ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260212
..10.12.2020 г.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА,
гражданско отделение, на …..10.12.2020 г. в закрито заседание в следния състав:
Председател: Милен Славов
Членове:
Петя Петрова
Мария
Маринова
като разгледа
докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 412 по описа на Апелативен съд Варна за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 412/2020 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Т.Н.С.,
Б.Я.С. и Е.Б.Я., подадена чрез адв. Е.С. против
решение № 102/30.07.2020 г. по гр.д. №
262/2018 г. по описа на Разградския окръжен съд, с което по предявения срещу
тях от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество иск с правно основание чл. 153, ал. 1, вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ, съдът е отнел в полза на
държавата имущество на обща стойност 107 029.77
лева, както следва:
На
основание чл. 142, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 141 и чл. 149 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ от Е.Б.Я., ЕГН **********, в
т.ч.:
Апартамент
№ 3, на ет. 2, находящ се в строителните граници на гр. Кубрат, общ.
Кубрат, обл. Разград, жил.
блок 3, на ул. „Витоша“ № 41, в квартал „106“, състоящ се от: две спални,
дневна, столова с ниша и сервизни помещения, с площ от 93,13 кв.м., при съседи: от дясно - ап. № 4 - държавен, горе - ап. № 5 на Богомил Христов Петров, отдолу – ап.
№ 1-държавен, заедно с прилежащото
избено помещение № 3, с площ 15.76кв.м., при съседи: от ляво – изба № 2 -
държавна, отдясно - изба № 4 – държавна, както и 10,12 идеални части от общите
части на сградата и 16,97 идеални части от съответните идеални части от правото
на строеж върху място, равняващо се на 110,10кв.м. по плана на града, а по
схема № 15-321977 от 04.07.2016г. на СГКК -
Разград: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 40422.505.2080.1.33, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: 40422.505.2080.1.46, 40422.505.2080.1.34, под обекта:
40422.505.2080.1.31, над обекта: 40422.505.2080.1.35, придобит с нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № 39, том 6, рег.№ 6047, дело № 812/2016 г. от
20.12.2016 г. по описа на И.Б.-Й. –
Нотариус в район на действие Районен съд
– Кубрат, вписан в регистъра на нотариалната камара под № 573, вписан в Служба
по вписвания при Районен съд- Кубрат, с вх. Рег. № 4402 от 20.12.2016г., Акт №
165, том 14, дело 2788, имотна книга
стр. 40655.
На
основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 и чл. 149 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ от Б.Я.С., ЕГН ********** и Т.Н.С.,
ЕГН **********, в т.ч.:
-
Товарен автомобил марка „Ситроен” модел „Джъмпер 2,5Д“, рег. № РР 6402 АХ, рама № VF233J5215286272, двигател №
T9A10FZS50129129, първоначална регистрация 20.01.1997 г., собственост на Т.Н.С.,
ЕГН ********** и Б.Я.С., ЕГН **********,
-
Лек автомобил марка „Ауди” модел „Q7“, рег. № РР 4080
ВС, рама № WAUZZZ4L97D019667, двигател №BUG014488, първоначална регистрация
30.06.2016 г., собственост на Т.Н.С., ЕГН ********** и Б.Я.С., ЕГН **********.
На
основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал.
2, т. 2, във връзка с чл. 141 и чл.
149
вр. § 5, ал. 2
ЗПКОНПИ от Б.Я.С., ЕГН ********** и Т.Н.С., ЕГН **********, в т.ч.:
- Сумата в размер на 11 000 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил „БМВ ” модел „Х5“, рег. № РР 8920
ВА, първоначална регистрация на автомобила 06.09.2001 г., № на рама
WBAFA71040LN01192, № на двигател 21559782306D1, придобит на 02.07.2014 г. и
отчужден на 18.08.2015 г.
-
Сумата в размер на 2 000 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек
автомобил „Мерцедес” модел „А140“, рег.
№ РР 6535 АТ, първоначална регистрация на автомобила 20.11.1998 г., № на
рамаWDB1680311J320515, № на двигател 16694030271751, придобит на 18.03.2014 г.
и с прекратена регистрация на 18.01.2017 г.
-
Сумата в размер на 2 000 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил
марка „Рено” модел „Клио“, рег. № РР8093АХ,
първоначална регистрация 20.11.1998 г., № на рама VF1BB0D0A19196502, № на
двигател K7MG745DA06982, придобит на 28.10.2015 г. и отчужден на 20.01.2016 г.
На
основание чл.142,
ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 141 вр.
§ 5, ал. 2 ЗПКОНПИ от Б.Я.С., ЕГН **********, в т.ч.:
-
Сумата в размер на 4 000 лева,
представляваща равностойността на придобитите дялове в „Е. ЕСИ“ ЕООД, ЕИК
*********.
-
Сумата в размер на 1 000 лв.,
представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по спестовна сметка №
20403231 в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Б. Яшар С..
-
Сумата в размер на 9 992 лв.,
представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по сметка в лева по
дебитна карта № BG06 RZBB 9155 1007 1383 54 в „Райфайзенбанк“ ЕАД, с титуляр Б.
Яшар С..
-
Сумата в размер на 5 000 лв.,
представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по разплащателна
сметка в лева № BG 07 BUIN95611000168547 в „Алианц Банк България“ АД, с титуляр Б. Яшар С..
На
основание чл. 142,
ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141
вр. § 5, ал. 2
ЗПКОНПИ от
Т.Н.С., ЕГН **********, в т.ч.:
-
Сумата в размер на 1 000 лв.,
представляваща погасителни вноски по
разплащателна сметка (кредитна карта) № BG 37 ТТВВ 94001527262198 в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с титуляр Т.Н.С..
-
Сумата в размер на 537,77 лв.,
представляваща постъпили средства от трети лица по разплащателна сметка
(кредитна карта) № BG 37 ТТВВ 94001527262198 в „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, с
титуляр Т.Н.С..
-
Сумата в размер на 4 600 лв.,
представляваща непреобразуваната част от извършени вноски внесени по сметка №
BG 20UBBS80022044852630 в „Обединена Българска банка“ АД, с титуляр Т.Н.С.,
и
е осъдил Т.Н.С., Б.Я.С.
и Е.Б.Я., чрез нейните родители Т.Н.С. и
Б.Я.С. да заплатят на Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество сумата от 1 730 лв., представляваща
разноски по делото пред Окръжен съд - Разград, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал.8 ГПК, както и да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд – Разград следните суми: 4 281.19
лева, представляваща дължимата по
делото държавна такса, на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр.
§ 5, ал. 2 от същия вр. 78, ал. 6 ГПК и сумата
от 5 лева, представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн.
чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс.
Въззивниците са настоявали, че обжалваното
решение е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения,
при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано, като са молили
за отмяната му и за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото
разноски. Като са се позовали на допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение, са настоявали за назначаване на допълнителна съдебно-икономическа
експертиза със задачите, поставени от тях в съдебните заседания.
Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
представлявана от М.Г. - старши инспектор – юрист към ТД - Варна, е подала
писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и
по съображения за правилността на обжалваното решение е молила за неговото
потвърждаване и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Противопоставила се е на искането за допускане на експертиза.
На настоящият състав е служебно
известно, че с определение №8181/ 02.04.2019г. по гр.д.№704/17г. Софийски
градски съд е направил преюдициално запитване по
следните въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз:
1. Наказателна по смисъла на
Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно
придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.); , ако:
A) обявената от националния закон цел
на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но
без да се поставя като условие за конфискацията... съществуването на пряка или
косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не отделен
имуществен обект, а (1) цялото имущество на проверяваното лице, (II)
имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити,
възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице...;
C) единствено условие за отнемане е
въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за
което не е установен законен източник (без предварителна регулация на
значението на "законен/незаконен източник");
D) преурежда
законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано,
трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с
обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на
придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е
съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното
имуществено право?
3. По-специално, следва ли чл. 8 от
Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази
разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на
конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство,
което протича паралелно и независимо от наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията за
невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на
правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните
права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба като тази по главното производство, която:
· създава презумпция за престъпен
характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2
ЗОПДНПИ (отм.);
· създава презумпция за наличие на
основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл. 21, ал. 2
ЗОПДНПИ отм.);
· размества доказателствената
тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото
придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да
доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя
си, дори когато придобиването е възмездно;
· въвежда "имущественото
несъответствие" като единствено и решаващо доказателство за наличие на
незаконно придобито имущество;
· размества доказателствената
тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и
независимо от неговото осъждане;
· допуска прилагането на методика за
правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява
предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и
неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган,
без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и
прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива
2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да
замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени
от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с
предположението (презумпцията) за противоправност на
източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство,
че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000
евро в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на собственост,
в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член
17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:
- въвежда необорима презумпция относно
съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал. 2
ЗОПДНПИ (отм.);
По преюдициалното
запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, което е висящо. Чл.267, ал. 1
ДФЕС задължава всеки български съд да направи запитване до СЕС в случаите,
когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното
решаване на спора (така и чл.628 ГПК). С отправянето на запитването съдът спира
производството по делото (чл.631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на
СЕС то се възобновява (чл.631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не
само за съда, който е отправил преюдициалното
запитване, но и за всички съдилища и учреждения на
Република България (чл.633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка
на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване
същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби
от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе
си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно
е от него да се изисква също да отправи преюдициално
запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете
дела въпроси. Изложеното важи и за настоящото производство. Повдигнатите по
него въпроси предполагат тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 3 април 2014г. за обезпечаване и конфискация на
средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз от настоящия състав
според цитираните по-горе въпроси, които са поставени пред СЕС с определение
№8181/02.04.2019г. по гр.д. №704/2017г. на СГС. Доколкото образуваното дело
С-319/19 продължава да е висящо пред СЕС, съдът приема, че настоящото
производството следва да бъде спряно до приключването му.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
СПИРА
производството по
в.гр.д.№412/2020г. по описа на ВАпС,
до приключването на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз на осн. чл.633, вр. чл.631, ал.1 от ГПК.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: