МОТИВИ на
решение № 44/06.08.2020 г., постановено по АНД № 273/2019 г. по описа на
Районен съд – ***
Производство по чл. 375 и сл. от НПК.
Във ВПРС е внесено постановление № 972/2018 от 03.10.2019
г. на прокурор в Районна прокуратура – *** (понастоящем РП – ***, ТО – ***), с
което се прави предложение за освобождаване на В.И.Г. – обвиняема по ДП № 88/2016
г. по описа на РУ *** при ОДМВР – ***, от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се излага,
че са налице предпоставките по чл. 78а от НК, а именно: наказателното
производство било образувано за умишлено престъпление по чл. 313, ал. 3
вр. ал. 1 от НК (наказуемо с до три години лишаване от свобода), обвиняемата
не била осъждана за престъпление от общ характер и не била освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, и от престъплението не били
причинени имуществени вреди.
Прокурорът, в съдебно заседание поддържа изводите си,
направени в постановлението по чл. 375 от НПК и пледира, на осн. чл. 78а, ал. 1
от НК, на обвиняемата да бъде наложено наказание „Глоба” около средния,
предвиден в закона размер.
Обвиняемата не взема участие в
съдебно заседание.
Защитникът на обвиняемата, изразява
становище, че по делото е доказано извършването от страна на Г. на престъпление
по чл. 313, ал. 3 от НК, като отправя искане на същия да бъде наложено
административно наказание „Глоба“ към минималния, предвиден в НК размер.
От приложените по делото писмени доказателства (ДП № 88/2016
г. по описа на РУ - *** при ОДМВР – ***), преценени поотделно и в съвкупност,
се установи от фактическа страна следното:
Обвиняемата
В.И.Г., с постоянен адрес ***, била председател на Кооперация „***““. ***, обл.
***. След 2006 г., кооперацията имала
редица задължения, вкл. публични такива,
произтичащи от непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски. Това обстоятелство било известно, както на
обвиняемата, така и на членовете на
Управителния съвет на Кооперацията.
Тъй като ръководството на юридическото лице изпитвало опасения, че
недвижимите имоти, собственост на същото могат да станат обект на възбрани и впоследствие да бъдат обявени за публична продан за удовлетворяване на вземания на
кредиторите, било взето решение от УС
(протокол № 4/04.11.2010 г.), недвижимите имоти на кооперацията, представляващи
търговски обекти в селата ***, *** и ***да бъдат отчуждени чрез сключване на
договори за продажба на лица, на които Г. и членовете на управителния съвет имали доверие.
В изпълнение на тази цел, обвиняемата, въпреки че като
председател на ПК „***“ с. *** знаела, че
представляваната от нея кооперация има непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци
и задължителни осигурителни вноски, на ***г. се явила в гр. ***, в кантората на нотариус рег. № *** на Нотариалната камара с район на действие РС- ***– ***и участвала като представляваща една от страните
в нотариално производство, а именно като представляваща ПК „***" с. *** в
качеството на продавач при извършване на разпоредителна сделка – сключване на
договор за продажба на недвижим имот ( 7257/ 13 842 идеални части от
магазин, находящ се на първи етаж от масивна
сграда, построен в УПИ III-136,137 по плана
на с. ***). На същата дата, преди извършване на сделката в кантората на нотариуса в гр. ***, съобразно
разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от
ДОПК, Г. подписала Декларация по чл.
264, ал. 1 от ДОПК по утвърден образец,
в която потвърдила неистина, а
именно, че представляваното от нея юридическо лице
„няма непогасени подлежащи
на принудително изпълнение задължения за данъци, и задължителни осигурителни вноски", въпреки, че по силата на
разпоредбата на чл. 264 от ДОПК била специално
задължена да удостовери истината. След
подписване на декларацията, обвиняемата я употребила, като я представила на нотариуса в хода на нотариалното производство, за да докаже
че кооперацията, която представлявала
няма непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, подлежащи на принудително изпълнение.
Тази декларация послужила като едно от доказателствата за изпълнение на особените изисквания на закона, предпоставка за
извършване на сделката, обективирана
в Нотариален акт № ***, том. ***, рег. № ***, дело № ***oт ***г.
Така установената фактическа обстановка дава основание на
съда да приеме, че потвърдила неистина в частен документ – декларация по чл.
264, ал. 1 от ДОПК, в който по изричната разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ДОПК е
специално задължена да удостовери истината и употребила този документ пред
нотариус рег. № *** на НК като доказателство за невярно удостовереното
обстоятелство, че представляваната от нея Кооперация „***““ с. ***, обл. ***
няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски, обвиняемата осъществила от
обективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 3
вр. ал. 1 от НК. Деянието, извършено от обвиняемата следва да се
квалифицира като съставомерно по чл.
313, ал. 3 от НК, тъй като частният документ, в който потвърдила
неистина е предвиден в специален закон – ДОПК.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.
78а от НК за освобождаване на В.И.Г. и освободи последната от наказателна
отговорност с налагане на същата на административно наказание: 1. За
престъплението по чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, което е умишлено, се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три години или с глоба от сто до
триста лева; 2. Видно от приложената по делото справка за съдимост рег. № 252/03.08.2020
г., изд. от БС при Районен съд – ***, деецът е неосъждана и не се е ползвала от
разпоредбата на чл.78а от НК; 3. От деянието не са причинени имуществени
вреди. Ето защо, съдът след като призна обвиняемия
за виновен, го освободи от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
При определяне на наказанието съдът отчете сравнително
високата обществена опасност на деянието, насочено против надлежното
документиране. Взе предвид като смекчаващи обстоятелства ниската обществена
опасност на извършителката, липсата и на други (освен липсата на съставомерни)
вреди от престъплението и много добрите характеристични, и професионални данни
за качествата в тази насока на обвиняемата. С оглед гореизложеното, съдът
счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК в размер, по-близък до минималния, предвиден в закона, а именно „Глоба” в
размер на 1500 лева.
Поради неприключване на наказателното производство, съдът
не се произнесе по въпроса за направените разноски в хода на досъдебното
производство.
В този смисъл съдът постанови решението си.
Районен
съдия: