РЕШЕНИЕ
гр.
Ловеч,13.01.2021 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на осемнадесети
декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ПОЛЯ
ДАНКОВА
2.ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
при секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от съдия
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА в.гр. д. № 669
по описа за 2020 година и за да се
произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постановено е съдебно решение
№247/20.07.20 г. по гр.д.№63/20 г. от РС-Ловеч, с което е отхвърлен предявения
от Н.Е.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”
ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление***** иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК да се признае за установено по отношение на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, че Н.Е.Т. не дължи сумата от 60,52
лв. /шестдесет лева петдесет и две стотинки/ – главница /част от общия размер
на главница от 302,58 лв., 3,42 лв. /три лева четиридесет и две стотинки/ –
договорна лихва за периода 30.09.2008 г. до 28.11.2008 г. /част от общия размер
на договорната лихва от 17,08 лв./, 20,95 лв. /двадесет лева деветдесет и пет
стотинки/ – обезщетение за забава върху главницата за периода 30.10.2008 г. до
14.11.2011 г. /част от общата сума от 104,75 лв./, законна лихва върху
главницата от 21.11.2011 г. до изплащане на вземането и 5,00 лв. /пет лева/ –
разноски /част от сторените в размер на 25,00 лв./ в производството по издаване
на заповед за изпълнение, за които е издаден изпълнителен лист от 09.01.2012 г.
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 539/24.11.2011 г. по ч. гр.
д. № 599/2011 г. на РС Кнежа, като погасено по давност, отхвърлено е искането
на Н.Е.Т., с горните данни, за
присъждане на сторените разноски и е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.Е.Т.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”
ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление***** сумата от 100,00 лв.
/сто лева/ - разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба с
вх.№260009/7.08.20 г. от адв. Ж.Д.Д. ***, пълномощник
на Н.Е.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против Решение № 249 от
20.07.2020 год., постановено по гр. дело № 63/2020 г. по описа на РС- Ловеч.
Твърди, че нрешението е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила и е необосновано .Счита, че правилно ЛРС е приел, че към датата на
образуване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 2436/12 год.
по описа на ЧСИ Т.К./31.10.2012 год./, погасителната давност за присъдените
вземания е прекъсната с образуването на изпълнителното дело на 31.10.2012 год.,
но е направил неправилен извод, че след това давността е спряла да тече.
Изтъква, че предвид т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК
на ВКС по т. дело № 2/13 год. може да се направи извод, че по смисъла на чл.
115, ал. 1, б."ж" от ЗЗД понятието „съдебен процес" не включва
изпълнителното производство и давността не спира да тече по време на неговата
висящност. Счита, че тя се прекъсва многократно от датата на която е поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие в рамките на конкретен
изпълнителен способ. Твърди, че при прекратяване на изп. производство на
основание чл. 433, т. 8 от ГПК давността се брои от последното валидно
изпълнително действие, поискано от взискателя. Сочи, че предвид горното
последното валидно изпълнително действие по изп. дело № 2436/12 год. по описа
на ЧСИ Т.К.е извършено на 14.11.2012 год., когато е наложен запор на пенсията
на наследодателя на ищцата Е.Н.М.и от този момент - 14.11.2012 год. тече общата
5-годишна погасителна давност, която изтича на 14.11.2017 год. Сочи, че до тази
дата ответникът-взискател не е проявил повече никаква активност по
изпълнителното дело. Твърди, че след като ответникът не извършвал други валидни
изпълнителни действия следва да се приеме, че са настъпили правните последици
на погасителната давност и задължението по изпълнителен лист от 09.01.2012 год.
е недължимо към момента на предявяване на исковата молба. Счита, че погасяване
на главното задължение води до погасяване и на акцесорните такива, за които е
приложима кратката 3 /три/ годишна давност и ако всичко това е било съобразено от първоинстанционния съд,
същият е щял да стигне до други изводи противоположни на тези в постановеното
решение. Изтъква, че по-подробно ще се обоснове при разглеждане на делото в
съдебно заседание.
Моли съда да отмени Решение № 249
от 20.07.2020 год., постановено по гр. дело № 63/20 г. по описа на Районен съд
Ловеч като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и постанови решение по същество, с
което да приеме за установено, че Н.Е.Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: *****,
поради погасяване по давност сумата от 60.52 лв. /шестдесет лева петдесет и две
стотинки/ - главница /част от общия размер на главница от 302.58 лв., 3.42 лв.
/три лева четиридесет и две стотинки/ -договорна лихва за периода 30.09.2008 г.
до 28.11.2008 г. /част от общия размер на договорната лихва от 17.08 лв./,
20.95 лв. /двадесет лева деветдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава
върху главницата за периода 30.10.2008 г. до 14.11.2011 г. /част от общата сума
от 104.75 лв./, законна лихва върху главницата от 21.11.2011 г. до изплащане на
вземането и 5.00 лв. /пет лева/ - разноски /част от сторените в размер на 25.00
лв./ в производството по издаване на заповед за изпълнение, за които е издаден
изпълнителен лист от 09.01.2012 г. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение № 539/24.11.2011 г. по ч. гр. д. № 599/2011 г. на Районен съд, гр.
Кнежа.
Моли, на доверителката й да бъдат
присъдени направените съдебни и деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ" ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *****,
чрез пълномощника си З.Н.Д. - Прокурист, упълномощена от Я.Й.О. и Б.Р., чрез пълномощника си юрисконсулт К. К. Т., преупълномощена
от З.Н.Д., съгласно нотариално заверено пълномощно с регистрационен №
12571/2017 г. от 01.12.2017 г. на нотариус И.И. с
per. № 384 на НК, с район на действие Софийски Районен Съд
Съдебен адрес ***,
*** с искане да бъде да отхвърлена въззивната жалба в
цялост като необоснована и неоснователна и да бъде постановено решение, с което
да се потвърди първоинстанционното решение, както и да им бъдат присъдени
разноските за настоящата инстанция.
Счита съжденията, изложени
във въззивната жалба, за принципно и правно несъстоятелни. Твърди, че до 26 юни 2015 г.
Постановление № 3/18.11.1980 г. е било в сила и
респ. се е прилагало, като правните последици
от обявяването му за изгубило действие значение, могат да настъпят само
занапред, но не и за юридически факти, настъпили преди това.
Твърди, че по въпроса
дали до постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК следва да се прилага Постановление №
3/18.11.1980 г. и респ. разбирането, че давност
не е текла докато е траел изпълнителния процес, вече е налице установена
съдебна практика, както на ВКС, така и
на окръжните съдилища в страната. Счита, че
такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката на
Европейския съд за правата на човека по приложението на чл. 6, nap. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
/КЗПЧОС/, обективирана Решение от 19.02.2013 г. по дело П. П. срещу България
/жалба № 2834/2006 г./ и
в Решение от 10.01.2019 г. по дело Вълкова
срещу България /жалба № 48149/2009 г./. Цитира в този смисъл практика по
аналогични хипотези.
Твърди, че изложените съждения на
първоинстанционната инстанция намират и своето потвърждение в последното
постановено решение на Върховния касационен съд, а именно- Решение №252/17.02.2020 по дело №1609/2019 на ВКС, III г.о, което цитира съответно. Счита, че в настоящия случай, изложеното не
противоречи на разбирането на IX- ти състав на Районен съд- гр.
Ловеч, който възприема извода, че давностните срокове са били спрени до
26.06.2015г.- датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК и респ. са били прекъсвани след
постановяването му.
С оглед на изложеното счита Решение №
249/20.07.2020 г. на Районен съд - гр. Ловеч, като съответстващо на
действителното правно положение между страните, като съдът правилно е преценил
фактите по делото, както и съдебната практика, отнасяща се и до настоящия
казус. Твърди, че решаващата инстанция правилно е преценила последователното
предприемане на изпълнителни действия, считано от образуването на
изпълнителното дело № 2436/2012 г. и изпълнително дело № 187/2018 г, правилна е
и преценката, че първото валидно изпълнително действие след прекратяването на
изпълнително дело № 2436/2012 г. е извършено на 22.01.2018 г. с образуване на
изпълнително дело № 187/2018 г., с което на ЧСИ Т.К.са възложени правомощията
по чл. 18 ЗЧСИ, както и е направено искане за извършване на опис, оценка и
публична продан на движимите вещи в дома на длъжника. Прави извод, че с оглед
гореизложеното към датата на депозиране на исковата молба в съда -14.01.2020 г.
общата петгодишна давност няма как да е изтекла.
Моли съда да възприеме даденото
разбиране от първоинстанционния съд, респ. и от представляваното от мен
дружество, изложено в отговора на исковата молба, както и че давностният срок е
бил спрян до постановяването на TP № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото с т. 10 на същото TP е обявено, че предходното
Постановление № 3/18.11.1980 г. е изгубило действие и респективно от тази дата
започва да тече давност по материалното правоотношение.
С оглед на изложеното, счита Решението за
правилно и обосновано, постановено в съответствие със закона и съдебната
практика.
Моли съда, като вземе предвид
гореизложеното, да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди
Решение № 249 от 20.07.2020 г. по гр. дело № 63/2020 г., постановено от Районен
съд- гр. Ловеч, IX-ти граждански състав като правилно и законосъобразно.
Моли също така, да бъдат присъдени
на представляваното от нея дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на
350.00 лв. (триста и петдесет лева), начислено съгласно чл.78, ал. 8 ГПК, във
връзка с чл. 25 ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 13 от Наредба за заплащане на правната
помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, за които прилага
надлежен списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание за въззивника се
явява адв.Д., която поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и
претендира присъждане на разноски по представен списък по чл.80 от ГПК. Въпреки
дадената й възожност не представя писмена защита в указания от съда срок.
Въззиваемият не изпраща представител
в съдебно заседание, но с писмена молба изразява становище, че поддържа
отговора си и претендира разноски
съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
От събраните по гр.д.№63/20 г. на ЛРС
доказателства, от обясненията на страните в съдебно заседание от всички тези
доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Решението на съда е съобщено на въззивника
на 23.07.20 г., а въззивната жалба е подадена на 5.08.20 г./п.кл./ т.е. в
законоустановения срок, от съответно
пълномощник на страна с правен интерес, допустима е и делото следва да и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът констатира, че е постановено
валидно и допустимо съдебно решение от 23.07.2020г. на ЛРС по гр.д.№63/20 г. и
при това положение следва да се обсъди неговата правилност в какъвто смисъл са
и оплакванията във въззивната жалба.
От
представеното на л.14 от делото удостоверение за н-ци №942201/20.08.19 г. на
Община-Искър съдът установява, че Н.Е.Т. е една от наследниците на Е.Н. Маринов,
починал на 10.01.2017 г.
Установява се, че в полза на „БНП Париба Пърсънал Файненс”
ЕАД срещу Е.Н.М.е издадена заповед за изпълнение за сумата от 302,58 лв. –
главница, 17,08 лв. – договорна лихва, обезщетение за забава в размер на 104,75
лв., ведно със законната лихва върху главницата от 21.11.2011 г. до изплащането
ѝ и сторените разноски, като заповедта е влязла
сила, а въз основа на нея е издадена изпълнителен лист от 09.01.2012 г. от РС
Кнежа.
Подадена е молба
от „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД пред ЧСИ Т. К.,
с район на действие района на ОС Плевен, по повод на която е образувано изп. д. № 2436/2012 г..
С тази молба взискателят
е възложил на ЧСИ Т.К.с
район на действие ОС-Плевен
извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ, като това се установява и от
приложеното копие от от
изп. д. № 2436/2012 г. на ЧСИ К..
След
като ЧСИ е извършила
проучване имуществото на
длъжника, на 14.11.2012 г. до М. е изпратена покана за
доброволно изпълнение. В нея е посочен общия размер на
задължението, наложен е запор върху вземания на длъжника от пенсия и е насрочен
опис на движими вещи на 05.12.2012 г. от 11,00 до 13,00 часа, като тази поканата е връчена при отказ на длъжника на
21.11.2012 г.
Подадена е молба с
вх.№6788/21.08.2015 г. от „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД до ЧСИ К., с която той моли да бъде за конституиран като взискател по изп. д.
№ 2436/2012 г, тъй
като е изкупил вземанията на
„БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД срещу длъжника М. с договор от 15.05.2015 г. за прехвърляне на
вземания. Към молбата си прилага и процесния договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 15.05.15 г.където в приложение №1 под №14843 фигурира и
вземането спрямо Е.Н.М., като в молбата този взискател също на основание чл.18
от ЗЧИ възлага на ЧСИ да извърши всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното производство.
Подадена е молба с вх.№60636/15.05.2017 г. До ЧСИ, с която „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е поискал да се извърши справка за установяване на наследниците на
починалия длъжник М. от регистрите на населението и конституирането им
като страна в производството.
От приложената справка в НБД „Население” се установява, че
длъжникът Е.Н.М.е починал на 10.01.2017 г., като е
оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга Г. К. М. и низходящи - Н.Е.Т., А. Е. Н., С. Е. В. и А. Е. Н., което се установява отгорецитираното удостоверение за наследници..
Подадена е молба с вх.№2976/22.01.2018 г., с която взискателят
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е отправил искане до ЧСИ К.за прекратяване
производството по изп. д. № 2436/2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
Подадена е молба с вх.№2993/22.01.2018 г. за
образуване на изпълнително дело от
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, пред ЧСИ К.срещу Г.К.М., Н.Е.Т., А.Е. Н., С.Е.
В.и А.Е.Н., всички наследници на длъжника Е.Н. М., по която е образувано изп. д. №
187/2018 г.. С молбата на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД е възложил на
съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
След
проучване имуществото на длъжниците на 02.02.2018 г. до Н.Е.Т. е изпратена покана да доброволно изпълнение, но тя не е връчена на Т., като
е отбелязано, че пратката не е потърсена. Следва отново връчване на ПДИ на
27.06.2019 г., която й е връчна лично на 23.07.2018 г. В ПДИ е посочено, че дължимата
сума възлиза на 229,24 лв. неолихвяема сума, 302,58 лв главница 124,46 лв лихви
и 26 лв. разноски по изпъл.д и таксата по т.26 от Тарифата с включен ДДС в
размер на 96,99 лв. в полза на ЧСИ и 150 лв. ДТ или общото задължение възлиза
към дата 27.06.2018 г-. на 1 131,28 лв.
На
31.05.2019 г. е изготвено съобщение до „Банка Пиреос България” АД за налагане
на запор върху вземания на Н.Е.Т. до размера на дълга по изп. д. № 187/2018 г. по описа на ЧСИ Кирилова, като въз основа на това е наложен запор върху вземания на ищеца от
„Пиреос България” АД.
В писмо
от 12.06.2019 г. на
л.12 от делото „Банка
Пиреос България” АД е отговорила, че е превела по сметка на ЧСИ К.сумата от
1 129,74 лв., като моли ЧСИ да изплати документ за вдигане на запора.
Запорът
върху вземания на ответника, по открити сметки в „Банка Пиреос България” АД, е
вдигнат със съобщение, изпратено на 12.06.2019 г.
Подадена е молба с вх.№28691/26.07.19 г. от адв.Д. в качеството й на пълномощник
на н.Т. до ЧСИ Т.К., с която моли удържаната сума да бъде върната по
запорираната й сметка, тъй като сумите в нея са несеквестируем доход с произход
отпусната поради болест пенсия.
След връчване на препис от тази молба на взискателя, той изразява становище
с вх.№29470/1.08.19 г., в което заявява, че запориранатоа сума е секвестируема,
тъй като това са спеставания на длъжника, след като сумата не касае само
последния месец, за който е отпусната.
С оглед гореизложеното настоящата
инстанция приема, че е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 ал.1 от ГПК от Н.Е.Т. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, с който се иска да се призне за
установено по отношение на ответника, че Н.Е.Т. не дължи
сумата от 60,52 лв. /шестдесет лева петдесет и две стотинки/ – главница /част
от общия размер на главница от 302,58 лв., 3,42 лв. /три лева четиридесет и две
стотинки/ – договорна лихва за периода 30.09.2008 г. до 28.11.2008 г. /част от
общия размер на договорната лихва от 17,08 лв./, 20,95 лв. /двадесет лева
деветдесет и пет стотинки/ – обезщетение за забава върху главницата за периода
30.10.2008 г. до 14.11.2011 г. /част от общата сума от 104,75 лв./, законна
лихва върху главницата от 21.11.2011 г. до изплащане на вземането и 5,00 лв.
/пет лева/ – разноски /част от сторените в размер на 25,00 лв./ в
производството по издаване на заповед за изпълнение, за които е издаден
изпълнителен лист от 09.01.2012 г. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение № 539/24.11.2011 г. по ч. гр. д. № 599/2011 г. на РС Кнежа, като
погасено по давност.
Искът е допустим, тъй като се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителното основание,
а именнно изтекла погасителна давност. Действително в исковата молба ищцата излага
твърдение, че не е била уведомена за настъпилата цесия, но този факт не е от
значение за основателността на иска по чл.439 от ГПК. Настоящата инстанция
събразява константната практика на ВКС, според която се приема, че без значение
за основателността на иска по чл.439 от ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор/цесионер/ е установяване на надлежното
уведомяване на длъжникът по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД за извършена цесия,
тъй като този факт не рефлектира върху дъжимостта на вземането и не освобождава
длъжника от отговорност за погасяването му. Посочва се, че съдебният изпълнител
е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите
действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така, че ако изпълни
чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождва от дълга.
По отношение на второто твърдение
на ищцата, а именно, че тя не дължи процесната сума на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД поради погасяването и по
давност, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първата инстанция.
Безспорно установено по делото е, че вземането на ответника се основава на
издадена в полза на неговия праводател заповед за изпълнение, като след
връчването й на длъжника, той е имал възможността да подаде възражение за
недължимост. След като е издаден изпълнителен лист на 9.01.2012 г. то заповедта
за изпълнение вече е била влязла в сила и следователно впредвид разпоредбата на
чл.416 от ГПК има последиците на влязло в сила съдебно решение. С оглед на това
на следващия ден- 10.01.2012 година започва да тече новата пет годишна давност.
Установи се, че на 31.10.2012 г. е образувано изпъл.д.№2436/12 г. по описа на
ЧСИ Т.К., като по това време с оглед действалото ППВС №3/18.11.1980 г.
–образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. С приемането обаче на ТРС
№2/26.06.2015 г. т.10 постановено по т.д.№2/13 г. на ОСГТК на ВКС е прието
противоположно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността
се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не спира. Приема се в
правната теория и практиката, че с постановяване на нов тълкувателен акт, с
който е изоставено вече дадено тълкуване и е въприето ново такова е налице
промяна в начина, по който ще бъдат прилагани нормите различен от този по
предшестващия тълкувателен акт и тази промяна настъпва занапред, защото не може
да бъде изискано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен
акт, който все още не е действащ. Това би нарушило правната сигурност и в този
смисъл последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалното
обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В случая ТР №2 по т.д.№2813 г. на ОСГТК на ВКС е
прието на 26.06.2015 г. следователно има действие занапред и след тази дата,
като до 25.06.15 г. давността по отношение на сумите, които Т. е дължала на
ответника е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е
образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015
г. по изпъл.д.№20128150402436, но е прекъсната на 21.08.2015 г. с подаване на
молба за конституиране на нов взискател, като в същата се съдържа и възлагане
на основание чл.18 от ЗЧСИ. Категорично в т.10 от ТР №2/13 г. на ОСГТК на ВКС е
посочено, че в тази хипотеза се приема, че давността се прекъсва с подаване на
молба за конституиране на нов взискател, в която се съдържа и възлагане на
основание чл.18 от ЗЧСИ. В този смисъл е неоснователно твърдението на Т. във
въззивната й жалба, че до датата 22.01.2018 г, когато е подадена молба за
образуване на изпъл.д.№20188150400187 на ЧСИ Кирилова, не е извършвано
изпълнително действие, което да прекъсне давността. След като първото
изпъл.дело е прекратено по искане на взискателя с молба вх.№2976/22.01.18 г. и
е без правно значение дали съд.изпълнител е постановил акт за прекатяване на
принудителното изпълнение, прекратяването на изпълнителното производство става
по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие, а това, както се
посочи-по-горе е датата 21.08.2015 г. По новообразуваното изпъл.дело е наложен
запор на 31.05.2019 г. Следователно и по-горните събражения давността не е
изтекла нито по отношение на главницата, нито по отношение на дължимите лихви. Исковата
претенция е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена
Поради съвпадение на правните изводи на
Ловешки окръжен съд с тази, изложени в атакуваното решение №249/20.07.20 г.
постановено по гр.д.№63/20 г.на РС-Ловеч същото следва да бъде потвърдено като
правилно.
При
този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия на основание чл.78 ал.3 от ГПК
във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК сторените разноски за въззивната инстанция в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.25 ал.1 от ГПК с оглед материалния интерес и липсата на фактическа и правна сложност. В
този смисъл с претенцията за заплащане на 300 лв. разноски по чл.25 ал.1 и
чл.13 т.2 от Наредба за заплащането на правна помощ в списъка по чл.80 от ГПК
остава недоказана и следва да бъде отхвърлена, тъй като не са представени
доказателства за подготовка на докумети за завеждане на дело-настоящето
производство е започнало по искова молба от страна на Н.Т..
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно
решение №249/20.07.20 г. постановено по гр.д.№63/20 г на Ловешки районен съд.
ОСЪЖДА Н.Е.Т. с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление***** сумата 100 лв. /сто/ лв.разноски
по делото като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на разноски до пълния размер
от 350 лв. като неоснователна и недоказана.
Решението е
окончателно на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.