О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № ………………
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-9 СЪСТАВ,
в закрито заседание от двадесет и трети февруари
две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
след като изслуша докладваното от съдията т.д N 1603 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 517 АЛ.
4 ОТ
ГПК.
Ищецът „М.М."
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Д.Х.чрез
адвокат Б.И.Н. - адвокат от САК, кантора - съдебен адрес за връчване на книжа по - гр. София ул. „*****“, е
предявил искова молба на 15.08.2019 г. против „С.ДН‘" ЕООД, ЕИК *****.
В исковата молба се твърди, че съгласно
Изпълнителен лист от 27.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. №772/2012 г., PC –
Пазарджик, ГК, е осъден Д.П.П.с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "И.Г.**” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.В.Г., следните
суми: 166 245, 00 лв. - главница ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 24.02.2012
г. до окончателното събиране на вземането, както и
съдебни разноски - общо 13
325 00 лева.
Длъжникът Д.П.П., ЕГН
**********, е съдружник и
управител на „С.ДН“ ЕООД, ЕИК
*****.
Въз основа на Изпълнителенния лист от 27.02.2012 г.,
издаден по ч.гр.д №772/2012 г. на PC -Пазарджик, по
молба на кредитора "И.Г.**"
ЕООД, ЕИК *****, ЧСИ Р.М.peг.
N 90 на КЧСИ, с район на действие СГС. е образувала изп.д
№ 20127900400568, по което, както се установява от Запорно съобщение за вписване на запор върху дружествен дял изх. № 12921/ 21.04.2012 г. е насочено изпълнението и е наложен запор върху
дяловете, собственост на Д.П.П.в капитала на „С.ДН“ ЕООД.
От
Съобщение Изх. № 34380/31.10.2012 г., издадено по изп.д № 20127900400568 по описа на ЧСИ Р.М.се установява, че
Запорното съобщение за вписване на запор върху дружествен дял изх.№ 12921/21.04.2012 г. е получено на 09.11.2012 г.
от адв. В.Е.Д. - пълномощник на управителя
на „С.Д." ООД,
ЕИК ***** - Н.А.М.
Запорът по върху дяловете, собственост на Д.П.П.е вписан в ТР по партидата на „С.ДН“ ЕООД, ЕИК *****.
В последствие изп. д. № 20127900400568 по
описа на ЧСИ Р.М.per. №790 на КЧСИ. с район на действие СГС е преместено в СИС при PC - Пазарджик,
където е образувано изп.д. № 173/2013 г. и по него, в качеството на частен правоприемник (цесионер), е
конституиран настоящият взискател „М.М.“ ЕООД, ЕИК *****.
Видно от Удостоверение. изх.№ 3383/08.05.2019 г., издадено по изп.д. №173/2013 г. по описа на СИС при PC- Пазарджик,
към 07.05.2019 г. размерът на задължението на Д.П.П., е 166 245, 00 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 24.02.2012 г., до окончателното събиране на
вземането, както и съдебни разноски, извършени от взискателя „М.М.“ ЕООД - общо
27 758,00 лв., както и 14 553,33 лв. - държава такса в полза на PC-Пазарджик.
След изтичането на срока за доброволно изпълнение на длъжника Д.П.П., ДСИ В.Л.от СИС при PC - Пазарджик е издал на
взискателя по изп.д. № 173/2013 г. по описа на СИС при Районен съд - Пазарджик „М.М.“ ЕООД, Постановление от
19.06.2019 г„ с което го овластява, да предяви иск с правно основание чл.517
ал.4 ГПК, срещу „С.ДН“ ЕООД.
Въз основа на горното моли съда да ПРЕКРАТИ на основание чл. 517, ал. 4 ГПК еднолично дружество с ограничена
отговорност „С.ДН“ ЕООД, ЕИК *****, да впише служебно прекратяването
в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, след което да извърши
ликвидация на дружеството. Претендира направените в настоящото производство
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Прилага писмени
доказателства по опис.
Ответникът “С.ДН” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***,, представлявано от управителя Н.А.М., чрез пълномощника си адвокат Л.Д.,
с отговор на искова молба
от 24.09.2019 г. счита, че искът е недопустим, като релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че представеният изпълнителен
лист е издаден на 27.02.2012 г. Запорът върху дяловете на Д.П.за лични
задължения е вписан на 02.05.2012 г. В постановлението по изп.дело № 173/2013
г. за овластяване на взискателя е посочено, че “търговското дружество е
уведомено на 08.02.2013 г., като е отбелязано, че съобщението е оформено при
условията на чл. 50 от ГПК. Оттогава до датата на предявяване на настоящия иск
са изтекли повече от 6 години и половина, без да са предприети никакви действия
срещу дружеството.
Освен това ответникът е изплатил дела на бившия съдружник Д.П.от капитала на
дружеството, за което представя вносна бележка. Дружеството е получило
изявление от друг кредитор на Д.П.- “М6” АД по изп.дело№ 20127900400568 на ЧСИ Р.М.което
дело впоследствие е прехвърлено при ДСИ - град Пазарджик, изп.дело№ 171/2013 г.
По същото това дело е допусната и приета експертиза, в която е установено, че
нетните активи на дружеството към 30.11.2012 г. е по-малък от задълженията на
дружеството, поради което ликвидационният дял на Д.П.е равен на нула. Въпреки
това, оставащият съдружник е превел по сметката на ДСИ - Пазарджик сумата от 2
500 лева, представляваща стойността на дяловете от капитала, записани от Д.П..
Експертизата не е оспорена и е приета по делото. Именно в резултат на полученото изявление от кредитора
на Д.П.“М 6” АД е прекратено участието му в “С.Д.” ООД, съставен е баланс и е
изплатен дела му от капитала. При условие, че не е погасен целият размер на вземането и ако е имало
спор относно стойността на имуществото, кредиторите е следвало да предявят иск
по общия исков ред и при това - не шест години и половина след отправяне на
изявлението за прекратяване и извършване на поредица други
действия, включително извършване на оценка на имуществото на дружеството,
изплащане на дела на съдружника и вписване на промени в ТР. Законът съдържа
ясна и категорична уредба на начина, по който се уреждат имуществените
отношения със съдружника - длъжник - съставя се счетоводен баланс към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването. В случая, поради наличието на
запори за задължения на физическото лице Д.П.към трети лица, които не са
кредитори на дружеството, дружеството и оставащият съдружник и управител е
длъжен да изплати припадащата се част, т.е. делът
на Д.П.от капитала и имуществото на дружеството по сметка на съдебните
изпълнители, чрез които са наложени запорите, които съответно да извършат
плащания към взискателите. Това е единственият начин, по който може да се
осребри дела и участието
на съдружника - длъжник и неговите
кредитори да могат да се удовлетворят от вземанията, които той има от
дружеството. Всичко това е извършено още през 2013 г. По двете дела № 171 и № 173 са подадени молби за прекратяване на
същите по отношение на „С.ДН“ ЕООД и за вдигане на вписаните запори. Твърди се, че не са
налице предпоставките за прекратяване и ликвидация на дружеството, тъй като дружеството е
изпълнило задълженията си за съставяне на баланс и изплащане на дела на съдружника. Моли съда, да остави
без уважение предявения иск и да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съдът, като се запозна и прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от Изпълнителен лист от 27.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. №772/2012 г. на Районен
съд - Пазарджик, Гражданска колегия, длъжниците „Д.П.****"
ЕООД , ПИК *****, представлявано от управителя
Д.П.П.и лично Д.П.П., ЕГН **********,***
в качеството му на авалист, са осъдени да заплатят солидарно на
кредитора „И.Г.**” ООД, ПИК *****,
представлявано от управителя И.В.Г., сума в размер на 166 245,00 лв. -
дължима главница по запис на заповед с дата на издаване 16.02.2011 г. и падеж
на предявяване (17.02.2011 г. ), ведно със
законната лихва,
считано от датата на подаване иа заявлението в съда
- 24.02.2012 г. до окончателното изплащане, както и
сторените съдебно -деловодни разноски за внесена
държавна такса и адвокатски
хонорар - общо в размер на 13 325,00
лв.
На основание Изпълнителния лист и по
молба на кредитора "И.Г.**" ЕООД ЕИК *****, пред ЧСИ Р.М.per. N 90 на
КЧСИ, с район на действие СГС, е било образувано изп.д
№ 20127900400568.
Принудителното изпълнение е насочено върху
дружествените дялове, собственост на Д.П.П.в капитала на „С.ДН“ ЕООД, за
което до АВ – ТР е било изготвено и изпратено Запорно
съобщение
за вписване на запор вьрху дружествен дял, изх №
12921/21.04.2012 г. по партидата на търговеца.
Видно от Договор за
прехвърляне на вземане, сключен на 20.08.2012 г., вземането по
Изпълнителен лист от 27.02.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. №772/2012 г.,
Районен съд -Пазарджик, Гражданска колегия, е било прехвърлено от кредитора (цедента)
„И.Г.**“ ЕООД, ЕИК ***** на
кредитора (цесионера) „М 6“АД, ЕИК *****.
Прехвърлянето
на вземането е съобщено на длъжника Д.П.П., ЕГН ********** с Уведомление на 23.08.2012 г. Така представеният документ е оспорен от ответника, в
резултат на което в процеса е открита процедура по чл. 193 от ГПК.
По делото е представено ИЗЯВЛЕНИЕ по чл.
517, ал. 3 от ГПК от „М 6“ АД ЕИК ***** - взискател по изп. дело 20127900400568 чрез адв.
Н.Б., чрез ЧСИ Р., peг.
№790 гр. София, ул. *****, до „С.Д.“ ООД, ЕИК *****, видно от което взискателят е отправил до „С.Д.“ ООД искане за
прекратяване на участието в дружеството на Д.П.П.с ЕГН ********** - длъжник по
изпълнението. В съдържанието на изявлението е посочено, че към
настоящият момент посоченият съдружник не е
погасил задължението си, поради което дружеството е длъжно
да изплати дължимите от съдружника - длъжник суми по изпълнителното дело в
размер 45 380,63 лв., от които главница в размер на 212 983,03 лв.,
от които главница в размер на 166 245,00 лв. със
Законна лихва в размер на 11 721,62 лв. за периода 24.02.2012 г. – 31.10.2012 г.,
13 325,00 лв. - присъдени
разноски; 12 000,00 лв. - разноски
по изпълнителното дело, в полза на
взискателя: „М 6“ АД , ЕИК *****, както и такси и разноски в размер на 9
691,41лв., съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, като вземе предвид
припадащата се част на длъжника от имуществото на търговеца,
определена съгласно чл.125 ал.З от ТЗ. Упоменото е също така, че при неизпълнение на искането
в тримесечен срок от настоящото съобщение взескателят ще поиска от
надлежния съд прекратяване и ликвидация на дружеството.
Съгласно Съобщение Изх. №
34380/31.10. 2012 г., на ЧСИ Р.М.до ответника е било изпратено на основание чл. 517, ал. 3 ГПК изявление на адв. Н.Б.
- пълномощник на „М 6“ АД, ЕИК *****, за
прекратяване на участието на Д.П.П., ЕГН **********, в дружеството, предвид факта, че същият
е длъжник по изпълнително дело №
20127900400568 по описа на ЧСИ Р.М.с
взискател - „М 6“ АД, ЕИК *****. Със същото на ответника
е било указано, че следва да
изплати припадащата се част на съдружника - длъжник от имуществото, определена
съгласно чл. 125 ал. 3 от ТЗ. „С.ДН“
ЕООД е уведомено също така, че дългът
на длъжника по горепосоченото изпълнително дело до момента е в размер на 212
983,03 лв., от които главница в
размер на 166 245,00 лв. със законна лихва в размер
на 11 721,62 лв. за периода 24.02.2012 г. - 31.10.2012 г., 13 325,00 лв.
присъдени разноски, 12 000,00лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело,
както и такси и разноски в размер на 9 691,41 лв.,
съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. Указано е също
така, че при
неплащане в тримесечен срок от датага на връчването на настоящото изявление, ще последва овластяване
на взискателя за предявяване на иск за прекратяване на дружеството.
Съобщение Изх. №
34380/31.10.2012 г., на
ЧСИ Р.М.е получено на 09.11.2012 г. от адв В.Е.Д. - пълномощник на
управителя на „С.Д." ООД, ЕИК *****.
Видно от платежен документ е наредене превод на сумата
от 2 500 лв., по изп.д. 171/2013г. по описа на ДСИ – Пазарджик, представляваща припадащият се дял на Д.П.от имуществото на „С.Д.”
ООД, ЕИК*****.
По делото е прието като
доказателство Удостоверение изх.№ 14565/18.11.2013 г. на Държавната съдебно изпълнителна служба при
Районен съд гр. Пазарджик чрез ДСИ Л.Ц., издадено
на Н.М. - съдружник в „С.ДН” ООД по изп.
дело № 171/2013 г., по описа на СИС при PC Пазарджик, съгласно което изпълнителното дело е образувано на 09.03.2012 г. под № 20127900400568 по описа на ЧСИ Р.М.per. № 790 с район на
действие СГС, образувано въз основа на изп.
лист от 27.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 772/2012 г. по описа на PC
Пазарджик. Видно от
съдържанието му, изп. дело №
20127900400568 е със страни: „И.Г.**” ЕООД ЕИК ***** - взискател срещу „Д.П.****”
ЕООД ЕИК *****и Д.П.П.ЕГН ********** - солидарни длъжници. Посочено е още, че съгласно договор за прехвърляне на вземане
от 20.08.2012 г. на мястото на „И.Г.**” ЕООД като взискател по изпълнителното
дело встъпва „М 6” АД ЕИК *****. Отбелязано е, че
изп. дело № 20127900400568 е постъпило в СИС гр.
Пазарджик на 08.03.2013 г. по молба на взискателя „М 6” АД за продължаване на изп. действия и
е образувано под № 171/2013
г. Изявление по чл. 517, ал. 3 от ГПК до „С.ДН”
ООД ЕИК ***** е изпратено от „М 6” АД чрез
ЧСИ Р.М.и е връчено на 09.11.2012 г. Удостоверено е също така, че след
връчване на съобщението са представени
доказателства за ликвидационен баланс, внесена е
сумата 2 500.00 лв. по сметка на ДСИ
при PC Пазарджик по изп.д.
№ 171/2013 г., поискано е изготвяне на счетоводна експертиза относно стойността на
ликвидационния дял на съдружника Д.П.П.ЕГН **********, експсртизата е
назначена, заключението е изготвено и прието по изпълнителното дело.
Видно от Протокол от Решения на
едноличния собственик на капитала Н.А.М. с дата 05.12.2013 г., поради
прекратяване на членственото правоотношение на
съдружника
Д.П.П.на
основание чл. 517 от ГПК и изплащане на дела му по
банкова сметка
***мане
на дяловете на Д.П.от оставащия съдружник Н.А.М. и поради
това, че всички
дялове от капитала на дружеството са поети от
Н.А.М., са взети решения са промяна в правно-организационната
форма на търговеца, като дейността на същия следва да продължи като еднолично дружество с ограничена отговорност, а именно „С.ДИ" ЕООД. Променено е и седалището
и адреса на управление. Всички останали характеристики на дружеството
са останали непроменени. Приет е и нов учредителен акт, подписан от едноличния
собственик на капитала. Освободен е и единият от
настоящите управители на дружеството, а именно - Д.П.П., ЕГН **********. Прието е, че за в бъдеще
дружеството с нова фирма „С.ДИ” ЕООД ще се
управлява, представлява и подписва само от управителя
Н.А.М.,
с
ЕГН **********,
с
постоянен адрес:***.
Видно от Договор за прехвърляне на вземане, сключен на
10.01.2014 г. в
гр.Пазарджик, вземането по Изпълнителен лист от 27.02.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. №772/2012г., Районен съд -Пазарджик, Гражданска колегия е
било прехвърлено от кредитора (цедента) – „М6“АД,
ЕИК ***** на цесионера „М.М.“ЕООД, ЕИК *****.
Прехвърлянето
на вземането е съобщено на длъжника Д.П.П., ЕГН ********** с Уведомление на 10.01.2014 г. Така представеният документ е
опорен от ответника в резултат на което в процеса е открита процедура по чл.
193 ГПК.
Съгласно Удостоверение изх.№
3383/08.05.2019 г., издадено от Държавен
съдебен изпълнител В. Л.при Районен съд -
гр. Пазарджик на „М.М.“ ЕООД, ЕИК
***** като взискател, по изп. дело № 173/2013 г. по
описа на ДСИ при Районен съд гр. Пазарджик с длъжници „Д.П.****“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано
от Д.П.П.и Д.П.П., ЕГН **********, дължимата
сума към 07.05.2019 г. е в размер на общо 462 000.17 лв., включваща: I-ва главница 166 245.00
лв, ведно със законна лихва считано от 24.02.2012
г.; II главница 78 200.00 лв.,
ведно със законна лихва считано от 13.08.2012 г.; законни лихви върху двете
главници в размер на 175 243.44 лв.; 27 758.40 лв. такси и разноски по
изпълнителното производство, както и ДТ в полза на PC в размер на 14 553.33 лв.
Видно от Постановление от 19.06.2019 г., издадено по изп.д. №173/2013 г. по описа на Съдебно изпълнителната служба
при Районен съд - Пазарджик на 19.06.2019 г. В.Л.– ДСИ при
PC гр.Пазарджик, вземайки предвид, че е
образувано изпълнително дело срещу длъжниците „Д.П.****‘'ЕООД и
Д.П.П., ЕГН **********, участник в търговско
дружество “С.ДН“,ЕИК *****; че
Взискателят е поискал на основание чл. 517 ал. 1 от ГПК насочване на
изпълнението чрез налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника в
търговско дружество - “С.ДН“ ; че по фирменото дело е вписано налагането на
запор върху дружествените дялове, собственост на длъжника; че
с изявление на взискателя по чл. 517,
ал. 3 от ГПК търговското дружество е уведомено на 08.02.2013 г., като съобщението
оформено при условията на чл. 50 от ГПК, както и че по изпълнителното дело
не са постъпили никакви суми, е приел, че са налице
основания за овластяване на взискателя да предяви иск пред Окръжен съд по
седалище на дружеството за прекратяване на дружеството при условията на чл.517,
ал. 3 от ГПК, поради което на
основание чл.517, ал.З от ГПК е постановил, че овластява
„М.М.“ЕООД, ЕИК *****, да предяви иск пред Окръжен съд - гр.
Пазарджик за прекратяване на участието на длъжниците „Д.П.****“ ЕООД, Булстат: *****, представлявано от Д.П.П.и Д.П.П., ЕГН ********** в дружеството “С.ДН“, ЕИК:*****.
С
Постановление от 04.10.2019 г. е внесена поправка в
Постановлението от 19.06.2019г., като е допусната явна
фактическа грешка вместо написаното нa ред 14 и ред 15 от мотивите на
Постановлението, където е написано: че ..По изпълнителното дело не са постъпили никакви суми“
следва да се чете: „По изпълнителното дело е постъпила сумата от 2 500 лв., представляваща дяловото участие на длъжника Д.П.П.,
ЕГН **********, в капитала на „С.ДН“
ЕООД,
ЕИК: ***** и не е
постъпила никаква сума за изплащането на приспадащата се на съдружника длъжник
част от имуществото на „С.ДН“ЕООД, ЕИК *****,определена по реда на чл.125
ал.З от ТЗ, съгласно
разпоредбата на чл.517,ал.З от ГПК.“ Поправка е направена и по отношение датата
21.06.2016 г., на ред 32 срещу подписа на ДСИ, която следва да
се чете 19.06.2019 г. Постановлението е
неразделна част от Постановление за овластяване на взискателя пред Окръжен съд
за прекратяването на дружествения дял при условие на чл.517 ал.З
от ГПК издадено на 19.06.2019 г.
Приобщени към материалите по делото още са и множество писмени доказателства, представени с молба от 30.07.2020 г. на
ищеца и молба от 05.10.2020 г. на .
За изясняване на спорни моменти, в
производството е допусната, изслушана и приета ССчЕ, видно от заключението на която припадащата се на съдружника - длъжник
Д.П.П., ЕГН **********, част от имуществото на “С.ДН” ЕООД, ЕИК *****,
определена по реда на чл.125, ал.З от Т3, изчислена като разлика между активи и
пасиви, представляваща чистата остатъчна стойност на капитала, има отрицателна стойност /-/ 33 хил.лв., поради което не се определя
дружествен дял за изплащане. В отговор на поставените й въпроси, експертизата е
установила още, че на 17.07.2013 г. от
сметка № *****в Банка ДСК ЕАД с титуляр „С.Д.“ ООД, е извършен превод към
получател Районен съд, гр.Пазарджик по сметка *****, с основание “изп.д.171/2013 г. приспадащ се дял Д.П.от
имуществото на Софистейт” в размер на 2 500.00
лева.
Във връзка с открита процедура по
чл. 193 от ГПК, в производството е допусната, изслушана и приета съдебно –
графологическа експертиза, чиито обекти на изследване са подписите,
изхождащи от името на Д.П.П.в Уведомление за цесия до
Д.П.П.от „И.Г.**” ЕООД, София
с управител И.В.Г., с отпечатана дата на получаване „23 август 2012 г.” и в Уведомление за цесия до „Д.П.-****”ЕООД
и Д.П.от „М 6” АД, гр.Пловдив с
изп.директор А.Д.Х., с отпечатана дата на получаване „14 януари 2014 г.” В резултат на извършената проверка и сравнителен анализ, експертизата е
дала заключение, според което подписите, изхождащи от името на Д.П.П.в
Уведомленията са
изображения на подпис положен от Д.П.П..
Изискани и приложени са по делото изп. дело № 171 и № 173 по описа на ДСИ при
PC - Пазарджик за 2013 г.
Съдът, на база на така събраните и обсъдени
доказателства, приема следното:
Предмет на
иска по чл.517 ал.4 от ГПК е упражняването
на потестативното право за прекратяване на търговското дружество и откриването
на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда
на чл. 266 и сл. от ТЗ. Съгласно
константната
практика на ВКС конститутивният иск по чл. 517, ал.4 ГПК е предоставен на взискателя в изпълнителното производство, когато
длъжникът не е изпълнил задължението си да плати при насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството. Ищец по
иска е взискателят, а ответник - дружеството, чието прекратяване се иска. Търговското
дружество не става длъжник на кредитора, а има качеството на
трето задължено лице по смисъла на чл.507 и следв.
от ГПК, което е осуетило изпълнението.
Предпоставките за прекратяване на търговско дружество по чл. 517,
ал. 4 ГПК са уредени точно и изчерпателно в
разпоредбите на чл. 517, ал. 1 и ал. 4 ГПК: 1. ищецът следва да има качеството на взискател; 2. наличие на висящо
изпълнително производство; 3. изпращане от съдебния изпълнител на запорно съобщение до Агенцията по
вписвания и уведомяване на дружеството от Агенцията за вписания запор върху всички дялове на длъжника; 4. овластяване на взискателя от
съдебния изпълнител да предяви иска за прекратяване на дружеството, в което длъжникът
притежава запорираните дялове, ако
вземането, предмет на принудителното изпълнение до този момент не е
удовлетворено. При наличие на посочените предпоставки погасяването на
задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към исковия процес
факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК и неговото отхвърляне.
В производството по чл.517 ал.4 от ГПК легитимацията на ищеца да предяви иска се установява от
постановлението на съдебния изпълнител за овластяване. Доказателствата
за това, че ищецът е придобил вземането по изпълнителния лист се
ангажират в съответното изпълнително
производство и въз основа на тези доказателства съдебният изпълнител го
конституира като взискател. Защитата на длъжника срещу евентуална неправилна
преценка на съдебния изпълнител може да се осъществи по исков ред чрез
предявяване на иска по чл.439 от ГПК, в
което производство той може да оспори легитимацията на взискателя като титуляр
на подлежащото на изпълнение вземане въз основа на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Ето защо, при предявен иск по чл.517 ал.4 от ГПК ищецът не следва да доказва материалноправната си
легитимация на взискател в изпълнителното производство, в това число
и при сключване на договор за цесия, по силата на
който е придобил процесното вземане от кредитора. Само
прекратяването на изпълнителното производство има за последица отпадане
качеството на ищеца като взискател, а в
тази връзка и овластяването му за предявяване на иска по чл.517, ал.4 ГПК (в
този смисъл е Решение № 104/10.07.2014г. по т.д. № 2144/2013г. на ВКС, II
Т.О.).
В исковия процес за прекратяване
на дружеството по чл. 517, ал.4 от ГПК не
може да се разглежда и спорът за съществуването на вземането, чието
принудително изпълнение се цели с предприя изпълнителен способ (Определение №
6/08.01.2010 г. по чтд № 401/2009 г. ТК, ІІ-отд.; Определение №86/04.02.2010 г.
по чтд № 903/2009 г. ТК, ІІ-отд.).
С нормата на чл. 517, ал. 4 от ГПК се регламентира изпълнението върху
всички дялове на длъжника в търговското дружество. Т.е. касае се за специална
хипотеза на изпълнение, която е приложима,
когато изпълнението е насочено върху всички дялове на съдружник в дружеството
(така в Определение № 733/11.12.2009г. по чтд №811/2009г. на ВКС, ТК, ІІ –
отд.), а последното от своя страна е възможно, когато принудителното изпълнение
е за дълг на единствения съдружник в
ЕООД; за общи задължения на всички съдружници в ООД; за общи задължения на
всички неограничено отговорни съдружници в СД;
Именно във връзка с горепосоченото,
искът по чл. 517 ал.4 от ГПК няма за цел провеждане на
принудително изпълнение върху дружествен дял на длъжника, за разлика от хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК . Това е така, тъй като нормата на чл. 517, ал. 3 от ГПК регламентира насочването на изпълнението
върху дял на ограничено
отговорен съдружник, т. е. в предметния му обхват са
само случаите, при които към момента на предприемане на действията по
принудително изпълнение върху тях дяловете, формиращи капитала на дружеството с
ограничена отговорност принадлежат
на различни лица, но не и в случаите, при които длъжникът по изпълнението е едноличният собственик на капитала на дружеството, респективно – длъжници са всички съдружници за общи
задължения към кредитора.
В този смисъл е налице и практическа
разлика между двете хипотези - по ал. 3 и по ал. 4 на чл. 517 от ГПК, състояща се в изявлението на взискателя за
прекратяване участието на длъжника като съдружник в дружеството - ответник, връчено от съдебния изпълнител, като абсолютна
положителна процесуална предпоставка за овластяването на взискателя за
предявяване и издаването на овластителното постановление след изтичане на на 3-месечния срок, относима само в
хипотезата на иска по чл. 517 ал. 3 от ГПК.
Предвид изложеното допустимостта
на иска с правно основание чл. 517, ал.4 ГПК изисква кумулативното наличие само
на следните процесуални предпоставки, а именно: висящо изпълнително производство, в което ищецът е взискател; принудителното изпълнение
да е насочено спрямо всички дялове в дружеството; да е изпълнено
условието на чл. 517, ал.1 от ГПК; както и да е налице нарочното овластяването на взискателя
за предявяване на процесния иск. С
оглед разпределението на доказателствената тежест, установяването на така
посочените обстоятелства е възложено на ищцовата страна.
Според ангажираното в производството Постановление от 19.06.2019г., ведно с представляващото неразделна част
от него Постановление за поправка на ОФГ с дата 04.10.2019 г., се установяват обстоятелствата, свързани
с процесуалната легитимация на ищеца, като
признат взискател в изпълнително
производство, образувано под № изп.д.
№173/2013 г. по описа на
Съдебно изпълнителната служба при Районен съд – гр. Пазарджик.
Не се доказва изпълнение на условието по чл. 517, ал.1 от ГПК, доколкото, от една страна въведените с исковата молба и поддържани в
процеса твърдения на ищеца за наличие на вписан запор в АВ по партида на
търговеца във връзка с изп.д №
20127900400568, ЧСИ
Р.М.per N 90 на КЧСИ, с район на действие СГС, не кореспондират със същите в тази посока данни, отразени
по изп.д. 173/2013 г. ,послужили по смисъла на чл. 517, ал.1 от ГПК като
предпоставка за издаването на овластяващо го Постановление.
От друга страна, безспорен за процеса е фактът, че по изп.д № 20127900400568 е наложен запор върху дружествени дялове, като същият обаче е за част от капитала, съответватстващ на дружествия дял на длъжника Д.П., вписан в ТР към АВ 20120502092651 с номер по ред 003. Видно от приложеното по делото Удостоверение изх.№ 14565/18.11.2013 г. на Държавната съдебно
изпълнителна служба при Районен съд, гр.
Пазарджик чрез ДСИ Л.Ц., принудителното
изпълнение е във връзка с изп. лист от 27.02.2012 г., издаден по
ч.гр.д. № 772/2012 г. по описа на PC - Пазарджик,
за което е било изп. дело № 20127900400568, със страни: „И.Г.**”
ЕООД ЕИК ***** - взискател срещу „Д.П.****” ЕООД ЕИК *****и Д.П.П.ЕГН **********
- солидарни длъжници, което впоследствие е било продължено по молба от 08.03.2013
г. на цесионера –
взискател „М 6” АД пред СИС-гр.Пазарджик,
но за което е било образувано
различно от соченото от
ищеца изпълнително дело, а именно - това под
№ 171/2013 г.
Дори и да се приеме приемственост между изп.д № 20127900400568, ЧСИ Р.М.per N 90 на
КЧСИ, с район на действие СГС., изп. № 171/2013 г. на ДСИ Л.Ц. – при СИС гр. Пазарджик и изп.д. №173/2013 г., чрез тяхното
сливане, обединяване и/или продължаване като изпълнително дело под № изп.д. №173/2013 г., то в случая
остава видно обстоятелството, че касае за различни задължения, като процесният запор, не засяга
дружествените дялове на ответника в пълен обем.
За процеса няма твърдения, а в тази връзка -
доказателства и/или спор, че Н.А.М., еднолично притежаващ капитала на ответното дружество,
е длъжник на ищеца – взискател по изп.д. 173/2013
г. при ДСИ – гр.
Пазарджик.
Не се твърди и не
се доказва принудителното изпълнение,
във връзка с което е налице овластяване за водене на иск по чл. 517 ГПК да е
насочено спрямо всички дялове в дружеството – ответник. Обратно, съгласно съдържанието
му същото е издадено на основание чл. 517, ал.3 от ГПК.
Същевременно, видно от данните по делото, както и
обявените в ТР към АВ по партида на търговеца, ответното дружество „С.ДН“
ЕООД, ЕИК ***** е с правно оргаризационна форма ЕООД. Едноличен
собственик на капитала е Н.А.М.. Промяната в субективната принадлежност на
ответника е настъпила в период, не само предхождащ иницииране на настоящото
исково производство, но и е преди издаването на Постановлението за овластяване
по чл. 517 от ГПК. Не без значение е и
обстоятелството, че членственото правоотношение с длъжника по процесния
изпълнителен лист от 27.02.2012 г. - Д.П.е
прекратено още на 09.11.2012 г., тъй като е определено от датата на връченото от ЧСИ - Р.М.Съобщение Изх.
№ 34380/31.10.2012 г., съдържащо
изявление на взискателя „М 6“ АД, ЕИК ***** по изп. д. № 20127900400568 ( в този смисъл е Решение
№ 77 от 16.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г., II Т. О. на ВКС и Решение № 101
г.от 25.06.2012 г. по т. д. № 877/2011 г., II т. о. на ВКС). Заличаването на
длъжника – физическото лице П.като съдружник в ответното дружество, е в
резултат на изчерпана процедура по чл. 517, ал.3 от ГПК, а не е в условията на
реализирани разпоредителни сделки с дружествени дялове. В случая самото
прекратяването е настъпило независимо от волята на длъжника или на дружеството
(Решение № 347/04.05.2005 г. по т. д. № 631/2004 г. на ВКС, II Т. О., Решение №
26/09.02.2007 г. по т. д. № 520/2006 г. на ВКС, I Т. О.).
Безспорно по партидата на ответника в ТР към АВ е
отразено вписването и на други запори. Само по себе си тяхното наличие не опорочава издаденото от съдебния изпълнител овластително
постановление за предявяване на иска, Това е
така, тъй като последица от запора върху дяловете на
длъжника в търговско дружество е забраната за извършване на разпоредителни
действия от
страна на длъжника - титуляр с тях. Наложеният запор (предходен или последващ), не
препятства упражняването на правото на който и
да е от кредиторите на същия длъжник да предприеме действия по насочване на изпълнението върху дяловете от капитала на
дружеството -
трето задължено лице, включително и да предявят иска по чл. 517, ал.3 или 4 от ГПК, доколкото удовлетворяването
на кредиторите би следвало да се извършва в евентуално последващото го
ликвидационно производство (ако има основание за откриване на такова), в което ще следва да бъдат съответно
съобразени ограниченията, произтичащи от запора, респ.
конкуренцията между вземанията на различните кредитори, вписали в различна
последователност запор върху собствените на длъжника дружествени дялове. Подобна възможност обаче в случая не е налице. Това е
така, тъй като изпълнението върху дяловете от капитала
на дружеството като способ вече е бил изчерпан в
предходна процедура по чл. 517, ал.3 от ГПК по изп.д №
20127900400568, ЧСИ
Р.М.per N 90 на КЧСИ, с район на действие СГС, продължено по
молба от 08.03.2013
г. на цесионера – взискател „“М 6” АД пред СОС-гр.Пазарджик като изпълнително дело с № 171/2013
г., и в резултат
именно на нея членственото правоотношение с Д.П.е било прекратено. В тази
връзка и от една страна - дъжникът -
физическо лице по процесното издадено изпълнително основание не притежава запорираните
дялове, както към момента на издаване на процесното Постановление за овластяване
по чл. 517 от ГПК, така и към датата на завеждане на настоящия иск, а от друга
– по същото това изпълнително основание новият едноличен собственик на капитала
никога не е бил задължено спрямо взискателя - ищец лице.
Предвид изложеното,
съдът приема, липсват изискуемите процесуални предпоставки, относими към допустимостта
на иска с предмет чл. 517, ал.4 от ГПК, поради което производството по същия
следва да бъде прекратено. По същество липсва
надлежно овластяване от съдебния изпълнител за предявяването на иск от
взискателя спрямо ответното еднолично ограничено дружество, чийто едноличен
собственик на капитала не се явява
длъжник на ищеца – взискател.
Предвид горното не следва да се обсъждат останалите
писмени доказателства, заключенията на експертизите, доводите и възраженията на
страните, които биха били от значение постановяване на решение по същество във
връзка с правния спор.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно
чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото.
Искането в тази посока е направено
своевременно, като е представен и Списък по реда на чл. 80 от ГПК. Претенцията
е общ размер на 6 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
Предвид направеното възражение от ответната
страна, след анализ на разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.4 вр. с чл. Чл.7, ал.9 от Наредбата за минималнималните
адвотски възнаграждения и отчетената фактическа и правна сложност на делото, съдът установи наличие на основание
за намаляване на конкретната претенция, предвид което възражението за прекомерност
е основателно. В тази връзка настоящият
състав приема, че претендираното възнаграждение следва да бъде намалено, в резултат на което
общият размер на присъдените в полза на ищеца разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК възлиза на 1 500 лв. с ДДС.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определението от съдебно заседание от 15.12.2021 г. по
т.д. № 1603/2019 г., с което е даден ход по същество на делото
ПРЕКРАТЯВА
КАТО НЕДОПУСТИМО производството
по т.д. № 1603/ 2019 г. по описа на СГС, ТО, VІ-9 с- в, по предявения от „М.М."
ЕООД, ЕИК
*****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя А.Д.Х.чрез адвокат Б.И.Н. - адвокат от САК, кантора (съдебен адрес за връчване на книжа по делото – гр.
София, ул. „*****против „С.ДН‘"
ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.А.М., иск с правно основание чл.517 ал.4 от ГПК
за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност „С.ДН“ ЕООД, ЕИК *****.
ОСЪЖДА „М.М." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя А.Д.Х., да
заплати на „С.ДН‘"
ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Н.А.М., сумата 1 500 лева (хиляда и петстотин лева с ДДС), представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: