№ 6726
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело №
20241100510792 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „А.Б.“ срещу решение №
3895/05.03.2024 г. по гр.д. № 53117/2023 г. по описа на СРС, 168 състав, в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „К.К.“ ООД на основание чл.
405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 9102 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди по
прожектор за дигитално кино „Christie Solaria One Plus“, инсталирана в кино „Космос“,
вследствие настъпило застрахователно събитие на 16.05.2021 г., за което е имало
сключена валидна имуществена застраховка, обективирана в застрахователна полица
№ 08190201010000022, ведно със законна лихва от 20.03.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 1560,53 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 23.07.2021 г. до 20.03.2023 г., както и по частна жалба на ЗАД „А.Б.“ срещу
определение № 18470/29.04.2024 г., с което е изменено решението в частта, касаеща
разноските.
Жалбоподателят - ЗАД „А.Б.“, твърди, че решението е неправилно. Сочи, че от
събраните по делото доказателства не се установява да е настъпило застрахователно
1
събитие, което да представлява покрит риск по договора за имуществена застраховка.
Твърди също така, че първоинстанционният съд при определяне на размера на
застрахователното обезщетение не е взел предвид договореното самоучастие на
застрахования. Счита също така, че решението неправилно е изменено в частта за
разноските, доколкото в списъка на разноски на ищеца не са посочени допълнително
присъдените му разноски. Ето защо, моли обжалваните съдебни актове да бъдат
отменени. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – „К.К.“ ООД, оспорва жалбата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „К.К.“ ООД с осъдителни искове с
правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 10922
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2023 г.,
до погасяването, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 16.05.2021 г., представляващо покрит риск по
силата на договор за имуществена застраховка, съгласно застрахователна полица №
08190201010000022; 1838,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 23.07.2021 г. до 20.03.2023 г.
Ищецът – „К.К.“ ООД, твърди, че в срока на застрахователно покритие по
договор за имуществено застраховате, сключен с ответника, е настъпило
застрахователно събитие на 16.05.2021 г. – токов удар по отношение застрахованото
имущество – прожектор за дигитално кино „Christie Solaria One Plus“, за което е
образувана щета при ответника, въпреки което ответникът е отказал възстановяване на
причинените щети. Ето защо, предявява посочените по-горе искове.
С обжалваното решение искът за главница с правно основание чл. 405 КЗ е
уважен до сумата в размер на 9102 лв., а искът за мораторна лихва с правно основание
чл. 86 ЗЗД – до сумата в размер на 1560,53 лв. и за периода от 23.07.2021 г. до
20.03.2023 г.
Решението на СРС е обжалвано само ответника в частта, с която исковете са
уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е
ПРАВИЛНО в обжалваната част.
За основателност на иска с правно основание чл. 405 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже в кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно
2
застрахователно правоотношение, настъпване в срока на застрахователното покритие
на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка
с което са настъпили вреди в претендирания размер.
Безспорно между страните е обстоятелството, че между тях към датата на
твърдяното събитието е съществувал договор за имуществено застраховане „Пожар
юридически лица” с предмет – процесното имущество, част от оборудването,
намиращо се на адрес: гр. Ловеч, „Търговски дом ****, на обща стойност 85440 лв.
Съгласно представените по делото общи условия към договора за застраховка,
твърденият да се е реализирал риск, а именно – повреждане на застрахованото
имущество в резултат на късо съединение/токов удар се явява покрит риск по
договора.
На следващо място, трябва да се установи, че в срока на застрахователно
покритие по договора за имуществено застраховане, е настъпило застрахователно
събитие, което представлява покрит риск по застрахователния договор, което
обстоятелство изрично се оспорва от ответното дружество.
Съгласно показанията на свидетеля К.И.В., същата е била на работа в „К.К.“ на
16.05.2021 г. На този ден е имало гръмотевична буря, която е започнала в ранните
часове на деня и е продължила до късно вечерта, както и през нощта на 16.05.2021 г.
срещу 17.05.2021 г. Имало е 6-7 токови удара, като се е наложило излъчваните филми
да бъдат стартирани отначало. След приключване на филмите прожекционната система
е оставена включена, за да се сваля филм. На сутринта на 17.05.2021 г. свидетелят В. е
установила, че прожекционната машина не работи.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, причина за
дефектиране на ICP процесор на процесния прожектор на прожекционната машина е
токов удар в захранването, вследствие на буря в гр. Ловеч на 16.05.2021 г. и 17.05.2021
г. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, цената за подмяна на
дефектиралия процес с ново устройство варира от 10000 долара до 11000 долара, като
е възможно същият да бъде заменен с втора употреба такъв на стойност около 12000
лв. Също така, цената за положения труд във връзка с отстраняване на повредата е
около 2000 лв., т.е. общата сума за възстановяване на прожекционната машина е в
размер на 14000 лв.
Ето защо и на базата на приетите по делото доказателства - показанията на
К.И.В. и заключението по съдебно-техническата експертиза, се доказва безспорно, че
на 16.05.2021 г. в резултат на токов удар, предизвикан от гръмотевична буря, е
повредено застрахованото при ответника имущество.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
3
застрахователната сума. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза,
минималната сума за възстановяване на увредената прожекционна система възлиза на
14000 лв. Действително, в договора за застраховка е уговорено самоучастние от страна
на застрахования в размер на 50 лв. по всяка щета. Като се вземе предвид стойността
на щетата, според вещото лице, както и размера на самоучастието на застрахования, то
претенцията отново се явява основателна за пълния предявен размер от 10922 лв.
Ето защо, решението на СРС в частта, с която е уважен искът за главница, се
явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба не са изложени аргументи за неправилност на решението
в частта, касаеща иска за мораторна лихва. Доколкото главният иск е основателен, то
се дължи и мораторна лихва в присъдения размер и период.
По частната жалба на ЗАД „А.Б.“ срещу определение № 18470/29.04.2024 г., с
което е изменено решението в частта, касаеща разноските:
С посоченото определение е допълнено решението по делото в частта, касаеща
разноските на ищеца, със сумата в размер на 361 лв., представляваща внесен
допълнителен депозит за приетата по делото съдебно-техническа експертиза
съобразно уважената част от исковете.
Съгласно представения по делото списък на разноските, ищецът „К.К.“ ООД е
претендирал разноски за експертиза в размер на 200 лв., какъвто депозит е заплатен от
страна на ищеца към момента на представяне на списъка. В последното открито
съдебно заседание по делото пред СРС е приета СТЕ, като съдът е указал на ищеца да
представи доказателства за доплатен депозит в размер на 432 лв. Такива доказателства
са представени към молба от 25.01.2024 г., в която ищецът изрично е посочил, че моли
същата сума да бъде присъдена при уважаване на исковете. Предвид изхода на делото,
ищецът има право на разноски, като е поискал своевременно присъждане на такива и в
представения списък е посочил и разхода за експертиза в претендираните разноски.
Следователно, правилно СРС е допълнил решението, като е присъдил в полза на
ищеца и сумата в размер на 361 лв. – допълнителни разноски за експертиза, доколкото
исковете са уважени частично и този разход е направен реално от страна на ищеца.
Ето защо, обжалваното определение по чл. 248 ГПК следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 1561,96 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3895/05.03.2024 г. по гр.д. № 53117/2023 г. по
описа на СРС, 168 състав, в частта, с която ответникът ЗАД „А.Б.“ е осъден да заплати
в полза на ищеца „К.К.“ ООД на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумите, както
следва: 9102 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди по прожектор за дигитално кино „Christie Solaria One Plus“,
инсталирана в кино „Космос“, вследствие настъпило застрахователно събитие на
16.05.2021 г., за което е имало сключена валидна имуществена застраховка,
обективирана в застрахователна полица № 08190201010000022, ведно със законна
лихва от 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 18470/29.04.2024 г. по гр.д. № 53117/2023 г.
по описа на СРС, 168 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“, ЕИК **** да заплати в полза на „К.К.“ ООД, ЕИК ****
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1561,96 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5