подсъдимия по гореописания
начин и съставлява неистински документ, а газовият пистолет, закупен от
подсъдимия, към момента на изземването му от управлявания от подсъдимия
автомобил е бил модифициран в огнестрелно оръжие, поради което съдът намира, че
не се налага поотделното обсъждане на доказателствата
в тази им част.
Подсъдимият твърди обаче, че не е знаел, че ползваното и
иззето от него СУМПС е било неистинско, тъй като е
изкарал шофьорски курс в Република Гърция, където работил, породи което си
мислил, че издаденото му там СУМПС, е истинско, но съдът
намира обясненията му в тази им част за недостоверни, тъй като:
не намират подкрепа в останалия доказателствен
материал;
подсъдимият вече е осъждан с присъда по н.о.х.дело №
24/2014 год. на РС-Девин, влязла в сила на 27.03.2014 год., за същото по вид
престъпление (по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК), но
за използването на неистинско украинско СУМПС, което
пък сочи, че настоящото деяние е било извършено в резултат на един вече
„отработен” от него престъпен механизъм;
според справката за нарушител/водач, приложена на л.56-61
от досъдебното производство, подсъдимият е притежавал в миналото редовно издадено
му СУМПС, но е загубил правоспособността си на водач
на МПС поради отнемане на всичките му контролни точки, т. е., макар споменатото
СУМПС да му е било издадено в Република България,
подсъдимият е бил добре запознат с надлежния ред за придобиване на
правоспособност за управление на МПС и не би могъл да бъде лесно заблуден, ако
този ред не бъде спазен, в каквато насока са твърденията му за издържан
шофьорски изпит пред цивилни лица в стая в някаква жилищна сграда в Гърция;
обяснението на подсъдимия, че не можел да чете на гръцки език
и поради това не е могъл да узнае съдържанието на надписите от табелите, доколкото
на сградата или стаята, където се е провел шофьорския изпит, е имало такива, не
може да бъде възприето за житейски правдоподобно, понеже отличителните знаци на
обществените сгради не се свеждат само до табели с надписи, още повече, че
самият той според твърденията му е работил в Република Гърция, т. е. престоят
му там не е бил инцидентен, от което пък следва, че все пак е бил достатъчно
добре ориентиран и не е бил толкова наивен, колкото се изкарва в описаната от
него ситуация.
Подсъдимият твърди още, че газовият пистолет, закупен от
него и иззет от управлявания от него автомобил, е бил с премахната „муфа”,
защото преди това бил стрелял с „ракети”, но не знаел, че по този начин
пистолетът ставал огнестрелно оръжие. Съдът намира обаче, че обясненията на
подсъдимия са недостоверни и в тази им част, тъй като сами по себе си те илюстрират
достатъчно недвусмислено съзнанието на подсъдимия за промяна на
предназначението на пистолета с цел ползването му за изстрелване на боеприпаси,
за каквито не е предназначен, и уменията му да стори това, но също и фактът, че
именно той го е направил. Нещо повече: „незнанието”, на което се позовава
подсъдимият, дори да беше налице, не води до несъставомерност
на извършеното от него деяние, тъй като обвинението по чл.339, ал.1 от НК е за
държане без надлежно разрешително на огнестрелно оръжие, в каквото е бил
превърнат инкриминирания пистолет вследствие на модифицирането му, а не за самото
му модифициране в такова оръжие (т. е. че е бил превърнат от неогнестрелно в
огнестрелно оръжие).
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:
При така установените обстоятелства по делото съдът
намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че:
на 09.05.2016 год. в гр.Стара Загора подсъдимият Д.А.А. съзнателно
се е ползвал от
неистински официален документ, като представил пред полицейски
служители – К.М., К.Л. и М.Д., свидетелство за
управление на моторно превозно средство, тип „карта”, № *********, на което е
придаден вид, че е изготвено в Република Гърция, като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, с което свое деяние той
е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.316 във
връзка с чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК;
на
09.05.2016 год. в гр.Стара Загора в лек автомобил „Опел Астра”,
рег.№ ...., подсъдимият Д.А.А. е държал огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно
разрешително, а именно – 1 брой сигнално-газов пистолет „EKOL”, модел „Volga”, калибър 9
мм, № EVL-1421208,
който е модифициран в огнестрелно оръжие, с което свое деяние той е осъществил
от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.339, ал.1 от НК.
За да
признае подсъдимия за виновен в извършването на описаните по-горе престъпления,
съдът прие, че той е извършил деянията си под формата на пряк умисъл, понеже е
съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните им последици и са
искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и
начинът на извършване на деянията, както и обстоятелствата, при които те са били
извършени.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и
размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвидените в закона наказания за извършените
престъпления – „лишаване от свобода” за срок до осем години за престъплението
по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК и за срок от две до
осем години за престъплението по чл.339, ал.1 от НК;
оказаното от подсъдимия съдействие на органите на
разследването и на съда (невъзпрепятстване
на извършената му проверка след спирането на управляваното от него МПС и
доброволното му придвижване след отправената за това покана до сградата на
Второ РУ на МВР гр.Стара Загора, както и редовното му явяване в случаите,
когато е бил призован, включително и в съдебно заседание, след като е бил
освободен от затвора поради прекъсване на търпяното от него наказание „лишаване
от свобода”), което съдът отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелство
по отношение и на двете извършени от него престъпления;
фактът, че предмет на престъплението по чл.339, ал.1 от НК е само един пистолет и то придобит законно като газов, респективно –
регистриран като такъв по надлежния ред, макар впоследствие да е бил
модифициран в огнестрелно оръжие, за каквото подсъдимия не е имал разрешение,
който съдът отчете като допълнително (второ) смекчаващо отговорността му
обстоятелство, но само по отношение на извършеното от него престъпление по
чл.339, ал.1 от НК;
обремененото съдебно минало на подсъдимия, който е бил
осъждан многократно, включително и на лишаване от свобода с ефективно
изтърпяване, което съдът отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство
по отношение и на двете извършени от него престъпления;
фактът, че подсъдимият е използвал неистинското СУМПС, за да обоснове правоспособността си да управлява МПС
по време на извършвано от него такова управление, без да е правоспособен водач
на МПС, застрашавайки по този начин живота и здравето на останалите участници в
движението, който съдът отчете като допълнително (второ) отегчаващо
отговорността му обстоятелство, но само по отношение на извършеното от него
престъпление по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
При тези данни съдът определи и наложи на подсъдимия
наказания, както следва:
за извършеното от него престъпление по чл.316 във връзка
с чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК -
при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, а именно наказание
„лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца, като с оглед на
предходните им осъждания на лишаване от свобода постанови ефективното му изтърпяване
в затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг” режим
съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ;
за извършеното от него престъпление по чл.339, ал.1 от НК - при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно наказание „лишаване от свобода” за
срок от три години, като с оглед на предходните им осъждания на лишаване от
свобода постанови ефективното му изтърпяване в затворническо
заведение от закрит тип при първоначален „строг” режим съобразно чл.60, ал.1 и
чл.61, т.2 от .
Имайки предвид, че
подсъдимият е извършил настоящите си деяния в условията на реална съвкупност с деянията
по чл.354а, ал.3, т.1 и т.2 от НК, чл.343в, ал.2 от НК и чл.244, ал.1 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК, извършени от него през периода м.август 2015 год. –
м.май 2016 год. и предмет на осъжданията му по н.о.х.дело № 233/2016 год.
на РС-Димитровград и н.о.х.дело № 695/2016 год. на ОС-Стара Загора, влезли в сила на 30.09.2016 год. и 10.01.2017 год., т.е.
преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, съдът на
основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК групира наложените с
настоящата присъда наказания на подсъдимия с
наказанията, наложени му по н.о.х.дело № 233/2016 год. на Районен съд Димитровград
и н.о.х.дело № 695/2016 год. на Старозагорския окръжен съд, като му определи и
наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях (наказанието, наложени
му с настоящата присъда за престъплението по чл.316 във връзка с чл.308, ал.2
във връзка с ал.1 от НК): „„лишаване
от свобода” за срок от четири години и шест месеца в
затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг” режим съобразно
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от .
Тъй
като предмет на посочената в предходния абзац реална съвкупност са общо 5
умишлени престъпления, 4 от които (по чл.354а, ал.3, т.1 и т.2 от НК, чл.244, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК и чл.339, ал.1 от НК) – тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК, а едно от тях е продължавано, т. е.
включва в състава си повече от едно престъпно деяние, като всичките са
извършени след като подсъдимият вече многократно е бил осъждан, съдът намира,
че в случая е налице висока обществена опасност, както на разглежданата престъпна
дейност в нейната цялост, така и на подсъдимия – като личност с трайно
изградени престъпни навици, по отношение на която предходните наказания не са
постигнали целения с тях поправителен ефект. Не води до различен на изложения
извод обстоятелството, че наказанията „лишаване от свобода”, наложени на
подсъдимия по н.о.х.дело № 233/2016 год. на Районен съд Димитровград и
н.о.х.дело № 695/2016 год. на Старозагорския окръжен съд, са под една година,
тъй като те са били определени при условията на чл.55 от НК в производства по
Глава двадесет и девета от НПК, където приложението на чл.55 от НК не е
обусловено от наличието на предпоставките за това, визирани в цитираната
разпоредба – чл.381, ал.4 от НПК. Ето защо съдът намери, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия размерът на
определеното и наложено му по чл.25 от НК общо най-тежко наказание следва да
бъде увеличен с още шест месеца лишаване от свобода, поради което на основание чл.25,
ал.1 във връзка с чл.24 от НК увеличи размера на определеното и наложено с
настоящата присъда общо най-тежко наказание на подсъдимия с още шест
месеца лишаване от свобода, при което увеличеното му общо най-тежко наказание
стана „лишаване от свобода” за срок от пет години в затворническо заведение от
закрит тип при първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване съобразно чл.60, ал.1
и чл.61, т.2 от .
На
основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна при изпълнение на така определеното
и наложено увеличено общо най-тежко наказание на подсъдимия изтърпяната
до момента част от наказанията „лишаване от свобода”, наложени му по н.о.х.дело
№ 233/2016 год. на Районен съд Димитровград и н.о.х.дело № 695/2016 год. на
Старозагорския окръжен съд.
На
основание чл.112, ал.4 от НПК съдът постанови вещественото доказателство,
представляващо неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство, тип „карта”, №
*********, на което е придаден вид, че е изготвено в Република Гърция,
приложено на л.83 от досъдебното производство, да остане приложено към делото.
На
основание чл.53, ал.2, б.„а” от НК съдът отне в полза на Държавата вещественото
доказателство, предмет на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, притежаването
на което е забранено - 1 брой сигнално-газов пистолет „EKOL”, модел „Volga”, калибър 9
мм, № EVL-1421208,
модифициран в огнестрелно оръжие, намиращ се на съхранение във Второ РУ на МВР
гр.Стара Загора, като постанови същият да бъде предаден за разпореждане по
надлежния за това ред на Служба „КОС” при ОД на МВР
гр.Стара Загора.
С оглед
на постановената осъдителна присъда съдът присъди в тежест на подсъдимите
направените по делото съдебни и деловодни разноски, като го осъди да заплати на Държавата
сумата от 192,16
лева,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство, както и сумата от 60 лева, представляваща направени съдебни и деловодни разноски в хода
на настоящото съдебно производство.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: