Определение по дело №212/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 264
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 30 април 2019 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20191500600212
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                      гр. Кюстендил, 30.04.2019г.

 

                              В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в закритото заседание

на тридесети април

през две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

 

                                             Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                     Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                     ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

                    

при секретаря

като разгледа докладваното от съдия Братанова       ВНЧД № 212

по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл. 341, ал.2 вр. чл.301, ал.1 т.4 пр.2 и вр. ал.2 НПК.

                Н.И.И. от **** област подсъдим по НОХД № 1333/18 г. на ДнРС  обжалва  с частна жалба определение № 145 на Дупнишкия  районен съд от 20.03.2019 г. по посоченото дело, с което на осн. чл. 189, ал.3 НПК е осъден да заплати в полза на държавата сумата от ** лева, представляващи разноски на НБПП за адвокатско възнаграждение за назначения на съдебното производство служебен защитник. В частната жалба е развит  довод за неправилност на постановеното определение и се прави искане за неговата отмяна.

                   Въззиваемата страна по жалбата Районна прокуратура Дупница не е предявила възражение срещу жалбата.            

                   КнОС, след като се запозна с частната жалба, намира същата допустима, доколкото е предявена от лице, с право и интерес от търсената защита и в срока по чл. 342, ал.1 НПК. Разгледана по съществото, частната жалба е неоснователна,  а атакуваното определение е правилно и законосъобразно по следните съображения:

                  Наказателното производство по НОХД № 1333/ 2018 г. по описа на ДнРС е било образувано по внесен обвинителен акт на ДнРП срещу Н.И.И. и други лица. Срещу И. е било повдигнато обвинение по  чл.195, ал.1, т.2, т.4 пр.1 и 2 вр. чл.20, ал.2 НК вр. чл.63, ал.1, т.3 НК.

                    Делото е приключило  със споразумение.

                    В производството пред ДнРС  е била предоставена правна помощ на осъдения И., като АК-Кюстендил е определил за служебен защитник адв. К.Р.. 

                    На 10.12.2018г. е изпратено 1 бр. решение на НБПП до ДнРС с искане за присъждане на разноски в размер на ** лева, представляващо адвокатско възнаграждение за проведеното наказателното производство по делото /с включени разноски и от ДП/.

          С определение от 20.03.2019г. ДнРС е осъдил И. да заплати в полза на НБПП сумата от ** лева, представляващи разноски за предоставената правна помощ. Първоинстанционният съд е приел, че служебният защитник на подсъдимия И. е осъществил правна помощ, за което е представил отчети, въз основа на които и след изразени становища от АК- Кюстендил с решения на НБПП са определени следващите му се възнаграждения за процесуално представителство в ДП и в производството през ДнРС; че тези суми са действително изплатени; както и че с оглед изхода на делото, а именно признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и осъждането му, сторените разноски следва да се понесат изцяло от него.

   

 

 

 

                 Предвид гореизложеното КнОС намира, че ДнРС правилно е приложил закона и е постановил законосъобразен съдебен акт.

     Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. В тази връзка въззивният състав съобрази и задължителните за съда разяснения, дадени в ТР № 4 от 19.02.2010 г.- ОСНК на ВКС, в което върховната съдебна инстанция изрично е приела, че разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК е приложима и в случаите, в които служебната защита се основава на Закона за правната помощ, както и във всички хипотези на задължителна защита.

 

 

 

 

 

     В случая  жалбоподателят И. е признат за виновен в извършване на престъплението и е осъден на наказание „обществено порицание“ със споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда. Следователно, в негова тежест е да понесе сторените по делото разноски. В производството пред ДнРС с оглед необходимостта от задължителна защита, му е била предоставена правна помощ. Следва да се отбележи, че тази помощ по аргумент на чл.94, ал.1, т.1 НПК, доколкото И. е бил непълнолетен, е била задължителна за него. Определеният от АК Кюстендил служебен защитник се е явявал при проведените съдебни заседания и е изготвил споразумението. С решението на НБПП е определен размера на адвокатското възнаграждение, който е заплатен от бюрото за предоставената правна помощ- на ** лева. Не е в правомощията на съда да определи размера на възнаграждението за конкретната правна помощ.

                  Задължението за плащане на дължимите за адвокатско възнаграждение разноски произтича и от общата разпоредба на чл. 27а от ЗПП, в която е  предвидено, че лицето, на което е предоставена правна помощ, дължи възстановяване на НБПП на направените разноски само в определените със закон случаи, каквато именно е хипотезата на чл. 189, ал. 3 НПК. Съдът дължи произнасяне по тези разноски след постановяване на решението и след като НБПП изплати адвокатското възнаграждение за служебния защитник. В този аспект, ДнРС правилно е постановил сторените разноски в полза на НБПП да се възложат на подсъдимия.  Съдебният акт е постановен в съзвучие с разп. на  чл. 189, ал.3 НПК и  ТР №4/19.02.2010г. на ОСНК на ВКС на РБългария.

                    Наведените доводи за липса на финансови средства за заплащане  на определеното възнаграждение са неотносими към предмета на делото. Неотносимо е и възражението, че подсъдимият е непълнолетен и няма собствени средства за издръжка.  В мотивите на ТР №4-2010- ОСНК изрично е посочено, че по въпроса за разноските е налице императивност в НПК и водещо значение на разпоредбите относно разноските в общата част на този закон. Независимо от конкретното основание за назначаване на служебен защитник, чл.189, ал.3 НПК не предвижда други разрешения на случаите, когато подсъдимият е признат за виновен, освен да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение и други разноски за служебно назначения служебен защитник. В ЗПП също не се предвижда възможност за освобождаване от разноски по отношение на непълнолетни подсъдими. Ето защо държавата не е лишена от възможността да търси направените от нея разходи за служебна защита  и в случаите на задължителна защита, поради което наведените в тази насока доводи се явяват несъстоятелни.

                  В този смисъл ДнРС е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който е правилен и следва да бъде потвърден.

                    Водим от гореизложеното и на осн. чл.345, ал.1 НПК, вр.вр.342, ал.2 НПК вр.чл.306, ал.1, т.4, пр.2 вр. ал.3 НПК, съдът

 

                         

                                         О    П    Р    Е   Д   Е   Л   И  :

 

 

                  ПОТВЪРЖДАВА  определение №145 от 20.03.2019 г. по НОХД № 1333/18 г. на  Дупнишкия  районен съд , с което на осн. чл. 189, ал.3 НПК е подсъдимия Н.И.И. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от ** лева, представляващи разноски на НБПП за адвокатско възнаграждение за назначения в наказателното производство служебен защитник.

                  Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                  ЧЛЕНОВЕ : 1.                                      2.