РЕШЕНИЕ
№ 1120
гр. Пловдив, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501824 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба вх. №18263/07.07.2022 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от наследника на взискателя Л. Н. -
М.Л. Н. чрез адв. Л.Ч., срещу постановление от 17.01.2022 г. по изпълнително
дело №9030/2015 г. по описа на ДСИ при РС Пловдив, с което е прекратено
изпълнителното дело поради това, че взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години от 15.12.2016 г. Твърди
се, че постановлението е неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. С молба от посочената дата взискателят е
поискал спиране на изпълнителното дело, което е и направено.
Постановлението за спиране не е обжалвано. Счита, че са спрели да текат
всички срокове, които не са изтекли. Неправилно е посочено и основанието за
прекратяване. Иска се да се отмени постановлението за прекратяване, като на
страната се присъдят направените в настоящето производство разноски.
Ответната страна по жалбата – длъжниците „********** ООД и П.
П. П. - не са изразили становище.
В писмено становище /мотиви/ към обжалваното изпълнително
действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ДСИ поддържа, че
жалбата е неоснователна по подробно изложени съображения.
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока
по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния
1
изпълнител по чл.435, ал.1, т.3 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Според разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д.
№2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на
това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Според цитираното
тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ има прекъсващо давността действие, тъй като съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи.
Изпълнително дело №9030/2015 г. по описа на ДСИ при РС
Пловдив е образувано по молба на Л. К. Н. чрез адв. Л.Ч. против „********“
ООД и П. П. П. Независимо от това са приложени два изпълнителни листа – с
единия е разпоредено длъжниците да заплатят на П. суми, а вторият е издаден
в полза на адв. Ч., като длъжникът П. следва да заплати адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. С молбата е поискано
изискване на справки, но не е посочен изпълнителен способ.
Покана за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника П.,
като е отбелязано, че не живее на адреса от близо 6 месеца и е заминал за
чужбина. Такава покана не е връчена и на длъжника „*******“ ООД –
посочено е, че адресът е посещаван многократно и по различно време, не е
открит афиширан офис, както и служител на дружеството, съгласен да получи
поканата. Независимо от това от взискателя не е поискано назначаване на
особен представител на длъжниците.
С разпореждане от 22.04.2015 г. държавата е присъединена като
взискател за задължения на длъжниците, но същите отново не са уведомени –
съобщенията не са им връчени. Не са уведомени и за наложените запори.
С молба от 29.04.2015 г. (л.54) е поискано налагане на запори
върху четири сметки на длъжника, като искането е уважено и са наложени
такива (л.57), но суми не са постъпили.
С молба (л.145) от взискателя е поискано да се наложат възбрани
върху притежавани от длъжника П. идеални части от недвижими имоти.
Върху молбата е поставена резолюция от ДСИ от 29.05.2015 г. Възбрана е
наложена с разпореждане от същата дата на ДСИ и е вписана в СВ Пловдив
на 01.06.2015 г.
С молба от 15.12.2016 г. (л.161) взискателят е поискал спиране на
изпълнителното производство, като с разпореждане от 16.12.2016 г. делото е
спряно.
С молба от 17.04.2018 г. е поискано изготвяне на удостоверение за
присъединяване на взискателя по друго изпълнително дело, като такова е
издадено. По изпълнително дело на ЧСИ ****** взискателят и ДСИ с
2
уведомени за провеждане на три публични продани, последната в периода
25.08.2019 г. до 25.09.2019 г.
С молба от 14.01.2022 г. М.Л. Н. чрез адв. Ч. е посочила, че е
единствен наследник на взискателя, като е поискала извършване на опис,
оценка и публична продан на идеална част от недвижим имот, собственост на
длъжника П. Приложено е и удостоверение за наследници, според което
взискателят Н. е починал на ********* г.
С атакуваното постановление от 17.01.2022 г. производството по
делото е прекратено. Постановлението е правилно и законосъобразно.
Последното действие, което е в състояние да прекъсне давността, е
молбата за налагане на възбрана от 29.05.2015 г. След това в продължение на
повече от две години не е поискано от взискателя предприемане на действия,
които са в състояние да прекъснат давността.
Неоснователни са доводите, че производството е било спряно по
искане на взискателя, като в този случай давност не тече. В мотивите към т.10
от цитираното ТР е изрично отбелязано, че „не случайно законодателят е
уредил отделно хипотезата на чл.116, б.В ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и
отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са
неприложими при прекъсване на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл.116, б.В ЗЗД не защото ефектът на спирането
в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране
на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. … В изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).“
Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен
способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. Задължението на взискателя да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на
съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи. Такива действия в случая не са предприемани за
продължителен период – много по – дълъг от две години, като е налице
бездействие на взискателя.
Според разясненията, дадени в същата точка от ТР №2/26.06.2015
г. на ВКС, ОСГТК, по т.д. №2/2013 г., когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.
„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
3
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. В този
смисъл не се възприемат доводите в жалбата, че прекратяването е станало на
несъществуващо правно основание. Прекратяването е станало по силата на
закона, а съдебният изпълнител само е прогласил факта. Още повече, че за
страната е ясно, с оглед изложените мотиви, на какво точно основание се
прекратява изпълнителното производство.
Обжалваното постановление се явява законосъобразно, поради
което и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.
Разноски са поискани единствено от жалбоподателката, като с
оглед изхода на делото не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №18263/07.07.2022 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от наследника на взискателя Л. Н. -
М.Л. Н. чрез адв. Л.Ч., срещу постановление от 17.01.2022 г. по изпълнително
дело №9030/2015 г. по описа на ДСИ при РС Пловдив, с което е прекратено
производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4