Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2052 по описа
за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.).
Ищците В.А.П. и К.А.К. твърдят, че
на 1.11.2013 г. на пътя към гр. Свищов при управление на л.а. ВАЗ 2102, рег. №
ВТ ******, А.Ц.Л., нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДВвП
(създал опасност за живота на хората и се движел с превишена скорост), като
блъснал управляващия велосипед А.К. Б. – баща на ищците. Последният поради
причинените му травми починал на 6.11.2011 г. Твърди се, че ищците тежко понесли
внезапната загуба на баща си, тъй като с него били в близки отношения и били
лишени от неговата опора и грижа, развили остро душевно разстройство и
изпитвали неописуема мъка и душевна болка. Твърди се, че виновният водач имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, поради което
се претендира последния да заплати на всеки от ищците по 150 000 лв. за
обезщетение на търпени болки и страдания от смъртта на баща им, ведно със
законната лихва от 6.11.2013 г. и разноски по чл. 38 ЗА.
Ответникът „ДЗИ О.З.“ ЕАД оспорва
исковете, като сочи, че са недоказани, оспорва механизма на ПТП тъй като
поддържа, че велосипедистът е допринесъл за настъпване на инцидента – не е
съобразил поведението си с останалите участници в движението и превозното
средство не е разполагало със светлоотразяващи елементи. Възразява срещу
размера на исковете, като изтъква, че не е дал повод за завеждане на
делото.
Третото лице помагач на страната на
ответника – А.Ц.Л., чрез своя пълномощник адв. С.Т., оспорва исковете, като
твърди, че пострадалият е съпричинил вредните последици, тъй като не се е съобразил
със състоянието на пътя, не е ползвал светлоотразителна жилетка, велосипедът е
бил без светлини и светлоотразители, пътувал е в тъмната част на денонощието не
по наличната велоалея. Твърди, че велосипедистът е бил с недобро състояние на
зрението (след операция) и е управлявал велосипеда след консумация на алкохол
(0,07 %). Оспорва размера на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищците, съгласно удостоверение № 06-09-192
от 15.11.2013 г., в качеството им на дъщеря и син, са низходящи наследници на А.К.
Б., който починал на 6.11.2013 г.
Св. Г.Х.В. сочи, че тя и приятелят
й, прибирайки се с такси в деня на процесния инцидент, чули форсиране на кола и
малко след това видели падналия велосипедист. Изтъква, че тогава било
невероятно тъмно, пострадалият бил паднал на пътното платно, в тъмни дрехи, без
жилетка или други светещи елементи. До шосето, където бил дядото имало
велоалея, като тя била отделена с храсти от пътя. Според свидетелката на
мястото на произшествието пътят бил „нагънат“ и поради това можело да се наложи
да се навлезе по-навътре в платното.
Приетата САТЕ е посочила, че
инцидентът е настъпило около 17,30 ч. в края на светлата част на денонощието –
в началото на здрача, при нормална видимост, на сух асфалт без дупки и с
незначителни неравности, при наличие на алея отделена с банкет и означена с
пътни знаци Г-14 и Г-15 за пешеходци и велосипедисти. Прието е, че ударът е
настъпил на около 2 – 2,5 м вляво от десния край на платното за движение.
Установено е още, че автомобилът, управляван от А.Ц.Л., се е движел със скорост
от порядъка на 50 км/ч, а попътно пред него със скорост от около 6-8 км/ч се е
движел велосипедиста А.К. Б., на 88 г. Когато автомобилът застигнал велосипедиста
настъпил челен удар в предната дясна зона на автомобила върху задното колело на
велосипеда, като Б. се възкачил на предния капак, достигайки с глава предното
стъкло. След известно „носене“ на тялото на пострадалия, то е изпаднало на
пътя, а след спиране на автомобила за момент, водачът напуснал
местопроизшествието. При приетата скорост на движение за МПС опасната зона за неговото спиране е била 37
м, а времето за изминаването й 2,67 секунди. Техническият извод на експерта е,
че при дадената скорост Л. е имал обективна възможност да възприеме
велосипедиста от разстояние не по-малко
от 50 м, съответно да реагира за спиране – установявайки се на 37 м., докато
велосипедистът при скоростта, с която се е придвижвал е щял да бъде на 54-56 м,
т.е. между тях е щяло има разстояние от 17-19 м. Широчината на платното за
движение е позволявала на водача Божилов да заобиколи велосипедиста,
отклонявайки автомобила си вляво с частично навлизане в насрещното движение,
ако към този момент там не е имало движещи се превозни средства или намалявайки
скоростта си да изчака разминаване с тях, за да осъществи маневрата
„заобикаляне“.
Допълнителната САТЕ е потвърдила
вече описания по-горе механизъм, като е установила, че между пътното платно и
велоалеята има храсти и бордюр. Второто допълнително заключение е установило,
като се е съобразило с огледния протокол, че в предната част на колелото е
установено наличие на светлоотразител и динамо, а върху страничните части на
педалите се вижда светлоотразител жълт на цвят. В о.з. е посочено, че от
велосипеда е изпаднало на терена парче от оранжев светлоотразител. Освен това е
изтъкнато, че макар и да не е посочено в огледния протокол, при увеличение на снимките
на велосипеда вещото лице е констатирало наличие на „някакво устройство“ в
задната част.
От писмо на НИМХ от 15.01.2016 г. е
видно, че на 1.11.2013 г. в район на гр. Свищов залезът на слънцето е настъпил
в 17.11 ч, като времетраенето на гражданския полумрак е 30 минути.
От писмо рег. № 1390 от 21.01.2016
г. на МВР- Пътна полиция – Велико Търново се установява, че към 1.11.2013 г.
притежаваното от А.Л. свидетелство за управление на МПС е било с изтекъл срок
на валидност (до 17.11.2010 г.).
Образуваното по случая наказателно
производство е приключило в първа инстанция с присъда от 23.09.2015 г., на ОС
Велико Търново, по НОХД № 257/15 г., с която А.Ц.Л. е признат за виновен в
това, че на 01.11.2013 г. в гр. Свищов, на ул. „33 Свищовски полк“, при
управление на л.а. ВАЗ 2102, рег. № ВТ ******, нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал.
2, т. 1, чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 3, т. 2 и 3 ППЗДвП, тъй като не намалил
скоростта си на движение от 50, 4 км/ч или не спрял и поради това ударил
движещия се попътно велосипедист А. Б., след което избягал от произшествието, а
пострадалият починал – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б“ вр. чл.
343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Образуваното въззивно производство
по ВНОХ № 9 от 2016 г., на АС Велико Търново, е било прекратено с определение
от о.з. на 4.04.2016 г. (влязло в сила на 20.04.2016 г.), тъй като от приетата
СПсихЕ е установено, че след деянието А.Л. е изпаднал в продължително
разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. С решение № 135 от
9.06.2016 г. определението е било допуснато до тълкуване, като е прието, че постановената
осъдителна присъда се отменя.
По делото е представено съдебно
удостоверение, издадено от ОС Велико Търново на 27.09.2016 г., от което е
видно, че по гр.д. № 677/16 г. се разглежда иск с правно основание чл. 5 от
ЗЛС, за поставяне под пълно запрещение на А.Ц.Л..
Приетата СМЕ е установила, че на
6.11.2013 г. е починал А.К. Б., поради съчетана механична травма, счупване на
покрива и основата на черепа, кръвоизлив под твърдите и меките мозъчни обвивки,
навлизане на свободен въздух в черепната кухина, контузия на шията и гръдния
кош, счупване на осем ребра и два гръдни прешлена, с размачкване на гръбначния
мозък, охлузвания на крайниците. Така описаното състояние е пряка последица от
претърпяното ПТП на 1.11.2013 г. Пряката причини за смъртта е проявилата се
дихателна и сърдечно-съдова слабост, дължаща се на претърпените крайно тежки
механични травми и последвалите от тях усложнения. Водеща е била
черепно-мозъчната травма, но като извънредно тежки са посочени също и гръдната
и гръбначно-мозъчната. Смъртта с оглед усложненията е била неминуема.
Св. П. Т. А.
сочи, че ищцата живеела в П.Т., а ищецът във В.В.. В. и К. посещавали баща си,
като свидетелят ги виждал поне веднъж месечно. В. се грижела за баща си, както
и той за нея, помагал също и на К.. Ищците били в добри отношения с баща си и
лошо понесли загубата му.
Св. Р.И. Б.
сочи, че А. бил здрав човек, обработвал два декара и половина земя, грижел се
за себе си, помагал на ищците. Дори докторът казал на свидетеля, че този човек
имал тяло на активен 60 годишен. А. споделял, че децата му искали да го гледат,
но той се чувствал добре. Загубата му била тежка и неочаквана и децата му казвали,
че им е тъжно, правели помени и ходели на гробища. Според свидетеля
пострадалият можел да живее поне още 5-6 години. Св. Б. сочи още, че знае за
операция на очите на А. (махане на „перде“), след което А. се радвал че вижда
добре.
Приетата по
делото СПсихЕ е дала становище, че претърпяната от В.П. (66 г.) и К.К. (71 г.)
тежка психотравма (от смъртта на баща им) е довела до разстройство в
адаптацията, нарушило социалните им функции. При П. са констатирани силни
негативни емоционални преживявания, след което е възникнала тревожно-депресивна
симптоматика, като е отчетено, че преди това е била преживяна друга травма –
смърт на съпруга й. Симптоматиката е претърпяла обратно развитие. При К. е възникнала
остра стресова реакция, която е нарушила обичайното му психично функциониране,
без данни за промяна на личностовите характеристики.
Няма спор, че гражданската
отговорност на водача А.Л. е била застрахована при ответника.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
В разглеждания
казус не може да се приложи правилото на чл. 300 ГПК, тъй като постановената от
първоинстанционния наказателен съд присъда е била отменена от въззивната
инстанция, която е приела, че след деянието деецът е изпаднал в състояние на
невменяемост. Следва да се отбележи, че въпреки данните за започнато
производство по поставяне под запрещение на третото лице помагач А.Л.,
настоящият процес не подлежи на спиране, в какъвто смисъл е произнасянето на
съда в последното о.з. Вярно е, че според чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК съдът спира производството, когато е необходимо да се учреди настойничество или
попечителство на някоя от страните. По
смисъла на чл. 22, ал. 1 ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу
които се води делото. Законът придава
качеството страна по делото на ищецът - лицето, от чието име се води делото,
респ. ответникът - лицето, срещу което се предявява искът (така и Сталев, Ж,
БГПП). Третото лице помагач няма качеството на страна по смисъла на чл. 22 ГПК,
тъй като по силата на чл. 218 ГПК то има само подпомагащи функции - процесът
може да се развие и без неговото участие, поради което хипотезата на т. 3 не е
приложима в случая.
От събраните в настоящия
процес доказателства се установява, че А.Л. е нарушил с поведението си
правилата за движение, а именно - чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Установява се, че макар
да се е движил със скорост, която е била разрешена, той не е подбрал същата в
съответствие с конкретните условия на
видимост и при съобразяване с уязвимия участник в движението, какъвто е бил
велосипедиста Б.. Водачът не е изпълнил
задължението си да подсигури възможност да спре пред всяко предвидимо препятствие, каквото в случая в района на населено място е
представлявал пострадалия. Л. е бил длъжен да намали скоростта си на движение, когато е приближил велосипедиста, за
което както е установила САТЕ е имал техническа възможност. Ударът е бил предотвратим
от страна на водача на МПС, тъй като от момента, в който е възприел
велосипедиста той се е намирал на такова отстояние от него, което му е
позволявало да реагира адекватно – чрез намаляване или спиране. Ето защо съдът
приема, че поведението на водача А.Л. е било противоправно, а доколкото към
датата на инцидента не се установява наличие на обстоятелство, което да
изключва вината (презумирана от чл. 45, ал. 2 ЗЗД), то е и виновно. В резултат
на това поведение са настъпили вредните последици, които до такава степен са
увредили здравето и телесната цялост на пострадалия, че поради усложнения е
последвала неговата смърт (както е прието в СМЕ).
Настоящият състав приема, че
неблагоприятните последици на инцидента обаче са съпричинени и от поведението
на самия пострадал. Установява се, че същия е управлявал велосипед, който не е
отговарял изцяло на законовите изисквания за оборудване. Не е установено с
категоричност велосипедът да е имал изправно устройства за осветяване отпред
(макар и да е констатирано наличие на динамо, не е вписано в протокола, че е
налице фар), както и червен светлоотразител отзад. Въз основа на изявленията на
вещото лице в о.з., че отзад на колелото е намерено „някакво устройство“, не
може да се изгради обоснован извод, че велосипедът е бил оборудван с устройство
за излъчване на червена светлина отзад, още повече, че липсват данни и за неговата
изправност. Ето защо следва да се приеме, че посочените пропуски са в разрез с
изискванията на чл. 79, т. 3 ЗДвП. Отделно от казаното се установява също, че
пострадалият е нарушил чл. 80, т. 1 от закона, тъй като не е ползвал
светлоотразителна жилетка при движението си в тъмната част на денонощието. За
да приеме, че в случая инцидентът е настъпил именно в тази част на деня, съдът
съобрази показанията на св. В., които са незаинтересовани и които
възпроизвеждат обстановката към момента на инцидента. Съдът не възприема
статистическите данни относно часа на залез на слънцето и последвалия т.нар.
граждански полумрак, тъй като същите са обобщени и теоретични данни, а
показанията на свидетелката са за конкретната пътна ситуация. Отделно от
казаното се установява още, че от пострадалия не е спазена и нормата на т. 2 на
чл. 80 от ЗДвП, тъй като се констатира, че ударът е настъпил поради движение на
велосипедиста на около 2-2,5 м навътре
от десния край на платното за движение. Вещото лице е установило, че
неравностите по пътя са били незначителни и не се установява те да са налагали
промяна в траекторията на движение на велосипедиста по начин, че същият да се
намира към средата на платното. На последно място следва да се отбележи, че в
случая успоредно на платното за движени се е намирала велоалея, която е можело
да бъде използвана от велосипедиста. Не се установиха в хода на процеса
обстоятелства или причини, които да са възпрепятствали пострадалия да се движи
по същата.
При съпоставка на поведението на двамата
участници в инцидента, съдът приема, че всеки от тях е съпричинил вредните
последици в равна степен. Това съотношение следва да бъде взето предвид при
определяне на дължимото обезщетение.
За пълнота следва
да се посочи, че няма данни зрението на пострадалия (съответно неговото
влошаване) да е предпоставило инцидента, нито че консумирания от него алкохол е
повлиял на поведението му като участник в движението.
С оглед събраните
гласни доказателства, установяващи претърпените от ищците неимуществени вреди
от загубата на техния баща (макар и същите да не са подробни и обширни по своя
характер), въз основа на приетата СПсЕ и като съобрази принципа на
справедливост в чл. 52 ЗЗД, обичайната практика за подобни случаи и
застрахователните лимити, съдът приема, че обезщетението следва да бъде
определено еднакво за двамата ищци, а именно в размер на по 80 000 лв. за
всеки от тях. За този извод съдът взе предвид данните, че и двамата ищци не са
живеели при своя баща и са имали свои отделни домакинства в други населени
места, че те са го посещавали регулярно средно по веднъж месечно, че са били в
добри отношения на взаимна грижа. Съдът съобрази данните от СПсихЕ, визирани
по-горе и установените психоемоционални травми, които са претърпени от ищците.
На следващо място съдът взе предвид възрастта насамите ищци, както и тази на
загиналия (88 г.), като отчете, че средната продължителност на живот за страната за мъже е около 71-74 г.
и в тази връзка не възприема твърдението, че смъртта на бащата на ищците е била
неочаквана за тях. Отделно от казаното съдът отчита и момента, в който е
настъпил инцидента и данните, че определеното обезщетение от 80 000 лв.
възлиза на над 250 минимални работни заплати или възнаграждението за повече от
20 години.
С оглед приетото
съпричиняване на всеки от ищците следва да се заплати сумата от 40 000
лв., като за горницата предявените искове следва да се отхвърлят.
Посочените суми следва
да бъдат заплатени от ответника-застраховател. Няма спор, че относно
отговорността на виновния водач е била налична валидна към момента на
произшествието застраховка при ответното дружество. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.)
с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отв.) ищците, в качеството им
на увредени лица, имат право да претендират обезщетение на претърпените от тях
щети пряко от ответника – застраховател.
Върху определените
по-горе суми за обезщетение на нематериални вреди следва да се присъди лихва за
забава от датата на деликта – в случая от смъртта на наследодателя на ищците.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ
(отм.), като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на
извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по
силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищците и
ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията
на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността
се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на увреждането – 6.11.2013 г.
Предвид изхода на
спора ответникът-застраховател следва да заплати на ищците разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 400 лв. за държавна такса и други
разходи в размер на общо на 634,67 лв. На адв. С.Ч. следва да се заплатят
възнаграждения за процесуално представителство общо в размер на 5330 лв. Съответно
ответникът има право на разноски в размер на 142,33 лв. и 4730 лв. за
юрисконсултска защита. На основание чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице
помагач не следва да се присъждат разноски.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът-застраховател следва да заплати по сметка на СГС
съразмерна държавна такса в размер на 11600 лв., тъй като 400 лв. са платени при
образуване на делото.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) „ДЗИ О.З.” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на В.А.П., ЕГН ********** и К.А.К., ЕГН **********, сумите
от по 40
000 лв. като обезщетения на неимуществени вреди от смъртта на А.К.
Б., ведно със законната лихва от 6.11.2013
г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горниците над 40 000
лв. до пълните предявени размери от по 150 000 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.” ЕАД да заплати на В.А.П. и К.А.К.
сумата от
1034, 67 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК като разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.” ЕАД да заплати на адв. С.Ч. на
основание чл. 38 ЗА сумата от 5330 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.” ЕАД да заплати по сметка на Софийски Градски Съд сумата от 11600 лв. на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК
ОСЪЖДА В.А.П. и К.А.К. да заплатят на „ДЗИ О.З.” ЕАД сумите от 142,33 лв. и 4730 лв. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК като разноски.
Решението е постановено при участие
в процеса на трето лице помагач на страната на ответника А.Ц.Л..
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: