№ 1815
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100501743 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Дженерали
Застраховане“ АД, ищец в първоинстанционното производство, чрез
процесуален представител – юрк. М.С. срещу решение № 19 247/23.11.2023 г.
на СРС, 156 състав, постановено по гр.д. 28 525/2023 г. в частта, в която
исковете са отхвърлени частично – главницата за разликата над 130, 41 лв. до
претендираната сума от 372, 96 лв. и за мораторната лихва за разликата над
24, 06 лв. до претендирания размер на 77, 76 лв. В жалбата са наведени
твърдения, че решението е незаконосъобразно, необосновано и в
противоречие на материалния закон. Заявени са твърдения, че при определяне
на застрахователното обезщетение следва да бъде съобразен фактът, че
автомобилът е бил в гаранция. Иска се отмяна на решението в обжалваната му
част като бъде постановено ново, с което исковете бъдат уважени изцяло.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, чрез юрк. С.Г.в, в което са наведени съображения относно
правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.
1
Претендират се сторените в производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 411 от КЗ, съединен с акцесорен за обезщетение за забава по реда на чл. 86
ал.1 от ЗЗД.
Страните не са формирали спор относно правно-релевантните факти,
подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на регресната
отговорност. Спорът между тях е концентриран единствено относно въпроса
за релевантната стойност на дължимото регресно обезщетение при
извършването на ремонт на автомобил в гаранционен срок.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд,
IV-Д състав, намира следното:
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително
причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка "Каско" и не повече от размера на действително
платената сума. Застрахователното обезщетение се определя по
действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие по арг. на чл. 386 ал.2 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 400 ал.1 от КЗ установява, че за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество.
Видно от представеното пред СРС удостоверение изх. № 935/28.09.2023
г. на „София Франс Ауто“ АД, процесният по делото лек автомобил Пежо“ с
ДКН ******* е бил в период на удължена гаранция от производителя, валидна
до 18.10.2021 г. Пътният инцидент, при който на лекия автомобил са
причинени имуществени увреди, заявени за репарация в производството, е
настъпил на 01.03.2021 г. т.е. в срока на гаранцията, предоставена от
2
производителя. Това обстоятелство следва да се вземе предвид, защото в
противен случай не би се постигнало до реално възстановяване на автомобила
в състоянието преди увреждането, тъй като пострадалото лице би загубило
правата си по гаранцията респ. автомобилът не би могъл вече да се ремонтира
в гаранционен сервиз, което би намалило и неговата стойност / в този смисъл
решение 167/07.02.2017 г. по т.д. 1655/2015 г. на Второ ТО на ВКС, решение
209/30.01.2012 г. по т.д. 1069/2010 г. на Второ ТО на ВКС/. Извод в идентичен
смисъл е обоснован и от вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно
автотехническа експертиза, предвид изявлението му в съдебно заседание от
02.10.2023 г.
Процесното МПС е отремонтирано в оторизиран сервиз на официалния
вносител на „Пежо“, видно от приетите като доказателства по делото приемо-
предавателен протокол от 11.03.2021 г. и фактура **********/12.03.2021 г.
Изводите на САТЕ, категорично установяват сумата, необходима за
възстановяване на увреденото МПС по цени на официалния сервиз, която като
аритметично изражение е идентично със заплатеното обезщетение от
застрахователя по риска „Каско“ респ. същите са и били необходими за
отстраняване на уврежданията по автомобила.
С оглед на горните съображения, съдът в решаващия му състав намира,
че в процесната хипотеза размерът на действителните вреди следва да се
определи по цена на официалния сервиз на „Пежо“, който възлиза на 1 026, 13
лв., за която стойност е възникнало регресно вземане в полза на ищеца.
Страните не спорят, че е налице доброволно плащане от страна на ответника в
размер на 668, 17 лв., поради което заявената претенция е основателна и
доказана за сумата от 357, 96 лв. като към тази сума следва да бъдат
прибавени и дължимите ликвидационни разходи в размер на 15 лв. т.е. за
сумата от 372, 96 лв.
Предвид което, жалбата се явява изцяло основателна, а
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната му
част като на въззивника – ищец в първоинстанционното производство се
присъди и разликата над 130, 41 лв. до претендираната сума от 372, 96 лв.
С оглед изхода на спора по главния иск, депозираната жалба се явява
основателна и по отношение на акцесорната претенция за обезщетение за
забава, чийто размер, изчислен при условията на чл. 162 от ГПК и при
3
използване на компютърна система за изчисление възлиза на сума в размер на
77, 76 лв. т.е. на въззивника –ищец в първа инстанция следва да се присъди и
разликата над 24, 06 лв., присъдена с първоинстанционното решение до
пълния предявен размер на 77, 76 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на
въззивника се следва сумата от 100 лв. – съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция, респ. сумата за ДТ за въззивно
обжалване.
Предвид частичната отмяна на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав дължи произнасяне и по претендираните разноски
пред СРС, които се следват в пълен размер за въззивника - ищец. Същите в
глобален размер възлизат на сума в размер на 550 лв. т.е. на въззивника следва
да се присъди допълнително сума в размер на 359, 79 лв., разликата над
присъдения размер в първоинстанционното решение до действителния размер
на сторените разноски респ. първоинстанционното решение подлежи на
отмяна в частта на присъдените разноски за ответната страна.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19 247/23.11.2023 г. на СРС, 156 състав,
постановено по гр.д. 28 525/2023 г. в частта, в която исковете са отхвърлени
частично – главницата за разликата над 130, 41 лв. до претендираната сума от
372, 96 лв. и за мораторната лихва за разликата над 24, 06 лв. до
претендирания размер на 77, 76 лв., както и в частта на присъдените на
основание чл.78 ал. 3 от ГПК съдебни разноски в размер на 98, 59 лв. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
5 да заплати на основание чл. 411 от КЗ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„******* сумата от 242, 55 лв. – главница за регресно застрахователно
обезщетение от ПТП, осъществено на 01.03.2021 г. в гр. Пловдив,
4
представляваща разликата над 130, 41 лв., присъдена с първоинстанционното
решение до претендираната сума от 372, 96 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 53, 70 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода 26.05.2021 г. – 25.05.2023 г.,
представляваща разликата над 24, 06 лв., присъдена с първоинстанционното
решение до претендирания размер на 77, 76 лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
5 да заплати на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „******* сумата от 125 лв. – съдебни разноски пред
настоящата инстанция и сума в размер на 359, 79 лв. - съдебни разноски пред
първата инстанция.
В останалата си част, решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано от страните.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5