№ 1302
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100101221 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск на Й. Д. АТ., ЕГН**********, с адрес по делото гр.Варна,
ул. „****“ №* ап.*, срещу СВ. СТ. АТ., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна, ул.
„****“ №*, ет.*, ап.*, с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника за сумата 50
000.00лв., като частичен иск от общо 100 000.00лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпяни болки, стрес, страдания, лични, социални и битови
неудобства, нарушено самообслужване, повръщане, гадене, дезориентация, проблеми със
съня, затвореност и останали белези по лицето, всичките свързани с нанесени на ищеца от
ответника телесни повреди на дата 10.01.2015г., а именно – счупване на носните кости,
усложнило се до изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния
носов ход, което е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, и
изпадане в безсъзнателно състояние (мозъчна кома), а двете средни телесни повреди нанесени по
хулигански подбуди – установени с присъда по НОХД №4287/2017г. на ВРС, влязла в
законна сила на 15.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от претендираната
дата 30.09.2016г. (след деликта) до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че малко след полунощ на 10.01.2015г., на излизане от бар „Чиърс“,
находящ се на ул. „****“ в близост до бл.*, ищецът бил пресрещнат от В. В., който му
нанесъл удар с юмрук в областта на стомаха, от който ищецът се привел напред. В този
момент ответникът по делото С.А. се приближил отстрани и му нанесъл силен удар с юмрук
в областта на лицето, от който ищецът Й.А. паднал и така останал в мозъчна кома. Така
нанесеният му от ответника в лицето удар бил достатъчно силен за да счупи носните кости
на ищеца, както и да го постави в безсъзнателно състояние, без да има възможност да окаже
каквато и да било съпротива или да осъществи и най-елементарна форма на защита. А в
това му състояние, на ищеца били нанесени и още удари от ответника. Престъплението и
вината на ответника били установени с присъда по НОХД №4287/2017г. на ВРС, влязла в
законна сила на 15.02.2019г.
Ищецът твърди още в резултат на деянието на ответника е претърпял силни болки,
стрес, страдания, лични, социални и битови неудобства, нарушено самообслужване,
повръщане, гадене, дезориентация, проблеми със съня, затвореност и останали белези по
лицето, всички пряко свързани с получените две телесни повреди, а именно – счупване на
1
носните кости, усложнило се до изкривяване на носната преграда и затруднение на носното
дишане през десния носов ход, което е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота, и изпадане в безсъзнателно състояние (мозъчна кома) – за справяне с които била
получена медицинска помощ, включително операция, а също болничен престой за времето 10-
13.01.2015г. Ищецът сочи още и други обективни увреждания на здравето.
По тези причини ищецът претендира обезщетение за претърпяните от инцидента
неимуществни вреди в заявения размер (като частичен иск), както и законна лихва (от
сочена от него дата след деликта, до пълното изплащане).
В о.с.з. ищецът чрез процесуален представител поддържа твърденията и иска си,
който моли да бъде уважен с присъждане и на съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, депозира
писмен отговор. Не оспорва присъдата по НОХД и последиците й по чл.300 ГПК за делото.
Прави признание и на предявения иск до размер от 20 000лв. Над него обаче оспорва
предявения размер на неимуществените вреди, като прекомерен и несъответен на принципа
на справедливостта с оглед данните по делото. Моли отхвърляне на иска за горницата над
20 000лв. до пълния предявен размер, както и за съдебни разноски според отхвърлената част
от иска.
В о.с.з. ищецът чрез процесуален представител поддържа възраженията си и моли за
частично отхвърляне на иска по размер. Прави възражение срещу прекомерността на
адвокатския хонорар на ищеца.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните и се потвърждава от приобщеното в цялост и в оригинал
НОХД №4287/2017г. на ВРС, както и отделно от преписите от част от материалите по него,
че с присъда по НОХД №4287/2017г. на ВРС, в законна сила на 15.02.2019г., е установено,
че на 10.01.2015г., малко след полунощ, отв. СВ. СТ. АТ. е причинил на ищеца Й. Д. АТ.,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, усложнило се до
изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния носов ход, което е
обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, и изпадане в безсъзнателно
състояние (мозъчна кома), за което подсъдимият е осъден на „лишаване от свобода“ за 18 месеца,
отложено с 42 месеца изпитателен срок.
На л.8-25 и л.42-50 от начално образуваното дело на СГС са приложени преписи от част от
материалите по НОХД №4287/2017г. на ВРС, видно от които в наказателното производство
е бил приет за разглеждане и граждански иск от пострадалия Й. Д. АТ. срещу подсъдимия
СВ. СТ. АТ. за сумата 15 000.00лв. – обезщетение за морални вреди от болките и
страданията от описаното престъпление. С присъдата на ВРС искът е бил уважен до размер
от 1500лв., над който до 15000лв. е бил отхвърлен. На въззивна инстанция пред ВОС искът е
бил оттеглен от пострадалия и делото е било прекратено в тази му част.
На л.26-37 са приложени СМЕ по ДП към НОХД №4287/2017г. на ВРС, а също и
листове за прегледи на Й.А. от Спешното отделение при МБАЛ „Св. Анна Варна“ АД, ИЗ за
констатираните там увреждания на А. и епикриза от лечебното заведение. Тези документи
свидетелстват за общото състояние на приетия след побоя на 10.01.2015г. Й. Д. АТ. и за
констатираните увреждания на здравето му и са взети предвид от експерта при изготвяне на
заключението по преиетата по настоящото дело СМЕ.
От заключението по преиетата по настоящото дело СМЕ, което се цени от съда
изцяло, като обективно, неоспорено и обосновано, се установява, че в резултат от
установеното от наказателния съд престъпление ищецът по делото и пострадал по НОХД е
претърпял: травми на лицето – хематоми на клепачите на двете очи, кръвоизлив по
2
лигавицата на лявото око, оток и кръвонасядания по кожата, фрактура на костите на носа,
фрактура на режещ ръб на централни резци, сътресение на мозъка със загуба на съзнание;
контузия на гръдния кош – палпаторна болезненост при дишане и ограничен участък от
лявата грдъна половина; както и травми на дясна мишница – две отделни кръвонасядания по
страничната повърност. Всички от посочените увреждания, включително и при описаните
им вид и локализация, са в резултат на механични въздействия от нансесени удари с ръце
или юмруци, както е установено по НОХД. В процеса на възстановяване на ищеца е
настъпило усложнение на лицевата травма на носа, като фактурираните кости са довели до
постоянно нарушение на носното дишане и функцията на дишане през носа. В този смисъл
счупването е довело до увеличаване на обичайния период на възстановяване, а последното
не е и не може да се постигне в пълна степен и досега. Не са регистрирани симптоми на
отклонения от оздравителния процес на останалите увреждания, периодът на който е в
рамките на обичайните две-три седмици. Всичи посочени травми и увреждания са
съпроводени с чувство на болка, най-продължителна в облстта на носа, в рамките на около
две седмици, до консолидация на костите. Болката е била съпроводена с кръвонасядания и
оток по кожата и клепачите на очите, до невъзможно носно дишане,отделяне на кръвен
секрет и нарушено обоняние. И към момента на прегледа съдебният лекар е констатирал
затруднено дишане през дясната ноздра и периодичен оток на лигавицата. Получената
мозъчна кома се е изразила в непродължителен период на липса на реакции на ищеца,
дезориентираност, липса на спомени, гадене и повръщане, всичките от които са отшумели в
рамките на три дни след инцидента. Актуалното трайно увреждане на носа обективно е
довело и дао затруднено дишане, недостиг на въздуха при физическо натоварване, дишане
през устата, хъркане и други неудобства.
Заключението по приетата по делото СПсЕ съдът кредитира изцяло, като обективно,
обосновано, неоспорено и базирано и на личното обследване на ищеца по делото. От него се
установява, че преживяният и установен по НОХД побой над ищеца му се е отразил в
насока повишаване на невротичността, на раздразнителността, на вътрешната тревожност,
свързана са асоциации или с аналогии с преживяното. Пострадалият несъзнателно се опитва
да се пази и да се съхранява след инцидента, но вътрешното му поведение е с напрежение. В
момента на обследването пострадалият е използвал фрази и отговори, които са израз на
изпитвано все още вътрешно напрежение и безпокойство,остатъчна тревожност и вътрешен
дискомфорт. Не е регистрирана промяна в самооценка и самочувствие на ищеца, но има
промяна в начина му на живот – контактите му са донякъде ограничени и затруднени. Към
момента не са превъзмогнати в пълна степен негативните последици от събитието относно
психиката му.
Показанията на св. Я. П. съдът възприема като обективни, преки за състоянието на
ищеца след инцидента и неопровергани от други данни. От тях се изяснява, че на сутринта
след побоя свидетелят за първи път е видял ищеца в болницата. Й.А. не приличал на себе си,
имал травми на лицето, двете му очи били затворени, подути и сини, а носът му бил
бинтован и не можел да диша и да говори. Пациентът познал приятеля си, но изобщо не е
успял да говори. Изглеждал да е бил бит жестоко. Свидетелят не знае каква е причината за
побоя. В следващите дни, след като е бил изписан от болницата, Й.А. не можел да се
самообслужва, бил гледан периодично или от майка му, или от свидетеля. Ищецът не можел
да се храни, приемал само супи, пасирани, през сламка. Не можел да пие вода,освен през
сламка. Много трудно и само с чужда помощ ходел до тоалетна. Много трудно дишал.
Преди побоя Й.А. бил активен, спортувал често, излизал навън, бил харесван и от жените,
но след побоя се затворил, избягвал и досега шумни места, рядко и трудно отивал на
празници или официални събития. Минимум две сдемици не е излизал изобщо от дома си,
след инцидента, след което трудно и с помощ започнал да се разхожда наблизо. Според
свидетеля минимум една година е отнело на А. да се възстанови от случилото се и да се
върне към своя нормален начин на живот, но така и не преодолял напълно интровертността
си след инцидента. Към момента на побоя свидетелят не помни дали А. е работел, но не е
имал семейство или трайна партньорка. Сега работи – помага на баща си, но свидетелят не
3
знае какво точно. В личен план, освен побоя, на Й.А. не са се случвали никакви други
проблеми.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна
регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Предпоставките за уважаване на предявения иск предполагат пълното и главно
доказване от ищеца на: твърдяното виновно и противоправно деяние на ответника;
описаните по вид и по обем претърпяни вреди, пряка последица от деянието; размера на
предявения иск за обезщетяване на вредите според законовия критерий за справедливост;
забавата на ответника, считано от деня на евентуално доказания деликт.
Твърдяното от ищеца виновно и противоправно поведение на ответника на
процесната дата се установява несъмнено от приобщеното НОХД, крайният акт по което
обвързва гражданския съд на осн. чл.300 от ГПК по въпросите за деянието (в т.ч.
съставомерните му признаци от обективна страна), вината и противоправността, като
данните кореспондират и с ангажираните по делото писмени, гласни и експертни
доказателства. Ето защо съдът приема горните съставомерни по чл.45 ЗЗД обстоятелства за
изяснени и безспорни.
Предмет на установяване по настоящото гражданско дело са въпросите относно
вредите (вид и обем), причинната връзка и размера на обезщетението, по които въпроси
съдът намира следното:
Въз основа на изслушаните СМЕ и СПсЕ съдът преценява за установени
преживяните от ищеца физически и психологични увреждания, които са пряка причинна
връзка от престъплението на ответника, а именно: От СМЕ е видно, че ищецът е претърпял:
травми на лицето – хематоми на клепачите на двете очи, кръвоизлив по лигавицата на
лявото око, оток и кръвонасядания по кожата, фрактура на костите на носа, фрактура на
режещ ръб на централни резци, сътресение на мозъка със загуба на съзнание; контузия на
гръдния кош – палпаторна болезненост при дишане и ограничен участък от лявата грдъна
половина; както и травми на дясна мишница – две отделни кръвонасядания по страничната
повърност. В процеса на възстановяване на ищеца е настъпило усложнение на лицевата
травма на носа, като фактурираните кости са довели до постоянно нарушение на носното
дишане и функцията на дишане през носа. Счупването е довело до увеличаване на
обичайния период на възстановяване, а последното не е и не може да се постигне в пълна
степен и досега. Не са регистрирани симптоми на отклонения от оздравителния процес на
останалите увреждания, периодът на който е в рамките на обичайните две-три седмици.
Всичи посочени травми и увреждания са съпроводени с чувство на болка, най-
продължителна в облстта на носа (в рамките на около две седмици до консолидация на
костите), съпроводена с кръвонасядания и оток по кожата и клепачите на очите, до
невъзможно носно дишане,отделяне на кръвен секрет и нарушено обоняние. И в момента
има нарушено дишане през дясната ноздра и периодичен оток на лигавицата, както и
недостиг на въздуха при физическо натоварване, дишане през устата, хъркане и други
неудобства. Получената мозъчна кома се е изразила в непродължителен период на липса на
реакции на ищеца, дезориентираност, липса на спомени, гадене и повръщане, всичките от
които са отшумели в рамките на три дни след инцидента. Всички от посочените увреждания,
включително и при описаните им вид и локализация, са в резултат на механични
въздействия от нансесени удари с ръце или юмруци, както е установено по НОХД. От
приетата СПсЕ се изясни, че установеният по НОХД побой над ищеца му се е отразил в
насока повишаване на невротичността, на раздразнителността, на вътрешната тревожност,
свързана са асоциации или с аналогии с преживяното. В момента пострадалият изпитва все
още вътрешно напрежение и безпокойство,остатъчна тревожност и вътрешен дискомфорт.
Не е регистрирана промяна в самооценката и самочувствието, но има промяна в начина
живот на ищеца – контактите му са донякъде ограничени и затруднени. Не са превъзмогнати
4
в пълна степен негативните последици от побоя върху психиката му. А от преките и
неопровегани показания на свидетеля се изясни, че сутринта след побоя Й.А. не приличал на
себе си, имал травми на лицето, двете му очи били затворени, били подути и сини, а носът
му бил бинтован и не можел да диша и да говори. Ищецът изобщо не можел да говори и
изглеждал да е бил бит жестоко. След изписване от болницата А. не можел да се
самообслужва, бил гледан периодично или от майка му, или от свидетеля; не можел да се
храни, приемал само супи, пасирани, през сламка; не можел да пие вода,освен през сламка;
много трудно и само с чужда помощ ходел до тоалетна; трудно дишал. Преди побоя Й.А.
бил активен, спортувал често, излизал навън, бил харесван и от жените, но след побоя се
затворил, избягвал и досега шумни места, рядко и трудно отивал на празници или
официални събития. Минимум две сдемици не е излизал изобщо от дома си, след инцидента,
а според свидетеля минимум една година отнело на ищеца
да се възстанови от случилото се и да се върне към своя нормален начин на живот, но така и
не преодолял напълно интровертността си. Всички тези данни кореспондират помежду си и
са напълно неопровергани от насрещни такива, с оглед на което описаните вреди съдът
намира за доказани и в пряка причинна връзка с престъплението срещу ищеца.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен при съблюдаване принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 от ЗЗД. Нормата
предполага обезвреда на всички телесни и психологични увреждания на пострадалия и
претърпяните във връзка с тях физически и душевни болки и страдания, шок, стрес,
депресия, безпокойство, дискомфорт, затруднения в ежедневието и негативни емоционални
усещания. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация в страната,
общественото възприемане на справедливостта, характера на вредите, конкретното им
проявление върху личността, върху семейството и върху социалната и работна среда на
пострадалия, възрастта на последния, изминалото от увреждането време, прогнозите за
цялостно преодоляване на последиците, положените усилия за преодоляване на последиците
и други (в този смисъл са и ППВС №4/1968г.; Решение №229/15.07.2013г. по гр.д.
№1179/2012г. на ВКС, 4-то ГО; Решение №140/24.07.2013г. на ВКС по гр.д. №1328/2012г.,
3-то ГО; Решение №115/05.04.2012г. на ВКС по гр.д. №593/2011г., 4-то ГО; Решение
№708/14.01.11г. по гр.дело № 1389/09г.на ВКС и др.). А самата преценка е винаги конкретна
за всеки случай.
В настоящия случай в по-предходния абзац на решението бяха посочени всички
вреди по вид и обем, които съдът приема за доказани по делото и които са в пряка причинна
връзка с извършения деликт. От тях следва да се изведат, като увеличаващи размера на
отговорността на ответника следните: травми на лицето – хематоми на клепачите на двете
очи, кръвоизлив по лигавицата на лявото око, оток и кръвонасядания по кожата, фрактура
на костите на носа, фрактура на режещ ръб на централни резци, сътресение на мозъка със
загуба на съзнание; контузия на гръдния кош – палпаторна болезненост при дишане и
ограничен участък от лявата грдъна половина. Особено съществено за съда е настъпилото
усложнение на лицевата травма на носа, довело до постоянно нарушено дишане през
дясната ноздра и периодичен оток на лигавицата, както и недостиг на въздуха при
физическо натоварване, хъркане и други неудобства, които продължават и досега, а
прогнозите за възстановяване (само и чрез нова операция) са неясни. Особено значимо за
съда е също полученото сътресение на мозъка, изразило се липса на реакции на ищеца,
дезориентираност, липса на спомени, гадене и повръщане, макар и за не непродължителен
период от няколко часа (за възстановяване на активната мозъчна дейност) до три дни (за
останалите нервно-вегетативни оплаквания). Очевидно извършеното от страна на ответника
престъпление е било с тежки последици за физическото здраве на ищеца. За същото
свидетелства и състоянието на ищеца на сутринта след боя -
не приличал на себе си, имал травми на лицето, двете му очи били затворени, били подути и
5
сини, а носът му бил бинтован и не можел да диша и да говори, ищецът изобщо не можел да
говори и изглеждал да е бил бит жестоко. А след изписване от болницата не можел да се
самообслужва, бил гледан периодично или от майка му, или от свидетеля; не можел да се
храни, приемал само супи, пасирани, през сламка; не можел да пие вода,освен през сламка;
много трудно и само с чужда помощ ходел до тоалетна; трудно дишал. В психологичен план
побоят се е отразил с повишаване на невротичността, на раздразнителността, на вътрешната
тревожност, актуални и непреодоляни напълно и досега, както и с обща промяна в начина
му на живот към затвореност и съхранение, особено в ситуации на асоциативни
обстоятелства с преживяното. Всички тези специфики мотивират размер на обезщетението
над обичайния при подобни деяния.
От друга страна следва все пак да се посочат и донякъде редуциращите факти -
обичайно протеклите ход и период на възстановяване на една част от травмите; липсата на
трайна промяна в самооценка и самочувствие на ищеца; възстановяването на общия
нормален за ищеца начин на живот (макар с някои отлики отпреди); изминалото време от
около шест години от деликта, както и липсата на постоянна работа, партньорка, семейство
или дете към момента на деликта, задълженията на ищеца към които да биха се повлияли
отделно.
Всички обсъдени обстоятелства, анализирани съвкупно и съпоставено, мотивират
оправдания и справедлив за съда в случая размер на дължимото обезщетение от 20 000лв.
Поради което искът следва да се уважи до тази сума, а за горницата - да се отхвърли.
При определяне размера на обезщетението в случая следва да се зачете и факта, че в
рамките на НОХД №4287/2017г. на ВРС, е бил приет за общо разглеждане и граждански иск
от пострадалия Й.А. срещу подсъдимия С.А. за сумата от 15 000.00лв. – обезщетение за
морални вреди от болките и страданията от описаното престъпление. Искът е бил уважен
едва до размер от 1 500лв. с присъдата на ВРС, над който същият е бил отхвърлен, а на
въззивна инстанция искът е бил оттеглен. Макар че чисто формално при предявен и оттеглен
иск новото предявяване на същия да не е пряко зависимо от размера по първото,
обстоятелството че първоначално сам ищецът е определил справедливото за него пълно
обезщетение на 15 000лв., може да бъде косвен критерий при преценката по ал.52 ЗЗД за
случая. И тъй като съдът в крайна сметка е определил обезщетение от 20 000лв., следва да се
приеме за охранена и правната сфера на ищеца. Впрочем ответникът, макар и чрез особен
представител, не е оспорил размера на иска до 20 000лв., също като косвено относимо към
общата преценка за случая обстоятелство. В крайна сметка сумата е и близо 30 пъти над
минималната работна заплата, като белег от икономическата страна при произнасянето.
В заключение по всички изложени причини искът следва да бъде уважен до размер
от 20 000лв., над който до пълната търсена сума – да се отхвърли.
На осн. чл.84, ал.3 ЗЗД се следва и законната лихва от деня на деликта, с оглед на
което и такава се следва в случая от претендираната дата (която е след датата на деликта).
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства, на ищеца се
следват сторените от него разноски, съразмерно с уважената част от иска – тоест адв.
хонорар и депозит за особен представител на ответника. За първия възражението за
прекомерност се споделя, защото делото не е с висока фактическа и правна сложност, с
оглед действието на крайния акт по НОХД, на осн. чл.300 ГПК. Поради това хонорарът
следва да се намали до минималният по Наредба №1/9.07.2004г. в актуалната редакция, а
именно 2030.00лв.
Съответно общо дължимите 2030.00лв. адв. хонорар и 1800.00лв. платен депозит за
особен представител, съразмерени с уважената част от интереса, водят до окончателно
дължими на ищеца разноски от 1532.00лв.
6
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по уважената
част от иска – в размер 800.00лв. На същото основание той следва да заплати в полза на
БСВ и направените от Бюджета разноски, съразмерно с уважената част от иска – от общо
200.00лв. (за СМЕ и СПсЕ). Или общо следва ответникът да бъде осъден в полза на
Бюджета за сумата от 1000.00лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА отв. СВ. СТ. АТ., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна, ул. „****“
№*, ет.*, ап.*, да плати на ищеца Й. Д. АТ., ЕГН**********, с адрес по делото гр.Варна,
ул. „****“ №* ап.*, сумата в размер на 20 000.00лв. (двадесет хиляди лева), като
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни болки, стрес, страдания,
лични, социални и битови неудобства, нарушено хранене, самообслужване, повръщане,
гадене, дезориентация, проблеми със съня, затвореност и останали белези по лицето,
всичките свързани с нанесени на ищеца от ответника телесни повреди на дата 10.01.2015г., а
именно травми на лицето – хематоми на клепачите на двете очи, кръвоизлив по лигавицата
на лявото око, оток и кръвонасядания по кожата; фрактура на носните кости, усложнила се
до изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане през десния носов
ход, което е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; фрактура
на режещия ръб на централни резци; безсъзнателно състояние (мозъчна кома); още контузия
на гръдния кош, както и травми на дясна мишница (кръвонасядания) повърност, всичките –
нанесени по хулигански подбуди, всички – установени с присъда по НОХД №4287/2017г. на
ВРС, влязла в законна сила на 15.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от
претендираната дата 30.09.2016г. (след деликта) до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000лв. до 50 000лв., при предявяване на иска до
размер 50 000лв., като частичен от общо 100 000лв., ведно със законната лихва върху
горницата от посочената дата 30.09.2016г. до пълното й изплащане, на осн. чл.45 ЗЗД вр.
чл.84, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА отв. СВ. СТ. АТ., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна, ул. „****“
№*, ет.*, ап.*, да плати на ищеца Й. Д. АТ., ЕГН**********, с адрес по делото гр.Варна,
ул. „****“ №* ап.*, сумата в размер на 1532.00лв. – разноски за адвокатски хонорар на
ищеца и за заплатен от ищеца депозит за особен представител на ответника, но съразмерно с
уважената част от интереса, а адв. хонорар и при условията на чл.78, ал.5 ГПК, на правно
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА СВ. СТ. АТ., ЕГН**********, да заплати в полза на БСВ, по сметка на
ВOС, сумата общо 1000.00лв. – държавна такса и разноски за СМЕ и СПсЕ по делото,
съразмерно уважената част от иска, носн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7