№ 177
гр. Благоевград, 14.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20241200500052 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 783/19.11.2023г., постановено по гр.д. № 1076/2023г. по описа на РС
Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от ТПК
"ЕДЕЛВАЙС", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Банско, п.к. 2770,
ул. България № 22, представлявано от председателя Д. Г. С.; Кооперация "ТРУДОВО
ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "ЕДИНСТВО"", ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, п.к. 2700, бул./ул.„Крали Марко“ № 4, представлявано
от председателя З. М. Ч. и Кооперация "ТПК "СИЛА"", ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, п.к. 2700, бул./ул. Тодор Александров № 14,
представлявано от председателя В. Г. М., чрез пълномощника им- адвокат Х. Д. Х., член на
***, с която се иска неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно.
Навадени са с жалбата оплаквания, че атакуваното решение на РС Благоевград е изцяло
неправилно и в противоречие с материалния закон, като се иска от въззивния съд да бъде
отменено изцяло, а съставът на ОС Благоевград да постанови друго такова по съществота на
спора, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 58 от ЗК.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че с оглед на заявените основания с ИМ,
същият не дължи проверка досежно редовното свикване на ОС. Излагат се доводи, че
служебно задължение на съда е да направи проверка дали Общото събрание е било свикано
валидно и редовно в съответствие, както с устава на ОСТПК, така и с приложимите
разпоредби на ЗК, което обаче не е сторено от РС Благоевград. Поддържа се че по делото са
представени редица писмени доказателства, от които съдът е можел да направи проверка и
да установи, че Общото събрание не е било свикано валидно и редовно, оттук проведеното
1
на 11.05.2023г. Общо събрание е изцяло незаконосъобразно.
Развити са в тази насока с въззивната жалба съображения, че:
-Свикването на ОС, провело се на 11.05.2023г. е незаконосъобразно, защото е свикано от
УС, който отдавна е трябвало, да прекрати своята дейност. В него са взели участие двама
членове -С. К. и И. П., които повече от година нямат качеството Председател на
Кооперация. Това се установява и от ТР по партидите на съответните кооперации - ТПК
“Нов свят“ се представлява вече от г-жа Е. К., а ПКИ “Г. К.“ от -г-жа К. А.. В списъка на
поканените присъстват техните имена, както се вижда и от доказателствата към заявлението,
постъпило на 22.05.2023г. в ТР за вписване на взетите решения на Общото събрание, чието
охранително производство е спряно с Определение на ОС Благоевград;
Изложени са с въззивната жалба съображения, че според чл. 16 ал.1 от Устава на ОСТПК-
Общото събрание е върховният орган на съюза, което се състои от представители на
съответните кооперации. От тази норма следва че върховният орган на съюза се състои от
Председателите на кооперациите, или техните заместници. Тъй като нито една кооперация,
членуваща в ОСТПК към момента на провеждането на събранието 11.05.2023г. няма
заместник-председатели, то като пълномощници на съответните кооперации остават само
Председателите. В нарушение на тази разпоредба на устава след отпадането на качеството
на Председатели на съответната кооперация, посочените по-горе лица не ка били заменени с
подгласника, какъвто се явява г-н Гаргавелов. Нито пък е свикано изборно Общо събрание
за попълване състава на УС с някой, който има качеството Председател на кооперация, след
като и г-н С. К. престава да бъде Председател на ПКИ“Г. К.“;
Изложени са доводи с в. жалба, че пълномощници биха могли да бъдат други член-
кооператори за конкретното Общо събрание и при положение, че Общото събрание на
съответната кооперация ги е излъчило, да представляват същата, но само за конкретно Общо
събрание и до мандата на пълномощното. Недопустимо е обаче да продължават работата си
като редовни членове на Управителния съвет, защото в крайна сметка, те са избрани
измежду Председателите.
Поради изложените съображения, поддържа се от въззивната страна че управителния съвет,
който е свикал Общото събрание, е бил в незаконосъобразен състав, тъй като не е отговарял
на изискването на чл. 16 ал.1 от Устава на ОСТПК. Поради това Управителен съвет не е
имал законовото право да свиква Общото събрание. Гореизложеното не е било поставено
под анализ от РС Благоевград, поради което само на това основание, обжалваното решение
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Във връзка с оплакването за неправилност, наведени са доводи с въззивната жалба, че РС
Благоевград неправилно е подложил на анализ и тълкуване разпоредбите на чл. 17 ал. 1 и ал.
2 от ЗК, съотв. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Устава на ОСТПК. В мотивите на обжалваното решение
се сочи, че ищците не твърдят „първоначална липса на кворум на Общото събрание от
11.05.2023г., т.е. че при започване провеждането на събранието не са били спазени
изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗК, съотв. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Устава, а се твърди,
2
че в хода на провеждането му и конкретно преди вземане на атакуваните решения, по-
голямата част от членовете са напуснали Общото събрание, поради което и при вземането на
тези решения Общото събрание вече не е имало кворум“. Първоинстанционният съд е
констатирал че според ищците, от първоначално присъстващите 17 човека с пълномощните,
преди вземане на процесните решение на събранието са били останали 11 човека, като
останалите са напуснали.
Навеждат се правни доводи от кооперациите жалбоподатели, чрез пълномощника им адв. Х.,
че по делото е спорен въпроса дали така установения факт обуславя извод за липса на
кворум на Общото събрание при вземане на процесните решения, което е основание за
незаконосъобразността им.
Сочи се с въззивнтаа жалба, че видно от мотивите към обжалвания съдебен акт, съставът на
РС Благоевград е приел, че съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗК изрично е предвидено, че ако не се
явят необходимият брой членове, събранието се провежда един час по-късно, независимо от
броя на присъстващите. След като изискването за определен процент присъстващи отпада с
отлагането на събранието с един час, то това изискване не възниква наново в хода на
провеждане на събранието. Следователно, напускането на някои или дори на повечето от
членовете на общото събрание в хода на провеждането му не може да доведе до липса на
кворум, тъй като изискването за определен такъв важи единствено за първоначално
насрочения час за провеждането му и до изтичане на един час по-късно.
Първоинстанционният съд е изложил доводи, че в хода на провеждане на събранието
въпросът за броя на присъстващите е от значение с оглед определяне на необходимото
мнозинство при вземане на решенията, но не и като условия за законност на общото
събрание.“ /РС Благоевград се е позовавал на Решение № 164 от 01.02.2013г. по т.д. №
982/2011г. на ВКС, I т.о./, Съставът на РС Благоевград е приел, че решението на Общото
събрание на кооперацията не противоречи на нормата на чл. 17 от ЗК, ако към момента на
откриване на заседанието е бил налице необходимият кворум за провеждането му, но в
гласуването на атакуваните решения са участвали само част от член - кооператорите, поради
напускането на останалите.
Оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд, досежно наличието
на изискуемия от закон кворум към момента на вземането на атакуваните решения на ОС, с
предявения иск по чл. 58 от ЗК пред РС Благоевград. Поддържа се от въззивната страна, че е
нарушен чл. 17, ал. 1 от Закона за кооперациите, съгласно който Общото събрание е законно
и може да взема решения, ако присъстват повече от половината членове (пълномощници), а
за изменение или допълнение на устава, за преустройство и за ликвидация на кооперацията,
за избор на председател и на членове на управителния и на контролния съвет и за
придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях - ако
присъстват повече от две трети от членовете (пълномощниците). Същият кворум е
предвиден и в чл. 20, ал. 1 от Устава на ОС на ТПК гр. Благоевград. Сочи се във въззивната
жалба, че установено е от доказателствата събрани пред РС Благоевград, че в настоящия
случай на проведеното на 11.05.2023г. годишно отчетно- изборно общо събрание на ОС на
3
ТПК, при разглеждане на т. 6, подточки 1, 2 и 3 от дневния ред, са присъствали общо 11
членове на съюза, което е по-малко от предвидените в чл. 17 от ЗК повече от 2/3 или в
нашия случай изискуемият кворум е 13 (тринадесет) членове. Навеждат се правни доводи-
че проведените избори за управителни органи на съюза, са проведени при липса на кворум.
Излагат се доводи, че е в противоречие със ЗК да се гласува избор на председател и на
членове на управителния и на контролния съвет при наличието само на 11 члена на ОС, при
условие, че законът изисква да присъстват повече от 2/3 от членовете. Членовете са общо 19
на брой, съгласно Книгата на членуващите кооперации, поради което за да е налице
законовия 2/3 кворум, присъстващите на ОС следва да са повече от 11 члена. Въпреки
липсата на необходимия брой присъстващи членове събранието пристъпва към гласуване на
решения, за чието вземане се изисква квалифицирано мнозинство. Ето защо поддържат се от
въззивниците чрез пълномощника им доводи, че в противоречие на чл. 17, ал. 1 от ЗК е
проведено едно незаконно общо събрание, в частта му избор на управителни органи (т.6 от
дневния ред).
Развити са правни съображения с въззивната жалба по делото, че съгласно чл. 18, ал. 1 от
ЗК, решенията на общото събрание се вземат с мнозинство от повече от половината
присъстващи членове или пълномощници по чл. 17, освен ако ЗК или уставът предвижда
друго. Тази разпоредба на ЗК е диспозитивна правна норма, поради което следва да се
приложи Устава, който предвижда квалифицирано мнозинство. В Устава на ОС на ТПК гр.
Благоевград, и по-конкретно в чл. 21, ал. 2 е предвидено и квалифицирано мнозинство за
вземане на решения за определяне на броя на членовете и подгласниците на Управителния и
Контролния съвет, както и за избор и освобождаване на председателя на Съюза. Тази
разпоредба на Устава също е нарушена. Видно от Протокола от 11.05.2023г., след
проведеното явно гласуване с 10 гласа „за“ и 1 глас „против“ на г-н И. Ч. се е взело
решение, а именно: Общото събрание на ОС на ТПК гр. Благоевград избира за Председател
на съюза г-н Г. Б., което е взето както в нарушение на ЗК, така и в нарушение на Устава,
поради което с настоящата искова молба молим за неговата отмяна като незаконосъобразно.
Поддържа се от въззивната страна, че след като са нарушени нормите за кворум при
провеждането на ОС и за мнозинството при гласуване на решенията, то те подлежат на
отмяна на това основание.
Навеждат се възражения от правна страна, че Решение 164/1.03.2013г, по т.д.982/2011г. на
ВКС, на което съставът на РС Благоевград се е позовал, не е тълкувателно, единично е и
като такова не може да се счита за трайна съдебна практика, като със същото се прави
особен прочит на нормите на ЗК, поради което изводите на същото не могат да са аргумент
в полза на законността на проведените избори на управителни органи и председател на
годишното отчетно изборно събрание на ОС на ТПК Благоевград, проведено на 11.05.2023г.
Според начините за изчисляване в горното решение на ВКС, на събранието са присъствали
17 пълномощници/представители, като мнозинството от 2/3 от присъстващите 17 за избор на
всеки от органите и председателя е равно на 11 не е налично. Във всички случаи
гласувалите „за“ са 10 или по малко, следователно и в този случай отново не са избрани.
4
Оспорват се с въззивната жалба изводите на РС Благоевград, който при изводите си
изложени в мотивите към обжалваното съдебно решение, приравнява напускането на 7 член-
кооператори на събранието с хипотезата на „спадащ кворум“, предвидена в чл. 17, ал. 2 от
ЗК. Спадащият кворум е разгледан и в цитираното Решение на ВКС № 164 от 01.02.2013г.
по т. д. № 982/2011г., но същото не е относимо към процесния казус, тъй като Общото
събрание от 11.05.2023г. не е проведено при условията на спадащ кворум, поради което
изводите на съда за изцяло неправилни. Спадащият кворум е предвиден в чл. 17, ал. 2 от ЗК,
съгласно който ако не се явят необходимият брой членове, събранието се провежда един час
по-късно, независимо от броя на присъстващите. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй
като в началото на събранието са присъствали 17 членове, т.е. не е налице хипотезата на
спадащ кворум, тъй като ОС не е следвало да изчака 1 час, защото са се явили достатъчен по
смисъла на ЗК брой членове, за да се проведе събранието. В допълнение, считаме че това
решение на ВКС не представлява и задължителна съдебна практика за настоящия съд.
Излагат се доводи с въззивната жалба, че съгласно устава на ОСТПК, решенията за избор на
председател и на членове на УС и на КС, се вземат с мнозинство - 2/3 от присъстващите,
като законът (чл. 18 ЗК) има предвид и следва да бъде тълкуван от присъстващите към
момента на откриването на събранието, а не към момента на гласуване на решенията.
Противното би обезсмислило разпоредбата на чл. 18 от ЗК и би я направило на практика
мъртва правна норма, като по този начин лесно би могло да се заобиколи закона и да се
вземат и гласуват решения, които да ощетяват кооперацията и да увреждат интересите й,
както и тези на нейните членове. Не би било справедливо определяща да е бройката на
присъстващите към момента на гласуване на решенията.
Поради изложените съображения, за жалбоподателите е неясно защо РС Благоевград е
тълкувал израза в чл. 18 ЗК „присъстващи“, като присъстващи към момента на гласуването,
а не към момента на откриване на събранието. Подобен вид едностранно тълкуване на
закона от РС Благоевград е изцяло неправилно и в противоречие със самата разпоредба на
чл. 18 ЗК. Подобен вид тълкуване би намерило евентуално приложение само в хипотезата на
17 ал. 2 от ЗК, а именно при „спадащ кворум“, какъвто в настоящия случай не е налице.
Когато събранието се провежда при спадащ кворум, мнозинството по чл. 18, ал. 2 от ЗК
следва да се изчислява съобразно присъстващите членове на кооперацията, независимо от
техния брой. Когато обаче събранието не се провежда при спадащ кворум, то мнозинството
следва да се изчислява съобразно присъстващите членове към момента на откриване на
събранието. Такова следва да е и тълкуването на чл. 18 от ЗК и на устава на ОСТПК.
Именно поради тази причина законът изисква да се състави и списък на присъстващите, тъй
като от него се вижда бройката на присъствалите на събранието членове, от които следва да
се определи и мнозинството при гласуване и вземане на решения. Видно от списъка на
събранието са присъствали 17 членове, от които 10 са гласували „за“, т.е. необходимият
кворум от 11 гласа „за“ не е бил наличен, съответно решението на ОСТПК за избор на
председател и за избор на членове на УС и КС е незаконосъобразно.
При изложените съображения с въззивната жалба, иска се от въззивния съд да постановите
5
съдебно решение, с което да отмените обжалваното Решение № 783/19.11.2023г.,
постановено по гр.д. № 1076/2023г. по описа на РС Благоевград, като неправилно и
незаконосъобразно, и да постановите друго решение по същество на спора, с което да
уважите предявения от ищците иск по чл. 58 от ЗК и да отмените като незаконно прието
Решение от годишното отчетно- изборно общо събрание от 11.05.2023г. на Кооперация
"ОКРЪЖЕН СЪЮЗ НА ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, п.к. 2700, ул. Тодор
Александров № 14, представлявано от председателя Г. И. Б., в частта му т. 6, подточки 1,
2 и 3 от Дневния ред, а именно за избор на председател на ОС на ТПК, както и за избор на
членове на Управителния и Контролния съвет, поради незаконосъобразно свикване на ОС
на УС на ТПК гр. Благоевград, както и поради липса на кворум за взимане на решенията в
тази им част.
Претендират се разноските, направени пред настоящата съдебна инстанция.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен
отговор от СЪЮЗ НА ТРУДОВОПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ/ОС НА ТПК/”,
гр. Благоевград, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград,
Ул”Тодор Александров“ № 14, представлявано от Председателя Г. И. Б.,чрез
пълномощника- адвокат П. А., на съдебен адрес: ***, с който се изразява становище за
законосъобразност и правилност на постановеното от първоинстанционния съд съдебно
решение и неоснователност на въззивната жалба.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че Решение № 783/19.11.2023г.,
постановено по гр.д. № 1076/2023г. по описа на РС Благоевград е постановено от
компетентен съд, при спазване на процесуалните правила и правилно прилагане на
материалния закон след установяване на фактите и обстоятелствата по делото. Наведените
от въззивните жалбоподатели доводи в депозираната от процесуалния им представител
жалба се оспорват като неоснователни.
Сочи се с отговора на в. жалба, че в мотивите на обжалваното решение, съставът на ОС
Благоевград е посочил че в „петитума на исковата молба е посочено, че решенията са
незаконосъобразни поради незаконосъобразно свикване на ОС от УС на ТПК Благоевград.
По отношение на това искане обаче липсват изложени каквито и да било твърдения в
исковата молба. Напротив, видно от същата не се оспорва, че е свикано ОС на Кооперация
„ОСТПК“, с решение на УС и изпратени покани. Поддържа се от въззиваемата страна, че
предвид изложеното съдът не дължи проверка на посоченото, но само за пълнота намира за
нужно да отбележи, че се установи от представените и приети доказателства, че събранието
е редовно свикано-взето е решение за свикването му, изпратени са покани, които са
получени в установения срок.“
Още в отговора на исковата молба от ответната страна се навеждат възражения, че в същата
не са посочени конкретни нарушения по свикването на Общото събрание. Излагат се доводи
с писмения отговор на въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция, че редът и
условията за законосъобразност на свикването на общото събрание са уредени в чл. 16, ал.1
6
от Закона за кооперациите и в чл. 18 от Устава на ОС на ТПК-Благоевград и в конкретния
случай те са изцяло спазени. Годишното редовно отчетно-изборно общо събрание на ОС на
ТПК - гр. Благоевград е свикано по решение на Управителния съвет с писмена покана,
разгласена по ред, определен в устава, най-малко 14 дни преди деня на провеждането му. В
поканата са вписани дневния ред на общото събрание, както и денят, часът и мястото,
където то ще се проведе. Всички пълномощници на членовете на Съюза са уведомени в
законовия срок. В петитума на молбата се иска отмяна само на част от взетите на Общото
събрание решения, което потвърждава, че не са налице нарушения по свикването и
законността на общото събрание.
Поддържа се от въззиваемата страна, че относно обстоятелството дали съдът дължи
служебна и абсолютна проверка за законосъобразност, касателно свикването на общото
събрание, оплакванията на въззивника са неоснователни, тъй като в гражданския процес, за
разлика от административния и наказателни, водещо е диспозитивното начало и съдът не
извършва служебна проверка за законосъобразност, по аргумент на чл. 6, ал. 2 ГПК.
Служебни действия гражданският съд извършва само в изрично посочени в гражданско-
процесуалния кодекс случаи, като запълването със съдържание - факти и правни основания,
на бланкетните оплаквания на страните не е сред тях. Служебна проверка за
законосъобразност на решенията на ОС и в частност на процедурата за свикване, не е
предвидена и в Закона за кооперациите.
Във връзка с посоченото оплакване въззивникът сочи, че по делото са представени редица
писмени доказателства, от които съдът е можел да направи проверка и да установи, че
Общото събрание не било свикано валидно и редовно. С писмения отговор на в. жалба се
застъпва становището, че посоченото оплакване е неоснователно. Простото представяне по
кориците на делото на писмени доказателства без изяснена релевантност към спора с
очакването да бъдат служебно разгледани и преценени е в рязко противоречие с правната
логика и началата на гражданския процес, при все, че съдът допуска, разглежда и анализира
доказателствата в границите, които му се поставят от страните по аргумент на чл. 146, ал. 4
във вр. с чл. 156, ал. 1 ГПК.
Акцентира се от въззиваемия чрез неговия пълномощник, че самият жалбоподател,
осъзнавайки този свой пропуск, се е опитал да компенсира недостатъците на първоначалната
си исковата молба, образувайки ново дело- г.д. № 1107/2023г по описа на РС Благоевград,
което към настоящия момент е обявено за решаване, и което, както той сам твърди се
отличава от настоящото по разширения петитум, в който именно се допълват основанията за
незаконосъобразност, навеждайки аргументите, които се домогва да въведе и в настоящото
дело на етапа на въззивното обжалване.
В рамките на разглеждането гр.д. № 1076/2023г. по описа на РС Благоевград едва с
въззивната жалба жалбоподателят въвежда основания за сочената незаконосъобразност.
Въвеждането на нови за това производство факти и обстоятелства, както и основания за
незаконосъобразност на свикването на ОС на този етап е недопустимо на основание чл. 266
ГПК и в този смисъл не следва изобщо да се разглежда от съда. Въпреки това за пълнота се
7
сочи в писмения отговор на в. жалба, че по сочените основания относно твърдяната
незаконосъобразност на свикването на Общото събрание провело се на 11.05.2023г., са не
само недопустими на този етап, но и по същество неоснователни.
Оспорват се доводите наведени с въззивната жалба по настоящото дело- че УС на ОС на
ТПК- Благоевград, който е свикал Общото събрание е нелегитимен. Видно от актуалното
състояние на ОС на ТПК - Благоевград в Търговския регистър на Агенцията по вписванията,
Общото събрание е свикано от вписания Управителен съвет. Фактът, че член на УС е
престанал да бъде председател на кооперацията, но е останал член-кооператор в същата
кооперация, не е основание за автоматично прекратяване на неговия мандат и заменянето му
с друг. Съгласно чл. 20, ал. 4 от Закона за кооперациите предсрочно прекратяване на
мандата на член на УС има само при напускане от негова страна или при смърт, каквито
хипотези не са налице. Г-н И. П., който е член на УС на Съюза, продължава да е член-
кооператор в ТПК “Нов свят“ и легитимен член на УС на ОС на ТПК- гр. Благоевград до
изтичане на мандата му и избор на нов УС. На другия член на УС г-н С. К., който не е бил
избран за председател на ПКИ “Г. К.“ - Сандански през 2023г., също е легитимен член на
УС. Мандатът му не е прекратен предсрочно. Същият не е депозирал молба за напускане
като член на УС на ОС на ТПК - Благоевград и е продължил да изпълнява задълженията си
като такъв до изтичане на вписания в Агенцията по вписванията мандат. Във връзка с
легитимното участие на г-н П. е дадено становище от Правния отдел към Националния
съюз на ТПК, в което изрично е посочено, че участието му е легитимно. Посоченото
становище е меродавно и относимо с оглед структурата на ТПК и има характер на
методическо указание. Становището е приложено по делото.
Предсрочно освобождаване на член на УС може да има при неизпълнение на задълженията
му само в случаите на чл. 20, ал. 2 от Закона за кооперациите, чийто фактически състав в
настоящия случай не е налице.
От приложения протокол на УС от 03.04.2023г. е видно, че всички негови членове са
участвали на заседанието и единодушно са взели решение за свикване на редовно общо
събрание на Съюза. Присъствал е и председателя на Контролния съвет г-жа З. Ч.. Спазени са
всички законови и уставни разпоредби във връзка със свикване на събранието като е
определен деня, часа, мястото и дневния му ред.
Оспорват се оплакванията на жалбоподателя изведени с въззивната жалба, досежно
преценката на съда за наличието на кворум, като с писмения отговор на въззиваемата
страна, поддържа се че съдът правилно е приложил закона, в частност чл. 17, ал. 2 от ЗК и
оспорваме, изложените от жалбоподателя оплаквания за липса на кворум и мнозинство при
вземане на решенията за избор на органи по т.6 от дневния ред.
Излагат се доводи в писмения отговор на в. жалба, че Общото събрание е проведено
законосъобразно, както в първата част на заседанието по т. 1 до т. 5 от дневния ред, така и
след напускане на част от неговите членове, които по своя преценка не са упражнили своето
право на глас и правото си да участват в избора на органи на Съюза съгласно права им по
чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗК и чл. 12 от устава.
8
Не се оспорва с писмения отговор пред настоящата въззивна съдебна инстанция,
установената безспорна фактическа обстановка: При откриване на заседанието на общото
събрание, кворумът за приемане на решения по дневния ред е налице- повече от 2/3 от
състава, а именно 17 от общия брой 19. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Закона за кооперациите е
предвиден кворум за законност на събранието, независимо от броя на присъстващите, при
изчакване на един час. При тази хипотеза, решенията се взимат с изискващото се
мнозинство от присъстващите членове, независимо от техния брой. В конкретния случай
при избора на органи по т. 6 от дневния ред е необходимо решенията да се вземат с повече
от 2/3 от 11 присъстващи членове. Изборът на органи е с 10 гласа “за“ от 11 присъстващи
членове и този избор е законосъобразен, поради което решенията от дневния ред не
противоречат на закона и устава и не следва да бъдат отменени по реда на чл. 58 от ЗК.
Излагат се доводи, че в хода на провеждане на събранието кворумът е намалял поради
напускане на част от членовете по време на заседанието, при това положение не е
необходимо изчакване от един час, а решенията се вземат с мнозинство от присъстващите,
независимо от техния брой/спадащ кворум/.
Поддържа се от въззиваемата страна, че в този смисъл е и съдебната практика на ВКС по
аналогични случаи в Решение № 164 от 01.02.2013г. на ВКС по т.д. № 982/2011г., където е
посочено, че при напускане на член- кооператори, събранието продължава работата си в
хипотезата на чл. 17, ал. 2 от Закона за кооперациите, която се е осъществила с намаляване
броя на присъстващите като за законността на събранието не е необходимо изчакване за
допълване на кворума. С цитираното решение ВКС изрично е приел, че решението на
общото събрание не противоречи на нормата на чл. 17 от ЗК, ако към момента на откриване
на заседанието е бил налице необходимия кворум за провеждането му, но в гласуването са
участвали само част от кооператорите, поради напускане на останалите. В тази връзка
мнозинството следва да се изчислява като брой от присъстващите гласували членове, а не от
регистрираните за участие в събранието към момента на откриването му. В така взетите
решения е приложена уредбата на кворума за провеждане на събранието по чл. 17, ал. 1 ЗК
и изключението по чл. 17, ал. 2 ЗК, в който случай, събранието е законно и може да взема
решения и при т. нар. "спадащ кворум", като в този случай, отпада изискването по чл. 17, ал.
1 ЗК и решението се взема с мнозинството по чл. 18 ЗК, но изчислено от броя на
присъстващите на събранието членове /пълномощници/ на кооперацията.
Оспорва се твърдението, че цитираното решение на ВКС съставлява изолирана практика,
като в тази връзка е и съдебна практика на ВКС - Решение № 188 от 05.12.2018г. по т.д. №
2309/2017г., т.к., 1 т. о. на ВКС; Решение № 164 от 01.02.2013г. по т.д. № 982/2011г., т.к., 1 т.
о. на ВКС; Определение № 314 от 13.05.2020г. по т.д. № 2348/2019г., т.к., 1 т. о. на ВКС;
Решение № 717 от 10.08.2006г., по т.д. № 239/2006г., ТК, II т. о. на ВКС.
Излагат се с писмения отговор на в. жалба съображения, че поддържането на тезата,
защитавана от жалбоподателя не само няма основания в закона и не се подкрепя от
съдебната практика, но също така изцяло противоречи на правната и житейска логика.
Противно на свободните съждения на процесуалния представител на жалбоподателя, ако
9
неговата теза се подкрепи, то би се постигнал един крайно несправедлив резултат - а именно
би се препятствала работата на събранието и биха се лишили добросъвестните участници в
него от възможността да реализират компетенциите си по участие и вземане на решение в
законно свикано общо събрание, заради неправомерното поведение на няколко самоволно
напуснали го участници, които доброволно са решили да се откажат от правото си на
участие вместо да поемат отговорност за избора си при вземане на решение, упражнявайки
правото си на глас с отрицателен или положителен вот, или като въздържали се.
Поради изложените съображения с писмения отговор по реда на чл. 263 от ГПК, иска се от
съда остави без уважение въззивната жалба, подадена от Кооперация "ТПК "ЕДЕЛВАЙС",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Банско, п.к. 2770, ул. България №
22, представлявано от председателя Д. Г. С.; Кооперация "ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ "ЕДИНСТВО"", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Благоевград, п.к. 2700, бул./ул. КРАЛИ МАРКО № 4, представлявано от председателя З. М.
Ч.; и Кооперация "ТПК "СИЛА"", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Благоевград, п.к. 2700, бул./ул. Тодор Александров № 14, представлявано от председателя В.
Г. М., действащи чрез пълномощника си: адвокат Х. Д. Х., член на ***, срещу Решение №
783/19.11.2023г., постановено по гр.д. № 1076/2023г. по описа на РС Благоевград, като
неоснователна и да постановите съдебно решение, с което да потвърди обжалваното
решение на РС Благоевград, като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноските направени пред настоящата съдебна инстанция, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна.
Депозираният писмен отговор на в. жалба изхожда от легитимната насрещна страна, с
пасивна легитимация за оспорване на подадената жалба, като е подаден в установения от
закона срок и със съдържание съобразно изискванията на закона, поради което съдът следва
да съобрази доводите наведени с него при постановяването на съдебен акт пред настоящата
въззивна инстанция.
С оглед липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно заседание по
делото.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 07.03.2024г. от 09.00 часа, за която
дата да се призоват страните, чрез техните пълномощници.
10
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11