№ 673
гр. Русе, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520105975 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Топлофикация Русе” АД, гр. Русе твърди, че дружеството е доставило
топлинна енергия в имот с абонаментен № 09000720800, ползван от Д. П. П., чийто
наследник по закон е ответника СВ. В. АЛ.. За периода от 24.11.2017 г. до 24.11.2020 г.
в този имот дружеството доставило и разпределило на СВ. В. АЛ. топлинна енергия на
обща стойност 134,55 лева по 18 бр. фактури, която енергия не била заплатена.
Дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, въз основа на което било образувано гр. д. № 3070/2021 г. по описа на РРС и
издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на СВ. В. АЛ. да заплати на
ищеца сумите: 134,55 лв. главница за доставена и разпределена топлинна енергия за
периода от 24.11.2017 г. до 24.11.2020 г. по 18 броя фактури, 29,56 лв. - лихва за забава
от падежа на всяка фактура до 07.06.2021г. , законовата лихва върху главницата от
08.06.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и 77 лв. разноски. СВ. В.
АЛ. бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което се иска установяването
им по исков ред. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че същият, като наследник на Д. П. П. дължи на
дружеството сумата от 134,55 лв. главница за доставена и разпределена топлинна
енергия за периода от 24.11.2017 г. до 24.11.2020 г. по 18 броя фактури, 29,56 лв. лихва
за забава от падежа на всяка фактура до 07.06.2021 г., законна лихва върху главницата
от 08.06.2021г. до окончателното изплащане.
Ответникът СВ. В. АЛ., чрез назначения си особен представител оспорва
1
предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 09.06.2021 г. по гр. д. № 3070/2021 г. по описа на РРС,
с която било разпоредено на СВ. В. АЛ. да заплати на ищеца сумата от 134,55 лв.
главница за доставена топлинна енергия за периода от 24.11.2017 г. до 24.11.2020 г. по
18 броя фактури, 29,56 лв. -лихва за забава от падежа на всяка фактура до 07.06.2021 г.,
законовата лихва върху главницата от 08.06.2021г. до окончателното изплащане, както
и 77 лв. разноски. СВ. В. АЛ. бил призована по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си,
който е предмет на настоящия правен спор.
Д. П. П., починала на 05.01.2018 г., е оставила за свой наследник по закон
ответника СВ. В. АЛ. -неин син.
По делото не се спори, че Д. П. П. била собственик на недвижим имот, находящ
се в гр.Р., ул. „Н. П.” №., бл. „П..”, вх. гараж, с абонатен № 09000720800. От
представените 18 броя фактури е видно, че за периода от 24.11.2017 г. до 24.11.2020 г.
ищецът начислил на СВ. В. АЛ. за доставена и разпределена топлинна енергия на
стойност 134,55 лв. От приетите по делото писмени доказателства: Договор № 180 от
10.11.1998г. за доставка на топлоенергия за обект: бл. „П. .”, вх. ., .; Протокол от
общото събрание на бл. „ Потсдам 2“ , вх.Б ,В от 3.11.1998 г., Договор №
188/30.08.2002 г. за „Топлинно счетоводство” (разпределяне за разходите за отопление
и топла вода чрез разпределители и водомери между потребителите на топлинна
енергия); Договор № 5732- р/21.11.2011 г. Договор № Д-214/24.12.2016 г. за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, ведно с Приложение № 1 към договора;
Заявление с вх. № АС-00341/11.04.2007 г.; Нотариален акт за продажба на недвижим
имот от 13.01.1993 г. се установява, че Д. П. П. и ищеца са страни по договор за
доставка на топлоенергия и тя е била потребител на същата.
От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, е видно, че
процесният имот в гр.Р., ул. „Н. П.” №., бл. „П..”, вх. гараж , бил присъединен чрез
сградна инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе ЕАД под
абонатен № 09000720800. В процесния имот нямало отоплителни тела и не се
доставяла битова гореща вода чрез топлопреносната система на дружеството – ищец.
В сградата, в която се намирал процесния имот, било въведено дялово разпределение
на топлинна енергия. За процесния период тази дейност била осъществявана от „Техем
Сървисис“ ЕООД – гр.София. В процесния имот нямало уреди за дялово
разпределение на топлинна енергия. При спазване правилата за дялово разпределение
2
съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за
дялово разпределение за процесния имот с административен адрес гр.Р., ул. „Н. П.” №.,
бл. „П..”, гараж, присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на
Топлофикация Русе ЕАД под абонатен № 09000720800, за процесния период
24.11.2017г. - 24.11.2020 г. следвало да се разпредели 1,3975 МWh топлинна енергия на
стойност 136,37 лв. с ДДС. С отчитане на изравнителните сметки за пълните
отоплителни сезони 2018-2019 и 2019-2020, общата дължима сума, изчислена от
експертизата е 133.04лв. с ДДС.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца
цели да установи, че ответникът СВ. В. АЛ., като наследник на Д. П. П., починала на
05.01.2018 г., му дължи парични суми за доставена топлинна енергия по 19 броя
фактури от 24.11.2017 г. до 24.11.2020 г. въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, а СВ. В. АЛ. бил призован по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
По делото не се спори, че Д. П. П. е била собственик на недвижим имот гараж,
находящ се в гр.Р., ул. „Н. П.” №., бл. „П..”, вх. гараж, с абонатен № 09000720800, в
периода от 24.11.2017 г. до 24.11.2020 г. за който съгласно представените по делото
писмени доказателства, същата имала сключен договор с ищеца за доставка и
потребление на топлинна енергия.
Наличието на облигационни отношения между страните във връзка с
топлоснабдяването на процесния имот се установява едновременно от няколко
обстоятелства: действително няма доказателства по делото, че ответникът СВ. В. АЛ. е
сключил договор с ищцовото дружество или по някакъв друг начин е дал съгласие да
придобие качеството на клиент на дружеството. Партидата за процесния имот е
разкрита „служебно на негово име“, но доколкото същият е законен наследник на
починалия абонат (клиент) и собственик на имота, то по силата на закона (чл. 153 ЗЕ),
като такъв той се явява потребител на топлинна енергия и клиент на ищцовото
дружество. По тази причина след като в настоящото производство не се установява
ответникът да се е разпоредил с имота или друго лице негов ползвател да е придобило
качеството на потребител (клиент) по отношение на доставяната в него топлинна
енергия, то следва да се приеме, че за претендирания в настоящото производство
период ответникът не е загубил качеството си на клиент на ищцовото дружество.
От представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на потребители – чл.47, ал.1 се установява, че купувачите, които ползват топлинна
3
енергия за битови нужди са длъжни да заплащат в срок до 15 число на месеца, следващ
месеца за доставка до 14 число на следващия месец задълженията си– ежемесечни и
изравнителни. За месечните дължими суми продавачът издавал и изпращал фактури на
купувачите. Видно от представените 18 броя фактури и заключението на съдебно-
техническата експертиза, което съдът възприема, като тъй като експертът обективно и
безпристрастно съобразно притежаваните от него специални знания е дал отговор на
поставените му задачи, се установява по категоричен начин, че ищецът „Топлофикация
Русе” АД, е доставил топлинна енергия в имот с абонаментен №09000720800, от
24.11.2017 г. до 24.11.2020 г. на стойност 134,55лв., като не му била заплатена тази
сума.
Ответникът е направил възражение, че вземанията са погасени по давност.
Съдът намира доводът за частично основателен. Според трайната практика на ВКС,
искът по чл.422 ГПК се счита предявен от подаване на заявлението в съда за издаване
на заповед за изпълнение. Заявлението по ч.гр.д.№3070/2021г. е подадено от ищеца на
08.06.2021г., поради което непогасени по давност се явяват вземанията по фактурите
от 25.04.2018 г. нататък /предвид поетото по общите условия задължение на абоната да
заплати сумите в 45 дневен срок/. При това положение искът се явява основателен само
до размер на сумата 87.26 лв. главница, а над него подлежащ на отхвърляне.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От посочения по горе чл.47,
ал.1 от представените общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на потребители, които се прилагат към сключения договор, по който и страна е бил
ответникът, се установява, че денят за изпълнение на задължението за ползвана
топлинна енергия за отопление, за дялово разпределение на сградна инсталация е
определен и с не плащане на главницата в горепосочения срок той е изпаднал в забава
от 15-то число на по-следващия месец от този на консумацията. По делото не са
ангажирани доказателства за размера на лихвата за забава, но предвид доказването на
иска по основание, то съдът намира, че на основание чл.162 ГПК следва да определи
неговия размер по своя преценка и след извършване на математически изчисления,
определя размер от 14.60лв.
В полза на всяка от страните трябва да се присъдят направените за това
производство разноски, съразмерно с уважената /отхвърлената/ част от исковете.
Разноските в заповедното производство следва да се признаят в размер на 46.55 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото
/75 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение определено съобразно
чл.78, ал.8 от ГПК, 250 лв. -за експертиза и 300 лв. за назначения особен представител/,
с общ размер 725 лв. направени от ищеца, следва да се признаят в размер на 450.00 лв.
и са в тежест на ответника.
4
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СВ. В. АЛ., ЕГН: ********** от гр. Р., ул.
„С.С.” № ., вх. ., ет. ., в качеството си на наследник на Д. П. П., починала на 05.01.2018
г., дължи на „Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, сумата 87,26 лв. главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 24.11.2017 г. до 24.11.2020 г. по 18 броя
фактури, 14,60 лв. -лихва за забава от падежа на всяка фактура до 07.06.2021 г.,
законна лихва върху главницата от 08.06.2021г. до окончателното изплащане , за която
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1561 от 09.06.2021 г. по гр. д. №
3070/2021г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106 със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток срещу СВ. В. АЛ., ЕГН:
********** от гр. Р., ул. „С.С.” № ., вх. ., ет. ., в качеството си на наследник на Д. П. П.,
починала на 05.01.2018 г. искове с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на парични задължения за сумата над 87,26 лв. до 134,55 лв. –
главница, както и за сумата от 14.60лв. до 29.56лв. лихва за забава, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1561 от 09.06.2021 г.
по гр. д. № 3070/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА СВ. В. АЛ., ЕГН: ********** от гр. Р., ул. „С.С.” № ., вх. ., ет. ., да
заплати на Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, сумата от 46.55 лв. разноски, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1561 от 09.06.2021 г. по гр. д. № 3070/2021г.
по описа на РРС, както и сумата от 450.00 лв.- за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5