Присъда по дело №32/2020 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 260001
Дата: 26 август 2020 г. (в сила от 16 ноември 2020 г.)
Съдия: Мариета Спасова Спасова
Дело: 20204220200032
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                     № 260001

 

гр. Дряново, 26.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ДРЯНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на 26.08.2020 година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЕТА СПАСОВА

        

при секретаря Кремена Димитрова, като разгледа Наказателно частен характер дело № 32 по описа за 2020 година, въз основа на данните по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата И.М.Д., родена на *** г., гражданин на ***, местожителство ***, ЛНЧ **********, за НЕВИНОВНА в това, че при условията на продължавано престъпление на 01.10.2019 г. около 20,30 ч. и на 22.10.2019 г. около 21,30 ч.в с. Бучуковци, общ. Дряново, чрез напръскване с нервно паралитичен спрей в областта на лицето, умишлено е причинила на А.В.Д. лека телесна повреда, което е довело до болки и страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимата И.М.Д., родена на *** г., гражданин на ***, местожителство ***, ЛНЧ **********, за НЕВИНОВНА в това, че при условията на продължавано престъпление на 30.08.2019 г. около 23,00 ч., 01.10.2019 г., около 20,30 ч. и на 22.10.2019 г. около 21,30 ч. в с. Бучуковци, общ. Дряново, публично нарекла А.В.Д. с думите “***”, “***”, с което е унизила честта и достойнството му, поради което и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от частния тъжител  А.В.Д., ЕГН **********,***, против подсъдимата И.М.Д., родена на *** г., гражданин на ***, местожителство ***, ЛНЧ **********, за сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лв. – обезщетение за причинените неимуществени вреди от деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от частния тъжител  А.В.Д., ЕГН **********,***, против подсъдимата И.М.Д., родена на *** г., гражданин на ***, местожителство ***, ЛНЧ **********, за сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лв. – обезщетение за причинените неимуществени вреди от деянието по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване пред Габровския окръжен съд в петнадесетдневен срок от обявяването ѝ на страните на 26.08.2020 г.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 26.08.2020Г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 32/ 2020Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД

 

 

Постъпила е тъжба от А.В.Д. против подсъдимата И.М.Д. за извършени престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В тъжбата се твърди, че на 01.10.2019 г. около 20,30 ч. и на 22.10.2019 г. около 21,30 ч.в с. ***, общ. Дряново, чрез напръскване с нервно паралитичен спрей в областта на лицето, подсъдимата умишлено е причинила на А.В.Д. лека телесна повреда, което е довело до болки и страдания, без разстройство на здравето. Както и че на на 30.08.2019 г. около 23,00 ч., 01.10.2019 г., около 20,30 ч. и на 22.10.2019 г. около 21,30 ч. в с. ***, общ. Дряново, публично нарекла А.В.Д. с думите “***”, “***”, с което е унизила честта и достойнството му.

С тъжбата тъжителят е предявил граждански искове против подсъдимата за сумата 1 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2019г. до пълното изплащане на обезщетението, както и за сумата 1 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2019г. до пълното изплащане на обезщетението, както и за направените по делото разноски.

Съдът, след като счете, че гражданските искове са своевременно предявени и разглеждането им не би затруднило наказателното производство, ги прие за съвместно разглеждане и конституира като граждански ищец тъжителя Д..

В съдебните заседания тъжителят се явява лично и с повереник адв. И.-M. М. ***, назначена на основание чл. 26, ал. 2 от ЗПП, която поддържа обвинението. Моли съда да признае подсъдимата за виновна и да уважи предявените граждански искове.

В съдебно заседание подсъдимата Д., редовно призована, не се явява. Производството по делото е проведено в отсъствие на подсъдимата на основание чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК. На подсъдимата на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК е назначен служебен защитник адв. Х. ***, който моли същата да бъде оправдана по повдигнатите обвинения с тъжбата.

 От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Д. и тъжителят Д. са съседи и живеят в с. ***, общ. Дряново. Видно от тъжбата от 2016г. отношенията им са влошени.

Във връзка с подадени сигнали от тъжителя до РУ Дряново били образувани прокурорски преписки № № 2269/ 2019г., 2591/ 2019г., 2592/ 2019г. и 2506/ 2019г., всички по описа на Районна прокуратура Габрово. Всички те приключили с постановления за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. С постановлението по пр. пр. № 2269/ 2019г. прокурор от Районна прокуратура Габрово указал на тъжителя, че за обидата по чл. 146, ал. 1 от НК наказателното преследване се преследва по тъжба на пострадалия.

За изясняване на обективната истина по делото бяха изискани и приложени по делото гореописаните прокурорски преписки.

От материалите по пр. пр. № 2591/ 2019г. по описа на Районна прокуратура Габрово се установи, че същата е образувана по повод сигнал на тъжителя до РУ Дряново, че е счупено стъкло от къщата му в с. ***. Поради което намира, че същата е неотносима към предмета на доказване по настоящото производство.

От материалите по пр. пр. № 2506/ 2019г. по описа на Районна прокуратура Габрово се установи, че същата е образувана по повод сигнал на тъжителя до РУ Дряново, че на 22.10.2019г. в с. *** е бил напръскан със спрей от съседката си подсъдимата Д.. На двамата били съставени протоколи за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР.

В постановлението за отказ да се образува досъдебно производство представителят на Районна прокуратура Габрово е приел, че не са били събрани данни относно евентуалното противоправно поведение на подсъдимата Д..

От материалите по пр. пр. № 2592/ 2019г. по описа на Районна прокуратура Габрово се установи, че същата е образувана по повод сигнал на тъжителя до РУ Дряново, че на 01.10.2019г. в с. *** бил напръскан със спрей от страна на подсъдимата. На последната бил съставен протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР. В постановлението за отказ да се образува досъдебно производство представителят на Районна прокуратура Габрово е приел, че не са били събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

От материалите по пр. пр. № 2269/ 2019г. по описа на Районна прокуратура Габрово се установи, че същата е образувана по повод жалба на тъжителя до РУ Дряново, че на 30.08.2019г. в с. *** в имота му бил хвърлен камък и подсъдимата изляла порой от обидни думи по негов адрес. На последната бил съставен протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР. В постановлението за отказ да се образува досъдебно производство представителят на Районна прокуратура Габрово е приел, че няма данни за извършено престъпление от общ характер.

Други доказателства по делото не са представени.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

 По силата на чл. 103, ал. 1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела, образувани по тъжба на пострадалия, лежи върху частния тъжител. Следователно, ако в резултат на своята процесуална активност, частният тъжител не съумее да докаже, че подсъдимият е виновен, съдът следва да постанови оправдателна присъда. В настоящото производство твърденията на тъжителя не са подкрепени с никакви доказателства, които да водят на категоричния извод, че подсъдимата е извършила описаните в тъжбата престъпления.

Не се доказа в процеса подсъдимата при условията на продължавано престъпление на 30.08.2019г. и на 01.10.2019г. да е нарекла тъжителя с думите „***“ и „***“. Тъжителят не представи никакви доказателства относно престъплението по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Предвид на това съдът призна подсъдимата за невинна за това престъпление и я оправда по повдигнатото обвинение в тази част.

Следва да се има предвид, че изпълнителното деяние на престъплението обида се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. За да бъде квалифицирана обидата като публична, каквото обвинение е направено в тъжбата, е достатъчно обидните думи или изрази да са казани пред повече от две лица. Без значение се явява обстоятелството, че самото място може да не е публично по своя характер. В тъжбата дори не се твърди и по делото не са събрани никакви доказателства, че горепосочените обидни думи са станали известни освен на подсъдимия и на други лица.

По делото не се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените от тъжителя дати на 01.10.2019г. и 22.10.2019г. при условията на продължавано престъпление подсъдимата чрез напръскване с нервнопаралитичен газ му е причинила лека телесна повреда. Предвид на това съдът призна подсъдимата за невинна за това престъпление и я оправда по повдигнатото обвинение в тази част.

По делото не е допусната и назначена съдебномедицинска експертиза на твърдяните телесните увреждания на тъжителя.  От една страна такова искане не е направено нито от частното обвинение, нито от страна на защитата. С оглед принципа на служебното начало и дирене на обективната истина, съдът не счете, че за установяване на истината по делото, като способ за доказване, назначаването на такава експертиза би спомогнала да се установи извършителя на деянието. Вещото лице може единствено да допринесе за изясняване на характера и евентуалния механизъм на причините телесни увреди, но не и да установи лицето, което я е причинило.

Относно предявените граждански искове.При този изход на делото съдът приема, че за подсъдимата не би могло да възникне задължението за обезщетяване на причинените на тъжителя вреди съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Не са налице елементите от фактическия състав, доколкото не се установи твърдяното в тъжбата противоправно поведение на подсъдимата. Не се събраха доказателства за причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимата и настъпилия за тъжителя вредоносен резултат – в случая – силни болки и страдания, нарушаване на ежедневните навици и задължения и преживяно унижение на честта и достойнството. Ето защо съдът отхвърли предявените граждански искове изцяло, като неоснователни.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :