Р Е Ш
Е Н И Е
№……….
гр. Варна, ….06.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА П. ДАМЯНОВА
ДАНИЕЛА
ИЛ. ПИСАРОВА
при участието на секретаря Дарина Баева, като разгледа докладваното
от съдия Д.Писарова в.т.д.№116 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Петрол холдинг АД, ЕИК *********, чрез адв.Св.И., срещу решение
№1465/19.10.2012г., постановено по т.дело **01/2011г. по описа на Окръжен съд
–Варна, в частта, с която са
уваЖ. предявените от Д. Ю. Е., гражданин на Република ***** и от А.А.М.,
гражданин на ***, срещу дружеството искове с правно основание чл.71 ТЗ, за
осъждане на ответника да издаде на ищците в качеството им на акционери временни
удостоверения /акции/ за придобитите от тях новоиздадени акции, резултат от
увеличаване на капитала с решение на ВОС по ф.д.№3320/95год., както и за
вписване на това обстоятелство в книгата на акционерите съгласно чл.179 ТЗ,
чрез посочване на акционерите, видът, номиналната и емисионната стойност, броят
и номерата на акциите, съотв. на временните удостоверения.
Жабоподателят счита обжалваното решение за недопустимо поради липса на правен интерес от
предявените искове, в евентуалност изразява становище за неправилност на
решението и необоснованост. Претендира неговата отмяна и постановяване на ново
решение, с което обжалваното да бъде обезсилено или отменено и предявените
искове отхвърлени.
В жалбата въззивникът излага, че са налице новонастъпили обстоятелства както и новооткрити доказателства, които сочат на
недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди, че на
16.10.2012г. пред дружеството е постъпила молба на трето лице С.Б., с която
се легитимирало като акционер въз основа на извършено прехвърляне на акции, на
15.06.2012г., чрез джиросване на два броя временни удостоверения: временно
удостоверение /ВУ/ №1, обективиращо права
върху 23 500 акции от капитала на дружеството, с джирант Д.Е. и временно
удостоверение №3, материализиращо правата върху 25 000 бр.акции,
джиросано от Ал.М. в полза на същото трето лице. Твърди се, че приобретателят
представил акционерната книга с искане да бъде вписан като акционер в Петрол
холдинг АД като било извършено надлежно вписване. Твърди се, че посредством
тази сделка ищците са джиросали в полза на третото лице Б. всички притежавани
от тях акции от капитала на въззивното дружество, поради което не се
легитимират като акционери в същото, съответно предявените искове по чл.71 ТЗ
са недопустими, евентуално неоснователни. Поддържа се твърдението, че на ищците
са били издадени временни удостоверения за притежаваните от тях акции от
капитала на Петрол холдинг АД, вкл. за тези след увеличението през 2005г.
Въззивникът прави искане съдът да вземе предвид заявеното новонастъпило обстоятелство както и да обсъди по реда на чл.235 ГПК
представените нови доказателства от значение за спора. Спорът касае именно
издаването от ответното дружество на 208 000 бр. поименни налични акции в
полза на Д.Е. и 21 895 бр. поименни налични акции от капитала на
дружеството в полза на другия ищец А.М., след увеличението на капитала. Освен
недопустимост на исковете поради отпадане качеството акционери на ищците с
джиросване на притежаваните от тях акции, въззивникът твърди и неоснователност
на исковете. Акции не могат да бъдат издавани на лица, които не са акционери в
дружеството съгласно чл.167 ТЗ. От записванията в акционерната книга,
представена като новооткрито доказателство по делото /тъй като същата е
липсвала в първоинстанционното производство/, се установявало издаването на
акции в полза на ищците след увеличението на капитала на дружеството през
2005г., т.е. неоснователност на исковете им. Тези обстоятелства се сочат
отразени надлежно в акционерната книга. Твърди, че на 24.10.2012г., пред
нотариус В.Ч., приобретателят Б., в присъствието на изпълнителния директор на
дружеството, след представянето им пред дружеството, унищожил временните
удостоверения №№1 и №3, с които Е. и М. са
джиросали всичките си акции от капитала на Петрол холдинг АД. Твърди, че в
полза на приобретателя Б. е било издадено ново временно удостоверение №1 за
всички прехвърлени 262 500 бр. акции от капитала на дружеството.
Отделно от това, въззивникът твърди, че решението е
неправилно, тъй като не кореспондира на събраните доказателства. Ищците са
участвали в проведените след 2005г. до предявяване на иска общи събрания, което
е индиция, че са се легитимирали като акционери в дружеството със съответния
процент. Според въззивника, обстоятелството, че на ищците са били издадени
акции след увеличаването на капитала на дружеството се потвърждава и от
свидетелските показания, изслушани пред първа инстанция. /св.Б. и св.К./ Въз
основа на изложеното, въззивникът счита,
че пълно и главно е доказал релевантния
факт – че в полза на ищците са били издадени удостоверения за
притежаваните акции от капитала на дружеството, предмет на иска като това е
било и надлежно отразено в книгата на акционерите.
С жалбата си въззивникът прилага заверено копие от
акционерната книга – извлечение от съответните страници; заверено копие от
молбата на третото лице Б. от 16.10.2012г., заверено копие от констативен
протокол на нотариус Ч. и прилоЖ.те към него временни удостоверения №№1 и 3
както и новоиздадено на приобретателя Б. временно удостоверение №1; заверено
копие на протокол за предаване на акционерната книга на дружеството.
В срока за отговор на исковата молба ищците Д.Е. и А.М.,
двамата представлявани от адв.К., оспорват основателността на жалбата.
Претендират отхвърлянето й ведно с
потвърждаване изцяло на обжалваната част от съдебното решение на ВОС.
Ищците оспорват посочените в жалбата новонастъпили
обстоятелства както и истинността и автентичността на представените новооткрити
доказателства. Оспорват да са прехвърляли притежаваните от тях акции,
материализирани във временни удостоверения №3 за 29 500 акции и №1 – за
1335 бр. поименни акции и №6 – за 1770 бр. поименни акции, в полза на трето
лице. Твърдят, че към 11.02.2013г. /подаване на отговор по въззивната жалба/,
тези удостоверения се съхраняват в запечатан плик при нотариус Д.С., за което
прилагат удостоверение от последната. Поддържат твърдението си, че на ищците не
са били издавани временни удостоверения за записани акции след увеличението на
капитала на Петрол холдинг АД, каквито не са издадени и понастоящем. Оспорват да са сключвали договори за продажба на
акциите си с третото лице, съответно оспорват автентичността на подписите си
върху джирата на прилоЖ.те заверени от страната преписи от временни
удостоверения №1 и №3. Поддържат интерес от издаването на 208 000 бр.
акции в полза на Д.Е. и 21 895 бр. поименни акции в полза на Ал.М.,
съразмерна част от увеличения размер на капитала на дружеството.
Оспорват представения констативен протокол на нотариус
Ч., рег.№210 в НК с доводи, че същата не разполага с компетентност да
удостоверява обективираните обстоятелства по унищожаване на временните
удостоверения №№1 и №3, както и автентичността на подписите под джирата.
Твърдят, че за проверка на представените новооткрити доказателства е подадена
жалба и предприето разследване в СРП. /пр.пр.№42594/2012г./ Твърдят, че новите
обстоятелства са били заявени пред ТР със заявление вх.№20121219163427 по
партидата на Петрол холдинг АД. Оспорват както прилоЖ.те с жалбата документи
относно тяхната истинност, така и фактическите и правни доводи в същата.
За да се произнесе по жалбата въззивният състав
констатира, че производството е образувано по искова молба на Д.Е. и А.М. срещу
ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ АД, с която са предявени субективно искове с правно основание
чл.71 ТЗ, за задължаване ответното дружество да осигури при поискване на ищците
в качеството им на акционери достъп до дружествените книги, неоснователно
отказван от СД и изпълнителния директор; да предостави на ищците заверен препис
от книгата на акционерите с всички страници и достъп до оригинала й; да впише
ищците в книгата на акционерите съгласно чл.179 ТЗ с вида, номиналната и
емисионна стойност на притежаваните от всеки от тях акции от капитала на
дружеството както и да бъде задължено дружеството да издаде на ищците временни
удостоверения за придобитите от тях акции в резултат на увеличението на
капитала на Петрол холдинг АД по решение №8192/06.12.2005г. по ф.дело №3320/1995г.
на ВОС, ФО, както следва: 208 000 бр. акции или заместващи ги временни
удостоверения, записани от акционера Д.Е. и 21 895 бр. акции, записани от
другия ищец Ал.М..
В исковата молба ищците излагат, че са акционери
/съотв. с 47.5% и 5% от капитала на дружеството/ и членове на Съвета на
директорите на ответното дружество, но са лишени от възможността да се
запознават с дружествените книги, книгата на акционерите, да участват реално в
управлението и контрола на дружеството, да упражняват акционерните си
неимуществени права. Отделно от това твърдят, че не са им издадени временни
удостоверения за притежаваните от тях акции от капитала след извършеното през 2005г. увеличение съгласно чл.197 ТЗ чрез
превръщане на част от печалбата в капитал. Исковете са насочени срещу
неизпълнение задълЖ.ето на СД чрез председателя и изпълнителния директор на
дружеството. Твърди се с допълнителна искова молба, че с извънсъдебното си
поведение ответното дружество по същество оспорва притежаваните от ищците право
върху акции от капитала като им отказва снабдяване с временни удостоверения за
новопридобитите акции както и вписване в книгата на акционерите.
С отговор на исковата молба ответното дружество
оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Сочи, че
принципно акционерите имат по-ограничени неимуществени права /достъп до
дружествените дела/ спрямо съдружниците в ООД. Излага, че като членове на СД
ищците нямат легитимация по предявения иск, а от друга страна, акционерите
нямат право на контрол и управление на дружеството. Твърди, че липсва интерес
по отношение издаването на временни удостоверения, материализиращи правата на
ищците в капитала на дружеството. Твърди, че ищците са вписани в книгата на
акционерите и са им издадени легитимационни удостоверения за притежаваните от
тях акции от дружествения капитал, но книгата на акционерите не се намира в
дружеството и местонахождението й не е известно. Не се оспорват придобитите от
ищците новоиздадени акции след увеличението. Нещо повече, твърди се, че именно
с тези акции ищците са се легитимирали и участвали в общи събрания след
м.11.2005г. до м.06.2010г.
Въз основа на събраните в производството
доказателства, твърденията и доводите на страните, в пределите на въззивното
производство, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Постъпилата въззивна жалба на Петрол холдинг АД съдът
намира за редовна и производството по нея допустимо – подадена от легитимирана
страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в преклузивния
срок, при интерес от обжалването. Жалбата е била надлежно администрирана.
В хода на производството дружеството -въззивник е с
променено представителство с оглед открито производство по несъстоятелност и
назначен по т.дело 83/2014г. на ОС -Ст.Загора, синдик, който представлява
несъстоятелния длъжник съгласно правомощията си по чл.658 ТЗ и по арг. от чл.635,
ал.3 ТЗ.
Производството е било спирано неколкократно пред
въззивния съд поради висящност на преюдициални искови производства както и
поради смъртта на един от ищците Д.Е., починал на ***********., с оглед
конституиране на наследниците му. Въззивният съд не намира основания за спиране
на въззивното производство поради висящността на ДП №141/2013г. по описа на
ГДНП, пр.преписка №9810/2012г. по описа на СГП, производството по което е
спряно на основание чл.244, т.2 НПК с постановление от 02.03.2017г. С
допълнително изискана справка се установява, че наказателното производство,
образувано по жалбите на ищците за престъпление по чл.212 НК, не е приключило и
е спряно с цитираното постановление на СГП.
С определение от 23.01.23г. по в.т.дело №116/2013г.
въззивното производство е било спряно за служебно издирване наследниците на
починал по време на спора ищец /въззиваем/, на основание чл.229, т.2 ГПК. Със
същото определение, при констатация за промени в представителството на
въззивното дружество поради открито производство по несъстоятелност по т.дело
№83/2014г. на ОС-Стара Загора, на синдика на дружеството са изпратени указания
за становище по въззивната жалба. С решение №314/25.10.2016г. по т.дело №83/2014г.
на ОС -Стара Загора, е било открито производство по несъстоятелност спрямо
Петрол холдинг АД, с последващо решение №260309/01.10.2021г., съдът е обявил
дружеството в несъстоятелност и прекратил правомощията на органите му съгласно
чл.710 ТЗ като пристъпил към осребряване на масата. Към приключване на устните
състезания във въззивното производство не е налице постановен съдебен акт по
чл.735 ТЗ, съответно не е налице заличаване на търговеца. С откриване на
производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си
представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение
на очертаните в разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ, което
представлява ограничена възможност за извършване на процесуалните действия,
които не са изрично предоставени на синдика и които са свързани с
производството по несъстоятелност. Съгласно изричната разпоредба на чл.658, т. 7 ТЗ в
правомощията на синдика е участието му в производството по делата на предприятието
на длъжника, както и правомощие да завежда от негово име дела. Несъстоятелният
длъжник юридическо лице се представлява от синдика, а не от органите си. Това е
общото правило, а нормата на чл.635, ал. 3 ТЗ е изключение и
не следва да се тълкува разширително. Разпоредбата не поставя друго ограничение
за вида и предмета на делата, които синдикът завежда или в които
участва. По силата на легалната дефиниция на чл.15 ТЗ, предприятието на
длъжника включва съвкупността от права, задълЖ.я и фактически отношения. В масата
на несъстоятелността
се включват всички имуществени права на длъжника, които имат паричен
еквивалент. Заварените към датата на откриване на производството по несъстоятелност
членствени правоотношения също са част от масата на несъстоятелността. В закона липсва ограничение за водене на дружествени спорове при
открито производство по несъстоятелност спрямо ответника, а още повече
несъстоятелността е заварила висящността на настоящия спор. Дружеството може да продължи дейността си и дори да бъде възстановено в
права независимо от обявената несъстоятелност. До приключване на устните състезания ответникът не е загубил
правосубектността си с решение по чл.735 ТЗ. Синдикът се
явява процесуален представител на въззивника, доколкото не са представени
доказателства за учредена от последния представителна власт по делото за друго
лице. Постъпилата въззивна жалба се поддържа от синдика на дружеството М.В. с
молба от 09.02.2023г. /на л.288/.
Насрещната страна –въззиваем А.М., редовно уведомен по
реда на чл.35 от КМЧП, не е посочил съдебен адрес в страната или пълномощник по
делото, не се явява и не изразява становище по жалбата. С първоначалния
отговор, чрез адв.К., е изразил становище за оспорване основателността на
въззивната жалба. Отказ от пълномощното по делото съгл. чл.36 ГПК за този
въззиваем е направил процесуалният му представител адв.Ир.К. с молба на л.362
по делото. Въпреки дадените на страната указания, получени лично съгласно
способа в КМЧП, същият не е заявил позиция по спора след възобновяване на
производството.
За другия въззиваем Д.Е., починал на ***********.,
оспорил въззивната жалба приживе с депозиран отговор, подаден от адв.К. от САК,
съдът на основание чл.227 ГПК е конституирал наследниците му Е.Е., Й.Е. и В.Е.,
всички представлявани по делото от адв.С.С. и адв.Кр.М.. Конституираните
наследници, чрез пълномощниците си, поддържат становище за неоснователност на
жалбата.
С определение от 28.03.2023г. производството по
в.т.дело №116/2013г. на АС-Варна е възобновено след спирането му първоначално с
определение №341/22.05.2013г. /л.139/
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната
част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск
е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Решението се
обжалва частично, в частта по уваЖ.те искове по чл.71 ТЗ, в която дружеството е
осъдено да издаде на всеки от ищците временни удостоверения за придобитите от
тях акции в резултат увеличението на капитала по решение №8192/06.12.2005г. на
ВОС по ф.дело №3320/2005г., съответно за новите 208 000 бр. поименни
налични акции - за Д.Е. и 21 895 бр. акции - за Ал.М. както и да впише в
книгата на поименните акционери съгласно чл.179 ТЗ акционерите, вида,
номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите, съотв.
временните удостоверения. Не е предмет на въззивното производство
отхвърлителната част от решението на ВОС.
Въззивната жалба, за
разлика от позицията на ответника в първоинстанционното производство, е
основана на оспорване качеството акционери
на ищците с твърдение за нововъзникнало
обстоятелство - извършено от ищците разпоредително действие с притежаваните
от тях акции от капитала на Петрол холдинг АД, вкл. новоиздадените им акции,
предмет на спора, в полза на трето лице. Твърдените от въззивника обстоятелства
са възникнали по време на първоинстанционното производство, но дружеството е
узнало за същите едва след приключване на устните прения и постановяване на
съдебното решение – с молбата на приобретателя на акциите /трето лице/ до
дружеството от 16.10.2012г. С оглед твърденията и представените към жалбата
писмени доказателства съдът намира, че действително във въззивното производство
е налице хипотезата на чл.266, ал.2 ГПК, поради което новите възраЖ.я и доводи
не са преклудирани. Разпореждането с акции на ищците се релевира от въззивника
като основание за отпадане легитимацията им по спора, съответно сочещо
недопустимост, евентуално неоснователност на исковете.
Въззивният съд е длъжен да
се произнесе по спорния предмет,
след като подложи на самостоятелна преценка поотделно и в съвкупност събраните
доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти, като
обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата
и отговора към нея. Предявените искове по чл.71 ТЗ са предоставени на всеки
член на дружеството за защита правото му на членство и отделните му членствени
права, когато те бъдат нарушени от други, различни от Общото събрание /ОС/,
органи на дружеството. Искът е надлежно предявен срещу пасивно легитимирания
ответник –дружеството. Процесуална предпоставка за допустимост на иска е
качеството на ищците на съдружници/акционери към датата на предявяване на иска.
По този въпрос не е имало спор в първоинстанционното производство.
Освен това ищците се
легитимират с нотариално заверени преписи от оригинали на временни
удостоверения, издадени им първоначално, преди увеличението на капитала –
временни удостоверения №№1, 3 и №6, с нот.заверка рег. №№78/18.09.2012г. на
нотариус Ст.С., пом.нотариус на Д.С., рег.№267 в НК при РС – *****. /на л.328 и
сл. по първ.дело/ С отговора по въззивната жалба ищците представят отново
удостоверение рег.№05/22.01.13г. на същия нотариус, от което се установява, че оригиналите на тези временни удостоверения
за притежаваните от ищците акции преди увеличението на капитала, се съхраняват
в нотариалната кантора по нот.дело №3/15.06.2012г./л.50/, вкл. към датата на
образуване на въззивно производство. От представените нот.заверени преписи се
установява, че тези удостоверения не са предмет на джиросване в полза на трето
лице, тъй като освен първоначалното джиро в полза на ищците липсва от формална
страна последващо прехвърляне по арг. от чл.468 ТЗ. Това обстоятелство е
достатъчно от формална страна за преценка легитимацията на ищците и
допустимостта на производството, съотв. интересът им от исковете по чл.71 ТЗ.
Такъв интерес не може да бъде отречен за ищците като акционери, тъй като
безспорно процентното участие в капитала на акционерното дружество е определящо при
упражняване на членствените им права, тъй като е от значение както при вземане
на решения от Общото събрание, така и за размера на дивидента и на
ликвидационния дял. Следователно, от съществено значение за ищците е
снабдяването им с легитимационен титул като акционери в ответното дружество за
действително притежавания брой акции от капитала на ответното дружество.
Упражняване правата на акционерите изисква както снабдяване със самите акции
като поименна ценна книга или с временни удостоверения, които ги заместват,
така и отразяване участието на всеки от акционерите в книгата на акционерите
съгл.чл.179 ТЗ.
Съобразно решение № 50/16.06.2014 г. по т. д. №
1087/2012 г. на I т. о., решение № 196/10.01.2014 г. по т. д. № 615/2012 г. на
I т. о., решение № 212/14.02.2017 г. по т. д. № 2528/2015 г. на II т. о. на
ВКС, по отношение на осъдителните и конститутивни искове по чл.71 ТЗ правният
интерес е презумптивен като за
допустимостта им е достатъчно да се установи, че ищецът е съдружник или
акционер в ответното дружество. С решение
№128/2009 г. по т. д. № 269/2009г. на I
т.о., решение № 204/2012г. по
т.д.№898/2010г. на II т.о., решение №174/*****. по т.д.№1504/2016 г. на I т.
о., определение № 41/2015г. по ч.т.д.№3519/2014 г. на I т. о., е разяснено, че е допустим иск за
защита на членствени права на лице, което има качество съдружник към момента на
завеждането му, независимо от
обстоятелството, че това качество е отпаднало в хода на процеса. Легитимацията
по иска с правно основание чл.71 ТЗ се обуславя от притежаваното от ищците
качество акционери, чиито права са
нарушени от орган на управление на ответното дружество /различен от ОС/, вкл.
когато дружеството оспорва тези права с извънпроцесуалното си поведение.
Към завеждане на иска
ищците са обосновали интерес с твърдения за придобити от тях нови акции, след увеличаване капитала на
дружеството от собствени средства /неразпределена печалба/ съгласно чл.197 ТЗ,
за което не са им били издадени временни удостоверения както и с липса на
отразяване на това обстоятелство в книгата на акционерите. Качеството акционери
на ищците към тази дата /предявяване на иска/ не е било спорно. За да обосноват
интерес пред първата инстанция ищците са представили покани, отправени до
органите на дружеството, за снабдяването им с преписи от книгата на акционерите
както и с новоиздадени временни удостоверения. Съгласно прилоЖ. по делото
нотариални покани – от 17.09.2010г. и от 04.02.2011г., се установява, че ищците
са търсили от дружеството снабдяването им със заверен препис от книгата на
акционерите както и с временни удостоверения за записаните нови акции. Тези
доказателства са индиция за неизпълнение задълЖ.ето на дружеството да снабди
ищците с временни удостоверения след извършеното безспорно увеличаване на
капитала по реда на чл.197 ТЗ.
Във въззивното производство
са представени протокол №1511б от 15.11.2013г. с нот.заверка подписите на
присъствалите, за решения на СД на Петрол холдинг АД /л.402, възз.дело/, с
които е решено издаването на нова книга на акционерите на дружеството наместо
липсващата; обезсилване на всички стари временни удостоверения, съответно
издаване и връчване на акционерите на нови временни удостоверения за
притежаваните от тях акции. Въз основа на извършена служебно справка в ТР по
партидата на ответното дружество се установява, че към този момент именно
лицата, взели цитираното решение от 15.11.2013г., са формирали персоналния
състав на Съвета на директорите с изпълнителен директор Д.Е.. Съдът констатира,
че с влязло в сила на 10.12.*****., решение по т.дело №371/2013г. на ОС-Стара
Загора /на л.430/ е признато за нищожно решението, взето на СД на Петрол
холдинг АД /в друг състав/ рег.№1511б/15.11.2013г. за обезсилване на книгата на
акционерите и старите временни удостоверения, съотв. за издаване на нови
такива. Влязлото в сила решение по този спор е също индиция за интереса от
производството по чл.71 ТЗ. Независимо, че със сила на пресъдено нещо се ползва
единствено диспозитива на решението, очевидно от мотивите на съдебния акт е, че
твърденията и доводите на настоящите ищци /ответници по другия спор/ са били
идентични и касаят липсата на издадени им нови акции, съотв. заместващите ги
временни удостоверения, вкл. към датата твърдяна от въззивника –юни 2012г.
С предавателен протокол
№15641/20.11.2013г./л.400/, на нотариус Д.С., рег.№267, РС-*****, на двамата
ищци са предадени съхраняваните при нотариуса, първоначално издадени на ищците
временни удостоверения за притежаваните от тях акции, съответно общо за 3 105
бр. акции -от М. и 29 500 бр. акции от Е.. С приемо-предавателен протокол
от 27.11.2013г. /л.399/ с нот.заверка подписа на Д.Е., на събрание на СД на
Петрол холдинг АД, във връзка с цит.решение №1511Б/2013г. на СД, на Д.Е. е
предаден оригиналът на временно удостоверение №3, с което същият се легитимира
като акционер с 29 500 бр. поименни налични акции от капитала на
дружеството. Видно от същия протокол, оригиналът на новоиздадено на Е. ново
временно удостоверение №2013-1, отразяващо всички притежавани от него
237 500 бр. акции е предадено в негово държане. Съобразно цитираното
съдебно решение, тези удостоверения са лишени от легитимационен ефект, тъй като
са признати за нищожни. Впоследствие по въззивното производство, на основание
чл.192 ГПК, съдът констатира, че оригиналите на удостоверения №№1, 2 и 3
/първоначлно издадените на ищците/ се намират на съхранение при трето лице -
адв.М.Б., която е представила същите в нот.заверен препис, снет от оригинала
им. /вж.л.485 и сл. както и л.517 и сл.; л.552 и сл. по делото/ Ищците
продължават да се легитимират именно с първоначално издадени им временни
удостоверения за записаните акции преди
увеличението, които не са предмет на иска. Това обстоятелство обуславя
легитимацията им по иска, вкл. във въззивното производство.
Впрочем, ищците не са
отричали намерението си да прехвърлят на трето лице акциите си в Петрол холдинг
АД, но твърдят, че именно поради това е необходимо снабдяването им с материален
носител на членствените им права в пълен обем, т.е. за общо 237 500 бр.
акции за Д.Е. и 25 000 бр. акции – за Ал.М., колкото притежават ищците
общо след увеличението на капитала на дружеството. Този техен довод обосновава
също интерес от иска, тъй като едностранното волеизявление за прехвърляне на
акциите, съотв. обективиращите правата върху акции временни удостоверения, се
извършва чрез джиро, което съгласно режима в чл.468 ТЗ представлява едностранна
формална сделка, обективирана върху самата заповедна поименна книга /акция или
ВУ/, на основание чл.185, ал.2 вр.чл.187 ТЗ. За упражняване правата върху
акциите, вкл. разпореждането със същите, е необходимо снабдяването на
акционерите с акциите, съотв. заместващите ги временни удостоверения.
Дори да е извършено валидно
прехвърляне на притежаваните от ищците акции от капитала на Петрол холдинг АД в
хода на производството, това обстоятелство не би се отразило на допустимостта
на иска, а евентуално на неговата основателност. Нещо повече, ищците се
легитимират с притежаваните от тях първоначално удостоверения /преди
увеличаване на капитала/, върху които не са обективирани джира в полза на трети
лица. /съобр. формата, предвидена в чл.468 ТЗ/ Освен това, съгласно чл.226 ТЗ,
при прехвърляне на спорното право в хода на процеса производството продължава
между първоначалните страни, доколкото приобретателите не са поискали да
встъпят. Универсални или частни правоприемниците, по арг. от чл.298, ал.2 ГПК,
ще бъдат обвързани от субективните предели на силата на пресъдено нещо на
решението.
По отношение въпроса дали
ищците са престанали да бъдат акционери в дружеството поради твърдение на
въззивника за джиросване на всичките им
акции на трето лице, съдът намира, че не може инцидентно да се произнася в настоящото
производство, в това число по валидността на джирата и съпътстващите ги
каузални сделки. При наличието на спор за собствеността върху част от акциите
от капитала на АД, той следва да бъде разрешен
с участието на търговското дружество и лицето, чийто членствени права се
отричат, поради твърдение, че не е придобило валидно акциите на ищците. По
същество, настоящият спор не е за установяване коя е насрещна страна по
членственото правоотношение с акционерното дружество, предпоставено от
собствеността върху акциите, а облигационен иск за изпълнение на основно задълЖ.е
на орган на дружеството да снабди ищците с легитимационен документ за
притежаваните от тях акции. При спор за установяване коя е насрещната страна по
членственото правоотношение с акционерно дружество, за ищеца е налице интерес
от разрешаване на този спор с участието на всички спорещи страни – лицата,
които претендират собственост върху едни и същи акции, и самото търговско
дружество. /определение №7171/4.12.2019г. по ч.т.д.№1668/2019г. на II т. о. на
ВКС е налице позоваване на принципно разрешение, възприето в решение №13 от 2.08.2018 г. по т. д. № 1014/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 257 от 11.04.2017 г. по т. д. № 2745/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./ Такъв спор е бил
висящ по т.дело №924/2013г. на СГС, производството по който е било прекратено с
влязло в сила определение от 21.05.2019г. При преценка на прилоЖ.те по
настоящото дело определения по т.дело №347/2013г. и т.дело №348/2013г. на
ОС-Стара Загора, настоящият състав констатира, че в същите /л.441 и сл./ не се
съдържат различни от установените в настоящия спор факти, основани на идентични
твърдения на ищците относно новозаписаните акции, предмет на иска. Тъй като
производствата по тези искове са били прекратени с влезли в сила определения на
съда, не се опровергава интересът от настоящото производство нито е налице
пресъдено нещо относно релевантни по спора обстоятелства, които настоящият
състав следва да съобрази.
Представените от дружеството с въззивната жалба нови временни удостоверения №№1 и 3, които обективират всички притежавани от
ищците акции от капитала /преди и след увеличението/ както и джира върху
същите в полза на трето лице С.Б., не са представени в оригинал нито в
официално заверен препис съгласно 179 ГПК, въпреки задълЖ.ето на ответника във
връзка с представянето им и оспорването им, съответно с искане за откриване
производство по чл.193 ГПК. Удостовереното в констативен протокол от
24.10.2012г. на нотариус В.Ч., рег.№210 в НК, РС-*****/л.15, възз.дело/
унищожаване на същите тези временни удостоверения №1 и №3, не се ползва с
доказателствена сила както относно естеството на унищоЖ.те документи /на
временните удостоверения/ съгласно чл.593 ГПК, а още по-малко относно
съдържанието им, поради което не може да замести липсата на оригиналите.
Нотариалната удостоверяване не обхваща идентичността на преписа с оригинала
съгласно чл.569, т.1 ГПК вр.чл.589 и чл.591 ГПК. Същевременно, нотариусът е
удостоверил самоличността на явилите се пред него лица, сред които освен
приобретателят на акциите Б., така и изпълнителния директор на дружеството О.Т.
и председателя на СД – М.С.. С подписване на констативния протокол на нотариуса
последните двама като органи на дружеството са заявили неизгодно за тях
обстоятелство, а именно че са унищожили издадените на ищците временни
удостоверения. Удостоверяване на препис е налице единствено по отношение
новоиздадено на приобретателя временно удостоверение №1 за прехвърлените му
общо акции 262 500 бр. акции от капитала на Петрол холдинг АД /вж.л.18/
При нотариалната заверка на
подписа и съдържанието, нотариусът в изпълнение на своите удостоверителни
функции, наред с проверка самоличността и дееспособността на явилите се лица,
установява и действителната им воля, и доколко тя правилно е отразена в
представения документ, успоредно с разясняване правното действие и последиците
на извършваното действия (чл.589 и чл. 590 ГПК и
разпоредбите, към които те препращат). С тези нотариални удостоверявания се
доказва освен самоличността на явилото се лице, така и съдържанието на
документа, неговата идентичност с екземпляра, който се подрежда в специална
книга, както и обстоятелството, че документът е подписан от лицето, чието
изявление е обективирано. На изискванията за удостоверяване на препис от
оригинал отговаря единствено издаденото на третото лице удостоверение, не и
останалите документи, вкл. релевантните към спора временни удостоверения №№1 и
№2, издадени на името на ищците. Извършеното от нотариуса удостоверяване
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените в кръга на
службата му действия, което удостоверяване представлява официален документ,
ползва се с доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 ГПК, която
доказателствена сила важи спрямо всички и може да бъде оборена чрез оспорване
истинността на документа като писмено доказателство, т. е. по реда на чл. 193 ГПК. В случая
представените копия на временни удостоверения №1 и №3, издадени на ищците по
твърдения на въззивника, не отговарят на изискванията на чл.179 ГПК по излоЖ.те
по-горе причини. Поради това и не е необходимо откриване на производство по
чл.193 ГПК за оборване истинността им, в частта, представляваща удостоверяване
притежаваните от ищците акции. Отделен е въпросът, че те не представляват
официално заверен препис и в частта по отношение на частния диспозитивен
документ – джиро.
Поради липса на оригиналите на тези актове, на каквото обстоятелство
очевидно се основава въззивникът, съдът не може да открие производство по реда
на чл.193 ГПК за оспорването им, съотв. и за изследване автентичността на
джирата, материализирани върху временните удостоверения, а така също и относно
договорите за покупко-продажба, представени в заверен от страната препис пред
ТР по партидата на ответника. Освен това, съдът преценява изявлението на
синдика на дружеството М.В., че ще се ползва от оспорените от насрещната страна
документи само в случай, че същите бъдат
открити в оригинал /вж.л.490/, сочи на липсата на предпоставка за откриване
на производство по чл.193 ГПК. Страната
не е заявила катЕ.ично, че ще се ползва от представените с въззивната жалба
книжа. Тъй като тези документи са били своевременно оспорени от насрещната страна /ищците/, съдът не може да се
обоснове с формалната им легитимационна функция, а и същата противоречи на
всички останали доказателства по делото. Доколкото подлежат на издаване от
дружеството, представените с жалбата временни удостоверения №№1 и №3 за всички
притежавани от ищците акции от капитала, представляват извънсъдебни твърдения,
които подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства.
Нотариално заверени преписи от оригиналите не са били представени и по
приобщеното т.дело №924/2013г. на СГС. Като процесуална последица изявлението
на синдика на л.490 по въззивното дело, се приравнява на оттегляне на
представените документи като доказателства по делото. Поради това и искането за
откриване на производство по чл.193 ГПК не е уважено. В настоящото производство
съдът нито може инцидентно да се произнесе по действителността на джирата
/съотв. на каузалните сделки/, нито да основе изводите си на формалната им
доказателствена сила, доколкото въззивникът едновременно с представяне на
временните удостоверения е въвел и твърдение за унищожаване на оригиналите им.
При това полоЖ.е съдът не може и да изключи същите от доказателствата по
делото, тъй като не е открил производство по чл.193 ГПК, а същевременно не е
указал на страните и последиците по чл.183 ГПК. Твърдението за унищожаване на
временните удостоверения /съобр. прилоЖ.я констативен протокол/ не променя
принципната позиция на ответника по спора, че е издал легитимационни книги на
ищците за увеличения брой акции от капитала. По делото обаче не се установява
изпълнението на това задълЖ.е на дружеството чрез СД, тъй като не се представят
доказателства в подкрепа на това твърдение. Буди
недоумение обстоятелството, че дружеството се е лишило доброволно /с
унищожаването им/ от временните удостоверения, издадени на ищците след
увеличението на капитала, към м.10.2012г. съгласно цит.констативен протокол от
24.10.2012г. на нотариус Ч., при
висящност на спор по чл.71 ТЗ именно относно изпълнението на това негово задълЖ.е
по чл.167 ТЗ спрямо акционерите. Ответникът не само не е запазил
оригиналите, но не е обезпечил и официален препис от същите съгласно чл.179 ГПК. Аналогично, тези доводи важат и спрямо обективираните върху тези
удостоверения джира в полза на третото лице.
Независимо от смъртта на
един от ищците в хода на процеса, не са налице основания да се отрече интерес и
легитимация за наследниците му, конституирани във въззивното производство, от
спора по чл.71 ТЗ. При смърт на
едно лице по силата на универсално
правоприемство наследниците придобиват имуществото му, представляващо
съвкупност от права и задълЖ.я по отношение на
различни обекти: вещи – движими и недвижими, вземания, ценни книги, авторски
права и др. Дали като част от капитала, дали като титул за участие в АД или
като ценна книга, и трите проявления характеризират акцията, която материализира права и задълЖ.я, на осн.чл.181, ал.1 от ТЗ, представляващи
съдържанието на членственото
правоотношение, в което встъпва притежателят на
акциите. С оглед качеството на ценна книга, на
осн.чл.175 ТЗ, при предявяване на акцията /или временното удостоверение/
притежателят й упражнява различните права по нея. При наследяване
на
налични поименни акции, каквито са процесните, всеки от наследниците придобива
идеална част от всяка акция, съответстваща на дела му в наследството,
а не реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял. /решение № 47/31.07.2020 г. по т. д. № 673/2019 г. на ВКС, II т. о. и решение № 58/10.08.2020 г. по т. д.
№ 101/2019 г. на ВКС, I т. о./. Акционерните права се придобиват от
наследниците, вкл. непълнолетните по арг. от чл.65 ТЗ, която разпоредба поставя
условие единствено за учредителите на дружеството. В този смисъл, наследниците
на Д.Е. са легитимирани да участват в настоящото производство и да поддържат
иска, дори без необходимост от задължителната им съвместна процесуална
легитимация.
Предявените искове по чл.71 ТЗ, доколкото са способ за защита на нарушени членствени права на
акционер/съдружник, изискват установяване както наличието, естеството и обема
на притежаваните от всеки от ищците права, така и нарушаването им с конкретни
действия или решения, съответно бездействия на орган на дружеството -СД и
изпълнителния директор.
Не е спорно, че към датата
на завеждане на иска ищците са акционери
в ответното дружество. Не се оспорва валидността на решението на ОС на АД за увеличение на капитала чрез превръщане на
част от печалбата в капитал, т.е. чрез собствени средства; не се спори относно
размера на това увеличение, в резултат на което, на основание чл.194, ал.1 ТЗ,
ищците са придобили допълнителен пакет акции, съответно Д.Е. - 208 000 бр.
поименни акции /47.5% от капитала/, на стойност от 200 лева всяка една, а А.М.
– 21 895 бр. акции /съставляващи 5% от капитала/. Нещо повече, ответникът твърди, че в периода от
2005г. до 2010г. ищците са участвали в провежданите от дружеството общи
събрания като се легитимирали с увеличения им брой акции от капитала. /прилагат
към отговора на исковата молба заверени копия от списъците към различни общи
събрания на дружеството в този период, л.75 и сл./ Не се спори относно
притежаваните от ищците поименни акции от капитала преди увеличението му, а именно Д.Е. – 29 500 бр. поименни
акции, а Ал.М. – 1335 бр. акции от Петрол холдинг АД. По същество ответникът не
оспорва, че ищците притежават след
увеличението по реда на чл.197 ТЗ, съответно Д.Е. общо 237 500 бр.
поименни акции, а Ал.М. – общо 25 000 бр. акции от капитала на ответното
дружество. Установява се, че тези временни удостоверения не са били унищоЖ. и
се съхраняват първоначално в нотариалната кантора на нотариус С., рег.№267 в
НК, РС-*****, а след това са върнати на акционерите М. и Е. и се съхраняват при
адв.М.Б., от която са представени съгласно чл.192 ГПК в нотариално заверени
преписи от оригиналите. Поради това, съдът е счел за неоснователно и неотносимо
искането на синдика за задължаване на трети лица както и на ищеца Ал.М. да
представят оригинали или офциално заверени преписи от временни удостоверения
№№1 №2 и №3 както и договори за покупко-продажба на акции и декларации
–съгласие за прехвърлянето им. Същевременно въззивникът не е установил чия е
заверката на представените с въззивната жалба книжа – дали на процесуален
представител, дали на орган на дружеството или на трето лице.
Спорът се свежда до изпълнение на основно задълЖ.е на
органите на ответника – СД и чрез изпълнителния директор на дружеството, да
снабдят акционерите с временни удостоверения, материализиращи новопридобитите
съгласно чл.197 вр.чл.194, ал.1 ТЗ, акции от капитала, след извършено
увеличение със средства на дружеството. На основание чл.179 ТЗ, дружеството
дължи отразяване на акционерите, видът, номиналната и емисионната стойност,
броят и номерата на акциите, съотв. временните удостоверения, в книгата на
акционерите.
За упражняването на правата
върху акциите се изисква акционерите да разполагат с фактическа власт върху
самите акции
или заместващото ги временно удостоверение. В постановеното решение № 43/15.04.2015 г. по т. д. № 892/2014 г. на ВКС, II т. о., се приема, че членствените права на акционера
се материализират в акции. Последните са ценни
книги и като такива са неразривно свързани с упражняването, съответно
разпореждането с материализираните в тях права. Временните удостоверения
съгласно чл.167 ТЗ заместват акциите до издаването на последните като се
подчиняват на същия правен режим на прехвърляне. Следователно, членствените
права на акционерите могат да бъдат предмет на прехвърляне само чрез
разпореждане със самата ценна книга/акция или заместващо я временно
удостоверение/, в която следва да са инкорпорирани и чрез способите за
прехвърляне, уредени в чл.185 ал.1 и ал.2 ТЗ, съответно чл.187 ал.2 ТЗ, за
временни удостоверения.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че е
изпълнил задълЖ.ята си спрямо ищците като се позовава на участието им в
събрания на акционерите на Петрол холдинг АД, съотв. през 2010г., 2008г.,
2009г. /л.75 и сл./, където твърди, че са се легитимирали именно с издадените
им удостоверения. Тези доводи на ответника не са относими към спора, тъй като
за участието си в общите събрания не е необходимо акционерите да се легитимират
с временните си удостоверения или с издадени акции. Обвързващо значение за
дружеството има единствено записа в книгата на акционерите и вписаните в нея
лица. Освен това, доколкото в случая участващите в капитала на дружеството лица
са били първоначално тримата М., Е. и С., не е било необходимо дори
легитимиране с книга на акционерите, за да бъдат допуснати да участват в
събранията на дружеството.
Въззивникът излага, че оригиналът на книгата на
акционерите е изчезнал от дружеството към юни 2010г., поради което и не е
представен в първоинстанционното производство, независимо от изричното
задължаване от съда съгласно чл.183 ГПК. Във въззивното производство,
дружеството представя книгата в оригинал и нотариално заверен препис от същата
– вж. л.114 и сл. по въззивното дело и протоколът от 09.04.2013г. на л.131 и
сл. В съдебно заседание съставът на АС е констатирал в протокола от заседанието
записванията в оригинала на представената книга на акционерите по позиции №12 и
№14 като след сравняване с прилоЖ.я нот.заверен препис е върнал оригинала на
страната. Видно от заверения препис от книгата /на л.116-117/, срещу позиции
№12 и №14, съответно за двамата ищци Е. и М., липсва надлежно отразена
информацията по чл.179 ТЗ, т.е. липсва отразяване актуалния брой акции след
увеличението на капитала през 2005г. – съотв. 208 000 бр. за Е. и
21 895 бр. за М.. Посочен е само вид на акциите – поименни и тяхната
номинална стойност „по 200 лева“. Посочване на общия брой акции на ищците след увеличението, съотв. 237 500
бр. поименни акции и 25 000 поименни акции, е отбелязано единствено срещу
името на трето лице –приобретател С.Б. като липсват подписи на акционерите
джиранти. Верността на записванията в книгата е била своевременно оспорена от
въззиваемите с отговора на исковата молба. Тъй като същата представлява частен
свидетелстващ документ, тя се ползва единствено с формална доказателствена сила
за отразените в нея обстоятелства, но не установява верността на извършените
вписвания, т.е. че отговаря на действителното фактическо полоЖ.е, което
удостоверява. Съгласно постоянната практика на ВКС, постановена в решение № 204/06.06.2012 г. по т.д. № 898/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 52/25.04.2013 г. по т.д. № 472/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 159/12.12.2017 г. по т.д. № 375/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. се приема, че вписването в
книгата на
акционерите по смисъла на чл.179 и чл.185, ал.2 ТЗ цели създаване на яснота по отношение акционерите в дружеството и
притежавания от всеки от тях обем права, което е необходимо за надлежно
упражняване на тези права, от една
страна, и за осъществяване дейността на
дружеството, от друга страна. Книгата на акционерите
до доказване на противното установява
единствено, че са вписани конкретни
обстоятелства и че вписването е извършено
от посоченото лице, но не и че същото е вярно. По делото се установява, че
вписванията са извършвани от св.Ж.К., предоставяща юридически услуги на
дружеството. Посоченият характер на книгата не означава, че вписването в
нея е неоспоримо. Предмет на спор може да
бъде както качеството на определено лице
на акционер, така и обемът на притежаваните от него права, т.е. броят на притежаваните акции. В случая, след
преценката на представения оригинал съдът намира, че дружеството не е
установило, че е изпълнило задълЖ.ето си по чл.179 ТЗ, тъй като запис на общия
брой притежавани от ищците акции или само за новоиздадените такива, след
увеличението на капитала по реда на чл.197 ТЗ, не е отразено надлежно. Вписване
на действителния брой акции на ищците е налице само срещу извършеното спрямо
трето лице С.Б. джиросване на акциите. /стр.6-7 от книгата/
Частният документ не се ползва с доказателствена сила
относно удостоверените в него факти и не може да бъде противопоставен на
страната, която не го е подписала и оспорва същия. Същевременно, тъй като е
представен нот.заверен препис на оригиналната книга на акционерите, фактът, че
липсва надлежно отбелязване срещу имената на акционерите Е. и М. съгласно чл.179 ГПК, се установява главно и
пълно. Отразеното прехвърляне има само декларативно действие по отношение на
дружеството, но не се ползва с доказателствена сила относно действителните
права върху акциите на дружеството. Доказателствената сила на книгата на
акционерите се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички
доказателства и обстоятелства по делото. Съдът съобразява, че същата се издава
от дружеството чрез неговите органи, поради което липсата на отразяване на
действителния брой акции на ищците съгласно чл.58 от Устава и чл.179 от ТЗ,
сочи на основателността на иска. Съдът съобразява и обстоятелството, че
дружеството не е представило книгата в първата инстанция, но не и доказало
обстоятелствата по чл.165 ГПК, че същата е била липсваща по независещи от него
причини. В този случай свидетелите биха могли да установяват и съдържанието на
изчезналия документ.
Съгласно приобщения протокол №7/2005г./на л.225/,
считано от м.февруари 2005г. и съобразно изслушаните свидетелски показания на
св.Ж.К., същата в качеството си на адвокат от юридическа кантора, която е
обслужвала дружеството, е извършвала в периода до 2010г. всички записвания в
книгата на акционерите. Съдът констатира, че представената в нотариално заверен
препис книга на акционерите на
акционерите се различава от представените заверени от ищеца копия –извлечения
от същата пред първата инстанция /на л.226/, конкретно стр.6 от нея. В единия
екземпляр ясно се вижда запис на увеличения брой акции на ищците след решението
по чл.197 ТЗ, а в другия първото отбелязване на актуалния брой акции е
единствено срещу името на приобретателя Б.. Тъй като тези заверени от ищеца
преписи са били своевременно оспорени от ответника съдът приема, че с
представения пред въззивния съд оригинал на книгата с прилагане на официално
заверен препис от същата по въззивното дело, въззивникът установява с обвързваща
съда доказателствена сила неизгоден за себе си факт – липса на отразяване
новоиздадените временни удостоверения.
Както в отговора, така и в допълнителния отговор към
исковата молба ответникът не е въвел конкретни фактически твърдения как, кога и
на кого е издал временните удостоверения, съответно за какъв брой акции са били
издадени новите удостоверения, съответно били ли са унищоЖ. старите
удостоверения на акционерите. За първи път с въззивната жалба дружеството
представя констативния протокол на нотариус Ч., съставен на 24.10.2012г., с
данни за унищожаване на оригиналите на временни удостоверения №№1 и 2, издадени
на ищците за всички притежавани от тях акции. Представеният протокол на
нотариуса удостоверява с обвързваща съда доказателствена сила като официален
удостоверителен документ единствено явяването на лицата С., Т. и Б. на
24.10.2012г. пред него както и идентичността на представения препис от временно
удостоверение №1, издадено на името на Б. за 262 500 бр. акции от капитала
на дружеството. По излоЖ.те по-горе причини, протоколът не е годен да установи
както издадените на ищците нови временни удостоверения, така и унищожаването
им, нито съдържанието на същите, тъй като тези факти са извън нотариалната
компетентност на нотариуса съобразно сезирането му.
Съгласно чл.167 ТЗ, срещу направените имуществени
вноски за сметка на записаните акции /и в хипотезата на чл.197 ТЗ/ акционерите
получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния
съвет, съответно на съвета на директорите. /чл.13 от устава/ Временно
удостоверение следва да бъде издадено и при увеличаване на капитала съгл.чл.198 ТЗ. Ценната книга е документ с установена от
закона форма и съдържание, който материализира волеизявление и произтичащи от
него права до такава степен на свързаност със самия документ, че за
упражняването на тези права, съответно при разпоредителни действия с тях, се
изисква наличие на фактическа власт, респективно- предаване на самия документ. Вписването
в книгата има вторичен характер и отразява действителното участие в капитала на
дружеството съгласно чл.58 от Устава.
Съдът намира, че събраните доказателства не установяват
спорното обстоятелство, че на ищците са били издадени временни удостоверения за
записаните акции от увеличението на капитала или за общия актуален брой
притежавани от тях акции. Впрочем, ответникът, който твърди, че е снабдил
ищците с временни удостоверения не е въвел конкретни твърдения дали издадените
от него поименни заповедни книги са за новоиздадени, съответно 208 000 бр.
поименни акции за Д.Е. и 21 895 бр. акции за Ал.М., или е
унищожил/обезсилил старите удостоверения и е издал нови такива за общо
притежаваните от ищците акции - 237 500 бр. поименни акции- за Е. и
25 000 бр. -за акционера М.. По делото не са представени както оригиналите
на временните удостоверения, така и нот.заверени преписи от същите, които биха
установили изпълнението на задълЖ.ето на дружеството по чл.167 ТЗ. Въпреки
разпоредбата на чл.198 ТЗ дружеството не е установило както да е издало, така и
да е поканило ищците да получат новите си временни удостоверения, а такива
записи срещу подписите на ищците липсват и в приложената във въззивното
производство книга на акционерите. Представеният нот.заверен препис от книгата
на акционерите не съдържа такъв запис срещу имената и подписите на акционерите Е.
и М., въпреки показанията на св.К., че последният запис преди изчезването на
книгата бил направен именно за отразяване увеличеният брой акции на акционерите
в дружеството. Св.К. излага в показанията си, че не знае след този момент да е
правен друг запис в книгата.
От разпитаните по делото свидетели в открито заседание
на 01.06.2012г., а така и обясненията, дадени по реда на чл.176 ГПК от
изпълнителния директор на дружеството О.Т. /на л.200/, се установява, че същият
не е подписвал временни удостоверения след увеличението на капитала през 2005г.
в полза на ищците в противоречие с изискването на устава на дружеството и
чл.167 ТЗ. Както Т. /л.201/, така и св.Ж.К. /л.232/, сочат че след 2008г.,
книгата на акционерите на Петрол холдинг АД била предадена от изпълняващ
длъжността Директор вътрешен одит -свидетелка Ант.Б. на председателя на СД М.С.,
който последен имал достъп до същата, макар да стояла в незаключен шкаф в
канцеларията му. От показанията на св.Б. се установява, че същата съхранявала
книгата до 15.06.2010г., когато я предала на г-н С.. Излага, че след
увеличението на капитала през 2005г. книгата била години наред при нея. Сочи,
че в същата били отразени притежаваните от всеки от ищците акции след
увеличението, че били издадени временни удостоверения, но не били подписани от
председателя на СД и от изпълнителния директор съгласно чл.167 ТЗ и чл.13 от
устава на дружеството. В обясненията, дадени по реда на чл.176 ГПК,
изпълнителният директор Орл.Т. сочи, че според него временни удостоверения били
издадени, но не знае дали същите са предадени на ищците. И двете свидетелки
сочат, че увеличението на капитала било вписано в книгата но без подписи на
ищците, че книгата се водела от св.К., която извършвала вписванията, а се
съхранявала от св.Б. до 2010г., след което предадена на М.С.. Св.Б. излага, че
дори е виждала подготвени временни удостоверения, които представлявали чернова,
не били подписани от председателя на СД и от изпълнителния директор. До подписи
не се стигнало. /вж.показания на л.236-237/ Съдът кредитира тези показания, тъй
като с протокол №7/2005г. от заседание на СД на Петрол холдинг АД от
11.02.2005г. /на л.225/, СД на дружеството е упълномощил Ж. К. да извършва
вписванията в книгата на акционерите, а св.Б. е била директор по вътрешния одит
в дружеството до 2010г. като съхранявала книгата до 2010г. Съдът цени
показанията на свидетелите като преки и непосредствени, тъй като по
съществените факти същите не си противоречат. Показанията на свидетелите /К. и Б./
съвпадат и относно обстоятелството, че към 2010г., когато книгата е обявена за
липсваща, последните записи в нея са били относно правата на акционерите след
увеличението на капитала.
Липсва доказване, че
дружеството е поканило акционерите съгласно чл.198 ТЗ. Съгласно чл.13 от
Устава, временните удостоверения на дружеството се подписват от председателя на
СД и от изпълнителния директор, съответно към този момент О.Т. и М.С..
Обясненията на изслушания по делото изп.директор О.Т., който не установява да е
подписал процесните документи, също дават основание съдът да приеме за доказан
фактическия състав на чл.71 ТЗ. По отношение на показанията на двете свидетелки
за извършените последни вписвания в книгата, които са отразявали извършеното
увеличение на капитала, съдът констатира, че тези показания и представените
заверени от ищците копия – извлечения от книгата, не съвпадат с представения
нотариално заверен препис от въззивника. Поради изложеното, съдът не може да
приеме за безспорно установено обстоятелството, възложено в тежест на ответника
– за надлежно водене на книгата, издаване и снабдяване на ищците с временни
удостоверения срещу извършено увеличение на капитала съгласно изискванията и реквизитите
в чл.197 ТЗ, материализиращи правата им на
акционери да получат записаните съответно
208 000 бр.акции за Д.Е. и 21895 бр.акции
за М..
Не е установено по какъв начин дружеството е решило
режима на предходно издадените от него временни удостоверения, с които са се
легитимирали ищците до увеличението, а и след това с №№1, 3 и №6 – дали същите
са били обезсилени или унищоЖ.. Същевременно се установява, че тези
удостоверения все още се намират в оригинал у ищците, чрез трето лице адв.Б., и
не са били върнати в дружеството по арг.от чл.14 от устава му.
Следователно, щом временното удостоверение замества
притежаваните от акционера акции напълно до момента на издаването им, то
несъмнено неиздаването е нарушение на
едно от основните защитни права на акционера, произтичащо от правото върху акция. При полоЖ.е, че както в устава, така и в ТЗ
липсва срок за изпълнението на това задълЖ.е, дружеството дължи издаване на
легитимационните документи /ВУ/ при поискване от страна на правоимащите. Дружеството не е представило доказателства да е
изпълнило това задълЖ.е както докато книгата на акционерите е била налична /до
2010г./, така и след това при получаване поканите от страна на ищците през 2010
и 2011г., а така и при получаване на исковата молба от 15.03.2011г. Не е
изпълнило това задълЖ.е и в хода на процеса. В този случай, правото на членство
на ищците е нарушено винаги, когато дружеството бездейства, въпреки че е
надлежно сезирано от страната с искане за оказване дължимо съдействие, щом
реализирането му е поставено в пряка или косвена зависимост единствено от
изпълнение на възложеното от закона задълЖ.е
на АД.
Въз основа на изложеното,
въззивната инстанция достига до идентични на първата инстанция правни изводи. Поради
изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно този резултат, разноски за производството се
следват на въззиваемите. Искане за присъждане на разноски са направили
единствено наследниците на Д.Е., които претендират адв.възнаграждение в размер
на 95 997 лева с ДДС, в полза на адв.Д. Л.. Съдът констатира, че
действително по делото е представено пълномощно за адв.Л. за процесуално
представителство на страната, но останалите прилоЖ. към искането по чл.78 ГПК
доказателства не установяват основателността му съгласно предпоставките в т.1
от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани. Не е представен договор, в който да е уговорен размер и начин на
плащане на дължимото адв.възнаграждение от всеки от наследниците или заедно;
наредител по плащането е неучастващо по делото ЮЛ, за което няма данни да е
представляващ страната, липсват данни за захранване сметката на пълномощника
със сумата по фактура №111/17.10.2023г. Тъй като не може да бъде направен катЕ.ичен
и обоснован извод за платен на пълномощника на страната по делото адвокатски хонорар,
искането се явява неоснователно.
Съобразно изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1465/19.10.2012г., постановено по
т.дело **01/2011г. на ВОС, в обжалваната част, в която ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ АД / в
н./, ЕИК *********, е осъдено да издаде на А.А.М., гражданин на ***, роден на ***г.,
живущ в *******, В. както и на Д.Е., гражданин на *****, починал в хода на
производството на ***********., заместен съгласно чл.227 ГПК от наследниците си
Е.Г.Е., гражданин на ***, с межд.паспорт *****, издаден на ***. от ***, Й.Е.,
гражданин на *****, с паспорт №***, издаден на ***от Република *****, валиден
до ***и В.Е., гражданка на *****, с паспорт №***, издаден на ***. от Република *****,
валиден до ***., действаща със съгласието на своята майка Е.Е., в качеството им
на акционери в дружеството, временни удостоверения за придобити от
наследодателя акции от капитала на дружеството, след увеличаване по чл.197 ТЗ
по решение по ф.дело №3320/2005г., както следва: за 208 000 бр. поименни
налични акции на Д.Е. и 21 895 бр. поименни налични акции – акционера Ал.М.
както и да впише в книгата на акционерите на Петрол холдинг АД /в н./ на
основание чл.179 ТЗ акционерите, видът, броят, номиналната и емисионната
стойност на акциите, на основание чл.71 ТЗ вр.чл.167 и чл.179 ТЗ.
В останалата необжалвана част решението е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: