Определение по дело №406/2023 на Окръжен съд - Сливен

Мотиви
към Определение от 10.08.2023 г. по ЧНД № 406/2023 г. по описа на
Окръжен съд- Сливен
Производството е с правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по
реда на чл. 437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Д.Н.Ж.. В съдебно заседание
молбата се поддържа лично.
В хода на съдебните прения осъденото лице настоява за уважаване на
молбата й за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Процесуалният представител на Затвора - Сливен поддържа
становището на Началника на Затвора - Сливен. Счита, че не са налице
предпоставките за предсрочно освобождаване. Твърди, че в условията на
затвора лишената от свобода трудно създава контакти с останалите. Позовава
се на високите стойности на риска от рецидив. Финално предлага се на съда
да остави без уважение молбата за допускане на условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“
като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен също намира за
неоснователна молбата на осъдената Ж. за допускане на условно предсрочно
освобождаване. Аргументите на представителя на прокуратурата да пледира
за неоснователност на молбата са свързани с високите стойности на риск от
рецидив, които не търпят промяна през целия период на изтърпяване на
наложеното наказание. Според прокурора макар неизтърпяната част от
наложеното наказание да касае кратък времеви период, това не означава, че
следва да се прекрати корекционната дейност спрямо осъденото лице.
Упражнявайки правото си на защита и на последна дума осъденото
лице Ж. моли съда да уважи молбата й за допускане на условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното й наказание „Лишаване
от свобода“.
Въз основа на доказателствения материал по делото съдът направи
следните фактически констатации:
Осъдената Д.Н.Ж. е с българско гражданство, родена в гр. Б., общ. Б.,
обл. Б., с постоянен адрес в гр. В., общ. В., обл. В., със средно образование.
Постъпила в Затвора - Сливен за втори път на 18.04.2023 г. Търпи общо най-
тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години, по присъди по
НОХД № 142/2022г. на Окръжен съд Сливен, НОХД № 324/2022г. на
Окръжен съд В. и НОХД № 887/2022г. на Окръжен съд В., за престъпление по
чл. 354а, ал.1 от НК, при първоначален „общ“ режим, с начало 19.01.2022г.
Видно от приобщените доказателства към датата на съдебното
заседание - 10.08.2023 г. осъдената е изтърпяла фактически 1 година и 6
1

месеца, 22 дни, от работа 3месеца и 21 дни. Остатъкът за изтърпяване е в
размер на 1 месец и 17 дни.
От наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, становището на Началника
на затвора, се установява, че от 01.06.2022г. е разпределена в затворническо
общежитие от открит тип. Била общителна, контактна, но предпазлива в
поддържаните взаимоотношения. Проявявала проницателност и бързо се
ориентирала в създадени ситуации или негативни обстоятелства. Склонна
била да налага своето мнение и позиция по отношение на осъдените, с които
съжителства. Не е имала дезадаптивни прояви, кризисни ситуации или
сериозни трудности по време на престоя й в затвора. По отношение на
установени нарушения на забраната по чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС са приложени
корекционни мерки /предупреждение/ за това, че използва чужди вещи. На
22.06.2023г. след изслушване, със заповед на началника на затвора й е
наложено наказание на основание чл. 101, т. 2 ЗИНЗС. Награждавана е четири
пъти на основание чл. 98, ал.1, т. 1 от ЗИНЗ за участие в различни активности
и изяви.
В дейностите по осмисляне на свободното време в затворническото
общежитие участвала, като проявявала инициатива основно в изготвяне на
украси или информационни табла по празнични поводи. Не оказвала
съдействие на администрацията на затвора постоянно, основно в дейности,
които ще бъдат оценени и забелязани от персонала и в ситуации, които
изискват намеса или взаимодействие по отношение на други осъдени.
В живота на свобода била с временна заетост в курортните комплекси
през различните сезони. Полагала труд във фирмата на майка си „Мост
ремонт“ ООД В., както и като брокер. В условията на затвора полагала
доброволен труд и в последствие е назначена като отчетник-лавка. Към
настоящия момент била избирателна във вида трудова дейност, с оглед
възможност за получаване на повече работни дни в нейна полза. Отказала е
два пъти да работи в цех „Конфекция“, като от 16.01.2023 г. е назначена в бр.
„ДПС“.
Предвид придобитото средно образование не е включвана в
общообразователен процес и не е провеждала курсове за придобиване на
професионална квалификация.
Първоначалната и общата оценка на риска от последващо осъждане и
профил на нуждите е 87т., т.е среден риск от рецидив. Като проблемни
области са идентифицирани следните раздели: „Информация за
правонарушения“; „Жилищно устройване“, „Управление на финанси и
доходи“, „Начин на живот и обкръжение“, „Употреба на наркотици“,
„Мисловни умения и поведение“, „Нагласи“. Осъдената има 6 предишни
осъждания, няма постоянно местоживеене. Престъпленията извършвала с
користна цел, с участието на съмишленици. Действията й били безразсъдни,
2

като след предходното освобождаване от затвора, подновявала приема на
ПАВ. Повтаряла едни и същи грешки, като не си давала сметка за
последиците, разчитайки единствено на собствен опит. Не можела да
ограничи собственото си поведение с оглед спазване правата на останалите.
При последваща оценка на правонарушителя през месец май 2023г. са
идентифицирани промени в някои от областите, но промяната е
незначителна. В раздел „Информация за правонарушения“ се наблюдава
повишаване на приблизителните стойности, доколкото осъденото лице е
осъдено с поредна присъда за извършени три престъпни деяния. Тази промяна
не е довела до увеличение на претеглената стойност. В раздел „Управление
на финанси и доходи“ е отбелязано снижаване, поради показано умение за
разходване на бюджета в условията на затвора и получаването на
възнаграждение от извършена трудова дейност. В условията на затвора не
употребявала ПАВ.
В последващата самооценка осъдената не е посочила нито един
проблемен компонент, освен липсата на партньор. Рискът от рецидив е
останал в средните стойности, като снижението в оценката се дължи на
липсата на употреба на наркотични вещества в затвора.
В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са били заложени
следните цели: мотивиране за усвояване на нови трудови умения,
активизиране на наличния потенциал чрез участие в позитивни дейности,
съобразяване с правила и норми на поведение, използване на разумни
стратегии за решаване на възникнали промени и активно взаимодействие със
служителите.
Наблюдавало се задържане в раздели, които подлежат на интензивно
професионално въздействие. Това са раздели с устойчив криминогенен
потенциал, които видно от оценката не са повлияни в хода на общо
пенитенциарното третиране. В затвора Ж. съзнателно е представяла
поведение, което корелира положително с очакванията от страна на
администрацията. Наблюдавана е преднамерена активност и повърхностно
отношение към по-голяма част от поправителните форми на въздействие.
Осъдената не е приемала за полезно и смислено да променя вижданията и
разбиранията за живота си, което е било причината осъществяваните спрямо
нея индивидуални интервенции да остават без необходимия поправителен
ефект.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Молбата на лишената от свобода Ж. за допускане на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й
наказание „Лишаване от свобода“ е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение. Съдът намира, че не са налице законовите
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, за постановяване
на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от изтърпяване на
3

останалата част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Действително налице е формалното условие по чл.70, ал.1, т.1 от НК и
към настоящия момент осъдената Ж. е изтърпяла повече от половината от
наложеното й наказание. Видно от становището на затворническата
институция и приложените към него, както и представените в съдебно
заседание от ст.юрисконсулт Стоянова и изискани по служебен път писмени
доказателства, а именно система за оценка на осъден правонарушител,
индивидуален план за изпълнение на присъдата, затворническо досие и
справки, съдът не може да обоснове извода, че осъдената Ж. е дала
доказателства за своето поправяне и превъзпитание.
Предвид разпоредбата на чл. 439а, ал.1 от НПК доказателства за
поправянето на осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за
настъпила положителна промяна у него по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, обществено полезни прояви. Тези доказателства се
установяват с всички възможни източници на информация за поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието. Нормативно това е
уредено в разпоредбата на чл.439а, ал.2 от НПК, като основните
доказателствени източници са оценката за осъденото лице по чл.155 от
ЗИНЗС, както и индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон.
Съдебната практика, установена с Постановление на Пленума на
Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 8/1987 г., приема, че
констатацията за показано от осъдения примерно поведение следва да се
основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още
изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в
личността и поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на
рискове, което е в защита и на обществения интерес. Съблюдавайки
цитираната задължителна съдебна практика на върховната съдебна
инстанция, следва, че разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от НК и чл. 439а от НПК
изискват цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да
свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели
привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.
Необходимо условие за допускане на условно предсрочно
освобождаване на осъдената Ж. е наличието на категоричен извод, че е
започнало трайно и необратимо поправянето й като не е необходимо
окончателното й поправяне в условията на затвора. По делото бяха
представени и приети писменото становище на началника на затвора, което е
поддържано от представителя на затвора в съдебно заседание, както и система
за оценка на осъден правонарушител, индивидуалния план за изпълнение на
4

наказанието, материалите, съдържащи се в затворническото досие на
осъдената, справка за изтърпяното наказание на осъдената към датата на
съдебното заседание, които съдът взе предвид при решението си.
Имайки предвид всички тези доказателства, съдът намира, че при
осъдената продължават да са налице проблемни зони, свързани с „жилищно
устройване“, „управление на финанси и доходи“, „начин на живот и
обкръжение“, „мисловни умения и поведение“, „нагласи“, с оглед
идентифицираните рискови фактори, които към настоящия момент задържат
промяната, целите и дейностите, свързани с пенитенциарното третиране на
продължаващо въздействие. Идентифицираните проблемни области,
включително тези от първоначалната оценка, се нуждаят от допълнително
пенитенциарно третиране с цел реализиране на целите в индивидуалния план
за въздействие по отношение на тях. От анализа на изпълнението на
поставените цели в плана следва извод за липса на напредък, което налага
дейността по въздействие в тази насока да продължи предвид
избирателността по отношение на условията на труд, както и по отношение
самооценката на осъдената. Стойностите на оценка на риска от рецидив - 80
точки попадат средните граници на риск, което налага извода на съда, че
осъдената към настоящия момент не дава доказателства за положителна
промяна в поведението си, имащо отношение към процеса на поправяне и
превъзпитаване. Следователно не може да се направи заключение, че е
започнало поправяне на осъдената, което единствено би могло да бъде
основание за допускане на условното предсрочно освобождаване.
Липсата на критично отношение към реализираната престъпна
деятелност, неидентифициране на проблемните области и криминогенни
фактори не изключват безусловно опасността от последващо неправомерно
поведение на осъдената Ж. и указват, че не са постигнати в пълен обем
целите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с
трайна промяна на мисленето и поведението на осъдената. Фиксираните
трайно запазени проблемни зони в оценката на правонарушителя, рискът от
рецидив в неконтролирана среда, не сочат на успешен поправителен ефект по
смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК.
От становището на началника на затвора, както и приложените система
за оценка на осъдения правонарушител, индивидуална програма за
въздействие, планиране на присъдата, затворническото досие се налага извод,
че осъдената с цялостното си поведение в пенитенциарното заведение не е
дала доказателства за своето поправяне. Процесът на положително
въздействие в пенитенциарното заведение не е завършен и не може да се
приеме, че са налице доказателства за поправянето на Ж.. Размерът на
остатъка от наложеното наказание дава възможности за продължаване на
поправителното въздействие върху осъденото лице и постигане на
заложените в индивидуалната програма цели.
Осъдената не разбира и не осъзнава факторите в живота си, които стоят
5

в основата на престъпното й поведение. Корекционното въздействие спрямо
осъдената следва да продължи в посока на осъзнаване и идентифициране на
проблемни области, търсене и осмисляне на алтернативи за справяне с
трудностите до постигане на устойчивост на целената промяна, чието външно
проявление е снижаването на стойностите на риска от рецидив.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства
за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима
положителна промяна у осъдената по време на изтърпяване на наказанието й,
предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й общо наказание в
размер на 2 години „Лишаване от свобода“ по присъди по НОХД № 142/2022
на Окръжен съд Сливен, НОХД № 324/2022 на Окръжен съд В. и НОХД №
887/2022 на Окръжен съд В..
Воден от изложените мотиви съдът постанови своя акт.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	321
Дата:	10 август 2023 г. (в сила от 18 август 2023 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20232200200406
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	20 юли 2023 г.

Определение по дело №406/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите