Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на шестнадесети
февруари през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 5584 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 28.01.2019 г. СРС, 170 с-в, по гр.д.№ 75751/17
г. е отхвърлил предявените от -„Т.С.” ЕАД срещу Г.С.Г. искове с правно
основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи неизплатена цена за доставена топлинна
енергия за имот в гр.София, жк „*******за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г. в размер на 2 440,78 лв., с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 577,76 лв.-лихва за забава за периода от 08.08.2014 г. до
27.07.2017 г. със законната лихва върху главницата от 04.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д.№ 53943/17 г.Решението е постановено при участието на „Б.Б.“
ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.С определение от 18.03.2019 г.
по чл.248 ГПК съдът е осъдил „Т.С.” ЕАД да заплати на Г.С.Г. на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 650 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД с оплаквания, че решението е постановено при нарушение на материалния закон
и при нарушение на процесуалните правила.Твърди, че неправилно
първоинстанционният съд не се е
произнесъл по искането му за издаване на съдебни удостоверения във
връзка с разпределената доказателствена тежест, което е довело до невъзможност
да се ангажират доказателства за установяване на исковите претенции.Моли съда
да отмени решението и да уважи исковете.Претендира разноски.Прави възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по въззивната жалба- Г.С.Г. оспорва същата.Поддържа
становище, че направените пред първата инстанция доказателствени искания са
били неконкретизирани, и че за снабдяване с документи от имотния регистър към
Агенция по вписванията, който е публичен, не е необходимо издаване на съдебно
удостоверение, а удостоверението, издадено от Столична община, не би било годно
доказателство да установи право на собственост върху имота. Моли съда да
потвърди решението.
Третото лице-помагач не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.С.” АД твърди, че на 04.08.2017 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г.С.Г. за сумата от 2440,78
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г., както и сума по обща фактура №
**********/07.2017 г. за периода м.05.2013 г.-м.04.2014 г., сумата от 577,76
лв.-законна лихва за забава от 08.08.2014 г. до 27.07.2017 г., със законната
лихва върху главниците до окончателното изплащане на задължението.Твърди, че ответницата
е подала възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 53943/17 г. на СРС, 69 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на основание &1, т.2а
от ДР на ЗЕ ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за
следния топлоснабден имот- апартамент № 28 в гр.София, жк „********за периода
м.05.2014 г.-м.04.2015 г.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД
и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.В р-л VII, чл.32 от ОУ от
2008 г. е определен реда и срока, в който купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия-в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.Съгласно р-л XI от ОУ, одобрени
с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, чл.33, ал.1 купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Ищецът твърди,
че ежемесечно е удостоверявал публикуването на интернет страницата си на данни
за дължимите суми за топлинна енергия за процесния период в присъствието на
нотариус.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Б.Б.” ООД.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 2440,78 лв.-главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г., както и
сума по обща фактура № **********/07.2017 г. за периода м.05.2013 г.-м.04.2014
г., сумата от 577,76 лв.-законна лихва за забава от 08.08.2014 г. до 27.07.2017
г., със законната лихва върху главниците до окончателното изплащане на
задължението.
Със заявление вх.№ 3062092/04.08.2017 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г.С.Г. за процесните суми.На 16.08.2017 г. СРС, 69 с-в,
по ч.гр.д.№ 53943/17 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжникът е
подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 25.09.2017 г.Исковата молба е подадена
на 25.10.2017 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
На 30.01.2002 г. етажните собственици в гр.София, ул. „******са
взели решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с „Б.Б.“
ООД.
На 04.02.2002 г. е подписан договор между ЕС в гр.София, ул.
„******и „Б.Б.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Представен е констативен протокол от 19.11.1987 г.,
подписан от инкасатора на район № 120-Цветанка Н., че при направена проверка в
жилищната сграда на ул. ********е констатирала, че абонатът по партида Г.Д.Г.е
напуснал и на негово място е настанен абонатът Г.С.Г..
Представени са справка за показанията на топломера в АС на бл.32, вх.А за
периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г., протоколи за подмяна на топломер и
свидетелства за проверка на СИ, индивидуални справки за ползваната топлинна
енергия и формуляр за отчет, подписан от Г. С.Г. от 09.06.2015 г.
От заключението на техническата експертиза на в.л. И.У.е установено, че
процесният имот е обслужван от две абонатни станции за два кръга /долен и
горен/ с общ топломер.Показанията на топломера са отчетени по електронен път в
началото на всеки месец, като от отчетеното количество топлинна енергия са
приспаднати технологичните разходи в АС за сметка на топлопреносното дружество
и разликата се разпределя между всички потребители.В процесния имот е имало
монтирани 4 бр. ИРРО на отоплителни тела в кухня, спалня, стая и хол, а в
банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред.През имота
преминават и транзитно открити щрангове за горната зона на отоплителната
система.През отоплителен сезон м.10.2014 г.-м.04.2015 г. е осигурен достъп за
отчет на уредите, за щранг- лирата има служебно начислена топлинна енергия за
отопление на база инсталирана мощност в размер на 572 вата за щранг-лирата в
банята и 832 вата за транзитните щрангове, умножени с МСРС в размер на
0,8119879 дел/ват.Изравнителните сметки са начислени в съответствие с
действащата Наредба № 16-334.Размерът на потребената топлинна енергия през
процесния период възлиза на 2 384,33 лв. след съобразяване на
изравнителните сметки.Сумите са без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях.
От заключението на ССчЕ на вещото лице М.В. е установено, че няма данни за
извършени плащания от абоната, касаещи процесния период.Законната лихва,
изчислена от 15.09.2014 г. д 27.07.2017 г. възлиза ва 577,76 лв., в т.ч. за
дялово разпределение-14,25 лв.
С писмо изх.№ ДКП 19-ТД
26-32/1/ СО-Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-Красна поляна“ е уведомила
съда, че в информационния масив на дирекцията няма данни и не е деклариран имот
по ЗМДТ-апартамент № 28 в гр.София, жк „********
Представено е и писмо от
СО-Направление „Архитектура и градоустройство“ с изх. СИС20-ДИ11-1/3/30.01.2020
г. в уверение на това, че с протокол 23, ст.26/22.12.1969 г. срещу отчужден
имот, находящ се на ул. „********на собственика С.А.В.е определено да бъде
обезщетен с жилище-ап.№ ********“.За посочения период по реда на чл.55 от ЗПИНМ
са издавани нотариални актове за собственост на предоставените в обезщетение
жилища, които следва да се съхраняват в Агенция по вписванията.Към писмото е
приложен и протокол № 23, ст-26 от 23.12.1969 г. и декларация от С.В..
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД същият
се явяват допустим, тъй като длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с мотиви, че от представените
по делото доказателства не е установено по несъмнен начин ответницата да е
собственик на процесния топлоснабден имот и да е имала качеството на потребител
на топлинна енергия през процесния период, поради което същата не е
материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според &
1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент"
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
От събраните по делото доказателства
включително и представените пред въззивната инстанция в резултат на издадените
на въззивника съдебни удостоверения не може да се направи извод, че ответницата
е собственик или носител на вещното право на ползване върху процесния имот.При
това положение ищецът не е провел пълно доказване, че ответницата е имала
качеството на потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот през
процесния имот, поради което предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове се
явяват неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски на въззивника не следва да се присъждат.
На основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.2 и т.9 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат Р.Н. сумата 672 лв. за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 28.01.2019 г. на СРС, 170 с-в, по гр.д.№ 75751/17 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********и
със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на адвокат Р.Б.Н. с ЕГН ********** и с адрес: ***, партер, офис № 1 сумата 672 лв.
/шестотин седемдесет и два лева/ на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.