№ 28
гр. Русе, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20234500900057 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „Банка ДСК“ АД гр.София, ЕИК
*********, представлявана от изпълнителните директори Д. Н. Н. – И. и Д. Д.
М. чрез пълномощник юрисконсулт И. В. И. против ЕТ „Д. – А.Н. – Г.К.“
гр. Русе, ЕИК: *********, с която са предявени искове с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК – за съществуване на вземане, оспорено по реда на чл. 414
и чл. 415 ГПК, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6505/2022г. по описа на Районен съд
Русе. Вземането е основано на извлечение от счетоводните книги на банката
по сключен между страните Договор за кредит – овърдрафт ** от 07.09.2021
г., и Анекс № 1 от 17.08.2022 г. към него, по който кредитополучател е ЕТ „Д.
– А.Н.“, чийто правоприемник е ответният търговец ЕТ „Д. – А.Н. – Г.К.“ от
гр. Русе.
Ищецът твърди, че на 07.09.2021 г. е бил сключен договор за
банков кредит овърдрафт ** между „Банка ДСК” ЕАД и ЕТ „Д. – А.Н.“, ЕИК
*********, чийто универсален правоприемник е ЕТ „Д. – А.Н. – Г.К.“, ЕИК
*********. По силата на този договор банката предоставила на
1
кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лeвa c краен срок за усвояване
нa кредита 07.09.2022 г. Cpoкът за ползване нa овърдрафта е продължен с 12
месеца дo 07.09.2023 г. съгласно Анекс № 1 от 17.08.2022 г. Срокът за
погасяване cъгласно чл. 9.3 от Договора за кредит вр. чл. 3 oт Анекс № 1 е 12
месеца след изтичане на срока за ползване, тоест дo 07.09.2024 г.
За предоставения кредит, кредитополучателят e поел ангажимент
да заплаща договорена възнаградителна лихва в размер определен като
референтен лихвен процент (EURIBOR) плюс надбавка от 3,50 %, а при
неиздължаване на главницата в срока за погасяване се заплаща наказателна
надбавка от 7% върху падежиралата и просрочена глaвницa зa времето нa
зaбaвaтa дo oкoнчaтeлнoтo плащане нa дължимите суми или дo датата на
предсрочната изискуемост или дo изискуемостта нa краен падеж, а при забава
в плащането на част или цялата дължима лихва пo кредита в уговорения cpoк
кредитополучателят да зaплaщa освен договорената лихва и наказателна
надбавка oт 3% върху непадежиралата част от главница за времето на
забавата до окончателното плaщaнe нa дължимите суми или дo дaтaтa нa
предсрочната изискуемост или до изискуемостта нa краен падеж.
Твърди, че поради неплащане на три месечни вноски, към датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 28.12.2022 г.
задължението по кредита е обявено за предсрочно изискуемо, поради което
банката е предприела действия за снабдяване с изпълнителен титул и
принудително събиране на вземанията си, за което се е снабдила със Заповед
за изпълнение за задължението по ч.гр.д. № 6505/2022г. по описа на Районен
съд Русе.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
съществуването на вземането му по отношение на ЕТ „Д. – А.Н. – Г.К.“ от гр.
Русе от гр. Русе, произтичащо от процесния договор за кредит и анекс към
него, както следва: - 50 000,00 лв главница; 9,72 лв – обезщетение за забава
/лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на изискуемостта за
периода от 10.11.2022 г. до 11.11.2022 г.; 152,77 лв – обезщетение за забава
след настъпване на изискуемостта за периода от 10.12.2022 г. до 20.12.2022 г.
и 96,00 лв дължими такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
2
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ЕТ „Д. – А.Н. –
Г.К.“ чрез адв. Б. М. – АК Русе. С отговора се оспорва представителната власт
на юрисконсулта подписал исковата молба от името на банката по
съображения, че пълномощното е подписано от представители на банката,
които не се имали представителна власт за това, както и несвоевременното
внасяне на допълнително определената държавна такса.
По същество счита исковата молба за неоснователна. Акцентира
върху обстоятелството, че подписаният договор е с краен срок на усвояване
07.09.2022 година и с удължен съгласно Анекс 1 oт 17.08.2023 година срок на
ползване дo 07.09.2023 година, и със срок за погасяване - дo 07.09.2024
година, от където следва, че към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем не е изтекъл нитo срокът за ползване, нитo срокът за
погасяване на кредита. Съгласно посочената в исковата молба разпоредба oт
договора за кредит чл. 18, aл. 1, 6. „в" банката може да обяви кредита за
предсрочно изискуем при неизпълнение на договорените задължения oт
страна на кредитополучателя, но нито в исковата молба, нито в съобщението
за предсрочна изискуемост е посочено за неизпълнение на кое задължение oт
страна на кредитополучателя банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем към датата 08.12.2022 година, съобщението за което е получено на
09.12.2022 година. Сочи, че съгласно погасителния план пo кредита датата за
внасяне на ежемесечната лихва е 10 - тo число, като лихва се дължи дo
10.09.2023 година, на кoятo дата следва да бъде направена първата вноска по
издължаването на главницата. Изрично сочи, че ежемесечната дължима
лихва в размер на 145,83 лева всеки месец е заплащана редовно, за което
представя извлечение по кредита с посочени плащания на 17.10.2022 година -
1005,03 лева, на 11.11.2022 година - 141,04 лева, и на 16.12.2022 година -
197,97 лева. Последното плащане, макар посочено за извършено на 16.12.2022
година и отразено в банковата система на същата дата, е фактически
направено на 09.12.2022 година, за което представя заверено копие от авизо
за нареден кредитен превод. 3а предходните плащания също представя копия
на авизо за нареден кредитен превод, като плащането от 18.10.2022 година е
направено едновременно с плащане и по други кредитни продукти в едно
авизо, нo e отразена изрично сумата - 1005,03 лева. Поради горепосоченото и
представените писмени доказателства, счита че надлежно и в срок са
постъпвали дължимите суми за лихви в указаните срокове по договора и
3
Анекс 1, поради което не е налице неизпълнение на задължения за плащане от
страна на кредитополучателя, кoитo да послужат като фактическо основание
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Сочи, че съгласно подписаните обвързващи документи дължима
вноска пo главница в пo - големи договорени размери се дължи след
07.09.2023 година.
Поради всичко посочено, намира, че нe ca били налице
предпоставките за обявяване нa кредита за предсрочно изискуем към деня нa
образуване на частното гражданско дело пред Районен съд - Русе, поради
което следва да бъде отхвърлен предявеният иск по чл. 422 от ГПК, като
всичко гореизложено кореспондира и с вида на отпуснатия кредит – а именно
„кредит – овърдрафт“.
Оспорва дължимостта на паричната претенция и пo основание, и
по размер, пo горепосочените основания, и поради това, че са налице
форсмажорни обстоятелства, както и че са налице необходимото поведение и
ангажимент oт страна на Г.К. за успешното погасяване на кредита - която е
правила плащания пo кредита преди да поеме предприятието на ЕТ след
смъртта на А.Н..
Сочи, че банката е била уведомена за събитието - смъртта, пoчти
непосредствено след нeйнoтo настъпване, като е заявила ангажираност за
погасяване на кредитните задължения на ET и е правила плащанията,
посочени по - гoре. Счита, че при надлежно уведомяване на другата страна,
изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения пo
договора следва да се спре, за запазване на интересите на контрагентите пo
даден договор пpИ невъзможност за изпълнението му пo независещи от тях
пpичини. Намира, че е налице недобросъвестно поведение от страна на
банката спрямо дългогодишен неин клиент, редовно изплащал задълженията
си години наред, имащ някoлкo банкови продукта към Банката. Изразява
предположение, че съвсем осъзнато и целенасочено кредитът е направен
съдебен и е предявен иск за неговото установяване и принудително събиране.
„Банка ДСК” ЕАД депозира допълнителна искова молба в която
развива съображения за това, че е недопустимо е да се прави възражение от
ответника свързано с представителната власт на лицето представляващо
ищеца, както и че лицата които са упълномощили представителят на банката
4
са били вписани като нейни законни представители към датата на
упълномощаването, а последващи промени на законните представители не
влияе на извършеното упълномощаване.
Намира за неоснователни наведените възражения за ненадлежно
упражняване на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение, за което развива подробни доводи. Счита, че не е налице
института на непреодолима сила, предвиден в чл. 306 ТЗ предвид
настъпилата смърт на кредитополучателя А.Н..
В допълнителен отговор искова молба ответната страна по делото
поддържа възражението си за липса на представителна власт на лицето
подписало исковата молба от името на банката, като се навежда довод, че
представителната власт на пълномощника е прекратена. Поддържат се и
направените възражения, че към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем не е изтекъл нито срокът за ползване, нито срокът за
погасяване на кредита.
Акцентира се върху обстоятелството, че съгласно сочената в
исковата молба разпоредба от договора за кредит чл. 18, ал. 1, 6. „в" бaнкaтa
може да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на
договорените задължения oт страна на кредитополучателя, но нито в исковата
молба, нито в съобщението за предсрочна изискуемост се съдържат
изявления зa неизпълнение на кое задължение от страна на
кредитополучателя банката е обявила кредита за предсрочно изискуем към
датата 08.12.2022 година, като едва с допълнителната искова молба се сочи,
че предсрочната изискуемост е определена oт Бaнкaтa на основание чл. 17
6уква „в" от договора за кредит, както и че фактическото основание за това е
„неизпълнениетo на задълженията на ответника по процесния договор зa
кредит, така и пo други дoгoвopи за кредит, сключени с Банката", както и че
са били висящи изпълнителни дела с длъжник - oтвeтникa. Пopaди гоpнoтo
счита, че не е налице идентичност между основанието за изискуемост
посочено при образуване на зaповедното производство и основанието зa
изискуемост, посочено в настоящото производство по чл. 422 ГПК.
Освен това намира, че обявяването на кредита за предсрочно
изискуем и съобщаването за това са предварително изготвени и изпратени,
5
без да са налице основания за това и поради тази причина е следвало дa бъде
изпратено ново съобщение след реалното настъпване на предсрочната
изискуемост, което да има обвързваща сила за гражданския съд пo
заповедното производство. Представеното уведомление, което е връчено,
счита че има сила за пoкaнa за доброволно изпълнение /и тo на вноските, a не
нa цялото вземане/ в срока за плащане, който не е бил изтекъл към 09.12.2022
година. Съобщението за предсрочна изискуемост е получено на 09.12.2022
година, а съгласно погасителния план пo кредита датата за внасяне на
ежемесечната лихва е 10-то число. Съгласно същия лихва се дължи дo
10.09.2023 година, на която дата следва да бъде направена пъpвaтa вноска по
издължаването на главницата. Размерите на ежемесечната дължимa лихва ca
по 145,83 лева всеки месец и са заплащани редовно. Сочи, че за всички
направени плащания са представени писмени доказателства с отговора на
исковата молба, като надлежно и в срок ca пocтъпвaли и дължимите суми зa
лихви в указаните срокове пo догoвopa и Анекс 1, поради което не е налице
неизпълнение на задължения зa плащане от страна на кредитополучателя,
кoитo да послужат като фактическо основание за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Сочи, че съгласно подписаните обвързващи документи
дължима вноска по главница в по - големи договорени размери се дължи след
07.09.2023 година. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения
и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по
въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
Съдът намира, че предявените искове са допустими.
Съдът определя правната квалификация на предявените искове
като такива – по чл. 422, ал.1 ГПК – за съществуване на вземане, за което е
била издадена заповед за изпълнение и същото е оспорено от длъжника по
реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна.
Вземането е основано на Договор за банков кредит, който е
абсолютна търговска сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената на иска е над 25 000
лв. Искът е подсъден на окръжен съд и редът за разглеждане е особеното
6
производство по търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.
Видно от представения по делото Договор за кредит – овърдрафт
**/07.09.2021 г., сключен между „Банка ДCK"АД и ET „Д. – А.Н.“ Банката
предоставя на кредитополучателя кредит овърдрафт в максимален размер на
50 000 лв., кoйтo се предоставя със срок на усвояване 07.09.2022 г., a
средствата по кредита се усвояват по разплащателна сметка на
кредитополучателя c IBAN: ***********************. Ha 17.08.2022 г. към
процесния Договор за кредит е сключен Анекс №1, cъглacнo кoйтo cpoкът за
пoлзвaнe на oвъpдpaфтa се пpoдължaвa за 12 мeceцa, считано oт деня,
следващ датата на изтичане на последно дoгoвopeния срок за ползване
/07.09.2022 г./, с възмoжнocт за продължаване на срока, съгласно Дoгoвopa за
кредит. С Анекс № 1/17.08.2022 г. срокът му е удължен до 07.09.2023 г. вкл.
Срокът за погасяване съгласно чл. 9.3 от договора за кредит вр. чл. 3 от
Анекс № 1 е 12 месеца след изтичане срока за ползване, т.е. до 07.09.2024 г.
За предоставения кредит, кредитополучателят e поел ангажимент
да заплаща договорена възнаградителна лихва в размер определен като
референтен лихвен процент (EURIBOR) плюс надбавка от 3,50 %, а при
неиздължаване на главницата в срока за погасяване да заплаща наказателна
надбавка от 7% върху падежиралата и просрочена глaвницa зa времето нa
зaбaвaтa дo oкoнчaтeлнoтo плащане нa дължимите суми или дo датата на
предсрочната изискуемост или дo изискуемостта нa краен падеж, а при забава
в плащането на част или цялата дължима лихва пo кредита в уговорения cpoк
кредитополучателят да зaплaщa освен договорената лихва и наказателна
надбавка oт 3% върху непадежиралата част от главница за времето на
забавата до окончателното плaщaнe нa дължимите суми или дo дaтaтa нa
предсрочната изискуемост или до изискуемостта нa краен падеж.
В сроковете на неговото ползване кредитът - овърдрафт е бил
усвояван и пoгacявaн редовно многократно oт кредитополучателя.
След смъртта на А.Н. писмо изх. № 1701-20-01286/08.12.2022 г.
„Банка ДСК“ АД уведомява едноличният търговец „Д. – А.Н. – Г.К.“ като
универсален правоприемник на кредитополучателя ЕТ „Д. – А.Н.“ гр. Русе, че
на основание предвидените в договора условия банката обявява кредита,
отчитан по кредитна сметка № CL ********* за предсрочно изискуем, без да
посочва конкретно неспазено условие за това, и кани търговеца в 7-дневен
7
срок да погаси доброволно задълженията си, ведно с текущо начислените
лихви и такси към датата на погасяване, съгласно сключените договорни
условия с банката.
Съгласно посочената като основание за това в исковата молба
разпоредба oт договора за кредит чл. 18, aл. 1, 6. „в" банката може да обяви
кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на договорените
задължения oт страна на кредитополучателя, но нито в исковата молба, нито в
съобщението за предсрочна изискуемост е посочено за неизпълнение на кое
задължение oт страна на кредитополучателя банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем към датата 08.12.2022 година, съобщението за което е
получено на 09.12.2022 година.
Страните не спорят за това, че към датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем не е изтекъл нитo срокът за ползване, нитo срокът за
погасяване на кредита, който е 07.09.2024 г.
Спорният момент се свежда до това налице ли е неизпълнение на
договорните отношения от страна на кредитополучателя и съответно
основания за обявяването на кредита за предсрочно изискуем и спазена ли е
процедурата за това.
В заявлението от 21.12.2022 г. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение като основание е посочен чл.17, б. „в“ от
Договора за кредит, който най-общо сочи правото на банката по своя
преценка да обяви кредита за предсрочно изискуем и да предприеме действия
за събиране на вземането си по този договор. Няма посочено неизпълнение на
конкретно задължение. Аналогично е и основанието сочено в исковата молба
от 06.03.2023 г., с която е заявена претенцията пред РОС. Едва с
допълнителната искова молба се навежда ново фактическо обстоятелство – а
именно чл. 14, б. „в“ от договора за кредит – „длъжникът не е уведомил
незабавно кредитора в случай на започване на изпълнително производство по
реда на ДОПК и ГПК, ликвидация и несъстоятелност“ и са направени
твърдения относно наличие на други просрочия по договори за кредит с
банката, като са представени и самите договори, но същите по никакъв начин
не доказват сочените обстоятелства.
За изясняване на спорните въпроси по делото е назначена съдебно
– икономическа експертиза, по която е депозирано заключение.
8
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от правна страна следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет
установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на
ищеца, които са предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу
заповедта.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на
абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск,
която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съществуването на интерес от положителен установителен иск е свързано с
оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението
на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е
изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от
установяване на вземанията.
Същественият материално правен въпрос, от отговора на който
зависи правилното решение на делото, се свежда до това дали е настъпила
твърдяната от банката предсрочна изискуемост на задължението по
отпуснатия кредит – овърдрафт и анексите към него.
При анализ на присъединеното заповедно производство по ч.гр.д.
№ 6505/2022 г. по описа на РРС е видно, че за издаването на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист банката е предоставила договор
за кредит и извлечение от счетоводните си книги и се позовава на наличие на
непогасени вноски по кредита както следва: 9,72 лв – размер на
обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване
на изискуемост за периода от 10.11.2022 г. до 11.11.2022 г.; 152,70 лв размер
на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемостт за
периода от 10.12.2022 г. до 20.12.2022 г.; 96,00 лв дължими такси, както и
50 000 лв - главницата по кредита.
Анализирайки тези претенции, прави впечатление, че нито една от
тях не касае неизпълнено задължение на кредитополучателя преди обявената
от банката дата на предсрочна изискуемост на кредита за овърдрафт –
08.12.2022 г., като всички са възникнали в резултат на обявената предсрочна
9
изискуемост, а не са причина за настъпването й.
Това се подкрепя и от приетата и неоспорена от страните съдебно
– счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че до
10.08.2022 г. дължимите на 10-то число лихвени плащания по кредита са
погасявани редовно, без забава от кредитополучателя, като главницата е с
ненастъпил срок на погасяване, доколкото такъв е договорен до 07.09.2024 г.
Ежемесечната дължима лихва в размер на 145,83 лева всеки месец
е заплащана редовно, което е видно и от представеното по делото извлечение
по кредита с посочени плащания на 17.10.2022 година - 1005,03 лева, на
11.11.2022 година - 141,04 лева, и на 16.12.2022 година - 197,97 лева.
Последното плащане, видно от представеното заверено копие от авизо за
нареден кредитен превод макар посочено за извършено на 16.12.2022 година
и отразено в банковата система на същата дата, е фактически направено на
09.12.2022 година.
В периода от 10.09.2022 г. до 09.12.2022 г. /датата на обявената от
банката предсрочна изискуемост/, кредитополучателят е дължал лихвени
плащания, нo не и плащания пo главница, предвид клаузите на Анекс №1 към
процесния Договор за кредит.
Анализирайки счетоводните записвания вещото лице установява
допуснати забави/просрочия в плащането на лихви на 10.09.2022 г. и на
10.10.2022 г., които обаче са погасени на 17.10.2022 г., ведно с начислените
наказателни надбавки/обезщетения за забава. Друга забава/просрочие в
плащането на лихви е допусната и на 10.11.2022 г, която е погасена на
следващия ден - 11.11.2022 г., за което не е заплатено обезщетение за
забава/наказателна надбавка, което следва да е в размер на 4,17 лв.(50 000 лв.
*3% / 360 * 1 ден) — при условията нa т. 18.6 oт процесния Договор за
кредит.
Изхождайки от тези данни следва изводът, че към 08.12.2022 г.,
когато банката обявява целият кредит овърдрафт от 50 000 лв за предсрочно
изискуем не са налице непогасени вноски, с изключение на обезщетението за
забава/наказателна надбавка, в размер на 4,17 лв, начислена за това, че е
налице 1 ден забава при заплащането на лихвата на 11.11.2022 г. вместо на
10.11.2022 г., което не може да се приеме за сериозен аргумент за
обявяването на целия кредит за предсрочно изискуем.
10
Всички останали претенции на банката, заявени в заповедното и
исковото производство касаят суми, възникнали след обявяването на кредита
за предсрочно изискуем. Само за прецизност следва да се отбележи, че така
установената дължима сума от 4,17 лв не е предмет на претенцията на банката
в настоящото исково производство.
Изхождайки от гореизложеното и представените писмени
доказателства, следва изводът, че надлежно и в срок са постъпвали
дължимите суми за лихви в указаните срокове по договора и Анекс 1, поради
което не е налице неизпълнение на задължения за плащане от страна на
кредитополучателя, кoитo да послужат като фактическо основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Неоснователно и
неподкрепено от събраните по делото писмени доказателства се явява
твърдението на банката за наличие на неплащане на три месечни вноски, към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
28.12.2022 г., в резултат на което задължението по кредита е обявено за
предсрочно изискуемо, и поради което банката е предприела действия за
снабдяване с изпълнителен титул и принудително събиране на вземанията си,
за което се е снабдила със Заповед за изпълнение за задължението по ч.гр.д.
№ 6505/2022г. по описа на Районен съд Русе.
В подкрепа на изложеното е и изричното посочване от вещото
лице в съдебно заседание, че при направените проверки в счетоводството на
ищеца не са установени никакви счетоводни записвания касаещи
основанието за възникване на предсрочната изискуемост на кредита, като е
отразено само нейното обявяване на 09.12.2022 г. в счетоводните записи, в
резултат на което са начислени претендираните суми.
Наведеното в допълнителната искова молба основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем - чл. 14, б. „в“ от договора за
кредит, а именно, че „длъжникът не е уведомил незабавно кредитора в случай
на започване на изпълнително производство по реда на ДОПК и ГПК,
ликвидация и несъстоятелност“ по принцип не следва да бъде разглеждано
доколкото касае ново основание, различно от заявеното в заповедното
производство и липса на идентитет между посоченото в заповедното и
исковото производство.
Въвеждането на други, различни или допълнителни
11
правопораждащи факти, в сравнение с тези посочени в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, обосновават извода на липсата на пълна
идентичност на вземанията на производството по чл. 422 ГЛK и заповедното
производство. При предявяването на иска по чл.422 ГПK ищецът следва да се
съобрази с посоченото oт него основание за издаване на заповед за
изпълнение, за да установи съществуването на оспореното вземане такова,
каквото е присъдено със заповедта по чл. 417 ГПK. Обстоятелствената мy
част трябва да съответства на основанието, на което е заявено вземането в
заповедното производство и на което е издадена заповедта за изпълнение,
доколкото рамките и предметът на исковото производство са предопределени
от заповедното производство. B тoзи смисъл: Решение № 123 oт 30.11.2017
година на ВКС, търговско дело № 1627/2015 г., Решение № 18/16.02.2016 г.
на ВКС, ТК, първо т.о. по т.д.№ 1880/2014 г. и Решение № 34/11.08.2016 г. на
BKC, Второ т.о. по т.д.№ 3107/2014 г.
Но дори и да бъде разгледано така наведеното допълнително
основание, то също не води до обратен извод за наличие на основателност на
претенцията. Видно от приложеното ч.гр.д. № 6505/2022 г. на РРС към
заявлението на банката не са представени удостоверения oт ЧCИ за висящи
изпълнителни производства, за да могат те да послужат като основание,
макар и формално да бъдат преценени oт съда, при издаването на ЗHИ и ИЛ.
Представените в настоящото производство договори за кредити също по
никакъв начин не водят до друг извод.
При така изложените обстоятелства настоящият съдебен състав
намира претенцията на ищеца за неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Съгласно ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК, в производството по чл. 422 ГПК с решението по установителния иск
съдът се произнася и по дължимостта на разноските за заповедното
производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски.
Мотивиран така и на основание чл. 422, ал.1 ГПК Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
12
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „Банка ДСК“ АД
гр.София, ЕИК *********, представлявана от изпълнителните директори Д.
Н. Н. – И. и Д. Д. М. чрез пълномощник юрисконсулт И. В. И. против ЕТ „Д.
– А.Н. – Г.К.“ гр. Русе, ЕИК: *********, искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК – за признаване за установено дължимост на сумите от - 50 000,00
лв главница; 9,72 лв – обезщтение за забава /лихвена надбавка за забава/ до
датата на настъпване на изискуемостта за периода от 10.11.2022 г. до
11.11.2022 г.; 152,77 лв – обезщетение за забава след настъпване на
изискуемостта за периода от 10.12.2022 г. до 20.12.2022 г. и 96,00 лв дължими
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението, произтичащи от Договор за
кредит – овърдрафт ** от 07.09.2021 г., и Анекс № 1 от 17.08.2022 г. към него,
по който кредитополучател е ЕТ „Д. – А.Н.“, чийто правоприемник е
ответният търговец ЕТ „Д. – А.Н. – Г.К.“ от гр. Русе и за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 3154/23.12.2022 г. въз основа на документ
по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6505/2022г. по описа на Районен съд Русе.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД гр.София, ЕИК *********
гр.София, представлявана от изпълнителните директори Д. Н. Н. – И. и Д. Д.
М. да заплати на ЕТ „Д. – А.Н. – Г.К.“ гр. Русе, ЕИК: ********* сумата от
2 550,00 лв - направени по делото съдебни разноски в производството по
ч.гр.д. № 6505/2022г. по описа на РС Русе и търг.дело № 57/2023 г. по описа
на ОС Русе.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
13