Определение по дело №1803/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2917
Дата: 8 октомври 2019 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20193100501803
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№...............

           

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети  състав, в закрито съдебно заседание, в състав

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА                          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

                           

като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова

ч.гр.д. № 1803 по описа за 2019г.

за да се произнесе, намери следното:

 

Постъпила е частна жалба от „Галлери 2013“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул. „Марица“, № 18, вх. 1, ап. 17, представлявано от К.Г.Д., чрез адв. К.Д., против определение № 9683/30.07.2019г. по гр.д. № 11879/2019г. на 9-ти състав на ВРС, с което производството по делото е прекратено, на осн. чл.119, ал.1 ГПК вр. чл.118, ал.2 ГПК и делото изпратено на Окръжен съд – Варна по компетентност, след влизане в сила на прекратителното определение, на осн. чл.118, ал.2 ГПК и чл.104, т.4 и т.6 ГПК. Считайки обжалвания акт на съда за неправилен и необоснован, се моли да бъде отменен.

Поддържа, че цената на иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за нищожност на договора от 21.08.2015г., поради това, че е сключен в противоречие с добрите нрави е тази, посочена в самия договор-14800.00лв., а не стойността на самия плавателен съд, за която се и спори. Ако бъде уважен този иск, то само тогава ответникът „Егео-3“ ЕООД няма да има основание да владее вещта. По тези съображения въззивното дружество счита, че по иска с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е компетентен да се произнесе ВРС и ако се установи, че стойността на плавателния съд е над 50000.00лв., то едва тогава делото следва да се прекрати пред ВРС и препрати на ВОС.

Настоящият състав споделя всичко изложено от ВРС относно приложението на разпоредбите на чл. 69, ал. 4, вр. чл. 69, ал. 2 от ГПК и чл. 104, ал. 6 от ГПК. Намира обаче, че незаконосъобразно е прекратено производството и делото препратено на ВОС.

С исковата си молба „Галлери 2013“ ООД не  е посочило цената на предявените от него съединени за съвместно разглеждане искове. Дори и да се приеме, че с въззивната частна жалба е уточнено, че като цена на иска с правно осн. чл. 26 от ЗЗД следва да се приеме цената по договора от 21.08.2015г.-14800.00лв., то не е посочена цената на втория съединен за съвместно разглеждане иск. ВРС е прекратил производството по делото пред себе си, като е приел, че пазарната стойност на плавателния съд е висока. Първоинстанционният съд нито е изискал уточнение от ищцовото дружество на цената на предявените искове, в изпълнение изискването на чл. 70, ал. 1, предл. 1 от ГПК, нито е повдигнал служебно въпроса за действителната цена на иска, още по-малко я е определил по реда на чл. 70, ал. 1, предл. последно от ГПК, вземайки заключението на вещо лице, нито при наличието на несъответствие е постановил определение за действителната цена.  Зачел е видно заключението по представената частна оценителна експертиза, а не е следвало, доколкото не е събрано по реда на ГПК доказателство. Съдът не се е позовал от друга страна на затруднение при определяне на цената на исковете и не я е определил приблизително, според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ГПК. Съдът и не би могъл да определи приблизително цена на иск, с който е сезиран, по този ред, така, че по правилата на родовата подсъдност, се окаже подсъден на окръжния съд.  

Без да е посочил ищецът цена на исковете, без най-сетне съдът да е определил конкретно в какъв размер е действителната такава, с влязло в сила определение и без да я е определил по размер приблизително, но изключвайки възможността да е по-ниска от 25000.00лв., съответно 50000.00лв., неправилно е приел, че са налице основанията за прекратяване на производството по първоинстанционното  дело, съгласно хипотезата на чл. 104, т. 3, т. 4 и дори т. 6 от ГПК.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС. Съдът следва да укаже на ищцовото дружество да посочи цената на исковете. Ако ищецът поддържа, че цената на иска по чл. 26 от ЗЗД е продажната цена по договора от 21.08.2015г.-14800.00лв., то следва да се има предвид, че определянето на цената и на двата предявени иска следва да стане съгласно разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 от ГПК, като би следвало съдът да допусне и изслуша заключение по оценителна експертиза, а при установяване на несъответствие, да повдигне служебно въпрос за цената на исковете, провеждайки процедурата по чл. 70 от ГПК. Възможно е стойността на плавателният съд и съответно цената на всеки един от предявените искове да се окаже действително по-висока от тази по чл. 104, т. 3 или т. 4 от ГПК и намери приложение разпоредбата на чл. 104, т. 6 от ГПК, то в такъв случай ще се наложи прекратяване на производството по делото пред ВРС и изпращането му на ВОС по правилата на родовата подсъдност. Едва тогава обаче прекратяването и препращането на делото на ВОС би било законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 9683/30.07.2019г. по гр.д. № 11879/2019г. на 9-ти състав на ВРС, с което производството по делото е прекратено, на осн. чл.119, ал.1 ГПК вр. чл.118, ал.2 ГПК и делото изпратено на Окръжен съд – Варна по компетентност, след влизане в сила на прекратителното определение, на осн. чл.118, ал.2 ГПК и чл.104, т.4 и т.6 ГПК и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

                                                                           

 

                                                                           2.