Решение по дело №2334/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 7
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20214520202334
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Русе, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20214520202334 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. Д. Д. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 21-
00453- 000360 от 21.10.2021 г. на Началник РУ Сливо поле ОДМВР Русе, с което за
административни нарушения по чл.44 ал.І от ЗДвП и по чл.123 ал.І т.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания, както следва- на основание чл.179 ал.ІІ вр. ал.І т.5
пр.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., на основание чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП- глоба в
размер на 100 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1
месец.Жалбоподателят поддържа чрез пълномощника си жалбата досежно наложените
наказания по чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123 ал.І т.1 от ЗДвП, като твърди,
че е налице недоказаност и неправилно приложение на закона.
Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и в това си качество е санкциониран за
нарушения по ЗДвП.
На 12.10.2021 г., управлявайки товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***,
жалбоподателят се движел по второкласен път 21 в Община Сливо поле, посока-
гр.Русе.Около 09.45 часа на посочената дата, на км 29.150, между управляваното от Д.
1
превозно средство и насрещно движещ се товарен автомобил „Ситроен“ с рег. № ***
настъпило ПТП.Жалбоподателят не спрял движението си, а продължил напред около 2 км,
след което отбил, тъй като по превозното му средство имало щети, вкл. спукана
гума.Междувременно водачът на втория автомобил подал сигнал на тел.112 за възникналото
произшествие, и на мястото на инцидента бил изпратен полицейски патрул, в чиито състав
бил св.П..П.- мл. автоконтрольор в РУ Сливо поле, ОДМВР Русе.След изясняване на
обстоятелствата, спрямо жалбоподателя бил съставен АУАН № 663573, сочещ осъществени
такива по чл.44 ал.І от ЗДвП и чл.123 ал.І т.1 от ЗДвП.На жалб.Д. било вменено извършване
на нарушения, свързани с навлизане в лентата за насрещно движение, в следствие на което
настъпил сблъсък с друго МПС, както и това, че не спрял за установяване на последиците
от произшествието.Актът бил подписан с обяснения, че произшествието е настъпило поради
спукана гума.Въз основа на АУАН впоследствие е издадено обжалваното постановление
.Пред съда се поддържа жалбата единствено досежно постановените санкции за
нарушението по чл.123 ал.І т.1 от ЗДвП.Твърди се, че е налице неправилно приложение на
закона, тъй като установените фактически обстоятелства е следвало да бъдат
квалифицирани в хипотезата на чл.123 ал.І т.3 от ЗДвП.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- АУАН № 663573 от 12.10.2021 г., докладна записка, справка за
нарушител, показанията на св.П.- актосъставител, които следва да бъдат кредитирани
изцяло като кореспондиращи с другите приобщени доказателства.
Правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и от лице, разполагащо с правна легитимация, поради което е
допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.Налице
е редовно съставен акт за нарушение, който притежава всички законови реквизити и е
издаден при спазване и на регламентираната процедура, предвид което той се ползва с
презумптивна доказателствена сила относно отразените обстоятелства.
По същество, съдът намира, че извършването на всяко от нарушенията е правилно
установено и доказано.
Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.І от ЗДвП, при разминаване водачите на насрещно
движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично
разстояние между пътните превозни средства.Конкретно очевидно жалбоподателят нарушил
това свое задължение, с което осъществил вмененото му административно нарушение.Няма
опровергаващи констатациите в акта доказателства в този аспект, като са налице единствено
обяснения за спукване на гума като обективна причина за настъпване на
произшествието.Тези обяснения не се подкрепят от другите събрани по делото
доказателства, като в този аспект изрично следва да се съобразят и показанията на св.П.,
според който водачът Д. не е дал такива обяснения.Следва да се отчете и факта, че
2
жалбоподателят не спрял веднага след настъпване на произшествието, а продължил
движението си около 2 км докато отбие.Такова поведение не може да се определи като
логично при изложените в акта от страна на нарушителя твърдения за причините за
инцидента.
Правилно, законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността на
жалбоподателя и за нарушение по чл.123 ал.І т.1 от ЗДвП.Според този текст, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието.Установеното по делото сочи, че жалбоподателят в качеството си на водач
не изпълнил това свое задължение, с което е осъществил административното
нарушение.Възраженията във връзка с относимостта на възприетата правна квалификация,
не са основателни.Едва след като даден водач установи какви са последиците от
произшествието, за него възникват допълнителни задължения в зависимост от това дали се
касае до ПТП с пострадали лица или такова само с причинени материални щети и именно
поради това систематично общото задължение на водачите е изведено на първо
място.Безспорен факт е, че Д. изобщо не е спрял след настъпване на удара, поради което не
може да се приеме, че същият е знаел, че няма пострадали лица, т.е.- бил е наясно, че от
произшествието има само материални щети и в този смисъл- не е изпълнил задълженията
си, произтичащи от тези последици.
При така установеното, съдът намира, че и в частта на наложените административни
наказания постановлението се явява обосновано и законосъобразно.Определената на
основание чл.179 ал.І- вр. ал.І т.5 пр.5 от ЗДвП санкция е глоба в предвидения от закона
размер на 200 лв., като постановлението не подлежи на изменение в тази му част.Що се
отнася до определените на основание чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП административни наказания
глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец, то
същите са предвидени за нарушение на задълженията на участник в ПТП.Наказващият орган
е определил санкциите в минимален размер- за постановеното лишаване от права, и към
минимума на закона- за наложената глоба. Така постановените наказания са
законосъобразни и обжалваното постановление следва да бъде потвърдено и в тази си част.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21- 0453- 000360 от 21.10.2021 г. на
Началник РУ ОДМВР Русе, РУ Сливо поле, с което на В. Д. Д. с ЕГН **********, от
гр.Русе, ул.“Мидия Енос“ 4, вх.4, ет.4, ап.5, за нарушение по чл.44 ал.І от ЗДвП и по чл.123
ал.І т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания, както следва: на основание
чл.179 ал.ІІ вр. ал.І т.5 пр.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., на основание чл.175 ал.І т.5
от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1
месец.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4