№ 338
гр. Благоевград, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500200 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
„В...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А. Ч.“ № *,
представлявано от В. Н. М., е подало въззивна жалба срещу решение № 905906,
постановено на 09.12.2021 г. по гражданско дело № 309 от 2021 г. на Районен съд
Благоевград, в частите му, с които дружеството е осъдено да заплати на И. С. Д., ЕГН
**********, адрес гр. Б., ул. „М. К.“ № *, сумата от 2562,64 лв., представляваща
получена без правно основание служебно начислена стойност на питейна вода в обем
1089 куб. м. за 180 дни, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 04.02.2021 г., до окончателното погасяване, сумата от 19,22 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 08.01.2021 г. до 03.02.2021 г., както и
сумата от 806,84 лв., представляваща сторени разноски по делото съобразно уважената
част от исковете. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Районният съд преценил крайно неправилно показанията на свидетелите на
дружеството и по отношение на кредитирането им сам си противоречал, в резултат на
което и неправилно направил извод, че същите са противоречиви, разнопосочни и
несъвпадащи. Свидетелските показания изобщо не били за установяване на това дали е
влизано в имота и тоалетната, или не, защото незаконното отклонение, видно от
свидетелските показания на М. Т., М. Г. и И. Т., не било открито в тоалетната, както
1
районният съд неправилно приел, а било открито на тротоара пред имота и водело към
външната тоалетна в имота. Тези свидетелски показания били допуснати при
хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК - за потвърждаване на установените вече с
протокола по чл. 37, ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., респективно - чл. 50, ал. 3
от Общите условия, обстоятелства, както и за установяване на допълнителни
обстоятелства. Въпросните показания се явявали пълни, ясни, последователни и
кореспондирали помежду си, като по делото не били представени доказателства, които
да ги опровергават. От тези показания по несъмнен начин се установило, че в деня на
проверката е открито второто отклонение, което дори било затапено от техническия
ръководител на обекта. Доказателствената сила на констативен протокол № 810 от
16.10.2020 г. не била оборена. Протоколът материализирал удостоверително изявление
на издателя си и бил документ, който операторът имал задължение да състави по закон.
Ищцата не успяла да го оспори и не ангажирала доказателства, които по недвусмислен
начин да оборят фактическите констатации в него. Упражняването на правото за
начисляване на процесното обезщетение не било свързано с изискване за установяване
на захранването на обекта с вода. На санкциониране подлежал единствено фактът на
наличие на незаконно присъединяване, но не и субективните ползвания на вода от
потребителя посредством същото незаконно присъединяване. Ищцата не доказала, че
при извършване на проверката и съставяне на констативния протокол са допуснати
съществени материалноправни и процедурни нарушения. Тя не ангажирала никакви
доказателства за законното присъединяване на имота й към водоснабдителната мрежа.
Ползването на питейна вода от незаконното отклонение било ирелевантно. Всяко
присъединяване към водоснабдителната мрежа и ползването й не по нормативно
установения ред било незаконно. Констатираното второ водопроводно отклонение в
имота на ищцата било незаконно. Ищцата не представила каквито и да било
доказателства за неговото проектиране и извършване по одобрен проект. Противно на
приетото от районния съд, за установяване на незаконността на присъединяването не
били нужни специални знания. Не била поискана техническа експертиза, понеже
изводите й щели да бъдат базирани върху резултати от огледи в имота на ищцата,
направени около година след извършената проверка и съставянето на констативния
протокол. Това бил повече от достатъчен период от време не само за отстраняване на
всякакъв вид незаконни отклонения по водопроводния тръбен път, но и за заличаване
на следи от изкопни работи, свързани с промени по водопровода. Бил представен и
снимков материал от момента на откриването на незаконното присъединяване, но
районният съд изобщо не го взел под внимание и не го коментирал. Начисленото
обезщетение имало санкционен характер и неговата цел била да се възстановят
предполагаемите загуби, причинени в резултат на недобросъвестните действия на
потребителя, изразяващи се в незаконно присъединяване. Районният съд не обърнал
никакво внимание на факта, че чрез доброволното плащане на сумата ищцата е
2
признала задължението по основание и размер. Той неправилно преценил цялостната
фактическа обстановка по казуса. Ако се следвала логиката на обжалваното съдебно
решение, щяло да се окаже, че дружеството е задължено по силата на закона да доставя
услуги, но няма право да упражни правото си за получаване на насрещна престация -
обезщетение за открито незаконно присъединяване. Актът на районния съд създавал
повод за повсеместно неспазване от страна на потребителите на услуги на установения
ред по законното им присъединяване към водоснабдителната мрежа в България, което
противоречало на логиката на закона и категорично представлявало нарушение на
същия. Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на
предявените искове.
Подаден е отговор на въззивната жалба от насрещната страна. Атакуваният съдебен акт
бил допустим, валиден, правилен, законосъобразен, обоснован и постановен при
спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Жалбата била
неоснователна. Преценката на събраните свидетелски показания била извършена
съгласно правилата, установени в чл. 172 от ГПК. Районният съд правилно посочил на
ответната страна какъв е предметът на доказване. Спазени били изискванията на чл.
146, ал. 2 от ГПК. Четиримата свидетели, посочени от ответната страна, били
служители на дружеството и заинтересовани от изхода на делото в негова полза.
Техните показания наистина били противоречиви, несъвпадащи и разнопосочни. От
тях не ставало ясно как и от кого е заснет снимковият материал, както и кой от
свидетелите е влизал в процесния имот, включително и във външната тоалетна, за
която се твърди, че е захранена незаконно с вода. Обстоятелството дали имотът е бил
заключен, или не, било от изключителна важност за достоверността на фактите,
отразени в констативния протокол и снимковия материал, с които ответникът целял да
докаже констатираното нарушение. Доказало се, че никой от разпитаните свидетели не
е влизал в процесния имот и не е снимал вътрешността на външната тоалетна, от което
следвало, че снимките са направени на друго място и са неотносими към случая.
Констативният протокол нямал качеството на официален удостоверителен документ с
обвързваща материална доказателствена сила. Несъмнено се установило, че ищцата
или неин представител не са присъствали при съставянето му. Неговото съдържание
било предопределено единствено от служителите на оператора и отразявало само
техните възприятия по проверката. Всички технически проекти за законното
присъединяване на имота на ищцата към водоснабдителната мрежа били представени в
ответното дружество още през 2000 г. Правилен бил изводът на районния съд, че
самото описание на водопроводното отклонение в констативния протокол било
недостатъчно, за да го определи като „законно“ или „незаконно“ присъединяване.
Твърденията на водоснабдителното дружество почивали само на предположенията,
изложени от неговите служители, изпълнители по отстраняване на аварията, и не се
доказвали от събраните писмени доказателства. Липсата на нарушение на
3
императивните изисквания за присъединяване към мрежата лишавала дружеството от
правото да търси обезщетение и потвърждавала твърдението на ищцата, че плащането
по банков път на сумата по фактура № ********** от 22.12.2020 г. е извършено без
правно основание. Правилно районният съд приел, че това плащане не е осъществено
доброволно. Искът за неоснователно обогатяване бил доказан и основателен.
Районният съд правилно възприел фактическата обстановка. Ответната страна не
доказала по безспорен начин основанието, на което е получила процесната сума. Тя се
възползвала от монополното си положение на доставчик на водоснабдителни услуги и
злоупотребила с правата, дадени й по закон. Районният съд не допуснал съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Той изяснил фактическата обстановка
съобразно събраните по делото доказателства, посочил на кои дава вяра и на кои - не,
както и причините за това, и обосновано и в логическа връзка изложил подробни
мотиви относно основателността на предявения иск. Решението му било правилно,
законосъобразно, мотивирано и обосновано. Спазен бил и материалният закон. Моли
се за потвърждаване на акта на районния съд в атакуваните му части.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно. Не са налице
сочените в жалбата негови пороци. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с
констатациите и изводите, направени от районния съд, и препраща към тях на
основание чл. 272 от ГПК.
Фактическата обстановка по казуса е описана детайлно и подробно в атакуваното
решение и не се налага окръжният съд да я повтаря.
Анализът на доказателствената съвкупност е задълбочен, структуриран и обоснован.
Действително има съществени нарушения на процедурата, разписана в чл. 37, ал. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и чл. 50, ал. 3 от
Общите условия. Констативният протокол е подписан от съставителя и двама
свидетели, които са служители в дружеството. Оформен е и с подписите на същите
двама свидетели, удостоверяващи, че потребителят е отказал да го подпише. От всички
събрани гласни доказателства обаче безпротиворечиво се изяснява, че ищцата не е
присъствала и не е била търсена, поради което и няма как да е отказала да подпише
протокола. Не са спазени изискванията, залегнали в нормата на чл. 50, ал. 3 от Общите
условия. Те са приети в интерес на потребителя и осигуряват засилена защита на
неговите права. В случая последните несъмнено са накърнени. Процедурата около
констативния протокол е съществено опорочена, което резултира в
незаконосъобразност на всички последващи действия на водния оператор и обуславя
неоснователност на претенциите му към ищцата.
4
Трябва да се отбележи, че от гледна точка на ГПК, протоколът за извършената
проверка представлява частен документ, който не се ползва с материална
доказателствена сила, с изключение на случаите, в които е подписан от потребителя. В
настоящия казус, както вече се посочи, протоколът, в който е отразено наличие на
незаконно отклонение, не е подписан от ищцата, поради което констатациите в него не
могат да й бъдат противопоставени.
Съществуването на незаконно отклонение в имота на потребителя не е установено и с
показанията на разпитаните пред районния съд свидетели. Разказаното от Т., Г. и Т.
следва да се цени при условията на чл. 172 от ГПК, понеже те са служители на „В...“ Е..
То не се характеризира с необходимата вътрешна хармоничност, последователност и
изчерпателност /водещи критерии за оценка на гласните доказателства според „Разпит
на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София, 1997 г.,
стр. 55/. Показанията действително не съвпадат досежно факта на влизане в имота на
ищцата. В тази връзка са представени и 2 снимки, от които обаче не става ясно нито
къде са направени, нито кога са направени, нито от кого са направени, т. е. същите не
могат да докажат каквото и да било. Проверяващите са констатирали някакво
водопроводно отклонение откъм уличния тротоар, но няма сигурни данни дали то
свършва в имота на И.Д., или продължава към някой от съседните дворове. Както
правилно е отбелязал районният съд в решението си, голяма част от вписаното в
констативния протокол се базира на предположения и не е установено по нужния
категоричен, несъмнен и безспорен начин. Не е проведено успешно доказване от
страна на „В...“ Е., че ищцата, чрез неправомерно поведение /действие или
бездействие/, е причинила имуществени вреди на дружеството, осъществявайки
незаконно присъединяване към водопроводната и канализационна система,
изразходвайки вода и знаейки за съществуващото в процесния период водопроводно
отклонение /подобен казус вече е стоял на вниманието на върховната ни съдебна
инстанция и е обсъден в Решение № 1288 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2007
г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова/.
Следва да се споделят и аргументите на първата инстанция, изложени във връзка с
довода на дружеството за доброволност на плащането на процесната парична сума.
Последният наистина не намира никаква опора в материалите по делото. Ищцата не е
признавала по какъвто и да е начин, че дължи на ответника начислената й от същия
парична санкция.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат напълно. Не са налице основания за
промяна на резултата, с който е приключило производството пред районния съд. На
въззиваемата се следват направените разноски пред окръжния съд за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК и предвид цената на иска, настоящият
5
съдебен акт няма да минава през касационен контрол.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905906, постановено на 09.12.2021 г. по гражданско
дело № 309 от 2021 г. на Районен съд Благоевград, в обжалваните му части, с които
„В...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А. Ч.“ № *,
представлявано от В. Н. М., е осъдено да заплати на И. С. Д., ЕГН **********, адрес
гр. Б., ул. „М. К.“ № *, сумата от 2562,64 лв., представляваща получена без правно
основание служебно начислена стойност на питейна вода в обем 1089 куб. м. за 180
дни, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
04.02.2021 г., до окончателното погасяване, сумата от 19,22 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 08.01.2021 г. до 03.02.2021 г., както и сумата от 806,84 лв.,
представляваща сторени разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „В...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А. Ч.“ № *,
представлявано от В. Н. М., да заплати на И. С. Д., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул.
„М. К.“ № *, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените разноски
пред окръжния съд за адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6