№ 146
гр. Варна, 26.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20243000500299 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:57 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ „ТЪРГОВСКА БАЗА“ ООД гр. Варна чрез
представляващ Д. Н. ПопН., редовно уведомен, представляващият не се явява,
представлява се от адв. Л. Д. и адв. Д. П., редовно упълномощени и приети от
съда от преди.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:
„БУЛМИКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД гр. София, редовно уведомен,
представлява се от адв. К. К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
„ГРЕЙНСТОР ТРЕЙДИНГ“ АД гр. София, редовно уведомен,
представлява се от адв. В. М., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
„ГРЕЙНСТОР ИНВЕСТ“ АД гр. Сливен чрез представляващ С.
Вълков Вълев, редовно уведомен, представлява се от адв. В. М., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Н. К., редовно призован, явява се лично.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице след снемане на
неговата самоличност :
Вещото лице С. Н. К. – 64 г., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
В. Л. К.: Поддържам представеното заключение. Искам да направя
следните уточнения в него: 1/ на стр. 4 от заключението силоза съм го посочил
с идентификатор № 3, а всъщност той трябва да е с идентификатор № 4; 2/ в
чертежите на Приложение № 2 и № 3 сграда с № 9 дублира сграда с № 1, т.е.
номерация № 9 е излишна. Искам да уточня и че номерацията в тези
приложения не съвпада с номерацията по КК.
АДВ. Д.: На стр. 3 долу Вие сте посочили индивидуализация на сградата
по договор от 15.07.1991г. между „Зърнено-фуражен комбинат“ гр. Девня и
„Търговска база“ – Варна и на стр. 4 горе сте посочили сграда с
идентификатор № 9 по същия договор. Бихте ли дефинирали по коя точка от
договора е сграда № 16 и по коя точка от договора е сграда № 9?
В. Л. К.: По договор от 1991г. в т. 1 е записана „лаборатория за готова
продукция“, която съответства и с техническа работилница, която съответства
на сграда с идентификатор № 16 по КК. В т. 5 към договора от 1991г. пак е
описано помещение до кантара – малка сграда с размери 12 м на 5 м и
височина 2.20 м., която всъщност се ползва като техническа работилница. При
огледа на място установих, че тя има две помещения: едната част е техническа
работилница, а другата е складово помещение. Тя съответства на сграда с
идентификатор № 9 по КК. Всъщност изградената сграда е сграда № 9 до
кантара.
АДВ. К.: Този договор от 15.07.1991г. приложен ли е по делото?
В. Л. К.: Да, приложен е.
АДВ. К.: По т. 2 от заключението Ви: по договора от 1987г. как
направихте индивидуализацията на сградите, по кои белези
индивидуализирахте коя сграда на коя съответства съобразно посочените в
договора описания?
В. Л. К.: Ползвам КК, огледа на място и съответно резултатите от
геодезическото заснемане. В договора от 1987г. сградите са дадени по
първоначална стойност. Примерно на двете покрити площадки: те са с еднакви
стойности и съответстват на сгради № 2 и № 3 по КК – това са т.нар. дъбови
складове, понеже покривите им са дъбови.
АДВ. К.: Може ли да ми кажете тази стойност на какво съответства?
В. Л. К.: Не мога да кажа тази стойност на какво съответства.
АДВ. К.: Т.е. няма индивидуализиращи признаци? Проверихте ли в
2
ПУП дали фигурират сградите, от кога фигурират в ПУП, в плана за регулация
и застрояване, има ли приет в гр. Девня или няма?
В. Л. К.: Не съм имал такава задача да проверявам регулационните
планове и затова не съм го направил. Освен това държавните предприятия
към този период не са били с регулационни планове, на които да са посочени
сградите, а са били със строителни площадки. На тях е дадено петно за
застрояване, а няма нанесени сгради. За да мога да видя за сгради трябва да
търся инвестиционен проект към този момент, то даже са към доста моменти,
защото сградите не са строени в един и същ период. Примерно складовете до
жп коловоза са строени 1942г.-1943г., а другите са строени вече други
периоди.
АДВ. К.: Въз основа на какво приехте, че сградите по договора от 1987г.
се намират в процесния имот? Правихте ли оглед на имота?
В. Л. К.: Процесният имот представлява този зърнено-фуражен комбинат
и съответно СО „Търговска база на едро-Варна“ – по това се ориентирам.
Правих оглед на имота три пъти: два пъти в присъствието на охраната, третия
път в присъствието на ищеца г-н Д. ПопН. - фактически той уговори, за да ме
допуснат в базата.
АДВ. К.: Относно т. 3 от заключението Ви за отС.ията на сградите: защо
считате, че за силоза е приложима Наредбата за строително-технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар от 2010г. при
положение, че силоза е строен 1973г.? Приложима ли е за заварено
строителство наредбата от 2010г.?
В. Л. К.: Защото към този момент трябва да определя прилежащият
терен, а действащата наредба е тази понеже складовете са с горивни
материали – зърното се възпламенява. Наредбата от 2010г. е приложима към
настоящият случай, за да мога да определя прилежащият терен.
АДВ. К.: По какви правила са определени прилежащите площи за
другите сгради?
В. Л. К.: Прилежащите площи за другите сгради съм ги определил по
Наредба № 7/2003г. към ЗУТ, а за трафопоста прилежащата площ се определя
по Наредба № 16/2004г. за енергийните обекти.
АДВ. К.: Може ли да разясните по Наредба № 7 как сте определили
прилежащите площи, защото в заключението не е записано?
В. Л. К.: За сгради с височина до 10 метра сервитута е на 3 метра от
ограждащите страни, а за страна, от която не може да се осигури
необходимите 3 метра от срещуположната страна е два пъти разС.ието, т.е. е 6
метра.
АДВ. М.: Посочили сте, че сграда с идентификатор № 4 е с площ 256
кв.м. Бихте ли обяснили откъде черпите информация за тази квадратура тъй
като в различните документи квадратурата е различна: в данните от КК е 356
кв.м., в нот.акт от 2015г. е 356 кв.м., в АДС от 1994г. е 554 кв.м., а в договора
3
от 1987г. квадратурата липсва?
В. Л. К.: 256 кв.м. представлява площ, получена от геодезическото
заснемане.
АДВ. М.: Посочили сте на стр. 5 от заключението, че общата площ на
силозните съоръжения е 568 кв.м. Как формирате тази обща площ?
В. Л. К.: Към тази площ са прибавени площите и на сградите по КК с
номера № 5,6,7 и 8. Това е една обща площ, защото представлява цялостно
съоръжение. Няма как да се отделят самите цилиндрични складове от
останалите постройки, защото те са свързани - кулата с двете помещения
отстрани, отделно самия силоз с кулата са свързани с пасарелката и отделно
има подземни съоръжения, които са свързани с охлаждането на самите
силозни складове и имат и връзка с т.нар. две разтоварища – площадки, които
представляват на практика покрити шахти, в които се изсипва зърното.
АДВ. М.: Тази площ, която сте посочили, на кой от документите, въз
основа на които основавате заключението си, кореспондира? На кой от
документите съответства посочената площ?
В. Л. К.: Като площ съответстват на тази, записана в акт № 614/1994г.
СЪДЪТ: На стр. 2 за сграда с идентификатор № 4 /селскостопанска
сграда с площ 256 кв.м./ - това площ по КК ли е?. След това за същата сграда
на стр.5 с площ от геодезическо заснемане 356 кв.м. А преди това казахте
обратното. Кое в крайна сметка е вярното?
В. Л. К.: На стр. 2 площта на сграда с идентификатор № 4, посочена
като селскостопанска сграда с площ от 256 кв.м. по КК е грешно – следва да
се чете 356 кв.м. по КК и това съответства на площта по геодезическото
заснемане, посочена на стр.5.
АДВ. М.: В началото уточнихте, че има грешка в заключението Ви на
стр.4, т.е. там където сте посочили, че сгради № 4,5,6,7 и 8 нямат
самостоятелен характер? Бихте ли уточнили след като те имат обслужващо
предназначение то спрямо коя от основните сгради е това обслужващо
предназначение?
В. Л. К.: Сгради № 4,5,6,7 и 8 представляват едно съоръжение. Те
представляват едно цяло, няма как склада /№ 4/ да съществува без другите
съоръжения, записани с други идентификатори в КК, защото склада със зърно
е запалим и не може да съществува без тези сгради. Сградите с посочените по-
горе идентификатори не могат да съществуват самостоятелно.
АДВ. П.: Г-н К., на практика снимките в Приложение № 4 и
Приложение № 4.1. показват какво представлява силоза като цяло, нали така?
В. Л. К.: Точно така.
АДВ. Д.: По броя, начина и описанието на обектите в двата договора от
1987г. и 1991г., и на базата на извършения оглед, може ли да се направи
категорично заключение, че договорите касаят именно сградите описани в
4
двата договора и че същите се намират върху ПИ № 214?
В. Л. К.: Да, касаят сградите, които са установени при извършване на
огледа и са на място и са описани в двата документа, които казахте, са в ПИ №
214 по КК, т.е. става дума за един и същ обект зърнобаза.
АДВ. Д.: Възможно ли е разликата в площта на силозите в различните
видове документи, с изключение на КК, да се дължат на различния начин на
записване на силозите и прилежащите сгради, т.е. да са записани по отделен
начин. Възможно ли е това?
В. Л. К.: Не бих казал, не мисля, че се дължи на това.
СЪДЪТ към въззиваемата страна: Спорите ли, че въпросното силозно
съоръжение е било предмет на договора от 1987г.?
АДВ. К.: Оспорвам, че тези сгради са част от договора от 1987г., като
цяло оспорвам, че имота, описан в договора от 1987г. е процесния, оспорвам
изцяло идентичност на имота.
АДВ. М.: Аз оспорвам, че процесните сгради, които са част от
силозното съоръжение, са предмет на този договор от 1987г., тъй като в
рамките на първоинстанционното производство и разпитаните свидетели
потвърдиха, че в рамките на имота е имало множество съоръжения,
включително стар силоз, който в момента не е на място, т.е. аз не считам, че от
този договор от 1987г. може да се извлече информация по категоричен начин,
че това е процесния силоз или комплекс от силози. Дори и да е бил предмет на
договора от 1987г. даден силоз, то това не е процесния и в това съм абсолютно
сигурна.
На въпроси на съда:
В. Л. К.: Общата площ на ПИ е 16 436 кв.м. по КК. На стр. 7
прилежащата площ включва и застроената площ. В посочената от мен обща
прилежаща площ на сгради в процесния поземлен имот в размер на 9109 кв.м.
се включва и застроената площ на сградите от 4701 кв.м. При огледа на място
установих, че останалата незастроена и неприлежаща площ – грубо около
7000 кв.м. отчасти е бетонирана настилка, отчасти е асфалтова и има малко
зелени площи. Бетонираната настилка представлява обслужващи пътища и
площадки, като една част представлява товаро-разтоварваща площадка, но
тази въпросна площадка не представлява застроена площ.
АДВ. Д.: Във връзка с възражението на ответниците искам да Ви
попитам 12-те корпуса на силозите видимо на базата на Вашият опит на каква
възраст са?
В. Л. К.: Не мога да определя кога са изградени силозите, има друг
начин, по който може да се видят кога са построени.
АДВ. П.: Твърдения никога е нямало по делото, че има някакви други
силози, които са съборени.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
5
СЪДЪТ намира, че вещото лице е изпълнило задачата си, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото заключение
вх. № 2965/17.04.2025г. по назначената съдебно-техническа експертиза, ведно
с представените с молба вх. № 3417/12.05.2025г. и № 3418/12.05.2025г.
приложения.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
4656 лв. като задължава въззивника „Търговска база“ ООД гр. Варна в
тридневен срок от днес да представи доказателства за внесена сума от 3656 лв.
При непредставяне на доказателства в срок сумата ще бъде събрана по реда на
чл. 77 от ГПК.
АДВ. П.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. Д.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на
разноските.
АДВ. К.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на
разноските.
АДВ. М.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на
разноските.
АДВ. К.: Правя възражение за прекомерност на размера на разноските,
сторени от насрещната страна. Считам, че същият следва да бъде определен в
разумни граници - до ½ от претендираното.
АДВ. П.: Правя възражение за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение, посочено от адв. К., а по отношение на списъка на
разноските, представен от адв. М. – не възразявам.
АДВ. Д.: Искам да уточня, че разликата във възнагражденията е само
200 лв., а нашето е с включено ДДС. Моля в случай на уважаване на исковете
или пропорционално уважаване на исковете това да бъде съобразено.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноските, ведно с доказателства за извършването
им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, основата на това производство е
неправилността и незаконосъобразността на първоинстанционното решение.
Спорът е за две основни групи обекта: това е ПИ № 214 и дали същият е
6
придобит или не по давност от ищеца с оглед предходно решение, влязло в
сила на 09.07.2002г., и възможно ли е след това решение ищецът да е своил,
да има corpus и animus и придобивно владение по отношение на същия имот,
който е бил вече веднъж признат за чужда собственост. Категоричният
отговор дали по принцип е възможно да се свои по този начин е „да“, защото
независимо дали решението е осъдително и установително, то не може да
преклудира правата на лицата да придобиват на оригинерно основание. За да
се прекъсне тази възможност е необходимо да има ясни доказателства за
наличието на такива правно- значими факти, които правят невъзможно
своенето, т.е. класическия пример за това е договор за наем, договор за
послужване и т.н. Общото правило е, че за да се ограничат правата на лицата
трябва да има сериозна причина. Силата на пресъдено нещо по едно
установително или осъдително дело към определена дата не е такава причина
и не съставлява нарушение на силата на пресъдено нещо ако в един последващ
момент друго лице придобие. В тази връзка мога да се позова на решение №
138/07.10.2019г. по гр. д. № 348/2019г. на ВКС, 1ГО, което е постановено по
касационно производство по дело на ВАпС. Там са развити абсолютно същите
доводи и моля в тази част да имате предвид, че житейската и правната логика
са точно в тази посока – не бива да се счита, че силата на пресъдено нещо е
вековечна и касае всички последващи взаимоотношения. По отношение на
самото своене: доказателствата за своене върху този недвижими имот са
подробно развити от колегата П. в рамките на първоинстанционното
производство и ние се позоваваме на тях. Самият решаващ състав от
Варненският окръжен съд е признал своенето, признал е демонстрацията на
своенето, ограждане, охрана, подобрения, поддържане на инфраструктурата
пред очите на претендиращите собственици. Какъв е бил обаче неговия мотив
да отхвърли иска в тази част? Той се е позовал на една неправилна
конструкция като е казал: ами те понеже имат силози и влизат в имота,
ползват го и понеже тези силози са ги отдавали по силата на облигационни
договори през периода, за който твърдите, че сте своили, значи владението не
е непрекъснато. Тази логика не е правилна, защото дори и да има такива
облигационни договори, друг е въпроса, че колегата П. много точно е казал, че
голяма част от тях въобще не може да се намери връзката между този обект и
тези договори, друга част са между самите ответници помежду им, създадени
може би за нуждите на защитата. Дори и да има такива това по никакъв начин
не препятства придобиването на собствеността чрез давностно владение. В
тази част ще Ви помоля да ни бъде дадена възможност да доразвием
аргументи в писмени бележки. По отношение на сградите има 4 основни
пункта: първата група сгради са тези, за които не се спори, че са собственост
на ищеца – това са сгради № 1,2,3,11,13,15 и 16. Тези обекти са извън
предмета на делото. За тях Варненският окръжен съд изрично в
определението си, съдържащо доклада по делото, е казал, че са извън спора, а
отделно от това на стр. 3 в протокол от съдебно заседание от 02.03.2023г. е
признал собствеността на ищеца върху същите сгради за безспорна между
7
страните. Втората група сгради: сгради №№ 10, 12 и 18 – по тях се спори само
за придобиване на ½ ид. част. Съображенията са същите, които вече изложих,
по отношение на придобиването по давност на имота. Отново препращам към
брилянтната защита на колегата П. пред първата инстанция. Третата група
сгради са тези, които са свързани с т.нар. „силоз“ – основна сграда и
съоръжения, прилежащи, които нямат самостоятелно значение, макар и да
имат отделни кадастрални номера. Там за мен е безспорно, че в договор от
1987г. те са наречени с общото название „силоз“ и фигурират. Има писмен
договор, който е надлежно сключен и годен да прехвърли собствеността. В
случай, че намерите, че този договор поради някаква причина не е бил годен
да прехвърли собствеността, което считаме, че не е така, то тогава Ви моля да
уважите и по отношение на тези сгради иска, основан на изтекла придобивна
давност. Ако обаче Вие намерите, че ищеца е собственик на тези сгради, Ви
молим ако отхвърлите иска в тази част на това основание да го направите с
други мотиви. Мотивите на първата инстанция в тази част са изцяло
неправилни. Те не са облегнати на това подробно изясняване на случая, което
за огромно съжаление трябваше да направи въззивния съд. Това е много
важно за последващите отношения между страните. По отношение на
давността и върху тези сгради ако приемете, че не са собствени на ищеца,
отново се позовавам на изложеното от колегата П.. По отношение на сграда №
9, която е построена въз основа на т. 5 от договор от 15.07.1991г. – тогава,
както и вещото лице посочи, строителството в строителните площадки на
заводите се е извършвало по този начин - по стопански начин. Много често
има само един ген. план, който никъде не се регистрира, много често го и няма
този план. Това е било практика по време на функциониране на
социалистическата икономика. По отношение на тази сграда – тя е построена
от „Търговска база“, ползвана е и отново казвам, че не е могло да бъде
отстъпено по този начин правото на строеж, има незавършен фактически
състав, поради което молим да бъде уважен отново по аргументи, изложени от
адв. П.. По отношение на възраженията, че обектите не се намирали върху
ПИ: броя, вида и описанието на обектите съвпадат напълно на описанието на
обектите в двата договора – от 1987г. и 1991г. с находящите се върху терена, с
уточнението, че същите са документирани по различен начин в различните
периоди от време. В този смисъл Ви моля да приемете, че оплакванията ни във
въззивната жалба са основателни. Действително първата инстанция някакси
повърхностно и небрежно е разгледала този изключително интересен и
сложен правен спор. Поради това Ви моля да поправите всички пороци на
първоинстанционното решение, за да се получи един справедлив
правораздавателен акт. Моля да присъдите разноски за двете инстанции или
ако частично отхвърлите иска - пропорционално на уважената част. Моля да
ни бъде дадена възможност за писмена защита.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, искам да посоча само едно нещо
във връзка с идентичността на сградите, дали това са сградите, които са в
договора от 1987г. – там става въпрос за зърнобазата на зърнено-фуражния
8
комбинат „Благой Касабов“ в гр. Девня. Известно е на всички, мисля, че няма
да оспорят и ответниците, че никога друга зърнобаза там не е имало. Това е
зърнобазата, която се намира в ПИ № 214.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че въззивната жалба е
неоснователна и моля да я оставите без уважение като присъдите разноските
на ответниците. Считам, че в първоинстанционното производство беше
доказано при пълно и главно доказване, че ищецът в първоинстанционното
производство нито е своил, нито е владял претендираните по делото сгради и
имот. Наведените доводи в настоящото производство за начало на давностно
владение са неоснователни. Ще изложа само няколко аргумента в тази насока:
първо с договора за прехвърляне на основни средства от 1987г. не е предадено
нито владение, нито държане на никакво имущество, а страните с т. 3 са се
задължили да прехвърлят собственост. В т.5 е договорено отлагателно условие
- прехвърлянето на собствеността да стане след заплащане на цена.
Доказателства - нито за прехвърляне на владението, нито за платена цена
няма, не се доказа. Отделно при внимателен прочит на договора от 1987г. в
него се установяват множество несъответствия, най-вече на страните в него. В
титулната част купувач по договора е Стопанско обединение „Търговия на
едро“, клон „Търговска база“ Варна, на последна страница договора е
разписан от СО „Търговска база“ Варна и в същото време печата на договора
за тази страна е на СО “Търговия на едро“ София. Всъщност изобщо не става
ясно кой е подписал договора. Освен това на последната страница, в
последния абзац на договора е записано, че е одобрен от Стопански съвет на
СО „Търговска база“ Варна, взето на заседание от 23.09.1987г., а договорът е
подписан на 22.09.1987г., т.е. решението да се сключи договора е взето и е
записано след датата на сключване на договора, което значи, че е антидатиран
със сигурност. Моля да ми бъде даден срок за писмена защита.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло подадените от
мен отговори на депозираната въззивна жалба. Считам, че в рамките на
настоящото производство се доказа, че твърденията, наведени във въззивната
жалба сочат към недопустимо изменение на основанието на иска, така както е
депозиран пред първоинстанционния съд, поради което моля същата да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендирам разноски в полза на представляваните от мен дружества
съобразно представения днес списък. Моля да ми бъде определен срок за
писмени бележки.
АДВ. П./реплика/: По отношение на договора от 1987г.: този договор е
представен още с исковата молба и не е оспорен от ответната страна.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалните представители на
страните в десетдневен срок от изготвяне на протокола да представят
писмени бележки по съществото на спора, след което обяви ще се
произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 10.57 часа.
9
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10