№ 45
гр. , 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100167
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по подадена от М. Б. Р., ЕГН: ********** чрез
пълномощника адв.Д.М. срещу И. М. И., ЕГН: ************** искова молба, с която се
иска от съда да развали частично договор за дарение на идеални части от недвижим имот-
УПИ, находящ се в с.А., съставляващ парцел *****, в кв.59, с площ от 392 кв.м., заедно с
построените върху него сгради- жилищна сграда със застроена площ от 69 кв.м. и лятна
кухня с площ от 27 кв.м., извършено с нотариален акт за дарение №36, том III, рег. №****,
дело №*** от 2020г. на нотариус Е.П., с рег. № 108 от регистъра на НК, до размера на
притежаваните към момента на прехвърляне от ищцата идеални части от правото на
собственост, а именно: 3/5 ид.ч. В условията на евентуалност се иска от съда, в случай че не
уважи главния иск, да възстанови нарушеното и право на ползване върху една стая от
жилищната сграда в процесния имот.
Ищцата твърди, че ответникът е нейн син и с него живели в с.А. до 02.02.2021г. На
05.10.2020г. тя, заедно с другите й синове – И. М. И. и С. М. И., в качеството има на
собственици, прехвърлили на ответника чрез дарение притежаваните от тях общо 8/10 ид.ч.
от недвижим имот: УПИ, находящ се в с.А., ул. „*******“ №13, целият с площ 392 кв.м.,
който по действащия регулационен план на селото съставлявал парцел ***** в кв. 69, при
съседи: от изток УПИ XVI*****, от запад – улица, от север – улица, от юг- УПИ XIV- 355,
заедно с построените върху него сгради: жилищна сграда, цялата със застроена площ от 69
кв.м. и лятна кухня, цялата със застроена площ от 27 кв.м. Дарението извършили с
Нотариален акт за дарение №36, том III, рег. №****, дело № *** от 2020г. на нотариус рег.
1
№ 108 в НК, с район на действие РС-Пирдоп. С посочената сделка ищцата си запазила
правото на пожизнено ползване върху една стая от жилищната сграда. Процесните
недвижими имоти придобила заедно с нейния съпруг през 1985г. в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/ чрез Нотариален акт за покупко-продажба № 24, том 1, дело №
46/1985г. на Средногорски районен съдия. След смъртта на съпруга й имотите били
наследени от нея и четиримата й синове, като тя придобила ½ ид.ч. след прекратяване на
СИО, както и 1/5 от останалата ½- общо 3/5 ид.ч. Ищцата заявява, че е възрастна и болна
жена, на която е жизнено необходимо закупуването на храна, лекарства и заплащане на
режийни разноски, а няма възможност да ги заплаща сама. Твърди, че няма семейство и
съпруг, на които да разчита финансово и няма достатъчно разходи, от които да се издържа,
тъй като е в напреднала възраст и състоянието й не позволява да е трудоспособна и жизнена.
Твърди, че за нея е налице трайна нужда да получава издръжка, но ответникът не й помага с
нищо и не се съобразява по никакъв начин с тежкото й здравословно и материално
положение. Сочи, че макар ответникът да е в разцвета на жизнените си сили, не полага
никакви грижи за нея като негова възрастна майка и дарителка. Нещо повече- след като
получил дарението на недвижимия имот ответникът започнал да я тормози и травмира, тъй
като тя останала да живее в една от стаите на жилищната сграда. След като получил
дарението не само се дезинтересирал от нея, но дори започнал агресивно и настойчиво да я
гони от стаята, в която останала да живее. Кулминацията на неправомерното му държане
била достигната на 02.02.2021г., когато малко преди полунощ ответникът отишъл в стаята й
започнал без никакво основание да й крещи и да я удря с една пръчка, докато си лежала на
леглото. Понеже е трудно подвижна ищцата не успяла да стане бързо и да избегне ударите с
пръчката, поради което синът й успял да й нанесе удари по тялото, след което я изгонил от
къщата. Въпреки законното й право на доживотно ползване на една стая от дарения имот,
дареният не я допускал до стаята, върху която има право на ползване, което довело до това
ищцата да живее в жилище, което не е нейна собственост и върху което няма право на
ползване. След като я изгонил от къщата синът й по никакъв начин не се интересувал от нея,
не й помагал финансово или с грижи. След като била отстранена от жилището помолила
ответника да й заплаща издръжка от 300 лв. месечно, за да осигури физическото си
оцеляване, но въпреки искането той не дал нито стотинка. Счита, че е налице основание за
разваляне на договора за дарение поради неизпълнение от страна на ответника на
законовото му задължение на надарен да й изплаща издръжка. С допълнителна молба
ищцата уточнява, че по актуалния кадастрален план и кадастрална карта на с.А., процесният
имот представлява Поземлен имот с идентификатор № **************, с площ 357 кв.м.,
трайно предназначение на земята: урбанизирана; предназначение: за ниско застрояване,
номер по предходен план: 354, кв. 69, парцел I, при съседи на имота: имоти с №№
*************, *************, *************, *************, заедно с намиращите се в
имота: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ****************, на два етажа, с
площ 65 кв.м. и еднофамилна жилищна сграда /лятна кухня/ с идентификатор №
**************.2, на един етаж, с площ 27 кв.м.
2
В срока по чл.131 ал.1 ГПК, по делото е постъпило „обяснение“ от ответника И. М. И.,
с което заявява, че е инвалид от 11 години с ТЕЛК със 100% чужда помощ пожизнено.
Твърди, че всичко заявено в исковата молба – че майка му е живяла при него в къщата и че я
е бил с пръчка, е лъжа. Твърди, че същата се е омъжила малко след смъртта на неговия баща
и от тогава живее при съпруга си, а той живее сам от малък и дори след като бил
инвалидизиран, майка му не е ходила да го види. Твърди, че е невъзможно да я е бил, тъй
като е прикован към легло и не може да се движи. Заявява и че няма как да изплаща всеки
месец по 300 лв. като е инвалид и няма никакъв доход, освен минималната пенсия, която
взима.
В съдебните заседания по разглеждане на делото ищецът М. Б. Р. се явява лично и се
представлява от адв.М.Д. от САК, преупълномощена от адв.Д.М., която поддържа исковата
молба, а в хода на устните състезания моли съда да уважи исковата молба на основанията,
подробно изложени в нея, Счита, че с показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели, както и от приложените към исковата молба доказателства и
впоследствие събраните такива, по безспорен начин се доказвало, че са налице
предвидените основания и предпоставки договорът да бъде развален и да бъде възстановено
правото на собственост на нейната доверителка в идеалните части, които тя е притежавала
към момента на прехвърляне на имота. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по исковата молба- И. М. И., не се явява в съдебните заседания и не се
представлява, като не е направено и искане от негова страна за допускане на правна помощ.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №36, том III, рег. № ****, дело №***/2020г., издаден от Нотариус Е.П., с район на
действие РС-Пирдоп, вписана под №108 в регистъра на НК, на 05.10.2020г. М. Б. Р., И. М.
И. и С. М. И. са дарили на съсобственика си И. М. И. притежаваните от тях общо 8/10 ид.
части от следния недвижим имот, придобит по наследство от М. И. М., а именно: УПИ,
находящ се в с.А., ул. „*******“ № 13, целия с площ 392 кв.м., който по действащия тогава
регулационен план на селото съставлявал парцел ***** в кв.69, при съседи: от изток - УПИ
XVII*****, от запад – улица, от север – улица, от юг – УПИ *******, заедно с построените
върху него сгради: жилищна сграда, цялата със застроена площ от 69 кв.м., гараж, целия със
застроена площ от 15 кв.м. и лятна кухня, цялата със застроена площ от 27 кв.м. Видно е от
същия нотариален акт, че дарителката М. Б. Р. си е запазила правото на реално ползване и
обитаване на една стая от жилищната сграда, докато е жива.
Видно е от представените 3 броя скици, издадени на 23.04.2021г. от Службата по
геодезия, картография и кадастър- Софийска област, че гореописаният в нотариалния акт от
2020г. недвижим имот към момента представлява Поземлен имот с идентификатор №
************** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.А., одобрени със
3
Заповед № **********/09.11.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
с.А., ул. „*******“ №13, площ: 357 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.). В скиците е отразено,
че понастоящем в имота се намират две сгради: жилищна сграда- еднофамилна с
идентификатор ****************, със застроена площ 65 кв.м. и жилищна сграда-
еднофамилна с идентификатор **************.2, със застроена площ 27 кв.м.
Представен е и нотариалният акт, с който първоначално е придобит процесния
недвижим имот от наследодателя на страните, а именно: Нотариален акт за замяна на
недвижим имот №24, том II, дело №46/06.03.1985г., издаден от председателя на Районния
съд в гр.Средногорие. По силата на този нотариален акт З. И. С. е прехвърлил на брат си М.
И. М. следния свой единствен недвижим имот: дворно място с паянтова жилищна сграда,
цялото от общо застроено и незастроено пространство 392 кв.м., съставляващо парцел *****
в кв.69 по плана на с.А., Софийски окръг, при съседи: улица, Б.С.С. и Йо. Б.. В замяна М. И.
М. е прехвърлил на З. И. С. друг, описан в нотариалния акт, недвижим имот.
Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт №5 от 15.02.1988г., издаден
на 05.05.2021г. от община А., М. И. М., е починал на 14.02.1988г. в с.А.. Същият, видно от
представеното удостоверение за наследници изх. №55/05.05.2021г., издадено от община А.,
след смъртта си е оставил следните наследници по закон: М. Б. Р., ЕГН: ********** –
съпруга (включила втори брак през 1989г.) и четирима синове: И. М. И., ЕГН: **********,
С. М. И., ЕГН: **********, Г. М. И., ЕГН: ********** и И. М. И., ЕГН: **********.
Ответникът И. М. И. е представил само едно доказателство- Експертно решение №
**** от зас. №*** от 23.10.2014г. на ТЕЛК към УМБАЛ „***************“ АД, от което е
видно, че той (И. М. И.) е освидетелстван със 100% вид и степен на увреждане с чужда
помощ пожизнено поради счупване на гръбначния стълб при падане от високо на
28.04.2011г. Посочено е, че същият не може да движи долните си крайници, няма усет и не
може да се обслужва и придвижва самостоятелно, а противопоказен му е всякакъв вид труд.
Видно от представения сигнал, входиран в Районна прокуратура- Пирдоп на
19.02.2021г., М. Б. Р. го е подала срещу И. М. И., описвайки същото, което е описала в
исковата молба и твърдейки, че спрямо нея е нанесен побой и са отправени заплахи за
живота й, което я кара да се страхува да се върне в с.А., където не е и допусната от сина си
И.И..
Разпитани са по делото двама свидетели – роднини на страните, а именно: Г. М. И.-
син на ищцата и брат на ответника и Н.Т.Ц., съжителстваща на съпружески начала с другия
свидетел и представяща се за снаха на ищцата.
Свидетелят Г. И. твърди, че живее на втория етаж на къщата, в която живее и брат му
И.И. и че системно този му брат е гонил майка му да я бие с тояга, което е правил
вследствие въздействие на алкохол, какъвто употребява ежедневно. Сочи, че преди около
една година майка му била дошла на гости да поседи два-три дни и брат му И.И. започнал да
4
я гони. Бил я с тояга и от тогава тя „ходела по улиците“ /цит./. Случилото се свидетелят
твърди, че го е видял лично. Свидетелят казва, че брат му е „сакат“/цит./ – има крака, но „не
са му читави“ /цит./, обаче може да се качва в количката и даже ходи по заведения, за да пие.
Казва, че брат му не се е грижил никога за майка му, а обратното- майка им, се е грижила за
брат му И.И.. Свидетелят счита, че майка му се нуждае от издръжка, но брат му не й е давал
никога нищо.
Свидетелката Н.Ц. също твърди, че знае за какво е делото, а именно: за къщата,
защото синът на ищцата „много я е бил“ /цит./. Свидетелката твърди, че М. Р. им била
дошла на гости за 3-4 дни преди около година и вечерта около 23:30 ч. чула от втория етаж
караница между нея и сина й И.И., който „викал на бабичката“ /цит./. Тогава свидетелката
накарала мъжа си да слезе, защото „бият бабичката“/цит./. Твърди, че тогава И.И. е бил
М.Р., като тя цялата била в синини и от тогава не смеела да се прибере, защото той „много я
тормози“/цит./. Свидетелката твърди, че за инцидента, при който последно ищцата е бита от
сина си с пръчка, е подала сигнал и полицаите дошли още същата вечер и предупредили
И.И., но след като си заминали полицаите той пак започнал и затова на сутринта тя си
излязла. Свидетелката твърди, че ответникът И.И. по цял ден пие и го определя като „пълен
алкохолик“ /цит./. Всеки ден бил пиян и към никой не се държал добре. Никога не се бил
грижил за майка си. Твърди, че ищцата се е опитвала да говори с него, обаче той я биел и тя
не смеела да дойде, защото пак ще яде бой. Твърди, че М.Р. има един син в с.Челопеч и в
момента живее при него. За ответника И.И. свидетелката твърди, че е „инвалид с краката“
/цит./ и не може да ходи, но може да се изправя, да си сяда на количката и че „не е някой
малоумен“ /цит./. Запитана как един инвалид е успял да бие майка си, свидетелката заявява,
че същият имал дълга пръчка, която е винаги с него и с нея я биел. Свидетелката твърди, че
скандалите между М.Р. и сина й И.И. започнали откакто направили дарението в негова
полза, от когато той започнал да гони майка си от къщата. До тогава тя живеела в същата
къща. Според свидетелката, едва след като било заведено настоящото дело, ответникът
започнал да се държи спокойно, но въпреки това М.Р. се страхува да ходи в къщата, за да
няма скандали и насилие.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявени са два иска в условията на евентуалност, като съдът следва да разгледа
първо главния иск, който е с правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ от Закона за задълженията
и договорите /ЗЗД/ - за отмяна на дарение.
Дарението не подлежи на разваляне, а на отменяне в случаите на чл. 227 ЗЗД
/Решение № 1683 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 813/84 г., I г. о./.
Безспорно се установи по делото, че ищцата е дарила на ответника своите идеални
части от собствеността на процесния недвижим имот в с.А., а именно: 3/5 ид.ч. Всъщност,
от доказателствата по делото не може да се изведе сигурен извод, че именно това е размерът
на нейните права, тъй като няма събрани доказателства дали имотът, идеални части от който
тя и двама от синовете й са дарили на ответника И.И., е бил съпружеска имуществена
5
общност (доколкото при придобиването му не известно за съда дали ищцата и починалият
нейн съпруг са били в брак, нито дали имотът, който през 1985г починалият Марин Манчев
е заменил срещу процесния, е бил негова лична собственост или е бил съпружеска
имуществена общност). Приема се обаче, че нотариусът, изповядал сделката-дарение на
05.10.2020г., е извършил нужните проверки за обема на правата на страната-дарител и че
ищцата е дарила именно толкова права, колкото е притежавала.
Като едностранен и безвъзмезден договор, дарението може да бъде отменено в
изчерпателно изброените случаи, посочени в разпоредбата на чл.227, ал.1 ЗЗД - при
извършване на престъпление от надарения (убийство или опит за убийство спрямо дарителя,
негов съпруг или дете) или набедяване в престъпление на дарителя, както и когато
надареният отказва да даде на дарителя издръжката, от която се нуждае. Искът е
квалифициран от съда, според твърденията на ищцата, по третата хипотеза- когато
надареният отказва да даде на дарителя издръжката, от която се нуждае. Тук следва да се
посочи, че по силата на договора за надарения не възникнава задължение да издържа
дарителя, но ако дарителят изпадне в нужда, то надареният по силата на закона следва, след
поискване, да даде нужната издръжка. Договорът за дарение е безвъзмезден, но при
определени обстоятелства, възникнали за ищцата-дарител, след сключването на договора за
дарение - нужда от издръжка и потърсената помощ от дарения, законът предвижда
задължение в негова тежест да окаже исканата помощ. Неизпълнението на това задължение
разпоредбата на чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД санкционира с отмяна на дарението, тъй като то е
израз на непризнателност от страна на дарения.
Ищцата не е представила надлежни доказателства нито за нуждата си от издръжка,
нито че е поискала от надарения свой син да й дава такава издръжка. Съгласно трайно
установената съдебна практика, нуждата от издръжка следва да се преценява по предявен
иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен
случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни
битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и
условията на икономическия живот в страната. Ищцата не представи доказателства нито за
факта, че е пенсионер (макар да е в пенсионна възраст) и каква пенсия получава, нито за
някакви свои хронични или други заболявания, които налагат закупуването на лекарства,
както и за това, че не притежава имущества. Всичко това са факти, относими към нейната
евентуална нужда да бъде подпомагана финансово чрез даване на издръжка. Трайната си
нужда дарителката следваше да докаже с помощта на главно и пълно доказване, което не бе
проведено. Още по-малко бе проведено доказване относно това, че ищцата е отправила
искане към ответника да й дава издръжка и дареният е отказал да даде исканата издръжка.
Единственото доказателство, което се ангажира във връзка с тези два правно релевантни
факта, са свидетелските показания на роднини, които заявяват, че ищцата се нуждае от
издръжка, но ответникът не й дава такава. Показанията на двамата свидетели, че ищцата се
нуждае от издръжка, според съда са неубедителни, тъй като не почиват на никакви
конкретни твърдения за факти. Никой от тях не заявява да е ставал свидетел на поискване от
6
страна на ищцата към ответника да й дава издръжка. Писмени покани също не са
приложени. Следователно, в случая се твърди, но не се установява, дарителката да е
изпаднала в нужда, която не може да задоволи със собствените си финансови средства и
физически възможности, нито да е отправила изискуемото по закон искане до надареното
лице да й дава издръжка, от каквато твърди, че се нуждае.
От друга страна, установява се, че ответникът е освидетелстван със 100%
инвалидност, като според решението на ТЕЛК, той не може да се обслужва сам, нито да
работи. При тези обстоятелства се налага извод, че не е налице укорима непризнателност на
ответника с това, че не дава издръжка, а е налице обективна невъзможност да дава
издръжка. Невъзможността е обективна, когато престирането на издръжка би накърнило
минималните лични и обичайни нужди на надарения. Социалното положение на ответника
сочи на липса на възможност да дава издръжка, поради което с даването на издръжка на
дарителката, той би поставил себе си в по-лошо положение от това на дарителката. Такова е
и разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/12.10.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОС
на ГК при ВКС, че при иск за отмяна на дарение на основание чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД, не е
проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчни средства с
даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си в по-лошо положение от
това на дарителя.
Друг е въпросът, че свидетелските показания подкрепят твърденията на ищцата, че е
била бита и гонена от имота, идеални части от който е дарила на ответника- свой син, което
обаче е друг вид укорима непризнателност, с каквато законът не обвързва последицата
„отмяна на дарение“. Упражнено върху дарителя от надарения физическо и психическо
насилие е обстоятелство, което не се обхваща от фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. „в“
ЗЗД /така Определение №1447 от 01.12.2009 г. по гр.д. № 1088/ 2009 г. на Върховен
касационен съд/. Не може да се достигне до извод от наличните доказателства (сред които
липсват наказателни присъди), че надареният се е опитал да убие дарителката, което би било
достатъчно основание за отмяна на дарението, но освен че такъв иск, с твърдения за факти,
които могат да се подведат под разпоредбата на чл.227, ал.1, т. „а“ ЗЗД, не е предявен, то
той не би бил и доказан.
С оглед на изложеното, главният предявен иск по чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, като
недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Предвид извода за неоснователност на главния иск, съдът следва да разгледа и
евентуалния такъв с правно основание чл.108 вр. чл.111 вр. чл.56 ЗС- за възстановяване на
нарушено право на ползване.
Доказано е по несъмнен начин (от записаното в нотариалния акт), че ищцата М.Р.,
при извършване на дарението в полза на сина си И.И., е запазила пожизнено правото си на
реално ползване и обитаване на една стая от жилищната сграда - сградата с площ от 69
кв.м., доколкото според кадастралната карта жилищните сгради в имота са две, тъй като
описаната в нотариалния акт лятна кухня от 27 кв.м. е посочена също като жилищна сграда
7
в кадастъра.
Съобразно чл.111, ал.1 във вр. чл.108 ЗС, както и съобразно съдебната практика
(напр. Определение № 43 от 21.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2197/2018 г., II г. о., ГК)
вещният ползвател има активна материална легитимация да предяви иск по чл.108 ЗС за
възстановяване на нарушеното негово право на ползване. Макар ответникът да е собственик
на 8/10 идеални части от процесния недвижим имот, запазеното от ищцата вещно право на
ползване върху част от имота- една стая, дава право на ищцата да упражнява това свое право
и да го противопостави на собственика.
От показанията на свидетелите Г. И. и Н.Ц. се установяват лоши личностни
взаимоотношения между страните в процеса /майка и син/, при които ответникът е изгонил
ищцата от къщата, принуждавайки я да напусне посредством физическо насилие- бой с
пръчка. Показанията на свидетелите са еднопосочни, като фактът, че ответникът е инвалид,
придвижващ се с инвалидна количка, не изключва възможността да е извършил соченото
деяние, със средството пръчка, което да е използвал за нанасяне на побой над възрастната си
майка. Това поведение на ответника би могло да се окачестви като владеене на частта от
къщата, върху която ищцата си е запазила право на ползване, поради което това право
следва да бъде възстановено на ищцата чрез съдебното решение.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищцата е
провела пряко и пълно доказване на твърдяните от нея факти, имащи отношение към
евентуалния иск. Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният иск по чл.108 вр.
чл.111 вр. чл.56 ЗС е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, са дължими
разноски. При отхвърляне на главния иск и уважаване на евентуалния иск, е приложим
чл.78, ал.1 ГПК /така Определение №681 от 15.11.2019г. по ч.гр.д. № 657/2019г. на ВКС, ТО,
II-ро т.о./, тъй като при предявени евентуално съединени искове дължимата такса е една,
едно е и адвокатското възнаграждение и доколкото съдът дължи произнасяне по съществото
на евентуалния иск, отговорността за разноски следва да се определи в зависимост от изхода
на делото по евентуалния иск. В случая обаче по делото липсват доказателства за
заплатения адвокатски хонорар, тъй като са налични 3 броя пълномощни /на л.9, л.51 и л.85
от делото/, но нито един договор за правна помощ, в който да е отразено какво
възнаграждение е уговорено, нито дали уговореното възнаграждение е заплатено от ищцата
и по какъв начин. В този случай, на ищцата следва да се присъдят само разноските за
заплатена държавна такса (в размер на 50 лв.) и за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения
(в размер на 10 лв.) или общо сума в размер на 60 лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. Р., ЕГН: ********** чрез пълномощника адв.Д.М.
срещу И. М. И., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД за отмяна
до размера от 3/5 ид.част на договор за дарение на УПИ, находящ се в с.А., съставляващ
парцел *****, в кв.59, с площ от 392 кв.м., заедно с построените върху него сгради-
жилищна сграда със застроена площ от 69 кв.м. и лятна кухня с площ от 27 кв.м., извършено
с Нотариален акт за дарение №36, том III, рег. №****, дело №*** от 2020г. на нотариус Е.П.,
с рег. № 108 от регистъра на НК, като НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.108 вр. чл.111 вр. чл.56 ЗС, по
отношение на И. М. И., ЕГН: **********, че М. Б. Р., ЕГН: ********** Е ТИТУЛЯР НА
ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ на една стая от жилищна сграда еднофамилна с
идентификатор ****************, със застроена площ 65 кв.м., находяща се в Поземлен
имот с идентификатор № ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.А., одобрени със Заповед № **********/09.11.2020г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: с.А., ул. „*******“ №13, площ: 357 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) /УПИ,
съставляващ по предходен регулационен план парцел *****, в кв.59 на с.А., с площ от 392
кв.м./ и ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН: ********** ДА ПРЕДАДЕ на М. Б. Р., ЕГН: **********
ВЛАДЕНИЕТО на частта от жилищната сграда, на която е титуляр на правото на ползване.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И. М. И., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
на М. Б. Р., ЕГН: ********** сумата от по 60.00 лв. /шейсет лева/, представляваща
доказаните разноски по делото- за заплатена държавна такса и издадени съдебни
удостоверения.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
9