Р Е Ш Е Н И Е №
2210
29.11.2019 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Славка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4148/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.Д.К., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-1030-004435/17.05.2019 г., издадено от К.О.Н.– Началник
група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което:
1) на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева и административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за 2
месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В
съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят се
явява лично, поддържа жалбата си и искането за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 44680/05.07.2019
г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли
обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не
се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Н.Д.К., спрямо когото са
наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 27.06.2019 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 28.06.2019 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 11.04.2019 г. в гр. П., *** жалбоподателят Н.Д.К.
бил паркирал лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ***. Автомобилът бил паркиран
в дворното място пред сградата, на което били обособени отделни паркоместа.
Около 12:00 часа на същия ден жалбоподателят привел в движение лекия автомобил
с рег. № ***, за да се включи в движението по улицата, намираща се
непосредствено пред мястото, където бил паркирал процесния автомобил. По същото
време по улицата пред блок 73, вх. „В“ в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, по която
искал да навлезе жалбоподателят, се придвижвал лек автомобил „Фолксваген“ с
рег. № ***, управляван от свид. Й.Д.Т. Последният се движил в посока от дясно
наляво пред автомобила на жалбоподателя. К. не видял автомобила, управляван от
свид. Т., поради което преди да довърши маневрата си, го ударил с предната си
броня в задния ляв калник на автомобила на Т. В резултат от удара настъпили
единствено имуществени вреди по двете превозни средства - по автомобила на
свид. Т. имало задиране, а от автомобила на жалбоподателя отхвръкнало парче
слой от боята. Двамата водачи слезли от превозните средства и без да ги местят,
започнали да спорят, като всеки от тях твърдял, че другият е виновен за
настъпилото произшествие. Те не били постигнали съгласие за причините за
произшествието, когато свид. Т. казал на жалбоподателя, че ще премести
автомобила си по-надолу, за да не пречи на движението по улицата и го изместил
на около пет метра встрани. В този момента жалбоподателят привел в движение
лекия автомобил „Форд Мондео“ с рег. № *** и се отдалечил от мястото на
произшествието. Свидетелят Т. уведомил органите на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Пловдив за случилото се. По подадения сигнал била образувана
преписката, която била разпределена на свид. К.Д.П., заемащ длъжността ***. Той
призовал двамата водачи и извършил оглед на превозните средства, при което
установил, че щетите по тях съответствали по своята височина.
На 24.04.2019 г. свид. П. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № ********** против жалбоподателя К.
и в присъствието на свид. Т.. Препис от акта бил връчен на К. срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Й.Д.Т.. От тях
се установяват факта на настъпилото ПТП, както и участниците в него, като Т. е
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ и е настъпило съприкосновение между
неговия автомобил и този, управляван от жалбоподателя. Свидетелят Т. изяснява
още, че ударът е настъпил в задния ляв калник на собствения му автомобил, както
и в предната броня на автомобила на жалбоподателя. На следващо място от показанията
на този свидетел съдът установява и разположението на двете превозни средства
преди момента на удара, като автомобилът на жалбоподателя К. е бил паркиран на
паркомясто в двора пред сградата, където са живеели и той, и свид. Т.. От своя
страна автомобилът на последния се е движил по улицата пред сградата и дворното
място пред нея, а в момента на удара автомобилът на К. е излизал от дворното
място, за да се включи в движението по улицата, по която вече се е придвижвал
автомобилът, управляван от свид. Т.. Установяват се и обстоятелствата, случили
се след настъпилото ПТП, като и двамата водачи са излезли от превозните
средства, които са управлявали, но взаимно са се обвинявали за настъпилото
произшествие. Свидетелят Т. посочва, че между тях е имало разногласие за това
какво се е случило и всеки е държал на своята позиция, че другият е виновен за
настъпилото ПТП. Изяснява още, че след това се е качил в автомобила си, за да
го премести на свободно място, тъй като е препречвал движението по улицата по
начина, по който автомобилът се е намирал непосредствено след удара, като го е
преместил само на пет метра встрани от първоначалното му положение. Пояснява,
че в този момент жалбоподателят е привел в движение своя автомобил и се е
отдалечил от местопроизшествието, напускайки го. Свидетелят посочва, че
скоростта му на движение непосредствено преди удара е била около 25-30 км/ч. Съдът
дава вяра на показанията на свид. Т., тъй като същите са подробни,
последователни, вътрешно непротиворечиви, в тях свидетелят изяснява
обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. Показанията му
кореспондират и с останалите събрани по делото доказателствени материали,
включително и с обясненията на жалбоподателя, които служат за тяхната проверка.
По тези съображения показанията на свид. Т. бяха кредитирани изцяло от
настоящия съдебен състав.
Дава се вяра и на показанията на свид. К.Д.П.. От тях
се установяват обстоятелствата по съставянето на АУАН. Свидетелят изяснява, че
е съставил акта в присъствието и на двамата водачи и след като е извършил оглед
на участвалите в произшествието автомобили. Пояснява, че при огледа е
установил, че следите от удара по двете превозни средства съвпадали по височина
и местоположението им кореспондирало със съобщения механизъм за настъпилото
ПТП. Показанията на свид. П. се кредитират като добросъвестно дадени от
незаинтересован свидетел, който е възприел известните му по делото
обстоятелства при изпълнение на служебните си задължения.
От обясненията на жалбоподателя Н.Д.К. се установява,
че когато е настъпил ударът между двете превозни средства, той е извършвал
маневра за включване в движението. Установява се още, че от дясната му страна е
имало паркиран бус „Форд Транзит“, който е бил по-висок от неговия автомобил и
е закривал видимостта му в тази посока. Изясняват се и настъпилите щети в
резултат от произшествието, като по автомобила на свид. Т. е имало задиране, а
от автомобила на жалбоподателя е било отхвръкнало парче слой от боята.
Установяват се на следващо място обстоятелствата непосредствено след настъпилия
удар – проведеният разговор между жалбоподателя К. и свид. Т., липсата на
съгласие между тях за обстоятелствата по настъпилото ПТП, като всеки от тях
застъпвал позицията, че другият е виновен, последвалото от страна на свид. Т.
преместване на автомобила му, както и че тогава жалбоподателят си е тръгнал и е
напуснал местопроизшествието. В тази част обясненията на К. изцяло
кореспондират с тези на свид. Т., като двамата са и единствените установени
очевидци на тези събития, поради което съдът намира, че твърденията им следва
да бъдат кредитирани изцяло. Релевантно към предмета на изследване по делото
обстоятелство, което се установява от обясненията на жалбоподателя, е и че
когато свид. Т. се е качил в автомобила си и го е привел в движение, за да го
премести от пътното платно и да освободи движението, то К. е съзнавал, че Т.
единствено премества автомобила си, а не си тръгва от местопроизшествието. В
обясненията си на два пъти жалбоподателят посочва, че свид. Т. му е казал, че
само ще премести автомобила си.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени
лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП, от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
По т. 1 от НП отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за вменено му във вина административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че на описаните в НП време и място
жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил, като е привел в движение
паркирания „Форд Мондео“ с рег. № *** с цел да навлезе на платното за движение,
представляващо улицата пред блок 73, вх. „В“ в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“.
Установява се и че преди да довърши тази маневра, е ударил с предната част на
автомобила си задната лява част на автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***,
управляван от свид. Т.. При правилно установени факти съдът намира, че
административнонаказващият орган неправилно е приложил закона, като е дал
погрешна правна квалификация на извършеното деяние. Това е така, защото
автомобилът, управляван от жалбоподателя К., не се е включил в движението от
реда на паркираните МПС. От показанията на свидетеля очевидец Т. се установи,
че автомобилът, управляван от К., се е намирал в двора пред жилищния блок и е
бил паркиран на своеобразно паркомясто, обособено в това пространство. В този
смисъл са и обясненията на самия жалбоподател, а така също и твърденията още в
жалбата. Изяснява се и че свид. Т. се е придвижвал по пътното платно, а К. е
правил маневра, за да навлезе на пътя и да се включи в движението по него, но
тази маневра той е предприел от крайпътна територия. В случая съдът намира, че
АНО е игнорирал значението на този релевантен факт, че жалбоподателят е
извършвал маневрата от крайпътна територия, и това е довело до неправилно
приложение на материалния закон. Така извършеното от К. деяние съставлява
административно нарушение по чл. 37, ал. 3 ЗДвП, съгласно който водачът на
пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.
Направеното изброяване е неизчерпателно, но ясно очертава признаците на
крайпътната територия по смисъла на закона. Според настоящия състав мястото, от
което жалбоподателят е предприел процесната маневра, се квалифицира именно като
такава територия по смисъла на ЗДвП. Следователно нарушението му се е изразило
в непропускането на свид. Т., който се е движил по пътя, на който е излизал
жалбоподателят. Следва да се отбележи и че разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП е
обща, предвиждаща задължение за водачите на МПС да се убедят, че няма да
създадат опасност за останалите участниците в движението. От своя страна
разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП се явява специална спрямо тази по чл. 25,
ал. 1 ЗДвП, тъй като урежда конкретна пътна ситуация, която изключва приложението
на общата разпоредба. По тези съображения съдът намира, че
административнонаказващият орган е направил погрешна правна квалификация на
извършеното от жалбоподателя деяние. Допуснато е съществено процесуално
нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. В съдебната практика е трайно изяснено,
че в рамките на административнонаказателното производство следва да се установи
проявлението в обективната действителност на посочените в хипотезата на
нарушената правна норма признаци на нарушението (така Решение № 468 от
01.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив). В
тази връзка погрешната правна квалификация представлява процесуално нарушение
от категорията на съществените, недопустимо ограничаващо правото на защита на наказаното
лице. Същевременно нарушението е и неотстранимо, тъй като не може да се санира
едва във въззивното производство. Това е така, защото съдът не разполага с
правомощие за пръв път с въззивното решение да измени правната квалификация на
нарушението. Погрешната правна квалификация внася неяснота в предмета на
доказване по делото и съставлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление в съответната му част. По тези съображения съдът
приема, че наказателното постановление трябва да бъде отменено в частта си по т. 1 като незаконосъобразно поради
допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
По т. 2 от НП отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП,
предвиждащ задължение за водачите на пътни превозни средства, които са
участници в пътнотранспортно произшествие, от което са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания. От обективна страна по делото по категоричен начин са доказани датата
и мястото на извършване на нарушението – на 11.04.2019 г. около 12:00 часа в
гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“ бл. 73 пред вх. В, които обстоятелства не са и
спорни между двамата участници в произшествието. Доказа се на следващо място,
че на посочените дата и място жалбоподателят К. е привел в движение лек
автомобил „Форд Мондео“ с рег. № ***, поради което той е притежавал качеството
„водач на МПС“ по смисъла на § 6, т. 25
от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е бил годен субект на административното
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. По категоричен начин се доказа
от обективна страна и фактът на настъпилия удар между предната част на
автомобила „Форд Мондео“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя, и задната
лява част на автомобила „Фолксваген“ с рег. № ***, управляван от свид. Т.. В
резултат от този удар били причинени вреди и по двете превозни средства.
Следователно налице е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало повреда на същото, поради което така
установеният удар между двата автомобила се квалифицира от правна страна като
ПТП съгласно § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Както от
показанията на свид. Т., така и от обясненията на жалбоподателя се изяснява, че
в резултат от произшествието настъпили единствено имуществени вреди по
превозните средства. На следващо място доказано от обективна страна е и липсата
на съгласие между участниците в произшествието – жалбоподателя К. и свид. Т.,
относно обстоятелствата, свързани с него. Този извод съдът прави отново от
събраните гласни доказателствени средства, които са непротиворечиви и взаимно
кореспондиращи си в тази им част. Така свид. Т. в показанията си на лист 13 от
делото заявява, че между него и жалбоподателя е имало разногласие за случилото
се, като всеки е държал на своята позиция за това кой е виновен. От своя страна
в обясненията си, обективирани на същия лист 13 от делото, жалбоподателят също
твърди, че двамата не са били съгласни по въпроса кой е виновен за настъпилото
произшествие, като в един момент той преценил, че никой нямало да отстъпи от
позицията си. При така установената обстановка в обективната действителност са
били осъществени всички факти, предвидени в хипотезата на правната норма по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, и жалбоподателят е бил длъжен да съблюдава
разписаното правило за поведение, като не напуска местопроизшествието и уведоми
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, както и да изпълнява дадените
указания. Самоволно напускайки местопроизшествието, той не е осъществил предписаното
му от закона поведение и така е нарушил задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. Именно поведението на К. по привеждане в
движение на управлявания лекия автомобил и отдалечаването си от мястото на
произшествието съставляват изпълнителното деяние на административното му
нарушение. Последното е формално и от обективна страна е било довършено с факта
на осъществяване на изпълнителното си деяние, без необходимост от настъпването
на някакъв вредоносен резултат. Следва да се посочи и че поведението на свид. Т.
по преместване на автомобила си спрямо първоначалното му местонахождение не
представлява от правна страна напускане на местопроизшествието от страна и на Т..
Същият посочи, че е преместил автомобила си едва 5 метра встрани и то за да не
създава пречка за движението, като позволи на другите превозни средства по
улицата да се придвижват безпрепятствено. Следователно от субективна страна
свид. Т. не е целял да напусне местопроизшествието, а от обективна страна
преместването му не е било на такова разстояние, при което да се приеме, че
първоначалната връзка с мястото на произшествието е била прекъсната.
Обстоятелството, че свид. Т. само премества автомобила си, а не си тръгва, е
било възприето и осъзнато и от жалбоподателя, тъй като свидетелят изрично му е
казал, че единствено премества автомобила си от платното за движение.
От субективна
страна деянието на К. е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че е водач на МПС и като такъв е станал
участник в ПТП, от което са били причинени само имуществени вреди. Съзнавал е и
че между него и другия участник в произшествието – свид. Т., не е имало
съгласие относно обстоятелствата по настъпилото ПТП. В тази връзка в
обясненията си жалбоподателят изясни, че след произшествието другият участник
(свид. Т.) му е казал: „Вината е твоя“, с което той не се съгласил. По-нататък
в обясненията си посочва, че след разменените думи той решил, че всеки от
двамата участници държал на своята позиция и нямало да постигнат съгласие,
поради което приел, че нямало смисъл да се разправят повече. Следователно в
съзнанието му е бил отразен фактът на липсата на съгласие между участниците в
произшествието относно обстоятелствата по него. В тази хипотеза поведението,
което законът указва на водачите, е не да напуснат местопроизшествието, тъй
като смятат, че по-нататъшни преговори са безплодни и сами не ще постигнат
съгласие, а именно поради липсата на съгласие следва да уведомяват съответната
служба за контрол на Министерството на вътрешните работи и без да напускат
местопроизшествието, да изпълняват дадените им указания. По тези съображения
настоящият състав приема, че жалбоподателят е формирал представа за
проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на
нарушението, но въпреки това е напуснал местопроизшествието. Това му активно
поведение представлява изпълнителното деяние на нарушението и с неговото
осъществяване последното е било довършено. Следва да се посочи, че от
доказателствата по делото се установи и че когато свид. Т. се е качил в
автомобила си след настъпилото ПТП, за да го измести встрани от пътя, на
свободно паркомясто, където да не пречи на движението по улицата, това му
поведение е било възприето от жалбоподателя. В обясненията си последният също
заявява, че свид. Т. му е казал: „Аз ще преместя колата надолу.“, поради което
не може да се приеме, че жалбоподателят е смятал, че свид. Т. с това си
действие е напуснал местопроизшествието.
Несподелимо е твърдението на К., че си мислил, че
свид. Т. нямал претенции и затова напуснал местопроизшествието. По делото
категорично се доказа, че жалбоподателят е видял и разбрал за настъпилата по
автомобила на свид. Т. щета, както и че последният е твърдял, че тази му щета е
причинена именно от жалбоподателя. Не се установява от поведението на Т. да е
заявявал, че няма претенции, а точно обратното. При тези факти жалбоподателят К.
е бил длъжен да спази правилото за поведение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, тъй като липсата на съгласие и наличието на насрещна претенция от страна
на другия участник в ПТП са били ясно и недвусмислено доведени до знанието
му.
За така извършеното от жалбоподателя административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 1 до 6 месеца и административно наказание „глоба“ от 50 до 200
лева. При определяне на размера на наказанието съдът следва да вземе предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по
аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият
орган е наложил наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 2 месеца и „глоба“ в размер на 100 лева. Никъде в наказателното
постановление обаче наказващият орган не е посочил как е определил именно в
такъв размер следващите се на нарушителя наказания, нито кои обстоятелства е
приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Така дейността по
индивидуализация на наказанията остава изцяло скрита както за жалбоподателя,
така и за съда. Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал
решението си да наложи административни наказания – глоба и лишаване от права, в
съответния размер, който надвишава предвидения от закона минимум.
Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на първо по
ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това би
противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган
счита, че следващото се наказание за даденото нарушение трябва да бъде
определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това
си решение. В случая не се касае за допуснато процесуално нарушение, което да е
от категорията на съществените и правото на жалбоподателя да разбере за
извършването на какво административно нарушение е наказан, не е било
ограничено. Констатираният недостатък следва да бъде преодолян чрез изменение
на НП в частта му относно размера на наложените административни наказания по т.
2 от НП, които да бъдат намалени до предвидения от закона минимум. Отделно от
това в случая съдът намира, че не се установяват отегчаващи обстоятелства,
които да налагат определяне на наказания в размер над минималния за този вид
нарушение. Не се установяват предходни нарушения на правилата за движение от
страна на жалбоподателя, който се явява дисциплиниран водач на МПС. Предвид
изложеното съдът намира, че по делото не се установяват отегчаващи обстоятелства,
поради което наложените наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 2 месеца са несправедливи, тъй като не съответстват
на степента на обществена опасност на конкретното деяние. Следователно жалбата
се явява частично основателна, като наказателното постановление следва да бъде изменено в частта си по т. 2, като бъде
намален размерът на кумулативно наложените на жалбоподателя наказания до
предвидения в закона минимум, както следва: „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 1 месец и „глоба“ в размер на 50 лева.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за
деянието по т. 2 от НП не намират приложение правилата за маловажност на
случая. Конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Не се установяват по
делото никакви обстоятелства, налагащи или оправдаващи напускането на
местопроизшествието от страна на жалбоподателя. Следва да се отчете и че
нарушението е извършено при най-тежката форма на вината – прекия умисъл, макар
че и непредпазливото деяние също би било съставомерно. По тези съображения
съдът намира, че се касае за проявлението на типична хипотеза на този вид административни
нарушения. На следващо място изводът на настоящия съдебен състав за липса на
маловажен случай почива и на обстоятелството, че жалбоподателят е извършил две
отделни административни нарушения, като в случая отговорността му за деянието
му по т. 1 от НП отпадна поради допуснато съществено процесуално нарушение, а
не поради това, че поведението му не осъществява състав на административно
нарушение, макар то да е било неправилно квалифицирано от правна страна в АУАН
и в НП.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето и предл. второ от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
19-1030-004435/17.05.2019 г., издадено от К.О.Н.– *** към ОДМВР-Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ В ЧАСТТА, с която на
Н.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.
25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-004435/17.05.2019 г., издадено от К.О.Н.– *** към ОДМВР-Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ В ЧАСТТА, с която на Н.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ от Закона за
движението по пътищата, като НАМАЛЯВА размера
на административното наказание „глоба“
на 50 (петдесет) лева и размера на
административното наказание лишаване от
право да управлява МПС на 1 (един)
месец и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала! ХБ