Присъда по дело №528/2023 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 126
Дата: 16 октомври 2023 г. (в сила от 1 ноември 2023 г.)
Съдия: Виолета Костадинова Апостолова
Дело: 20232310200528
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 126
гр. Елхово, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
СъдебниГ.З.П.

заседатели:Н.Ж.Д.
при участието на секретаря М.И.Д.
и прокурора С.И.И.
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Наказателно дело от
общ характер № 20232310200528 по описа за 2023 година
и въз основа на събраните по делото доказателства
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Д. М. А. /J. M. A./, роден на **********г. в
гр. ***, Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска Арабска
Република, женен, безработен, с основно образование, неосъждан, без
документи за самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 04.09.2023 година, в
района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на село Голям
Дервент, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта, поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК и чл.55,
ал.1, т.1 и ал.2 от НК ГО ОСЪЖДА на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода
и ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода спрямо подсъдимия за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените в хода на досъдебното
и съдебното производство разноски за преводач остават за сметка на оргА.,
който ги е направил – РД „ГП“ Елхово.
1
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд, в 15-дневен срок, считано
от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 126 от 16.10.2023 година, постановена по НОХД №
528/2023 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт
против подсъдимият Д.М.А. /J.M.A./, роден на ***г. в гр. ***, Сирийска Арабска
Република, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на
04.09.2023 година, в района на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на
село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат
наложени наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и
наказание глоба в размер на 500.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание, но производството по
делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник –
адв. В.М. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на
подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до
нарушаване правата на Д.М.А. .
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. В.М. заявява, че
обвинението е доказано от събраните по делото доказателства. Пледира съдът при
определяне на наказанието на подзащитният му да вземе предвид смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства и му определи наказания в предложените
от прокурора вид и размер.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Д.М.А. е роден на ***г. в гр. ***, Сирийска Арабска Република и
е гражданин на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но по неустановено по делото време я
напуснал и отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в друга
държава на територията на Европа, като премине от Република Турция в Република
България, през границата на страната ни не по установения от закона ред - без
съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В
изпълнение на намерението си подсъдимият заедно с още 13 негови сънародници, на
04.09.2023 година, достигнал границата на Република България с Република Турция.
На същата дата подсъдимият заедно с останалите 13 лица от групата преодолял
възпрепятстващото съоръжение на границата на страната ни в района на гранична
пирамида № 232, в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол,
като преминал през отвор във възпрепятстващото съоръжение и заедно с останалите
негови сънародници продължил движението си към вътрешността на Република
България. По-късно същият ден св. Т.В. – полицейски служител в ГПУ – Елхово при
РДГП – Елхово констатирал нарушаване на държавната граница в района на 232
гранична пирамида в землището на село Голям Дервент, община Елхово, от група лица
и след проследяване на оставените от групата следи в района на военно поделение
установил подсъдимият и други 13 лица - чужди граждани, всички мъже, които не
1
говорели български език, всички в добро общо състояние. След това подсъдимият
заедно с другите чужди граждани бил отведен в ГПУ – Елхово и задържан.
При влизането си в страната ни подсъдимият Д.М.А. не е носил документ за
самоличност, нито е имал надлежно разрешение, даващо му право да влизане в
Република България.
При регистрацията на лицата било установено, че един от тях е подсъдимият,
който се представил като Д.М.А. /J.M.A./, гражданин на Сирийска Арабска Република.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС
към МП на РБ, се установява, че Д.М.А. не е осъждан на територията на Република
България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля Т.В., дадени в
хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и
прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля
Т.В. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда
и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на самия подсъдим и
писмените доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият Д.М.А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 04.09.2023 година, в района
на гранична пирамида № 232, находяща се в землището на село Голям Дервент,
община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция
в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е
съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетеля Т.В., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна
страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните
органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай,
откриването на нарушителите на границата, след влизането им в Република България и
вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.
Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките
и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
2
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за
влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно
затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от
територията на Република Турция на територията на Република България, като е
съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието
му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна
пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да
достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Д.М.А. за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена,
дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница
между РТурция и РБългария, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно
който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на
убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България,
подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита
му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното
поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е
единствено с цел да достигне територията на страната ни, без да сочи каквито и да било
други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279,
ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.Д.М.А. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и
степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това,
че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него
самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението,
както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът
прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично
отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия,
същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона наказание за
извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за
извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от
свобода и глоба предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на
3
500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението
на чл.66, ал.1 от НК по отношение на Д.М.А., тъй като към момента на деянието той не
е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на това наложено наказание на подс.Д.М.А. за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП и на съдебното
производство, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа,
който ги е направил, и не следва да се присъждат.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4
Съобщи за изтекли лични данни