№ 1056
гр. Стара Загора, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Женя И.а
при участието на секретаря Невена И.а
като разгледа докладваното от Женя И.а Гражданско дело № 20245530103380
по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Д. Ц. М. твърди, че с постановление от 29.07.2021г. по досъдебно
производство № *************г. по описа на ************* бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК и му
била взета мярка за неотклонение - „Подписка“ от органите на досъдебното
производство. В този момент почувствал, че бил жертва на несправедливост и
въпреки че бил невинен можело да бъде осъден напълно несправедливо.
Усещал страх и ужас, че щях да понесе наказание и че можел даже да влезе в
затвора за нещо, което не бил извършил.
На 18.11.2021 г. с постановление на РП - Стара Загора (преписка *****г.
по описа на РП-Стара Загора) било прекратено ДП № *************г. по
описа на ************* и била отменена взетата спрямо ищеца мярка за
процесуална принуда „Подписка“.
Ищецът твърди, че за времето от 29.07.2021 г. до 18.11.2021 г. – 82 дена
търпял неимуществени вреди. Бил сериозно притеснен и стресиран от
възможността несправедливо да търпи наказание и от това какво следва след
изпълнението му- как щял да бъда третиран и като осъждан, без да бил
1
извършил конкретното престъпление. Тъй като бил убеден в правотата си и не
бил извършил никакво престъпление, той съдействал на разследващите
органи още от самото начало на започване на досъдебното производство до
неговото прекратяване. Надявал се нещата да приключат по - рано, като бъдат
снети обвиненията спрямо него още в началото на воденото производство
срещу мен, но производството продължило в посочения период от време,
който период бил дълъг. В резултат на това той с всеки изминал ден изпитвал
все повече и повече притеснения, че може да стане грешка и да бъдел осъден
несправедливо.
Ищецът твърди, че бил безработен и че в резултат именно на взетата му
мярка за неотклонение „Подписка“ и на самото водено срещу него
наказателно производство не могъл да упражнява и правото си на труд.
Живеел в непрестанни притеснения за близките си и за собствената си
личност. Загубил вяра във всички и във всичко. Налагало се да убеждава и до
ден днешен приятелите си и роднините си, че бил жертва на несправедливост,
и че бил невинен, въпреки че бил обвиняем по време на посоченото
производство.
Затова искането на ищеца до съда е да бъде постановено съдебно
решение, с което ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ бъде осъден да заплати на ищеца Д. Ц. М. ЕГН:**********,
сумата в размер на 4 800 /четири хиляди и осемстотин лева/ главница
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие незаконно повдигнатото му обвинение по досъдебно производство
№ *************г. по описа на *************, прокурорска преписка *****г.
по описа на РП-Стара Загора, прекратено с постановление на РП – Стара
Загора на 18.11.2024г., ведно със законна лихва считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва
върху тази сума за периода от 29.07.2021 г. до 24.07.2024 г. възлизаща на
1670,40 лв. /хиляда шестстотин и седемдесет лева и четиридесет стотинки/,
както и имуществени вреди в размер на 1 000 /хиляда лева/ адвокатски
хонорар за процесуално представителство по прекратеното наказателно
производство.
Сочи следната банкова сметка за заплащане на сумите с IBAN:
************* с титуляр адвокат И. Н. И..
2
В срока по чл.131 ГПК представителят на Прокуратура на Република
България, е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за
неоснователност на исковите претенции, като излага следните съображения:
В конкретният случай воденото наказателно производство срещу М. било
приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика. От
материалите по делото било видно, че спрямо ищеца е била взета най – леката
мярка за неотклонение „Подписка“, т.е. повдигнатото обвинение не било
променило в значителна степен обичайния му начин на живот. Разследването
по наказателното производство било проведено в разумни срокове. Ищецът не
бил ангажирал каквито и да било доказателства за твърдяното от него
негативно отражение върху общото му физическо и емоционално състояние.
Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало да представи
доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за
вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно –
следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и
обвинението, по което е бил оправдан от съда. В тази насока не били
ангажирани доказателства за влошено психично здраве, за причинени болки и
страдания от психическо и физическо естество. Ищецът М. твърдял, че в
резултат от воденото срещу него наказателно производство бил в стрес и бил
безработен, като не били ангажирани доказателства за наличието на пряка
причинно – следствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно
производство и посочените обстоятелства. В тази насока не бил представен
доказателствен материал за проблемите на ищеца, свързани с уронване на
честта и достойнството му, както и за връзката между наказателното дело и
твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Липсвали доказателства Прокуратурата на Република България да била
осъществила действия извън правнорегламентираните в хода на наказателното
производство или неправомерни такива/.
Оспорва искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по
размер.
Размерът на претенция бил силно завишен, прекомерен и не бил
съобразен, както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената
съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за
неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. При
3
определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следвало да съобрази
такива обективни обстоятелства, каквито представлявали характер и степен на
увреждане, начин, обстоятелства при които било получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, тежестта на престъплението и
отражението, което образуваното и воденото наказателно производство било
породило репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред
колегите и в обществото, върху психиката и физическото здраве на ищеца,
възраст на увредения, обществено и социално положение икономическия
растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта.
Оспорва изцяло и претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди.
Възразява и срещу искането за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващи адвокатски
хонорар, тъй като заплатеният в наказателното производство адвокатски
хонорар бил прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност на
делото, вида и обема на положения труд за защитата на ищеца,
обстоятелството, че производството е приключило още в досъдебната му фаза
/ ТР № 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС/. Следвало да се подчертае, че
процесуално представителство по идентични казуси не предполагало
адвокатска защита, още по-малко задължителна, както и че в повечето случаи
законодателят е предвидил административно наказание „глоба“.
Възразява и срещу евентуално искане за присъждане на разноските по
настоящото производство, тъй като към момента липсват доказателства за
каквито и да било разноски съобразно нормата на чл.78 ал.5 от ГПК.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител заявява,
че поддържат исковата молба и изложените в нея доводи .
В съдебно заседание представителят на ответника оспорва исковете по
направените в отговора на исковата молба възражения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
4
Видно от приложеното ДП № *************г. по описа на
*************, с постановление за привличане на обвиняем от 29.07.2021г. по
досъдебно производство № *************г. по описа на ************* (л.
244 и сл. ДП) ищецът в настоящото производство Д. Ц. М. е бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо, във вр. с
чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК от НК (а не както погрешно се сочи в
исковата молба по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130 ал.2 от НК) и му е била взета
мярка за неотклонение „подписка“. Това процесуално действие, както
разпитът на обвиняемия, непосредствено след това, са били извършени в
присъствието на упълномощен адвокат – адв. И. И., САК с пълномощно от
29.07.2021г. (л.249 от ДП).
Разследването е предявено само на защитника – адв. И. на 28.10.2021г.,
видно от протокол за предявяване на разследването, от 28.10.2021г. (л.333 от
ДП).
Видно от постановление на прокурор при РП - Стара Загора от 18.11.2021
г. (л. 346 от ДП) горепосоченото досъдебно производство е било прекратено,
на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, поради недоказаност на обвинението
и са били отменени взетите спрямо четиримата обвиняеми мерки за
неотклонение, включително взетата по отношение на ищеца в настоящото
производство мярка за неотклонение „подписка“. Горепосоченото
постановление е било връчено на адв. И. И. на 17.12.2021г., съответно по
отношение на Д. Ц. М., като необжалвано в седемдневния срок, е влязло в
законна сила на 25.12.2021г
Видно от индигирания екземпляр на договор за правна защита и
съдействие от 29.07.2021г., сключен между Д. М., от една страна и адв. И., от
друга страна, наличен в досъдебното производство, на гърба на който е
обективирано пълномощно в оригинал (л.249 от ДП), страните са договорили
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, платими по банкова сметка
от Н. Д. до 31.08.2021г. По досъдебното производство няма представени
доказателства за заплащане на адвокатския хонорар.
Видно от приложеното към исковата молба заверено копие на същия този
договор за правна защита и съдействие от 29.07.2021г., сключен между Д. М.,
от една страна и адв. И., от друга страна и приет като писмено доказателство
по делото в графата платена сума има допълнително вписване, като е
5
посочено, че сумата от 1000 лева е платена на 18.08.2021г. от Д. И..
За изясняване на обстоятелствата във връзка с претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие воденото срещу него наказателно
производство, са разпитани свидетели Т. И. М. (баба на ищеца) и С. М. И.
(фактически съжителка на бащата на ищеца).
Свидетелката М. казва, че не знаела внукът й да е имал проблем с
полицията или правосъдието и ако е имал, тя щяла да знае. Не знаела дали е
участвал в побой, но знаела, че бил набеден за виновен в края на лятото на
2021г. до началото на 2022г. Не знаела кой го е набедил. Бил притеснен да не
му се търси отговорност, без да има вина. Спрял да яде, имал главоболие,
болки в гръдния кош. Бил притеснен от това, че бил набеден. Не можел да спи.
Това продължило повече от година. В този период й идвал на гости, не живеел
при нея. Тогава спрял да работи, не му се ходило на работа, нещо го
измъчвало. Не се сещала на колко години бил тогава. Спрял да работи, защото
учил във Враца в Медицинския университет.
Свидетелката С. М. И., казва, че познава Д. М. от 8 години, откакто живее
с баща му, не живеел с тях, но им идвал на гости често. Той живеел с дядо си
по майчина линия. Знаела, че лятото 2021г., Д. бил набеден, че той е бил
някого. Психически това му се отразило. Повече от половин година не искал
да излиза и да контактува с никой. Даже напуснал работа. Работил като
готвач, на 21 г. бил тогава. Свидетелката казва, че нямала спомен дали тогава е
ходил на училище. Сега учил във Враца - за медицинска сестра, трета година.
Свидетелката казва, че нямала представа кой го е обвинил. Не знаела да е
викан от полицията или прокуратурата. Мислила, че се водило дело срещу
него, но не знаела какво се е случило. Тя в последствие разбрала за побоя.
Тогава не били толкова близки и не знаела. Тя си живяла на село.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като взаимодопълващи
се и житейски логични, в частта относно преживени негативни емоции от
ищеца. Съдът не кредитира показанията им в частта, че той спрял да работи
заради това предвид разминаванията помежду им относно този факт, които са
очевидни от краткото изложение на същите по - горе. Всъщност и двете
свидетелки не знаеха дали ищецът е бил привлечен като обвиняем и дали
изобщо е „викан“ от полицията или прокуратурата.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
6
страна, намира следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Основанието за прекратяване на наказателното производство, водено
срещу ищеца е по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – недоказаност на обвинението,
което съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно, че деянието не е извършено от лицето ( т.7 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по д № 3/2004 г., ОСГК на ВКС).
Обстоятелството, че на ищеца е било повдигнато обвинение,
наказателното производство, по което е било прекратено, само по себе си е
достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени
неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното
преследване да породи негативни преживявания в емоционалната сфера на
ищеца. Конкретно при исковете за обезщетение на неимуществени вреди от
незаконно обвинение при тези деликти, не е необходимо ищецът да доказва
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице,
което е незаконно обвинено в извършването на престъпление, като: стрес и
притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното
производство, страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по
НК, негативни изживявания и чувство за онеправданост от наложените мерки
за неотклонение, накърняване на чувството за собствено достойнство и
справедливост (определение № 330 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4636/2018 г., IV г. о., ГК).
Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е доказан по основание. По отношение на размера му,
съдът съобрази следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва, на основание
чл. 52 ЗЗД, да се определи по справедливост. Съгласно т. 2 от ППВС № 4 от
7
23.12.1968 г. справедливостта като критерий за определяне на размера на
обезщетението на неимуществени вреди не е абстрактен. Попълването на този
критерий с конкретно съдържание предполага оценка на определени
обстоятелства, имащи значение за настъпването на вредите, респективно за
размера на обезщетението. В частност при исковете по чл. 2 ЗОДОВ за
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконно
наказателно преследване, следва да се съобразят постановките на т. 11 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС,
ОСГК. От съществено значение е как обвиненията са се отразили върху
пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и
ценностна система, степента и интензитета на преживените от него
емоционални страдания, други увреждания и неудобства; колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Когато се
твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът следва да ги обезщети
само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца, а в противен
случай съдът присъжда обезщетение само за "нормално очакваните" вреди на
едно пълнолетно лице от накърняване правата му от неоснователното
обвинение – притеснения от воденото наказателно производство, неудобства
от взетите мерки за процесуална принуда, както и от продължителността на
производството.
В случая при определяне на размера на дължимото обезщетение
съобразно чл. 52 ЗЗД, съдът взе предвид:
- тежестта на повдигнатото обвинение /за престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, предл.първо, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК от НК, което
не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК/;
- вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната
фаза или е проведено и съдебно производство /наказателното производство на
досъдебна фаза е било прекратено с прокурорско постановление/;
- продължителността на наказателното производство /в случая се касае за
срок от 3 месеца и половина – на 29.07.2021г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем и на 18.11.2021г. е било постановено прокурорското постановление
8
за прекратяване на наказателното производство/;
- видът на взетата мярка за неотклонение /най – леката мярка „подписка“
за срок от 3 месеца и половина/,
- влияние върху здравословно състояние /по делото, от подробно
анализираните при изложението на фактическата обстановка свидетелски
показания, се установяват негативни емоции като безпокойство, стрес,
притеснения, нарушения в съня, т.е. обичайните за всяко едно лице,
подложено на наказателна репресия и нищо повече от това. Нещо повече и
двете свидетелки казват, че ищецът така се чувствал, защото бил набеден, но
не знаят от кого и не знаят да е бил викан от полицията или прокуратурата.
Същите изобщо не знаят дали е бил привлечен като обвиняем, а св. И. дори
казва, че в последствие е разбрала/;
- конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му /по
делото не се събраха доказателства установяващи промяна в семейството,
професионалната и обществена среда на ищеца. Казаното от свидетелите, че
ищецът спрял да работи не може да бъде обвързано по никакъв начин, че е
вследствие повдигнатото обвинение (както по – горе бе посочено те изобщо
не знаят да е имало такова). Освен това, не успяха да си спомнят дали той е
бил ученик тогава или студент и дали напускането на работа не е било
обвързано с това/;
- други обстоятелствата, относими към характера на увреждането /чисто
съдебно минало на ищеца, което обичайно и житейски логично води до това,
че човек без осъждания по – тежко приема едно такова наказателно
преследване срещу него/;
- и като отчете и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи,
съдът определи, че справедливото обезщетение на претърпените от ищеца
вреди, вследствие воденото срещу нея наказателно производство, което е било
прекратено, които не надхвърлят обичайните и са за изключително кратък
период от 3 – 4 месеца, е в размер на 1 000 лева. Определяне на обезщетение в
по - висок размер няма да е съответно на конкретните установени по делото
обстоятелства - обичайни вреди за кратък период от време. На обезвреда
подлежат само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
9
От горното следва неоснователността на доводите на процесуалния
представител на ищеца, че поради незаконното обвинение на ищеца, той не
могъл да упражнява право на труд, да бъде полезен на себе си и обществото.
Неподкрепено в нито едно от събраните доказателства е и твърдението, че
ищецът и до ден днешен убеждавал роднини и приятели, че бил невинен.
Ето защо, съдът намира за основателен искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до размера от 1 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 24.07.2024г. (както е поискал ищецът) до изплащането й, като
над този размер до пълния претендиран размер от 4800 лева следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1670,40 лева за периода от
29.07.2021г. до 24.07.2024г.: Изхождайки от разрешенията, дадени в т. 4 от
Тълкувателно решение №3/22.04.2005г. по т. гр. д. №3/2004г. на Върховен
касационен съд, ОСГК, съдът намира, че в случая началният момент на
законната лихва е датата на влизане в сила на прокурорското постановление
за прекратяване на наказателното производство, т.е. считано от 25.12.2021г..
След служебно извършено изчисление, съдът намира, че законната лихва е
306,62 лева за периода от 25.12.2021г. до 24.07.2024г.
Следователно искът за заплащане на законна лихва следва да бъде уважен
в размера на 306,62 лева за периода от 25.12.2021г. до 24.07.2024г., и
отхвърлен над този размер до пълния претендиран от 1670,40 лева и за
периода от 29.07.2021г. до 25.12.2021г.
За прецизност на настоящото изложение, съдът намира за нужно да
отбележи, че в случая споделя съдебната практика, че в производството по
ЗОДОВ дължимата лихва е компенсаторна, а не мораторна по своя характер и
съответно, че не следва да се присъжда в определен размер, а задължение на
съда е да посочи началния момент на начисляването й. Окончателният размер
следва да бъде определен в изпълнителния процес в зависимост от плащането
на главното задължение.
Не съществува пречка обаче ищецът да предяви като самостоятелен иск
обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД, като в този случай
съдът ще бъде сезиран с два обективно съединени иска и ще дължи
10
произнасяне по всеки един от тях с решението, като силата на присъдено
нещо ще се разпростира и върху притезанието по двата иска. Обезщетението
за забава, от датата на деликта (респ. в случая от датата на влизане в сила на
акта, с който е прекратено наказателното производство) до датата на
предявяване на иска, ще бъде определено по размер и ще подлежи на
изпълнение така, както е установено от съда в съдебното решение. В този
смисъл е определение 406/15.07.2009 г. на ВКС, по ч. т. д. 300/2009 г., I т.о..
По отношение на иска за имуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС по т. д. №
1/2017 г., ОСГК при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.
В Наказателно-процесуалния кодекс не е уредена отговорността за
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето,
признато за невиновно или по отношение на което наказателното
производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се
претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на
вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Тази
отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността
от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за
отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени
правила в ЗОДОВ. По отношение на отговорността за вреди от
неизпълнението на задължения с определено съдържание е приложимо
правилото на чл. 83, ал. 2 ЗЗД, че длъжникът не дължи обезщетение за
вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър
стопанин. При деликтната отговорност няма нужда от подобно правило, тъй
като делинквентът дължи обезщетение само за тези вреди, които са в
причинна връзка с неговото противоправно деяние. Вредите, които са в
причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са
следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с
противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорност за
тяхното обезщетяване.
Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
11
фактическа сложност на наказателното дело (както е в случая), в
правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали
незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и
труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата.
В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в
повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица
от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй
като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече
държавата не дължи обезщетение.
Вземайки предвид гореизложените съображения и установените по
делото факти, съдът намира, че като имуществена вреда следва да присъди в
полза на ищеца посоченото като заплатено по договор за правна защита и
съдействие от 29.07.2021г., адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева,
тъй като в случая то не надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение. Оттук следва неоснователността на
възражението на ответника за противното.
Ответникът не направи възражение за допълнително вписаното в
договора за правна защита и съдействие от 29.07.2021г., отбелязване, че
адвокатското възнаграждение е платено в брой, т.е. не оспори плащането му,
поради което съдът приема, че същото е платено, независимо, че очевидно има
дописване в завереното копие на договора, приложено към исковата молба.
Без оспорване от страна на ответника, че адвокатското възнаграждение е било
реално платено, съдът служебно не може да изследва допълнително
вписаното отразяване в договора за правна помощ в тази насока.
Предвид гореизложеното, искът за заплащане на имуществени вреди
следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 1000 лева. Законна
лихва не е претендирана върху обезщетението за имуществени вреди и затова
такава не следва да бъде присъждана.
По отношение на разноските в настоящото производство: На основание
чл. 78, ал.1 ГПК направените от ищеца разноски следва да бъдат присъдени
съразмерно с уважената част от исковата претенция, което прави сумата от
12
326,06 лева. Ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е
неоснователно с оглед на това, че уговореното и платено адвокатско
възнаграждение за настоящото производство е в размер на 1046 лева и то не е
прекомерно, съпоставено с цената на исковете и с фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на
Д. Ц. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в *************, следните
суми: сумата в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато му
на 29.07.2021г. обвинение за извършване на престъпление по по чл.131, ал.1,
т.12, предл. първо, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК от НК по ДП
№ *************г. по описа на *************, като наказателното
производство е прекратено с влязло в законна сила постановление от
18.11.2021г. на прокурор при Районна прокуратура – Стара Загора, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 24.07.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата в
размер на 306,62 лева – законна лихва за забава за периода от 25.12.2021г.
до 24.07.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 1000 лева до
пълния претендиран размер от 4800 лева и иска за заплащане на законна
лихва за разликата над присъдения размер от 306,62 лева до пълния
претендиран размер от 1670,40 лева и за периода от 29.07.2021г. до
25.12.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на
да заплати на Д. Ц. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в *************,
сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждения по
13
договора за правна защита и съдействие от 29.07.2021г., в резултат на
незаконно повдигнато му на 29.07.2021г. обвинение за извършване на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2 НК от НК по ДП № *************г. по описа на *************,
като наказателното производство е прекратено с влязло в законна сила
постановление от 18.11.2021г. на прокурор при Районна прокуратура – Стара
Загора
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Д. Ц. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес в *************, сумата в размер на 326,06 лева,
представляваща направените от него разноски в настоящото производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14