МОТИВИ
към Присъда N: 104/01.12.2015г. по НОХД N: 1377/2015г. по описа на ПОС
Срещу подсъдимите М.М., Д.Л.П. и Н.В.М. e внесено обвинение за
извършено от тях престъпление по чл.354а,
ал.1 във вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1
от НК, за това, че на 06.03.2015г. в гр. П. като извършители,
в съучастие помежду си, като съизвършители, без
надлежно разрешително, са държали, с цел разпространение високорискови
наркотични вещества – марихуана с общо нето тегло 189,065 гр. със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,1%
тегловни % на стойност 1134,39 лв. и марихуана с общо нето тегло 12,308 гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 3% тегловни % на стойност 73,85 лева, всичко с общо нето тегло 201,373
грама, на обща стойност 1208,24 лева, по цени за нуждите на съдопроизводството,
съгласно Приложение 2 от ПМС № 23/29.01.1998 г., а
спрямо подсъдимия Н.В.М. и за това, че
на същата дата в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е държал, с цел
разпространение високорискови наркотични
вещества-марихуана с общо него тегло 0,222 гр. със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол / ТХК/ 4,2 тегловни %,
на стойност 1,33 лева по цени за нуждите на съдобопроизводството,
съгласно приложение 2 от ПМС №23/29.01.1998г.
Прокурорът в съдебно
заседание поддържа обвиненията
от фактическа и правна страна, като
счита, че са събрани безспорни доказателства за съучастническата дейност на
тримата подсъдими при държането на наркотични вещества с цел разпространение. Пледира за налагане на
наказания
по отношение и на тримата подсъдими при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” от по четири години за всеки от подсъдимите, което
счита, че следва да изтърпят реално, при първоначален „Общ” режим за
подсъдимите П. и М. и при „Строг” режим за подс.М.. Пледира и за налагане на кумулативното
наказание „глоба” в размер под средния предвиден от закона за подс.П. и подс.М., а за подс.М. в размер над средния, предвид наличието на
предходни осъждания. Поради това счита, че следва да се приложи и разпоредбата
на чл.68 от НК спрямо подс.М.М., като се постанови
отделно и изцяло изтърпяване на наказанията по предходните две осъждания.
Защитникът на подсъдимите М. и П.-адв.К., оспорва фактическата
обстановка,
така както е приета от обвинението и правната квалификация на деянията. Намира, че не са събрани категорични
доказателства за съпричастност на подс.М.М. към инкриминираното
престъпление, поради което счита, че същият не следва да носи наказателна
отговорност. В този смисъл моли съда за оправдателна присъда по отношение на подс.М.М.. Изразява становище, че събраните доказателства дават
основание да се направи извод за държане на марихуана от подс.Д.П.,
но за лична употреба, а не с цел разпространение, което последният е сторил
поради лекомислие и младежка наивност. Предвид това се иска спрямо този
подсъдим да бъде определено наказание при изключителен превес на смекчаващите
обстоятелства, като чисто съдебно минало, признание на вината, съдействие на
разследващите и съжаление за извършеното, под минимума предвиден в закона и да
се отложи изпълнението му по реда на чл.66 от НК, предвид липсата на други
осъждания на подс.Д.П..
Подсъдимият М.М. не се признава за виновен, дава подробни обяснения пред
настоящия съдебен състав, в които изразява съжаление за това, че е допуснал подс.Д.П. да внесе в обитаваното от тях жилище наркотично
вещество, за което намира вина в себе си, но заявява, че няма никакво отношение
към същото и моли съда за налагане на минимално наказание .
Подсъдимият Д.П. също дава обяснения и признава вината си, като заявява, че
е закупил марихуаната за лична употреба. Твърди, че поради незнание на закона е
допуснал грешка, като изразява съжаление за извършеното.
Подсъдимият Н.М., лично
и чрез защитника си –адв.М., оспорва фактическата обстановка и правна
квалификация на деянието. Счита, че същото не е доказано от обективна и
субективна страна относно участието на подс.М. в държането
с цел разпространение на марихуаната с общо нето тегло 201,373 грама. Твърди
се, че в тази част обвинението почива изцяло на предположения и на противоречиви
свидетелски показания, поради което се иска подс.М.
да бъде признат за невинен и оправдан. Не се оспорва държането на марихуана в
жилището на подсъдимия от 0,222 грама, като се изразява становище, че това
количество е изцяло за лична употреба и поради малкото количество, а също и
предвид липсата на данни за разпространение, се иска от съда да оправдае този
подсъдим, приемайки, че са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК.
Подсъдимият Н.М. не се признава за виновен. Заявява, че не се занимава с
разпространение на наркотични вещества и няма никакво отношение към намерената
в квартирата, обитавана от другите двама подсъдими, марихуана. Изразява
съжаление за държаното в дома си количество
марихуана, поради което моли за снизхождение
и оправдателна присъда.
Пловдивският
окръжен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, намира за установено следното :
Подсъдимият М.М. е
роден на ***г. в Р., Г.. Живее в гр.С., обл.П., където е и постоянната му регистрация, българин,
български гражданин е. Има завършено средно образование.
Безработен е . От
приложената
справка
за съдимост/ на л.62 от д.п./ се
установява, че е осъждан за две предходни
деяния по НОХД № 53/2013г. и по НОХД № 1198/2013г. и двете на ПРС.
Подсъдимият Д.Л.П. е
роден на ***г. в П., Ф., живее в гр.П., български
гражданин е. Има завършено средно образование, като към инкриминираната дата е
бил студент. Не е женен. Видно от приложената по делото справка/ л.80 от д.п./,
същият не е осъждан.
Подсъдимият Н.В.М. е роден на ***г***. Живее в същия
град. Български гражданин е. Към момента е студент, задочна форма на обучение.
Не е осъждан и не е женен, видно от приложените по делото справки.
Тримата подсъдими се познавали и се засичали понякога в
заведения в общи компании. Подсъдимите М.М. и Д.П. били в близки приятелски
отношения и известно време живеели заедно на квартира в гр.П., като последната
такава, находяща се на ул.*** в гр.П., обитавали от началото на месец февруари
2015г. Двамата били известни сред техни
познати, че се занимават с продажба на марихуана, като уговорките за това
обикновено ставали по телефона и чрез Facebook.
Подс.М. лично приемал поръчки за продажбата на
марихуана, а за доставка понякога използвал подс.Д.П.,
когото част от клиентите познавали. Срещите с клиенти най-често били уговаряни
в района на магазин „Била” на бул.*** в гр.П. или на други общо известни места,
а с най-близките клиенти, срещите били уговаряни и в квартирата, която двамата
подсъдими обитавали. Сред клиентите, на които доставяли марихуана били свидетелите
Л.М., Л.Т., Д.Т., М.С., Т.П., И.И.. Повечето се познавали с подс.М.М.,
но покрай него познавали и подс.П., който също
изпълнявал поръчки за доставка на марихуана.
На 06.03.2015г. , преди обяд св.Л.М. *** и тръгнал към
квартирата на ул.*** с намерение да пуши марихуана. Знаел, че там живеят подс.Д.П. и подс.М.М.. Малко
преди това се обадил на подс.М. по телефона и му казал,
че иска да му върне дадени назаем преди това пари. Така, като се качил горе св.М.
заварил двамата подсъдими видимо сънени. Д.П. извадил една цигара с марихуана и
двамата с М. започнали да пушат, а М. гледал телевизия, като заявил, че сутрин
не пуши. Малко след това звъннал мобилният телефон на подс.П.
и той излезнал навън казвайки на глас:” Тоя ся ще
иска или пет или десет грама.” След
няколко минути се върнал и носел в себе си найлонова торбичка с надпис
„Била”, която оставил в хола пред телевизора. В стаята се разнесла миризма на
марихуана, която св.М. усетил. В един момент подс.М.М.
станал, облякъл се и излезнал, без да казва къде
отива. След около 10-15 минути телефона на подс.П.
отново звъннал и същият бил известен, че има хора отвън пред апартамента, при
което той взел чантата с марихуана и тръгнал да излиза от апартамента.
Междувременно, в сектор ППВОО при ОД на МВР-Пловдив била
получена информация, че подс. М.М. се занимава с
разпространение на наркотични вещества на територията на гр.П. и областта. За
това на 06.03.2015г. била сформирана група от служители на сектор „Криминална
полиция” при ІІІ РУП и сектор СПС към ОД
на МВР-Пловдив и било организирано наблюдение на апартамента на ул.***, където
живеели на квартира подсъдимите М. и П.. Към 13,45 подс.М.
бил забелязан да напуска жилището, като се придвижвал пеш към бул.***. При
наблюдението бил установен и забелязан в близкия район. След известно време,
полицейски служители, участващи в проверката, сред които и свидетелите И.Д. и Д.Г.,
успели да влезнат през входната врата на блока и се установили пред
апартамента, обитаван от подсъдимите. Към 14,30 часа, когато входната врата
била отворена от подс.П., полицейските служители
влезли вътре в апартамента и задържали намиращите се там лица-подс.П. и св.М.. Последният заявил, че е в квартирата на
подсъдимите, за да пуши марихуана. В кухненския бокс, върху плот били
забелязани пластмасова чиния съдържаща
марихуана и електронна везна до нея. Местопроизшествието било запазено и бил
извикан екип от разследващи. Междувременно, подс.М.
бил задържан пред входа на жилищната кооперация.
Докато чакали пристигането на следствена група, полицейските
служители-свидетелите Д. и Г., провели разговор с подс.П.
и св.М.. Последният заявил, че е дошъл на гости на Д. да пушат трева, а подс.П. първоначално твърдял, че е на гости в апартамента.
Впоследствие заявил, че намереното количество марихуана е негово, а най-накрай,
на пореден въпрос на полицаите заявил, че е взел наркотичното вещество от Н.М..
Подсъдимият М.М. първоначално пред полицейските служители отричал да има нещо
общо с това жилище, но при намирането на негови вещи и документи вътре, заявил,
че понякога пренощува там.
Предвид това, че подс.П.
посочил и името на подс.М., бил установен от
разследващите адреса, който обитава последния в гр.П., бул.***, като било взето
решение за извършване на претърсване и изземване в това жилище. В апартамента
на място се намирали бащата на подс.М. и
непълнолетната му сестра. Бащата-В.М. посочил на разследващите обитаваната от
сина му стая в жилището. При проведен телефонен разговор полицейските служители
обяснили на подс.М., че следва да се яви на адреса и
обяснили, че трябва да извършат проверка. Междувременно, претърсването и
изземването в жилището започнало при условията на неотложност. По-късно подс.М. бил задържан. При извършеното на
06.03.2015г. претърсване и изземване в апартамента в гр. П., бул.***, обитаван
от подс.Н.М. и неговото семейство/ на л.14-15 от
д.п./, били открити и иззети следните предмети и вещи: порцеланова чаша, с
поставено в нея найлоново пакетче, съдържащо суха листна маса в зелен цвят; стъклен
буркан, съдържащ семена в кафяв цвят; жълта кутия, съдържаща шест метални
части- в подложка от памук; лампа, фасунка, втора
лампа, ел. част в бял корпус с надпис- „Compact control'*; вентилатор
в сиво-бял корпус с кабел към него и три листа от бележник с ръкописни бележки,
всички намиращи се в детска стая, сочена, че се ползва от подс.Н.М..
В същия ден, било извършено
претърсване и изземване в апартамента, на адрес гр.П., ул.***, ползван от подсъдимите
М. и П./ на л.35-36 от д.п./, където също били открити и иззети множество
предмети и вещи, измежду които зелено-кафява тревиста маса, лични документи на
различни лица, мобилни телефони и други вещи подробно описани в изготвения
протокол/ на л.39 от д.п./.
На 06.03.2015г.
разследващите извършили и претърсване и
изземване в жилище - апартамент на адрес гр. П., ул.***, ползван от св. Л. Т., за която установили, че е приятелка на
подсъдимите М. и П./ на л.8-9/, също са били открити и иззети предмети и вещи,
имащи значение за делото. Били извършени и обиски на подсъдимите.
Видно от заключението на
извършената в хода на досъдебното производство химическа експертиза /л.150, т. 1 от д.п./,
приета и изслушана в съдебно заседание/ на л.89 гръб-90 от НОХД/, сухата,
зелена на цвят растителна маса представлява марихуана, съответно:
189, 065 гр. с 6,1 тегловни % тетрахидроканабинол /ТХК/.
12,308 грама с 3 тегловни % тетрахидроканабинол /ТХК/
0,072 грама с 3,9 тегловни % тетрахидроканабинол
/ТХК/
0,222 грама с 4,2 тегловни %
тетрахидроканабинол /ТХК/. Съобразно същото
заключение, растителните семена с общо нето тегло 0,411 грама са от растението
канабис, но не съдържат наркотични вещества.
Според заключението на
извършената съдебно-техническа експертиза /л.163-165,
т. I от д.п./, намерените при извършеното в дома на подс.
М. претърсване и изземване седем броя саморъчно изработени метални предмети
представляват: метална фунийка с височина 37 мм и диаметър на тръбичката 7,8
мм; цилиндрично тяло с вид на макара, с височина 22 мм, външен диаметър 37 мм и
централен отвор с диаметър 8 мм; 5 бр. метални лостчета с кръгла форма, както
следва: четири от които с диаметър 7,8мм и дължини съответно 1 х 55,2мм, 1х
53,8мм и 2 х 51,6 мм. По един от краищата на всяко от тези лостчета има побитости /раздуване, увеличен диаметър/; едно с максимална
дължина 42мм, с диаметър 10 мм и дължина на стеблото 26мм /останалите 16мм от
стеблото с диаметър 7,8мм/, върху черната повърхност по по-тесния край на
лостчето се наблюдава специфична релефна фигура, известна като знак за
„биологична опасност". Отразено е, че в хода на експертизата са били
извършени експериментални опити, в резултат на които е установено, че с
представените за изследване 7 бр. саморъчно изработени метални предмети, иззети
от дома на М., могат да се изготвят таблетки с цилиндрична форма, с диаметър около
8 мм, върху които да се щампова релефна фигура със знака за „биологична
опасност”. За изготвянето на таблетките е нужно използване на 4 бр. от общо
седемте метални предмета - метална фунийка, цилиндрично тяло с вид на макара,
метално лостче, с релефна фигура и едно от четирите метални лостчета с еднакъв
диаметър и сходни дължини. Това заключение е изслушано в хода на съдебното
следствие/ на л.90 гръб/ от НОХД/ и е прието без възражения от страните.
В хода на досъдебното
производство е назначена и съдебно-почеркова експертиза /л. 156-160, т. 1 от д.п./,
която е изследвала ръкописните текстове в иззетите при извършените претърсвания
договор за наем и листове от бележник/приложени като веществени доказателства/,
като е дала заключение, че ръкописният текст в договора за наем на недвижим имот от
11.02.2015 г. не е изпълнен от обвиняемите М., М. или П., а ръкописният текст в
трите линировани листа от бележник с ръкописни дати
на първия лист „06.2012 2014" и „07.2014", на втория лист -
„03.08.2014" и „05.2014"
и на третия лист - „10.02.2015", приложени като веществено
доказателство, иззето от използваната от дома на подс.
М. , е изпълнен от подс.Н.М.. Според тази експертиза ръкописните
текстове в цялата първа линирована страница на
бележника, с дата „06.2015", цялата втора страница /без задрасканите
текстове/, цялата трета страница с дата „07.2015", ръкописните текстове
„10.02.2015", „200,-900", „20,-120", „м. 80 лв"
и „5, златния 40 лв." на десета страница, както и ръкописният текст,
започващ с думите „28т...'\ за изпълнени от подс. М.,
а зачертаният ръкописен текст на втора страница от бележника, зачертаният
ръкописен текст „Д. - 40 лв" и „балона - 10
лв." на четвърта страница; целият ръкописен текст на пета страница, целият
ръкописен текст на шеста страница, без последния ред, завършващ с „...10
лв.", ръкописните текстове „50г-6-300 лв",
„2г-палети", „15г-140лв", „10г-70лв", „4т.1б.-30лв",
„10г.-90лв", „6т.2б-40лв" и „пар.понедел" на седма страница, целият ръкописен текст на
осма страница, без последния ред „33-20G", ръкописният текст „Н.-800лв"
и част от ръкописните цифри на девета страница; ръкописните текстове „ш.-180лв",
„г.-70лв", „б.-40 лв", „б.- 180лв.",
„г. - 15лв", и „г. - 20лв." на десета страница; ръкописните текстове
„В.-180лв.", „"н.- 70лв, „К.- 15лв", „Л.- 20лв", „г.-
60лв", „р.-10лв.", „К.-70лв", „б.-40лв", „Л.-бОлв", „К.- 90лв", „К.-20лв" и „Г.-
100лв" на дванадесета страница, както и ръкописните текстове на
предпоследната страница на същия бележник, са изпълнени от подс.
М.М.. Останалите ръкописни текстове в бележника, приобщен като веществено
доказателство, не са изпълнени от нито един от тримата обвиняеми. При изслушване
в съдебно заседание/ на л.91 от делото/, вещото лице Ч. уточни, че няма
критерии и бройка на признаците, по които да се определи от кое лице е изпълнен
даден текст, но в конкретното изследване е установил достатъчно частни и общи
признаци за това, като е посочил най-характерните и устойчиви.
В хода на съдебното
производство е назначена и приета съдебно-техническа експертиза/ на л.126-129
от НОХД/, според която представените за изследване два линировани
листа от бележник с ръкописни дати на единия лист „03.08.2014 г” и „05.2014”, а
на другия лист 06.2012 2014” и „07.2014”, приложени като ВД № 6 към делото, са
били част от представения за изследване бележник от 2014 с тъмни корици и са
откъснати от него. Третия лист с ръкописна дата „10.02.2015г” се различава от
листовете на същия бележник и не е бил част от него. При изслушване в съдебното
заседание на 02.11.2015г. вещото лице уточнява, че изводите е направил по
метода „цяло по части”, като двата листа е наложил към остатъците в началото на
тефтера и е установил, че съвпадат напълно, като остатъците от трети и четвърти
лист съвпадат.
Приета и изслушана в
съдебното производство е и съдебно-психиатрична
експертиза с вещо лице д-р Д.К./ на л.158-165 от делото/, която след преценка
на събраните по делото данни за свидетеля Л.М. и след освидетелстване на същия
дава заключение, че М. страда от F19 по Международната класификация на болестите,
Психични разстройства и разстройства в поведението свързани с психоактивни вещества. Понастоящем е в състояние на
принудителна ремисия. На 06.03.2015г. св.М. е бил със
запазена психична годност да разбира случващото се и да дава достоверни
сведения. Поведението му е било подредено, контролируемо
и съответно на случващото се, като няма данни за болестна мотивация,
провокирана от злоупотреба с марихуана. Към датата 07.03.2015г., когато е давал
показания в хода на досъдебното производство свидетелят М. също е бил със
запазена психична годност да дава достоверни показания за факти и обстоятелства
от предходни дни. При изслушване в последното съдебно заседание, вещото лице К.
обясни, че употребата на една цигара марихуана, за каквато твърди в показанията
си М., може да предизвика едно по-лежерно отношение в
посока на повече смях, на некритичност, на
по-забавени реакции, но не води до състояние, в което да не разбира ситуацията,
в която е поставен. Вещото лице уточнява още, в резултат на прием дълго време на различни психоактивни
вещества, може да има два вида нарушения-едното да развие психоза със симптоми
на шизофрения, а другото да развие психоорганичен
синдром с паметови нарушения, като при М. няма данни
за нито едно от двете нарушения.
Горната фактическа обстановка
се установява от показанията на свидетелите И.Д., Д.Б., П.Д., К.Д., Й.П., Т.П./включително
и приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, В.Ц., дадени в хода на
досъдебното производство, приобщени изцяло по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК, К.Б., Д.Т./ включително и тези от
д.п., които бяха приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2 пр.2 от НПК/, от обясненията на подс.Н.М.,
частично от обясненията на подсъдимите М.М.
И Д.П., дадени в хода на съдебното следствие, а също частично и от показанията
на свидетелите Д.Г., И.И., Л.Т., Л.М., М.С., от приетите писмени доказателства- протоколи за претърсване и
изземване, протоколи за обиск, протоколи за оглед на ВД, протокол за доброволно
предаване, експертни справки, характеристични справки и справки съдимост, както и от назначените и приети експертизи, а така също и от множеството веществени доказателства,
приложени по делото.
Настоящият състав възприема и кредитира изготвените по
делото заключения на химическата, техническите/ на вещите лица С. и Ч./експертизи,
графологичната, както и съдебно-психиатричната
експертиза, всички приети и изслушани в хода на съдебното следствие. Изготвени
са от лица с необходимите познания в съответни области, незаинтересовани от
делото, заключенията са обстоятелствени и обосновани, поради което съдът не
намира основания да не ги кредитира.
Съдът възприема
показанията на свидетелите Д.Г./ на л.92-94 от делото/ и И.Д./ на л.94-96/,
относно причината за предприетата проверка в апартамента, обитаван от
подсъдимите М. и П., както и относно това къде са били открити лицата и какво е
правил всеки от подсъдимите. Действително свидетелите Г. и Д. не бяха
категорични за това дали на място лично са разговаряли с подсъдимите М., П. и
св.М., относно принадлежността на намерената в квартирата марихуана, дори св.И.Д.
заяви, че не е разговарял с никой в апартамента, тъй като е бил ангажиран с
действия на друго място и според него т.нар.”беседи” с посочените три лица са
водени от колегите му в сградата на полицейското управление, от които
впоследствие разбрал, че намерената марихуана е на подс.Н.М./отделен
е въпроса доколко един такъв процесуален подход по отношение на лица, които
вече са заподозрени, е правилен и законосъобразен, доколкото свидетелят твърди,
че това е обикновената практика/. Поради това и показанията му, дадени в
досъдебното производство/ на л.138/ бяха приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК. Според съда, предвид изминалото време
и по-ясния спомен от свидетеля за обстоятелствата, следва да бъдат кредитирани
приобщените показания, дадени в хода на досъдебното производство. От същите се установява, че при влизането си
апартамента на ул.*** в гр.П., свидетелят е провел разговор с подс.Д.П. и св.М., като първият е заявил първоначално, че е
там на гости, впоследствие, че намерената марихуана е негова. Св.М. пък е
заявил на полицейските служители, че е „на
гости на Д., за да пушат трева”. Едва по-късно П. казва, че е взел дрогата
от М., а св.М. тогава казва, че познава М. като лице, от което може да си
набави марихуана. И двамата свидетели Г. и Д., описват състоянието на подс.Д.П. като неадекватно, говорещ несвързано. Съдът
възприема в по-голямата им част показанията на свидетелите Г. и Д., които дават
сведения за причината за организираната проверка, начина на организиране,
достъпа до апартамента, кои са били установените от тях лица , както и какво е
било поведението на тези лица. Съдът обаче не може да кредитира с доверие показанията
на св.Д.Г. относно това, какво представлява намерения в квартирата на ул.***,
син тефтер. Същият е приобщен като веществено доказателство и е обект на графологическа и техническа експертизи. Твърдението на
свидетеля, че съдържа описани сделки с наркотици и че съдържа имена на
купувачи, е изцяло негово предположение и при липсата на категорични
доказателства какво представляват вписаните вътре имена и суми/ в този смисъл
липсва и потвърждение от страна на подсъдимите за това/, то това твърдение
остава изцяло в сферата на предположенията и не може да се възприеме от
настоящата инстанция. Фигурирането на името „М.” не е ясно с какво се свързва
от свидетеля-дали това лице е продавач или купувач, според собствената му
логика. Ето защо, настоящия състав не може да кредитира показанията на св.Г., в
частта им, относно изразеното от него тълкуване за предназначението на
намерения тефтер, тъй като същите не кореспондират на конкретни факти и други
доказателства, а са изградени изцяло на предположения и съждения на свидетеля,
с които е недопустимо съдът да се ангажира.
Настоящият състав кредитира показанията на св.В.Ц.,
дадени в хода на досъдебното производство на л.141, приобщени със съгласие на
страните по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от
НПК. Предвид на това, че е бил активен при отдаването на апартамента под наем,
свидетелят Ц. дава сведения във връзка с процедурата по сключване на договора,
лицата, които са се явили и начина им на представяне. Показанията на този
свидетел намират подкрепа и в приложения по делото договор за наем, а и не се
оборват от други доказателства, поради което съдът ги кредитира.
Другата група свидетели, чиито показания, дадени в хода
на съдебното следствие, съдът кредитира изцяло са на Д.Б./ на л.92 от НОХД/, П.Д./
на л.96 от делото/, К.Д./ на л.97/, Й.П./ на л.148 от делото/ и К.Б./ на
л.101/. Тези свидетели, според показанията им са в приятелски или не толкова
приятелски отношения с подсъдимите или някои от тях, като твърдят, че са
излизали заедно в общи компании по заведения, имат мобилна връзка или чрез Фейсбук с подсъдимите, но никой от тях не е свидетел на
това, подсъдимите да са разпространявали наркотици. Това, което установяват
тези свидетели, е че не са виждали подсъдимите М., П. и М. в обща компания,
макар някои от тях да познават и тримата подсъдими. Всъщност, тези свидетели освен, че познават
някои от подсъдимите, не изясняват никакви други факти, свързани с предмета на
доказване по делото. Както твърди св.П., на него не му е станало ясно с какво е
привлякъл вниманието на полицията и е бил търсен от разследващите, освен
познанството с един от подсъдимите-подс.М. и
поддържаните връзки с него, включително и чрез социални мрежи. Така или иначе,
макар в показанията си тези свидетели да не изясняват обстоятелства във връзка
с вмененото обвинение, дават сведения за отношенията
си с подсъдимите, поради което като непротиворечиви следва да бъдат възприети.
Относно дейността на подсъдимите Д.П. и М.М., дават
сведения показанията на И.И., Л.Т., Д.Т., М.С., Т.П. и Л.М.. Показанията на
последния свидетел ще бъдат обсъдени по- надолу в мотивите. Така, от
показанията на свидетелите Т. и П., дадени в хода на съдебното следствие се
установява, че и двамата познават подс.М.М. и неколкократно са купували от него марихуана. Т. твърди
също, че М. го е запознал и с Д.П., към който също се е обръщал за доставка. В
приобщените по реда на чл.281, ал.4 във вр. ал.1 от
НПК показания / л.131 и л.135 от д.п./ и двамата твърдят какъв е бил начина на
връзка с подсъдимите, като св.П. твърди, че е купувал марихуана и от подс.П.. Съдът кредитира показанията дадени в досъдебното
производство от тези свидетели, предвид депозирането им по-рано във времето и
наличието на по-ясен и конкретен спомен за обстоятелствата, а и самите
свидетели твърдят, че това е причина за липса на спомен за тези обстоятелства.
Всъщност, и двамата свидетели установяват, че първоначално са осъществили
връзка с М.М., а в последствие чрез него и с Д.П., като тези връзки са
използвали за снабдяване с марихуана. Съдът не кредитира показанията на св.М.С.
дадени в хода на съдебното следствие/ на л.102 гръб/, в тези части, в които
отрича да е купувал от двамата подсъдими марихуана и за това каква е причината
за намиращата се в квартирата им лична карта на името на св.С.. Предвид явни
противоречия с показанията дадени в хода на досъдебното производство,
показанията на св.С. / на л.132 от д.п/ бяха приобщени на основание чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК. В тези показания св.С.
дава подробни сведения какви са контактите му с подсъдимите М. и П., начина на
поръчване и доставка на марихуана и изградените между тях отношения. Съдът
намира, че няма основание да не кредитира показанията на този свидетел, дадени
в хода на досъдебното производство, въпреки заявеното от него психическо
напрежение при депозирането им пред разследващите. Тези показания са доста
конкретни относно цени, начин на осъществяване на връзка с подсъдимите, а също
е посочен в точност и мобилния телефон на подс.М.. За
това, не може да се приеме твърдението, че свидетелят е бил насочен от
разпитващия какво да каже, тъй като няма как с такава точност самият разпитващ да
знае какви са били отношенията между лицата, включително и мобилните им номера.
Внимание заслужават и показанията на свидетелките И.И./ л.97 гръб-98 от НОХД/ и
Л.Т./ на л.98-100 от делото/, като и двете установяват, че се познават с
подсъдимите- св.И. само с подс.М., а св.Т. и с
двамата, като тя е поддържала и по-близки отношения с тях, видно от заявеното. Настоящият
състав не кредитира показанията им, дадени в хода на съдебното следствие, в
тези части, в които отричат да знаят каква е деятелността на подсъдимите М. и П..
Св.И. отрича да е купувала наркотични вещества от подс.М.,
като са констатирани противоречия и са приобщени по надлежен ред показанията й
в хода на досъдебното производство на л.136, където твърди, че се е виждала с подс.М. именно за закупуване на марихуана, като сочи и
мястото на срещата. Тези показания са точни и конкретни.Твърдението, че
разследващия полицай е казал да си измисли име на приятелката, за която купува
марихуана и място на срещата, е напълно нелогично. За това съдът намира, че за
посочените обстоятелства, следва да бъдат кредитирани показанията на св.И.,
дадени в хода на досъдебното производство. Заявеното от св.И.И. в хода на
съдебното следствие, цели да оневини в известна степен нейното поведение, което
безспорно е укоримо. Подобно е отношението и към
показанията на св. Л.Т., която не отрича обстоятелството, че е гостувала в квартирата
на подсъдимите П. и М., както и че е пушила марихуана заедно с тях и то не един
път. Същата обаче отрича да е свидетел на това, дали двамата подсъдими са били
търсени от други лица за продажба на марихуана, каквото твърдение е направила
при разпита в досъдебното производство на л.128 от д.п.. При констатираните
противоречия св.Т. заяви, че е била заплашвана и затова е депозирала такива
показания. Само че това и твърдение противоречи със заявеното от нея в съдебно
заседание „От Д. след това знам, че
намерената марихуана е негова”. Т.е свидетелката твърди, че е пушила
марихуана заедно с двамата подсъдими и знае, че намерената в дома им марихуана
е на Д.П., но не е била свидетел те да са продавали, въпреки, че самият Д.П. е
донесъл цигара в дома й, която са изпушили и фасът е намерен при извършеното
претърсване и изземване на 06.03.2015г. В тази част, показанията на св.Т. са
объркани и вътрешно противоречиви, предвид по-близките й отношения с
подсъдимите М. и П. и стремежа й да оневини тяхната деятелност, свързана с
разпространение на наркотични вещества. Иначе, в останалите части показанията
на св.Т., дадени в хода на съдебното следствие, са непротиворечиви и следва да
бъдат възприети с доверие. Тази свидетелка, както и много други, установява, че
не е виждала подс.М. на гости в апартамента, обитаван
от другите двама подсъдими и не го е засичала в обща компания с тях. Не е била
свидетел и на това някой от подсъдимите П. или М. да е търсил одобрение на подс.М. при разпореждане с марихуана, каквито действия
двамата са осъществявали. Така, от показанията на посочените горе свидетели,
макар и някои да се кредитират частично, се установява какво е било обичайното
занимание на подсъдимите П. и М., а също и че посочената група свидетели са
имали контакти с тях по повод продажбата и разпространението на марихуана.
Доста противоречиви, както вътрешно, така и с останалите
гласни доказателства, са показанията на св.Л.М./ на 146-148 от делото/. Същият
не отрича познанството си и с тримата подсъдими, като заявява, че знае къде се
е намирала квартирата на М. и П., както и че на 06.03.2015г. е бил там, когато
се е провела полицейската проверка. Безспорно установено е и че св.М. към инкриминираната
дата е употребявал системно марихуана , като същият заявява и за други
наркотични вещества, за което към настоящия момент провежда лечение, видно от
събраните по делото доказателства. В тези части показанията му намират подкрепа
и в другите доказателства, поради което няма основание да не бъдат кредитирани.
Противоречиви са показанията му относно причината за посещението на адреса на
ул.*** на 06.03.2015г. В депозираните в съдебно заседание показания свидетелят М.
твърди, че е отишъл да пие кафе, като се е обадил на подс.М.
преди това, докато в показанията си дадени в хода на досъдебното
производство/приобщени поради констатирани противоречия по реда на чл.281, ал.4
вр. ал.1, т.1 от НПК/ заявява, че е бил изпратен от подс.М., който е уредил свое задължение да го почерпи с
една цигара марихуана. Твърдението, че М. е изпратил св.М. в квартирата на
другите двама подсъдими, за да си върне услуга, което свидетелят е направил в
разпита си пред разследващите, не намира подкрепа в нито едно друго
доказателство. В показанията си св.И.Д., категорично заявява, че на въпроса към
св.М., същият е отговорил на полицейските служители, че е „дошъл на гости на Д. да пушат марихуана”. Нито тогава, нито в последствие
при разговор с тях, видно от показанията и на двамата свидетели-полицейски
служители, М. не е казвал, че е изпратен от подс.М.,
а само, че познава М. като лице, от което може да си набави марихуана, според
показанията на св.Д./ на л.138 от д.п./. За принадлежността на марихуаната
изявления е правил Д.П., но не и св.М.. Освен това в обясненията си и подс.М. заявява, че М. е взел от него заем в размер на 40
лева и е оставил в залог обувки, като на 06.03.2015г. му се е обадил и е дошъл
да си уредят отношенията, което е в подкрепа на твърдението на свидетеля, че се
познава от по-рано с подсъдимите М. и П. и има контакт с тях. Така, че за
посоченото обстоятелство, показанията на св.М., дадени в досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, не могат да се
кредитират с доверие, тъй като не
намират опора в други доказателства. Изолирани са и твърденията на св.М.,
дадени в хода на досъдебното производство, че Д.П. е заявил, че има намерение
да не плаща марихуаната и да „запали М.”. Това твърдение, изложено единствено в
разпита пред разследващите, също остана неподкрепено
от други доказателства. Несъмнено е обаче обстоятелството, че докато св.М. е
бил там, преди появата на полицейските служители, подс.П.
е излизал и се върнал с найлонова чанта, в която е имало марихуана, а след това
подс.М. също е излезнал за
малко от апартамента. За въпросната чанта свидетелства и М., в показанията си
дадени в хода на съдебното и досъдебното производство, а такава е намерена и при извършеното
претърсване на жилището. Изготвената по делото съдебно-психиатрична
експертиза безспорно установява, че св.М. е бил със запазена психична годност и
е бил в състояние да дава достоверни сведения за фактите и обстоятелствата,
предвид заявената от него употреба на наркотични вещества, поради което не може
да се възприеме заявената от свидетеля липса
на спомен и неадекватност при появата на полицейските служители, а и в последствие
при проведения разпит на 07.03.2015г. Въпреки че са депозирани в период по
близък до деянието, показанията на св.М., дадени в хода на досъдебното
производство обаче, не могат да бъдат възприети изцяло, поради описаните
по-горе противоречия и изолираност от други доказателства, относно връзката на подс.М. със св.М., така и с намереното в жилището на П. и М.
количество марихуана.
В последното съдебно заседание, всеки един от
подсъдимите даде обяснения, като изложи своето отношение към повдигнатото му
обвинение. Така, подс.М. отрече да е съпричастен към
намереното в жилището на подсъдимите М. и П., количество марихуана от 201,373
гр., като призна, че е държал намереното в апартамента, в който живее,
количество марихуана, което обясни, че е държал за собствена употреба,
заявявайки, че макар и рядко употребява марихуана. По отношение на останалите
вещи, най-вече за намерените в същата стая 7 метални елемента, заяви, че няма
отношение към тях , а същите са били донесени от баща му. Доколкото тези
елементи, не са предмет на обвинението, съдът не счита за необходимо да
коментира тяхната принадлежност и обясненията на подсъдимия в тази връзка. За
изнесените обстоятелства, съдът кредитира обясненията на подс.М.,
тъй като същите не са оборени и не противоречат на другите доказателства,
събрани по делото. Противоречие е налице единствено относно наличието на негов
почерк в приложения по делото син тефтер, което обстоятелство се отрича от М.,
но противно на това е заключението на графологичната
експертиза, установяваща наличието на такъв. За това и съдът не кредитира в
тази част обясненията на подс.М.. Доколко
изследването на почерците в намерените листове и тефтер изяснява и до каква
степен неговото участие в държането на останалото количество марихуана, ще бъде
обсъдено по-надолу в мотивите.
Другите двама подсъдими- М.М. и Д.П. също не отричат
обстоятелства, които са и безспорно установени по делото, а именно, че се
познават и са в приятелски отношения, живели са заедно под наем в едно и също
жилище, за което освен свидетелски показания, са налице и писмени такива, имали
са общ кръг от приятели, а също и че на 06.03.2015г. са се намирали в квартирата,
където е дошъл и св.Л.М.. Не отричат също така и наличието на марихуана в това
жилище, като заявяват различно отношение към това наркотично вещество. Съдът
кредитира с доверие обясненията на подсъдимите М. и П. относно посочените обстоятелства,
тъй като освен тяхното признание, са налице и множество подкрепящи ги други
доказателства- свидетелски показания относно техните отношения, относно
съвместното им съжителство, относно познанството и приятелството им с част от
другите свидетели, както и относно държането на наркотични вещества-марихуана в
това жилище, за което е налице и надлежно изготвен протокол за претърсване и
изземване. Съдът обаче не кредитира обясненията на двамата подсъдими П. и М., в
частта им , в която твърдят какво е било предназначението и отношението им към
намерената в обитаваното от тях жилище марихуана. Така подс.М.
обяснява, че е знаел за намиращата се в апартамента марихуана, твърдейки, че е закупена от Д., но
няма нищо общо с нея, освен, че се е съгласил
с нейното съхранение в общото им жилище.
От своя страна пък подс.Д.П. твърди, че той е
закупил около 250 гр.марихуана, от които е изпушил една част и е възнамерявал
да си направи кексче с останалото количество.
Твърденията на подс.М. са нелогични и противоречащи
на показанията на свидетелите Т., С., Т., И. и П., които установяват, че
последните не само са купували марихуана от подс.М.,
но и са се засичали в общо компании, където са пушили марихуана/виж показания на
св.Т./. Несериозно и наивно звучат и обясненият на Д.П., в които твърди, че е
купил марихуаната, за да си направи кексче с нея и че
същата е била само за негова употреба. Противно на така заявеното са действията
му на 06.03.2015г., когато според неговите обяснения е почерпил св.М. с
марихуана, а също и свидетелката Т. предния ден, когато е занесъл в дома и
цигара, която са изпушили заедно. Така че, твърденията на подс.П.,
че за лична употреба е закупил и ползвал количеството марихуана, са и
противоречиви, доколкото самият той заявява, че на добра воля е черпил свои
приятели и познати. Безспорни са в тази връзка и показанията на свидетелите Т.
и П., които твърдят, че са закупували марихуана и от подс.П..Ето
защо, съдът не може да възприеме като достоверна лансираната от двамата
подсъдими теза са липса на съпричастност на подс.М.
към намереното в дома им количество марихуана, а също и за държането й от подс.П. за лични негови нужди. Тази теза е изцяло защитна,
целяща да оневини подс.М., който към момента е бил
осъждан два пъти за престъпления по чл.354а от НК, а също и да смекчи
положението на подс.П., твърдейки, че намереното
количество марихуана/което не е малко и надвишава еднократните дози/ е изцяло
за негова лична употреба. Не кореспондира на заключението на графологическата експертиза, обяснението на подс.П., че намерения тефтер е негов и той си е водил
записки вътре, като във връзка с конкретното обвинение тези обстоятелства ще
бъдат обсъдени по –надолу в мотивите.
При липсата на
доказателства за нанесени удари на подс.П. от
полицейските служители, обясненията му в тази връзка остават недоказани.
Установява се обаче и от неговите обяснения, дадени в хода на съдебното
следствие, че същият първоначално е заявил на появилите се полицейски
служители, че намерената в жилището марихуана е негова и едва по-късно, при
последващо запитване е заявил, че е на „М.”. В този смисъл са и показанията на
св.И.Д., който единствен е възприел този разговор, доколкото св.Г. твърди, че
лично не е разговарял с Д. и М. за марихуаната, а само е чул името на М.. За
това и обясненията на подс.Д.П., касаещи това, че нееднократно
е бил питан за принадлежността на наркотика, следва да бъдат възприети. В хода
на съдебното следствие, поради констатирани противоречия именно за тези
обстоятелства, обясненията на подс.Д.П. бяха
прочетени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК
на л.84 и на л.88 от д.п. Показанията са от 07.03.2015г., като в първоначалния
разпит като обвиняем/ на л.84/ започващ в 14,15 часа и завършващ в 14,25 часа, П.
е заявил „..марихуаната е моя и си я
ползвах за лична употреба.”. За този единствен факт, е проведен повторен
разпит в 15,55 часа на 07.03.2015г./ на л.88/, в който подс.П.,
в качеството на обвиняем заявява „…това
количество марихуана….ми го беше дал да го пазя Н.М.”. Каква е причината за
противоречията не беше установена, но и за съда остана неясен и по –скоро
тревожен подхода при провеждането на тези разпити на обвиняем- през близо два
часа, за едно единствено обстоятелство, което в крайна сметка е довело до
противоречия в самите обяснения. По тези причини обясненията на подс.Д.П. от досъдебното производство/ на л.84 и
л.88/изобщо не могат да бъдат кредитирани и да се даде вяра, на което и да е от
тях. Безспорно, същите са обслужили нуждите и интересите на досъдебното
производство, но не могат да оборят обясненията на подс.П.,
дадени в хода на съдебното следствие точно за посоченото обстоятелство.
При установената и описана по-горе
фактическа обстановка, подсъдимият
М.М. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на състава
на престъплението по 354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК,
за това, че на 06.03.2015г. в гр. П. като извършител, в съучастие с Д.Л.П. - също като извършител, без надлежно разрешително, е държал, с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана с общо нето тегло 189,065 гр. със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 6,1% тегловни % на стойност 1134,39 лв. и марихуана с общо нето тегло 12,308 гр. със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 3% тегловни % на стойност 73,85 лева, всичко с общо нето
тегло 201,373 грама, на обща стойност
1208,24 лева по цени за нуждите
на съдопроизводството, съгласно Приложение 2 от ПМС № 23/29.01.1998 г.
С оглед на гореустановеното
подсъдимият Д.Л.П. също от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. по 354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 06.03.2015г. в гр. П. като извършител, в съучастие с М.М. - също като извършител, без надлежно разрешително, е държал, с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана с общо нето тегло 189,065 гр. със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 6,1% тегловни % на стойност 1134,39 лв. и марихуана с общо нето тегло 12,308 гр. със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 3% тегловни % на стойност 73,85 лева, всичко с общо нето
тегло 201,373 грама, на обща стойност
1208,24 лева по цени за нуждите
на съдопроизводството, съгласно Приложение 2 от ПМС № 23/29.01.1998 г.
От
обективна страна извършеното
от подсъдимите М.М. и Д.П. е престъпление
против обществените отношения свързани със здравето на населението, като съдебния състав
прецени, че безспорно с действията си двамата подсъдими са осъществили една от
формите на изпълнителното деяние –държане на наркотично вещество-марихуана,
която
е включена в Приложение
№1 към чл.3 т.1, Списък І от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, като растение с
висока степен на риск за
общественото здраве. И двамата заедно са упражнявали фактическа власт върху намиращото
се в дома им количество марихуана. Безспорно подсъдимите не са имали разрешение
за инкриминираните действия и поради това следва да се приеме, че посочените
действия са осъществили незаконно, в нарушение на установения ред/ ЗКНВП/ и без
надлежно разрешение. Налице
са достатъчно доказателства, които да обосноват обвинителната
теза, че всеки
един от подсъдимите М. и П.,***, е осъществил
инкриминираните действия
с цел разпространение на наркотичното вещество-марихуана с общо нето тегло
201,373 грама. Това, че не е за
лична употреба, се извежда не само от количеството на наркотичното вещество,
което значително надвишава еднократната доза, но и от доказателства по делото, сочещи
двамата подсъдими М. и П. като лица, които са разпространявали в различни форми
на познати и не толкова познати лица марихуана. В тази насока са обсъдените
по-горе в мотивите гласни доказателства, от които се установява, че освен с
употреба, подс.М. и подс.П.,
са били ангажирани и с доставката на марихуана. Вида и количеството на
наркотичното вещество, а също и съдържанието на активен компонент, са
установени от изготвената и приета химическа експертиза. По
горните съображения, съдът приема, че извършеното
от подсъдимите деяние е съставомерно
по чл.354а, ал.1 от НК.
От субективна страна всеки един от подсъдимите М. и П. е действал при
форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е предвиждал общественоопасните
му последици. Подсъдимият
М.М. е бил наясно, че в обитаваната от двамата квартира се държи марихуана, а
също и че тя е за разпространение, за което в квартирата са съхранявани
множество малки самозалепващи се найлонови пликчета. Подсъдимият П. също е
знаел, че държаното наркотично веществено е марихуана и пред близки е
демонстрирал своето отношение, като ги е черпил/ св.М. и св.Т./. Показателно за
умисъла и знанието на двамата подсъдими, е реакцията им при появата на
полицейските служители- същите са били изненадани и притеснени, а също и са
отричали, че живеят в апартамента, където е намерено наркотичното вещество.
В случая е налице и съучастническа дейност, като
подсъдимите М. и П. са действали като съизвършители
при условията на чл.20, ал.2 от НК. Всеки от двамата, освен с умисъл към
деянието, е действал и със съзнанието, че участва в извършването му заедно с
другия и е мотивиран от това, в резултат на общата им престъпна дейност да се
постигне желания резултат. Доказателствата за съучастническата дейност, при
която подсъдимите М. и П. са действали като съизвършители,
са не само общото им съжителство и споделянето на дейността, но и част от свидетелските показания/ св.Т., св.П./, в които
се твърди, че понякога свидетелите са поръчвали марихуана на М., а пък тя е
доставяна от Д.П.. Ето защо, съдът прие, че и двамата са осъществили състава по
чл.354а, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК.
Наред с това настоящият състав прие, че по делото
не се събраха достатъчно убедителни и категорични доказателства, за съучастие
на подс.Н.М., наред с другите двама подсъдими, като
извършител, в инкриминираното
престъпление – държане на наркотично вещество-марихуана с общо нето тегло 201,373 грама, на обща стойност 1208,24 лева, намерено
при извършеното претърсване и изземване на 06.03.2015г. в апартамент на ул.*** в
гр.П.. На първо място, следва да се отбележи, че по никакъв начин не се
установи съпричастност на подсъдимият М. към жилището, където е държано това
наркотично вещество. В апартамента на ул. *** е безспорно установено, че към
инкриминирания период са живели само двамата подсъдими М. и П.. Подс.М., видно от показанията на св.Т., която най-често е
общувала с М. и П. и е гостувала в квартирата им, не е виждала никога там да
пребивава подс.М.. Нещо повече, никой от останалите
разпитани свидетели не е виждал М. в това жилище, както и той да е оставял марихуана
там, още по-малко да е показвал пред свидетели-общи познати и на тримата,
някакво отношение към държаната и разпространяване от М. и П. марихуана. Освен
това, голяма част от свидетелите, не установяват да са виждали заедно тримата
подсъдими в общи компании, дори и никой от разпитаните свидетели не свързва подс.М. с продажба и разпространение на марихуана. Тези от
разпитаните свидетели, които са установени като близки на подсъдимите М. и П.,
твърдят че са търсили и купували наркотици, само от тях двамата. Всъщност
и полицейската операция, която е проведена на 06.03.2015г. е била именно
във връзка с дейността на подсъдимите М.М. и Д.П., за които е имало информация
за разпространение на марихуана. Единствените свидетелски показания, които
сочат връзка на подс.М. *** и дейността на другите
двама подсъдими, са показанията на св.Л.М., дадени в хода на досъдебното
производство през разследващ полицай, които бяха прочетени по реда на чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК. По-горе в мотивите
бяха изложени съображения, поради които съдът намира за изолирани и неподкрепени от други доказателства тези показания, именно
за сочените обстоятелства, които мотиви не следва да се повтарят. Още повече,
че и в хода на съдебното следствие показанията на св.М. за връзката на подс.М. с останалите двама, не намери подкрепа в другите
гласни доказателства. Но, дори и да се приеме тезата на обвинението и да се
кредитират показанията на св.М. в обсъжданите части, дадени в хода на
досъдебното производство, то при липсата на други подкрепящи ги доказателства,
би се стигнало до нарушение на разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК, визираща,
че осъдителна присъда не може да почива единствено на показания, прочетени по
реда на ал.4.
В обясненията си подсъдимите М. и П., дадени пред
настоящия съдебен състав, не изложиха факти, касаещи връзка подс.М.,
не само с тяхната деятелност, но и с намереното в жилището им наркотично вещество.
Вярно е, че обясненията на тези двама подсъдими не бяха докрай последователни и
за някои обстоятелства противоречат на част от другите доказателства/ които
противоречия бяха обсъдени вече/, но това е логично поведение на подсъдимите М.
и П., в стремежа им да смекчат своето положение. Обясненията на подсъдимите
освен доказателствено средство, са и средство за защита. Но в обясненията им,
освен познанството с подс.М. и личен конфликт между
него и Д.П., не се съобщава нищо друго, което да свърже М. с тяхната деятелност
и с конкретното, намерено на 06.03.2015г. количество марихуана. Обясненията на подс.Д.П. в хода на досъдебното производство и липсата на
основания да бъдат възприети същите, бяха обсъдени по-горе в мотивите на съда. В
допълнение следва да се посочи, че съдът не може да обоснове критерии, по които
да даде вяра на твърдението на Д.П., че марихуаната е на М., заявено в
протокола за разпит на л.88 от д.п., както иска прокурорът, като изключи
заявеното от същия подсъдим, на същата дата, отново пред същия разследващ
полицай/ на л.84/, че намереното количество марихуана е негово. Несериозно е да се приеме, че
едните обяснения са необмислени, а другите/ два часа по-късно/ вече по-обмислени
и по-верни. Затова, съдът кредитира в тази връзка обясненията на подс.П., дадени в хода на съдебното следствие. Заявеното от
него първоначално при разговора с влезлите в жилището полицейски служители,
кореспондира с показанията на св.Д. от д.п., прочетени в хода на съдебното
следствие, според които подс.П. първоначално е
твърдял, че е на гости в жилището, после казва, че марихуаната е негова и
накрая при последващо питане, че е на М.. Същото твърди и подс.Д.П.,
като обяснява, че е споменал името на М. при поредния въпрос на полицаите,
защото има конфликт с него. По отношение на св.М., Д. твърди, че е казал, че е
„..на гости на Д. да пушат трева”, а
впоследствие обяснява, че познава М. като лице, от което може да си набави
марихуана/ показания на л.138 от д.п./. Св.Г. за тези първоначални разговори
твърди, в показанията си в съдебно заседание, че доколкото е разбрал марихуаната била донесена от М., но
той лично не е разговарял с Д.П. и с М.. И двамата са категорични за това,
че подс.П. е
бил в неадекватно състояние, което свидетеля Г. описва като странно, „едва ли не не
разбираше какво става”, а според св.Д., подс.П. е
говорил несвързано. Така, от тези
сведения, полицаите се насочват към проверка в жилището на подс.Н.М.,
където е открито малко количество марихуана-0,222 грама. Видно от заключението
на химическата експертиза това количество, е с различно съдържание на активен
вещество ТХК, от съдържанието на марихуаната, намерена в квартирата на ул.***.
Там, намерената марихуана е с ТХК 6,1 тегловни % и с 3 тегловни %, докато тази
в дома на подс.М. е със съдържание 4,2 тегловни %
ТХК.
Така събраните и обсъдени доказателства, настоящата
инстанция намира, че не са достатъчно убедителни и категорични относно
участието на подс.М., като съизвършител
с другите двама подсъдими в държането на инкриминираното количество наркотично
вещество 201,373
грама марихуана. Налице са показанията двама свидетели-Г. и Д., които са
чули името на М., изречено от подс. Д.П., който
според двамата не е реагирал адекватно на случващото се. Тези твърдения са
отречени от подс.П. в хода на съдебното следствие,
макар той да не отрича, че е споменал името М., след като е питан многократно
на кого е марихуаната и дава версия защо е споменал това име. Отново според
показанията на св.Д./ на л.138 от д.п./, св.М. не е заявил, че марихуаната е на
М., а че познава М., като „лице от което
може да си набави марихуана”. Дори и от този факт, съобщен единствено от
св.М., могат да се направят предположения, че подс.М.
не е лице с безупречно поведение например, но не могат да се направят безспорни
изводи за връзка на подс. М. с разпространителската
дейност на другите двама подсъдими и с държането на марихуаната, намерена на
06.03.2015г. в жилището на П. и М.. А и св.Т. в показанията си твърди, че от Д.
знае, че намерената марихуана е негова. Обсъдените доказателства, според
настоящия съдебен състав са доста колебливи и не дават достатъчната
доказателствена обезпеченост, от която да се приеме, че обвинението спрямо подс.М., касаещо държането с цел разпространение на общо 201,373 грама марихуана, е доказано по несъмнен
начин, както изисква закона. Не може да се направи от тези доказателства извод
за общност на умисъла на тримата подсъдими.
Приложените като веществени доказателства 3 бр. листове и
син тефтер, иззети при извършени претърсвания в апартамента на подс.М./3бр. ръкописно написани листове/ и от апартамента,
ползван под наем от М. и П./ син тефтер/, също следва да бъдат обсъдени,
предвид тезата на обвинението, че представляват „счетоводство”, отразяващо
продажбата на марихуана и съучастническата дейност на тримата в тази дейност.
Всъщност, предположение за това какво представляват въпросните листове и
записки в тефтера, е изразено в показанията на св.Г./обсъдени по-горе в
мотивите/, които не се кредитират именно, защото съдържат негови съждения и
предположения, не почиващи на конкретни факти. Тези свои виждания, свидетелят Г.
е развил и при извършения оглед на ВД, отразен в два протокола, където е дал
допълващи разяснения за разследващите, как следва да бъдат възприети и ценени
посочените веществени доказателства. Независимо от това, настоящия състав
счита, че следва да направи собствен анализ на приложените веществени
доказателства и отразеното в тях, игнорирайки предположенията на св.Г. за това
, какво представляват. Така, от стая в жилището на подс.М.,
са иззети 3 бр. листа, ръкописно написани, които според приетата графологична експертиза, са изпълнени с почерка на подс.Н.М.. Това не се оспорва от подс.М.,
твърдейки, че съдържат негови счетоводни записвания и поръчки във връзка с
търговията на дрехи, която извършва. Установено е, че два от ланированите листа, са част от приложения бележник с тъмно
сини корици, съгласно техническата експертиза на л.126-129 от делото.
Внимателния преглед на тези 3 бр. листа, показва, че съдържат вписани имена на
лица, срещу които фигурират суми или цифри. Ако се приеме, че отбелязаното от
горе на листовете са дати, то те касаят един период различен от инкриминирания
–„06.2012 2014”, „07.2014” и т.н. Никъде обаче не е посочено и вписано, какво
представлява това отбелязване-дали касае търговия с наркотични вещества, или
търговия с други стоки. За да се направи такъв извод, както се твърди от страна
на държавното обвинение, означава да се направи предположение в избрана от
обвинението насока, без това да кореспондира с никакви доказателства.
Най-малкото, никой от подсъдимите не заяви това записване да отразява сделки с
марихуана. Дори и имената, посочени в тези 3 бр. листове, намерени у подс.М., не могат да се свържат с имена на свидетели по делото, противно на
твърденията на св.Г., че по този начин
са установени свидетели, на които е продавана марихуана. Измежду свидетелите
няма такъв с фамилия „К.” или с имена „Л.”, „С.”, „С.”, „М.” и т.н., каквито са
имената, фигуриращи в обсъжданите 3 бр. листове, иззети от дома на М.. Така, че
по същата логика, би могло да се приеме и твърдението на подс.М.,
че това записване отразява негови отношения във връзка с търговия на дрехи
например. Всякакви разсъждения биха били в сферата на предположенията, но не и
сигурна основа за изграждане на доказателствени изводи.
Същите
съображения важат и за отразеното в тефтера със сини корици, приложен като
веществено доказателство по делото. Установено е, че този тефтер съдържа
почерци на подс.М. и подс.М.,
като изпълнени от М. са 4 страници и отделни записвания в другите, а останалите
страници са изпълнение от подс.М.М.. Фигурират вътре
имена, срещу които цифри или суми, а някъде само вписани имена, както на
последната страница от тефтера. Какво представляват тези записвания обаче, също
не можа да се установи несъмнено. От вписаните имена, съдът установи съвпадение
само на имената „К.” и „К.”. Няма как да се предположи дали това са свидетелите
К.Д. и К.Б., но дори и да се приеме, че по този начин разследващите са се
насочили към тези свидетели за събиране на данни за деятелността на
подсъдимите, то от показанията на двамата свидетели не се установи те да знаят,
с какво се занимават подсъдимите, както и да разпространяват наркотици. Освен
това, от част от свидетелките показания, а и от обясненията на М., се установи,
че последният е давал суми на заем, като е приемал в залог лични вещи, за което
говори св.М., а също и намерените при претърсването на квартирата чужди документи за самоличност.
Дали вписаните като длъжници в тефтера, са длъжници на дадени в заем суми, също
е въпрос, за който няма категоричен отговор. Така че, както беше посочено
по-горе, всякакви разсъждения за това какво отразява записаното в тефтера, би
останало в сферата на догадките и предположенията. Това, което е безспорно е ,
че 3-те бр. листове са изпълнени от подс.М., като
част от листовете в приложения син тефтер също носят неговия почерк, но от това
не може да се направи безспорния и несъмнен извод, че тези записвания отразяват
продажба на наркотици, както и че доказват връзката на подс.М.
с държаното на инкриминираната дата, в апартамента на ул.*** наркотично вещество-марихуана.
Поради всичко изложено по –горе, съдът прие, че по
отношение на подс.Н.В.М. не са налице безспорни,
несъмнени и категорични доказателства за неговата виновност и участието му,
заедно с другите двама подсъдими в противозаконното държане с цел
разпространение на марихуана, поради което призна същият за НЕВИНЕН в това, на 06.03.2015 г. в гр.П., като извършител, в съучастие с М.М. и Д.Л.П.,
двамата също като извършители, без надлежно разрешително
да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана с общо нето тегло 189,065 гр., със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,1% тегловни
% на стойност 1134,39 лв. и марихуана с общо нето тегло 12,308 гр. със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 3% тегловни
% на стойност 73,85 лева, всичко с общо нето тегло
201,373 грама, на обща стойност 1208,24 лева, по цени
за нуждите на съдопроизводството, съгласно Приложение 2 от ПМС № 23/29.01.1998 г. и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение по
чл.354а, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
Предвид признаването на подс.М. за невинен и оправдаването му в извършване на
престъплението в съучастие с подсъдимите
М.М. и Д.П., то съдът призна тези двама подсъдими за НЕВИННИ в това, да са
извършили вмененото им престъпление в съучастие с подс.М., като извършител и ги ОПРАВДА по първоначално
повдигнатото им в този смисъл обвинение.
От събраните по делото доказателства обаче безспорно се
установи, че на инкриминираната дата -06.03.2015г. в дома си, подс.М. е държал марихуана с нето тегло 0,222 гр., със
съдържание на активен компонент ТХК -4,2 тегловни %, която по смисъла на
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
представлява растение с висока
степен на риск за общественото
здраве.
Това е безспорно установено от обясненията на подсъдимия, както и от приложения
и приет като писмено доказателство,
протокол за претърсване и изземване, в който е отразено мястото на намиране на
това количество марихуана. Вида на наркотичното вещество и съдържанието на
активен компонент в него, е установено от приетата химическа експертиза.
Подсъдимият не оспорва обстоятелството, че именно той е държал в дома си и е
упражнявал фактическа власт върху това количество. Същото обаче, както самият
той заявява е държал за лична употреба, а и самото количество е такова, че не
надвишава еднократната доза за употреба. Поради това, съдът прие, че подс.Н.М. с действията е осъществил състава на
престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, тъй като 06.03.2015 г. в гр.П., без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични
вещества – марихуана с общо нето тегло 0,222 гр., със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,2 тегловни % на
стойност 1,33 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството, съгласно Приложение
2 от ПМС № 23/29.01.1998 г. Това деяние обаче, макар формално да покрива
признаците на състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, се явява малозначително. В конкретния казус, намерената и иззета от
стаята на подсъдимия марихуана, не само е в малко количество, но и на
изключително ниска стойност, което кореспондира на заявеното от него намерение
лично да го употреби. Няма намерени в жилището му други наркотични вещества, от
които да се правят изводи за изградени порочни навици на подс.М.
във връзка с употреба на наркотични вещества, а същия и няма други прояви в
този смисъл. Не може да се приеме и че стореното от него сериозно застрашава
обществените отношения, свързани със здравето.
Изложеното до тук дава възможност на съда да стъпи на плоскостта на малозначителност на деянието, извършено от подсъдимия М..
Безспорно от формална страна са налице признаците на престъплението по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК, но обуславящите същото други фактори, формират извод за малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 , пр.1 от НК,
водещ до пълна липса на обществена опасност , а оттам и до липса на
престъпление. Поради това и на
основание чл.9, ал.2 от НК, съдът ОПРАВДАВА подс.Н.М. по това обвинение,
като наред
с това го признава за НЕВИНЕН за това да е
държал посоченото количество наркотично вещество-0,222 грама марихуана с цел разпространение и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото
му обвинение по смисъла на чл.354а, ал.1 от НК. Относно липсата на
доказателства за разпространителска дейност от страна
на подс.М., съдът взе отношение по-горе в мотивите.
Изключително малкото количество марихуана, намерена в обитаваното от него
жилище, също не дава основание да се правят изводи за възможното й държане с такава цел.
По отношение на
наказанията:
За
извършеното от
подсъдимите М.М. и Д.П. престъпление,
законодателят е установил граници на наказанието “лишаване от свобода”
от две до осем години
и кумулативно
наказание „глоба”
от пет до двадесет хиляди лева. При определяне на наказанието в случая и за двамата подсъдими, съдът отчете наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства, като младата
им възраст, признанието на вината и съжалението за извършеното, депозираните
обяснения, които съдействат в известна степен за разкриване на обективната
истина. За подс.Д.П. смекчаващо обстоятелство се
явява и чистото му съдебно минало и липсата на други криминални прояви. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство и за двамата подсъдими съдът отчете широкото
разпространение на този вид деяния, свързани с употреба на марихуана, особено
сред младите хора. По отношение на подс.М.М.,
отегчаващо обстоятелство се явяват предходните му осъждания за престъпления по
чл.354а, ал.3 от НК. Поради
всичко изложено съдът,
определи наказание по отношение на всеки един от подсъдимите М. и П.
при условията на чл.54 от
НК, при значителен превес на смекчаващите
обстоятелства,
както следва: в размер на минималния, предвиден в закона
от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода- за подсъдимия
Д.Л.П. и в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ПЕТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода за подсъдимия М.М., отчитайки за последния наличието
към момента на други осъждания. Наред с това съдът наложи на всеки един от подсъдимите
и кумулативното наказание „Глоба”, което при отчетените смекчаващи
обстоятелства определи в минималния размер в размер от по 5000 лева, за всеки
един от подсъдимите М. и П..
На основание 61, т.2 във вр.
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия М.М. наказание от две години
и пет месеца лишаване от свобода, следва да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, предвид наличието на предходни осъждания
на лишаване от свобода. Безспорно е, че
настоящото престъпление се явява извършено в изпитателния срок на две предходни
осъждания по НОХД 53/2013г. и по НОХД№ 1198/2013г. на ПРС/ л.62 от д.п./, като
по отношение приложението на чл.68 от НК, настоящия състав счете, че следва да
се произнесе в отделно производство по реда на чл.306 от НПК, предвид
съществуващите данни за кумулация на тези две
предходни осъждания, които са и с различен срок. Поради това и с настоящата
присъда съдът не се произнесе по искането на прокурора за приложение на чл.68
от НК спрямо подс.М..
Налице са предпоставките на чл.66 от НК за отлагане
изпълнението на наказанието лишаване от свобода по отношение на подс.Д.П.. Същият до момента не е осъждан, има добри
характеристични данни, предвид желанието му да се адаптира в обществото,
търсейки работа, както и да продължи обучението си. Поради това съдът прие, че
не е наложително този подсъдим да изтърпява наказанието ефективно, а при
определен подходящ изпитателен срок, наложеното наказание би изиграло в
достатъчна степен поправително въздействие спрямо него. Ето защо, съдът отложи
на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наказанието от две години
лишаване от свобода, наложено на подс.Д.П., с
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.1, т.1
и ал.2 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия М.М. наказание
лишаване от свобода, времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР
и НПК с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 06.03.2015 г.
до влизане в сила на присъдата.
На основание чл.59, ал.2 от НК
приспадна и времето на задържане на подс. Д.П. по
реда на ЗМВР и НПК, считано от 06.03.2015 г. до 10.03.2015 г.
Съдът е на становище, че в конкретния казус така определените
наказания “лишаване от свобода”, както и кумулативно наложените наказания
„глоба” спрямо двамата подсъдими М. и П., биха въздействали в достатъчна степен
възпитателно и поправително върху подсъдимите и ще изпълнят целите по чл.36 от НК.
На основание чл. 354а, ал.6 от НК съдът постанови да се отнеме в полза
на държавата предмета на престъплението – остатъка от наркотичното вещество
марихуана, с общо нето тегло 172,474 грама, със съдържание на активен компонент
ТХК - 6,1%, 3,0%, 3,9% и 4,2 % /тегловни/, предадени на съхранение в ЦМУ с приемо-предавателен протокол № 36341/ 14.05.2015г., с цел
унищожаване след влизане на присъдата в сила.
Приложените
по делото веществени доказателства /намиращи се на съхранение в Пловдивския окръжен съд/-ел.
везна, сива на цвят с надпис на дъното „NOT LEGAL FOR trade”; розова на
цвят пластмасова чинийка; счупена половина от карта с надпис „Д*”; зелена
на цвят кръгла кутийка; черен на цвят смачкан на
топка найлон; найлонова торба, жълта на цвят с надпис „Вilla”;
розова на цвят квадратна кутийка; 14 бр. прозрачни
найлонови плика с червена залепваща ивица; Стъклен буркан; жълта кутия,
съдържаща шест метални части - в подложка от памук; лампа, фасонка, втора
лампа, ел. част в бял корпус с надпис - „Compact control”; вентилатор в
сиво-бял корпус с кабел към него и 1 бр.
гриндер - мелничка за тютюн и празни опаковки след изготвени експертизи,
след влизане на присъдата в
сила следва да се
УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.
Същевременно
съдът прие, че веществените
доказателства,
намиращи се по делото - тефтер с тъмносини корици с надписи и цифри, изписани със
синьо и черно мастило по страниците в него; три листа от бележник с ръкописни
бележки и лист формат А4 с надпис
„Договор за наем на недвижим имот от 11.02.2015 год. между
В.Ц.Ц., ЕГН ********** като наемодател
и Т.И.К., ЕГН ********** като наемател, следва да останат приложени по делото.
По
отношение на веществените доказателства, приложени по делото:
лична
карта № ***
на
името на Т.И.К., ЕГН **********; лична
карта № ***
на
името на М.А.С., ЕГН **********; лична
карта № ***, издадена на 27.11.2014г. от МВР-Пловдив на името на Д.Л.П.; паспорт
с № *** на името на М.М., ЕГН **********, прие, че същите като валидни документи за самоличност,
следва да се върнат на
лицата, на чието име са издадени, след влизане на присъдата в сила.
Останалите веществени
доказателства, намиращи се на съхранение в ПОС -
мобилен апарат „Нокия" /без заден капак/ с ИМЕЙ
№ ***
и ИМЕЙ № ***
с карта „Глобул";
мобилен телефон „Нокия" с ИМЕЙ № *** с карта „Виваком" в него;
мобилен апарат „НТС" с ИМЕЙ № ***
без сим карта в него и мобилен
телефон „Нокиа” с ИМЕИ № ***, с карта „Виваком” към него, които принадлежат на подс.Д.П.,
след
влизане на присъдата в сила
следва да се
ВЪРНАТ на този
подсъдим, а приложените като веществените
доказателства, намиращи се на съхранение в ПОС - „Айфон", черен на цвят без сим
карта, модел
„A1332EMC380BFCCID:BLG-E2380B1C:579C-E2380B”;
„Айфон 6" с ИМЕЙ № *** с карта „Теленор" в него и
секретен ключ от бял метал с надпис „SILGA”, да се ВЪРНАТ на подсъдимия М.М.,
тъй като принадлежат на същия.
На последно място, предвид постановената осъдителна присъда на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите М.М. и Д.Л.П. да
заплатят в полза на държавата по
сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски по досъдебното производство в размер на 370.00 лв. за
назначените експертизи, или всеки от тях
по 185.00 /сто осемдесет и пет/ лева, както и в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от
305.00 лв., или
всеки от тях по 152,50 /сто петдесет и два лева и петдесет
стотинки/ лева - направени по делото разноски в
хода на съдебното следствие за назначените и изслушани експертизи.
На основание чл.190 от НПК направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 130.00 /сто и тридесет/ лева за изготвена
техническа експертиза, следва
да останат по сметка на
държавата, тъй като същата касае
обвинението спрямо подс.М..
Причините за извършеното от
подсъдимите М. и П. деяние
са
ниското
им правно съзнание и незачитане на
установения в страната правов ред.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: