№ 393
гр. Варна, 27.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000294 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на
„ПЛАНЕКС”ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя Х. Д., чрез адв.П.Г. от ВАК
срещу решение №165/11.04.2024г., постановено по т.д.№184/2023г. по описа на ВОС, с
което съдът е отхвърлил предявения от „ПЛАНЕКС“ЕООД, гр.Варна срещу „Б.“ ЕООД,
гр.Варна, иск с правно основание чл.55, предложение трето ЗЗД вр. чл. 87, ал. 1, вр. чл.265,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
102 896,10 лв., претендирани като подлежащи на връщане суми на отпаднало основание с
развалянето на сключен между страните Договор за проектиране от 02.11.2018г., считано от
03.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Не се оспорват изводите на съда и факта, че между страните е сключен договор за
възлагане изработване на инв.проект за жилищна сграда в УПИ III -1122 в кв.20, 4 м.р. по
плана на кв.********, Варна на 02.11.2018г.; че по този договор Б. ЕООД е приел и
изработил инвестиционни проекти, които са били предадени на възложителя на 07.12.22г.
Оспорват се направените от съда изводи въз основа обсъждане на свидетелските показания
на св.А.П., че още на 19.01.22г. Б. ЕООД е поискал от възложителя скица с указан начин на
проектиране. Въззивникът твърди, че кредитирането на тези показания от съда е неправилно
и необосновано било отнесено към преценката за основателността на иска.
На второ място въззивникът намира, че правните изводи, до които съдът е стигнал са в
конфликт с разпределената от него доказателствена тежест и с правилата на ГПК за оценка
на твърденията на страните. Счита, че съдът е пропуснал да даде указания и не е
разпределил доказателствена тежест между страните за установяване основателността на
забележките на Гл.архитект на Община Варна и адекватността и обосноваността на
насрещното становище на арх.Б.. Същевременно се твърди, че незаконосъобразно съдът е
приел, че становището на арх.Б. относно дадените забележки, е достоверно и се ползва с
1
доказателствено значение за спора.
На трето място, въззивникът подробно излага съображения за неправилно приложение
нормата на чл.262, ал.2 и чл.265, ал.2 ЗЗД като се твърди, че тези разпоредби свързват
неотстраняване нередовностите по възложена и изпълнена работа, с възникване
потестативно право на разваляне на договора. Изтъква като довод, че обичайното
предназначение на инвестиционните проекти е те да бъдат одобрени от компетентната
администрация (чл.141 ЗУТ), след което да бъдат основание за издаване на разрешение за
строеж (чл.142 ЗУТ) и изпълнение на СМР (чл.146 ЗУТ). Доколкото в процесния договор не
е предвидено друго предназначение на възложения инвестиционен проект, изводите на съда
се считат неправилни и незаконосъобразни.
На четвърто място въззивникът твърди, че ответникът не е установил, че е търсил
съдействието на възложителя за изпълнение на указанията на гл.архитект на общината от
15.02.2023г. за отстраняване нередовности по инвестиционния проект в съответните части.
Твърди се, че ответникът е търсил съдействие за отстраняване на непълноти за 7 от общо 31
забележи, а за останалите 14 заявява, че ги е отстранил, без да конкретизира как и къде. В
резултат на това била издадена Заповед №142/08.03.2023г. на Главен архитект на Община
Варна, с която производството по заявление с вх.№ АУ 009331Вн/27.01.2023г. било
прекратено. Акцентира се на отношението на ответника към дадените указания като се сочи,
че предприетото не представлява молба за търсене на съдействие, а се изразява в отказ и
неглижиране на същите указания. Въззивникът счита, че с отговора си от 02.03.23г. арх.Б. не
е оказал съдействие на възложителя за изпълнение на указанията, нито е потърсил сам
такова съдействие от последния.
Въззивникът счита, че изпълнителят, на основание чл.259 ЗЗД, въз основа на
представения Договор за възлагане от 02.11.2018г., е следвало сам да си осигури
необходимото за изпълнение на възложената задача и да не изисква съдействие от
възложителя, каквото задължение не е предвидено и в Договора за възлагане. Дори и да се
приеме, че това не е така, искането от 19.01.2023г. на проектанта-изпълнител за
предоставяне на скица с указан начин на застрояване, не е сторено в сроковете по чл.260 и
чл.267 ЗЗД. Сочи, че направеното на 19.01.23г. от архитекта искане за представяне на скица
с указан начин на застрояване, е закъсняло и несвоевременно спрямо сключването на
договора и възлагането на работата на 02.11.2018г.
С въззивната жалба се прави доказателствено искане като се сочи, че по делото са
останали неизяснени въпросите: относно „скица с указан начин на застрояване“ – какво
съставлява, защо не е била поискана на 02.11.2018г. и какво е значението на този документ
за отстраняване забележките на общинската администрация. В тази връзка въззивникът
представя становище на изпълняващ функциите на гл.арх. на Община Варна за периода от
месец юни 2023г. до м.ноември 2023г. както и прави искане за допускане на съдебно-
техническа експертиза, която да изясни дали отговора на арх.Бърнчев от 02.03.2023г., по
повод указания на гл. архитект на община Варна, рег.№АУ 009331 Вн-001/15.02.2023г., е
релевантен и обективен. Моли съда да отмени обжалваното решение.
В законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от „Б.“ЕООД,
гр.Варна, представлявано от арх.О. Б., чрез адв.Б. и адв.С., с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Претендира се присъждане на разноски в
производството, в т.ч. и адвокатско хонорар.
По отношение доказателствените искания и в частност по искането за назначаване на
експертиза, изразява становище за недопустимост и неоснователност на същото като твърди
и преклудирането му съгласно чл.266 ГПК, тъй като такова искане не е било правен пред
първостепенния съд. Счита представеното от въззивника становище на арх.П. за неотносимо
към предмета на делото и изразява съмнения, че е създадено за целите на настоящото
производство.
2
След като разгледа книжата по делото и извърши проверка за редовността на жалбите,
съдът установи следното:
Въззивната жалба и писменият отговор са подадени в сроковете съгласно чл.259, ал.1 и
чл.263 ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални
представители на страните, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
интерес от обжалването.
По отношение направените от въззивника оплаквания във връзка с доклада по делото и
искането за събиране на доказателства по делото:
Съдът намира, че не са налице пропуски и нередовности в доклада на първостепенния
съд, независимо от обстоятелството, че във въззивната жалба не са направени обосновани
твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения. Разпределената от съда
доказателствена тежест отговаря на въведените и релевирани от страните твърдения и
възражения. Съгласно разясненията в т.2 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.
д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с оглед оплакванията във въззивната жалба, или ако измени
правната квалификация на исковете, в рамките на основанията по чл.269 от ГПК, въззивният
съд е длъжен да даде възможност на страната да предприеме действия по посочване на
относими по делото доказателства, които е пропуснала да извърши поради липса или
непълнота на доклада или неточност на указанията, и на основание чл.266, ал. 3 от ГПК е
налице извинителна причина за първи път да бъдат представени пред въззивния съд, но
въззивният съд няма задължение да разпределя доказателствена тежест, извършвайки
повторен доклад по делото. В т.2 от Тълкувателното решение е посочено, че въззивният съд
не следи служебно за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените
правила при докладване на делото, а само ако установи обосновано оплакване, трябва да
отстрани допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Според
задължителните разяснения, дадени в т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират
служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи
извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези
доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна
норма. Събирането на доказателства за установяване на твърдените от страните факти и
обстоятелства е относимо към защитните средства, с които страната разполага, за да
упражни правата си в процеса с оглед диспозитивното начало. Съдът няма задължение за
служебно назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване на фактите, за
които на страните е разпределена доказателствена тежест, а не е налице необходимост и във
връзка с прилагане на императивна материалноправна норма.
В случая не се твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.
Настоящата инстанция не намира, че е налице непълнота или неточност на доклада и
дадените на страните указания.
Съдът намира, че направените с жалбата доказателствени искания не отговарят на
изискването в чл.266, ал.3 ГПК, така и на ал.2 от процесуалната разпоредба. Представеното
становище на арх.С. П. е неотносимо към предмета на спора, а освен това и недопустимо
изразяване на становище по делото, извън предвидените в чл.179 ГПК и чл.197 ГПК. Такова
е и искането за техническа експертиза – ищецът нито е въвеждал твърдения с иска си, нито е
формулирал пред първата инстанция искане за събиране на това доказателство, нито с
жалбата е обосновал необходимост от същото, а и не е посочил задача на исканата
експертиза, за да може съдът да прецени нейната допустимост и относимост към спора.
Въз основа на изложеното съдът намира, че доказателствените искания следва да бъдат
оставени без уважение.
3
Въз основа на изложеното и на основание чл. 268 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „ПЛАНЕКС”ЕООД, гр.Варна, чрез
управителя Х. Д., чрез адв.П. Г. от АК -Варна, срещу решение № 165/11.04.2024г.,
постановено по ТД №184/2023г. по описа на ВОС, с което е бил отхвърлен иск на
ПЛАНЕКС ЕООД за осъждане на Б. ЕООД да му заплати сумата 102 896.10 лева,
представляващи платена на отпаднало основание цена по договор за възлагане
изработването на инв.проект за жилищна сграда, след развалянето на договора за възлагане
от 02.11.2018г., ведно със законните лихви от предявяване на иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прилагане становище на арх.П. както и
искането за СТЕ.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 295/2024г. по описа на ВАпС в открито
заседание на 02.10.2024г. от 14.30 часа.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ чрез процесуалните им представители.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4