№ 46
гр. Русе , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена А. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520200091 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. И. К., от гр.Русе, до Русенския Районен съд против
наказателно постановление № 20-1085-003923/22.12.2020 г. на Началника на
Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП, на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от с.з. му е наложено наказание “Глоба” в
размер на 200.00 лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Депозира писмено становище, в което излага аргументите си по същество за
отмяна на наказателното постановление.
1
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 17.01.2019 г., около 10.15 ч. жалб. К.К. управлявал т.а. “Дачия
Докер“ с рег. № СВ 3924 АС, собственост на „ВИП Секюрити“ ЕООД, по
ул.”Руси Русев” в с. Кошов, обл. Русе, в посока от гр. Русе към центъра на
селото. В автомобила, на предна дясна седалка, пътувал свид. В.А.. След като
автомобила управляван от К. преминал през плавен десен завой по посока на
движението си, навлязъл в пътен участък на който пътната настилка била
заледена, в резултат от което автомобилът приплъзнал и поднесъл. Към този
момент, скоростта на движението му била около 45 км/ч. Жалб. К. опитал да
възстанови устойчивото движение на автомобила чрез органите за
управление, но той продължил да се плъзга, насочил се надясно, навлязъл в
крайпътния терен, където се ударил с предната си лява част в железобетонен
стълб, завъртял се на около 180°, спрямо посоката си на движение и спрял.
В резултат от пътнотранспортното произшествие, на пътника –
свид.В.А. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване движението на левия долен крайник за повече от тридесет дни,
като последица от вътреставно счупване в горната трета на лявата
голямопищялна кост.
На мястото на произшествието бил изпратен дежурен разследващ
полицай при ОД на МВР-Русе, чиито оглед на местопроизшествието поставил
начало на досъдебно производство пр. пр. № 430/2020 г. по описа на РРП,
водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В хода на досъдебното производство била назначена автотехническа
експертиза, като според вещото лице, с установената скорост на движение на
товарния автомобил от 45.00 км/ч., опасната зона била 175 м., а водачът е
имал видимост пред себе си на разстояние от около 50 м. При това положение
вещото лице приело, че скоростта с която се движел процесния автомобил
преди произшествието, не била съобразена от водача К. с разстоянието на
видимост, респ. същият не е имал възможност при възникване на опасност за
движението да спре. Приема, че поради действията на жалб.К. с органите на
2
управление, той е изгубил контрол върху управляваното от него МПС,
автомобила е нарушил устойчивото си движение, напуснал е платното и е
последвал сблъсъка в железобетонния стълб. Според вещото лице, К.К. е
имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако управлявал
процесния автомобил по такъв начин, че да се запазва устойчивото му
движение, за да не излезе от платното за движение.
След проведено разследване свид. В.А., се възползвал от правото си на
пострадало лице по чл.343, ал.2 от НК и поискал делото да бъде прекратено.
Поради това и след като приел за безспорно доказано, че К.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, при нарушаване
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, с Постановление от 27.10.2020г.
наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство по ДП
пр.пр.№ 430/2020г. по описа на РРП, на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1,
т.9 от НК. След връчване препис от това постановление на В.А. и
необжалването му в законоустановения срок, РРП изпратила материалите по
делото на Сектор ПП-Русе за преценка наличието на административно
нарушение.
Въз основа на материалите от досъдебното производство, Началника на
Сектор ПП при ОД на МВР гр. Русе, преценил, че жалб. К.К. е допуснал
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за това, че при условията на заледена
настилка изгубил контрол над управляваното от него МПС, вследствие на
което настъпило ПТП с пострадал В.А.. За това нарушение издал
обжалваното наказателно постановление, с което и на осн. чл.179, ал.2, пр.1
от ЗДвП наложил на жалб.К. наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв.
Горната фактическа обстановка Съдът намери за установена въз основа
на приложените и приобщени материали по ДП пр. пр. № 430/2020 г. по описа
на РРП и издаденото въз основа на тях наказателно постановление.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
3
основателна.
Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
самостоятелна предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Както става ясно от съдържанието на обжалваното наказателно
постановление, същото е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, на
основание постановлението на Районна прокуратура Русе, с което е
прекратено наказателното производство по ДП пр. пр. № 430/2020 г. по описа
на РРП, както и предвид материалите, събрани по това досъдебно
производство.
Както бе посочено и по-горе, от съдържанието на прокурорското
постановление и от визираните правни норми, послужили като основание за
прекратяване на наказателното производство става ясно, че прекратителното
основание е чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.9 от НПК. Несъмнено, за да е
налице възможността, предоставена на пострадалия по чл.343, ал.2 от НК, е
необходимо да са събрани доказателства за наличието на престъпление по
чл.343, ал.1 от НК, в това число за авторството и за всички съществени
елементи от обективна и субективна страна. При анализа на събраните по
делото доказателства, прокурора достигнал до извода, че именно К.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, при нарушаване
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Предвид правновалидно изразената воля на пострадалия В.А. по чл.343,
ал.2, т.2 от НК и наличието на останалите процесуални и материални
предпоставки, правилно прокурора осъществил правомощието си по чл.243,
ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.9 от НПК и прекратил наказателното производство.
В същото време обаче, съгласно чл.243, ал.1, т.1 от НПК наказателното
производство се прекратява, когато са налице основанията на чл.24, ал.1 от
НПК. Съобразно хипотезата на чл.243, ал.3 от НПК, когато прокурорът
прекратява наказателното производство, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК,
поради това, че деянието съставлява административно нарушение,
материалите следва да се изпратят заедно с веществените доказателства по
компетентност на съответния административнонаказващ орган. Анализът на
4
тези правни норми и логиката на законодателя за тяхното приемане, налагат
извода, че единствената хипотеза, при която прокурорът може да изпрати
материалите по едно досъдебно производство на административнонаказващ
орган за ангажиране на административнонаказателна отговорност, е
хипотезата, при която с обсъжданото деяние изобщо не е осъществен състав
на престъпление, а то представлява административно нарушение.
В настоящият случай обаче, в обсъжданото прокурорско постановление
не се сочи като основание за прекратяване нормата на чл.243, ал.3 от НПК, а
хипотезата по чл.243, ал.1, т.1 от НПК, при която въобще не следва да се
обсъжда въпроса за наличието на административно нарушение. Това е така,
защото посоченото в постановлението на прокурора основание за
прекратяване не предвижда последваща санкционна процедура /в случая
административнонаказателна/, каквото изключение обективира само хипотеза
на чл. 243, ал. 3 от НПК.
Нещо повече, по начинът, по който било прекратено наказателното
производство се достига и до нарушаване принципа "non bis in idem", най-
вече с факта, че в постановлението на прокурора се отстоява наличието на
извършено от К. престъпление от общ характер, а едновременно с това се
дава възможност на административнонаказващ орган да възбуди второ поред
производство с характер на наказателна процедура, срещу същото лице, за
същото деяние, за което било водено и досъдебното наказателно
производство. Както бе посочено и по-горе, при прекратяването в хипотезата
на чл.243, ал.3 от НПК изобщо не следва да се касае за извършено
престъпление, а следва да се установява от доказателствата по делото, че
деянието съставлява само административно нарушение и наказването му е от
друга компетентност, поради което прокурорът прекратява образуваното
производство. Следователно, идеята на това прекратяване е да се препрати
преписката по компетентност на орган с различни правомощия, в кръга на
който е и ангажирането на административнонаказателна отговорност.
Като не отчел посочените по-горе обстоятелства, административно-
наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление при
отсъствието на процесуалните и материални предпоставки за това.
Поради това Съдът счита, че неправилно е ангажирана отговорността на
5
жалб.К.К. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, предвид което наказателно
постановление следва да бъде отменено.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-003923/22.12.2020 г.
на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на К. И. К., ЕГН-
**********, от гр. Русе, е наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6