О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...............
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, пети състав, в
закрито съдебно заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова
ч.гр.д. № 1803 по описа за 2019г.
за да се произнесе, намери следното:
Постъпила е частна
жалба от „Галлери 2013“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „Марица“, № 18, вх. 1, ап. 17,
представлявано от К.Г.Д., чрез адв. К.Д., против определение
№ 9683/30.07.2019г. по гр.д. № 11879/2019г. на 9-ти състав на ВРС, с което
производството по делото е прекратено,
на осн. чл.119,
ал.1 ГПК вр. чл.118, ал.2 ГПК и делото изпратено на Окръжен съд – Варна по
компетентност, след влизане в сила на прекратителното определение, на осн. чл.118, ал.2 ГПК и
чл.104, т.4 и т.6 ГПК. Считайки обжалвания акт на съда за неправилен и необоснован,
се моли да бъде отменен.
Поддържа,
че цената на иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД за нищожност на договора от 21.08.2015г., поради това, че е сключен в
противоречие с добрите нрави е тази, посочена в самия договор-14800.00лв., а не
стойността на самия плавателен съд, за която се и спори. Ако бъде уважен този
иск, то само тогава ответникът „Егео-3“ ЕООД няма да има основание да владее
вещта. По тези съображения въззивното дружество
счита, че по иска с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД е компетентен да се произнесе ВРС и ако се установи, че стойността на
плавателния съд е над 50000.00лв., то едва тогава делото следва да се прекрати
пред ВРС и препрати на ВОС.
Настоящият
състав споделя всичко изложено от ВРС относно приложението на разпоредбите на
чл. 69, ал. 4, вр. чл. 69, ал. 2 от ГПК и чл. 104,
ал. 6 от ГПК. Намира обаче, че незаконосъобразно е прекратено производството и
делото препратено на ВОС.
С исковата
си молба „Галлери 2013“ ООД не е посочило цената на предявените от него съединени
за съвместно разглеждане искове. Дори и да се приеме, че с въззивната частна
жалба е уточнено, че като цена на иска с правно осн. чл. 26 от ЗЗД следва да се
приеме цената по договора от 21.08.2015г.-14800.00лв., то не е посочена цената
на втория съединен за съвместно разглеждане иск. ВРС е прекратил производството
по делото пред себе си, като е приел, че пазарната стойност на плавателния съд
е висока. Първоинстанционният съд нито е изискал
уточнение от ищцовото дружество на цената на
предявените искове, в изпълнение изискването на чл. 70, ал. 1, предл. 1 от ГПК, нито е повдигнал служебно въпроса за
действителната цена на иска, още по-малко я е определил по реда на чл. 70, ал.
1, предл. последно от ГПК, вземайки заключението на
вещо лице, нито при наличието на несъответствие е постановил определение за
действителната цена. Зачел е видно
заключението по представената частна оценителна експертиза, а не е следвало,
доколкото не е събрано по реда на ГПК доказателство. Съдът не се е позовал от
друга страна на затруднение при определяне на цената на исковете и не я е
определил приблизително, според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ГПК. Съдът и
не би могъл да определи приблизително цена на иск, с който е сезиран, по този
ред, така, че по правилата на родовата подсъдност, се окаже подсъден на
окръжния съд.
Без да е посочил
ищецът цена на исковете, без най-сетне съдът да е определил конкретно в какъв
размер е действителната такава, с влязло в сила определение и без да я е
определил по размер приблизително, но изключвайки възможността да е по-ниска от
25000.00лв., съответно 50000.00лв., неправилно е приел, че са налице
основанията за прекратяване на производството по първоинстанционното дело, съгласно хипотезата на чл. 104, т. 3, т.
4 и дори т. 6 от ГПК.
Обжалваното определение следва да бъде
отменено и делото върнато на ВРС. Съдът следва да укаже на ищцовото
дружество да посочи цената на исковете. Ако ищецът поддържа, че цената на иска
по чл. 26 от ЗЗД е продажната цена по договора от 21.08.2015г.-14800.00лв., то следва
да се има предвид, че определянето на цената и на двата предявени иска следва
да стане съгласно разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр.
т. 2 от ГПК, като би следвало съдът да допусне и изслуша заключение по оценителна
експертиза, а при установяване на несъответствие, да повдигне служебно въпрос
за цената на исковете, провеждайки процедурата по чл. 70 от ГПК. Възможно е
стойността на плавателният съд и съответно цената на всеки един от предявените искове
да се окаже действително по-висока от тази по чл. 104, т. 3 или т. 4 от ГПК и
намери приложение разпоредбата на чл. 104, т. 6 от ГПК, то в такъв случай ще се
наложи прекратяване на производството по делото пред ВРС и изпращането му на
ВОС по правилата на родовата подсъдност. Едва тогава обаче прекратяването и
препращането на делото на ВОС би било законосъобразно.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение № 9683/30.07.2019г.
по гр.д. № 11879/2019г. на 9-ти състав на ВРС, с което производството по делото
е прекратено, на осн. чл.119, ал.1 ГПК вр.
чл.118, ал.2 ГПК и делото
изпратено на Окръжен съд – Варна по компетентност, след влизане в сила на прекратителното
определение, на осн. чл.118, ал.2 ГПК и чл.104, т.4 и т.6 ГПК и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед мотивите на
настоящото определение.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.