Р Е Ш Е Н И Е
******/**/**/****.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На осми март две
хиляди и двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: А.Т.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № *** описа на ШРС за 2021 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена
искова молба от “АКПЗ” ЕООД с ЕИК *********със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул. “П.В.” **, етаж ** представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., чрез юрисконсулта Й.В.М.срещу
К.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата молба се излага, че между „А.Ф.“ ООД с ЕИК *********,
като кредитор и ответницата, като длъжник възникнали облигационни отношения по
повод Договор за кредит „Бяла карта“ № ******
от **/**/****. Съгласно договора на
ответника била предоставена сума в размер на 500 лв., който се усвоявал чрез
международна кредитна карта iCard Visa от клоновата мрежа на „И.“ АД. Вземането по този договор било прехвърлено от
кредитора на ищеца „АКПЗ“ ЕООД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от **/**/****. Предвид
неизпълнението на ответника по договора за заем по инициатива на
цесионера било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № ****/****.
по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК. Предвид, че заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, то в случая била налице предпоставката на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и на
заявителя било указано от заповедния съд, че следва да предяви установителни
искове в едномесечен срок. В заключение се
иска да се постанови съдебно решение, по силата на което да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 470
лв., представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта“ № ****** от **/**/****.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – **/**/****. до окончателното изплащане на
задължението, сума в размер на 34.89 лв., представляваща договорна лихва за
периода от **/**/****. до **/**/****., сума от 23.28 лв. – представляваща
мораторна лихва за периода от **/**/****. до **/**/****.. Претендират се и
разноските в производствата.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е
депозиран писмен отговор (лист 51 от делото). В него се сочи, че исковете са
допустими и основателни, като не са спорни описаните в исковата молба
обстоятелства. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Във фазата
след изготвяне на проекта за доклад и насрочване на делото в открито съдебно
заседание е постъпила молба от ответницата, в която се моли делото да бъде
разгледано в нейно отсъствие и се оспорват исковете по основание и размер.
За ищецът не
се явява представител в съдебното заседание по делото, като се депозира
становище във връзка направеното признание, като моли съда да постанови решение
на основание чл.237 от ГПК с оглед направеното признание, като присъди и
дължимите разноски в производствата.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично, не изпраща представител и не депозира
молба за отлагане на делото, поради уважителни причини.
Съдът
намира, че предпоставките за приложение на чл.237 от ГПК са налице. В писмения
отговор се прави ясно и недвусмислено признание на претенциите на ищеца, като
се посочва, че исковете не се оспорват по основание и размер. С решение **/**.**.****г.
по т. д. № ****/****г. на Върховен касационен съд, постановено по реда на чл.
290 ГПК, в отговор на процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 237 ГПК
- условия и ред за постановяване на решение при признание на иска, е прието, че
признанието е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. То има за предмет
субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска и защита срещу иска, за
разлика от признанието на факти, в качеството му на доказателствено средство,
съвместимо със защита срещу иска. Съгласно чл.237, ал.4 от ГПК признанието на иска не може да бъде оттеглено,
поради което и съдът не следва да разглежда възраженията въведени от ответника
в последствие, след изготвяне на доклада по делото срещу който ответникът също
не е възразил.
Поради
горното съдът не следва да излага мотиви по основателността на исковете, като
решението се основава изцяло на направеното признание и ответникът е бил предупреден
за последиците при направеното от него признание, а именно, че решението се основава изцяло на
него и че същото не може да бъде оттеглено.
По отношение
на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то
разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В
заповедното са направени такива в размер от 48.80 лв. В исковото производство
са направени такива общо в размер на 225 лв., от които 125 лв. заплатена
държавна такса и 100 лв. юрисконсулско
възнаграждение, определено от съда. Тези разноски следва да се присъдят на
ищеца, предвид доказателствата, че са направени такива и предвид уважаването на
исковете. По отношение на направеното възражение за прекомерност на
възнаграждението на ищеца, съдът намира, същото за неоснователно, доколкото е определено
от съда.
Водим от
горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между
страните, че К.Д.Г. с ЕГН ********** с
адрес *** дължи на „АКПЗ“ ЕООД с ЕИК
*********, чрез юрисконсулт Й.М.със съдебен адрес ***70 лв. (четиристотин
и седемдесет лева), представляваща главница
по Договор за кредит «Бяла карта» с № ****** от **/**/****., сключен между
ответницата и «А.Ф.» ООД с ЕИК *********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – **/**/****.
до окончателното изплащане на вземането, сума от 34.89 лв.(тридесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от **/**/****. до **/**/****., сумата
от 23.28 лв.(двадесет и три лева и
двадесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от **/**/****.
до **/**/****., които вземания са прехвърлени от «А.Ф.» ООД на «АКПЗ» ЕООД с
Приложение № 1 от **/**/****. към Договор за цесия от **/**/****. и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/**/**/****.
по ч.гр.д. № ****/****. на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.Д.Г. с ЕГН ********** да заплати на „АКПЗ“ ЕООД с ЕИК *********сумата
от 48.80 лв.(четиридесет и осем лева и
осемдесет стотинки), представляваща извършените от ищеца разноски в хода на
ч.гр.д. № ****/****. на ШРС, както и сумата от 225 лв. (двеста двадесет и пет лева), представляваща извършените от
ищеца в хода на исковото производство разноски, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: