Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 247
гр.Русе,
25.VІ.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 18 юни през две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
МАРИЯ ВЕЛКОВА
При
секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията А.Георгиева ВГД № 332 по
описа за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по жалба на Е.М.С. чрез особения
представител адвокат К.К. срещу решението на Русенския районен съд по гр.д.№
5091/2018 год.,с което е осъден солидарно със С.Н.К. да заплати на С.М.П. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 15000 лева,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане, и направените
по делото разноски.Развива оплаквания за неправилност на решението поради
несъответствие на изводите на съда с установените по делото факти и нарушение
на материалния закон.Иска отмяна на решението и определяне на справедлив размер
на обезщетението за неимуществени вреди,който да отговаря на действително
претърпените от ищеца болки и страдания съобразно изискванията за справедливост
по чл.52 ЗЗД.
Жалба срещу същото решение е
постъпила от С.Н.К.,който също счита решението в частта по иска за
неимуществени вреди за неправилно и иска отмяната му по изложени в жалбата
съображения,които поддържа в съдебно заседание.
Ответникът по жалбата счита същите
за неоснователни и иска потвърждаване на решението в обжалваната част.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
С одобрено от съда споразумение по НОХД № 76/2018 год.на
Русенския районен съд Е.М.С. и С.Н.К. са признати за виновни в това,че на 21.ІІ.2017
год.в съучастие и в условията на опасен рецидив
причинили на С.М. средна телесна повреда,изразяваща се в трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни ,като
деянието е извършено по хулигански подбуди-престъпление по чл.131а,пр.2вр.чл.131,ал.1,т.12
вр.чл.129,ал.2вр.ал.1,вр.чл.20,ал.2 НК,за което на всеки от тях е наложена
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години.
Установено е,че пострадалият е
получил открито счупване на костите на дясната подбедрица,наложило метална
остеосинтеза,и открито счупване на носни кости.Веднага след инцидента бил
откаран в УМБАЛ-Русе,където на 24.ІІ.била извършена операция с оперативна
диагноза „остеосинтезис металика-постави се интрамедуларен пирон и два
проксимални и два дистални заключващи винта“.Изписан от болницата на 8.ІІІ.2017
год.и продължил лечението си в домашни условия. За претърпените болки и
страдания от получените телесни увреждания ищецът е поискал обезщетение в
размер на 20000 лева,което обосновава с продължителен и болезнен период на
възстановяване,неудобства и ограничения в ежедневието,настъпили в хода на
лечението усложнения и непълно възстановяване,изразяващо се в продължаващо
ограничение в движенията на долния крайник и оток.Поискал е и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1500 лева,представляващи направени разходи за
лечение.
С обжалваното решение районният съд
е уважил изцяло иска за имуществени вреди и частично-до размер на 15000 лева
иска за неимуществени вреди.Решението в частта,с която е уважен иска за
неимуществени вреди е предмет на разглеждане в настоящата инстанция.
От събраните по делото доказателства
се установяват вида и характера на претърпените от ищеца телесни увреждания и извършената
оперативна намеса за откритото счупване на костите на дясната подбедрица чрез
метална остесинтеза.Данните за тези увреждания са отразени в документите за
проведеното болнично лечение,както и в представените в превод от немски на
български език медицинско свидетелство от 9.ІІ.2018 год. и за извършено
компютърна томография от 6.ІІ.2018 год.,въз основа на които вещото лице е
изготвило съдебно-медицинската експертиза,приета по делото.Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя С. относно последните две
медицински удостоверения.Те съдържат имената и подписите на издателя,в
съдържанието им е отразен резултата от прегледа на ищеца и извършеното
изследване,представени са в превод на български език,поради което представляват
писмени доказателства по смисъла на ГПК и следва да бъдат ценени наред с
останалите доказателства по делото.Ищецът не е представил доказателства за
установяване на твърдението,че не е налице пълно възстановяване от травмата на
крака и по-конкретно за липса на пълно функционално възстановяване и наличие на
оток,поради което тези обстоятелства не могат да се съобразят при определяне на
размера за дължимото обезщетение за неимуществени вреди.Извън това обаче е
доказано,че получените счупвания са предизвикали болки,с най-силен интензитет
непосредствено след увреждането , в следоперативния период и в периода на
възстановяване.Настъпило е усложнение,изразяващо се в недобро зарастване,което
причинява болезненост в областта на счупването.Според вещото лице обичайният
период на възстановяване след такава травма е около 7-8 месеца.При липсата на медицинска
документация за състоянието на ищеца към настоящия момент съдът не може да
обоснове извод,че ищецът не се е възстановил напълно или че са налице трайни и
необратими увреждания на десния крак.
Като съобразява изложените
обстоятелства за характера и вида на получените телесни увреждания,претърпяното
лечение,интензитета и продължителността на болките във възстановителния период,съдът
приема,че паричният еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди в размер
на 15000 лева отговаря на действително претърпените болки и страдания и се
явява справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД и не са налице основания за намаляването му.
В производството пред окръжния съд
жалбоподателят К. поддържа,че с поведението си пострадалият е допринесъл за
увреждането и това следва да се съобрази при определяне на размера на
обезщетението.Възражение в този смисъл той е направил едва в устните състезания
пред районния съд.То е преклудирано и не следва да се обсъжда от съда.Нужно е
обаче да се отбележи,че районният съд му е предоставил безплатна правна помощ
под формата на процесуално представителство и така да защити адекватно
интересите си,която жалбоподателят е отказал.
По изложените дотук съображения
съдът намира обжалваното решение за правилно,а жалбите неоснователни.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 332 от 28.ІІ.2019
година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 5091/2018 год.по описа на
съда в частта,с която С.Н.К. и Е.М.С. са осъдени да заплатят солидарно на С.М.П.
15000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със законната
лихва от 21.ІІ.2017 год.до окончателното й изплащане,ведно с разноските в
производството.
ОСЪЖДА Е.М.С. ЕГН ********** и С.Н.К.
ЕГН ********** да заплатят по сметка на РОС държавна такса в размер на 300 лева
в полза на бюджета на съдебната власт.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
В частта,с която искът за
неимуществени вреди е отхвърлен над 15000 до 20000 лева,а искът за имуществени
вреди е уважен за сумата 1500 лева,решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: